The Grey Zone (2001) Свали субтитрите
В помощ на изтреблението на хора в лагерите на смъртта на Третия Райх,
нацистите използват специални части, наречени "Зондеркомандос".
Тези евреи вкарвали жертвите в газовите камери и след това премахвали телата.
В замяна на това, те получавали привилегии, нечувани за стандартите в лагерите,
преди самите те да бъдат унищожени след 4 месеца.
Базиран на свидетелството на д-р Миклош Низли, унгарски евреин,
избран от д-р Йозеф Менгеле да му помага в медицинските експерименти в лагерите,
този филм отразява истинските събития, свързани с 12-ия,
най-голям унгарски Зондеркомандо в Аушвиц II - Биркенау.
С И В А Т А З О Н А
Аушвиц II - Биркенау Бжежинка, Полша
Крематориум номер едно, есента на 1944
Имаш ли нещо за пиене?
Пил ли си?
Докторе!
- Покрий му главата.
- Направи каквото казва.
Какво правиш? Махни се оттам.
Познавахме го.
- Махнете се и двамата.
- Искам да остана.
Ако те видят, ще искаш да беше на негово място, ако вече не си.
Не ни трябва лекар.
Върви си! Нямаме нужда от теб, мъртъв е.
Казах, че е мъртъв.
Жив е.
Ако е жив, ще се погрижа за него.
Някой да ти е казва да го викаш?
Не трябва да ми казват.
Някой да ти е казал: "Повикай лекар"?
Няма смисъл да спорим.
Виждате ли?
Готово.
Какво?
Направи го.
Не, моля ви, не!
Спокойно.
Той искаше това.
Не ме викайте повече. Не ме молете за нищо.
Това е лесно.
Увери се, че са му видели номера.
Крематориум номер три
Благодаря.
Вземи пакета, унгарски са.
Харесвам нашите цигари.
Тютюнът е скапан.
Аз си харесвам нашите.
Трябва да завладеят Турция и тогава опитай цигари.
Хайде.
Вярваш ли на поляците?
Какво ме интересуват поляците?
Не вярват на поляците. Не вярват на никой в номер 3.
На мен?
Не знам.
Аз съм унгарец.
Но си тук.
Значи ме третират като поляците?
Розентал се тревожи. Казва, че нямаме време.
Знам, нямаме време. Чакат затишие.
- На фронта...
- Нас това няма да ни огрее.
- Никой не знае...
- Никога.
Самолети прелитат почти всеки ден.
Но не заради нас.
Когато руснаците наближат на 10 км оттук, веднага ще ни изгорят.
Всички това разправят.
Повярвай ми, вече си мъртъв.
Само трябва да решат как.
Имаш ли злато?
Разбира се. Да кажа ли?
Кажи му, че няма да стане както казваш.
Върви и му кажи. Хайде!
Махай се!
Важното е да се отложи. Трябва ли ти да си тук?
Всеки ден е от значение.
И при тях е същото, могат да си отидат и преди нас.
- Не го разбирам.
- Той не решава.
Ако питаш мен, няма разлика.
Чули са за стареца.
- Кой?
- Абрамовиц.
- Какво е казал?
- Че всички са чули.
- Ти казал ли си на някого?
- Всички знаят.
Докторът няма работа тук.
Вие двамата защо сте тук?
Почти приключихме.
Почти?
Да, почти.
- Но не напълно.
- Ами не.
Ще ви попитам отново.
Трима от нашите бяха застреляни сутринта.
Това какво ви засяга?
Ще ни трябват заместници и унгарци.
Това не е ваш проблем.
Вие казахте, че сме мързеливи и без уважение, а не ни давате мъже за работата.
Мол застреля Ловентал, един от най-силните ни мъже.
- Искате ли нещата да се ускорят?
- Ако зависи от мен.
Скоро ще ви преместим.
Защо искате да го направите?
Мислим да ви дадем почивка.
Групата ни е щастлива да остане тук.
Щастлива?
Защо ще ни убивате? Ние сме най-добрите ви хора.
Да съм споменал нещо за убиване?
И двамата знаем за какво става дума.
Значи съм лъжец?
Вие сте си вие.
Решението не е мое.
Разбира се, че е ваше.
Никой не иска да си напуска района.
Казвате, че решението не е ваше?
Никой не иска да си напуска района.
- Докторът напуска.
- Докторът е нещо различно.
В зоните е имало хора.
Ние не сме били.
Знаем какво сме видели.
Трябва да си седите при вашите части, всеки в сградата си.
- Подкупите са взети.
- Въпреки това.
Добре, но ще ни трябват заместници.
Влизайте вътре!
Или вас ще заменя.
Липсвахте ни тази сутрин.
Липсвал съм ви?
- Данните са на бюрото ви.
- Добре.
Подготвено е по всички правила.
- Трябваше да попитаме.
- Разбира се.
- Ами лещите?
- Идват насам.
Вие сте невероятен патолог.
Благодаря.
- За вас не е лесно да го чуете.
- Не е.
Част от вас съзнава, че положението ви е уникално.
Като учен, вие сте единствен по рода си, който познавам.
Разбирате ли,
сигурен съм, че всяка част от тялото ви казва да направите обратното.
Така е.
Това не е наша война.
Не е моя.
Не е моя, уверявам ви.
Но как да позволя всичко това да отиде на вятъра.
Разбирам позицията ви.
Вие правите много повече от това.
Щом така казвате.
Смисъл?
Няма смисъл.
Ще увеличим обема на проучванията.
Ще ми трябват повече хора.
Тогава ще получите повече хора.
Да?
- Моля?
- Искате да кажете...
- Ами...
- Да?
Обсъдихме го миналия път.
Разбира се.
С това може да ходите навсякъде из лагера.
- Досега ли чака?
- Аз ли?
- Всичко е наред.
- Успях да ги взема.
