Some Like It Hot (1959) (Some.Like.It.Hot.DVDRip.Xvid.AC3-BeTTeR.cd1.sub) Свали субтитрите
Хррррррр...
...хррррррр...
..::BeTTeR movies::..
..::BeTTeR movies::.. представя
Мерилин Монро
Тони Къртис
и Джак Лемън в
НЯКОИ ГО ПРЕДПОЧИТАТ ГОРЕЩО
Участват още: Джордж Рафт Пат О'Брайан
и други...
Сценарий: Били Уайлдър и И.А.Л. Даймънд подсказан от разказа на
Оператор: Чарлс Ланг - младши
Rip, превод и субтитри: ..::.BeTTeR.::..
Продуцент и режисьор: Били Уайлдър
Чикаго, 1929 Сухият режим
Добре, Чарли.
- Това ли е мястото? Кой го ръководи?
- Вече ви казах.
- Опресни ми паметта.
- Коломбо "Гетите".
- Каква е паролата?
- "Дойдох за погребението на баба ми."
- Ето ви входната карта.
- Благодаря, Чарли.
Ако искате маса отпред, кажете, че сте от хората, пренасящи ковчега.
Всички сме готови. Кога е ударът?
По - добре да изчезвам. Ако Коломбо ме види - "сбогом, Чарли".
Сбогом, Чарли.
Дайте ми пет минути, след това ударете със всички средства
Разчитай на това.
Добър вечер, сър.
- Аз съм г-н Моцарела. Какво мога да направя за вас?
- Дойдох за погребението на старата дама.
Не съм ви виждал преди на нашите бдения.
- Защото бях отказал пиенето..
- Моля ви.
Къде, по дяволите, е бдението? Аз съм един от хората, пренасящи ковчега.
Заведете господина в параклиса. Църковна пейка №3.
Да, г-н Моцарела. Оттук, сър.
Е, ако трябва да умираш, това е начинът.
Моля, последвайте ме.
- Какво да бъде, сър?
- Пиячка.
- Съжалявам. Сервираме само кафе.
- Кафе?
- Шотландско кафе, канадско кафе, малцово кафе...
- Шотландско, малко със сода.
- Почакайте. Нямате ли някоя църковна пейка не толкова близо до оркестъра?
Например онази там?
Съжалявам, но тази е резервирана за най-близките опечалени.
Опала.
Хей, искам още една чаша кафе.
Искам още една чаша кафе.
По-добре ми донеси сметката, в случай че дойде полиция.
- Какво ще прави полицията на погребение?
- Някои хора нямат уважение към смъртта.
Ей, Джо. Тази нощ е моментът, нали?
Ще ти кажа.
- Не, днес ни плащат.
- Защо?
- Утре трябва да отида на зъболекар.
Искаш да похарчиш първата си заплата за зъболекар?
Само пломба. Няма да слагам златна коронка.
Как може да си такъв егоист? Дължим наем. Дължим $89 на заведението на Мо.
Китайската пералня ни съди. Дължим пари на всяко момиче от балета.
Прав си. Утре ще се опитаме да се разплатим с всички.
Не. Утре отиваме на надбягванията с кучета и залагаме всичко на "Бърза светлина".
- Ще заложиш парите ми на куче?
- Той е фаворит.
Макс сервитьорът познава жичкаджията, който дърпа заека.
- За какъв заек ми говориш?
- Шансовете са 10:1.
- А ако загуби?
- Защо се безпокоиш? Тази работа ще я имаме дълго.
- А ако я загубим?
- Джери, защо виждаш всичко в черни краски?
Представи си, че те блъсне камион. Представи си, че стоковият пазар се срине.
Представи си, че Мери Пикфорд се разведе с Дъглас Феърбанкс.
Представи се, че Доджърс напуснат Бруклин.
Представи си, че Мичиганското езеро се препълни.
Джо, не гледах натам, но целият град е вече под водата.
Четири,
три,
две,
едно.
Добре, чуйте всички. Това е хайка.
Аз съм федерален агент. Всички сте арестувани.
Искам още една чаша кафе.
Добре, Гети.
- Бдението свърши, да вървим.
- Къде да вървим?
В клуба за пенсионирани контрабандисти. Ще ти ходатайствам за членство.
- Не отивам никъде.
- О, там ще ти хареса.
Ще накарам затворническия шивач да ти ушие специални гети - раирани.
Голяма смешка. Какво е обвинението този път?
Препариране на хората с кафе. 40 градусово.
Аз? Аз съм само клиент.
О, стига, Гети,. Знаем, че ти притежаваш заведението. Моцарела току що си призна.
- Моцарела? Никога не съм го чувал.
- Ние имаме различна информация.
От кого? От Чарли Клечката?
Чарли Клечката? Никога не съм го чувал.
Мляко.
Прекалено си хитър, за да пиеш от собствената си стока, а?
Хайде, ставай.
- Само прахосваш парите на данъкоплатците.
- Обади се на адвоката си, ако искаш.
Това са моите адвокати. Всичките от Харвард.
Искам още една чаша кафе.
Това решава един проблем. Няма нужда да се безпокоим на кого да платим първо.
- Тихо. Мисля.
- Хазяйката ще ни заключи отвън.
Няма повече наденички на версия при Мо.
Не можем да вземем заем от момичетата - те са на път за затвора.
Чудех се, колко ли ще даде за палтата ни Сам букмейкърът?
Сам букмейкърът?Тая няма да я бъде - няма да заложиш палтото ми на куче.
- Джери, казах ти - работата е сигурна.
- Ще замръзнем.
Под нулата е. Ще хванем пневмония.
Слушай, глупако - 10 към 1 е. Утре ще имаме 20 палта.
