The 13th Warrior (1999) Свали субтитрите
Името ми е Ахмед Ибн Фадлан,
Ибн Ал Авас Ибн Рашид Ибн Хамад...
И животът ми някога беше друг.
Едно време аз бях поет...
в най-великия град на света.
Животът ми беше лек... и живеех безгрижно...
до съдбовния ден,
когато срещнах една красива жена,
която принадлежеше на друг.
Ревнивият и съпруг се оплака на халифа...
и той ме прати посланик в една далечна страна -
земята на Тосук Влад.
Прогониха ме от дома
и родината ми.
И така, аз дълго пътувах през земите на варварите,
придружен от Мелхиседек, стар приятел на баща ми.
Прекосихме земите на Огусите, Хазарите и Българите,
и накрая стигнахме страната на Татарите -
страшни разбойници, които нападаха керваните и колеха всичко живо.
Татарите идват!
Татарите идват!
Татари...
Бягайте! Спасявайте се!
Спряха. Не ни преследват!?
Кораб! Кораб!
- Това са Северняци! Кораб!
Кораб!
Вижте, бягат!
Заминават си!
Да се махаме!
Ей, почакай!
Кои са тези на кораба?
Викинги. Хайде побързайте. И по-тихо!
Защо? Опасни ли са?
Зависи. Може да ни пуснат, а може и да ни убият.
Аз съм посланик, по дяволите!
Трябва да разговарям с хората!
Сега ще имаш случай да се пробваш.
Как ли се нарича владетелят на този стан?
Най-малкото - император.
Хм. Император.
Търсим вашия...
Търсим вашия владетел, вашия крал.
Опитай на гръцки.
Е?
Казва, че кралят е в онази шатра.
Казва, че кралят няма да разговаря с нас.
Кралят им, няма да ни приеме защото е мъртъв.
Това е погребението му.
Току що беше представен на един от претендентите за короната...
Буливиф.
Буливиф иска да възпееш славата му.
Рецитирай поема, разкажи приказка.
Все нещо ще измислиш.
Ъъ...
"В началото, Земята беше пуста"
"и Божият дух..."
Сега, когато имаха нов крал,
Викингите подготвяха погребението на старая.
"В земята има пълзящи твари." "Ще го изгорим."
"Така всичко," "което има той, ще отиде в Рая."
"Това са даровете ни," "които ще го съпроводят в Рая."
И ще ги отнесе със себе си?
"И там аз виждам моя баща."
"И там аз виждам моята майка," "моите братя и сестри."
"И там аз виждам" "своите предци"
"И те ме зоват."
"Зоват ме..."
"да заема своето място" "сред светлите чертози на Валаха,"
"където вечен живот" "чака храбреците."
Тя ще тръгне с него.
Няма да видиш това никога вече. Това са древни обичаи.
През нощта е пристигнал още един кораб.
Едно момче стоеше на носа - застинало като статуя.
Момчето иска да го забележат.
Изобщо не се крие!
Те не знаят дали това, което виждат, е реално.
Заради мъглата.
Според тях, призраците живеят в мъглата.
Момчето проявява учтивост, като им дава време да преценят.
Той е пратеник.
Носи послание до Буливиф от северната му родина.
Той е Вулфгар,
син на Хротгар, един от великите крале на Севера.
Иска помощ от Буливиф.
Бащината му родина е нападната, а селата им унищожени...
от някакво древно зло.
Безименно зло,
което не бива да бъде назовавано.
Погледни ги. Какво ли ги притесни така?
Името не бива да бъде изречено.
Призовава ангела на смъртта.
Тя е гадателка. Ще пророкува на кости.
Ще иска воини, точен брой воини.
Тринадесет. Според броя на лунните цикли.
Тя казва - 13 мъже трябва да тръгнат.
Осем...
Девет...
Десет...
Единадесет...
Дванадесет.
Казва, че 13-тия войн не бива да бъде Викинг.
Какви ги дрънкаш?
13-тия воин си ти.
Той смята, че конят ти е твърде малък.
Казва, че само арабин ще тръгне на война с куче.
Пита как се казваш.
Аз съм Ахмед Ибн Фалдан, Ибн Ал Абас Ибн Рашид.
Ебан?!
- Не, не.
Чуй сега! Ахмед Ибн Фалдан. Ибн означава "син на".
Ебан.
Какво казва?
"Побързай да срещнеш смъртта, преди някой да те е изпреварил."
Никога няма да те забравя. Господ да те пази!
Чу ли го?
