The Mask Of Zorro (1998) Свали субтитрите
и дават на нас, по-мързеливите, да им се насладим! БЛАГОДАРЯ ВИ!!!
МАСКАТА НА ЗОРО
През 1821г. три вековното господство на Испания над Мексико привършвало. Избавлението на народа водено от
генерал Санта Ана се разпростирало от сухите планини на юг до богатата и плодородна провинция Калифорния на север.
Селяните се събирали по улиците искайки кръвта на последния испански губернатор Дон Рафаел Монтеро.
Въпреки заповедите да се завърне в Испания, Монтеро отказал да напусне властта без една последна битка
Хайде, Алехандро, мой ред е. Дай да видя.
- Какво правите тук?
- Съжаляваме, сеньор Лопес. Чакаме Зоро.
- Вървете си вкъщи, момчета.
- Наистина ли мислите, че той ще дойде?
Някой мисли, че ще дойде.
Хоакин, Алехандро, едно време направих ковчези за родителите ви.
Не бих искал да правя и за вас. Сега си вървете!
Алехандро, Хоакин, тук не е място за вас върнете се в мисията.
Дон Монтеро, защо в името на Господ, сте още тук?
Успокойте се, Дон Луиз. Успокойте се.
Санта Ана е на три мили от града. Трябва да тръгнете веднага.
Правителството на Испания би искало да ви благодари за предаността.
Тази земя е собственост на Испания.
Ще бъде собственост на Мексико докато не ви я предам.
Санта Ана ще уважи вашите изисквания и тези на доновете.
Останалото разделих по равно между останалите донове.
Веднага изведете децата от площада.
Децата не трябва да виждат нещата, които правим.
Аз искам да видя! Пусни ме долу.
Зоро?
Видях го. Видях Зоро. Хайде.
- Кои се тези мъже?
- Кои са? Нямам представа.
Трима селяни.
Къде е той?
Хайде.
Моите благодарности, господа.
Сега, ако ме извините, пропускам собственото ми празненство.
Убийте го!
Бихте убили трима невинни само, за да ме заловите?
Бих убил сто невинни мъже ако това означава да те убия.
Трима мъже, три резки. Спомен от Мексико, Рафаел.
За да ти напомня да не се връщаш.
Торнадо, стари приятелю, твърде стар си за това.
Да, аз също.
- Достатъчно ли й е топло?
- Винаги слагам допълнително одеяло, сеньор.
Добрият принц не се страхувал от злия крал. Той победил сто стражи.
И тогава, с цялата си прелест, скочил на балкона и насочил меча си към брадата на краля.
"Ще убиеш трима невинни мъже само за да ме заловиш?"
"Да."
Тогава блеснала светкавица и гръм ударил земята.
Злият крал гледал свирепо добрият принц и казал ...
- Нещо лесно забравящо се.
- И какво направил добрият принц?
Ами, той скочил от балкона върху своя верен Торнадо -
- и яздил до дома си при красивата си жена, Есперанса, и дъщеря си , Елена.
Никога не прави отново нещо толкова безразсъдно.
Тя обича да слуша историите ти.
Това е просто звука от моя глас. Някой ден тя няма да има време за тях.
На мен никога не ми омръзват. Защо да й омръзнат на нея?
Есперанса ...
Тя вече има твоята сила. Днес счупи глинения кон, който й направи.
Диего ...- Само драскотина.
- Диего, ти ми обеща,
че няма да има повече нощи да те чакам да се върнеш жив.
Испанците се прибират. Днес е последната езда на Зоро.
От сега ще остаряваме заедно с петте ни деца.
- Пет?
- Да. Не са ли достатъчно?
Обичам те.
Доня де ла Вега ... Красива както винаги.
Дон Рафаел, каква чест. Губернатора в моя дом.
- Останете за вечеря.
- Дойдох да се извиня, Есперанса.
Извинявам се, че не можах да защитя страната от селяните. Извинявам се
че не Ви накарах да ме обикнете. Извинявам се, че трябва да ви оставя без съпруг.
Арестувайте го.
Кръвта никога не лъже ... Зоро.
Ти си предател за твоята страна и твоята класа. Отведете го.
Чакайте.
Не!
Никога не съм позволявал нещо да й навреди.
Тя никога не е била твоя, за да я защитаваш.
Елена ...