"Бърза светлина", а?
- Трябва да отида да си прегледам главата.
- Мислех, че не ми говориш.
Виж ми контрабаса. Облечен е по - топло от мен.
- Нещо днес?
- Нищо.
Благодаря.
- Нещо днес?
- Нищо.
Благодаря.
Не мога повече, Джо. Умирам от глад, имам температура, имам дупка в обувката...
Ако ми дадеш шанс, бихме могли да живеем като царе.
- Как?
- Има едно куче в трета гонка.
"Галопиращ дух". Шансовете са 5 към 1. Ще ги схруска.
Какво искаш от мен? Главата ми на тепсия?
Не, само басът ти. Ако го заложим заедно с моя саксофон...
Ти луд ли си? Понеже сме натясно искаш да си заложа инструмента.
Добре, бе - гладувай. Какво ми пука. Замръзвай.
- Нещо днес?
- О, това си ти.
Ама и твоето нахалство е просто...
Благодаря ти.
Джо. Върни се.
Нели, скъпа, ако е за събота вечер, мога да ти обясня всичко.
Какъв мръсник. Давам $4 за къдрене,
купувам си чисто нова домашна роба,
сготвям му голяма пица.
- А къде беше ти?
- Да, бе, къде беше наистина?
- С теб.
- С мен?
Не помниш ли? Нали те болеше зъб.
Беше се възпалил. Челюстта му се беше подула ей така.
Така ли?
О, да.
- Водих го на кръвопреливане.
- Имаме еднаква кръвна група.
- Група 0.
-О?
- Ще ти се реванширам.
- Че ти вече се реваншираш.
Само да си намерим работа и ще те заведа в най-шикозния ресторант.
Какво ще кажеш? Няма ли Поляков нещо за нас? Отчаяни сме.
Ами така се случи, че точно сега има нужда от контрабас.
И саксофон.
Нали?
Точно така.
- Каква е работата?
- Три седмици във Флорида.
В хотел Семинол - Ритц в Маями. Транспортът и дневните са предплатени.
Не е ли страхотна? Да се видим с Поляков.
- Той е зает. Ще трябва да почакате, момчета.
- Добре, ще почакаме.
Виж, Гладис - три седмици във Флорида.
Сладката Сю и Обществените Синкописти.
Трябват им две момичета на сакс и на бас.
Какво искаш да кажеш с "Кой е"? Поляков е. Имам работа за теб.
Гладис? Там ли си?
Гладис!
Мамка му. Свирила е 112 часа на танцов маратон.
- Сега е на легло с нервна криза.
- Кажи й да дойде.
А Кора Джексън?
Последното, което чух за нея е, че свири в Армията на спасението.
Дрексъл 9044.
Мамка им и курви.
Опаковали сме багажа, готови да тръгнем за Маями, и какво става?
Саксофонът избягва с продавач на библии, а контрабасът забременява.
Бийнсток, трябва да те уволня.
Мен? Аз съм мениджър, а не нощен пазач.
Ало. Дайте ми да говоря с Беси Малоун.
Какво прави във Филаделфия?
Сериозно?
Беси оставила косата си дълга и свири със Стоковски.
- Беси Черния Задник? - Свири във филхармонията.
А Розмери Шулц?
Преряза си вените, когато умря Валентино.
И ние можем да направим същото, ако не намерим две дами до довечера.
Не ни пука къде ще ги намерите. Само ги качете на влака в осем часа.
В момента, в който открия нещо, ще ви звънна.
Чао, Сиг. Чудя се, дали не съм хванала язва.
Нели, дай ми междуградски.
- Сиг, искаме да говорим с теб.
- Относно работата във Флорида.
- Нели ни каза за нея.
- Не сме закъснели, нали?
Абе вие какви сте? Смешници? Разкарайте се.
Свържете ме с агенцията на Уйлям Морис в Ню Йорк.
- Нали ти трябват бас и сакс?
- Инструментите са тези, но вие не сте.
Искам да говоря с г-н Морис.
- Че какво ни има?
- Нямате нужния външен вид.
- Какви ти трябват? Гърбушковци?
- Не ме притеснява гърбицата.
За какъв оркестър става дума?
- Трябва да сте под 25.
- Ще се справим с това.
- И руси.
- Можем да боядисаме косата си.
И трябва да сте момичета.
- Бихме...
- Не, не бихме.
- Г-н Уйлям Морис.
- Искаш да кажеш, че това е женски оркестър?
Да. Отмъщението на Нели. Ще й извия врата.
Дай да поговорим. Защо да не можем да го направим?
Когато работехме в циганската чайна, си слагахме златни обици.
Когато ни нае за хавайския оркестър, носехме поли от трева.
- Какво му става? Да не е пил?
- Не, не е ял.
Празния стомах му влияе на главата.
Джо, три седмици във Флорида. Можем да вземем дрехи от момичетата от балета.
- Вече прекали.
- Ти ли ми го казваш?
Ще намерим перуки на старо, ще си сложим малко подплънки.
Ще се наречем Джоузефин и Джералдин.
Джоузефин и Джералдин....Я стига.
Ако искате да изкарате малко пари довечера,
в университета в Илиноис има парти по случай Св. Валентин.
Там сме.
По $6 на човек. Бъдете в Урбана в 8 часа.
Толкоз път до Урбана за една вечер?
Това са $12. Ще можем да освободим едно от палтата от заложната къща.
Здравейте г-н Морис. Тук е Поляков от Чикаго.
Случайно да имате две музикантки свободни?
Саксофонистка и контрабасистка?
- Ако Уйлям Морис няма....
- Хайде, Джералдин.
Това са 100 мили. Навън вали. Как ще стигнем до там?
- Ще измисля нещо.