- От кого?
- Никога не съм виждала лицето му.
Къде е Ципора?
Къде е тя?
И?
Само това знам. Никога досега не съм я виждала.
- Но са я хванали.
- Казах, че само това знам.
Няма начин да не са.
Познавам Ципора. Няма да измъкнат нищо от нея.
Няма значение. Целта е да се продължи.
Ще ни открият, както откриха нея и до тогава ще влезем.
Трудно е да се гарантира колко ще получим.
Има връзка. Ще намериш друга връзка.
Току-що казах, че сме намерили. Намерихме връзка.
Тогава какъв е проблема?
Не излизаш от там всеки ден.
Правя много повече от това.
Това не е състезание.
Тогава не го прави такова. Подготвена съм за всичко, Дина.
Аз също.
- И трябва да бъдеш.
Е, имали проблем?
Ако ни хванат, какво ще направят с останалите от групата ни?
Рискуваш собствения си живот.
Защо трябва да рискуваме и техните?
И двете се сдържите все едно въвличаме всички в това.
Не те карам да правиш нищо. Бъди като тях, и двете бъдете.
Тя не каза това.
Цялото отделение ще бъде наказано. Преди да бъдат убити.
Също като нас.
Къде е разликата, когато и без това си мъртъв?
Ние сме направили избор, те - не.
Повече няма да слушам това.
Уверете се, че са в колата. Колко са телата?
Осем.
Това е добре.
Колкото повече тела, толкова по-добре. Разбирате ли?
Ще взема само тези две.
Идиотки.
Права ли е?
Разбира се.
Какво си мислеше през последните два месеца?
Ще ми се само да можех да я поставя на място.
Жал ми е за света, ако не спечелим войната.
Ти мислиш така.
Хората са от различни племенни. Ние ще спрем това.
Ще има един род. Никаква война.
Имало е войни и вътре в твоето племе.
Така ли?
Роем? Нощта на Дългите ножове.
Знаеш доста за Германия.
Това, разбира се, беше пуч.
Къде е разликата?
Един пуч не е война.
Това е вид война.
Пуч е. Ако означаваше война, думата щеше да е излишна.
Защо да има две думи за едно и също нещо?
Аз германец, ти си унгарец.
Мисля си, че тук аз съм специалиста по немски език.
Разбира се.
Независимо от очевидната ти интелигентност.
разбира се.
Има слух около Крематориум Номер 3, че ще има въстание.
Номер 3?
Това би въвлякло Първи.
Би въвлякло всички 4, като се започне от поляците в Номер 3.
Какво трябва да знам?
Те мислят, че ще ги убием.
Не правите ли винаги така?
Това са най-добрите хора, които сме имали.
Добре.
Кажи им го.
Те не ми вярват.
Ти си техния лекар.
Аз съм техния лекар, но те знаят какво правя.
Какво правят?
Работят под дулото на автомат.
Няма да им казвам нещо, в което не вярвам.
Че ще ги оставим да живеят?
Че ще оставите който и да е от нас жив.
Това което се случи с теб, не е свързано с мен.
С теб се държим добре. По-добре от всеки друг.
Трябва да ни уведомиш.
- Те няма да...
- Ако чуеш нещо.
Това е всичко.
Г-н обершафтфюрер, някога замислял ли сте, че тези
главоболия може би са свързани.
Да?
С по-нататъшното увеличение на товара.
Продължавай.
Това виждам в двора, ако открехна прозореца за малко въздух.
Всеки може да има затруднения.
Не трябва да гледаш през прозореца.
- Просто предполагам.
- Работата ти е да диагностицираш.
Добре.
Ако имам главоболия, това е защото пия много.
Тогава не пийте толкова.
Правилно, няма да пия толкова.
Но това също трябва да си остане между нас.
- Никога не бих...
- Точно така, никога не би.
Защото си свободен, колкото и аз.
- Г-н...
- Не ме интересува! Млъкни!
Не ме интересува.
Всеки от нас е част от това.
Всеки от вас може да реши да живее така.
Особено ти.
Да, г-н обершафтфюрер.
Ако решиш да направиш този избор.
Около половината са вътре.
Да?
Макс, ще го поправиш. Нямаме избор.
Започна се с тях.
Значи групичка поляци от номер 3 трябва да решават.
Трябва да ги отведат, докато може и това са наши хора.
Кои са наши хора?
На скапаните влакове.
- Защото са унгарци?
- Да.
Така е, защото единствено в Унгария са останали евреи.
Това ли е твоята причина?
Ако ще горим полски евреи няма да ти пука?
Ако горим полски евреи не трябва да чакаме.
Какво е още една седмица за тях?
Други 10 хиляди унгарци?
На тях не им пука за нас.
Всички искаме едно и също, Макс.
Не изглежда да е така.
Ето го.
Съжалявам. Май идва краят.
Как така идва краят?
Ще ни пъхат вътре.
- Кой каза?
- Лопковиц.
Готвят се да ликвидират още едно отделение.
Кое?
Предполагам някое от чешките. По-добре за тях, умират от глад.
Дай ми малко водка.
Какво е това?
Унгарско вино. Намерихме го вътре.
Някакво злато?
Все още не са се върнали.
Виж това.
Провери диамантите.
Прекрасно.
- Щях да го претопя, но...
- Какво но?
Претопи го.
Добре.
Изглежда имаме добра храна. Пушени стриди, месо, сладкиши.
Тази вечер ще ни е добре.
Чухме, че имате повече автомати.
Кой ви каза?
- Хофман разбра.
- Щеше ли да ни кажеш?
- Разбира се.
Не изглеждаше така. Той каза и експлозиви.
Не.
Защо мислите, че дойдох?
Защото Хофман ти е казал да дойдеш.
Не, аз казах на Хофман.
Бяха оставени вътре от партизаните. И 20 гранати.
