Helen Of Troy (2003) (Helen of Troy BG cd 1.txt) Свали субтитрите
жена, чиято красота изпрати хиляди кораби...
и даде начало на най-известната война в историята.
Сигурно сте чували за страховитата битка...
състояла се отвъд златните стени на Троя.
Десет години, най-добрите от живота ни.
Десет хиляди души,
най-добрите които Боговете можеха да искат.
Всички те предвождани от моя брат Агамемнон,
най-могъщия измежду Гърците.
И Ахил, който с един замах, поразява по 10 война.
Сигурно сте чували дори и за Парис,
за когото говорят, че е предал родината си и короната...
заради любовта.
Но това няма нищо общо със случилото се в действителност.
Нека ви разкажа истинската история. Аз я познавам. Аз бях там.
Doombringer_TM представя:
Елена от Троя.
Убийте го!
Убийте го!
Убийте го! Убийте го!
Убийте го!Убийте го! Убийте го!
Момче е ваше величество. Момче е!
Ти викаше, "Убийте го. Убийте го."
И то още преди да знаем, че е момче.
Касандра, да не би отново да си имала от онези видения? Кажи ми!
Приам, ела да видиш сина си.
Касандра, ела да видиш брат си Александрос.
Слушай, Касандра, Касандра...
Зная че имаш видения, също така зная че хората не ти вярват, но аз вярвам.
Ти... Ти видя че ше е момченце, нали?
Какво още видя?
Какво още?
Ако той живее, Троя ще бъде погълнат в пламъци.
Отведете сина ми в планината.
Не!
Хвърлете го от най-високия връх.
Не!
- Направете го!
Не! Не! Не, не, не, не!
Не! Не! Моля ви!
Не! Умолявам ви! Сина ми!
Не!
Богове, нека бъде волята ви.
Защо са го направили? Какво си им направил, детенце?
Да не е бил някой зъл пророк, завиждащ на красотата ти?
Няма значение. С мен ще бъдеш обичан и почитан.
Ще те наричам... Парис.
Парис! Парис, къде си?
Парис, идвай! Време е за ядене!
Имам кози които се бият по-добре от вас.
Ха, жалко че не наглеждаш козите си така добре, както размахваш пръта.
Гледай! Какво?
Наглеждайте стадото ми!
Стубос!
Стубос!
Стубос?
Кой е там?
В красотата е всичко, и всичко е в нея.
Победата съпътства само най-силните.
Златото управлява хората. Богатството означава власт.
Парис трябва да избере.
Трябва да отсъдиш, коя от нас е най справедлива.
Кои сте вие?
Избери мен, Парис. Аз съм Хера.
Мога да те даря с богатство, отвъд най-съкровенните ти мечти.
Атина ти носи винаги победа, както и вечна слава.
Погледни това лице, Парис. Виж с какво те дарява Афродита.
Най-красивата жена на света...
Елена.
- Полукс!
- Известно ти е, че не може да напускаш пределите на града.
Татко е бесен.
Хайде. Трябва да се изкъпеш и преоблечеш.
Не може да отидеш на сватбата в този си вид.
- Този едрия отпред.
Това ли е Агамем... онзи, който ще се венчава за сестра ни?
Не. Това е баща му, цар Атрей.
Виждаш ли онзи там, с брадата?
Това е Агамемнон. Казват че един ден, той ще властва над цялото Егейско Море.
А сега ставай да вървим.
- Кой е този другия, младия?
Това е брат му, Менелай. С 2 години по-млад е от него.
И до колкото съм чувал, не е доволен от живота в сянката на брат си.
Хайде. Трябва да се преобличаш.
От къде са всички?
- От Микена.
Къде е това? За какво пък ти е да знаеш.
Тезей, царю мой, като че ли не уцелихме най-подходящия момент, не мислите ли?
Обичам предизвикателствата.
Не ме разбирайте погрешно. И аз обичам предизвикателствата.