- Какво например?
Не ме притискай.
- Как мина, момичета?
- Трябва да ти извия врата.
Моля те, Джери. Така не се говори.
Нели, скъпа, какво ще правиш довечера?
- Довечера? Защо?
- Защото имам някои планове.
- Нищо няма да правя.
- Наистина ли?
Мислех си да се прибера в къщи и да хапна малко студена пица.
И ще си бъдеш в къщи цялата вечер?
Да, Джо.
Добре, значи няма да ти трябва колата.
Колата ми? Защо, ти....
Не е ли страхотен?
Можехме да сме за три седмици във Флорида, с платени разноски.
Да лежим на слънце, с палми и летящи риби...
Престани, чуваш ли?
Възможна кента, възможно и нищо, и чифт осмици.
Добре, хвърлете ги, момчета.
- Кое да хвърлим?
- Ние дойдохме за колата.
- О така ли?
- Да. За колата на Нели Уайнмайер.
Музиканти.
Умни момчета.
Добре, продължаваме. Асата залагат.
Хупмобил от 25-та. Зелено купе...сър.
- Ей тук е.
- Да, тук.
- Искате ли бензин?
- Да за около 40 цента, моля.
- Да го пишем ли на сметката на мис Уайнмайер?
- Да, защо не?
При това положение, напълнете го догоре.
Хайде всички. Горе ръцете.
С лице към стената.
И ти, Клечка.
Хайде.
Хайде
Ей. Заповядай.
ОК, шефе.
Здрасти, Чарли. Не сме се виждали отдавна.
- Какво правиш тук, Гети?
- Отбих се да изразя уважението си.
- Нищо не ми дължиш.
- Не бих казал.
Препоръчал си моето погребално бюро на твои приятели.
- Не знам за какво говориш.
- Сега всичките ковчези ми висят.
- А мразя да отиват на вятъра.
- Нямам нищо общо с това.
Много лошо, Чарли. Щеше да имаш тройка осмици.
- Сбогом, Чарли.
- Не, Гети, не.
Не, Гети. Моля те, не.
Мисля, че ще повърна.
Добре, хайде излизайте.
Хайде.
Хайде.
- Нищо...нищо не видяхме, нали?
- Какво? Не. Нищо.
Освен това не е наша работа, че вие, момчета, искате да се трепете.
А кажете....не ви ли познавам отнякъде?
О, не. Ние сме просто музиканти.
Дойдохме за една кола. На Нели Уайнмайър.
Има танци довечера.
- Хайде, Джери.
- Почакайте!
- Къде си мислите, че отивате?
- В Урбана. На около 100 мили оттук.
Никъде няма да ходите.
- Няма ли?
- Не обичам свидетели.
- Няма да кажем и дума.
- Повече нищо няма да кажете.
Съвсем.
Хайде, момчета, да се изпаряваме оттук. Ще ги хванем по-късно.
Мисля, че ме улучиха.
- Улучиха голямата цигулка.
- Няма кръв?
Ако ни хванат, кръв ще има навсякъде. Група 0. Хайде.
- Накъде бягаш?
- Колкото се може по-далеч оттук.
Не е достатъчно. Те ни познават. Всяка мутра в Чикаго ще ни преследва.
Бързо, дай ми монета.
Ще се обадиш на полицията ли?
Няма да доживеем за да свидетелстваме срещу Коломбо Гетите.
Трябва да напуснем града. Можем да си пуснем бради.
Ще напуснем града, но ще се обръснем.
Сега? Те искат да ни пръснат главите, а ти искаш да се бръснеш.
- Ще си обръснем краката, глупако.
- Ще си обръснем краката ли...?
Ало. Г-н Поляков?
Разбрах, че търсите две момичета музикантки.
# Флорида Лимитед заминава от първи коловоз за Вашингтон,
# Чарлстън, Савана, Джаксънвил и Маями..
# Моля всички да се качват.
Сега какво?
Как пазят равновесие на тия неща?
Сигурно е заради начина, по който разпределят теглото си. Хайде.
И така духа отдолу.
Сигурно настиват през цялото време.
- Ще престанеш ли? Ще изпуснем влака.
- Чувствам се гол.
- Имам чувството, че всички ме зяпат.
- С тия крака? Да не си луд?
Безсмислено е. Няма да се справим с това, Джо.
Името ми е Джоузефин, и това беше твоя идея.
Погледни това. Виж как се движи.
Като желе на пружини.
Трябва да имат някакъв вграден мотор.
Казвам ти, това е съвсем различен пол.
Никой няма да иска от теб да му родиш дете.
Само да стигнем до Флорида и ще разкараме този маскарад.
Този път няма да те оставя да ме убедиш...
Извънредно издание. Седмина убити в гараж в Норт Сайд.
Очаквайте кърваво продължение. Извънредно издание.
- Убеди ме. Да вървим, Джоузефин.
- Готово, Джералдин.
- Розела.
- Цигулка.
- Хайде, Долорес.
- Тромбон.
- Хей, Олга, как ти е гърба?
- Тромпет.
- Ето ни.
- Вие ли сте от агенцията на Поляков?
- Да. Ние сме новите момичета.
- Съвсем нови.
Това е нашият мениджър, г-н Бийнсток. А аз съм сладката Сю.
Моето име е Джоузефин.
А аз съм Дафни.
Саксофон и бас. Радвам се да ви видя, момичета. Спасихте ни живота.
И вие нашият, сигурни сме.
Къде сте свирили преди, момичета?
Ами тук и там и...насам и...
Прекарахме три години в Шебойганската музикална консерватория.
Всички да се качват.
Вашите койки са 7 и 7 А.
7 и 7 А.
- Благодаря ви.
- За нищо.