...кон ...утре.
... десет или дванадесет коня.
Ще ударя няколко гъски.
А той вика, "Не дрънкай, жено!..."
"Довечера ще те оправя."
Аз не говоря така.
Докато вземахме конете, Ронет преспа с нея.
И двамата сте самохвалци!
Сигурно е била някоя тъмнокожа уличница.
И е мязала на майка му на тоя.
Майка ми...
беше чиста жена...
от благороден род.
А аз,
поне знам,
кой е баща ми,
ти...
мръсно курвенско изчадие.
Не, не, не! Чакай!
Я ела тука! Ела!
От къде научи нашия език?
Като ви слушах!
Можеш ли да рисуваш звуци?
Да рисувам звуци?
Да, мога а след това,
мога и да ги изговарям.
Покажи ми.
"Един е Господ..."
"и Мохамед е неговия пророк."
Подай ми този чувал.
Ей!
- Размърдай се!
Тихо.
Само арабин ще тръгне...
С куче на война?
Чух го вече.
Браво, арабино!
Хайде.
Кучето можело да скача.
Вземи.
Не, не.
- Яж!
Защо не плаваме по-близо до брега?
Защото ще се разбием!
Один!
Один!
Один!
Наведи се.
Какво правите... Какво е това...
- Тихо!
Один!
Земя!
Арабино, прочети това, което ще напиша.
Един е Господ...
и Мохамед е неговият...
... Пророк.
Да вървим.
Дръж това.
Ще имаш нужда от това.
Не мога да го вдигна.
Трябва да заякнеш.
Конник.
Засукан и напет.
И парфюмиран.
Жена.
Вестоносец.
Това е куриер в копринени одежди.
Кажете си имената! Бързо!
Аз съм Буливиф, син на Хигиляк.
Познаваме достойния ти господар...
и идваме да му служим.
Господарят ми Хротгар, би искал лично да ви приветства.
Нито стена, нито ров, нито дори прилична ограда.
Мястото е като разграден двор.
Само жени и деца.
Никакви мъже между 15 и 50.
Господарю, това е Буливиф, син на Хигиляк, идва от...
Знам кой е. Нали аз го повиках.
Познавах го като малък, познавах и баща му.
И сега го познах.
Станал е мъж.
Истински мъж.
Какво смущава това място, стари човече?
Може да е луд.
Върви на стража.
Някой виждал ли ги е?
Някой виждал ли ги е от сто години насам?
Да. Казват, че безчинствали из цялата страна...
Вече ги имало и на север.
Бабини деветини.
Каквито и да са, ще ни трябва...
свястна ограда и някакъв ров..
Ще сковем порта от една каруца.
Не искам да строя ограждения... Да не съм селянин?!
Да открием тия гадове и ...
- Господа!
Момче, говори ми!
- Кой направи това?
Вижте дали някой не го познава.
- Чакайте!
Аз го познавам.
От една ферма е, в долината.
Ще ви заведа.
Стой зад мен!
Значи е вярно.
Няма следи от копита
Не са били с коне.
- Главите ги няма.
Детето е изпълзяло през някоя дупка.
Те са...
...изглозгани.
Говори се, че те ядат мъртвите.
Що за хора... ... биха извършили това?
Не са хора.
Те са вендоли.
- Шш-т!
Те са тук.
Какво е това?
Майката на вендолите.
Дирята?
- Свършва при скалите, на две мили от тук.
Хитри са.
И предпазливи.
Има и още нещо.
Там, вдясно. Хребета до стражевата кула.
И на юг -
до онези дървета.
Нещо е прогонило животните.
Свали си ръката, братко.
Мисля, че ни наблюдават.
Сега ли?
А ако ги погнем?
Ще изчезнат.
- Дали ще ни нападнат?
Говори се, че идват с мъглата.
Значи ако има мъгла, ще дойдат.
Преследват ни на собствената ни земя.
А някога не беше така.
Искахме да добруваме, да оставим нещо след нас,
да построим ферми, стопанства.
Какво е положението в селищата на север от тук?
Ествик беше изгорен.
Преди две години.
- Станаха две години.
А от другите, няма вест
от няколко месеца.
Нощем, като се напият, хората ми люто се заканват...
Няма ли да пиете?
Не и тази вечер.
Но на заранта,
като видят труповете...
Този мъж има вид на велик войн и несъмнено е много храбър.
Но срещу вендолите...
ще му трябва голям късмет.
Обикновено късмета...
е на страната на храбреците.
