Catch 22 (1970) Свали субтитрите

Catch 22 (1970)
Какво ще кажеш за останалите? Ще ги изиграя по най-мръсния начин.
Ще се радват като си заминеш.
Имат война за печелене.
Добре, какво пък толкова.
Ако не искат повече мисии, Нека се изправят и го заявят.
- Точно така.
- Разбира се.
Помощ! помогнете!
Помогнете му!
- Какво?
- Помогнете му!
- На кой да помогнем?
- Помогнете на Мерача!
- Аз съм мерача, и съм добре.
- Тогава му помогни.
- Сноудън.
- Какво каза?
- Каза, "Сноудън".
- Сноудън е мъртъв.
- Зашто говори на мъртвец?
- Това е капитан Йосариан. Луд е.
- Кой казва така?
- Аз.
- Заштото не го понасям този кучи син?
- Кой?
- Полковник Каткарт.
- Не съм те питал, Ор.
- Полковник Каткарт не е тук.
- Кой е казал нещо за него?
- Полковник Корн не е тук.
- Кой е казал нещо и за него?
- Кой кучи син мразиш?
- Кой кучи син е тук?
- Няма никакъв смисъл в това което казваш.
- Ти си параноик.
- Точно така.
- Признаваш ли!
Признавам че съм преследван. От Тях!
- Кои по-конкретно са "Те"?
- Всичките! Кой мислиш?
- Нямам идея!
- Тогава как би могъл да знаеш че не е така?
- Това е абсолютна, как го каза...
- Софистика.
Точно така. Опитват се да ме убият!
Никой не се опитва да те убие. Изяж си десерта като добро момченце.
- Тогава защо стрелят по мен?
- Стрелят по всички.
- Каква разлика има?
- Представи си ако всички мислеха като теб?
- Трябва да съм глупак за да си помисля друго.
- Трябва да си прегледаш главата.
Няма и нищо на главата ми.
- Погледни още веднъж, а?
- Йосариан, главата си ти е НАРЕД.
Моля те, не прави повече така.
- Докторе?
- Какво?
- Искам да ме спреш от полети.
- Не започвай пак.
Док, не желая да летя повече. Опасно е.
Слушай, казах ти... Дай да се махаме от тук.
Прелетях 35-те мисии. И сега тази откачалка ги вдигна на 50.
Във всяко друго звено щях да бъда прехвърлен след 25-тата. Помогни ми да се измъкна.
Аз самият съм пред уволнение след няколко месеца,
ако не причинявам неприятности и не нарушавам правилата.
Едно от правилата гласи: не мога да спирам от полети някой, само защото ме моли за това.
А можеш ли да го направиш за някой който е луд?
Разбира се. Правилото казва Трябва да спирам от полети всеки който полудее.
Аз съм луд! Питай който искаш. Питай Нейтли, Добс, МакУат...
- Ор, кажи му!
- Каквода му кажа?
- Че съм ЛУД?
- Луд е. Не го искам на полети с мен.
Грижа се добре за него а той не. Луд е, разбира се.
- Видя ли? Всички потвърждават че съм луд.
- Те са луди.
- Освободи и тях.
- Те защо не го поискат?
- Защото са луди!
- Разбира се че са луди.
Не може да оставиш луди хора да преценяват дали ти си луд или не.
- Ор луд ли е?
- Разбира се че е.
Трябва да е, щом продължава да лети след всичките премеждия които преживя.
- Тогава защо не го отпишеш?
- Трябва да го поиска.
- Само това ли трябва да направи?
- Да.
- И тогава можеш да го спреш?
- Не. Тогава не мога да го спра.
- Това е Параграфа (букв. Уловка).
- Параграф?
Разбира се, Параграф-22. Всеки който иска да се оттърве от битка
не е наистина луд, затова не мога да го освободя.
Кажи ми че те разбрах правилно.
За да бъда спрян от полети, трябва да съм луд
а трябва да съм луд за да продължавам да летя.
Но ако поискам да се откажа, означава че вече не съм луд
- и трябва да продължа с полетите.
- Точно така! Това гласи Параграф-22.
- Това е някаква уловка, този Параграф-22.
- Няй-добрият нали!
Добър ден, Това е Майор Денби, вашият Началник-полети,
Поздравявам ви с днешната мисия.
Всички сте инструктирани за днешния полет,
затова няма да се впускам в обяснения.
Няма смисъл да споменавам имена, защото врага най-вероятно подслушва радиочестотата,
няма смисъл и да обяснявам
къде ще атакуваме.
Това е най-тъпото нещо което съм го чувал да казва.
Атмосферните условия се подобриха значително над сушата,
и няма да имате проблеми с индентифицирането на целите.
Разбира се, не трябва да забравяте,
че врага също че ви вижда без никакъв проблем.
Полковник Каткарт иска да ви каже някоко думи преди излитане.
- И така, без по-нататъчни ...
- Дай ми това!
Мъже, няма да губя повече от времето ви.
Желая ви успех в днешната мисия.
На тези които няма да се върнат, бих искал да кажа
Ще дадем най-доброто от себе си за да се погрижим за жените и/или любимите ви.
И не забравяйте, Генерал Дрийдъл иска
стегната като по учебник бомбардировка по тези въздушни снимки.
Всички ли са готови за полет?
Полковник Корн, бих искал да остана в контролната кула.
Следи всичко. Искам да знам кога момчетата ми обстрелват целите.
Да, Сър!
Какво е това, Лейтенант Майндърбиндер?
- Яйце, Сър.
- Знам това, лейтенант.
- Прясно яйце, Сър.
- От къде се сдоби с това яйце?
От Малта, Сър, където има достатъчно пилета да снасят пресни яйца.
за всеки офицер в ескадрилата,
по 5 сента за яйце от запасите в офицерската столова.
С чиста печалба от 2 цента на яйце.
За кого?
За този който продава яйцата в столовата.
И кой ще е той, Майло?
- Портокали от Маракеш, орехи...
- Орехи?
И в Палермо, десет хиляди галона от най-добрия италиански зехтин.
Сицилианците имат нужда от одеала. Ще бъде честна търговия.
Има заинтересувана група в Сардиния.
Всичко от което се нуждаем е сътрудничество от държавите с които търгуваме.
- Кои държави?
- Африканските нации, Сър,
в средиземноморската зона.
Нуждаем се от набирането на персонал,
малко време и самолет.
- Какъв самолет?
- Някой от нашите, Сър. Ако имах един,
щях да закарам гориво до Малта и да се върна с яйцата.
Добре.
И ако можех да бъда освободен от бойни операции... докато цялата схема заработи... 115 00:15:33,687 --> 00:15:34,881 Но...
Знам че съм само офицер в столовата, Полковник,
но тази операция изисква цялото ми внимание. За доброто на всички е.
- Вземи всичко от което се нуждаеш.
- Благодаря Ви.
Това което се надявам да направя е да осигуря на мъжете тук най добрата кухня на света.
- Не си ли заслужава всичко това?
- Да Майло, така е.
С ваше разрешение, искам да ви покажа нещо което отпечатах.
- Какво е това?
- Просто идея, Сър. Емблема.
- Емблема?
- На Фирма M&M.
Ако осъществя идеите си, всичко трябва да бъде организирано като в търговски център.
- Търговски център?
- Синдикат.
Фирма. Ще направим огромна печалба, Полковник.
- За нас?
- За всички.
Което е доре за M&M Enterprises ще е добре и за държавата.
- Имаш пълното ни съдействие.
- Благодаря.
Ако взема самолет тази сутрин, ще закарам тези материали в Александрия.