О, чувствата са взаимни.
- Опала.
- Простак.
Изглежда, че Поляков ни е изпратил две истински дами.
По - добре кажи на другите момичета да внимават какво говорят.
Коя си ти...?
Дафни?
Никога не ми е харесвало "Джералдин".
Здравейте, аз съм басовата цигулка. Викайте ми просто Дафни.
Моето име е Джоузефин. Сакс.
Добре дошли на ничия земя.(земя без мъже)
- Ще съжалявате.
- Свалете си корсетите и се разполагайте.
- О, аз не нося корсет.
- А не ти ли изскачат?
- Да ми изскачат? На мен?
Имам божествена шивачка. Идва веднъж на месец.
- Взима ми толкова евтино и ми каза..
- Хайде, Дафни.
Знаете ли онзи виц за момичето, свирещо на туба,
което попаднало на остров с еднокрак жокей?
- Не. За какво се разказва?
- Стига момичета, без мръсни приказки.
Ходили са в консерватория.
Какъв талант, а?
- Като да паднеш в каца с масло.
- Внимавай, Дафни!
Когато бях дете, Джо, мечтата ми беше да ме заключат за една нощ в сладкарски магазин.
И навсякъде да има лакомства.
Желирани ролца, еклери, бостънски кремки и черешов пай...
Чуй ме: никакво масло, никакви сладкиши. На диета сме.
Да бе, ясно, Джо.
Не тук. Това е аварийната спирачка.
Сега успя. Сега вече го направи.
- Кое?
- Скъса ми едната цица.
- Иди да я оправиш.
- По-добре ела да ми помогнеш.
Тук, Дафни.
Сега скъса и другата.
Ужасно съжаляваме.
Всичко е наред. Уплаших се да не е Сладката Сю.
- Вие няма да кажете на никого, нали?
- Да кажем какво?
Ако още веднъж ме хванат, ще ме изритат от оркестъра.
Вие ли сте заместничките на баса и сакса?
Ние сме. Аз съм Дафни.
А това е Джо...узефин.
Влизайте.
Аз съм Шугър (захарче) Кейн.
- Шугър Кейн?
- Смених го от Шугър Ковалчик.
- Полякиня?
- Да. Произхождам от музикално семейство.
Майка ми е учителка по пиано, а баща ми беше диригент.
- Къде е дирижирал?
- В Балтимор и Охайо.
Аз свиря на укелеле и пея.
Нямам много глас, ама и това не е велик оркестър, нали.
В него съм само защото бягам.
- От какво бягаш?
- Не ме карайте да започвам с това.
Искате ли малко? Бърбън.
Ще си запазя правото за по-късно.
Не искам да мислите, че съм пианде. Мога да спра, ако поискам, само че не искам.
- Особено когато съм тъжна.
- Разбираме.
Всички момичета пият. Но само мен ме хващат. Историята на живота ми.
Винаги ми се пада края на близалката.
Прави ли са ми ръбовете?
Бих казала.
- Ще се видим, момичета.
- Чао, Шугър.
Досега сме свирили в грешните оркестри.
- Успокой се, Дафни.
- Видя ли формата на скривалището за алкохол?
Забрави го. Една грешна стъпка и ни свалят от влака.
После идва полицията, вестниците и бандата от Чикаго.
Ох, как ми се иска малко от това захарче.
Виж...
Никакви сладкиши, никакво масло, и никакво захарче....
Отново ги скъса.
Ей, Шебойган. Какъв беше последният ви ангажимент? Да не сте свирили на военни паради?
Не. На погребения.
Ще имате ли нещо против да се върнете към живота? Малко по-живичко.
Ще опитаме.
От какво са тези дупки?
Тези ли?
Не знам.
Мишки?
Добре, момичета. Хайде отначало. И дайте малко жега.
Бийнсток!
Да, Сю?
Мислех, че ясно съм се изразила, че не искам никакъв алкохол в този оркестър.
Добре, момичета. Чие е това?
Хайде, говорете.
- Шугър, предупредих те....
- Моля ви, г-н Бийнсток.
Писна ми. В Канзас внесе тайно алкохол в бутилка от шампанско.
Преди това беше скрила бутилка в укелелето...
Г-н Бийнсток, може ли да ми върнете шишенцето?
Разбира се. Събирай си нещата. На следващата спирка...Вашето шише?
Да. Само малко бърбън. Сигурно е изпаднало.
Дайте ми това.
Вие, момичета, не казахте ли, че сте посещавали консерватория?
- О, да. Цяла година.
- Мислех, че казахте три години.
Пуснаха ни по-рано за добро поведение.
Има две неща, които няма да допусна по време на работа: пиене и мъже.
- Мъже?
- Не се безпокойте за това.
И мъртви няма да ни видите с мъже.
Груби, космати чудовища с по осем ръце.
И всичките искат само едно нещо от момичетата.
Извинявайте много, госпожице!
Добре, момичета. Отначало.
Хортензия, скъпа, лека нощ.
- Лека нощ, Дафни.
- Мод, сладки сънища.
- Лека нощ, Дафни.
Лека нощ, Глория.
Долорес, да спинкаш сладко, чу ли?
- Лека, Емили.
- И на теб.
Какво ще кажеш за това, а?
Дръж се, момче. Просто си повтаряй, че си момиче.
- Аз съм момиче.
- Ти си момиче.
Аз съм момиче. Аз съм момиче.
Аз съм...
Гледай каква ритъм секция.
Аз съм момиче.
Аз съм момиче. Аз съм момиче.
Аз съм момиче.
Лека нощ, Шугър.
Лека нощ, съкровище.
Съкровище? Хей, тя ме нарече "съкровище".
О, съкровище.
- Какво правиш?
