The Hidden Fortress (1958) (The Hidden Fortress BG.txt) Свали субтитрите
Изпълнителни продуценти Санезуми Фуджимото и Акира Куросава
С участието на
Тоширо Мифуне
Режисьор Акира Куросава
Махни ми се от главата!
Смърдиш на мърша.
Я стига. И двамата смърдим на мърша.
И всичко е заради теб!
От вонята ти ми се повдига.
Въпреки че на глистите не им смърди на лайна.
Какво?
Ти си един глист. Повдига ми се от теб.
А си мислеше, че ще забогатеем от войната.
Какво е толкова смешно, идиот такъв!
Всичко е смешно!
Първо на първо закъсняхме за войната.
После ни взеха за хора от победените
и ни накараха да погребем мъртвите.
Най-накрая избягахме, и вече два дни сме само на вода.
А най-смешното е тъпата ти физиономия на раплакано бебе.
Да се прибираме вкъщи.
Нямаш ли някаква чест?
Взеха ни дори оръжията, заради които си продадохме къщите.
Не можем да се приберем така.
Тогава ги вземи от този мъртвец.
Може да съм отчаян, но не съм крадец.
Прави каквото искаш, аз отивам!
Върви. Аз ще се прибера след като спечеля някоя пара.
После да не дойдеш и да ми ревеш.
Пак ще те хванат и пак ще станеш гробар.
Глупак! Разкарай се!
Късмет ще е да се отърва от теб, глист такъв!
Не можем да пресечем границата по този път.
Това е контролният пункт на Ямана.
И мишка не може да се промъкне през онези барикади.
Ако ни открият сме мъртви.
И сега какво?
Не можем да се промъкнем докато мъглата не се вдигне.
Какво пише там?
Това е обява за награда от десет жълтици.
Прочети ми я.
"Издирва се принцеса Юки от Акизуки"
"Наградата за залавянето и е десет рио."
"Три рио за информация за местонахождението й"
"По заповед на господаря на Ямана"
- Мърдай!
- Върви!
Не съм от тях!
Благодарен съм за мъглата, обаче нищо не виждам.
Накъде е Хаякава?
Млъквай и върви след мен!
Кой е?
Само не пак копаене на гробове!
Маташичи!
Слушайте!
В тази крепост са скрити 200 кана чисто злато.
Докато не го отриете не сте хора а къртици!
Затова - копайте! Копайте, докато паднете, къртици!
Маташичи, това е адът.
Това е краят!
Ако ще умираме, нека умрем заедно.
От там!
Крадци! Крадци на ориз!
Сега какво ще правим?
Ще намерим принцесата.
Принцесата ли?
Единственият оцелял от клана Акизуки.
Мисля, че наградата за главата й е 10 рио.
Десет жълтици?
Информаторите получават три.
Три жълтици?
Не става. Това е само мечта.
Ако станем алчни и ни хванат, свършено е с нас.
Май по-добре да се прибираме у дома.
А как ще прекосим границата?
Бум и сме мъртви.
Да похапнем.
Не мога да мисля на празен корем.
Не е готово.
Тези изобщо не горят.
Какво е това?
Ами че това е злато!
Прав си! Злато е!
Да де... ама злато... в пръчка?
Чувал съм за един богаташ, който криел златото си в колоните на дома си, но...
Какво е това? Някакъв символ!
Изглежда като полумесец.
Полумесецът е гербът на Акизуки!
Това е скритото злато, за което копаеха в крепостта.
Ти запали огъня, от къде взе дървата?
Да се разделим и да потърсим.
Аз ще тръгна от тук. Ти върви там, до мочурището.
Същото парче!
Какво правеш?
Едното е мое!
Аз намерих и двете!
Аз първи намерих пръчката.
Аз я хвърлих!
Аз взех златото!
Лъжец! Аз съм този, който забеляза, че е злато.
- Да се върнем обратно.
- Обратно?
Трябва да има още.
Ако някой друг го забележи сме прецакани.
Този ни следва.
Внимавай. Може да е бандит.
Не е бандит. Няма сабя.
Не може да си сигурен. Може да работи за някой такъв.
Престана да ни следва.
Да се върнем.
Не, по-добре да сме предпазливи.
