The Hidden Fortress (1958) (The Hidden Fortress CD2 BG.txt) Свали субтитрите
Моля те, вземи ни със себе си!
Обещаваме да се държим добре.
Какво е това?
Яманците са я открили!
Какво ще правим?
Тръгваме.
Накъде?
Право напред.
Шегуваш се!
Оставете на мен. Имам план.
Документите!
Чакай!
Шефе...
Следващият!
Документите. Какъв ви е проблемът?
Намерих нещо.
Какво? Някакво парче дърво?!
Намерих го при връх Сурибачи.
Намерил е това.
Полумесецът на Акизуки!
Наистина ли си го намерил при връх Сурибачи?
Доведете коня ми!
Златото е мое. Върни ми го.
Няма.
Дай ми златото или награда.
Млъквай. Махай се.
Дайте ми награда. Няма да се махна!
Награда! Дайте ми награда!
Ненаситник.
Два-три натоварени коня, няколко мъже и едно момиче.
Ако видите такава групичка, веднага ги арестувайте.
Има следи, че свитата на принцеса Юки е била тук.
Но тя беше обезглавена...
И преди са били използвани двойници.
Видели сте пушека над планината отсреща.
Това беше скритата крепост на Акизуки.
Пазеха я стар войн и още двама.
Можеха да избягат. Вместо това подпалиха крепостта
и се биха до смъртта си.
Изглежда са искали да сигнализират и да осигурят време на другите да избягат.
Принцесата с няколко мъже и със златото със сигурност са избягали.
Има следи по пътя.
Не мързелувайте. Хванете ги и ще бъдете възнаградени.
Добре ли си, шефе?
Да хванем задния път.
- Престанете да се промъквате. Подозрително е.
- Да, но...
Какво правите?
Ще останем тук тази нощ.
Тук?
Сигурно се занасяш. Да побързаме и през нощта.
Пътят е дълъг. Да не се изсилваме.
Ще лагеруваме.
Камъкът скрий между камъни, а човекът - сред хората.
Къде ще скрием златото?
Оставете го на открито.
Много си бавна. Само като чуеш бягай да донесеш вода.
Вечно реве, но отказва да ляга с мъжете.
Въшлива работа.
Къде я намерихте?
В Акизуки. Изгубиха войната и доста жени останаха за продан.
Колко?
Пет сребърника. Искаш ли я?
Идиот. Аз не съм куче като теб.
- Блъфираш.
- Не, извинявай.
Ето, виж тук.
Гледай.
Изглежда обикновено, но има чудесно тяло. Какво ще кажеш?
За един сребърник е твоя за цяла нощ.
За какво да си купуваш жена, която не приема клиенти?
Тази колко струва?
Тази е хубавица!
Не е ли една от твоите?
Ще я купя. На кого принадлежи?
Чие е това момиче?
Ще я купя! Ще я купя за една жълтица!
Стига!
- Тя е няма.
- Няма?
Много лошо. Аз съм пас.
На кого е коня отвън?
Твой ли е?
Искаш ли да ми го продадеш?
Ще ти дам каквото искаш.
Ами товара ми...
Твърде добра е за товарен кон. 5 сребърника. Ще си купиш 5 коня.
Шефе, какво да правим?
Два коня не стигат за всичко.
Трудно ще намерим още един.
Кофти работа.
Няма време за момичета.
Откупи онова момиче.
Не мога.
Защо не? Аз съм принцесата на Акизуки.
Не мога да гледам някой от своите в беда.
Не, ти си в беда...
Милосърдието ти ще ти навреди.
Както и да е. Откупи я.
- Не.
- Не можеш да запушиш устата на сърцето ми!
Каручката беше лоша идея.
Сега ние сме конете.
Дори взехме онова момиче.
Престани да ни следваш. Махай се.
Върни се в Акизуки.
Не спирайте. Продължавайте.
Виждали ли сте четирима души с три коня и едно момиче?
Ако видите, докладвайте незабавно.
Мина добре. Късметлии сме.
Кой каза, че идеята с каручката не я бива?
Ти мърмореше за момичето.