- Да съм сигурен, че съкровището ще си остане в сандъчето.
И няма да се мотае наоколо.
Ами ако трябва да отида до... да пия вода или ...
- Ще стискаш.
- Ами ако не мога?
- Ами ако е спешен случай?
- Дръпни аварийната спирачка.
Ей, Бийнсток. Знаеш ли, има нещо странно в новите момичета.
- Странно? В какъв смисъл?
- Не знам, но го усещам ей тук.
Да имаш язва е като да имаш вътрешна алармена система.
Ти си гледай язвата, а аз ще гледам тия двете.
ОК, всички по леглата. Лека нощ, момичета.
- Лека нощ, Дафни.
- Лека нощ, Джоузефин.
Аз съм момиче. Аз съм момиче.
Ще ми се да бях умрял.
Аз съм момиче.....Аз съм момиче.....Аз съм момиче...
Дафни.
Шугър.
Исках да ти благодаря за това, че ме покри. Ти си истинска приятелка.
Това е нищо.
Просто си помислих, че ние момичетата трябва да се поддържаме.
Ако не беше ти, щяха да ме изритат от влака.
И щях да остана по средата на нищото, седнала върху укелелето си.
Отвън е мразовито.
Имам пред вид, като си помисля за теб и твоето укелеле...
Ако има нещо, което мога да направя за теб...
Сещам се за милион неща.
Това е едно от тях.
Сладката Сю.
Не искам да разбере, че сме заговорнички.
О, ами няма да кажем на никого. Дори на Джоузефин.
Може би е по-добре да остана тук, докато си легне отново.
Остани колкото дълго искаш.
Не те притеснявам, нали?
Не. Много е хубаво и уютно.
Когато бях малко момиче, през студените нощи като тази пропълзявах в леглото на сестра ми.
Сгушвахме се под завивките и се представяхме, че сме се загубили в тъмна пещера
и се опитваме да намерим път навън.
Много интересно.
- Нещо не е наред ли?
- Не, не. Всичко е наред.
Бедничката. Ти цялата трепериш.
Това е нелепо.
- Челото ти е горещо.
- Това е нелепо.
- И краката ти са студени.
- Това не е ли нелепо?
Ето, нека ги постопля малко.
- Така. Не е ли по-добре така?
- Да. Аз съм момиче....Аз съм момиче...
- Какво?
- Аз съм много болно момиче.
- По-добре да си вървя, преди да се заразя.
- Не от такава болест.
Имам много слаби защитни сили.
Шугър, ако усещаш че нещо ти става, скъпа,
най-доброто нещо на света е глътка уиски.
- Имаш ли малко?
- Знам откъде да взема.
Не мърдай.
Почакай. ОК.
Нагоре. Нагоре.
- Добре ли си?
- Нищо ми няма.
- Как е бутилката?
- Наполовина пълна.
- По-добре намери някакви чашки.
- Чашки?
О, казвам ти, скъпа, това е единствения начин да се пътува.
Светни лампата. Не виждам какво правя.
Никакви лампи. Не искаме да разберат, че си правим купон.
- Но може да разлея малко.
-Ами разливай.
Разбивка, тръпка, смях и игри.
Това дори може да се превърне в купон на изненадите.
- Каква е изненадата?
- Не още.
А кога?
- По-добре си пийни първо.
От това ще ти поникнат косми по гърдите.
Доста добро предположение.
Това частна сбирка ли е?
Частна. Моля те, върви си.
Долорес, имаш ли още от онзи вермут?
- Разбира се.
- На кой му трябва вермут?
Имаме бърбън. Можем да си направим коктейли Манхатън.
Коктейли Манхатън? По това време на нощта?
- Донеси шейкъра за коктейли.
- О, Шугър.
Ще ми провалиш изненадата.
- Ей, скъпа, какво става?
- Купон в седма горна койка.
- Ще донеса малко сирене и бисквитки.
- Аз ще донеса шейкър, ти вземи тирбушон.
Ей, Розела, има купон в седма горна.
- Имаш ли тирбушон?
- Не, но Стела има.
Иди и вземи хартиени чашки.
Хей, има купон в горна седма.
- Ето вермута.
- Това е частно парти, моля те, върви си.
Донесох малко сирене и бисквитки.
- Десет чашки достатъчни ли ще са?
- Това е купон за двама. Десет чашки?
- Моля ви, момичета. Ще престанете ли?
- Искаш ли от моите цигари?
Момичета, ще събудите съседите отдолу.
Внимавай с този тирбушон.
- Ето ти бисквитка.
- Никакви бисквитки в леглото.
Момичета, защо не си вървите и не си направите собствен купон?
Ето шейкъра.
- Ех, ако имахме и лед.
- Полека с вермута.
13 момичета в една койка са лош знак. 12 от вас трябва да си идат.
- Подай ми фъстъченото масло.
- Някой да иска салам?
Никаква храна. На сутринта ще имам мравки.
Ей, случайно да имаш коктейлни черешки?
Забрави.
Коктейлни черешки?
Какво става тук?
Дафни. Дафни, къде си?
Не съм виновен. Не съм ги канил.
Хайде, момичета, стига.
Чухте Джоузефин. Момичета, всички навън.
- Не ти, Шугър.
- Отивам само да взема лед.
Слизай.
Точно така, Шугър. Сега и останалите.Навън.
- Ела и ти. Страхотно е.
- Имаме си "Манхатън".
- Успокойте се. Всички ще ни уволнят.
- Шугър, не ме оставяй!
Хайде, деца. Два часът е.
Повеселихте се. Купонът свърши. Всички по къщите.
- Какво е това?
- Джоузефин, дай го тук преди да се е стопил.
Сложи го тук.