Имаха огромна памучна реколта тази година.
- Памукът е много добър артикул.
- Колко?
- Ще го разменим.
- Срещу какво?
Коприна! Четири хиляди години коприна.
Къде ще събереш толкова много коприна?
Къде по дяволите ми е парашута?
Дообре, кой от вас копелета ми открадна парашута?
Ало, аз съм мерача. Трябва да се върнем.
Нейтли, трябва да обърнем веднага.
Нейтли! Чуваш ли ме там горе?
Трябва да обърнем. Трябва да се върнем веднага.
Нейтли, обръщай. Трябва да се връщаме!
- Какво стана този път, Йосариан?
- Някой тъпак ми е откраднал парашута!
- Точно така?
- Парашута ми. Няма го!
- Не се притеснявай.
- Какво искаш да кажеш?
Какво да правя ако трябва да скачам? Използвай носната ми кърпичка?
Точно този вид хумор в лицето на бедата прави Америка силна.
Харесваш ми.
Аардварк (мравояд), бих искал да те убия, но нямам време.
и аз щях да имам парашут но го дадох на Майло.
- Дал си го на Майло?
- Той събра всички парашути.
Набарал е страхотна сделка ще ходи за коприна в Александрия.
Можеби все пак ще намеря време да те убия...
- Явно са ни забелязали.
- Видяха ни!
- Боже, видяха ни!
- Приготви се да пуснеш яйцата.
Обстрелват ме! Къде сме?
Аардварк, къде сме?
- Мисля че сме пристигнали.
- Пристигнали сме?
Пристигнали сме? Пристигнали сме!
Пригответе се да обръщаме!
4, 3...
2, 1, Пускам! Хайде!
Завивай на дясно! Завивай!
Завивай, кучи сине! Завивай на дясно!
- Завивай на дясно!
- Погледни.
Мисля че този път ги ударихме, където боли най-много. Не те чувам.
- Връщайте се в кабината!
- Какво е това?
Издигни се нависоко, копеле гадно! Издигай се!
- Пожар! Пожар на борда!
- Къде е пожара?
- Разкарай се от носа!
- Не съм на носа.
Говори. Все още не те чувам.
Опитват се да ни утрепят. Изчезвай от тук!
- Накъде?
- Надясно, кучи син!
Виж, това там е Ор.
Тоя тъп малък негодник. Издигай се!
Мисля че току що ти се случи нещо.
Това моят крак ли е?
Моят крак ли е?
- Какво ми има на крака?
- Успокой се.
Кракът ми!
Йосариан го уцелиха.
- Какво? Не те разбирам.
- Помогни му!
- Какво?
- Помогни му! Помагай!
- На кого да помагам?
- На мерача!
- Аз съм мерача, добре съм.
- Тогава му помогни.
Това е...
- Как се казваше, новия картечар?
- Сноудън.
- Студено ми е.
- Добре си. Ще се оправиш.
Студено ми е. Студено.
Насам! Побързай!
- Какво?
- Попитах как се чустваш.
По-добре, благодаря. А ти?
- Аз? Отлично, благодаря.
- Няма защо.
Като изключим леката простуда.
Имам я от около седмица. Не можах да я избегна.
Знаеш какво е.
Не, не знам.
Никога не съм се простудявал. Опитвах но...
- Изглежда не мога да хвана.
- Ти си голям късметлия.
Да, Предполагам.
Като изключим шрапнела който получих в крака.
Никога не са ме улучвали със шрапнел.
- Ти си свещенник!
- Да. Не знаеше ли?
Не, не знаех. Всъщност, никога не съм виждал свещенник.
Не знаех как изглеждат.
Е, ако мога да направя нещо, каквото и да е, ти...
Каквото и да е?
Книги например, или цигари.
Играчки?
Не, имам всичко необходимо, благодаря.
- Можеш да направиш едно единствено нещо.
- Какво?
- Ако можеш да говориш с Майор Дюлут.
- Командващият ескадрилата?
Кажи му че не искам да летя повече.
Каткарт увеличи броят на мисиите! Опитва се да ни избие всичките!
- Не мога да го направя. Отчаян съм!
- Не е моя работа...
- Отчаян съм!
- Ще видя какво мога да направя.
Ще се постарая.
Отне ми 45 минути да го направя.
Първо обезкостих пилето,
После сложих стафиди и лук.
Развика се.
Ужасно съжалявам, Сър.
- Как се казваш?
- Мейджър (майор), Сър.
Не питам за ранга ти а за името.
Не сър. Аз съм капитан. Името ми е Мейджър. Капитан Мейджър (Капитан Майор).
Ясно като в мъгла, нали?
Точно толкова ясно.
Слушай, Капитане. Познаваш майор Дулут, командира на ескадрилата?
- Той е голям човек, Сър.
- Беше. Майор Дулут е мъртъв.
Смутен съм да го чуя.
Ти може и да си смутен но той е мъртъв. Свалиха го над Перуджа днес.
Сега се научи да не излиза на мисии когато трябва да седи в офиса си.
- Не разбирам...
- Нуждаем се от нов командир на ескадрила.
И ти си единственият свободен Майор в щаба.
Да но, Мейджър (Майор) е името ми, не ранга.
Това ми е напълно достатъчно, Мейджър. Считай се за повишен в чин Майор.
Аз не разбирам, не знам как да бъда командваш...
Всички правим жертви, Мейджър.
Сър, аз съм по настаняването и прането!
Знам това, Сър, но всички трябва да изпълним дълга си, предполагам.
Да но, не харесвам моят дълг.
Сержант, ще си почивам до края на деня,
и лежейки в палатката си ще мисля за... някои неща
Сър, очакват ви.
- Сега?
- Да, Сър.
- Кой е?
- Капитан Тапман, Свещенникът на поделението.
Какво иска?
Нещо свързано с капитан Йосариан.
Слушай какво, сержант...
Работата ми е достатъчно трудна
и без да трябва да се занимавам с хора които постоянно искат нещо.
- Достатъчно ли съм ясен?
- Да, сър.
Предполагам че това те учудва.
Не, Сър. Не е моя работа да се учудвам.
- Снаеш ли че хората наоколо ме зяпат?
- Не Сър.
Мислят си, "Какъв е този Майор Мейджър,
"Как стана командир, без дори да е летял?"
- Не мисля че хората си го мислят.
- Да но е така.
Когато си сложа това, не знаят кой съм.
Знаеш ли, в средновековието, принцесите и кралете
са се маскирали и така са се разхождали измежду поданниците си?
- Не знаех това.
- Ти нищо не знаеш.
- Но, Сър. Защо са го правили?
- Защо са правили какво?
Защо са се разхождали дегизирани?
От къде по дяволите да знам? да не съм историк или нещо такова.
Просто съм човек гледащ да си свърши работата добре. Приятен ден, Сержант.
- Какво пък има сега?
- Какво да правя със свещенника?
Не желая никой да влиза и да ме вижда докато съм в офиса.
Какво да казвам на хората които искат да се срещнат с вас, докато съм тук?
- Казвай им да чакат.
- Колко дълго?
- Докато не си замина.
- И тогава какво?
- Не ме интересува.
- Ще ги пускам след като сте си заминал?
Тогава няма да бъдете вече тук, нали?
Също така, не желая ти да влизаш докато съм вътре,
и да ме питаш какво може да направиш за мен.
Кога да питам "мога ли да направя нещо за вас"?
Когато не съм тук!
- Какво изобщо да правя тогава?
- Каквото трябва да се прави.
Съжалявам че ти говоря така, но ми се налага.
- Довиждане.
- Довиждане, Сър.
- Благодаря за всичко.