Просто не обичам да съм далеч от Атина през пролетта.
Знаете колко прекрасна е по това време.
Ако търсиш красота, ще я откриеш точно тук отвъд тез стени.
Най-красивото момиче в целия свят, е тук в Спарта.
Но тя е още дете!
Ще се грижа за нея както за меден грозд. Ще я отглеждам като руйно вино.
И когато отлежи достатъчно, ще опитам от нея.
Звучи добре, но забравяте че най-добрите войни от Микена, се намират зад тези стени.
Не бъди такава скука. Нека просто се позабавляваме.
Забавление? Това не е забавление. Риболова е забавен.
Свиренето на флейта е забавно.
Плуването в пълни с акули води е забавно.
Самоубийството не е забавно!
Цар Атрей, Принц Агамемнон, Принц Менелай.
Приветстваме ви с добре дошли в Спарта.
Великия Тиндарий, всеизвестен с добротата си.
Също така и с покорната си и смирена дъщеря.
Нека ви представя прекрасната Клитемнестра.
Клитемнестра...
Провъзгласявам ви, за моя съпруга.
А кой ли е това?
По-малката ми дъщеря. Още е дете.
Едно невъздържано и непочтително дете, смея да добавя.
Името и, милорд?
Казва се Елена.
Елена.
Татко, ще я отведа в стаята й.
Да, добре ще направиш.
Като наказание за нейното неуважение, ще пропусне сватбената церемония.
Свекъре,
виждам, че съпругата ми е тъжна.
Изглежда сте прав.
По-малката сестра на Клитемнестра е просто дете...
дете, което не е искало да навреди никому.
Защо не я поканим на тържеството?
Ами, на мен ми звучи справедливо.
За мен ще бъде чест, да придружавам Елена,
стига разбира се да получа разрешението, на известния с добротата си цар.
Полукс, погрижи се да бъде подходящо облечена.
Да, татко.
Виждал ли си някога подобно нещо?
- Само създаваш неприятности.
За какво толкова е тази шумотевица?
Ама ти нищичко ли не вдяваш?
Вече не си молко момиченце. Вече си...
Вече си почти жена. И какво правиш?
Не съм нищо подобно.
- Напротив. Слушай. Изслушай ме.
Слез за малко. Слушай!
- Не! Няма!
Елена!
Елена, обичам те повече от всичко.
Зная, че не е лесно да го приемеш,
но някой ден, и ти ще се омъжиш.
И вече зная за кого.
Така ли?
- Да видях го.
Къде?
- Във водата.
Ще се омъжиш за някой рибок?
- За пастир.
Как ли не се сетих. Елена!
Така ще направя. Точно така Полукс. Имах видение.
Видях лицето му и... И какво?
И той зърна моето.
И един ден ще ме открие.
Знам това.
Просто... го знам.
Добре. Добре.
Междувременно, бъди готова за всички царе и принцове, искащи ръката ти.
Но защо?
- Красотата ти, характера ти.
Тези неща правят мъжете слаби.
Елена, нямаш си на представа, каква лудост се таи в мъжете.
Във всички мъже, до един.
Дори и в теб?
Ето я и нея. А, да, виждам я.
- Стойте!
- Би ли подържал моля те?
Благодаря.
Защо го правите?
Какво правим?
Хвърляте чоп. И много добре зная за какво.
Нямате право. Не съм ви някаква награда...
Добре се справихте, приятелю.
Значи за вас момичето, за мен коня.
Е, предполагам че трябва да си намеря друга ослепително красива принцеса.
- Персефона можеби.
- Чувам че е сладка като пресен нар.
Мразя наровете.
Сбогом приятелю.
Нека боговете бъдат щедри.
Кой сте вие?
Тезей, цар на Атина.
Не ми приличате на цар.
Най-добре свиквай с мен. Ще се оженя за теб.
Явно сте ме взели за сестра ми.
Аз не съм дъщерята на Тиндарий, която прави каквото й се каже.