Ще живееш с мисълта, че си загубил всичко.
Ще страдаш знаейки, че твоите деца са мои.
Елена!
Остави ме да я задържа! Остави ме да я задържа!
Рафаел!
Има очите на майка си.
Рафаел! Никога няма да се отървеш от мен.
20 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
По техните следи водя ги обратно
така че дай ми наградата, 'щото ...
'щото .. ?
Никой не е толкова твърд колкото Джак Никой не е толкова твърд колкото Джак.
Почвате да схващате. Пеейки мога да олекотя товара ви.
Хайде, хайде всички, за страшилището на вашия живот.
Вий прочутите братя Муриета. Разбойници, крадци на коне, -
- бандити, те са от най-лошите хора. Хей! Излез от там.
Гарсия. Братята Муриета.
Ела тук.
Може ли, приятелю?
Тези хора сега са поверени на ефрейтор Армандо Гарсия.
- Искай си наградата в Тексако.
- Да бе, когато биковете почнат да носят дамски гащета
- Колко струваме?
- Горе-долу... 200 песос.
200 песос? Това ли е? Въшливи 200 песос на човек?
- Хабим време.
- Това са 200 песос и за двама ви.
Какво? Ти луд ли си? Не ги взимай, Джак.
Ако докоснеш брат ми още веднъж, ще те убия.
Да, ще го направи.
- Мислех, че сте завързани.
- Това е защото си глупав.
Пусни го.
- Имаха кутия във фургона.
- Знаем. За това дойдохме.
Аз, легендарния Джак Трите Пръста, дори не съм го споменал.
Не съм ли този, който успя да отвлече кмета?
Аз съм гръбнака на тази банда. Без мен, тя ще се разпадне.
Амигос, адиос.
Давай.
Ставай.
Върви.
Върви.
Искам да знаеш, че считам това за чест.
Зарови тялото. Прибери главата в торбата.
Разбира се, че имам чувства към теб.
Да , да, но бързо. Скрий се в обора.
Той идва.
Какво искаш? Моля те, не ме докосвай . Кой си ти?
Дон Рафаел!
Слушате ме.
Ако някой от вас е, или е бил, този маскиран мъж Зоро, -
- да се покаже се сега.
Аз съм Зоро!
- Взеха ми маската ...
- Тишина, стар глупако!
Аз съм Зоро! Аз съм човека, който искаш.
Лъжец! Всеки може да види, че си твърде висок.
Извадете го от тук преди да започне да вони.
Откри ли го?
Той е мъртъв.
Връщаме се на кораба. Имам нужда да поспя.
Губернатора се е върнал!
- Луиз ...
- Рафаел, твърде много време мина.
- Твърде много.
- Ти ме облагодетелстваше преди всичко.
Считай това за извинението на глупак, който се съмняваше в теб.
Ела. Насъбрала се е тълпа да те поздрави.
- Дон Педро.
- Дон Рафаел, добре дошъл.
Дон Хектор. Дон Хулио.
Господа.
Моля, моля.
Вие не се радвате да ме видите, така че нека всички престанем да се преструваме.
Знам, че вие е било платено, дори са ви заплашили, за да ме поздравите.
Разбирам точно какво чувствате.
Защо да ви е грижа за някой от вашите лидери?
Испанците ви подтискат, мексиканците ви игнорират.
А доновете ..?
Доновете изглежда са доволни да ви мамят и лъжат.
Кой, през цялата ви история, някога ви е помагал?
Зоро! Зоро се бореше за хората.
Да, Зоро ...
Къде е той сега, Падре, маскираният ти приятел?
Не се е показвал от 20 години. 20 години!
Дойде време да вземем съдбата ни в наши ръце.
Не като испанци или мексиканци, а като калифорнийци
Днес стоя тук без маска.
Тържествена наздравица, че никога няма да ви изоставя.
И имате думата ми -
- аз ще ви помогна да се биете за независима Калифорния.
Татко ...
Господа, позволете ми да ви представя дъщеря ми, Елена.
Благодаря ти.
- Познавам аромата на това цвете. Някой може ли да ми каже какво е?
- Нарича се ромнея. Но расте само в Калифорния, а това е първото Ви посещение тук.
Още уиски.
- Или както и да му викате.
- Първо парите.
Първо парите.
Чакайте!
- А какво ще кажете за това?