Онези мъже са тъпаци. Защо не провериха дървата?
Сега какво ще правим?
Стойте спокойно!
Оставете го.
Докладвайте ги!
Бягайте! Чакайте на хълма!
Ей, не е ли това Рокурота Макабе!
Здравей, Хиое Тадокоро!
Стойте настрана! Не сте му от категорията!
Необичайна среща.
Съжалявам, че този път не те срещам на бойното поле.
И аз съжалявам.
Какво ще кажеш за двубой?
С удоволствие!
С какво? С копие?
Звучи добре.
Всички са един дол дренки, избери си едно.
Загубих!
Чакай!
Пак ще се срещнем.
Рокурота!
- Дърва за огрев?
- Какви дърва?
Очевидно златото е скрито в дървата.
Крият се тук с всичкото това.
Четирима. Едно момиче и трима мъже.
Тя е принцеса Юки от Акизуки.
Наградата за нея е 200 жълтици.
Пет жълтици само за информацията.
Много не избързвайте. Няма да е лесно.
С нея е един силен генерал, Рокурота Макабе.
Студено е!
Минаха вече три дни.
- Още дъжд. Още дъжд.
- Какво?
Не можем да мръднем, дори да спре.
Ако излезем навън ще бъдем обезглавени.
Ти си побъркан. Да не се радваш да бъдеш обезглавен?
Защо не?
По-добре, отколкото да търпя това.
Тогава се откажи от златото и се махай.
Добра идея.
Махам се.
Но взимам толкова, колкото мога да нося.
Ще се уредя до края на живота си.
И аз се махам.
Чудесно. Каквото остане е за мен.
Вземете колкото искате и чупката.
Никъде няма да ходим.
Къде отиваш?
Ще намеря нещо в което да сложа златото.
Който изтегли по-късата се маха за малко.
Закъснява.
Сигурен съм, че скоро ще се върне.
Какво става? Всички носят дърва...
Знам! Празненството на огъня е.
Не си ли чувал за яманското празненство на огъня, при който селяните
танцуват около голям огън?
Излезе ни късмета!
Идват в нашата посока. Ако се смесим с тълпата...
Не ми е ясно. Защо трябва да охраняваме празненството на огъня?
Виж сега. На празненството ще има много дърва.
Кланът Акизуки може да се крият тук, със златото си в дървата.
Какво е това?
Има твърде много дървета за проверяване.
Ще проверим подозрителните, тези, които странят от тълпата.
Къде отидоха останалите?
На празненството...
Вървят с тълпата...
Човешкият живот
изгори го с огън
Животът на муха
Хвърли във огъня
Замисли се и ще разбереш
Че светът е мрак
И този плуващ свят е сън
Изгори със страст
Запали ги! Хвърли каручката в огъня!
Няма!
- Не се скъпи, глупако.
- Няма!
Тези са подозрителни.
Мърдай. Изгорете ги!
Танцувайте!
Това е достатъчно. Да го опаковаме.
Ама има и още, шефе...
Не ставай алчен!
Няма смисъл да взимаме повече отколкото можем да носим.
Вие двамата носите по 30 кана.
Аз нося 40... с двете жени, това са 20...
Моля?! И аз мога да нося 40 кана.
Аз ще нося 50 кана.
По-бързо!
Срамота да оставим онова злато.
Да се върнем ли?
Къде тръгнахте?
Няма повече.
Какво търсите?
Шефе, помогни ни!
Помощ!
Ако искате да живеете, вдигнете си товара.
Следвайте ме!
По-бързо! Можем през нощта да прекосим планината.
Трудно е. По-добре да умра.
Тогава умирай.
Шефе!
Успокойте се!
Не се изправяйте!
Слушайте! Ще побягна за да привлека вниманието им. Бягайте докато можете.
Готови сме. Да бягаме.
Сбогом!
Каза ли нещо?
Аз нищо не струвам. Оставете ме и вървете.
Това е краят.
Ако ни хванат, ще ни убият.
Не и ако нямаме никакво злато.
Ще ги предадем.
Прав си. Може дори да получим награда.