Ти изобщо не си дъщеря на Тиндарий.
Разбира се че съм.
Да не мислите, че майка ми ме е открила под зелев лист?
Според някои е така.
Не и според мен.
Ти си дъщеря на царица Леда, ясно ли е.
Няма как да сбъркам това лице.
Аз съм също така дъщеря на баща си.
Би трябвало. Обикновенно е така.
Тиндарий е мой баща.
Никога не са ти разказвали, нали?
Какво да са ми разказвали?
Какво, според теб, се е случило с майка ти?
Умряла е.
- Защо?
Заради мен. Поболяла съм я.
Как точно? Имаш ли представа?
Тиндарий ти е казал, че ти си убила майка си?
Не бе нужно да го казва.
Не може да ме понася.
Майка ти сама отне живота си Елена.
Хвърли се от Западната стена на двореца.
Не. Лъжете ме.
Защо би направила подобно нещо?
- Била е изнасилена.
Задето е била красива?
Да.
Това ли възнамерявате да правите с мен?
Какво?
- Да ме изнасилите.
Не насилвам деца. Или вече си жена?
Не. Не. Не.
Е, когато станеш такава, ще бъдем добри приятели. Всичко ще е наред.
Не можете просто да идвате и да отнемате най-добрия ни добитък.
Трябва да сте горд.
- Горд? Задето крадете прехраната ни?
Ще получите компенсация. Справедлива. Справедлива компенсация.
Компенсациите ви не могат да нахранят кравите ни.
Компенсациите ви не ни дават месо!
- Парис, къде си?
Парис! Ще вземат бика ти!
- Това е собственост на царя на Троя!
- Не, не е! Мой е!
Аз съм го отгледал!
- Дръжте го!
Пуснете го! Оставете сина ми на мира!
Други възражения има ли?
Бикът ще бъде голямата награда в игрите при двореца на цар Приам.
Ако искаш да преговаряш с победителя,
там ще го откриеш.
Кажете ми истината за моята майка.
Трябва да зная. Умолявам ви.
Когато се е случило, Тиндарий е бил в Египет.
Когато е започнало да си личи, няколко месеца по-късно,
него го е нямало вече половин година.
Така че всички в царството са гледали как корема и набъбва, месец подир месец.
Била е обезчестена.
Нямала е съпруг до себе си.
Изчакала е докато се родиш, и после...
Докато ме роди?
Аз ли съм била?
Не!
Елена, не! Има вълци!
Приличам ли на нея?
Ами, по-младичка си... и по-изцапана.
Когато пораснеш, ако разбира се не ме накараш да ти прекърша вратлето междувременно,
ще бъдеш дори по-ослепителна.
Кой е бил? Кой го е направил?
Кажи ми кой.
Елена, ти си дъщеря на най-висшия Бог.
Зевс е твоя баща.
Именно затова, красотата ти никога няма да има равна.
Именно затова, никой мъж не ще успее да ти устои.
Вие ми устояхте.
Е...
Не и без огромни усилия.
Нека бъда твой приятел.
Мисля че няма да откажеш такъв.
Искам винаги да зная истината.
Винаги.
Отивам в Троя. Ще върна бика.
Трой не е за такива като нас.
Отивам.
- Не. Ще те наранят.
Ако ребрата ти не са се счупили още, един удар ще им е достатъчен.
Не могат да ни третират, сякаш сме нищо.
Ще върна това което ни принадлежи.
- Няма смисъл.
Ще има... когато спечеля.
И така, Парис пристигна в Троя.
Това бе най-богатия град в света.
Внасяни бяха коприни от Азия,
подправки от Арабия, редки дървета от Африка.
Радост за окото. И двете, нали?
Благодарение на стратегическия пристан, както и масивните си стени,
Трой контролираше цялата търговия северно и южно от Егея.
И Парис ще държи в ръцете си съдбата на Троя...
без дори да подозира.