- Сребро!
Разбира се, сребро. Най-висококачественото.
- От къде взе това?
- Не е твоя работа.
От къде го взе?
Беше на брат ми. Той е мъртъв.
- Съжалявам
- Защо трябва да съжаляваш?
Не го разменяй само за една чаша уиски.
Мислиш ли, че мога да взема две?
Кой е това?
- Човекът, който уби брат ми.
- Не си в състояние да се биеш.
Махни се от пътя ми, старче.
Ще посмееш ли да опиташ още веднъж..? Пак заповядай.
- За какво?
- За това, че ти спасих живота.
- Трябваше да го убия.
- Не, той е обучен да убива.
Ти изглежда си обучен да пиеш. Щеше да умреш бързо.
Кой тогава би отмъстил брат ти?
- Никога не съм губил в битка.
- С изключение от сакатия старец.
- Как се казваш?
- Алехандро.
"Когато ученикът е готов, учителя ще се появи."
Ако искаш да убиеш този човек мога да те науча как да си отмъстиш.
- И да оцелееш, за да го отпразнуваш.
- Защо искаш толкова много да ми помогнеш?
Защото веднъж, преди много време ...
... ти направи същото за мен.
Не мога да повярвам. Никога не съм мислил, че ще бъда в скривалището на лисицата.
- В скривалището на Зоро.
- Това място беше вярно на неговото обучение.
Къде беше всички тези години? Мислех, че си мъртъв.
Бях мъртъв. И ще го оставим така.
Помня последния път когато те видях. Биеше се с 100 мъже.
Ти беше най-великият човек на меча, който някога е живял.
Тогава Монтеро беше губернатор. Помниш ли го?
Рафаел Монтеро. Помниш ли го?
Да. Неговите войници избиха мнозина.
И той беше най-заклетия враг на Зоро ... На теб.
- Монтеро се завърна.
- Добре, значи можеш да го убиеш.
Не, има твърде много усложнения, които да пренебрегвам.
Какви усложнения?
Виждам, че няма да прекараме много време говорейки.
Монтеро има някакви планове за Калифорния, -
- в противен случай той не би наел капитан Лове.
- Трябва да разберем какви са плановете му.
- И после какво?
Ако си готов, двамата ще предизвикаме нашите съдби.
Тогава да вървим.
- Знаеш ли как да използваш това?
- Върхът промушва другия.
Това ще отнеме много работа.
Това се нарича тренировъчния кръг. Той ще бъде твоя свят, твоя живот.
Докато не ти кажа друго, няма нищо вън от него.
Капитан Любов не съществува докато не кажа, че съществува.
Когато подобриш уменията си ще се прехвърлиш в по-малък кръг.
Всеки нов кръг те води по-близо до възмездието.
- Харесва ми тази част.
- Започва ме ли?
Бавно. Атакувай бавно. Атакувай.
Бавно. Отново. Бавно.
Бавничко ... Добре.
- Браво. Така е добре.
- Благодаря ти.
Атакувай.
Добре.
Време е да пийнем
Отлично. Направи го отново.
Едно, Пет, Три!
Шест, Четири, Две!
И удар.
Урок номер едно ... Никога не атакувай от гняв.
Урок номер две ...
- Ела с мен.
- Какво?
- Е, какъв е урок номер три?
- Да стигнем до урок номер четири.
Отново?
- Черен андалусец. Великолепно.
- Изглежда като стария ти кон. Торнадо.
Тихо, Тихо.
Проклет кон. Какво правиш?
Ще се видим довечера.
Зоро, изглеждаш по-добре от всякога.
Внимавайте, сеньорита, има опасни мъже наоколо.
Ако видите някой, бъдете сигурен, че сте ги изобличил.
Слушай. ще ти дам голямата чест да бъдеш мой кон.
Тишина, за бога!
Ние сме като един дух.
Спри!
Давай, Давай, Давай!
Хванете го!
Убийте го.
Зоро! Легендата се завърна!
- Не ме познавате, отче, но ...
- Зоро! Разбира се, че те познавам.
Наистина ли си ти? Годините са били благосклонни към теб.
Нямам време да говоря сега. Отче, моля те, скрий ме.
Точно както едно време.
Падре, ти ли си? Всичко наред ли е? Сякаш се води битка.