- Благодаря ви, Сър.
- Майорът ще ви приеме веднага, отче.
- Благодаря.
- Няма нужда да ме наричате "отче".
- Сержант Тоусър на телефона.
Ще влезете ли?
Да, Сър. Тук е, Сър.
- Няма никой.
- Къде?
В офиса на майор Мейджър.
- Кога?
- Когато се опиташ да се срещнеш с него.
Имам предвид че не може да се срещнете когато е там,
в офиса си. Опитвах няколко пъти.
Може ли изобщо човек да се срещне с него?
Да. Всъщност, може да те приеме само когато не е там.
Това е, ще те приеме,
но само в неговия офис, и само ако не е в него.
През останалото време, когато е вътре...
го няма
за срещи.
Освен ако е излязъл.
За какво по дяволите говориш, отче?
Докарай си задника тук, Падре.
Да не описваш мистичните си преживявания?
Случи се нещо странно.
Не си имал никакви чудни видения, нали?
Не си сънувал горяща пустош, не си чувал гласове, или нещо подобно?
- Не нищо свръхестествено.
- Надявам се да е така.
Трябва да сведем свръхестествените си преживявания до минимум.
- Трябва да спечелим войната, разбираш ли?
- Абсолютно, Сър.
- Мога ли да попитам, къде отиваме?
- Къде "Отиваме"?
Ти отиваш в офиса на полковник Каткарт.
- Сега?
- Това е основната идея падре, сега разбира се.
Нещо лошо ли се е случило Сър? Имам предвид, направил съм нещо нередно или?
Не знам. Замисляте ли нещо с капитан Йосариан?
- Не знам какво имате предвид.
- Не знаеш? Тогава кой знае?
- Не знам Сър.
- Изглежда не ти е ясно нищо а падре?
- Не Сър. Сър?
- Какво?
Не е необходимо да ме наричате "Падре". Аз съм НеоБаптист.
Благодаря че ме поправихте, че ми разяснихте всичко.
- Помислих че бихте искал да знаете.
- Капитан си, нали?
- А аз съм Лейтенант Полковник. ясно ли е до тук?
- Да сър, разбира се.
Тогава мога да те наричам както си пожелая, освен ако нямаш възражения.
- Слизай!
- Благодаря ви, Сър.
Сър, мислите ли...?
- Добро утро. Да ви донеса нещо?
- Добро утро, Лейтенант. Моля?
- Имате ли нужда от нещо?
- Не.
Уиски, копринени дрехи, строителни материали, пресни плодове?
Полковника обича пресните плодове. Какво ще кажете за религиозни пособия?
Знам как да се добера до цял товар религиозни реликви.
Осветени лично от Папата. Добре се харчат на свободния пазар.
Включително и кости на някои от най-великите светци.
- Много мило от ваша страна.
- Ако имате нужда от каквото и да е, потърсете Майло.
- Досега не съм получил одеало.
- Всичко, по всяко време!
Мисля че Полковника иска да ме види.
- Наистина ли?
- Предполагам. Аз съм...
- Капелан Тапман.
- Вие сте Капелан Тапман?
Заповядайте, седнете. Ще известя полковника че сте тук, Отче.
Не е...
По добре си намерете нещо по-сухо.
Разбира се. Веднага щом полковника приключи с мен.
Току що ме изкараха от морето.
- Носех се по течението почти три дни.
- Би трябвало да се обадите в лазарета.
- Може да хванете пневмония.
- О не! Не и аз.
- За четвърти път ми е.
- Как така?
Веднъж ме свалиха над Средиземно море, веднъж над Адриатическо,
после разбих един самолет и веднъж скочих.
- Голям късметлия сте.
- Така говорят и някои приятели.
Йосариан разправя че трябва вече да да ми удържат от заплатата.
Той ми е приятел. Познавате го?
- Всъщност...
- Капитан Тапман!
- Може би не трябва да летите повече.
- Това е добра практика.
- Тапман, полковника е зает човек.
- Да, разбира се.
Не ви виждаме често насам в последно време.
Да, сър, опитвам се да не се пречкам наоколо.
- Имам чувството че хората около мен се чувстват неудобно.
- Глупости!
Не мога да се сетя за никой който да не се радва на присъствието ви.
Освен ако е атеист.
- Няма много такива, наоколо.
- Не знам, сър.
- Как така не знаеш, нима атеизма не е противозаконен?
- Не.
Наистина? Значи е противо-американски, така ли е?
- Не съм много сигурен.
- Е, аз съм.
Само да разбера за някой атеист в тази база,
можеш да се заложиш задника че много скоро ще започне да вярва в нещо.
Добре! Но не за това те извиках, Капелане.
Искам да погленеш това.
Страница 48.
Не го чети цялото. можеш да придобиеш ясна представа от снимките.
Има снимка на цяла страница на някакъв полковник в Англия
чийто капелан държи проповеди преди всяка мисия.
Не намирам причина защо съботният "Ивнинг Поуст"
да не се заинтересува от историята на моето поделение.
Измисли няколко добри енергични молитви да изпращаме хората в битка в добро настоение.
Можеш ли?
- Ще опитам.
- Добре! Захващай се!
Нещо друго?
Сър, може би не е моя работа,
но някои от хората тук са много разстроени от факта
че продължавате да увеличавате броя на мисиите които трябва да изпълнят.
- Прав сте, Капелане.
- Наистина ли Сър?
Това не ви влиза в работата. А също и в тяхната.
Задачата им е да летят в мисии.
Вашата работа е да измислите няколко бързи примамливи молитви.
Това ще ме вкара в "Ивнинг Поуст" Приятен ден!
- Извинете.
- Извинете Падре.
Капеланът каза че хората са притеснени заради факта че увеличавам броя на летателните мисии.
Заради капитан Йосариан ли е всичко? постоянно злобее, все забърква нещо.
- Какво можем да направим по въпроса?
- Как би постъпил генерал Дрийдън?
- Щеше да го пречупи.
- Да го разкъса!
- Да го зашлеви!
- Да го промуши в бъбреците!
Да го срита в топките!
Наведи си главата между краката.
Дишай дълбоко.
Съжалявам Капитане. Знам как се чувствате.
- Не мисля.
- Опитай да не говориш.
Просто си мисли за хубави неща. Мисли за това колко красиво е тук,
Колко хубаво би било ако никой не се опитваше да го развали.
- Защо винаги се опитваш да го развалиш?
- Защото те обичам.
Знам Капитане.
Но сега е война. Имаме работа за вършене, войнико.
Не може ли просто да се отдадем един на друг? Помисли как се чувствам аз.
Една от шепата момичета, на остров с хиляди мъже.
Муже, даващи живота си за държавата, за мен.
Помисли за... Капитан Йосариан!
- Какво правиш?
- Слушай, аз ще умра.
Какво е това?
Какво става?
Градът се казва Ферара и е някъде тук.
Много красив град, на брега.
- Добре ли си?
- Това е тя, тя е!
- Коя?
- Кучката на Дрийдъл!
Ако си свършите работата както трябва, нищо няма да остане от тях, както и да е.
Докладите на разузнаването показват че не трябва да се безпокоите за противовъздушната артилерия.
Надяваме се че ще има още по-нови снимки на вражеските сили в местността.
Все още не са пристигнали, но новините са добри.
Може би ще попитате защо атакуваме град без развита индустрия,
без вражески бази, стратегически маловажен за всички.
Свободно. Добро утро господа.
За нас е чест, Генерал Брийдъл да присъства на днешния брифинг.
Не ми обръщайте внимание. Продължете.
- Не обръщай внимание на татко.