Хектор! Хектор! Хектор! Хектор!
За да се запишеш ли си тук?
Името ти?
Парис.
- От?
Нали се сещаш - "Откъде си"?
Планината Айда.
Добре. Къде ти е кираса?
- Къде ми е кое?
- Ризницата.
Нямаш?
Ами шлем?
Каквато и да била броня?
Момче! Донеси ми от онези стари доспехи.
Ами тоягата ти?
Мога да използвам тази.
Виж сега друже, ясно е че не можеш да спечелиш,
но поне направи добро представление.
Хайде, избирай си една.
Ще се убедиш, че някои са по-читави от други.
Защо да не мога да спечеля?
Никой не е побеждавал принц Хектор.
Остави ножа си на оградата.
Хей, овчарчето! Героя от Планината Айда!
А, крадеца на царя.
Ти си наред пастире. Срещу твоя приятел.
Хайде! Върви, върви!
Парис от Планината Айда, срещу Прес Витерянина,
командира на стражите!
Трябва ти по-добра броня.
Тези стари ризници на Хитите са си боклук.
Боли ли много?
- Нищо не е.
Стара рана.
- Не бива да се биеш.
Налага се.
Наистина ли? И защо?
Не обичам, когато крадци, пращани от царе...
крадат добитъка ми, за игри и забавления.
Бикът?
Моят бик.
Аха.
Бащините ми игри трябва да са честни.
Не мога да се бия с ранен човек.
Правилата са ясни, господарю. Налага ви се.
Парис. Сине.
Парис от Планината Айда, ще се бие с Дамиен от Аргос.
Ранен си
- Ще се оправя.
Но ребрата ти. Не можеш.
- Татко, всичко ще е наред.
Победител е Парис от Планината айда!
Парис, трябва да прекратиш това. Виждал съм как смазват човешка глава.
Парис, забрави за случилото се.
Ще преживеем и без бика ни.
Парис, ти си единственото ми дете.
Умолявам те, ела вкъщи.
Научи ме да бъда силен,
да бъда верен,
да браня това в което вярвам.
Парис от Планината Айда...
ще се бори с Хидей от Серонея.
Обичам те татко.
Победителят е: Парис от Планината Айда!
Не мога да стоя и гледам, как убиват единствения ми син.
Той не ти е син. Махай се стари пастире.
Чакайте. Това е баща ми.
Не, Парис, недей. Това е принцеса Касандра.
Александрос.
Името ми е Парис.
Трябваше да си мъртъв.
Дайте ми малко време.
Последния сблъсък!
Принц Хектор от Троя...
срещу Парис от Планината Айда!
Не!
Трябва да го убиеш.
Но това са само игри, Касандра.
Не, ти не разбираш!
Виж, добър е, но е просто един пастир.
- Това е Александрос.
Той е бебето Александрос!
Ако обичаш семейството си, и почиташ Троя,
унищожи го.
Възнамеряваш да се биеш с мен?
Ще се бия с вас по моя начин, не по този на Троя.
Умееш ли да боравиш с камата пастире?
Не е възможно да спираш вълци само със сопата.
Какво прави той?
Давай тогава.
- Убий го!
- Какво?
Хайде!
Убийте го! Убийте го! Убийте го!
Убийте го! Убийте го!
Александрос?
Убийте го!
Предавате ли се?
Готов съм да умра.
Не искам живота ви!
Предава ли се принц Хектор?
Предава ли се Троя?
Победителя: Парис от Планината Айда!
Приближи се, Парис от Планината Айда.
Не го гледай майко.
Александрос?
Ти ли си Александрос?
Името ми е Парис.
Татко, какво правиш?
Вече си върнахме бика. Можем да се връщаме у дома.
Ти си у дома.
Благородни царю Приам,
ако някой трябва да бъде наказван, нека това бъда аз.
Сине? Несъмнено, кралице моя.
Открих го в планината.
Моето скъпо дете.
Пастирю...
справил си се добре.