Не се тревожи, скъпа. В безопасност си в къщата на Господ.
Разбира се, Падре.
Прости ми, Падре. Минаха три дни от последната ми изповед.
Три дни? Колко са три дни. Върни се когато имаш повече време.
- Извинете ме?
- Слушай, сеньорита ...
Моля, продължавай.
- Наруших четвъртата заповед.
- Уби ли някой?
- Това не е четвъртата заповед.
- Разбира се, че не е.
Как наруши най-страшната заповед?
- Опочестих моят баща.
- Може би баща ти си го е заслужил.
- Какво казахте?
- Казах, кажи ми още, дете мое.
Опитах се да се държа по начина по, който баща ми иска.
- Но сърцето ми е твърде диво.
- Твърде диво?
- Да.
- Можеш ли да си по-точна?
Имах нечисти мисли към един мъж. Мисля, че е бандит. Носеше черна маска.
- Има ли дълбок глас?
- Да.
- Грубовато хубав?
- Не знам, Лицето му беше закрито на половина.
Но нещо в очите му ме завладя.
Почувствах топлина и треска.
Похотливост?
Да, похотливост.
Прости ми.
Прощавам ти.
Погледнете до олтара.
Търсете навсякъде. Параклиса, енорията, навсякъде.
- Това е дома на Господ.
- Ние ще сме си отишли, когато той се върне.
Сеньорита, не си направила нищо лошо.
Единственият грях уж за отричане е какво сърцето ти чувства наистина.
Сега, върви.
Елена.
- Какво правиш тук?
- Изповядвах се.
На кого? Свещеникът е тук.
Отдръпни се, Елена. Моля.
От уважение към мис Монтеро, ще се разправям с теб по-късно.
Кон! Ела тук.
Черньо! Гръм! Буря!
Глупак! Веднага ела тук!
Предупреждавам те. Ще си взема друг кон.
Е?
Какво мислиш?
Сър, имам един черен жребец, жигосах му a "Z" ...
Хората знаят, че Зоро се е върнал.
Мислиш ли, че да откраднеш кон те прави достоен да носиш тази маска?
Бъди внимателен.
Ти си крадец, Алехандро. Състрадателен палячо.
Зоро беше слуга на хората, не търсач на слава като теб.
Шут.
- Зоро направи това което беше нужно.
- Сега той е нужен отново.
Не исках помощта ти, ами дойдох тук, за да науча да се бия като теб.
Да имам твоята сила, твоят кураж.
Сега когато се опитвам да ги използвам, ти ме просваш долу?
Нека ти кажа нещо. Писна ми от твоите поучения.
Писна ми да те чакам да ми кажеш, че съм готов.
Имам мои сметки да уреждам, да намеря нов живот.
Мислех, че можех да го направя тук, но сбърках.
Алехандро!
Ангард!
Избери си оръжие.
Монтеро поканил всеки дон в Калифорния на банкет.
Ако искаш да си полезен, можеш да се присъединиш към тях като шпионин.
- Мисля, че не разбирам, сър.
- Уменията ти нарастват, Алехандро.
Но трябва да ти дам нещо което е извън твоите достижения.
- Какво е то?
- Чар.
И какво е това?
Убеди Монтеро, че си джентълмен -
- и той ще те пусне в неговата общност.
Мен?
Джентълмен?
- Това ще отнеме много работа.
- Да ...
Погледни ме. Това е най-глупавото нещо, което съм правил.
- Съмнявам се.
- Никога няма да избягаме с това.
Ще избягаме. Благородника казва едно а мисли друго.
- Ами ако Монтеро те разпознае?
- Монтеро се мисли за истински благородник.
Той никога няма да погледне слуга в очите. Слушай ме.
Слушай ме!
Най-важното: не оставяй доновете да станат от масата без теб.
- Успех довечера
- Благодаря ти.
Изправи се. Чар.
Чар.
Дон Рафаел Монтеро? Дон Алехандро дел Кастиля и Гарсия.
Официалният испански поздрав. Не съм виждал това от години.
- Баща ми беше много стриктен.
- Кой е баща Ви?
- Дон Бартоло дел Кастиля.
- За нещастие, не съм се запознавал с него.
Пристигнах миналата седмица от Испания.
Наглеждам владенията на семейството ми.
Кралицата на Испания, Изабела, беше много щедра към нас.