Къде са сега?
При нас.
Значи вече няма да ви даваме от нашите, защото вие сте добре.
Кога сме имали нужда от вашите?
Каква е тази работа с изчакването?
- Трябва да се координираме.
- Защо?
Не ми харесва как ми говориш.
Не ти харесва?
Не ми харесва как говори.
Не ти харесва? Трудно ти е да разбираш?
Защо да се координираме?
Отново.
- Имаме повече оръжие.
- Имахме оръжия.
Партизаните сигурно се чудят защо не правим нищо.
Нима жените не се чудят с барута, който е при тях?
- Автоматите.
- И какво?
Какво?
Ще избягате.
Чакай. Кой? Ние ли?
Мислиш, че ще избягаме?
С оръжието.
Ще избием повече от тях, ще унищожим три от крематориумите.
И ще изчезнете.
Това ли искаш?
Ако имам възможност, да.
Кажи им, че ако става дума за бягство, без нас.
Как може да говориш от наше име?
Ще говориш ли за себе си?
Сериозно ли?
Какво, ще се върнеш към нормалния си живот ли?
Забрави, въпросът е, че няма смисъл.
Ще доживееш да кажеш.
Няма да оживееш. Няма да оцелееш.
Другите успяха.
Другите от лагера, не от "командосите".
Ще предадат на някой от лагера,
но не на някой, който е бил в крематориум.
Ще обърнат Полша наопаки.
Ако искаме да направим нещо, трябва да е само едно.
Един край.
И това са съоръженията.
Трябва да им кажеш това.
Знаят ли, че няма време?
"Команда" 8 съществува вече 3 месеца и седмица.
Не и с такъв товар. Дори Мол признава...
Мол няма какво да ти казва. А като ни затворят вътре.
А ти дори не говориш немски.
Какво значение има?
Говоря различни езици, дори идиш.
- Говориш идишки?
- Научих го от поляците.
Научил си го от поляците!
Млъквайте!
Мусфелд ми каза, че всеки момент ще ни преместят.
Никоя група не е съществувала повече от 4 месеца.
- Той казва, че...
- Знам какво казва.
Трябва да очакваме да ни избият,
като всички други групи, мислещи си, че са различни.
Което ще е по-лошо, отколкото да се опитаме да избягаме.
Може да им кажем, че можем да се справим.
Но трябва да бъде крематориума.
После да правят каквото си поискат, може да избягате и на небето.
Но след като приключим със сградите.
Искам бутилка от това вино.
Дай ни огърлицата.
Стига.
Виното е добро.
Не искаш да се претопи и да е неизползваема. Можем да ти дадем нещо за нея.
- Две бутилки.
- Майната ти.
Хофман, дай му две бутилки.
Внимавай.
Те са лъжци.
За какво ще излъжат?
Той искаше да задържи огърлицата.
Той мисли, че ще оживее. Ние сме за отвличане на вниманието.
Те са евреи.
Все това повтаряш, Саймън.
Все още ли вярваш на евреите?
Никой ли няма да оцелее?
Да предположим, че оцелееш,
би ли искал да погледнеш някой в лицето, ако някой от семейството ти е жив?
Какво си сторил, за да поживееш още малко.
За водка и чаршафи.
Аня, слушай ме.
И без това ще умреш. Мъртви сме.
Ще намерят барута.
Не казвай нищо.
Без значение какво правят,
не казвай нищо.
Обичам те.
Това почистване и дезинфекция са жизнено важни за здравето ви.
Една въшка може да ви убие.
Почистването ще ви донесе свобода.
Всичко е наред.
Колкото по-бързо се съблечете, толкова по-бързо ще бъдете почистени
и събрани със семействата си.
Мръсен лъжец.
Запомнете номера на закачалката, на която окачвате дрехите си.
Той е лъжец.
Не мога да повярвам, че евреи вършат това.
Той ни лъже. Той е лъжец.
Престани.
Трябва да слушаш жена си.
Мисли каквото си искаш, но не причинявай неприятности.
- Аз ли причинявам неприятности?
- Моля те.
Погледни ме в очите и ми кажи, че няма да ме убият.
Закачете дрехите си и ги дръжте раздалечени от на съседите ви.
Ще умра, но съм живял повече, отколкото ти ще доживееш.
Вече си мъртъв.
Тихо. Мислиш ли, че ще промениш нещо?
Да, има ли значение, но поне ще умра с достойнство.
- Морис.
- Престани!
Поне ще умра с достойнство.
Как мислиш, че ще стане с това?
С кое?
С часовника, с кое!
Ще избият целия вагон заради това.
Какво значение има?
Видя ли какво направи? Дай ми часовника.
Защо?
Дай ми го, отиваш на баня.
За какво ти е часовник вътре?
Ще си го вземеш после от мен, иначе нацистите ще ти го вземат.
- Направи каквото казва, Морис.
- Все правим каквото някой ни каже.
Няма да ти дам нищо.
Привличаш внимание.
Кажи ми, че ще живея, скапан нацист!
Кажи ми, че ще живея.
Морис, дай му часовника.
Той е лъжец!
Тези евреи лъжат за нацистите.
Сега иска да ми открадне часовника.
- Дай ми часовника!
- Не.
Искам скапания часовник!
Не!
Дай му часовника!
Добре, продължавайте.
Запомнете на кои закачалки си закачате дрехите.
Закачалките са номерирани. Като се изкъпете ще се върнете тук.
Завържете обувките си с връзките, за да не ги загубите.
Когато се изкъпете, ще бъдете нахранени и събрани със семействата си.
Движение!
Влизайте вътре.
Хайде!
Движете се!
Дейвид.
Стой там.
Дейвид?
Искаш ли питие?
Не, благодаря.
- Имаш работа.
- Да.
Винаги толкова млади.
По-възрастните не са подходящи.
- Как върви?
- Добре.