- Ще млъкнеш ли?
И не ме наричай татко.
- Продължете с брифинга майоре.
- Да, разбира се... Благодаря ви сър.
Тъкмо казвах на хората тук...
- Не на мен. На тях!
- Продължавай Денби.
Да. Тъкмо обяснявах защо щв унижожаваме...
- Дайте стол?
- Сър?
- Стол.
- Извинете, Генерале?
Стол!
Няко има ли си представа какво е това стол?!
Не виждате ли че дамата стои права?
Стол за татковото моми... за дамата!
Продължете.
Да си сверим часовниците.
Всички сме го правили и преди, затова мисля че няма да имаме проблеми.
Бъдете така добри да си погледнете часовниците, и ще започнем.
Сега е 11:15 минус 50...
49, 48, 47...
Някой ще го отнесе!
Добре, спокойно!
Без повече стонове в тази група.
Следващият който изстене ще съжалява адски много.
Кой е този?
- Майор Денби сър.
- Денби. Д-A-Н-Б-И.
- Изведете го и го разстреляйте.
- Сър?
- Казах изведете го и го разстреляйте.
- Изведете майор Денби навън и го разстреляйте.
Мисля че е по-добре да изчакаме малко, татко. Не мисля че можеш да го разстреляш.
Защо по-дяволите да не мога? Защо?
Имаш предвид че не мога да застрелям когото си поискам?
- Наистина ли е така?
- Опасявам се че е така, татко.
Мислиш се за много умен ли, а?
Само защото дъщеря ми се се омъжи за теб поради Господ знае каква странна прищявка...
Не, татко, само...
Оставете неадекватния кучи син, но го разкарайте от тук.
- Направи нещо.
- Добре. Мисля че...
дължим огромна благодарност на генерала за визитата му тук.
В негова чест, бих желал да направя изявление което, сигурен съм ще ви заинтригува .
Знам че горите от нетърпение да изпълните дълга си...
Ето го и него.
От сега нататък, броят на необходимите полетни мисии за изпълнение
преди прехвърлянето ви в тила се увеличава на 75.
Сигурем съм че всички ще дадете най-доброто от себе си.
На какво се радваш, глупав ненормалник?
- Сега няма защо да се връщам в къщи.
- Какво?
Мога да остана. и Не се налага да я напускам.
- За какво говориш?
- Обичам я.
Наистина. никога не съм се влюбвал толкова, дори и в майка ми.
Мъже, не се влюбвайте в момичета като това.
Всички се влюбват в такива жени.
По един или друг начин.
Ще я взема в Лонг Айлънд с мен.
Не я обичаш наистина. Само си мислиш така.
Как ще обясниш разликата
между това "да я обичаш" и това да "мислиш че си влюбен"?
- Трябва да си обективен.
- Кой е обективен?
- Аз, защото не съм влюбен в нея.
- Имаш предвид "мислиш че не си".
- Точно така.
- И как ще обясниш каква е разликата?
- Почакай...
- Погледнете!
- Вижте какво домъкна Арфи.
- Кажи довиждане, МакУат. Хайде!
Скъпа... Скъпа, прекарахме чудесен ден.
Видя ли какво направи? Накарай го да каже какво направи.
- Какво направи Арфи?
- Нищо. Чудесно момиче.
Искаше да отидем до тях. Каза че ще си прекараме чудесно.
Ние си прекарахме добре. Видяхме колизеума и други зашеметяващи места.
- Защо не я откара у тях?
- Не бих могъл да се възползвам от дете.
- Стария Арфи имал принципи.
- Имаш болен ум.
Тя просто искаше да скочи в леглото с някой.
Объркана е. Добре си поговорихме.
Наистина!
Поставих я на място и я изпратих у дома.
- Луд негодник!
- Ти си презрян.
- Имаш мръсни помисли.
- Не мисля така.
- Умират си да си легнем с тях.
- За колко?
- $30!
- Кой е дребния изтърсак?
Сестричката на курвата на Нейтли.
Искам да прекарам малко време с моето момиче. Плащам за всички.
Защо не и дадеш трийсетте долара и да разкараш останалите две.
Ще ми се ядоса че и върша работата.
Каза ми че ако наистина я обичам, ще преспя с останалите две, И аз ще го направя.
Кълна ви се приятели...!
Хайде, Йосариан, тръгваме!
Заминавайте, вървете.
- Какво не е наред?
- Какво е наред?
- Още две мисии и се прибираме у дома.
- Знаеш много добре какво ще стане.
Не. Цяла банда запасни пилоти пристигна в Неапол вчера.
- Кой го каза?
- Майло.
Точно се връщаше от там с товар кокосови орехи.
Никога няма да видя тези заместници, нито кокосовите орехи.
Каткарт няма да посмее отново да увеличи броят на мисиите.
Кой ще го спре?
Все някой.
Хайде!
Чакайте ме!
Добре. Нека си изясня.
Доколкото разбирам,
награждаваме тези тук с медали за лошо свършената работа. Така ли?
Ситуацията не е точно такава.
Ако поискам отговор ще те погледна.
- Мисля че мога да обясня.
- Дано.
Вчерашната мисия беше бомбардировката над град наречен Ферара.
- Защо Ферара?
- Какво имате предвид, "Защо Ферара?"
- Знаеш ли какво е Ферара?
- Градче на върха на един планински връх.
- Наясно ли си какво има в това градче?
- Пер минути до целта.
- Какво има там?
- Нищо.
Абсолютно нищо. Няма германци, никакви муниции,
нито железопътна линия, нито пристанище, нищо.
- Абсолютно нищо?
- Не. Освен хора. Обикновенни италианци.
И манастир.
Йосариан, може да е някаква стратегия.
- Какво по дяволите правим?
- Не ни е работа да се питаме.
- А чия работа е?
- Четири минути до целта.
- Готов ли си?
- Пригответе се за пускане.
- Бсе още не сме пристигнали!
- Разкарай се, Ардварк!
Хайде, ще провалиш цялата мисия!
- Приготви се да обръщаш!
- Какво правиш?
- Престани, Йосариан!
- Приготви се!
Директно попадение... в океана?
Да, сър. Образцово проведена бомбардировка.
Имаме снимки на зоната имате ли желание да ги разгледате.
Награждаваме пилотите които спуснаха 20 тона скъпи бомби
- На дъното на Средиземно море?
- Ако имате нещо друго в предвид...
Имам предвид че трябва да съберем всички екипажи и да ги разстреляме.
- Може да се появи проблем, Сър.
- Ясно, Знам.
Ако не можем да ги разстреляме, поне можем да ги дадем на военен съд,
да видим гниещи в някой затвор.
Военният съд неизбежно ще доведе до разгласяване на случая.
Ще го запишем като мисия с основна цел, бомбардиране на океана...
Няма нужда от повече приказки, полковник.
"За изключителни заслуги в лицето на непреодолима..." каквото и да е там...
- Одс.
- "...Одс,
"с медал Въздушна Слава се награждава капитан..."
- МакУат.
- "...МакУат."
Хайде, покажи се.
Добре, МакУат. Да не чакаш за целувка?
- Обратно в строя.
"За заслуги"
"за действия под усилен вражески обстрел, Капитан..."
- Кой е това?
- Хайде, малоумник.
Ако не бъркам, Капитане,
вие сте без униформа.
Какво зяпаш?
Бързо в колата, ухилена уличнице.
Защо си без дрехи, Капитане?
- Защото не искам.
- Какво искаш да кажеш? Защо?
Не знам. Просто не знам.
- Защо е гол?
- На теб говори.
- Защо е гол, Майоре?