Много впечатляващо. Какво Ви води насам?
Чух, че сте се върнал в Калифорния, а кралицата Ви хвали много.
Мислех, че съм загубил благосклонността на двореца когато Калифорния бе загубена.
Само в някои кръгове.
Нейно Величество знае, че тези нещастни събития не са по ваша вина.
Тя ми каза, че това си остава земя на възможности за хората с идеи.
- И Вие сте такъв?
- Аз търся идеи.
Но май съм избрал неподходящ момент. Може би мога да Ви посетя отново?
Не, ще бъде чест за мен да се присъедините към нас.
Не, ще бъде чест за мен.
Моля позволете ми да Ви представя дъщеря ми, Елена.
Очарован съм.
Страхувам се, че не съм купил подарък за домакинята, но чакайте.
- Благодаря Ви.
- Удоволствието е мое.
Бернардо, вдигни си краката. Сеньорита. Кабалеро.
Дон Алехандро.
- Бихме искали да се присъедините към нас.
- Ще бъда възхитен, сеньорита.
Ах, Дон Алехандро.
Господа, позволете ми да ви представя Дон Алехандро дел Кастило и Гарсия.
Това е капитан Харисон Лове. Не е дон, но със сходен дух.
Не сте ли човекът, който преследваше легендарния бандит?
- Едва ли беше легендарен
- Заловихте ли го?
- Въпрос на време е.
- Бандитът може да е избягал.
Но останалите от нас ще помислят преди да отидат на изповед.
Благодаря ви.
Дон Хектор, не съм съгласна. Докато тези хора са свободни-
- мисля, че ще виждаме още много Z-та изписани на стените.
Дон Алехандро, какво мислите?
Мисля ... Овцата винаги ще се нуждае от овчар.
Но не и този Зоро.
Сигурно носи маската, за да скрие плешивата си глава.
- Някои го наричат герой.
- Героизъм, романтична илюзия.
- Също като благородството.
- Елена, достатъчно.
Героизма е нещо към, което да се стремиш, не да се подиграваш.
Всички тези стрелби, мечове, пропускания с коне -
- ми създават ужасен главобол. Едва ли това е работата на джентълмен.
А каква е? Да влиза и излиза от каретата?
Не, а да увеличава нечии владения така, че да се осигури комфорт на дамите.
Също и на вас.
Схващанията на жената за политика. Какво мога да кажа?
Ние сме на празненство, нали? Може ли да имам честа за този танц?
Би ми било приятно
- Търсите ли нещо?
- Чудесата в обикновения живот.
О, наистина? Търсете другаде. Опитвахме се да танцуваме.
Вие се опитвахте. Тя успя.
Простете ми, капитане. Безсрамна шега.
Надявам се, че няма да е последната. Дон Рафаел иска да се върнете на масата. Веднага.
Дали да не опитаме нещо по-енергично, или не Ви е по силите?
Не, точно обратното.
Мисля само за вашето отвращение от пот.
Така танцуват в Мадрид напоследък.
Дъщеря ви е енергична танцьорка.
"Енергична". Благодаря Ви, че го представихте така деликатно.
- Извинявам се ако съм Ви засегнал.
- Не, не, не ...
Тя е млада и импулсивна, но красотата и е несравнима.
И има внушителното присъствие на баща си.
Дон Рафаел!
Като съветник на Кралицата по финансовите въпроси, -
- ще бъде мое удоволствие да ви представя двамата на двореца.
Присъединете се към нас на двора. Има нещо, което искам да споделя с вас.
- Какво?
- Идея.
Скъпи донове на Калифорния.
Всеки от нас може да си спомни годините когато управлявахме тази страна.
Наложихме уважение и натрупахме голямо богатство.
Но не определихме нашата съдба.
Дойде времето да поискаме това, което винаги е било наше.
Приятели мои ...
Давам ви независимата Република Калифорния.
Всеки човек тук ви дължи нещо. Земята която имахме ни направи богати.
Но трябва да поставим под съмнение мотивите ни.
В денят в който пристигнахте, ни направихте на глупаци.
- Аз просто се преструвах пред тълпата.
- И какво правите сега?
Искате да вдигнем оръжие срещу Санта Ана.
- Знаете, че не можем да го победим.
- Не предлагам да се бием за Калифорния.
Предлагам да я купим.