Ще направи близнаци? С германска жена?
Това е целта.
Какво е това?
Жлъчен камък.
За какво ти е?
Той се интересува от разни неща.
- Колекционира ли ги?
- Предполагам.
В буркани?
Така му ги давам аз. Какво ги прави той после си е негова работа.
Дочу ли нещо?
Дали съм дочул нещо?
Споменах го миналия път.
Да?
Не говорят с мен.
Намерил си жена си и дъщеря си.
Кой ви каза?
Има ли значение?
Предполагам, че не.
Бил си няколко пъти. Занесъл си одеала и лекарства.
Да.
В лагер C, нали?
- Той ти е дал пропуск.
- Да.
Какво мислиш за това тук?
Какво мисля?
Казал ли си им какво става тук?
Разбира се, че не.
Имат ли някаква представа?
Как биха могли? Всеки говори нещо.
- Ти отрича ли?
- Да.
Така е най-добре.
Ще ликвидират лагер C.
Кой каза?
Административни съкращения.
Няма достатъчно храна.
В следващите две седмици.
Разполагаме с храна.
Заповедите са си заповеди.
Цялото отделение.
Две седмици?
Така казах.
Ще говоря с...
Какво общо има той с това кой остава и кой не?
Той може да направи...
Понеже ти е дал пропуск?
Мога да те уверя, че няма да му позволят.
Ще е лесно да бъдат спасени.
Ако в лагера се надигне бунт, ще настане клане,
което ще надмине всичко сторено досега.
Те ще страдат.
Странна забележка.
Ще ги оставим да живеят.
За известно време.
Дори и аз да...
Някой ще проговори.
Искам да знам, че ще ми помогнеш.
Ако ми кажат нещо.
Каквото чуеш.
Да.
Добре.
А колкото до жена ти и дъщеря ти,
трябва да се свържем с администрацията и да ги прехвърлят.
Как?
Да разберем кои са най-сигурните конвои.
Изпращат хора във фабриките за муниции.
Да се пишат доброволци, ще бъдат избрани.
Безопасно ли е?
Казвам ти, че аз ще го направя безопасно.
Ще направя това за теб.
Трябва да остане в тайна.
- Ако всички са доброволци...
- Знам.
Те сами ще се спасят.
Точно като теб.
С твоя жлъчен камък.
С твоя еврейски жлъчен камък.
Как се сдоби с барута?
Как се сдоби с барута?
Няма значение как са се сдобили с барута.
Трябва да разберем за какво им е.
Ще я попитам.
Мислиш ли, че не чувам?
Питаш я откъде идва. Идва от фабриката.
От фабриката трябва да знаят.
Разбира се, че трябва.
Трябваше да се зачудят преди това да се случи.
Ще я убиеш, преди да ни каже къде е сега.
За къде беше барута?
За къде беше барута?
Това ли искаш?
И без това ще ме убиеш.
Няма да имаш такъв късмет.
Ще направим по-лошо с цялото ти отделение, след като приключим с теб.
Защо просто не ги обгазите?
Свестете я.
Вземи него, аз момичето.
На среща ли ще ходите?
Казах да вземеш тялото.
Защо си тук?
Има едно момиче...
Попитах какво правиш тук?
Има едно младо момиче, което е оцеляло след газа.
Все още диша. Ще я изгорят жива.
Ще вземем тази.
Как така ще я вземете?
Ще вземем тялото.
Нека й взема косата.
Казах, че ще я вземем, косата и всичко друго.
Ако ще напуска с коса, искам да знам защо.
Близначка е.
Какво става?
Това тяло ми трябва за доктора.
Нека вземе косата.
Какво ви става, хора? Взимаме я с косата.
Ако е близначка, къде е другата?
Другата я взеха преди това.
И защо са я убили? Мислех, че им трябват живи.
Да не казваш, че лъжа?
Държа тази част жива вече 9 месеца.
Какво ме интересува?
Значи си жив, всички сме живи.
Серем злато, щом така ти харесва.
Не искам неприятности.
Ако искаш неприятности, изпрати я при доктора с обръсната глава.
Вземи я. Какво ме интересува.
Помогни им.
Не, ние ще вземем. Казах, че ще я вземем.
Това ще развали всичко.
Ръцете ни са изцапани с кръв.
Какво ще правим с нея?
Ще измислим.
Трябва да я скрием.
И не само от тях, но и от някои от нас.
Нямаме време да се оправяме с това.
Тя е била вътре.
Никога нямаше да оцелее. Какво с въобразяваш?
Няма да я убия.
Помисли, ако я открият, което и ще направят,
защото не можем да я крием, ще стане по-лошо.
Как може да стане по-лошо?
По-лошо за нея.
Да не говорим какво ще сторят с нас.
Тя дори не е в съзнание. Поела е по пътя, който й е писан.
Да се срещнем в склада.
Мога да те спра, Макс.
Направи го тогава!
Знаеш, че няма да я убием.
Къде е Шлемер?
В коридора.
Къде е тя?
Няма да я доведе тук, преди да е говорил с доктора.
Защо? Извикай го.
Кой ще наблюдава?
Защо, няма никой в коридора.
Не допуска никой до нея.
По-добре я донеси тук.
Върви.
Знам какво си мислиш. Не е това.
Уплашен е.
Ще я сложим на тази маса.
Ако някой разбере...
Знам.
Ние не сме убийци.
Знам.
Съжаляваме.
Не съм бил тук достатъчно дълго.
- Говоря за...
- Знам за какво говориш.
Това не означава, че аз щях да направя друго.
И преди съм осуетявал самоубийства и отново бих.
- Разбирам.
- Не трябваше да ме търсите.
Не съм.
Бях повикан.
Не от мен.
След нощ като онази, да гледам беше равнозначно на убийство.
Трябва да е нещо сериозно, за да ме викате.
Съжалявам.