Доведе сина ни у дома.
Добре дошъл у дома...
Принц Парис от Троя!
Предсказанието е изпълнено.
Какво предсказание?
Докле ти си жив, всички ний ще мрем.
Как беше ездата?
Охо.
Мед от Планината Химет.
Най-доброто в цял свят.
Откъде знаеш че е най-доброто?
Е,предполагам че няма как да знам.
Е, тогава винаги има вероятност...
да откриеш нещо по-добро.
Не.
Искам любов.
- Ами, един ден ще я получиш.
Вече съм готова.
Още си млада.
Вече съм жена.
Някой ден, някъде, ще откриеш някой по-добър.
Някой по-достоен.
И когато това стане, нито волята на Боговете, нито въртежа на Земята...
няма да може да те отдели от него.
Такива са чувствата ми спрямо теб.
Но Елена, това е нещо като... ами, един вид подготовка.
Някой ден, ще усетиш разликата.
Но ти винаги казваше, че ще се оженим.
Елена.
Хей.
Полукс! Тихо.
Какво правиш тук?
- Най-сетне те открихме.
Вече си в безопасност.
Оставете го!
Пуснете ме!
Пуснете ме! Полукс, накарай ги да престанат!
Изведете я оттук! Нека не вижда това!
Ще сгрее сърцето й!
Не, Полукс! Нищо не разбираш!
Махнете се от мен!
Полукс, ако ме обичаш, изслушай ме!
Пуснете ме!
Не! Всичко е наред Елена!
Цената е справедлива, и ще я платя с удоволствие.
Не!
Не!
Полукс!
Не!
След смъртта на Полукс, Тиндарий остана без наследник.
Великите царе от цяла Егея...
бяха събрани в Спарта, като нощтни пеперуди около огън.
Одисей, цар на Итака, почита загиналия Полукс...
и предлага сърцето си, на великия цар Тиндарий.
Ахил носи поздрави от Мирмидонците...
които рамо до рамо със спартанския народ...
бранят честта на Спарта...
и ще мъстят за пролятата кръв, заради славата на великия цар Тиндарий.
Да умреш заради жена... трудно ми е да си представя подобна слабост.
Няма как да знаеш. Никога не си я виждал.
- Не ми и трябва.
- Да не се страхуваш?
- Не ме е страх от нищо.
Ето там.
Не си проляла и сълза.
С действията си, ме лиши от любов и надежда...
а Спарта - от бъдещия й цар,
а не показваш и грам тъга.
Ти си тази която трябваше да умре.
Има ли измежду вас някой, който би взел тази прокълната жена?
Има ли помежду ви някой...
който желае да види дома си опустошен,
родината си сравнена със земята,
сърцето си разбито, отвъд закърпване?
Оставям ви я.
Остави я!
Тиндарий е прав.
Ще донесе на съпруга си повече вреди, отколкото самия той може да си представи.
Пътят към леглото й, е постлан с пепел и смърт.
И все пак, има ли мъж, стоящ на тази маса, който да не я желае?
Да не би да предлагаш, всеки владетел стоящ тук, да вдигне меча си срещу останалите?
Не. Разбира се че не. Това би било...
Това което иска е, да я има само за себе си.
Нали така, малки братко?
Всъщност, ако някога вдигаме мечовете си,
нека го направим заедно, и нека те бъдат насочени в една и съща посока.
Към богатството на Византия.
Или Персия.
Ако се обединим, можем да покорим абсолютно всичко.
Всяко създание, всяка нация.
Добре изречено Агамемнон, но ти не контролираш никаква армия.
Може би трябва да споделя с вас братя, че докато говорим...
нашия баща, прозорливия цар Атрей, лежи сам самичък,
говорейки единствено с боговете.
Въпрос на дни е да бъде отведен от тях, и аз ще се завърна в цитаделата в Микена.
Тогава нека те приветстваме, като нашия нов висш цар...
могъщия Агамемнон от Микена.