Санта Ана води скъпа война със САЩ. Има нужда от пари.
Дори ако обединим богатствата си не можем да купим тази страна.
- Вече се договорих с него.
- Живеете в сън.
И защо да не живеем всички заедно в този сън?
Да се срещнем утре за едно пътуване, което ще погребе съмненията ви.
Приятели мои, Давам ви ... Ел Дорадо!
За щастие, Санта Ана не знае за всичкото това злато.
Тези кюлчета са маркирани с печата на Испания.
Сега става ли ви по-ясно?
След два дни ще купим тази страна от Санта Ана.
Със златото изкопано от собствената му земя.
- Къде намерихте тези хора?
- От където поискахме.
Брилянтно.
Това е част от миньорският процес. Първо копаехме земята,а сега взривяваме.
Е, това ли е бъдещето на Калифорния?
Така виждам аз нещата, да.
Тук горе. Не сте ли гледка за огорчени очи!
Пораснали лешояди се разхождат наоколо като истински хора.
Добре дошли. Добре дошли в пристройката на ада.
Те ни наричат изчезналите, но ние не сме точно изчезнали
- Просто сме трудно откриваеми.
- Чакай! Ти. Познавам те.
Бъди сигурен, кълвач. Аз съм Джак Трите Пръста.
А вие сте група от убийци -
- облечени в модни, сладко-миришещи дрешки.
Не му обръщайте внимание. Той е прост крадец.
Толкова прост колкото тях. Но нищо не може да се сравнява с теб.
Господа, аз крада злато и пари. А ти крадеш живота на хората.
Проклинам те! И проклинам коня, който те е довел.
Кълвач?
Нещо забавно ли има, капитане?
Странно, бих казал.
За втори път прострелвам този човек докато лети във въздуха.
Дон Алехандро! Трябва да говоря с вас насаме.
- Може би някои друг път.
- Днес. Насаме.
Добър ден, Бернардо.
Добър ден, сеньорита.
- Гласът ти е толкова спокоен.
- Той има буен дух. Нуждае се да чуе нещо успокояващо.
Да, разбирам.
От колко време служиш на Дон Алехандро?
Понякога ми изглежда от цяла вечност. Съжалявам, че говоря така за него.
Не се тревожи, Бернардо. Няма да го разбере от мен.
Дон Алехандро ме обърква.
Понякога изглежда толкова арогантен, толкова високомерен.
И все пак начина по който ме гледа и танцува с мен ...
Като, че ли той са двама напълно различни мъже.
- Приличаш толкова на майка си.
- От къде може да знаете това?
Ами ... Не виждам много от Дон Рафаел във Вас.
Баща ми иска да приличам повече на нея.
- Тя била много точна.
- Така ли я описва той?
- Да. Но не го вярвам.
- Тя приличаше повече на теб.
Може би. Може това да е начина да я опозная.
Моята бавачка ми каза, че покойните могат да те видят при пълнолуние.
Когато бях млада се промъквах навън през нощта и яздех през Андалусия.
Махах към небето така, че да знае, че съм аз.
- Как умря тя?
- Докато ме е раждала.
Баща ми рядко говори за нея. Мисля, че е твърде болезнено за него.
Да ...
Знам какво е да загубиш някой, който обичаш.
- Ти?
- Дъщеря. Преди много време.
Когато Ви погледна си спомням как се чувствах като баща.
- Майка Ви би се гордяла с Вас.
- Благодаря ти.
Трябва да те питам ... Срещали ли сме се преди?
Не, защо мислиш така?
Странно е ... Гласа ти ми изглежда познат.
Не съм бил в Испания от преди да се родите.
Разбира се. Е, много приятен глас е.
Благодаря ти.
- Приятен ден, Бернардо.
- Приятен ден ...
... Елена.
Знаете ли, че индианците Компа са изяждали враговете си, за да вземат силата им?
Очите били най-търсени.
Ценно е да виждаш през очите на врага.
Къде се ми обноските? Желаете ли нещо за пиене?
Не? Може би от друг букет?
Вие сте много болен човек.
Глави и ръце в буркани трябва да Ви впечатляват,предполагам.
Би трябвало да уволните иконома Ви.
- Кой е той?
- Враг.
Той има брат, който ще го сполети същата съдба.
Желая Ви късмет.
- За Ваше здраве.
