The Hidden Fortress (1958) (The Hidden Fortress CD1 BG.txt) Свали субтитрите
Изпълнителни продуценти Санезуми Фуджимото и Акира Куросава
С участието на
Тоширо Мифуне
Режисьор Акира Куросава
Махни ми се от главата!
Смърдиш на мърша.
Я стига. И двамата смърдим на мърша.
И всичко е заради теб!
От вонята ти ми се повдига.
Въпреки че на глистите не им смърди на лайна.
Какво?
Ти си един глист. Повдига ми се от теб.
А си мислеше, че ще забогатеем от войната.
Какво е толкова смешно, идиот такъв!
Всичко е смешно!
Първо на първо закъсняхме за войната.
После ни взеха за хора от победените
и ни накараха да погребем мъртвите.
Най-накрая избягахме, и вече два дни сме само на вода.
А най-смешното е тъпата ти физиономия на разплакано бебе.
Да се прибираме вкъщи.
Нямаш ли някаква чест?
Взеха ни дори оръжията, заради които си продадохме къщите.
Не можем да се приберем така.
Тогава ги вземи от този мъртвец.
Може да съм отчаян, но не съм крадец.
Прави каквото искаш, аз отивам!
Върви. Аз ще се прибера след като спечеля някоя пара.
После да не дойдеш и да ми ревеш.
Пак ще те хванат и пак ще станеш гробар.
Глупак! Разкарай се!
Късмет ще е да се отърва от теб, глист такъв!
Не можем да пресечем границата по този път.
Това е контролният пункт на Ямана.
И мишка не може да се промъкне през онези барикади.
Ако ни открият сме мъртви.
И сега какво?
Не можем да се промъкнем докато мъглата не се вдигне.
Какво пише там?
Това е обява за награда от десет жълтици.
Прочети ми я.
"Издирва се принцеса Юки от Акизуки"
"Наградата за залавянето и е десет рио."
"Три рио за информация за местонахождението й"
"По заповед на господаря на Ямана"
- Мърдай!
- Върви!
Не съм от тях!
Благодарен съм за мъглата, обаче нищо не виждам.
Накъде е Хаякава?
Млъквай и върви след мен!
Кой е?
Само не пак копаене на гробове!
Маташичи!
Слушайте!
В тази крепост са скрити 200 кана чисто злато.
Докато не го отриете не сте хора а къртици!
Затова - копайте! Копайте, докато паднете, къртици!
Маташичи, това е адът.
Това е краят!
Ако ще умираме, нека умрем заедно.
От там!
Крадци! Крадци на ориз!
Сега какво ще правим?
Ще намерим принцесата.
Принцесата ли?
Единственият оцелял от клана Акизуки.
Мисля, че наградата за главата й е 10 рио.
Десет жълтици?
Информаторите получават три.
Три жълтици?
Не става. Това е само мечта.
Ако станем алчни и ни хванат, свършено е с нас.
Май по-добре да се прибираме у дома.
А как ще прекосим границата?
Бум и сме мъртви.
Да похапнем.
Не мога да мисля на празен корем.
Не е готово.
Тези изобщо не горят.
Какво е това?
Ами че това е злато!
Прав си! Злато е!
Да де... ама злато... в пръчка?
Чувал съм за един богаташ, който криел златото си в колоните на дома си, но...
Какво е това? Някакъв символ!
Изглежда като полумесец.
Полумесецът е гербът на Акизуки!
Това е скритото злато, за което копаеха в крепостта.
Ти запали огъня, от къде взе дървата?
Да се разделим и да потърсим.
Аз ще тръгна от тук. Ти върви там, до мочурището.
Същото парче!
Какво правиш?
Едното е мое!
Аз намерих и двете!
Аз първи намерих пръчката.
Аз я хвърлих!
Аз взех златото!
Лъжец! Аз съм този, който забеляза, че е злато.
- Да се върнем обратно.
- Обратно?
Трябва да има още.
Ако някой друг го забележи сме прецакани.
Този ни следва.
Внимавай. Може да е бандит.
Не е бандит. Няма сабя.
Не може да си сигурен. Може да работи за някой такъв.
Престана да ни следва.
Да се върнем.
Не, по-добре да сме предпазливи.
Така и така е късно. Няма нищо да ни стане ако изчакаме една нощ.