Така и така е късно. Няма нищо да ни стане ако изчакме една нощ.
Тази работа е дебела. По-добре сигурното, за да не съжаляваш.
Отдавна не сме го виждали оня, може би няма нужда да се тревожим.
Може да е дървар или въглищар.
Е, дай сега да изясним нещата.
Кое?
Не се прави на тъпак. Как да разделим златото.
Нека сме честни и да го разделим по равно.
Не ти ли харесва?
- Ама аз...
- Значи се разбрахме! Нали така?
Да поспим.
Спокойни сънища, и да сънуваме планини от злато.
Ей!
Добър ве...
Хей!
Студено е, нали?
Какво правиш тук, в планината?
Ами вие?
- Ние ли? Смятаме да пресечем границата.
- Границата?
- Искаме да стигнем в Хаякава.
- Хаякава?
Да, ама отвъд планините е Ямана.
Да де... ами нали разбираш...
за да стигнем до Хаякава...
Това е Хаякава.
А това е Акизуки,
където сме в момента.
Това е... Ямана.
Искаме да минем от Акизуки до Хаякава.
Обаче границата се пази от воините на Ямана.
Затова първо ще пресечем в Ямана.
А после ще се промъкнем в Хаякава.
Нали разбираш...
няма начин оцеляли от клана Акизуки
да отидат в Ямана, вражеската територия.
Затова границата между Акизуки и Ямана трябва да е отворена.
Точно така.
Трябва да е по-лесно да се прекоси границата между Хаякава и Ямана
отколкото границата между Акизуки и Хаякава.
Както и да е, ние сме обикновени селяни.
Дори нещо да се случи, пак ще се оправим.
Добре. Реших.
Добра идея е да се мине през Ямана.
Тук двестате жълтици са безполезни, но с трима мъже
и с три коня, можем да се справим.
200 жълтици? Какви ги говориш?
Бъдете честни.
Хвърлил съм око на това място.
- Не ритай камъните.
- Престани да ме хващаш за крака.
А сега какво?
Онзи какво прави?
Няма го тук.
Къде отиде?
На този тип не може да му се има доверие.
Какво е това място?
На това му викат скрита крепост.
Скрита крепост? На Акизуки.
Погледни. Можеш да видиш цяла Ямана.
Обаче...
за крепост е странно празна.
Има някой!
Какво правите?
А, това е оня тип.
Ей! Слезте бързо долу.
Как слезе тук?
Как се казвате?
Аз съм Маташичи.
Аз съм Тахеи.
Маташичи, свали ориза.
Тахеи, сложи ориза в делвата.
По-бързо!
Къде е водата? Трябва да пийна преди храната.
И аз. Вече не мога и да се изплюя.
Ей, ти как се казваш?
Аз ли? Аз съм Рокурота Макабе.
Рокурота Макабе? Това име съм го чувал и преди.
Макабе...
Рокурота Макабе...
Стига бе. Рокурота Макабе
е легендарния Акизукски генерал на самураите.
Взимаш ни за глупаци.
Така няма да се разберем.
Стига си се занасял. Ти не си генерал, ти си обикновен грубиян.
За какво се надуваш така?
Не си прави майтап с нас, проклет да си!
Какво?
Това не беше много мило.
Можеше да ни кажеш че има таен проход.
От снощи сме партньори.
И освен това, само защото ти си открил това място,
не означава, че ти си шефа.
Дай да решим как ще делим.
Честни и почтено, ще го разделим на три равни части. Става ли?
Ето я водата.
Чудесно.
Бива си я тая крепост, дето има такава вода.
Не си правете труда. Това вече съм го минал.
Просто пригответе ориза.
Млъкни! Няма да търпя повече. Заповедите си можеш да си ги завреш някъде.
Искаш да се биеш ли?
Не спирай! Оправи го.
Сгответе ориза.
Това е момиче.
Къде е тя? И коя е?
Не знам. Доста е бърза. Вече ичезна.
Вижте какво. Тя е моя, ясно ли е? Ако я доближите ще ви убия.
Сгответе и после е време за работа.
Какво правите?
Не ме пипай, глупак! И така ми е достатъчно неудобно.
На мен ми е неудобно от физиономията ти.