- Защо е гол, Сержант?
Убиха един от екипажа и всички бяха опръскани с кръв.
Дрехите му са в пералнята.
- Къде е втората му униформа?
- В пералнята, Сър.
- Къде е бельото му?
- В пералнята, Сър.
- Звучи ми като голяма тъпотия.
- Голяма тъпотия е, Сър.
Сър, този тук ще бъде наказан жестоко.
Какво ми пука по дяволите?
Щом иска да си получи медала без дрехи,
какво ти влиза в работата?
- Така мисля и аз Сър.
- Ето ви медала Капитане.
- Вие сте много чудата личност.
- Благодаря Сър.
- Даваш ми това?
- Да.
- Защо?
- Понеже си красива,
и защото се казваш Лучиана. Така се казва майка ми.
Но, истинското ми име е Елеонора Розанна. Само аз се наричам Лучиана.
Да, и майка ми само се наричаше Лучиана.
А всъщност се казваше Елеонора Розанна.
- Не ти вярвам.
- Не те виня.
За какво го получи?
Ще ми повярваш ли ако ти кажа истината?
Наградиха ме с този медал за избиването на малко риба.
- Ябно си избил доста риба ?
- Да, един от най-добрите съм...
Аз съм най-големият убиец на риба в Американските Военно-въздушни сили.
Ще танцувам с теб но няма да ти позволя да преспиш с мен
- Кой е поискал това?
- Не искаш да спиш с мен?
- Не, не искам да танцувам с теб.
- Ти си луд
- Внимавай с ръцете офицер
- Казвам се Йосариан.
Внимавай с ръцете Йосариан.
Това е...
- Как се казваше, новия мерач?
- Сноудън
- Студено ми е.
- ВСичко е наред, ще се оправиш.
Студено.
- Ето.
- Започва да боли.
Дръж се. Ще донеса малко морфин.
- Смотаняк!
- Здрасти! какво има?
Радвам се да те видя. Кога излезе от болницата?
Трябва да си поговорим за доста неща.
Как се чувстваш? Съжалявам че не те посетих в болницата, но бях в Неапол.
- разкажи ми за парашута.
- Какъв парашут?
Този който използвам когато трябва да скачам от горяш самолет.
Ааа, този парашут! Запомни! парашутът ти
е един от 50 - 60-те парашути които прибра Синдиката.
Не ме интересува синдиката. Нито доматите ти!
Доматите не са мои, те са домати на Синдиката. Нашите домати.
Точно като тези наши статуи.
Всъщност, точно за това отидоха парашутите.
Изтъргувал си парашута ми за статуя?
Не, от тази гледна точка. изтъргувах дизеловите ни двигатели за статуите.
- И сега нямам двигател!
- Казах "нашите", не "твоя".
Размених двигателите за два самолета с дървени трупи,
100 чифта обувки и парашутите.
Останалите няма да са доволни от това което си забъркал.
Няма ли да разберат? Ще излезем от тази война богати.
Ти ще си богат. Ще измрем всички!
- Какво иска?
- Кой?
Гладния Джо.
- Има ли значение?
- Имам чувството.
- Мисля че.
- Какво?
- Идвайте.
- Какво става?
Не знам но имам чувството че...
Това е Мак Уат.
Копелето ми погажда този номер от месеци. Ревнува.
- Защото те харесва повече?
- Тя го харесва повече.
- Защо не излезе с него?
- Не може да му устои!
- Добрият стар МакУат.
- Защо?
Ще ме впише в бордовата си книга.
Всеки път когато излита, ме вписва като пътник.
Така минават полетните ми мисии без изобщо да стъпвам на самолет.
- Виж!
- Какво казва?
Връща се!
- Кой беше това?
- Гладният Джо.
Е, Ще трябва да изискаме нов фотограф от Щаба.
Мога ли...
да помогна с нещо?
МакУат все още е във въздуха.
- Доктор Деника също.
- Тук съм.
Приземявай се, МакУат.
Вероятно се страхува. Знае какви ги е надробил.
Спря си двигателя.
Защо не скача Деника? Той си има парашут.
Аз съм тук сержант. Не съм в самолета.
Скачай, Док, Скачай!
Скачай. Док...
Моля те скачай.
Скачай. Скачай!
Горкият Джо.
- Горкият МакУат.
- Горкият Док.
Горкият Док.
Изкам пълен рапорт за случката, капитан Йосариан.
Не съм те виждал от известно време.
От...
Погребението на Сноудън.
- Ще кажете ли някоя дума Сър?
- Какво?
Чудех се няма ли да кажете нещо.
Не, всъщност дори не познавах младежа.
Беше първата му мисия. Познавахте ли го Денби?
Не мисля че съм чувал дори името му. Какво е то?
Сноудън, предполагам.
Просто ще прочета нещо.
Да, хайде.
- Нещо не е наред ли?
- Не, просто ми се стори че видях нещо.
- Гол мъж на дърво?
- Да, там е.
Това е просто Йосариан.
Добре, в такъв случай...
"Господ е мой пастир.
"и той ще ме положи в зелените полета..."
- Търсих те навсякъде.
- Трябваше да ме потърсиш тук.
Не искам да се намесвам, но защо не си в унформа?
Не искам.
Ще направиш ли нещо за мен. Искам да поднеса това на хората.
Опитай го и кажи какво мислиш.
- Какво е това?
- Покрит с шоколад памук.
- Ти в час ли си бе?
- не ти ли харесва?
- Защо не му махна първо семената!
- Наистина ли е толкова зле?
- Това е памук!
- Трябва да свикнат да го харесват.
- Защо?
- Намерих удобна възможност
да напълня борсата с памук. Това което не знаех е че тя е наводнена с него.
Напълним съм складове из цяла европа.
Хората ядат захарен памук. Това е по-добро- истински памук.
- Хората не могат да ядат памук!
- Трябва да се научат, за Синдиката.
Ще се разболеят от това. Опитай сам ако не вярваш.
Опитах, и се изповръщах.
Погледни. Прилича на погребение.
Погребвад хлапето което убиха в самолета ми.
- Какво му се случи?
- Уцелиха го.
- Какво?
- Казах че го уцелиха.
Съжалявам.
- Беше ли ти приятел?
- Вероятно. Не знам.
- Беше много опитен.
- Но беше все още момче.
Умря. Повече не можеш да остарееш.
- Къде работиш?
- Не съм курва.
Не съм казал че си.
- Работя в голяма Американска компания.
- Аз също!
- Искаш да ме видиш отново? Защо?
- Защо не?
Мислиш ли че съм красива?
- Мисля че си невероятна.
- Това не е вярно.
Вярно е.
Вий това?
- Господи, как се...?
- Въздушно нападение.
- Германци?
- Американци.
Не ме ли искаш вече?
За какво говориш? Разбира се че те искам.
- Искам да се омъжиш за мен.
- Ти си полудял.
- Защо?
- Не може да искаш да се ожениш за мен.
- Защо не?
- Не съм девствена.
- И какво от това?
- Никой не иска момиче което не е.
- Аз искам. Искам да се оженим.
- Невъзможно.
- Защо не?
- Защото си луд.
- Защо съм луд?------------------------------------------------------------------------------------------
- Защото искаш да се ожениш за мен.
Няма да се омъжиш за мен защото съм луд. I'm crazy because I wanna marry you?
- Ти си луд.
- Защо?
Защото те обичам.
Как можеш да обичаш момиче което не е девствено?
Понеже не мога да се оженя за теб.
Защо? Защото не съм девствена?
- Не, защото си луда!
- Ти си луд!
- Всички сте луди!
