Helen Of Troy (2003) (Helen of Troy BG cd 2.txt) Свали субтитрите
Хората ме помолиха...
- Разбирам. Зная.
Имат жени,семейства.
Знаеш ли, бихме могли да останем тук, само ние двамата.
Уверявам те, че съм по-добър като пастир отколкото като принц.
Господарю! Множество кораби!
Трябва да предупредим Троя.
Трябва да тръгваш.
Трябва да тръгнем заедно.
Не давай на Агамемнон повод за война.
Агамемнон копнее за Троя.
Винаги е желал Троя.
Именно заради това баща ми ме изпрати в Спарта.
А сега, независимо на къде ни отведе пътя,
ще го извървим заедно.
Насам.
Хектор.
- Старейшините настояват да разговарят с теб.
Насаме.
- Не я наранявайте.
- Всичко е наред.
Ти си този, който ранява Троя.
Благодаря ви гребци. Вървете по домовете си.
Откраднал си съпругата на Спартанския цар?
И я водиш тук...
преследван от цялата гръцка флота,
и очакваш просто да си затворим очите за глупавата ти постъпка?
Татко, умолявам те, позволи ми да се защитя.
Ти ни носиш война! Какво по-точно ще защитаваш.
Войната идва с Агамемнон, не с мен.
Изпратихте ме в Спарта за да я потвърдя,
царю.
Старейшини на Троя,
великия Микейски цар се е запътил към Троя...
желаейки да пробие път към съкровищата на Византия.
Жената принадлежи на Спарта.
Където се отнасят с нея по-зле отколкото с Хитска пачавра?
Насилват я да върви гола измежду Егейските крале, хилещи се...
и псуващи.
Не съм я откраднал.
Спасих я от хора, които не ценят жените,
не почитат красотата...
и единствената слава за тях, е славната смърт в битка.
Татко, не го слушай. Жената ще доведе Троя до нейната гибел.
Трябва да бъде върната на Спарта.
- Къде е Елена?
- Приготвя се.
- За какво?
- За своя съпруг.
Толкова ли се страхува Троя от гърците, че не показва и капчица милост?
Толкова ли са слаби позлатените и стени...
че не могат да опазят добротата и състраданието?
Да не сте ослепели?
Жената е Спартанка.
Не трябва да остава тук. Трябва да си върви.
Ще ни погуби до един.
Добри царю,
вашата дъщеря говори самата истина.
Нямам право да бъда тук.
Елена.
Ще се върна при моя съпруг.
Греби!
Греби!
Жена ти те очаква.
Менелай, цар на Спарта!
Одисей, цар на Итака!
Троя ви приветства.
Велики царю Приам,
чест е за нас, да се изправим пред вас.
Знаем че сте справедлив...
и мъдър,
затова изискваме от вас...
да върнете на Спарта...
това което й принадлежи.
С каква цел?
Цел ли?
Искате от нас, да дадем на Спарта това което й принадлежи.
За ваша собственост ли става дума, за роб ли или за вечерно развлечение?
Смеете да ме обиждате?
Настоявам да върнете жена ми!
Смели спартански царю,
Ще повторя въпроса си.
- Защо ви е?
- Защото ми принадлежи!
Защото ми е съпруга!
Въпросът е доста простичък.
Тогава ще отговоря още по-просто, та дано ви се изясни.
Вие ще върнете Елена...
на мен...
или съюзените армий на цяла Гърция ще разграбят града ви...
и ще го изравнят със земята!
Добри царю Приам, позволете да се включа в разговора.
Когато човек загуби жена си заради друг,
независимо дали е открадната, или е отишла по собствено желание,
без значение е,
то този човек става тъй обсебен...
с тъга и скръб,
че става прибързан,
дори неразумен на моменти.
Това би засрамило всеки мъж тук...
фермер в полето, търговец по улиците,
дори и цар.
Цар Менелай ви моли да върнете жена му.
Защо, питате вие.
За единственото, заради което би ви молил за такова нещо.
Любов.
И нищо друго.
Старейшини на Троя,
великия Микейски цар се е запътил към Троя...
желаейки да пробие път към съкровищата на Византия.
Жената принадлежи на Спарта.