Тази работа е дебела. По-добре сигурното, за да не съжаляваш.
Отдавна не сме го виждали оня, може би няма нужда да се тревожим.
Може да е дървар или въглищар.
Е, дай сега да изясним нещата.
Кое?
Не се прави на тъпак. Как да разделим златото.
Нека сме честни и да го разделим по равно.
Не ти ли харесва?
- Ама аз...
- Значи се разбрахме! Нали така?
Да поспим.
Спокойни сънища, и да сънуваме планини от злато.
Ей!
Добър ве...
Хей!
Студено е, нали?
Какво правиш тук, в планината?
Ами вие?
- Ние ли? Смятаме да пресечем границата.
- Границата?
- Искаме да стигнем в Хаякава.
- Хаякава?
Да, ама отвъд планините е Ямана.
Да де... ами нали разбираш...
за да стигнем до Хаякава...
Това е Хаякава.
А това е Акизуки,
където сме в момента.
Това е... Ямана.
Искаме да минем от Акизуки до Хаякава.
Обаче границата се пази от воините на Ямана.
Затова първо ще пресечем в Ямана.
А после ще се промъкнем в Хаякава.
Нали разбираш...
няма начин оцелели от клана Акизуки
да отидат в Ямана, вражеската територия.
Затова границата между Акизуки и Ямана трябва да е отворена.
Точно така.
Трябва да е по-лесно да се прекоси границата между Хаякава и Ямана
отколкото границата между Акизуки и Хаякава.
Както и да е, ние сме обикновени селяни.
Дори нещо да се случи, пак ще се оправим.
Добре. Реших.
Добра идея е да се мине през Ямана.
Тук двестате жълтици са безполезни, но с трима мъже
и с три коня, можем да се справим.
200 жълтици? Какви ги говориш?
Бъдете честни.
Хвърлил съм око на това място.
- Не ритай камъните.
- Престани да ме хващаш за крака.
А сега какво?
Онзи какво прави?
Няма го тук.
Къде отиде?
На този тип не може да му се има доверие.
Какво е това място?
На това му викат скрита крепост.
Скрита крепост? На Акизуки.
Погледни. Можеш да видиш цяла Ямана.
Обаче...
за крепост е странно празна.
Има някой!
Какво правите?
А, това е оня тип.
Ей! Слезте бързо долу.
Как слезе тук?
Как се казвате?
Аз съм Маташичи.
Аз съм Тахеи.
Маташичи, свали ориза.
Тахеи, сложи ориза в делвата.
По-бързо!
Къде е водата? Трябва да пийна преди храната.
И аз. Вече не мога и да се изплюя.
Ей, ти как се казваш?
Аз ли? Аз съм Рокурота Макабе.
Рокурота Макабе? Това име съм го чувал и преди.
Макабе...
Рокурота Макабе...
Стига бе. Рокурота Макабе
е легендарния Акизукски генерал на самураите.
Взимаш ни за глупаци.
Така няма да се разберем.
Стига си се занасял. Ти не си генерал, ти си обикновен грубиян.
За какво се надуваш така?
Не си прави майтап с нас, проклет да си!
Какво?
Това не беше много мило.
Можеше да ни кажеш че има таен проход.
От снощи сме партньори.
И освен това, само защото ти си открил това място,
не означава, че ти си шефа.
Дай да решим как ще делим.
Честни и почтено, ще го разделим на три равни части. Става ли?
Ето я водата.
Чудесно.
Бива си я тая крепост, дето има такава вода.
Не си правете труда. Това вече съм го минал.
Просто пригответе ориза.
Млъкни! Няма да търпя повече. Заповедите си можеш да си ги завреш някъде.
Искаш да се биеш ли?
Не спирай! Оправи го.
Сгответе ориза.
Това е момиче.
Къде е тя? И коя е?
Не знам. Доста е бърза. Вече изчезна.
Вижте какво. Тя е моя, ясно ли е? Ако я доближите ще ви убия.
Сгответе и после е време за работа.
Какво правите?
Не ме пипай, глупак! И така ми е достатъчно неудобно.
На мен ми е неудобно от физиономията ти.
Остави физиономията ми на мира.
Мразя това, дето постоянно мигаш.
Ето, пак започваш.
Млъквай! И си разкарай гнусните зъби.