Може би е така.
Кой е този?
- Синът на владетеля.
Чакай вендолите да ти изскочат някоя нощ...
пък тогава говори за кураж.
Благодаря за съвета,
макар, че не си известен с други подвизи,
освен с братоубийства.
Седни и замълчи!
Те са гости на моята трапеза!
Има човек, който идва от Ествик.
Видях чудовището, което направи това!
Със зъби на лъв, мечешка глава,
и нокти, остри като тесли.
Те идват нощем, в мъглата.
Винаги по тъмно. Сякаш виждат в нощта.
На два или четири крака ходят?
И по двата начина. Сякаш са и хора и мечки.
Не бих могъл да кажа.
Видях и огнения дракон.
Всички го видяхме миналата нощ.
Спусна се от планината през мъглата,
с опашка, дълга колкото сто кораба,
и бълващ огън по пътя си.
Дядо ми е разказвал за него.
Бил призрак, от древни времена.
Пада мъгла.
Донесете ми доспехите!
Ще стоя с вас на стража.
Господарю, някой трябва да пази децата.
Ако ние не успеем да ги спрем, трябва да го сторите вие.
Успех, момко.
Как можеш да спиш в такъв момент?
Бог е изтъкал нишката на живота ти много отдавна.
Крий се по дупките ако щеш,
но няма да живееш и миг повече,
отколкото ти е писано.
От страх файда няма.
Когато дойдат,
ще се скупчим в кръг в средата на стаята,
с гръб един към друг.
Аз не съм войн.
Скоро ще станеш.
По живо!
Я, той не побягна!
Хей.
Здрав и читав си.
Рогнар е тук.
- А главата му?
Няма я.
Те вземат глави. Те винаги вземат главите.
А Хиглак?
Същата работа.
Не виждам нито един от тях.
- Какво?
Нито един.
Никой от тези които убихме.
И аз не виждам.
Нито един.
Раних смъртоносно поне двама.
Аз също. Както и всеки от нас.
Дори арабина изкорми един.
- Още мърдаше.
Очевидно са ги отнесли.
Те са демони.
Но кръвта им изглежда съвсем истинска.
Стига си охкал.
Помогни ми да изнеса Рагнар.
Какво е това?
Кравешка урина.
Кравешка урина?
Преварена.
- Не-е.
Не, Не. Не ме мажи с тази гадост!
Вода! Чиста вода!
Както искаш.
До утре раната ще гнояса и ще те втресе.
Хайде, приятелю.
Главата ти тръгна да търси ръката ти.
Ще се срещнете в рая.
Трупове няма, но...
... това май е лапа.
Хайде, братле.
Трябва да строим укрепления.
Носете още греди.
Насам. Поставете ги там.
Очаква ни дълъг ден.
Ей, ти! Тук.
Не спирайте!
Сега ще те науча как да заостряш колове.
Не го изпускаш от очи, ето така?
А сега - ти.
Тук има ли ковач?
Ковач!
Той настоя.
Дай на арабина меч, и той ще го превърне в кама.
Става.
Като умреш, мога ли да го дам на щерка си?
Жаден ли си?
Медовина?
- Вода.
Благодаря.
Така хленчат жените.
Пипни ме пак и ще изпищиш и ти.
Ще ти мине.
С носа ми е свършено.
Леко ти се размина.
Днес хората са много мълчаливи.
Страх ги е, че ще докараш змея.
- Какво?
Огненото чудовище.
Огненото чудовище?!
Драконът?
Аз не вярвам в дракони.
Пази се от принц Виглиф.
Той подучва краля,
че Буливиф иска да му вземе кралството.
Вярно ли е това?
Не.
Повярвай ми.
Тогава бъдете внимателни.
Тя не ми каза нищо повече.
Повече и не е нужно.
Принц, а?!
Трябва да му дадем урок.
Червенокосият?
Ъ-хъ.
Остави го на мен.
Ти не бива да се замесваш.
А аз какво да правя?
Дръж си езика зад зъбите, и се връщай на работа.
Внимавай къде хвърляш!
Копаеш като куче.
"Куче" ли ме нарече?
Рекох, че хвърляш пръст като животно.
Значи съм животно, а?
Ти май не ме чуваш.
Значи съм глух?
Просто си глупав, фъстък.
Това е, защото фъфлиш,
и го усукваш като стара баба!
Тази баба ще те прати на оня свят!
Какво става?
Водим научен спор.
Забеляза ли, че е по-едър от теб?
- Да.