Агамемнон!Агамемнон! Агамемнон!
Съгласни ли сте на обединение, ако настъпи война?
Какво ще кажеш, Одисей?
- Имам семейство.
Пред почитам да прекопая нива и да я посипя със сол, отколкото да тръгна на война.
Ами ти Ахиле?
Някои от нас предпочитат дълъг и спокоен живот у дома.
Аз, обаче, бих предпочел да е къс...
ако зная че ще умра, вкусвайки истинската слава.
Живота ти наистина ще е къс, ако някой от нас вземе Елена.
И все пак,
може би по този начин можем да се обединим, както Агамемнон пожела.
Добри ни Одисей, най-мъдрия измежду нас.
Кажи ни, о мъдрецо, какво ще посъветваш?
Две неща.
Първо, да дадем обет.
Какъв обет?
Който и да вземеЕлена...
може да разчита, че останалите ще защитаваме правото му да е с нея, дори с цената на живота си.
Останалите, трябва да се нвъздържат и да й се възхищават отдалеч.
И второ?
Ще хвърлим жребии. Победителя взима булката.
Никога!
Кой...
Какво ви дава правото да се съгласявате с подобно нещо?
Правото на всеки да има по един глас.
Че кой от вас е чувал за това? Няма подобно правило.
Е, тогава има от днес.
Кой ще даде обет?
Агамемнон, тъй като двамата с теб сме единствените семейни тук,
как предлагаш да хвърляме жребия?
Тъй като всички сме благородници,
Предлагам да го направим с печатите.
Най близкия до делвата...
ще притежава булката.
Менелай.
Какво ще кажеш братко?
Ще кажа, че боговете проговориха.
И всеки един тук, ще постъпи добре, ако спазва обета...
инак ще усети неспирния гняв на Планината Олимп.
Дъщеря ти е тъй прекрасна.
Напомня ми на теб.
Преди много време.
Ифигения, ела.
Кажи лека нощ на леля.
Наскача ли се достатъчно?
Дай целувчица на леля.
Лягай си. Бързичко.
Да отглеждаш толкова сладко детенце, явно е добра причина да живееш.
Но ти имаш много причини Елена.
Утре ще се омъжиш за брата на моя съпруг.
Ще бъдем както сестри, така и снахи.
Да.
Наистина са груби мъже.
Но не еневъзможно да ги обичаш.
Парис?
Баща ни желае да те види.
Изпраща те в Спарта.
Защо?
Защото иска да предедеш писмо до новия цар Менелай,
по-малкия брат на цар Агамемнон от Микена.
Висш цар? Нещо като върховен владетел, така ли?
Точно така.
И сега все повече се настройва срещу Троя.
И защо?
Защото управляваме достъпа на коприна и подправки от Византия.
Какво?
Просто не мога да разбера как хората захващат войни, заради някакви си подправки.
Е, така стоят нещата Парис и най-добре започвай да свикваш.
Къде се намира сега, този висш цар?
Нямам представа.
Агамемнон е в Спарта за погребението на Тиндарий и коронясването на Менелай,
и когато отида там, ще изглежда, сякаш съм изпратен, за да създам кавга...
между двамата братя,
които след това ще ме убият и ще набучат главата ми на кол.
След което, Троя ще се е отървала от мен, Касандра ще се превърне в спасителка...
а ти отново ще си единствения наследник на трона.
Познах ли?
Ти си глупак.
Погледни ме в очите и го повтори.
Погледни ме.
Братко, ако боговете са го предрекли, тъй да бъде.
Толкова силни ветрове, Милорд.
Явно боговете са нетърпеливи да стигнем.
Да, така изглежда.
Явно ви помагат в мисията ви.
Не бих разчитал на това.
Елена, аз съм вярна съпруга,
но дори аз бих ти казала...
че отива прекалено далеч с този обет.
Когато беше още дете, и баща ни те наказваше,
ти винаги отвръщаше.