- Братята Муриета или не ...
Вие сте повече от колкото претендирате.
Може би някой ден ще видя как изглеждам във Вашите очи.
Красиво е.
Колко струва?
Подарък е, казва тя, в чест на твоята майка.
- Тя е обичала майка ти.
- Тя трябва да бърка.
Майка ми умря преди много време в Испания.
Тя казва, че си дъщерята на Есперанса и Диего да ла Вега.
Тя била твоя бавачка. Тя закачала цветя на креватчето ти.
Съжалявам, не мога да го приема.
Алехандро ...
Слушай ме. Можеш ли да намериш пътя до мината?
Не.
Всички прозорци бяха покрити.
- Той не се доверява дори на доновете си.
- И аз не бих.
Трябва да проникнеш в кабинета на Монтеро.
- Открий какви са плановете му.
- Хората в мината умират.
И всичко за което мога да мисля е ... капитан Лове.
Скоро той ще достигне до твоята кръг.
- Липсва ми брат ми.
- Брат ти е мъртъв. Остави го настрана.
Как?
Как мога да направя каквото е нужно когото всичко което чувствам е ... омраза?
Скрий го.
С това.
Санта Ана е съгласна на трансфер вдругиден.
Той настоява да доставим златото пет мили северно от града.
На безопасно разстояние от мината е. Не виждам проблем.
Каже те им че сме съгласни. Добре се справи, Луиз.
За независима Република Калифорния.
Дон Рафаел!
Изпрати ли мъже до хълмовете? Удвои ли охраната на стената?
- Да. Но в крайна сметка, е само един мъж.
- Не е просто един мъж. Това е Зоро.
И той знае за мината. В противен случай не би бил тук.
- Как е възможно...
- Вече няма значение.
Ако Санта Ана разбере за това ще ни заколят.
Разбираш ли?
Тогава трябва да унищожим доказателството. Да поставим експлозиви и да затрупаме мината.
- А работниците?
- Ще унищожим всички доказателства.
Погрижи се тези книжа да са заключени.
Стражи!
- Много обсъждания Зоро.
- Не. Легендарния Зоро.
Свалете оръжията! Кажете им.
Правете каквото казва.
Позволете ми.
Елате. Спрете.
Обърнете се с лице към прозореца.
Сега, се наведете и докоснете пръстите на краката си.
Наведете се!
Извинете ме, капитан Лове. Благодаря ти.
Убийте го!
Добро утро, сеньор.
- Добро утро, сеньорита.
- Върни го.
Каквото и да си откраднал от баща ми дай го на мен.
Не.
Хайде сега.
Нямам време да Ви давам уроци.
Научих уроците когато бях на четири.
Не е зле.
Въобще не е зле.
Това ще го направи по-трудно. Сеньорита ...
Не мърдай.
- Предаваш ли се?
- Никога.
- Но мога да крещя.
- Разбирам.
Понякога имам този ефект.
Извинете ме.
Сбогом, сеньорита.
- Какво правиш тук. Какво стана?
- Бих се с Зоро и той си тръгна.
- Разпозна ли го?
- Не, но беше млад и енергичен.
- Много енергичен, татко.
- Енергичен?
Да.
Да вървим!
Давай!
Тук. Това е каньона. Тук е мината.
Имат най-много 20-30 пазачи.
- Нищо което Зоро не може да преодолее.
- Няма да дойда с теб.
Няма да дойда с теб.
Има нещо което трябва да направя. Въпросът е личен.
- А затворниците?
- Нищо повече не мога да направя.
- Няма да направиш нищо ?
- Отдадох живота си на тях.
Жена ми беше убита пред очите ми, а детето ми беше отнето от врага.
Монтеро?
Елена ...
- Тя ти е дъщеря.
- Беше.
Е, лесно ще си отмъстиш.
Не, ще си взема дъщерята. И не казвай, че тя не значи нищо за теб.
Означава. Но ти ми каза да гледам над личните си чувства
- Всичко ли е лъжа?
- Твърде млад си да разбереш.
Какво да разбера? Предателство?
Всичката работа, обучение, мъдрите думи, и за какво?
За да се усмихна на убиеца на брат ми докато ти кроиш плановете си?
Казах ти всичко нужно, за да оцелееш.
Сега трябва да се вслушам в сърцето си.