И по-млад?
- Да.
Ако искаш, заложи на него.
- Може.
Късмет.
Трябва да ги спреш.
Той ще го убие.
- Възможно е.
Не можеш..., не можеш
Глупаци такива!
Погрижи се за приятеля си.
Той беше храбрец.
Можеше да го убиеш с лекота.
- Да.
Защо си послужи с измама?
- Защото там му е цаката!
Глупакът те преценява по вида ти.
Той правеше точно това от мига в който ни видя.
Сега трябва да прецени това, което не може да види.
И да се бои от неизвестното.
Това ще ни струва скъпо.
Тази нощ мечът на Ангус много ще ни липсва.
Едто?
Едто?
Стига си вдигал гюрултия. Чух те.
Мислех, че си на кулата.
- Да, ама не съм.
Донесох ти храна.
Ще вали.
- Това е прибоят.
На три мили нагоре има скали.
Чува се грохотът на вълните.
Селяните ги наричат "гръмовитите скали".
Пада мъгла.
Виждам.
Змеят! Те са събудили огнения змей.
Бързо!
Няма време за губене! Прибирайте се!
Бързо! Живо!
Хайде!
Осигурете вода.
Огнен змей.
Бълващ огън.
Какво е това, долу в полето?
Това е дете.
- Погледнете я!
Отворете портата! Врата!
Отворете вратата!
- Бутайте!
Не! Трябва да махнем шиповете!
Наведи се!
Дърпайте!
Дърпайте!
Значи видя огнения змей?
Това са конници.
Предпочитах да е дракон.
- Стотици са...
С факли.
Поемете северната стена.
Да вървим, братле. Започна се.
Арабино! Дръж!
Внимавай!
Аллах, бъди милостив.
А-а?! Видя ли това? Дръж.
Мой си! Да-а!
Това е човек.
Човек е.
Човек. Това е човек.
Човек е! Човек!
Пази си силите, братле.
Те са много.
Разбиха портата!
Разбиха портата!
Разбиха портата!
Бийте се! Върнете се и се бийте!
Хайде!
Ахмед!
Какво да правя с това?
Стъпи отгоре и се дръж!
Недей!
Скелд, Халга, Ронет...
и Ретел поеха към отвъдното.
Не мога...
... да вкуся нито ферментирало грозде...
нито жито.
Какво?
Защо се смееш?
Мед.
Това е направено от мед.
Всички ще умрем тук.
Да...
възможно е.
Ела.
Хайде.
Тя довърши ли те, или те съживи?
Кавалерството изисква дискретност.
Има още трима на оградата!
Прилича на кръстоска между човек и звяр.
Човек е!
Ако е човек, значи спи.
Щом спи, има бърлога и оставени дири до нея.
Да ги нападнем?
А имаме ли друг избор?
Елате с мен. Една жена може да ни помогне.
Доведете арабина.
Била е вече стара...
когато баба ми е била малко момиченце.
Доста е луда.
Точно такава ни трябва.
Уилоу!
Срам, срам, срамота!
Самата кралица ми е дошла на крака?
Имаме нужда от съвет, Мадам.
Ти? Или той?
Ела по-близо, Буливиф.
По-близо.
Познаваш ли ме?
Имам уши. "Воин", каза вятърът.
"Вожд", прошепна дъждът.
А защо ме търсите? Заради онези,
които са ви равни по мощ?
Премерихте ли сили...
с онези, които ядат мъртвите?
Трябва ни твоята мъдрост.
Битки се печелят с воля.
Може би не се биете както трябва.
Имате ли някакъв предмет?
Някаква тяхна вещ.
- Да.
Тя ви показва път, за който нямате очи.
И да ги убивате,
нищо няма да постигнете.
Открийте корена на силата им.
Посечете волята им.
- Как?
Това е богинята-майка на вендолите.
Те я боготворят.
В нея е силата им.
Къде да е търся?
Тя е Земята. Търсете я в земята.
... Буливиф, пази се от главатаря им.
Той носи рогата на силата.
Трябва да убиеш и него.
Имаме ли някакъв план?
Ъ-ъхъ. Да яздим, докато ги открием и да ги изтрепем.
И дете може да следва дирята.
Те изобщо не се боят от нас.
Кучето е неспокойно.
Мечешки черепи.
Май не обичат гости.
Лапите!
Мечешките глави!
Мечки.
Мислят се за мечки.
Искат да ни накарат да ги мислим за мечки.
Как се лови мечка?
С кучета. Какво...