- Ние не така...
- Тогава не ме викайте.
Съжалявам.
- И ме изключвате.
- Да те изключваме?
Не знам защо го правите.
Каза ли ти?
Да.
Че няма смисъл.
Не мога да знам, преди да я доведете.
Ако няма надежда, ако вече е мъртва...
Аз също рискувам.
Не ми пука за теб.
Доведете я.
Хофман.
Дайте одеала, чай и топла супа.
Ето.
Завий я тогава.
Не тук.
Колко от тези ще й биеш?
Била е изложена на газ цели 20 минути.
Всичко е наред.
Всичко е наред.
Малко чай.
Спри! Нека аз.
Лъжица.
Това е просто чай.
Чай.
Добре.
- Какъв беше конвоя?
- Унгарски.
- Кой я намери?
- Той.
Къде?
В дъното.
Младите винаги са в дъното.
Как лежеше?
Как е лежала?
Въпросът е лесен. Настрани ли?
По корем.
Чуваш ли ме?
Ехо?
Трябва да говориш с мен.
Как се казваш?
Ще отнеме време.
Ще отнеме време.
Толкова е просто.
И на кого вредиш?
Вредиш единствено на себе си.
И то ако отказваш да ни кажеш това, което и сами ще разберем.
За къде е барута?
За къде беше барута?
Това ли искаш да се случи на хората, в които е сега барута
или на останалите от отделението ти, като открием кои са?
За къде беше барута?
Не им казвай.
Не им казвай.
Не им казвай.
Не им казвай.
Не им казвай.
Не би трябвало да си в зоните.
Знам това.
Две момичета от полското отделение бяха хванати с експлозиви.
Мислиш ли, че сме приятели с останалата част от лагера?
Имаш ли още за обратно?
Ще си взема.
Не би трябвало да си в зоните.
Вече каза.
Дай ми и другото.
На връщане да имаш още две.
Иначе няма да бъдеш ударен, а застрелян.
Тук никой няма да те нарани.
Ние сме евреи.
Унгарка ли си?
Да, унгарка е.
Трябва да й задаваме лесни въпроси.
Дай още от супата.
Тук ще ни открият.
Прав е.
Няма да я местим.
Остават два часа, докато започнем работа. Някой ще мине.
Можем ли да я пренесем през коридора, без охраната да забележи?
Те не знаят?
Какво означава това?
Поне може да минете през коридора.
Добре, в съблекалнята.
Съблекалнята?
Вече казах. Виж дали е чисто.
Ще те преместим. В друга стая ще ти е по-удобно.
Все пак е жива.
Къде може да я държите?
Не можем.
Това е проблема.
Да, проблем е.
Защото я съживихме, разбираш това.
Идеята не беше моя.
Но я съживихме.
Носим отговорност.
Иначе?
Иначе?
Защо я съживихме?
- Ами ако кажеш на Мусфелд.
- Няма.
- Ако говориш с него.
- Аз?
Вие двамата.
Какво? Че сме приятели?
Никой от нас няма да говори с Мусфелд.
Той няма да позволи момичето да живее.
Той не спасява хора.
Семейството ти?
Кой ви каза?
Чухме.
Ходил си до лагер C
и си намерил жена си и детето си.
Ти нямаше ли да направиш същото?
- И ще ги измъкнеш.
- Не би ли направил същото?
- Нямах тази възможност.
- Не те попитах това.
Нямах възможност.
Ако кажем на Мусфелд, свършено е с нея.
Ти я крий.
Един от лекарите.
Невъзможно.
Те влизат постоянно и...
Не.
Само за няколко дни.
Какви няколко дни?
Станаха почти 16 седмици.
Освен това с мъже, които не са виждали...
А тя е на колко, на 15?
Сложи я в леглото си.
Тя няма да остане с нас. Искам да се махне.
Забрави за момент, че е момиче.
Какъв смисъл има да остава с нас, като всеки момент ще ни...
Какво да чакаме?
Подходящо време.
Няма да има подходящо време.
За ден или два.
Нямаме ден или два.
Глупости.
Какво?
Ще има бунт.
Кога?
Добре, кой?
Номер 1 и 3.
Как?
От номер 3.
Бягство?
Ще разрушим крематориума.
Ще избият всички ви.
Чуй се какво говориш.
И без това ще ни избият до седмица.
Откъде знаеш?
Както казах, минаха почти 4 месеца.
Мъртви сме. Времето ни изтече.
Ще искате ли нашата помощ?
Вашата помощ?
На лекарите.
Ще искате ли нашата помощ?
Ти ни кажи.
Не съм искал да правя това, което правя.
Ти си доброволец.
Искаха лекари за болница.
Знаел си каква работа ще вършиш и продължаваш да я вършиш.
Не убивам.
А ние го правим?
Не съм казал това.
Ти подтикваш към убийство.
Ние просто се опитваме да оцелеем до следващия ден.
Всички правим това.
Нямаш никаква представа, нали?
Не знам за какво говориш.
Не искам да съм жив, когато всичко това свърши.
Не вярвам.
Знам, че не вярваш.
Мога да ви помогна.
Искаш ли да помогнеш?
Отърви се от това момиче.
Къде беше?
Какво имаме?
Много, но малко злато.
Ще трябва да го разделиш.
Хванали са три от жените.
Къде?
В сграда 11. Говори се, че крием все още живо момиче.
Никой да не се доближава до този район.
- Истина ли е?
- Ще действаме.
Чухме. И без това си имаме наши проблеми.
- Какво прави той?
- Казах му.
Казал си му?
Казах му. Хайде.
- Какво правиш тук?
- Какво е това?
Оцеляла е от газа.
Какво ще правите с нея?
Какво ще правите с нея?
Защо той е тук?
Хванали са три от жените, намерили барут.
Тук ли?
В лагера.
Откъде знаеш?