Остави физиономията ми на мира.
Мразя това, дето постоянно мигаш.
Ето, пак започваш.
Млъквай! И си ракарай гнусните зъби.
Само още веднъж ми ги покажи и ще ти ги разбия.
Край, махам се! Това е идиотско! Само копая и копая за нищо!
Вината е негова.
Проклятие. Пак е изчезнал.
Седи си някъде и ни наблюдава как вършим цялата работа.
Правилно. Сигурно обикаля наоколо и търси онова момиче.
Сигурно си е намерил някое местенце и вече спи с нея.
Разбрахме се да делим всичко на три. И с момичето трябва да е така.
Ама тоя грубиян не е кой да е.
Не мога да разбера какво си е наумил.
Може вече да е намерил 200-те жълтици и да ги е скатал.
Много е вероятно. Дори съм сигурен, че е така.
Това значи, че в този момент крие златото.
Значи, ако не е в тази крепост...
Знеш ли какво!
При оня извор май има нещо гнило.
Като спомена, че вече го е проверил... Проклятие!
Къде живеш?
Ей, госпожо, не се сърди.
Какво правиш?
Млъквай! Казах ви, че ще ви убия ако я докоснете!
Чакай, шефе, не е честно.
Виж. Момичето изпусна това.
Не ни спъвай работата. Тя струва 10 жълтици.
Това не е на някоя селянка.
Сигурно си мислиш, че тя е принцесата на Акизуки.
Прави сте.
Този гребен е на принцеса Юки.
Но сега е мой. Дайте ми го.
Аз го взех от принцесата и го дадох на това момиче.
Какво?
Аз не лъжа.
Тогава къде е принцеса Юки?
Залових я и я предадох на властите на Ямана.
Внимавай. Мисля, че дрънка лъжи.
Ето я наградата от 10 рио. Още ли мислите, че е лъжа?
Казвай! Къде отиде Маташичи?
Не знам.
Какво сте намислили? Кажи ми!
В... в града.
За какво?
Отиде да съобщи.
За кого да съобщи?
- За принцесата, разбира се.
- За принцесата?
Не сме толкова тъпи, колкото ни мислиш.
Мислиш, че си ни заблудил, но не сме толкова наивни.
На ясно съм с игричката ти.
Парите от наградата са просто част от скритото злато.
И на всичкото отгоре си алчен.
Искаше сам да заловиш принцесата
за да получиш цялата награда.
Няма да мине толкова лесно.
Направих грешка като се доверих на измет.
Да не се мислиш за по-добър, боклук?
Маташичи, видя ли властите?
Глупак. Мислиш ли, че щях да се върна толкова скоро?
Чух мълвата в града. Принцесата вече е заловена
при това отдавна, и е била обезглавена вчера.
Шефе, съжаляваме, че се съмнявахме в теб.
Рокурота Макабе е.
Влез.
Някакви новини?
Кофую изпълни задължението си.
Сега врагът ще намали охраната.
Сега е шансът ни да избягаме.
Какво се случи с Кофую?
Като покорен слуга сестра ми отиде на мястото на ваше височество.
Това осигурява безопасността на ваше височество.
Рокурота!
Глупак!
Какво говорите, ваше височество?
Кофую беше на 16, аз съм на 16. Каква е разликата в душите ни?
Това е наше задължение като слуги. Кофую имаше честта...
Лъжи! Ако аз бях Кофую бих проклинала принцесата.
Думите ти са твърде груби. Рокурота няма никакво оправдание.
Тишина!
Не искам да те виждам!
Това твое благородство, което дори не пророни сълза
когато убиват сестра ти.
Мразя го!
Мразя го!
Не знам какво да правя с нейно височество. Грешката е на господаря.
Дори и при липсата на наследник,
беше жестоко да възпита нейно височество като момче.
Кажи и "дясно" и тя тръгва наляво, кажи "ляво" и тя ще тръгне надясно.
И въпреки че е момиче, никога не съм виждала сълзи на лицето й.
Същото е и със сегашното й поведение.
Безчувствена към вашата болката от жертвата на сестра ви, тя...
Самата тя не пророни сълза, и въпреки това ви критикува.
Това е прекалено.