Шугър, ще си докараш много неприятности.
По-добре ми прави отцепка.
Ако Бийнсток те хване отново...
Какво ти става, по дяволите?
Не съм много умна, предполагам.
Не е така. Лекомислена, може би.
Не, просто съм тъпа. Ако имах малко мозък, нямаше да бъда с този калпав женски оркестър.
Ами защо прие работата?
Преди пеех с мъжки оркестри, но вече не мога да си го позволя.
Ти свирила ли си в мъжки оркестър?
Кой, аз?
Точно от това бягам.
Работих с шест през последните две години.. О, Боже.
- Тежко, а?
- Бих казала.
Не можеш да имаш доверие на тези момчета.
- Не мога да имам доверие на себе си.
Преследва ме едно привличане към саксофонистите,
Особено към тенор саксофонистите.
- Наистина ли?
- Не знам защо, но с тях се препарирам.
И всичко, което трябва да направят е да изсвирят осем тона от "Ела с мен, моя меланхолична любима"
и получавам гъша кожа и съм тяхна.
- Така ли?
- Всеки път.
Нали знаеш, аз свиря на тенор саксофон.
Но си момиче, слава Богу. Затова и се присъединих към този състав.
Сигурността - на първо място. Всичко само за да се отърва от тези нехранимайковци.
Не знаеш какви са. Ти си падаш по тях
и си мислиш, че това ще е най-голямото нещо след граф Цепелин.
И след това разбираш, че ти взимат пари назаем,
за да ги харчат по други жени и да залагат на конни надбягвания.
Не думай.
И една сутрин се събуждаш, момчето си е отишло, саксофонът го няма.
И всичко, което ти е останало са чифт стари чорапи и изстискана паста за зъби.
Взимаш се в ръце, отиваш на следващия ангажимент, попадаш на следващия саксофонист.
И всичко започва отначало.
Разбираш ли какво имам пред вид? Не много умна.
Умът не е всичко.
Ще ти кажа нещо - това няма да ми се случи отново. Никога.
Писна ми да ми се пада долния край на близалката.
Лед? Какво става с леда? Всички се безпокоят.
- Дай и на нас питие.
- Разбира се.
- Знаеш ли, през юни навършвам 25.
- Така ли?
Това е четвърт век. Време да се замислиш.
- За какво.
- За бъдещето.
Например за съпруг. Затова се радвам, че отиваме във Флорида.
- Какво има във Флорида?
- Милионери. Гъмжи от тях.
Всички отиват на юг през зимата, като птиците.
- Ще си хванеш богата птичка, а?
- Не ми пука колко е богат.
Стига ми да има собствена яхта, частен вагон и собствена паста за зъби.
- Права си.
- Може и ти да срещнеш някой, Джоузефин.
С пари като Рокфелер и рамене като Джони Вайсмюлер.
- Аз искам моя да носи очила.
- Очила?
Мъжете, които носят очила, са много по-нежни, сладки и безпомощни.
- Не си ли го забелязала?
- Да, сега като го спомена.
Те имат слаби очи от четене.
Тези дълги, дребнички колони в "Уолстрийт джърнъл".
Тази контрабасистка наистина знае как се прави купон.
Страхотно.
Е, щастливи дни.
Надявам се, че този път ще ти се падне сладкия край на близалката.
...и еднокракия жокей казал...
Какво казал?
И значи еднокракия жокей казал: "Не се безпокой за мен, скъпа, ще яздя странично."
Много съжалявам. Изглежда хълцам.
Хей, дайте да й натрием врата с малко лед.
Мисля...Оу. Изпуснахте го.
Ох, студено...
- О, не, моля ви. Не правете това.
- Тя има гъдел.
Помощ. Моля ви. Помощ. Помощ.
Джоузефин.
Моля ви, спрете това. Спрете това.
Какво стана?
- Предавам се.
Искам да кажа, ще погледна.
Добре, какво става тук?
Бийнсток!
Във Флорида ли сме?
Шугър?
Ето. Аз ще нося инструмента.
- Благодаря ти, Дафни.
- Благодаря ти, Дафни.
Много е сладка?
Здравейте.
Зоуи.
Ето ги. Повече милионери отколкото някога си виждала.
Басирам се, че няма един под 75.
Това е три четвърти век. Кара едно момиче да се замисли.
Да се надяваме, че са довели и внуците си.
Да.
Извинете, госпожице.
- Може ли?
- Да.
Аз съм Осгууд Фийлдинг Трети.
Аз съм Пепеляшка Втора.
Ако има нещо, на което се възхищавам, то това е тънък глезен.
Аз също. Довиждане.
- Дайте да нося някой от инструментите.
- О, благодаря ви.
Много сте сладък.
Наистина е възхитително да имаме млада кръв наоколо.
Аз лично съм група 0.
Винаги ме е пленявал шоу бизнеса
Така ли?
Всъщност това струва на семейството ми много пари.
- О, инвестирали сте в спектакли?
- В момичетата от спектаклите.
- Женил съм се седем или осем пъти.
- Не сте сигурен в бройката?
Мама води сметките.
- Тя е много обезпокоена за мен.
- Не се учудвам.
Така че при премиерата на "Скандал" на Джордж Уайт тя ме изпрати във Флорида.
Тя си мисли че ловя риба в открито море.
Ами, приберете въдицата, г-н Фийлдинг. Замятате за грешната риба.
Ако обещая да бъда послушно момче, какво ще кажете за вечеря?
- Съжалявам. Аз ще бъда в оркестъра.
- О, разбира се.
- На какъв инструмент свирите?
- На голямата цигулка.
О, възхитително.
С лък ли свирите или просто дърпате?
През повечето време я пляскам.
Сигурно сте страхотно момиче.