Как се лови през зимата?
Влизаш в бърлогата и с копие.
Къде и е бърлогата?
В земята.
Онази скала, има много огньове.
Там има ли пещера?
Няма никаква пещера.
Напротив, има.
Входът е отпред.
- Можем ли да стигнем дотам?
Сигурно... ако нямат кучета.
Не си познал!
Да вървим.
Колко дълбоко в земята сме?
Достатъчно, за да не излезем.
- Хайде!
Погледнете в краката си!
Сгреших.
Това... не са хора.
Ако ги нападнем,
останалите ще ни подгонят.
Ще се спуснем по скалата
и ще преплуваме.
Тръгвам!
Давай, братле.
- Мразя високото.
Чакай.
Давай! Убий я!
Направи го!
По дяволите!
Уби ли я?
Да.
Трудно ще се измъкнем от тук.
Ей, тук има пътечка!
Не ми се бяга повече.
Днес беше хубав ден.
Хубав ден.
Тръгвай, момко.
Върви.
Хелфдейн?
Ще се движим по течението.
Все някъде ще ни изведе.
Потокът изчезва под скалите.
Буливиф!
- Добре съм.
Ще се бием по двойки, за да може си почиваме.
Те идват.
За капак на всичко...
май и ще вали.
Ще вали?! Ще вали.
Чакайте! Чакайте!
Гръм.
- Вълните реват.
Блъскат се в брега.
- Прибоят!
Там отвън е прибоя.
Може ли да се гмурнем?
- Или пък да се удавим?
Да пробваме.
Поемете въздух! Дълбоко!
Едно... две... три!
Лесно ще разберем дали ще успеем...
Ако не ни последват,
значи не може да се преплува!
Няма да преживее нощта.
Така му било писано.
- Това не е сигурно!
Нишката на съдбата му
е била изтъкана много отдавна.
Заради мен ли се натъжи?
Не мога да се овладея.
Имам само двете си ръце.
Ще умра гол, като просяк.
Ще те погребем като крал.
Богат ще е онзи,
чиито дела бъдат записани...
от нечие перо.
Така хората ще го запомнят.
Такъв човек ще бъде истински богат.
Той пътува към отвъдното.
Стиска меча си, сякаш се бои, че няма да се събуди.
Не мисли за това. Почини си.
Не съм уморен.
- Почини.
Вендолите ще искат да отмъстят за убийството на тяхната майка.
Скоро ще дойдат.
Пак ли?
Убихме майката, но не и вожда им.
Той няма да ни остави на мира.
Кога?
Тази нощ.
Нощите тук са толкова дълги...
не е като у дома.
Не мисля, че нощес ще има...
... мъгла.
"Убийте майката", каза тя.
"Убийте главатаря им и ще ги победите".
Скоро ще разберем дали е била права.
Поне имаме огън за огрев.
Хората са ужасени, готови са да побягнат.
Жалко, че Буливиф не е с нас.
И той нямаше да ни помогне.
Тук.
Пригответе се.
Милостиви Боже,
прахосах дните си в планове за какво ли не.
Само това не бях предвидил.
Но в този момент,
се моля единствено...
да преживея достойно следващите мигове.
Когато дойде моментът,
не позволявай да ги хванат живи.
За всичко, което е трябвало да се помолим...
а не сме,
за думите, които е трябвало да изречем...
а не сме изрекли,
за делата, които е трябвало да извършим...
а не сме,
... те моля, Всевишни, за прошка.
Идват!
И там аз виждам моя баща...
И там аз виждам моята майка моите братя и сестри...
... И моите братя.
- И моите братя.
И там аз виждам...
моите предци.
И те ме викат...
Те ме призовават, да заема мястото си сред тях.
Сред светлите чертози на Валхала,
където...
живот вечен...
чака храбреците.
Свърши се.
Ще се молим за теб. Лек път!
На кого ще се молите?
На вас един бог може да ви стига, но ние имаме нужда от много.
Ще се моля на всички тях за теб. Не се обиждай.
Длъжник съм ти!
Сбогом, арабино!
Сбогом, северняко.
Пътувахме през морета и гори пълни с чудовища и зли демони.
Слава на всемогъщия,
и всемилостив Аллах.
Нека благослови езичниците,
които си кланяха на други богове, които деляха храната си с мен...
и проливаха кръвта си затова,
неговият слуга Ахмед Ибн Фадлан,
да стане достоен човек
и верен служител на Всевишния.
Subtitles by ... (не се чете)