Същинската жертва е нейно височество.
Страданията от задължението да възстанови клана Акизуки...
Яманците са тук!
При извора има коне.
Това си го бива, да заблудим Ямана като минем през вражеските редици.
Това беше идеята на селяните.
Като чух отговорите им бях готов да ги убия.
Но като чух плана им да минат през Ямана за Хаякава,
бях зашеметен.
Понякога дори мъхът може да е гениален...
До колко можем да разчитаме на тях?
Можем да разчитаме на алчността им.
Накарай ги да носят злато и ще са съгласни на всичко.
С това поне грижата за златото отпада.
Но не можем да рискуваме с принцесата.
Да останем тук също не е безопасно.
Тази скрита крепост скоро също ще бъде открита от Ямана.
А и сделката ни с Лорд Наякава може и да не издържи дълго.
Разбрано.
А какво ще правим с принцесата?
Можем да предрешим външния й вид, но не и обноските и класата й.
А и говора й...
Ще се наложи нейно височество да бъде глухоняма.
Няма... дали не съществува друг начин?
Не.
Не знам дали принцесата би се съгласила.
Това го оставете на мен.
Отдавна не бях яздила.
Тя препуска бързо. Твърде е добра да бъде товарен кон.
Само в случай, че трябва да яздиш.
Значи най-накрая ще преминем през вражеските редици.
- И в тази връзка, ще можете ли да се правите на няма? - Няма?
Сигурен съм, че не бихте се справили.
Най-голямата ми грижа за преминаването през Ямана е вашият говор.
Обсъждахме, че бихте могла да бъдете няма...
Но аз мисля, че това е невъзможно.
Веднъж бях заловен и трябваше да се преструвам че съм ням.
Беше истинско мъчение.
Ваше височество не би могла да го понесе.
Аз не хапя.
Кажеш ли "дясно", аз казвам "ляво".
Трудно дете съм.
Ще използвам обратна психология.
Принцесо.
Добре.
Този път ще ви оставя да ме правите на глупачка. Иначе планът ви ще бъде осуетен.
Пак благородната ти физиономия.
Ако ти трябва нещо, кажи ми го сега.
Онемея ли веднъж, няма да проговоря преди да стигна Хаякава.
Трябва да му кажем.
На тоя грубиянин? Зарежи го него.
Млъквай, идиот такъв. Ще ни хванат.
Къде отивате?
Бягай, шефе! Воините на Ямана ни откриха.
До извора имаше коне.
Идиоти. Аз ги откраднах.
Без тях няма да можем да носим 200 жълтици.
Злато?
Днес ще слезем долу.
Къде е златото?
Ей! Къде е златото?
Не ни измъчвай. Хайде де.
Знахе си!
Не си играй с нас.
Ти каза, че това вече си го минавал.
Защо ни накара да копаем при крепостта?
Пробвах ви.
По пътя ще ни трябват здрави гърбини. Добре се справихте.
Извадете златото от водата и го натоварете на конете.
Трима от нас ще носят останалото.
Злато!
Оставете го в пръчките.
По дяволите.
Това къде го беше скрил?
Много си недоверчив. Това са обикновени дърва.
Не е добра идея да взимаме момичето. Ще ни забави.
Ами ако се раздрънка...
- Няма е. Не се тревожи.
- Няма?
Тази граница ще е лесна за прекосяване.
Чакайте.
По-добре да сме предпазливи.
Не мърдайте, докато не се върна.
Ако искаме да се оттървем от него сега е нашият шанс.
Не се притеснявай. Тя е няма.
Няма е, но може да чува.
Глупак. Немите не могат да говорят защото са глухи.
Тук трябва да помислим.
Той е лукав и не можем да му имаме доверие дори когато стигнем в Хаякава.
Ще ни измами.
Дай да бягаме.
Ами неговия товар?
Не можем да го носим. Ще вземем коня му.
Няма време за спор.
Ще и кажем, че водим конете да пият.
Глупак. Те не пият саке.
Какво правите?
Къде са конете?
Какво ще правим?
Принцесо!
Ужасно е да си ням. Мога само да гледам.
И двамата?
От алчност взеха конете.
Тогава врагът ги забеляза. Чудесни съюзници.