Не дойдоха с барута и така разбрахме.
Крадат барут от немците и очакваш те да не разберат за къде е?
Не съм казал това.
- Измъчват ли ги?
- Разбира се.
Колко дълго очакваше това да продължи, преди да ги хванат?
- Ние нямахме...
- Какво нямахме?
Не можехме да се съберем поне веднъж заедно и да решим кога.
- Не, не можехме...
- Стига, не сме могли!
Това е лъжа.
Били са...
- Кои? Поляците?
- Не, цялата група.
Чакахме толкова, за да ни убият без да направим нищо.
И в момента измъчват две жени.
Защо ги измъчват?
Защо губим ден след ден?
Защото чакахме. Защото изведнъж стана въпрос за бягство.
Да си го кажем направо.
Щеше да ни преметнеш. Били сме за отвличане на вниманието.
Колко пъти ще повтаряме това?
Пазихте си всеки пистолет, който докопвахте, а ние после разбирахме.
Нищо не получихме от вас.
Само планове и отлагания. Вашите планове.
Променихме плановете си.
Променихте плановете си, но след като ние казахме, че няма да участваме.
Трябва да сключим сделка, да се координираме.
Но щяхте ли да изчакате, докато двата крематориума паднат,
или щяхте да ни оставите ние да го направим и да избягате,
както винаги сте искали, докато ние се бием?
Не знам.
Но когато започнат да стрелят по нас, не мога ли да избягам?
Трябва ли да остана тук и да бъда застрелян, защото ти искаш така?
Щом ти не можеш да живееш с това и аз ли да не мога?
Майната ти, Макс.
Това е моят скапан живот и се надявам да доживея до 90.
Готови сме за днес.
Какво, днес ли?
Между смените.
Защо иначе да съм тук? Да споря с този идиот?
- Кой открива огъня?
- Ние.
Виждаш ли колко е лесно, след като решението е взето.
Трябва да кажем на другите.
Всички знаят какво трябва да правят, само трябваше решение.
Ами момичето?
Какво тя?
Какво да правим с нея?
Какво да правим ли?
- Трябва да бъде сега, Макс.
- Взимаме я с нас.
Навън?
- До оградата на лагера.
- Никога.
- Като група бихме могли.
- Като група е по-лошо.
- Не би трябвало.
- Заключени сме.
Не го прави.
Винаги може да се намери извинение.
Докторът е прав.
Ще й обръснем главата, ще я облечем и ще изглежда като момче.
Какво ще стане от другата страна на оградата?
Ще я приберат.
- От кой лагер?
- Има ли значение?
Има значение. Какво ще правят с нея?
Как ще обяснят повечето хора?
Говорим за германци. Вадят тела от снега, за да ги броят.
Ще заподозрат ли, че някой е влязъл?
И откъде би влязъл.
Тя дори няма номер.
Не прецаквайте всичко заради един живот! Ще ви застрелят, че и нея.
После ще обявят тревога и днес ще е невъзможно.
Прав е, Макс.
Това ще ни провали. Не си заслужава заради никой.
Погледнете я.
Изобщо може ли да мисли? Може ли да говори?
Не знаем.
Можеш ли да говориш?
Била е изложена на газ.
Какво изобщо ви интересува?
- Не убиваме хора.
- Нима?
Вкарваме ги в залите, ограбваме ги,
гледаме ги в лицето и им казваме, че е безопасно.
Какво е това, по дяволите?
- Това не е...
- Не е какво?
Не дърпаме спусъка.
Ти излизаш от залата.
Вкарваш ги, излизаш, казваш, че е безопасно и ги виждаш, когато свърши.
Кой я е вкарал вътре? Мислиш, че тя сама.
Мислиш се за герой.
Не за герой.
Не си герой не си убиец. Какъв си, Макс?
По-добре ние да го правим, отколкото те. Ще те улесня.
Може да разрешим това и по друг начин.
Ще те убия!
Няма да направиш нищо.
Няма да я убием, ясно ли ти е?
Не казвам, че не би трябвало, но няма да го направим сега.
На пейката тук.
Ами аз?
Какво ти?
Ако ме види, свършено е с нас.
Стотици сме. Няма да те познае. Само стой кротко.
Той е полупиян.
Това е проверка.
Защо тази врата е затворена?
Организирахме сутрешното събрание.
Организирали сте?
Заради това, че Ловентал го няма.
Говорихме за това.
Да, г-н обершафтфюрер, но сега с един по-малко...
Кой ще го замести?
Той.
Той не е способен.
Ти!
Да, г-н обершафтфюрер.
Кой ще го замести си е ваша работа.
Това е.
- Какво става с...
- Задълженията си остават същите.
Да, господине.
Навън е истинска мизерия.
От малък съм научен да мразя Полша.
Как си, докторе?
Добре.
Искате ли да дойдете за едно питие?
Имам унгарско вино и бренди.
По-късно.
- Ако искате да си починете...
- Казах не.
Пристига конвой.
Вашата група не е приключила с тези от сутринта.
- Тъкмо щяхме да...
- Трябва да почистите асансьорите.
Да, господине.
И долу е много мръсно.
Да?
Какво?
Защо си тук?
Тук?
Това не е твоята група. Това не е твоята сграда.
Помагам.
Как дойде тук?
Бях преместен.
- От кого?
- Алмайер.
Това не е истина, нали?
Разбира се, че е истина.
Това ще се случи на всички ви.
Първо с вас, после с нас.
Последното нещо е да се усмихвате.
Бомбардировачите ви само ще ускорят нещата.
Ще се възползваме от възможно най-много от вас, преди те с нас.
Той защо беше тук?
Беше преместен.
Не е бил преместен!
Трябва да си стоите с групите.
Защо жените са крали барут?
Защо жените са крали барут?
Ще ви оставим живи.
Няма да ни оставите живи.