Елена е всичко за което съм живял. Няма да я загубя отново.
Ами Калифорния? Ами народа?
Те още имат Зоро.
Всеки инч от страната е защитен. Ако той се покаже ...
- Добре ли си? -Намери ли картата
- Не.- Армията ти готова ли е за битка с Санта Ана?
- Не, сър.
- Тогава аз не съм добре.
Започвам да се чудя дали искаш операцията да е успее.
Мисля, че дори коня ми ще води армията по добре от теб.
Казах, че ще го открия. Значи ще го направя.
Може би мога да ти спестя неприятностите. Давай, протегни се за него, капитане.
- Кой си ти?
- Отдавна те предупредих, Рафаел.
- Няма да се отървеш от мен.
- Де ла Вега.
- Рафаел ...
- Не теб съм видял снощи теб.
- Беше Дон Алехандро.
- Да.
Но мнозина биха носили маската с чест.
И в двата случая събитията се нагласиха така, че не можеш да ги спреш.
Не съм тук, за да те спра. Извикай Елена.
Извикай я.
Капитане ... Доведете дъщеря ми.
Доведете ми я!
Не можеш да си представиш как съм мечтал за този момент.
Ден и нощ, 20 дълги години.
Наистина? Не ти дадох друга мисъл.
- Ако умра, истината умира с мен.
- Ще видим.
- Татко! Бернардо, какво правиш?
- Кажи й, Рафаел.
- Какво да ми каже?
- Кажи й кой е истинският й баща.
Какво говори той?
Този мъж загуби дъщеря си и сега си я иска обратно ...
Кажи й как умря майка й.
Дъщеря ти е загубена, де ла Вега. Не можеш да имаш моята.
Де ла Вега ..?
Една жена в града ми каза ...
Диего де ла Вега?
Татко?
Името му не е важно.
Казаха ми, че бавачката ми е закачала нещо на креватчето ми.
Да, тя закачаше свежи цветя.
Не!
Нека довършим започнатото в нощта, в която умря Есперанса
Хвърли меча или ще трябва да те застрелям.
Даже и в присъствието на дъщеря ми.
Моля.
Цветята бяха ромнея.
Рафаел ...
Тя знае.
Вода!
Заключете ги!
Фитилите са запалени. Побързай.
Да вървим!
Чакайте тук!
Обезопаси фургона, стой нащрек.
- Де ла Вега.
- Рафаел.
Само един въпрос.
Наистина? Питай.
Как би ти се харесало да се изложат на показ останките ти?
- Сега съм свободен да те убия.
- Не!
Хвърли меча. Хвърли го.
Наистина и мислиш, че бих убил детето си?
Липсвах ли ти?
Елена! Изведи ги от там!
- "М" ... за Муриета.
- Двама мъже. Един мъртвец.
Добре се справяш. Брат ти вече щеше да е мъртъв.
Алехандро.
- Свърши ли?
- Да, Дон Диего. Свърши.
Не и за Зоро. Ще има да се водят други битки .
Това е твоето проклятие и съдба.
Моята красива Елена ...
Светът е странно място.
- най-накрая те намерих и сега ще те загубя отново.
- Никога няма да ме загубиш ...
Татко.
Ти си като майка си.
Същите очи.
Същата уста.
Същият дух.
Алехандро ...
... Елена.
Така било. Светкавица разцепила небето.
Гръм разтърсил въздуха. И настанала тишина.
Великият войник познат като Зоро си бил отишъл.
Народа го погребал като герой.
Идвали хора от всякъде да кажат последно сбогом.
Но, не се тревожи Хуакин, когато сe сетим за великите дела, -
- дядо ти ще оживява. За това трябва винаги да има Зоро.
И някой ден, когато имаме нужда, ще го видим отново.
На Торнадо, яздейки като вятъра. Мечът му блести на слънцето.
Скача, Скача ... Бие се като лъв, като тигър!
Бие се ...
... възможно най-безопасно.
Това ли е твоята представа за приспиване на дете?
Спи дълбоко, сине.
Когато заспя, ще сънувам Зоро.
Но с какво лице да бъде?
Той е бил много различни мъже, но той те е обичал като всичките накуп.
Как мога да откажа на такъв мъж?
- Знаеш ли къде мога да го открия?
- Зоро може да е навсякъде.
Ето, ето, миличък.