Ей, ти!
Не можем да прекосим реката.
На другия бряг има отряд, който стреля.
Известна ми е играта ви. Взимай златото и бягай.
Няма го.
Шефе!
Ето го.
Шефе, другия бряг гъмжи от войници на Ямана.
Какво ще правиш?
Какво ме е грижа?
Какво правиш?
Да изчакаме и ще видим в крепостта, а?
Млъквай. Махайте се.
Моля те, вземи ни със себе си.
Обещаваме да се държим добре.
Какво е това?
Яманците са я открили!
Какво ще правим?
Тръгваме.
Накъде?
Право напред.
Шегуваш се!
Оставете на мен. Имам план.
Документите!
Чакай!
Шефе...
Следващият!
Документите. Какъв ви е проблемът?
Намерих нещо.
Какво? Някакво парче дърво?!
Намерих го при връх Сурибачи.
Намерил е това.
Полумесецът на Акизуки!
Наистина ли си го намерил при връх Сурибачи?
Доведете коня ми!
Златото е мое. Върни ми го.
Няма.
Дай ми златото или награда.
Млъквай. Махай се.
Дайте ми награда. Няма да се махна!
Награда! Дайте ми награда!
Ненаситник.
Два-три натоварени коня, няколко мъже и едно момиче.
Ако видите такава групичка, веднага ги арестувайте.
Има следи, че свитата на принцеса Юки е била тук.
Но тя беше обезглавена...
И преди са били използвани двойници.
Видяли сте пушека над планината отсреща.
Това беше скритата крепост на Акизуки.
Пазеха я стар войн и още двама.
Можеха да избягат. Вместо това подпалиха крепостта
и се биха до смъртта си.
Изглежда са искали да сигнализират и да осигурят време на другите да избягат.
Принцесата с няколко мъже и със златото със сигурност са избягали.
Има следи по пътя.
Не мързелувайте. Хванете ги и ще бъдете възнаградени.
Добре ли си, шефе?
Да хванем задния път.
- Престанете да се промъквате. Подозрително е.
- Да, но...
Какво правите?
Ще отанем тук тази нощ.
Тук?
Сигурно се занасяш. Да побързаме и през нощта.
Пътят е дълъг. Да не се изсилваме.
Ще лагеруваме.
Камъкът скрий между камъни, а човекът - сред хората.
Къде ще скрием златото?
Оставете го на открито.
Много си бавна. Само като чуеш бягай да донесеш вода.
Вечно реве, но отказва да ляга с мъжете.
Въшлива работа.
Къде я намерихте?
В Акизуки. Изгубиха войната и доста жени останаха за продан.
Колко?
Пет сребърника. Искаш ли я?
Идиот. Аз не съм куче като теб.
- Блъфираш.
- Не, извинявай.
Ето, виж тук.
Гледай.
Изглежда обикновено, но има чудесно тяло. Какво ще кажеш?
За един сребърник е твоя за цяла нощ.
За какво да си купуваш жена, която не приема клиенти?
Тази колко струва?
Тази е хубавица!
Не е ли една от твоите?
Ще я купя. На кого принадлежи?
Чие е това момиче?
Ще я купя! Ще я купя за една жълтица!
Стига!
- Тя е няма.
- Няма?
Много лошо. Аз съм пас.
На кого е коня отвън?
Твой ли е?
Искаш ли да ми го продадеш?
Ще ти дам каквото искаш.
Ами товара ми...
Твърде добра е за товарен кон. 5 сребърника. Ще си купиш 5 коня.
Шефе, какво да правим?
Два коня не стигат за всичко.
Трудно ще намерим още един.
Кофти работа.
Няма време за момичета.
Откупи онова момиче.
Не мога.
Защо не? Аз съм принцесата на Акизуки.
Не мога да гледам някой от своите в беда.
Не, ти си в беда...
Милосърдието ти ще ти навреди.
Както и да е. Откупи я.
- Не.
- Не можеш да запушиш устата на сърцето ми!
Каручката беше лоша идея.
Сега ние сме конете.
Дори взехме онова момиче.
Престани да ни следваш. Махай се.
Върни се в Акизуки.
Не спирайте. Продължавайте.