Където се отнасят с нея по-зле отколкото с Хитска пачавра?
Насилват я да върви гола измежду Егейските крале, хилещи се...
и псуващи.
Не съм я откраднал.
Спасих я от хора, които не ценят жените,
не почитат красотата...
и единствената слава за тях, е славната смърт в битка.
Татко, не го слушай. Жената ще доведе Троя до нейната гибел.
Трябва да бъде върната на Спарта.
- Къде е Елена?
- Приготвя се.
- За какво?
- За своя съпруг.
Толкова ли се страхува Троя от гърците, че не показва и капчица милост?
Толкова ли са слаби позлатените и стени...
че не могат да опазят добротата и състраданието?
Да не сте ослепели?
Жената е Спартанка.
Не трябва да остава тук. Трябва да си върви.
Ще ни погуби до един.
Добри царю,
вашата дъщеря говори самата истина.
Нямам право да бъда тук.
Елена.
Ще се върна при моя съпруг.
Греби!
Греби!
Жена ти те очаква.
Менелай, цар на Спарта!
Одисей, цар на Итака!
Троя ви приветства.
Велики царю Приам,
чест е за нас, да се изправим пред вас.
Знаем че сте справедлив...
и мъдър,
затова изискваме от вас...
да върнете на Спарта...
това което й принадлежи.
С каква цел?
Цел ли?
Искате от нас, да дадем на Спарта това което й принадлежи.
За ваша собственост ли става дума, за роб ли или за вечерно развлечение?
Смеете да ме обиждате?
Настоявам да върнете жена ми!
Смели спартански царю,
Ще повторя въпроса си.
- Защо ви е?
- Защото ми принадлежи!
Защото ми е съпруга!
Въпросът е доста простичък.
Тогава ще отговоря още по-просто, та дано ви се изясни.
Вие ще върнете Елена...
на мен...
или съюзените армий на цяла Гърция ще разграбят града ви...
и ще го изравнят със земята!
Добри царю Приам, позволете да се включа в разговора.
Когато човек загуби жена си заради друг,
независимо дали е открадната, или е отишла по собствено желание,
без значение е,
то този човек става тъй обсебен...
с тъга и скръб,
че става прибързан,
дори неразумен на моменти.
Това би засрамило всеки мъж тук...
фермер в полето, търговец по улиците,
дори и цар.
Цар Менелай ви моли да върнете жена му.
Защо, питате вие.
За единственото, заради което би ви молил за такова нещо.
Любов.
И нищо друго.
Добри ми Одисей, мъдри слова изрекохте.
Ще получите нашия отговор...
преди изгрев слънце.
Оставете ни.
Помолих да се върна.
Това ли е, което искаш?
Това е, което трябва да направя.
Имам два въпроса към теб.
Обичаш ли сина ми?
С цялото си сърце.
Ако те изпратя обратно, това ще спре ли войната?
Защо не?
- Познавам го добре.
- Менелай ли?
Другия.
Доведете ми Ахил.
Основните ни сили ще акустират тук, Агамемнон и аз тук.
Катерим тези скали, после през равнината водеща до пазара в подножието на града.
Нагоре по стълбите, под арката намира ща се пред портите.
Щом нападнем, търговците ще побегнат към вътрешността на града.
И ще си проличи слабостта и състраданието, тъй като портите ще са отворени.
Менелай, ти поемаш брега. Ние ще минем през пазара, добре дегизирани.
Кратък и пълен със слава живот. Нали това желаеше?
Нека усмивката на боговете ни съпътства.
Съгласен съм със старейшините,
според които царят на Микена несъмнено е дошъл в Троя...
с една единствена цел - война.
Също така чухме слухове, че Агамемнон е жертвал собствената си дъщеря...
само и само да си осигури попътен вятър.
Това не е подобаващо за човек, търсещ мир.
Също така ришихме, че дори жертването на честта ти,
дори и живота ти, няма да утоли жаждата му...
нито ще върне мира.
Ето защо,
ви предлагаме, да считате града за свой дом...
дорде сте живи.
Освен това трябва да се отречеш...
от принадлежноста си към Спарта,
и от сега нататък ще бъдеш...
Елена от Троя.