Ако се прави опит за нещо, това е сигурно.
Ако мислите, че имаме барут, претърсете крематориума.
Махнете се от пейката.
Тя откъде се взе?
Докторе?
Всички навън.
Сега ти ли заповядваш?
За никой няма да е добре, ако има врява.
Как ще приключи работата?
Всички навън, аз ще се погрижа.
Как така ще се погрижиш?
Искам това, което и вие.
Не говорете на унгарски!
Какво каза?
Напуснете спокойно.
Да вървим.
Спаси я. Трябва да я спасиш.
Млъквай. Вземете го със себе си и го изгорете с другите.
Виждал съм ги да бият по-слабите.
Крадат се, лъжат се.
Никога не съм мразил напълно евреите,
преди да видя колко лесно можеш да ги накараш да вършат работата тук.
Да я вършат толкова добре.
И то върху собствените си хора.
Те ще са мъртви до края на седмицата
и ще ги заменим с други, които няма да са по-различни.
Знаеш ли колко лесно ще бъде това?
Коя си ти?
Не говори немски. Дори не знам дали изобщо говори.
- Не ме ли разбираш?
- Тя е от конвой.
Не мисля, че е от Освиенцим.
- От сутрешния конвой ли е?
- Да.
Значи си унгарка.
От съблекалнята ли са я взели?
Защо нея?
Роднина ли е на някого?
Оцеляла е.
Откъде е оцеляла?
О газа.
Мисля, че е заради мокрия под...
Той убива всички.
Но ако до пода е останал малко чист въздух... Може ли да поговорим насаме?
Щом не говори немски, какъв е проблема?
Трудно ми е да стоя тук и да обсъждам, докато...
Какво да обсъждаме?
Имам информацията, която искахте.
Информацията?
Заради това, че спасихте жена ми и детето ми.
Кажи ми тук.
Не искам да ви кажа тук.
Ти.
Остани с нея.
Ако я изведеш оттук и двамата ще бъдете убити.
Стой тук.
Преди мислех само за себе си.
Какво сторих с живота си.
Не знаем на какво сме способни, никой от нас.
Откъде можеш да знаеш какво трябва да направиш, за да останеш жив?
Сега знам.
За повечето от нас,
отговорът е всичко.
Толкова е лесно да забравиш кой си бил преди това.
Който никога няма да бъдеш отново.
И онзи старец.
Той буташе количките.
На първия ни ден,
когато трябваше да изгорим собствения си конвой,
първата беше жена му.
След това дъщеря му.
После и двете му внучета.
Познавах ги.
Бяхме съседи.
За 20 минути,
цялото му семейство и цялото му бъдеще беше изпепелено от земята.
След две седмици той се нагълта с хапчета, но оживя.
Задушихме го със собствената му възглавница.
Сега знам защо.
Можеш да се самоубиеш. Това е единствения ти избор.
Искам да те спасят.
Искам да те спасят повече от всичко на света.
Моля се, за да те спасим.
Чуваш ме, нали?
Така си и знаех.
Да, така си знаех.
Не разбирам, докторе.
Не знам как да го изясня повече.
Д-р Менгеле каза, че си най-добрия хирург, който е виждал.
Евреин и той го призна.
Което е невероятно.
Каза, че вършиш работа за петима.
Че без теб, изследването му би било невъзможно.
Какво искате да кажете?
Опитите ти са утроили мъченията...
Аз не съм...
...са утроили мъченията на деца е този лагер
и това е факт!
Затова можеш да живееш тук по този начин, който е по-добър от на всички евреи.
По-добре от всички, с изключение на шепа германци.
Включително и аз.
Не съм те видял да протестираш,
дори и работата да се е увеличила.
Спаси и семейството си.
Правим каквото можем.
Ще провалите това заради живота на едно момиче?
Не се преструвам.
Добре.
Недей.
И кой да умре вместо нея?
Тук никой не живее, без някой друг да умре.
Не вярвам.
В този лагер е така.
Всичко е под брой.
Има точно толкова храна, толкова място.
Това е само едно дете.
Това може да се каже за всеки.
За жена ти и дъщеря ти.
Спасявате един, взимате живота на друг.
Сложи я в леглото, дай й храна, нещо друго,
от което да умре.
Да я спасиш е безсмислена лъжа.
Вие се лъжете, г-н обершафтфюрер.
Ние искаме момичето да живее.
Ако ми дадеш информацията, ще пощадя момичето.
Ще има бунт.
Кога?
Не знам. Не искат да участвам.
И жените са им дали барут?
- Казах, че не знам.
- Защо ти казаха?
Заради момчето. Не искаха да я крият.
- Кой ти каза?
- Онзи, когото убихте.
Как говори с него?
Нима не беше тук? Затова го и застреляхте.
Никой друг не говори с мен.
- Но имат ли барут?
- Не знам.
- Оръжия?
- Не...
Ето къде отивал барута от жените.
Друго не съм чул.
- Тази информацията е безполезна.
- Само това ми казаха.
Не струва колкото живота на момичето.
Съгласихте се.
Грешка, съгласих се да спася жена ти и дъщеря ти и го направих.
Г-н обершафтфюрер...
Няма какво повече да обсъждаме.
Ами главоболието ви и пиенето?
Моля?
Ще му кажа, че сте негоден.
И няма да ви преместят другаде.
Искам да я видя.
Косъм да не падне от главата й и от другата страна.
От другата страна на оградата,
но номерирана, обръсната и жива.
Да живееш не значи да убиваш, г-н обершафтфюрер.
Защото ние не убиваме.
Не! Моля ви, не!
Защото тя знаеше. Защото всички вие знаете.
И тези две знаят.
Мога да кажа, че не искам да го правя, но няма да е истина.
По-малко хора, за които да се тревожим.
Продължавайте.
Осигурете повече храна.
Направете ни услуга и си мълчете.