Виждали ли сте четирима души с три коня и едно момиче?
Ако видите, докладвайте незабавно.
Мина добре. Късметлии сме.
Кой каза, че идеята с каручката не я бива?
Ти мърмореше за момичето.
Онези мъже са тъпаци. Защо не провериха дървата?
Сега какво ще правим?
Стойте спокойно!
Оставете го.
Докладвайте ги!
Бягайте! Чакайте на хълма!
Ей, не е ли това Рокурота Макабе!
Здравей, Хиое Тадокоро!
Стойте настрана! Не сте му от категорията!
Необичайна среща.
Съжалявам, че този път не те срещам на бойното поле.
И аз съжалявам.
Какво ще кажеш за двубой?
С удоволствие!
С какво? С копие?
Звучи добре.
Всички са един дол дренки, избери си едно.
Загубих!
Чакай!
Пак ще се срещнем.
Рокурота!
- Дърва за огрев?
- Какви дърва?
Очевидно златото е скрито в дървата.
Крият се тук с всичкото това.
Четирима. Едно момиче и трима мъже.
Тя е принцеса Юки от Акизуки.
Наградата за нея е 200 жълтици.
Пет жълтици само за информацията.
Много не избързвайте. Няма да е лесно.
С нея е един силен генерал, Рокурота Макабе.
Студено е!
Минаха вече три дни.
- Още дъжд. Още дъжд.
- Какво?
Не можем да мръднем, дори да спре.
Ако излезем навън ще бъдем обезглавени.
Ти си побъркан. Да не се радваш да бъдеш обезглавен?
Защо не?
По-добре, отколкото да търпя това.
Тогава се откажи от златото и се махай.
Добра идея.
Махам се.
Но взимам толкова, колкото мога да нося.
Ще се уредя до края на живота си.
И аз се махам.
Чудесно. Каквото остане е за мен.
Вземете колкото искате и чупката.
Никъде няма да ходим.
Къде отиваш?
Ще намеря нещо в което да сложа златото.
Който изтегли по-късата се маха за малко.
Закъснява.
Сигурен съм, че скоро ще се върне.
Какво става? Всички носят дърва...
Знам! Празненството на огъня е.
Не си ли чувал за яманското празненство на огъня, при който селяните
танцуват около голям огън?
Излезе ни късмета!
Идват в нашата посока. Ако се смесим с тълпата...
Не ми е ясно. Защо трябва да охраняваме празненството на огъня?
Виж сега. На празненството ще има много дърва.
Кланът Акизуки може да се крият тук, със златото си в дървата.
Какво е това?
Има твърде много дървета за проверяване.
Ще проверим подозрителните, тези, които странят от тълпата.
Къде отидоха останалите?
На празненството...
Вървят с тълпата...
Човешкият живот
изгори го с огън
Животът на муха
Хвърли във огъня
Замисли се и ще разбереш
Че светът е мрак
И този плуващ свят е сън
Изгори със страст
Запали ги! Хвърли каручката в огъня!
Няма!
- Не се скъпи, глупако.
- Няма!
Тези са подозрителни.
Мърдай. Изгорете ги!
Танцувайте!
Това е достатъчно. Да го опаковаме.
Ама има и още, шефе...
Не ставай алчен!
Няма смисъл да взимаме повече отколкото можем да носим.
Вие двамата носите по 30 кана.
Аз нося 40... с двете жени, това са 20...
Моля?! И аз мога да нося 40 кана.
Аз ще нося 50 кана.
По-бързо!
Срамота да оставим онова злато.
Да се върнем ли?
Къде тръгнахте?
Няма повече.
Какво търсите?
Шефе, помогни ни!
Помощ!
Ако искате да живеете, вдигнете си товара.
Следвайте ме!
По-бързо! Можем през нощта да прекосим планината.
Трудно е. По-добре да умра.
Тогава умирай.
Шефе!
Успокойте се!
Не се изправяйте!
Слушайте! Ще побягна за да привлека вниманието им. Бягайте докато можете.
Готови сме. Да бягаме.
Сбогом!
Каза ли нещо?
Аз нищо не струвам. Оставете ме и вървете.
Това е краят.
Ако ни хванат, ще ни убият.