Само още веднъж ми ги покажи и ще ти ги разбия.
Край, махам се! Това е идиотско! Само копая и копая за нищо!
Вината е негова.
Проклятие. Пак е изчезнал.
Седи си някъде и ни наблюдава как вършим цялата работа.
Правилно. Сигурно обикаля наоколо и търси онова момиче.
Сигурно си е намерил някое местенце и вече спи с нея.
Разбрахме се да делим всичко на три. И с момичето трябва да е така.
Ама тоя грубиян не е кой да е.
Не мога да разбера какво си е наумил.
Може вече да е намерил 200-те жълтици и да ги е скатал.
Много е вероятно. Дори съм сигурен, че е така.
Това значи, че в този момент крие златото.
Значи, ако не е в тази крепост...
Знаеш ли какво!
При оня извор май има нещо гнило.
Като спомена, че вече го е проверил... Проклятие!
Къде живееш?
Ей, госпожо, не се сърди.
Какво правиш?
Млъквай! Казах ви, че ще ви убия ако я докоснете!
Чакай, шефе, не е честно.
Виж. Момичето изпусна това.
Не ни спъвай работата. Тя струва 10 жълтици.
Това не е на някоя селянка.
Сигурно си мислиш, че тя е принцесата на Акизуки.
Прави сте.
Този гребен е на принцеса Юки.
Но сега е мой. Дайте ми го.
Аз го взех от принцесата и го дадох на това момиче.
Какво?
Аз не лъжа.
Тогава къде е принцеса Юки?
Залових я и я предадох на властите на Ямана.
Внимавай. Мисля, че дрънка лъжи.
Ето я наградата от 10 рио. Още ли мислите, че е лъжа?
Казвай! Къде отиде Маташичи?
Не знам.
Какво сте намислили? Кажи ми!
В... в града.
За какво?
Отиде да съобщи.
За кого да съобщи?
- За принцесата, разбира се.
- За принцесата?
Не сме толкова тъпи, колкото ни мислиш.
Мислиш, че си ни заблудил, но не сме толкова наивни.
На ясно съм с игричката ти.
Парите от наградата са просто част от скритото злато.
И на всичкото отгоре си алчен.
Искаше сам да заловиш принцесата
за да получиш цялата награда.
Няма да мине толкова лесно.
Направих грешка като се доверих на измет.
Да не се мислиш за по-добър, боклук?
Маташичи, видя ли властите?
Глупак. Мислиш ли, че щях да се върна толкова скоро?
Чух мълвата в града. Принцесата вече е заловена
при това отдавна, и е била обезглавена вчера.
Шефе, съжаляваме, че се съмнявахме в теб.
Рокурота Макабе е.
Влез.
Някакви новини?
Кофую изпълни задължението си.
Сега врагът ще намали охраната.
Сега е шансът ни да избягаме.
Какво се случи с Кофую?
Като покорен слуга сестра ми отиде на мястото на ваше височество.
Това осигурява безопасността на ваше височество.
Рокурота!
Глупак!
Какво говорите, ваше височество?
Кофую беше на 16, аз съм на 16. Каква е разликата в душите ни?
Това е наше задължение като слуги. Кофую имаше честта...
Лъжи! Ако аз бях Кофую бих проклинала принцесата.
Думите ти са твърде груби. Рокурота няма никакво оправдание.
Тишина!
Не искам да те виждам!
Това твое благородство, което дори не пророни сълза
когато убиват сестра ти.
Мразя го!
Мразя го!
Не знам какво да правя с нейно височество. Грешката е на господаря.
Дори и при липсата на наследник,
беше жестоко да възпита нейно височество като момче.
Кажи и "дясно" и тя тръгва наляво, кажи "ляво" и тя ще тръгне надясно.
И въпреки че е момиче, никога не съм виждала сълзи на лицето й.
Същото е и със сегашното й поведение.
Безчувствена към вашата болката от жертвата на сестра ви, тя...
Самата тя не пророни сълза, и въпреки това ви критикува.
Това е прекалено.
Същинската жертва е нейно височество.
Страданията от задължението да възстанови клана Акизуки...
Яманците са тук!
При извора има коне.
Това си го бива, да заблудим Ямана като минем през вражеските редици.
Това беше идеята на селяните.
Като чух отговорите им бях готов да ги убия.