Приемаш ли това предложение?
Приемам.
Изглежда ще я задържат.
Към Троя!
Трябва да премахнем преградата!
Изчакайте се и ги задръжте. Сега!
Към Троя!
Няма време.
Разкарай се!
Войници! Предупреди стражата.
Ти ни докара всичко това, Парис.
Ти и твоята златна Афродита!
Идват!
Напред!
Паднете пред Ахил!
Стрелци!
Огън!
Безпокоя се за Агамемнон! Трябваше да е тук!
Спартанци! Следвайте ме!
Донесете брони!
Искам 10 от най-добрите ти хора.
Назад към Троя!
Агамемнон!
За съжаление.
Парис!
Благодаря ти, братко.
Отстъпете от стрелците!
Пресечете пътя им!
Сега!
Назад!
Там!
Бързо!
Затворете портите!
Много добре, момчето ми. Благодаря ти, татко.
Дължа ти живота си.
Братя сме.
Какво ще кажеш сега?
Троя ще гори ли?
Не задавай въпрос, чиито отговор не желаеш да чуеш.
Касандра, има ли отговор?
10 години гърците ще плячкосват страната ни,
ще нападат портите.
10 години ще кръжат по южните брегове,
и ще поробват съседите ни,
ще изземват добитъка им,
и ще забогатяват от плячката.
Приятелите ни ще бягат накъдето могат,
и ще идват тук...
докато стените се пренаселят със изтощени хора...
градът с мъка, а улиците ни със сълзи,
докато за никой от нас няма да остат...
нито храна, нито вода, нито въздух!
- Касандра! Достатъчно!
- Войната няма да свърши докато проклятието не се махне.
Всички го знаете. Защо не разбирате? Защо не вярвате?
Защото, дете мое, не трябва да ти вярваме.
Не можем да ти вярваме.
- Парис трябва да умре.
- Татко, спри я!
Не мога да спра. Няма да спра докато не ме изслушате!
Касандра, моля те. Не знаеш какво приказваш.
Казвам истината и само истината!
Но никой от вас не може да види...
това което виждам аз.
- Тя е луда.
Достатъчно!
Това семейство, този град говори в един глас!
Няма да има разногласия.
Стража! Отведете я. Затворете я в тъмницата.
Ще дойде създание, създание ядящо хора!
Ще те изяде, татко! И теб!
И теб! И теб!
Ще изяде всички ви!
Всички ще загинем!
10 години иминаха зад стените на Троя.
Градове се превръщаха в руини.
Хората бяха загубили всичките си мечти.
Бяха забравили как изглеждат собствените им жени.
Но аз не бих могъл да забравя, и Агамамнон не забравяше,
така, че продължавахме...
и продължавахме.
Радвам се, че чувам смях. Така е.
Няма да го чуете в лагера.
Хората искат да се връщат.
Менелай е прав. Желаещи, тропат на вратата на жена ми.
От доста време си пуска уловките.
10 години са много време.
Трябва да приключим тази война...
или да си вървим.
Така и ще направим.
- Кое от двете?
Ще се бием... или ще отстъпваме?
И двете.
Когато съдбата на Троя е решена желая да знам.
Изглеждаш тъжен.
Какво?
Послание.
Агамемнон предлага мир.
На цената на?
Тази война продължава прекалено дълго.
Предлагам...
да преговаряме за приключването й.
Какви са условията?
Парис да се бие с Менелай.
Една битка.
Спечелилия...
взима Елена.
Елена принадлежи на Троя.
Независино кой ще спечели,
ние ще си тръгнем.
Ако говориш от името на Менелай, би трябвало ти да си ми дъперник.
Братко?
Предизвиквам те, Парис,
на живот и смърт...
за жена ми!
И достойнството ми.
- Оръжие?
- Копия.
Приемам.
Бяха на Атрей.
За него ще отмъщаваш днес.
Можеш ли да видиш бъдещето...
където някой безпомощен троянец...
подскача върху гроба на великият Менелай...
и гордо разправя за този ден?
Можеш ли да видиш този ден, братко?
Можеш ли да си го представиш?
Отмъсти за рода Атрейски!
Умри, троянецо.
Умри!
Боговете сигурно са на твоя страна.