Не и ако нямаме никакво злато.
Ще ги предадем.
Прав си. Може дори да получим награда.
Идиот! Ще ни застрелят ако не сме внимателни.
Сигурен съм, че Ямана и Хаякава патрулират по границата си.
Можем там да ги докладваме.
Ваше височество... Хаякава.
Шегуваш ли се? Заловихме и тях и златото им много отдавна.
Вървете си у дома, глупаци.
Гледайте внимателно! Друг път няма да видите 200 жълтици!
По-добре да видя принцеса Юки!
Тя е балсам за очите.
Като си помисля, че утре ще бъде обезглавена...
Стойте настрана!
Само един поглед.
Пуснете ме!
Тадокоро е тук за да ги идентифицира.
Хиое Тадокоро!
Какво се е случило с теб?
От къде получи този белег?
Променил си се.
Действително.
Кажи ми какво е станало. На срещуположни страни сме,
но сме истински приятели.
Приятели? Тогава защо ме остави да преживея срама от поражението си?
Да поразиш врага и да го оставиш жив изглежда милостива постъпка,
обаче е жестока.
Погледни ме!
Господарят ми ме засрами пред всички.
Виждаш ли белега, оставен от безмилостния бой?
Проклинам те!
Глупак! Ти ли си великия Хиое Тадокоро?
Как разбираш чуждото благодеяние си е твоя работа.
Твоя и на твоя господар. Очевидно и двамата сте глупаци.
Да те накаже така, задето си изгубил от един враг...
Дори и аз не смея да сторя такова нещо.
Аз съм принцесата. Аз.
Престани.
Оценявам лоялността ти, но стига толкова.
Искам да умра достойно.
Ваше височество, Рокурота няма думи да изрази извиненията си.
Вие изтърпяхте толкова много и всичко бе напразно.
Грешиш, Рокурота. Прекарах чудесно.
Никога не бих изживала тези щастливи дни, ако бях останала в крепостта.
Видях хората такива, каквито са...
Видях красотата и грозотията им със собствените си очи.
Благодартя ти, Рокурота.
- Сега мога да умра без да съжалявам.
- Ваше височество!
Рокурота.
Онова празненство на огъня беше забавно.
Песента ми хареса.
Човешкият живот
изгори го с огъня
Животът на муха
Хвърли във огъня
Замисли се и ще разбереш
Че светът е мрак
И този плуващ свят е сън
Човешкият живот
изгори го с огъня
Да го изгорим!
Обърнете конете!
Казах да ги обърнете!
Той е полудял. Хванете ги!
По-бързо, Рокурота. Погрижи се за принцесата!
Тя е велик водач... служи й добре.
Хиое!
Не умирай напразно! Ако желаеш, последвай ни!
Ела!
Забравете този изменник!
Проклятие. Когато пристигнах в Хаякава със златото,
си представях, че ще бъда толкова щастлив.
Късметлии сме, че главите ни са на раменете.
Да останем приятели.
Заедно рискувахме живота си, ще останем приятели и у дома, на село.
Изгубени коне.
Злато!
Всичкото е мое.
Какво? Дай ми единия.
Аз първи ги намерих.
Много си алчен. Каза, че ще делим всичко наполовина.
Това беше преди. Сега е друго.
Лайно такова.
Ей, вие. От клана Акизуки ли сте?
Не, ние сме прости селяни.
Не разбирам. Селяни с толкова злато?
Арестувайте ги!
Да остане приятели и в рая.
Маташичи! Тахеи! Погледнете!
Какво има? Това съм аз.
Нищо чудно. Дори аз не те разпознах.
Бронята ти отива.
Рокурота Макабе.
Дори изглеждаш по-красив.
Не познавате ли своята принцеса Юки?
Нямата. Нямото момиче.
Маташичи. Тахеи.
И двамата преминахте през какво ли не заради нас.
Златото, обаче, е крайно необходимо за да се възстанови клана Акизуки.
Нито аз, нито дори принцесата бихме могли да го вземем.
Надявам се да се задоволите с това. Ето.
Поделете го честно. Без да се биете.
Вземи го.
Не, ти го вземи.
Ама...
За това не се тревожи.
Край
Превод и субтитри Георги Йорданов