- Защо сме луди?
Защото не знаете как да оцелеете
а това е тайната на живота.
Трябва да спечелим войната.
Но, Америка ще загуби. Италя ще спечели войната.
Америка е най-силната нация на света.
Американските бойци са отлично обучени,
най-добре екипирани, нахранени...
Италия, от друга страна е една от най-слабите държави на света
и италианският боец почти не е оборудван.
За това страната ми се справя добре докато вие едва едва се мъкнете.
Това са глупости! Италия бе окупирана от германците а сега от нас.
- Ти наричаш това добра работа?
- Разбира се.
Германците бяха отблъснати а ние все още сме тук.
До няколко години, ще сте си заминали а ние все още ще сме тук.
Италия е бедна, слаба държава
и точно това ни прави толкова силни,
достатъчно твърди да преживеем войната и да продължим съществуването си
дълго след като вашата държава бъде унищожена.
За какво говориш? Никой няма да унищожи америка.
- Никога?
- Добре...
Рим беше унищожен. Гърция, погубена.
Персия - разрушена. Испания също.
Всички велики държави са били унищожавани. Защо не и вашата?
Колко дълго мислиш ще просъществува държавата ви? Вечно?
- Вечността е много дълго време, мисля.
- Мноого дълго.
- Моля те, говорим си.
- Отиваме ли в леглото?
Би ли си облякла нещо? Направо си гола.
Не искам да се разхожда наоколо така.
Това е нейната работа да се разхожда така.
- Не е хубаво.
- Разбира се че е хубаво.
Хубаво е да я гледаш.
Този начин на живот не е хубав. Не искам да го прави повече.
- Кога заминаваме за Америка, Нейтли?
- Кога заминаваме за Америка, Нейтли?
Ще я вземеш в Америка? Далеч от здравословния, активен живот?
Далеч от добрите и бизнес възможности? От приятелите?
- Нямаш ли никакви принципи?
- Разбира се че не.
- Никакъв морал?
- Аз съм човек с дълбок морал.
И Италия е много етична държава.
Точно за това отново ще сме на върха.
ако успеем да не не ни победите.
- Говориш като луд човек.
- Но живея като нормален такъв.
Бях фашист докато управляваше Мусолини.
Сега, след като го свалихте, съм антифашист.
Докато германците бяха тук, бях бях фанатичен про-германец.
Сега съм фанатичен про-американец!
В цяла Италия, няма да намериш по-лоялен фанатик от мен.
Ти си долен опортюнист!
По-добре умри изправен, отколкото да живееш на колене.
Ти правиш точно обратното.
По-добре живей изправен, вместо да умреш на колене. Знам.
- Как така знаеш?
- Защото съм 107 годишен старец.
Колко си годишен?
Ще навърша 20 през януари.
Ако доживееш.
Как сте, как сте?
Трябва да се прибираме. Вси отпуски са отменени.
Сдравей скъпа.
Ще ми дадеш ли долар? Ще ти го върна когато отидем в Америка.
Само един... едничък. Един! Дай това.
Хайде Добс. Майло ще ни върне.
- Защо спряха отпуските?
- Не знам.
Майло спомена че базата е под нещо като бойна тревога.
Каткарт увеличи броят на мисиите на 50.
Пощурял е понеже, капитан Ор разбил още един самолет.
- Къде?
- Принудително приземяване на връщане от Болоня.
- Паднал в морето.
- Морските спасители излетяли?
Намерили всички без Ор.
Приятели, ще стоите ли далеч от пистата тази вечер?
- Защо?
- Защото аз така нареждам.
- Стойте си в палатките.
- Защо?
- Ето го.
- Кое?
Самолетът на Ор!
Ще се прибере. Винаги се връща.
Ще се появи. С онази негова озъбена усмивка.
Арфи, ако ми се случи нещо, ще се погрижиш ли за момичето ми?
- Чуйте го само, неговото момиче!
- Не се тревожи.
Нищо няма да ти се случи, нито на теб, нито на нас.
- Свършвам след минутка.
- Не, няма. винаги казваш така,
След това те наблюдавам как се мъчиш да навреш някоя дреболия в този безсмислен шедьовър.
- Знячи не си го виждал.
- Какво да съм видял?
Малко квадратно уплътнение, ето толкова голямо. Виждал ли си го?
- Трябва да го започна отначало.
- Моля те, не го прави.
- Защо?
- Докарва ми ужасно главоболие.
- Защо?
- Защо какво?
Защо не искаш да летиш с мен?
Какво общо има това с главоболието, което ти и тъпите ти болтове ми докарват?
Всичко.
Опитваш се да ми кажеш нещо ли?
Само това че ако си умен, щеше да летиш с мен.
- Разбил си вече три самолета.
- Четири. Аз съм добър пилот.
- Не желая да свърша в морето.
- Щеше да ми благодариш.
- За удавянето ли?
- За завършването на тази печка.
Идва зима. Ще бъдеш на топличко, гореща вода...
Ще можеш да си вариш яйца и други работи.
- Аз? Ти къде ще бъдеш?
- Нямам идея. И тук и там.
Никой не желае да лети с теб. Ти сам си "бедствена зона".
- Те са луди.
- Съгласен съм с тях.
Ти си откачен.
- Ор?
- Мъртъв е.
- Кой е "Той"?
- Просто хлапе от родния ми град.
Току що умря. Дойдоха чак от Щатите да го видят.
- Лягай в леглото, ако обичаш?
- Какво?
Майка му, бащата и брат му долетяха. Знаят че е на смъртно легло.
- Какво искаш да направя?
- Представи се за него.
Само за няколко минути, докато си тръгнат.
Пропътували са 5,000 мили да те видят преди да умреш.
- Аз не умирам!
- Разбира се че умираш. Всички умираме.
Ще разберат. Дошли са да видят сина си.
Ще получат това за което са дошли.
Едно умиращо момче не е по-добро от друго. Или по-лошо!
- Номера няма да мине.
- Тези хорица са пропътували огромно разстояние.
Не искам да ги разочаровам. Съчувствам им.
- А ако започнат да плачат?
- Най-вероятно ще започнат.
Ще изчакам отвън и ако се заинати нещо влизам и го прекъсвам.
Ще проработи.
Свърши ми тази услуга и аз ще направя нещо за теб.
- Ще ми разпишеш ли?
- Не мога.
Можеш да попълниш във формуляра че съм на ръба на нервна криза.
Разбира се че мога.
Но това е параграфа.
- Параграф-22.
- Групата няма да одобри действията ми.
Ще те върнат обратно на полети, а мен ще забият да гния някъде в пасифика.
- Господи, ето ги.
- Почвай да умираш.
Направи го и те пращам в Рим в петдневна отпуска.
Изглежда ужасно.
- Болен е тате.
- Харви.
- Името ми е Йоасриан.
- Казва се Йосариан, мамо.
Йосариан, не ме ли позна?
Аз съм брат ти, Джон. Знаеш ли кой съм?
- Разбира се. Вие сте брат ми Джон.
- Тате, позна ме.
Йосариан, това е тате. Кажи здрасти на тате.
- Здравей, тате.
- Здрасти, Харви.
- Казва се Йосариан, тате.
- Изглежда толкова зле.
Много е болен. Доктора каза че ще умре.
Мамо, казва се Йосариан.
Тя не помни много добре.
Всичко е наред. Нека ме нарича Харви щом иска.
Не се притеснявай. Всичко ще се оправи.
Знам.
Дойдохме от Ню Йорк. Страхувахме се да не би, да не дойдем навреме.
- Навреме за какво?
- Да те видим преди да умреш.
Какво значение би имало?