Май трябваше да те предупредя.
Познавам тази отрова.
Колко време имам?
Траките я използват за лов на маймуни.
Не е смъртоносна, просто...
- Нечестна.
Кълна се, не знаех.
Кажи ми.
Вярваш ли...
Вярваш ли, че я заслужаваш повече от мен?
Да.
Да.
Дадохме обет.
Срамувам се от начина по който ние...
по който аз се отнасях с нея.
Някакси усещам...
че не си като брат си.
Трябваше да го забележеш още в Спарта, преди да злоупотребиш с гостоприемството ми.
Тоест, преди да ме убиеш.
Можеше и да те пусна.
Вероятно не.
Тя добре ли е?
Да.
Някога...
говорила ли е за мен?
Сега аз трябва да те запитам нещо.
Агамемнон иска Троя, а не Елена.
Така е.
Тогава защо се опитваме да се изтребим?
За негова забава.
Минавало ли ти е през ума, че някой ден ще трябва да му се противопоставиш?
Можеш ли да ходиш?
Така мисля.
Ето го Менелай!
Жив си!
-Недоразумение.
Парис е жив!
Утре ще се бият пак.
Не. Ще приключим това днес.
Ще заема мястото на брат ми.
Хектор!
Предизвиквам те, Велики царю Агамемнон!
Но този път без отрова!
Не можеш да ме смениш.Не мога да позволя да се биеш вместо мен.
Излизам за Троя.
- Ще се бия за страната си!
- Не и първородният ми.
Хектор, аз трябва да довърша Агамемнон.
Това е и моя битка.
Ти си ми брат,
и аз с гордост ще вървя по твоя път.
Хектор, момчето ми умолявам те да се прибереш.
Излизам за Великият цар Агамемнон.
Последните 10 години не съм премазвал нищо друго освен боклуци. Писна ми.
Копнея за царска кръв.
Могъщи Ахиле! Елена не е твоя борба.
Не се бия за Елена.
- Тогава за какво?
За нещо, което вие троянците никога не бихте разбрали.
Ахил се бие за собствената си гордост!
Не почита нищо друго, освен собствения си образ в огледалото!
Жадува само слава. Ако не го нахраниш, ще умре!{69004}{69134}Хектор, момчето ми, съжали майка си... и мен.
Умолявам те не погубвай славата си и живота си...
заради това варварско, войнствено псе!
Хвърляш пръв.
- Трябва да теглим жребий.
- Не.
Давай.
Чакам.
Трябваше да ме паразиш, когато имаше шанс.
- Не се бия по този начин!
- А аз да!
Не!
Не.
Ахиле! Вземи мен!
Умри, Хектор!
Днес ще нахраня кучетата си със сина ви!
Утре ще похапнат и от принц Парис!
- Касандра?
- Остави ме!
Парис вярва, че Афродита бди над него.
Можеш ли да видиш...
- Ти донесе разруха в дома ми,
изби семейството ми, разруши светът ми,
и очакваш да те утешавам!
Как смееш!
- Брат ми е мъртъв.
- Да.
Това не беше въпрос.
Тогава знаеш и защо съм тук.
Ще направя всичко, за да го спася. Всичко. Само ми кажи какво да сторя.
- Виж ме.
- Виждам те.
Виж ме.
Виж през мен!
Ахил умира. Войната започва отначало. Аякс умира.
Одисей е ранен, Агамемнон също.
Когато слънцето залезе, Менелай ще е единствен водач.
Парис няма да умре?
Не днес.
- Ами ако аз...
- Ако се предадеш?
Ако се предадеш на Агамемнон, гърците ще си тръгнат.
- А Парис?
- Ще живее.
Бързо, събуди принц Парис!
Господарю, жена ви напусна двореца.
Смели троянци, умолявам ви.
Благодаря ви от цялото си сърце.
Но това е товар, който трябва да нося сам.
Велики царю на Микена,
дойдох, за да приключа войната.
Просто ей така?
Ще изпълня желанията ви.
Желанията ми?
Размяна.
Дъщерята на Зевс, за тялото на Хектор.
Мислиш ли, че е достатъчно?
Мислиш ли, че дъщеря ми е умряла напразно?