Идиот! Ще ни застрелят ако не сме внимателни.
Сигурен съм, че Ямана и Хаякава патрулират по границата си.
Можем там да ги докладваме.
Ваше височество... Хаякава.
Шегуваш ли се? Заловихме и тях и златото им много отдавна.
Вървете си у дома, глупаци.
Гледайте внимателно! Друг път няма да видите 200 жълтици!
По-добре да видя принцеса Юки!
Тя е балсам за очите.
Като си помисля, че утре ще бъде обезглавена...
Стойте настрана!
Само един поглед.
Пуснете ме!
Тадокоро е тук за да ги идентифицира.
Хиое Тадокоро!
Какво се е случило с теб?
От къде получи този белег?
Променил си се.
Действително.
Кажи ми какво е станало. На срещуположни страни сме,
но сме истински приятели.
Приятели? Тогава защо ме остави да преживея срама от поражението си?
Да поразиш врага и да го оставиш жив изглежда милостива постъпка,
обаче е жестока.
Погледни ме!
Господарят ми ме засрами пред всички.
Виждаш ли белега, оставен от безмилостния бой?
Проклинам те!
Глупак! Ти ли си великия Хиое Тадокоро?
Как разбираш чуждото благодеяние си е твоя работа.
Твоя и на твоя господар. Очевидно и двамата сте глупаци.
Да те накаже така, задето си изгубил от един враг...
Дори и аз не смея да сторя такова нещо.
Аз съм принцесата. Аз.
Престани.
Оценявам лоялността ти, но стига толкова.
Искам да умра достойно.
Ваше височество, Рокурота няма думи да изрази извиненията си.
Вие изтърпяхте толкова много и всичко бе напразно.
Грешиш, Рокурота. Прекарах чудесно.
Никога не бих изживяла тези щастливи дни, ако бях останала в крепостта.
Видях хората такива, каквито са...
Видях красотата и грозотията им със собствените си очи.
Благодаря ти, Рокурота.
- Сега мога да умра без да съжалявам.
- Ваше височество!
Рокурота.
Онова празненство на огъня беше забавно.
Песента ми хареса.
Човешкият живот
изгори го с огъня
Животът на муха
Хвърли във огъня
Замисли се и ще разбереш
Че светът е мрак
И този плуващ свят е сън
Човешкият живот
изгори го с огъня
Да го изгорим!
Обърнете конете!
Казах да ги обърнете!
Той е полудял. Хванете ги!
По-бързо, Рокурота. Погрижи се за принцесата!
Тя е велик водач... служи й добре.
Хиое!
Не умирай напразно! Ако желаеш, последвай ни!
Ела!
Забравете този изменник!
Проклятие. Когато пристигнах в Хаякава със златото,
си представях, че ще бъда толкова щастлив.
Късметлии сме, че главите ни са на раменете.
Да останем приятели.
Заедно рискувахме живота си, ще останем приятели и у дома, на село.
Изгубени коне.
Злато!
Всичкото е мое.
Какво? Дай ми единия.
Аз първи ги намерих.
Много си алчен. Каза, че ще делим всичко наполовина.
Това беше преди. Сега е друго.
Лайно такова.
Ей, вие. От клана Акизуки ли сте?
Не, ние сме прости селяни.
Не разбирам. Селяни с толкова злато?
Арестувайте ги!
Да остане приятели и в рая.
Маташичи! Тахеи! Погледнете!
Какво има? Това съм аз.
Нищо чудно. Дори аз не те разпознах.
Бронята ти отива.
Рокурота Макабе.
Дори изглеждаш по-красив.
Не познавате ли своята принцеса Юки?
Нямата. Нямото момиче.
Маташичи. Тахеи.
И двамата преминахте през какво ли не заради нас.
Златото, обаче, е крайно необходимо за да се възстанови клана Акизуки.
Нито аз, нито дори принцесата бихме могли да го вземем.
Надявам се да се задоволите с това. Ето.
Поделете го честно. Без да се биете.
Вземи го.
Не, ти го вземи.
Ама...
За това не се тревожи.
Край
Превод и субтитри Георги Йорданов