Защо не се бориш сега?
Станах причина за толкоз много тъга и разруха.
Елена, ти не пожела сама да те отвлекат.
И, също така да те спасяват.
Вината не е твоя.
Това е Парис от Троя.
Доведете го.
Не разбираш.
Защо трябва да го правиш?
Менелай заповяда. Не го правя за Агамемнон.
Десет хиляди мъже са предложили живота си...
за да защитават правото на Менелай да ме притежава.
Агамемнон вярва, че царя...
ще търси доказателство за тази моя цена.
Но как ги оставяш да се държат така с теб?
Могат да гледат колкото желаят,
но никога няма да ме видят.
Наистина е великолепна.
Ослепителна.
- Чакайте! Чакайте! Чакайте! Идваме в мир!
Всичко е наред.
Идва в мир, братко мой.
Няма такова нещо като мир с Троя.
Носи писмо от техния цар.
До кого е адресирано?
Не ме засрамвай братко.
Троя желае да се обедини със Спарта...
и никой друг.
Изпратили са го, за да създаде кавга помежду ни.
Не трябва да позволяваме на нищо, да разделя кръвта на Атрейския род.
Но не сега. Не и тук.
Нека каже каквото има...
докато научим достатъчно за Троя, за да намерим път, който да ни отведе отвъд златните стени.
Тежестта на короната е направила братчето ми по-мъдро отколкото съм предполагал.
Дръж ме, Тезей.
Дръж ме, Полукс.
Ти.
Виждала съм те.
Във водата.
Ти също си видял.
Дойдох за теб.
Твърде късно е.
Боговете вече са решили.
Но самата Афродите... Значи боговете ме измъчват.
Как можеш да кажеш подобно нещо?
Когато съм с тях, не изпитвам нищо.
Стоя гола пред стотици царе... нищичко.
Но ето че тази вечер,
когато те зърнах,
нещо започна да разяжда щита ми,
и да открива на показ единственото нещо, на което не мога да устоя.
Надеждата.
Имай я сега.
Обичам те.
Любовта към мен погубва хората.
Разделя семейства, причинява немислима тъга.
Всички тези години, си била само един образ.
А сега когато те открих, никога не ще те оставя.
Никога няма да те оставя.
Денят в който го сторя, ще е денят в който ще умра.
Махни се.
Остави ме.
Никога повече не ме поглеждай.
Общуваш с троянец, враг на Спарта.
Смъртта си ли желаеш?
- Да!
Какво е станало с теб?
- Станала съм видима.
Говориш несвързано.
Срещаш се с някакъв пратеник, и преди да...
- Не!
Не го виждам за първи път.
От гудини съм влюбена в него, още отпреди да се омъжиш за Агамемнон.
Това е невъзможно.
Кажи ми че не е вярно.
Какво ще се случи?
Чух Агамемнон и Менелай да разговарят за Троя.
И?
Утре ще разпитат пратеника за града.
Щом Агамемнон е научил каквото му е необходимо,
ще се върнем в Микена, а Менелай...
Ще го убие.
Добре се справи тази вечер.
Царете бяха доволни.
До пристигането на пратеника.
Да.
Какво прави тук?
Няма значение.
Дарове ли носеше?
Няма дар, който би могъл да се сравни с теб.
Вие сте щедър човек.
Не, аз съм щастлив човек.
Искате да кажете, че кражбите не се считат за престъпление в Спарта?
Ако бъдеш хванат - това вече е престъпление.
Имаше едно момче... младо, на не повече от 10.
Беше откраднало лисица и я бе скрило под плаща си.
Докато го разпитваха, то умря,
и когато снеха плаща му...
разбраха, че е предпочело лисицата да изгризе тялото му, пред това да признае кражбата.
От такива младежи стават прекрасни войници.
Да, така е.
Обучаваме ги още от седем годишна възраст.
Нашите са научавани, да опитомяват коне още от малки.