Така ли мислиш?
Това ли ми казваш?
Можеш ли да си представиш невинноста в очите й...
когато се пресегна към баща си?
Той я държа в ръцете си,
вдигна я.
Бедничката.
Толкова доверчива.
Сякаш той е способен да върши добро.
И след това стреснатият поглед.
Можеш ли да си представиш?
Не.
Тогава ще ти обясня.
Няма да има размяна.
Нито ти,
нито Троя,
нито дори и собственият ми живот няма да оправят нещата.
Сега разбираш ли?
Да, разбирам.
Гневът ти унищожава светове,
но всъщност мразиш самия себе си.
Ахил! Ахил! Ахил!
Ахил! Ахил!
Ахил! Ахил! Ахил! Ахил!
Ахил! Ахил! Ахил!
Ахил! Ахил!
Агамемнон!
Ще приключим това сега! Точно тук, на живот и смърт!
Излизам за Великият цар Агамемнон!
- Парис!
- Това е Парис!
- След него!
Ти ме дари с хиляда живота щастие.
Парис! Парис!
Парис.
Моля те остани.
Моля те остани.
Моля те. Моля те.
Богиньо.
Отказваше да повярва на пророчеството.
Винаги е виждал огъня във виденията на Касандра, като огромната му любов към теб.
Царю, гърците отплават.
Как е възможно?
Претърсете лагера им.
- Мамо!
- Какво има?
- Какво е това?
Никога не съм жиждал подобно нещо.
На гърците не може да им се има доверие, нито на даровете им.
Стрелци!
Изгорете го.
Благородни царю, днес много тежък за вас ден.
Нека не прибързваме.
Това нещо, каквото и да е то, може да е подарък...
възхвала на великите усмирители на коне на Троя.
Ръцете направили това, убиха синовете ми.
Какво казва?
Изглежда са го оставили като някакво жертвоприношение.
Ами създанието което са оставили? Защо е толкова голямо?
Подарък за богинята Атина.
Голям е, за да засенчва града ни.
Казва, че не можем да го прекараме през портите.
Така значи а?
Изровете го.
Толкова е голям!
Касандра?
Можеш ли да видиш какво става?
Виждам теб...
да следваш.
Какво следвам?
Кого? Къде отивам?
Там, където принадлежиш.
Принадлежа на Парис.
Предадох се. Не го спасих!
Отишла си,
но не си се предала, нали?
Нали?
Виждаш ли го?
Не. Още не.
Чувам ги да си играят.
Винаги мога да позная този сладък смях.
Малкият Хектор.
Виждаш ли ги?
Да, да, да. виждам ги.
Добре ли са?
Да, добре са.
Когато пораснат,
ще се гордееш с тях.
Ще бъдеш много, много горда.
Ти й даде толкова красиви деца.
Толкова красиви деца.
Свободни сме, приятелю.
Много добре, братовчеде.
Пощадете царицата ми.
Доведете я.
Господарю, оттук,.
Както казах,
без размени.
Не!
Не! Не! Не!
Остави я!
Елена.
Какво е направил?
Върви.
Върви бързо.
Клитемнестра.
Някога ти казах.
Да не ми се бъркаш!
Дойдох за Ифигения.
Не е тук.
Зная.
Дъщеря ми!
Дъщеричката ми!
Войната бе водена от народи,
но хората бяха тези които платиха цената.
За тези от нас, които оцеляхме, остана спомена...
за срамът, нещастието и кръвопролитията.
- Царя е мъртъв!
В тези мрачни времена,
единственото което ни остана бе любовта,
единствения истински дар от боговете.
И ако любовта е истинска...
се надяваме и се молим...
боговете да ни дарят мир.
- Парис.
- Смела Елено.
Където и да си, вземи ме с теб.
Не мога.
Ще се видим ли отново?
Подготвил съм ти място.
Добре.
Мислиш ли, че бих те убил, Елена?
Няма да ти благодаря за живота си.
Разбирам.
Не мога да те обичам.
Какво ще правиш?
Ще те следвам.
Приемам.
Превод от английски:Doombringer_TM(doomy.data.bg) За мнения,критики и препоръки:doomy007@yahoo.com