Но май не ви е забавно
да убивате приятелите си, за да защитите,
кого?
Полските партизани, които ви мразят?
Продажните евреи,
които крадат от другите евреи.
Една по една.
Може да го правим, докато приключим с цялата група,
а после ще се преместим към следващата.
Или някоя от вас
ще ни каже къде е барута, за кого беше.
Те не знаят. Никоя от тях не знае.
Кажете им, моля ви.
Те не знаят. Мислите ли, че щяха да ви кажат?
Вие знаете и продължавате да мълчите.
Спрете убийствата.
Знаете, защото са се обърнали към вас.
И сте го взимали за някого.
Спрете убийствата.
Моля ви.
Не!
Не я застрелвайте!
Пребройте ги точно.
Толкова сантиментално.
Разбираш ли, сантиментално?
Защото те поглеждат два пъти в очите.
Веднъж преди, веднъж след.
Изведнъж започват да вярват в геройства.
Чакай тук.
Задръжте я тук, докато се върна.
Не я пускайте.
Спасяват я.
Не, Макс, докторът ще се увери.
Видя или ти казаха?
Докторът ми каза.
Ние го направихме.
Чуйте ме.
Каквото й е било писано, ще стане, независимо какво правите.
Прав си, ние го направихме, ние я спасихме.
Най-доброто, което можеш да направиш е, да си довършиш кротко деня.
Това е.
Толкова за теб.
Проклетия край.
Хофман, трябва да отидеш до 3 и да им кажеш за Абрамовиц.
Как да мина?
Ще ти покажем.
Ето.
Точно какво се е случило.
Не говоря идишки.
Може да им кажеш, че някой го е застрелял.
Не се опитвай да се връщаш. Няма да те чакаме.
- Говорих с нея.
- Така ли?
Аз й говорих и тя ме разбра.
Какво каза?
- Бяхме сами в докторската...
- Тя проговори ли?
Казах, че аз говорих.
Какво каза?
- Всичко.
- Всичко?
Казал си й?
И ти би го направил.
Откъде знаеш какво бих направил?
И ти щеше.
Това с какво й помогна?
Може би помогна на мен.
Не ме интересува!
Какво ти е помогнало?
Тя ще знае кои сме били.
И защо й трябва да знае?
Не знам.
Точно така, не знаеш.
А ти?
- Тръгвай.
- Майната ти! Тръгвам.
А ти знаеш ли?
Огън! Огън!
Той каза между смените.
Коен, Лоуи, нямаме време да организираме групите.
Вземете оръжието и отидете в коридора да барикадирате вратите.
Вървете!
Да вървим!
Отиди да видиш какво става.
Вземете варелите с гориво.
Виждали ли сте обершафтфюрера?
Виждали ли сте обершафтфюрера или някой офицер с малко момиче?
Не.
Виждали ли сте малко момиче? Беше жива.
Имаме само два варела.
Експлозивите почти свършиха.
Останаха само автоматите.
Не ми трябва да знам. Отиди да кажеш на Шлермер.
Тук ще умрем. Слизайте долу!
На Камински му трябват хора в залата с пещите.
Поставихме експлозивите.
Виждали ли сте Мусфелд с едно момиче?
Имаме нужда от теб в залата с пещите.
Предайте се, ако искате да живеете.
Свършено е. Ще взривим стаята!
Направете го!
Защо не ни убиват?
Видя ли я?
Не, а ти?
Защо мислиш, че питам?
Защо не ни убиват?
Руснаците ще са тук преди края на годината.
Ако не беше така, никога нямаше да се изтеглим.
Така е.
Ще бъда ли убит?
Искаш ли да бъдеш убит?
Трябваше да се биеш.
Но не го направи.
Говорих с д-р Менгеле
и го уверих, че нямаш нищо общо с това.
Че си знаел и че не си направил нищо.
Ще продължиш работата си.
Точно така, докторе.
И двамата ще продължим работата си.
Защото това правят живите.
Спасихме се взаимно.
Не ни трябва да спасяваме никой друг.
Предимно в Будапеща.
Жена ми беше оттам.
Но останахме на север.
Все още не знам защо.
Там е красиво.
Да, така е.
Но в крайна сметка отидохме близо до семейството й.
- Къде живееха?
- Близо до пазара.
Можехме да сме съседи.
Ще я убият ли?
Ще й покажат това, после ще я оставят да живее.
Но защо вече не са го направили?
Търсиш причини?
Предполагам, че да.
Направихме нещо.
Да.
Направихме.
Сбогом.
Съседи.
След това половината пещи останаха
и ни занесоха заедно към тях.
Огънят бързо ме погълна.
Първата част от мен се издигна в гъст пушек,
който се смеси с пушека на другите.
След това бяха костите,
които се превърнаха в пепел.
Тя беше събрана, за да бъде занесена на реката.
И най-накрая,
частички от прахта ни просто се носеха там,
във въздуха, около новата група, която работеше там.
Тези частички бяха сиви.
Ние полепнахме по обувките им, по лицата им
и в дробовете им.
И те толкова свикнаха с нас,
че те не ни избърсваха от тях.
Те просто се движеха,
дишаха и се движеха.
Като някои други, все още живи на това място.
И ето как работата
продължава.
Д-р Миклош Низли оцелява в концентрационния лагер.
Почива от естествена смърт 10 години след освобождаването си,
като никога повече не практикува медицина.
Съпругата му почива през 70-те. За дъщеря му няма информация.
Обершафтфюрер Ерик Мусфелд е съден от Националния Трибунал в Краков през 1947.
Осъден е на смърт, а присъдата е изпълнена.
От 13 последователни, 12 части на "Зондеркомандос" в Аушвиц въстават.
Членовете им са разрушили почти половината пещи
в най-големите и многобройни лагери на смъртта на Третия Райх.
Пещите никога не са били построени отново.