Трябва да посетите конюшните ни докато сте още тук.
Убеден съм, че не са толкова величествени, колкото вашите.
Чувал съм да говорят...
че Троянските стени са издигнати от чисто злато.
Така ли е в действителност?
Не.
Но са прекрасни.
Ифигения, къде си?
Може би един ден, ще видя стените на Троя със собствените си очи.
Открих те!
Никой не може да притежава всичко за което копнее.
Калкас!
Да господарю?
Жена ми твърди...
че никой не ев състояние да покори света.
Какво казват боговете по въпроса?
Олимп е благосклонен към висшия цар...
който един ден, ще властва над цяла Гърция.
Може и да си майка на децата ми,
но никога повече не се бъркай в делата ми.
Достатъчно ясен ли бях?
- Ела с мен!
Ти също! И ти! Да вървим! [Woman Screaming]
Млък! Да вървим!
Мислих че сме тук за да помогнем за мира.
Обичаме да помагаме за мира.
- Да. Така е.
Гърците имат други намерения.
Какви например?
Ами, да ни отрежат главите, да ги набучат на колове, и да оставят птиците да изкълват очите ни.
Примерно.
Принц Парис от Троя,
баща ми ви пожелава приятни сънища.
Гребци! Заемете местата си!
Върви. Вече си свободен.
Без теб?
Винаги ще имаш любовта ми.
Без теб, нямам нищо.
Господарю! Господарю!
Ще изпуснем отлива!
Менелай е опозорен,
но не ще посмее да ме нарани.
А сега върви.
Умолявам те! Тръгвай!
Господарю! Имаме попътен вятър!
Моля те.
Моля те.
Отдръпнете се!
Гребци, готови!
Готови? Греби!
Готови? Греби!
Готови? Греби!
Не.
Задръжте гребци!
Отдръпнете се!
Какво сторихме?
Добре се би, Кросий.
Achilles.! Achilles.!
Изглежда новините са те преварили.
Боговете са ми свидетели, ще го убия. Бъди сигурен че ще го направя.
Ти опозори себе си и обезчести дома на Атрей.
Ще набуча главата на троянеца на кол!
Не и без помощта ми.
- Но разбира се.
Е, както обикновенно, отново трябва да нося тежестта на това да съм в твоята сянка.
Ти си една прашинка в историята, Менелай,
но все пак си ми ибрат.
И което е по-важно, Егейските царе са положили обет.
Да се обединят, по моя команда.
Този обет не те поставя в позиция да ми заповядваш - нито на мен, нито на армията ми, на никой...
Не ме предизвиквай, малки братко. Просто недей.
Ето как ще стане.
Получаваш Троянеца...
както и пачаврата.
Аз получавам Троя.
Няма да плячкосваш нищичко...
нито парченце глина,
нито от прекрасния им метал.
Съгласен ли си?
Но аз съм твой брат...
- Съгласен ли си?
Какво те кара да мислиш, че царете ще са единни и ще те подкрепят?
Боговете го предрекоха.
И си сигурен че ще те подкрепят в това начинание?
- Напълно!
Помогнете му!
Плувай, Клемитий!
Подайте ми въже!
Протегни се!
Станаха два месеца.
И ветровете продължават да са срещу нас.
Търпението на хората се изчерпа!
Моето също, Ахиле.
Калкас.
Господарю.
Кога ще задухат ветровете в нашата посока?
Какво ти казват боговете?
Говори пророко.
Какво трябва да сторя?
Нещо ужасно.
Казвай.
Това е заповед.
Богинята Артемида изисква живота на дъщеря ви.
В замяна на попътния вятър,
Артемида иска живота на дъщеричката ви...
точно тук, на този олтар.
И това... ще задоволи ли богинята?
Но вие трябва да държите ножа.
Боговете настояват.
Разбира се че настояват.
Ветровете ще са на наша страна скоро.
Пускай!
Готова ли си?
Готова съм?
Към Троя! Към троя!