Да се обзаложим ли?
Последната ми жена беше акробатична танцьорка. Доста извратено.
Можеше да пуши цигара, държейки я между пръстите на краката си.
Зоуи!
- Но мама прекрати брака ни.
- Защо?
Тя не одобрява момичета, които пушат.
- Довиждане г-н Фийлдинг.
- Довиждане?
- Тук аз ви оставям.
- О, не, не. Не, не, не.
Няма да се отървете така лесно.
Добре, шофьор. Веднъж около парка, бавно.
И си дръж очите на пътя.
За каква ме мислите г-н Фийлдинг?
- О, моля ви. Няма да се повтори.
- Няма я!
- Моля ви, върнете се.
- Ще повървя, благодаря ви.
Моля ви, госпожице...
Зоуи!
Добре момичета. Ето разпределението по стаи.
Очилата ми. Къде са ми очилата?
Олга и Мери Лу са в 412.
И Мери Лу, слагай си кимоното, когато звъниш на рум-сървиса.
Джоузефин и Дафни са в 413.
- Долорес и Шугър са в 414.
- Аз и Шугър?
А ти какво очакваше? Еднокрак жокей?
Розела и Емили - в 415.
- Бих искала да ни бяха сложили в една стая.
- И аз.
Но не се тревожи, Шугър. Ще открием много един за друг.
414....Същия номер стая имах и в Синсинати,
през последното ми турне с мъжки оркестър.
Какъв негодник беше.
- Саксофонистът?
- Че кой друг? А бях луда по него.
В два през нощта ме изпрати долу за хот-дог и картофена салата.
Картофената салата беше свършила и му взех зелева.
- А той ми я хвърли в лицето.
- Забрави саксофонистите.
Ще срещнеш милионер - и то млад.
- Защо си толкова сигурна?
- Женска интуиция.
О. Това ли е вашият багаж?
- И това също.
- Добре, кукло.
- Предполагам, че искаш бакшиш
- Забрави за това, кукло.
В края на краищата ти работиш тук и аз работя тук, така че ще е гот да сме колеги.
- Довиждане.
- Слушай, кукло.
- По кое време се освобождаваш довечера?
- Защо?
Ами аз съм нощна смяна и съм скрил една бутилка джин.
- Та като поутихне...
- Ти не си ли малко млад за това, синко?
О, искаш ли да видиш шофьорската ми книжка?
- Изчезвай, чуваш ли?
- Точно такива ги обичам - големи и наперени.
О, и...разкарай съквартирантката си.
- Мръсно старче.
- Какво се случи?
- Опипа ме в асансьора.
- Виждаш ли как живее другата половина.
Ама аз дори не съм хубава.
Че от това не им пука. Носиш пола. Все едно да размахваш червен плат на бика.
Омръзна ми да съм плат. Искам пак да съм бик.
- Да се омитаме.
- Къде?
Ти ми обеща, че в момента, в който пристигнем във Флорида, изчезваме.
- Как бихме могли? Ние сме разорени.
- Можем да намерим друг оркестър. Мъжки.
Коломбо Гетите ни търси във всеки мъжки оркестър из страната.
- Това е унизително.
- Значи те опипа, а? Голяма работа.
Да не би да предпочиташ да вадят олово от стомаха ти?
Колко дълго ще издържим така?
Какво се оплакваш? Добре сме си.
Виж. Имаме стая и сцена. Плащат ни всяка седмица. Виж.
Виж - палми, летящи риби...
Какво ме баламосваш с тия летящи риби?
Знам защо искаш да останеш. Падаш си по Шугър.
- Аз? По Шугър?
- Видях ви в автобуса.
Как си гугукахте и си шепнехте и си заемахте червилата.
- Какви ги приказваш? Аз и Шугър?
- Ти и Шугър.
- Ние сме просто сестри.
- Да бе, а аз съм вашата баба - травестит.
Ще те държа под око.
Облечени ли сте?
Влез.
Момичета, да сте виждали един кафяв куфар с бели ивици и моите инициали?
Всичките ми плажни дрехи бяха вътре.
- Не, не сме.
- Не разбирам.
Първо ми изчезнаха очилата, а после единия от куфарите ми
- Къде ми е укелелето?
- Сега и укелеле.
- Сигурно има крадец тук.
- О, ето го. Здрасти, Шугър.
- Отиваме да поплуваме. Идвате ли?
- Да плуваме? О, със сигурност
Ти нямаш бански.
И аз нямам.
- И тя няма. Нямаш ли?
- Можем да наемем на плажа.
- А ти Джоузефин?
- Мисля да си взема гореща вана.
- В ден като този? Навън е прекрасно.
- Абе нека се кисне във ваната. Да вървим.
- Да не изгориш, Дафни.
- О, аз имам плажно масло.
Виждаш ли? Тя ще ме намаже, аз ще я намажа, ще се мажем на воля. Чао - чай
Дафни, престани! Какво си мислиш, че правиш?
Нищо, просто един номер, който научих в асансьора.
О, внимавай. Идва голямата вълна.
Дафни, нямах представа, че си такова голямо момиче.
Трябваше да ме видиш преди диетата.
Имах пред вид ръцете и рамената ти.
Ами нали разнасям контрабаса.
- За едно нещо обаче ти завиждам.
- И какво е то?
Че си толкова плоскогърда.
Дрехите стоят на теб по-добре отколкото на мен.
Внимавай, Дафни.
Шугър, ела, да играем на топка.
Младши, хайде, време е за следобеден сън.
Не, искам да си играя.
Чу какво каза майка ти, Младши. Марш!
Този плаж не е достатъчно голям за двама ни.
Мамо!
Така.