Но като чух плана им да минат през Ямана за Хаякава,
бях зашеметен.
Понякога дори мъхът може да е гениален...
До колко можем да разчитаме на тях?
Можем да разчитаме на алчността им.
Накарай ги да носят злато и ще са съгласни на всичко.
С това поне грижата за златото отпада.
Но не можем да рискуваме с принцесата.
Да останем тук също не е безопасно.
Тази скрита крепост скоро също ще бъде открита от Ямана.
А и сделката ни с Лорд Наякава може и да не издържи дълго.
Разбрано.
А какво ще правим с принцесата?
Можем да предрешим външния й вид, но не и обноските и класата й.
А и говора й...
Ще се наложи нейно височество да бъде глухоняма.
Няма... дали не съществува друг начин?
Не.
Не знам дали принцесата би се съгласила.
Това го оставете на мен.
Отдавна не бях яздила.
Тя препуска бързо. Твърде е добра да бъде товарен кон.
Само в случай, че трябва да яздиш.
Значи най-накрая ще преминем през вражеските редици.
- И в тази връзка, ще можете ли да се правите на няма? - Няма?
Сигурен съм, че не бихте се справили.
Най-голямата ми грижа за преминаването през Ямана е вашият говор.
Обсъждахме, че бихте могла да бъдете няма...
Но аз мисля, че това е невъзможно.
Веднъж бях заловен и трябваше да се преструвам че съм ням.
Беше истинско мъчение.
Ваше височество не би могла да го понесе.
Аз не хапя.
Кажеш ли "дясно", аз казвам "ляво".
Трудно дете съм.
Ще използвам обратна психология.
Принцесо.
Добре.
Този път ще ви оставя да ме правите на глупачка. Иначе планът ви ще бъде осуетен.
Пак благородната ти физиономия.
Ако ти трябва нещо, кажи ми го сега.
Онемея ли веднъж, няма да проговоря преди да стигна Хаякава.
Трябва да му кажем.
На тоя грубиянин? Зарежи го него.
Млъквай, идиот такъв. Ще ни хванат.
Къде отивате?
Бягай, шефе! Воините на Ямана ни откриха.
До извора имаше коне.
Идиоти. Аз ги откраднах.
Без тях няма да можем да носим 200 жълтици.
Злато?
Днес ще слезем долу.
Къде е златото?
Ей! Къде е златото?
Не ни измъчвай. Хайде де.
Знаех си!
Не си играй с нас.
Ти каза, че това вече си го минавал.
Защо ни накара да копаем при крепостта?
Пробвах ви.
По пътя ще ни трябват здрави гърбини. Добре се справихте.
Извадете златото от водата и го натоварете на конете.
Трима от нас ще носят останалото.
Злато!
Оставете го в пръчките.
По дяволите.
Това къде го беше скрил?
Много си недоверчив. Това са обикновени дърва.
Не е добра идея да взимаме момичето. Ще ни забави.
Ами ако се раздрънка...
- Няма е. Не се тревожи.
- Няма?
Тази граница ще е лесна за прекосяване.
Чакайте.
По-добре да сме предпазливи.
Не мърдайте, докато не се върна.
Ако искаме да се отървем от него сега е нашият шанс.
Не се притеснявай. Тя е няма.
Няма е, но може да чува.
Глупак. Немите не могат да говорят защото са глухи.
Тук трябва да помислим.
Той е лукав и не можем да му имаме доверие дори когато стигнем в Хаякава.
Ще ни измами.
Дай да бягаме.
Ами неговия товар?
Не можем да го носим. Ще вземем коня му.
Няма време за спор.
Ще и кажем, че водим конете да пият.
Глупак. Те не пият саке.
Какво правите?
Къде са конете?
Какво ще правим?
Принцесо!
Ужасно е да си ням. Мога само да гледам.
И двамата?
От алчност взеха конете.
Тогава врагът ги забеляза. Чудесни съюзници.
Ей, ти!
Не можем да прекосим реката.
На другия бряг има отряд, който стреля.
Известна ми е играта ви. Взимай златото и бягай.
Няма го.
Шефе!
Ето го.
Шефе, другия бряг гъмжи от войници на Ямана.
Какво ще правиш?
Какво ме е грижа?
Какво правиш?
Да изчакаме и ще видим в крепостта, а?