Не искахме да умреш в самота.
Какво значение би имало?
Не е на себе си. Повтаря само едно и също.
Това не е Харви, това е Йосариан.
Какво значение има? И той умира.
Слушай, хлапе, не е много зле.
Ще му сложа турникет.
Ето. Добре е. Добра превръзка.
Студено.
Студено. Господи.
Ще се оправиш хлапе. Скоро ще сме си у дома.
Боли ли те още крака?
Ей, ти там?
- Това ти ли си Ор, кучи син?
- Аз съм, Нейтли.
Нейтли. Какво става? Господи, 3 и 30 сутринта е.
Добс, трябва да го спрем. Ще убие полковника.
Каткарт? Добс ще убие полковник Каткарт?
Какво ти става?
Нищо. Това е първото разумно нещо което изобщо правя.
- Ще те затворят за убийство!
- Старият Каткарт е убиец!
- Хайде, дай ми оръжието!
- Спокойно.
- Останаха ти още само няколко мисии.
- Ти си откачил!
Отново ще увеличи броят им, много добре го знаеш!
Ще продължи докато не измрем всички.
Какво ти пука?
Не искаш да се прибираш у дома, влюбен си в онази курва.
Говориш за годеницата ми.
Годеница на всеки с 10 долара в джоба,
който се радва да рискува с някоя венерическа болест
за 15 минути фалшиво пъшкане върху мръсен матрак!
Май го нараних.
Ще се оправи.
Ето!
- Дай ми оръжието!
- Не, чуй ме!
Ако отново увеличи броя на мисиите, кълна се, лично ще ти помогна да го убиеш!
- Наистина?
- Заклевам се.
Много разумно от твоя страна.
- Нещо става.
- Какво?
Майло и полковника са намислили нещо.
Планираха нещо горе.
- Какво прави?
- Нещо. Не знам какво.
Защо не включват светлините? Какво по дяволите...!
Йосариан, слушай!
- Какво е това?
- Виж!
Господи боже!
Бягай, Бягай!
Добре, Номер 1 и 2, добре беше.
Благодаря. Какво да правя сега?
Отклони на ляво и чакай инструкции. Добре, Номер 3.
Внимавай да не уцелиш складовете ни в края на пистата.
Директно попадение на столовата, ако обичаш. А Номер 3...
Задръж, Номер 3.
Йосариан, разкарай се от пистата.
Прикрий се, Йосариан. Ти също Добс, надясно, Номер 3, пропусни го.
Копелета! Изчезвайте от тук!
Престани. Това са нашите хора, не стреляй. Прикрийте се.
Това е операция на M&M Ентерпрайс.
Номер 4 и 5, номер 3 не улучи бараките с продоволствията.
Казах ви хора да се снижите. Нека уцелим целта този път.
Калпава работа.
Какво правиш тук, Йосариан? Изчезвай от пистата!
Ще се видим по-късно. Отиваш в ареста на базата. Няма да забравя това.
Военно-ъздушните сили няма да простят това.
Не ставай смешен! Всичко което е добро за М&м е добро за военно-въздушните сили.
- Ето ги бомбите!
- Трябва да се оттървем от целият този памук.
Германците обещаха да ни го изкупят
ако проведем тази мисия вместо тях.
- Всичко е част от сделката.
- Офицерският клуб си замина!
Направил си сделка да бомбардираш собствената ни база?
Договорът си е договор. Точно за това се бием.
Лейтенант Майндербиндер говори нещо. Ще опразните ли пистата моля?
- Скоро ще бомбардираме.
- Бомбардировка?
- Всичко е в договора.
- Това беше Главният Щаб!
- Какво каза?
- Каза, "Нейтли".
- Нейтли е мъртъв.
- Знам.
- Кой е мъртъв?
- Не си ти.
Но ще бъдеш ако не се справим с тази рана от нож.
- Какво става?
- Оперираме.
Ще те прегледаме от вътре.
Ще те почистим и зашием.
Държим те приятелю.
Да, чу ме.
Държим те приятелю.
Кой е приятелят ми?
- Какво казва?
- Нещо за приятеля си.
- Кой е приятелят му?
- Не знам, може би Нейтли.
Нейтли е мъртъв.
Небих влязъл вътре. Изглежда се е случило нещо.
Ще открия курвата на Нейтли. Трябва да и кажа че е мъртъв.
Искаш ли да дойдеш?
Не сега. Обещах и някои стоки и цигари.
За семейството и. Познавам ги. Първокласни хора.
- Ще се видим после.
- Разбира се.
Да, отиваме. Право в стаята ми.
По-добре не се появявай по улиците.
Полицейският час! Нямаш Паспорт.
- Какво стана?
- Няма ги. Всички заминаха.
- Кои?
- Всичките бедни млади момичета.
Всичките. Отведоха ги.
- Кой ги отведе?
- Белите шапчици.
- Белите шапки... Военна полиция?
- Да, Военната полиция.
- Къде ги откараха?
- Кой знае? Всичките.
- Къде е стареца?
- Отиде си.
- Къде отиде?
- Умря.
Какво?
Беше си жив, а след минутка умрял.
- Не може да бъде.
- Защо не?
Къде откараха момичетата? Арестуваха ли ги?
Не знам. Просто дойдоха и ги взеха.
Трябва да са имали причина. Не може просто така да ги отведат.
Няма причина.
- Какво право имат?
- Параграф-22.
Какво? Какво каза?
Параграф-22.
От къде знаеш че е заради Параграф-22?
Момичетата питаха, "защо ни отвеждате?"
Мъжът каза, "Параграф-22."
Момичетата попитаха, "Какво право имате?"
Отговориха, "Параграф-22."
За всичко повтаряха, "Параграф-22, Параграф-22."
Какво означава това?
Не ти ли го показаха?
- Нямало нужда да го показват.
- Кой го каза?
- Законът казвал така.
- Кой закон?
Параграф-22.
Майло, ще те утрепя, мръсен убиец!
Не го наранявай. Знам какво чувстваш, но не е моя вината.
- Чия е?
- Ничия.
Нейтли стана жертва на икономическото напрежение,
- законите на търсенето и предлагането.
- невероятен негодник!
- Искаш ли да те откарам при нея?
- При коя?
При курвата на Нейтли. Нали я търсеше?
- Знаеш ли къде е?
- Разбира се че знам.
Ти си AWOL (Самоотлъчка), Йосариан. Мисля че ти е ясно това.
- Нейтли не би бил толкова глупав.
- Той е мъртъв.
- Много лошо. Беше добро момче.
- Твоите хора го уцелиха.
Но той поне умря богат. Имаше над 60 дяла в с "Синдиката".
- Той е мъртъв.
- Семейството му ще ги получи.
- Не използва нито един.
- И семейството му ще ги вземе.
- Нямат нужда от тях, те са богати.
- Значи ще разберат.
Попитай за номер 33.
- Не бях наясно.
- Че съм работил за Майло?
Всички работят за Майло.
Каза ми да попитам за номер 33.
Десет долара, моля.
Без хавлия?
- Здравей, Йосариан.
- Здрасти хлапе.
- Къде е сестра ти?
- Вътре.
- Ще ми дадеш ли долар?
- Да.
- Скоро заминаваме за Америка?
- Разбира се хлапе.
- Ще правиш любов сега?
- Не, не. Слушай...
- Трябва да ти кайа нещо.
- Нейтли?
- Идва ли?
- Не, не точно.
- Скоро потегляме за Америка?
- Да. Слушай...
- Кога тръгваме?
- Чуй ме...
Нейтли е мъртъв.
Не бях аз!