Обичам кафе, обичам чай,
колко пича си падат по мен?
Едно, две, три,
четири, пет, шест, седем...
Ужасно съжалявам. Не се ударихте, нали?
- Не мисля.
- Бих искал да сте сигурна.
Защото, когато хората разберат кой съм,
наемат адвокат мошеник и ме съдят за три четвърт милион долара.
- Аз няма да ви съдя, който и да сте.
- Благодаря ви.
- А кой сте?
- Сега, наистина!
Шугър!
Хайде.
Честно.
Чао.
- Не съм ли ви виждала преди?
- Малко вероятно.
- В хотела ли сте отседнал?
- Ни най-малко.
Лицето ви ми е познато.
Може би сте го виждала по вестниците и списанията.
- Във "Vanity Fair".
- Сигурно оттам.
Бихте ли се мръднала малко. Скривате ми гледката.
Коя гледка?
Вдигат червено-бял флаг на яхтата, когато стане време за коктейл.
Вие притежавате яхта?
Коя е? Голямата?
Със сигурност не.
При всички конфликти и страдания по света, никой не би трябвало да притежава яхта, която да гази повече от 12.
Напълно съм съгласна.
Кажете, кой вдига този флаг?
- Жена ви?
- Не, стюардът по флаг.
А кой ви приготвя коктейлите? Жена ви?
Не, стюардът по коктейлите.
Вижте, ако се интересувате дали съм женен или не...
- О, изобщо не ме интересува.
- Е, не съм.
Това е много интересно.
- Как е стоковия пазар?
- Нагоре, нагоре, нагоре.
Обзалагам се, че докато говорим, вие печелите $100 000.
Може би. Да не играете на борсата?
- Не, свиря на укелеле. И пея също.
- За собствено удоволствие?
Свирим в хотела.
Сладката Сю и Обществените Синкопатори.
- Значи сте момичета от обществото?
- О, да доста. От колежи като Bryn Mawr, Vassar...
А това го правим за майтап.
Синкопатори. Значи ли това, че свирите тази доста бърза музика...джаз?
О да. Гореща е.
Предполагам, че някои го предпочитат горещо. Аз лично предпочитам класическа музика.
И аз също.
Всъщност прекарах три години в Шебойганската музикална консерватория
Добро училище. Семейството ви не възразява ли срещу кариерата ви?
О, да. Баща ми дори ме заплаши да ме остави без пукнат цент.
Но не ми пука. Беше такава скука.
- Тържества по случай конфирмации.
- Балове по встъпване в длъжност.
- Премиери в операта.
- Лов с хрътки.
И винаги същите 400 човека.
Изумително е как не сме се срещнали до сега.
Щях да запомня някой толкова привлекателен като вас.
Много сте мил. Обзалагам се, че сте също толкова нежен и безпомощен.
Моля?
Виждате ли, имам теория за мъжете с очила.
- Каква теория?
- Ще ви я кажа, когато ви опозная по-добре.
- Какво ще правите довечера?
- Довечера?
Бихте могъл да дойдете в хотела и да ни чуете как свирим.
- Бих искал, но ще е трудно.
- Защо?
Идвам на сушата само два пъти през деня по време на отлива..
Заради тези миди. Те са моето хоби.
- Вие събирате миди?
- Също както баща ми и дядо ми.
- Би могло да се каже, че имаме страст към мидите.
Затова на тях нарекохме и компанията си. (Мида=Shell б. пр.)
- Шел Ойл?
- Моля ви, без имена. Просто ме наричайте Младши.
Шугър!
Време е да се преоблечем за вечеря.
Върви, Дафни, скъпа. Идвам след малко.
Какво има млада госпожице? Какво ме зяпате така?
Непрекъснато ми се случва.
И аз го познах. Снимката му беше във "Vanity Fair".
- Бихте ли се мръднали, моля.
- Да, стоиш му на пътя.
Той чака сигнал от яхтата си.
От яхтата си?
Има газене 12. Това е моята приятелка Дафни. Тя е от колежа Vassar.
Какво съм?
Или беше Bryn Mawr?
Чух една много тъжна история за едно момиче от Bryn Mawr.
Доносничела за съквартирантката си
и я намерили удушена със собствения й сутиен.
Да. Трябва много внимателно да избираме съквартирантите си. Хм?
Ами, мисля, че по-добре да вървим.
Беше очарователно да ви срещна и двете.
- Ще дойдете ли да ни чуете как свирим?
- Ако ми е възможно.
Елате. Ще бъде такъв купон.
- И доведете яхтата си.
- Хайде, Дафни.
- Какъв е този?
- Ръцете долу. Аз го видях първа.
Шугър, малък съвет. Ако аз бях момиче, а аз съм, щях да внимавам.
- Ако внимавах, никога нямаше да го срещна.
- Нямам търпение да кажа на Джоузефин
- Да, Джоузефин...
- Нямам търпение да видя лицето й. Ще се изненада ли?
- И аз нямам търпение. Да отидем веднага да й кажем.
- Няма нужда да тичаме.
- О, има.
Джоузефин. Ехоо.
- Предполагам, че не е тук.
- Не е ли забавно, Джоузие!
Нямам представа къде може да е.
- Ще се върна по-късно.
- О, не. Чакай.
Имам чувството, че ще се появи всеки момент.
- Ако щеш вярвай, Джоузефин го предрече.
- Да, бе как не!
- Мислиш ли, че е отишла да пазарува.
- Да пазарува. Това е.
Нещо ми подсказва, че ще влезе през тази врата и ще изглежда по съвършено нов начин.
- Джоузефин.
- О, не ви чух да идвате.
- Добре ли си прекарахте, момичета?
- Случи се най-прекрасното нещо.
- Какво?
- Познай.