Не е моя вината!
Беше ми приятел, тъпа кучко!
- Изнасилих я само веднъж.
- Убил си я.
Трябваше, след като я изнасилих.
Не спираше да говори глупости за мен.
Тъп копелдак, защо не хвана някое момиче от улицата?
Не и аз. Никога не съм плащал за това през целия си живот.
- Хайде, дръпнете се!
- Отдръпнете се момчета.
Арфи, полудял ли си? Ще те хвърлят в затвора.
Току що уби момиче. Лежи там, на улицата!
Знаеш че не трябва да е там по това време. Тече полицейският час.
Не осъзнаваш ли какво си направил?
Убил си човешко същество! Могат да те обесят за това!
Не мисля че ще го направят, не и на добричкият стар Арфи.
Няма да се замислят за едно момиче, когато всеки ден умират хиляди.
Идат за теб. Идват да те арестуват.
Не може да отнемеш живота на човешко същество и да ти се размине!
Идат да те хванат!
- Арестуван си.
- Но аз не...
Ти си в самоотлъчка.
- Изпращаме те у дома.
- Какво?
Казах изпращаме те у дома.
Направи много труден живота на полковник Каткарт.
Войниците не са щастливи, моралът е нисък. И за всичко си виновен само ти.
Негов е, заради увеличения брой на мисиите.
- Твоя е вината задето не летиш.
- Нямаш ли капка патриотизъм?
Няма ли да дадеш живота си за родината? За полковник Корн, за мен?
Какво общо имате вие и полковник Корн със родината ми?
Ти си позор за страната ни! Как изобщо стигна до чин капитан?
- Вие ме повишихте.
- Това няма нищо общо!
Оставете на мен.
Капитане, бих искал да помоля за трезвата ви преценка още веднъж.
Започва мисия. можете да се качите на онзи самолет,
и ние ще се престорим че всичко това не се е случвало.
Няма ли да те накара да се чувстващ горд факта че си служил в поделението
извършило повече бойни мисии от което и да е друго?
Не искаш ли още бойни грамоти
и еполети над Бойният си медал?
Не желаеш ли да допринесеш още за славата на поделението като полетиш още няколко мисии?
В такъв случай, просто ще трябва да те изпратим у дома.
Разбира се, има още нещо.
Така ли? Какво?
Ще издадем заповед когато заминеш за Щатите
нещо което трябва да направиш за нас като отплата.
Какво ще бъде?
Да ни харесваш.
Да ви харесвам?
Да ни харесваш.
Ще се удивиш колко е лесно щом веднъж започнеш.
Виждаш ли, ще те публикуваме на корицата на "Изи Стрийт".
- Повишаваме те в чин Майор.
- Получаваш още един медал.
- Връщаме те истински герой.
- Ще има паради в твоя чест.
Ще изнасяш речи, ще увеличиш цената на военните облигации.
- Всичко което трябва е да ни бъдеш дружка.
- Кажи хубави неща за нас.
Кажи на хората у дома каква работа вършим.
Приеми офертата ни.
Или това или военен съд за дезертьорство.
Какво ще стане с другите? Ще им изиграя адски мръсен номер.
Ще са по-щастливи ако те няма.
Дори не мислят за теб. Имат война за печелене.
Ако не искат да изпълняват повече мисии, нека си кажат.
- Точно така.
- Да.
Приемам сделката.
Помощ! Помощ!
Помогнете му!
- Какво?
- Помогнете му!
- На кого да помогнем?
- Помогнете на мерача!
- Аз съм мерача, добре съм.
- Тогава му помогни. Помогни му!
Студено ми е.
Студено ми е. Господи.
Ще се оправиш хлапе. Скоро ще сме у дома.
- Боли ли те още крака?
- Не.
Там, Там.
Там, Там.
Там, Там.
- Може ли да влезем?
- Разбира се.
Виждам че си сам.
Добре, отиваш си.
- Не съм сигурен наистина ли.
- Заповедта ти е тук.
Този парад който репетират е за теб. Ти си герой.
Ще получиш медал задето спря този убиец на нацисти Каткарт.
Тя не беше нацистка. Беше курвата на Нейтли.
Опита се да ме убие защото и казах за Нейтли.
- Но, полковника каза че...
- Беше сделка, която сключихме с него.
Те ме изпращат у дома като герой
а аз казвам някоя добра дума за тях когато се прибера в Щатите.
Кофти сделка а?
- Нали?
- Ами...
Не е ли?
Не съм сигурен, а и не съм тук да те съдя.
За какво си дошъл?
И за това не съм много сигурен.
Как би постъпил на мое място?
Не знам. имам в предвид, че не съм ти.
Представи си че си.
Трудно е. Понякога ми е трудно да си представя че аз съм си аз,
ако ме разбираш.
Ще се откажа от сделката.
Нека ме върнат в къщи прелетял съм 50-те мисии.
Трябва да изпратят всички у дома.
- Точно в това им е проблема.
- Твоят проблем.
- Ще те съдят.
- Извлечи най-доброто от лошата ситуация.
- Не.
- Какво не?
От три седмици лежа на това легло премисляйки
и всичко което разбрах е че не искам да отида в затвора
а също така и че не искам да играя по свирката на Каткарт.
- Какво ти остава?
- Да избягам.
Ще дезертираш? Какще се измъкнеш от базата? Това е лудост.
Точно затова. Това е единственото разумно нещо което мога да направя.
Ще те нарекат страхливец. Това е твоята страна.
Прелетях 55 мисии и обмислях цели три години,
сега ще се бия за себе си.
- Предполагам всички се чувстват така?
- Трябва да съм глупак за да мисля иначе.
Какво ще кажат приятелите ти?
Нямам такива. Нейтли беше разкъсан,
Мак Уат се самоуби,
Гладния Джо го прерязаха на две, Добс изчезна,
Ардварк е убиец,
Док Деника е зомби.
Всичките си отидоха.
Еинственият ми приятел бе Сноудън и аз дори не го познавах.
А Ор?
- Ор е на дъното на морето.
- Не, не е. Не знаеш ли?
- Какво да знам?
- Ор е в Швеция.
Какво?
След 16 седмици прекарани в морето, Ор беше открит от тройка Шведки, скаутки.
- Чудо.
- Псувал през целия път.
- Псувал?
- На един тънък малък сал.
Помисли си само, чак до Швеция!
- Ще си почива до края на войната.
- Истинско чудо!
Никакво чудо не е. Той е планирал всичко това предварително.
- Планирал е пътуването до Швеция?
- Това са цели 3 - 4 хиляди мили!
Винаги повтаряше че принудителното кацане е добра практика.
- Да го свалят над морето.
- На всяка прелетяна мисия!
Това си е чудо.
Практикувайки сваляне над морето!
Напра ви го?
Успя?
Успя! Този кучи син успя!
- Луд ли си? Полудял ли е?
- Щом той го направи, значи мога и аз!
- Трябва да го спрем.
- Мога, Денби!
- Ще те хванат!
- Мога да го направя.
- Това е лудост!
- А дрехите ти?
Няма да ме познаят без униформа.
Ще бъдеш беглец, в постоянна опастност от предателство!
Ще живея така от сега нататък.
- За бога, побързай!
- Сбогом, капелане.
- Как се чувстваш, Йосариан?
- Добре, освен че съм изплашен до смърт.
- Ще трябва да продължиш без да те видят.
- Ще продължа без да ме видят.
- Ще трябва да го прескочиш.
- Ще го прескоча.
Скачам!
Преведено на 14.09.2003г. От eMZePeRiX Цели 2 дни по дяволите, Студено ми е! :)))