Pocahontas (1995) Свали субтитрите
Ние плавахме в открито море
за слава, Господ и злато, и за компанията "Вирджиния"
защото Новият свят е като рай
и ние ще бъдем богати и свободни.
Или поне така ни казаха от компанията "Вирджиния"
Така ни казаха от компанията "Вирджиния"
За слава, Господ и злато и за компанията "Вирджиния"
- Готови ли сте да вдигнем оръдието?
- Готови!
- Хей, вижте, това не е ли Смит?
Така е, това е той. Старият морски вълк.
Капитан Джон Смит. Чувал съм изумителни истории за него.
- И Вие ли идвате на това пътуване?
- Разбира се, глупчо.
Не може да се биеш с индианци без Джон Смит.
Така е. Няма да ви оставя само вие да се забавлявате.
На плажовете на Вирджиния
Има диаманти на парчета
Текат сребърни реки и златото расте по дърветата
Буца злато за моята Уини
И една за мен
И останалото ще отиде за компанията "Вирджиния"
За слава, Господ и злато
И за компанията "Вирджиния"
Въжето заседна!
- Хайде, хайде!
- Направете всичко възможно!
Внимавайте!
По-бързо! Влиза още вода!
Внимавай!
Джон! Ела тук!
Оръдията се освобождават!
- Свийте марсела!
- Да, сър!
- Движете се според курса.
Всичко е наред, Томас. Ще го завържем.
Кажете си молитвите, момчета!
Томас, внимавай!
Помощ!
- Човек зад борда!
- Помощ!
- Запазете курса! Той е загубен!
- Помощ!
- Пуснете жеглите!
- Да, сър!
Смит! Смит!
Луд ли си?
Дръж се, Томас! Хванах те.
Бързо! Въжето!
Дърпай!
Хайде, момчета! Дърпайте!
- Дърпай! Дърпай!
- Дърпай! Дърпай!
- Давайте!
- Дърпай!
- Дърпай!
- Хванете ги!!
Ето, щастливци.
Е, това беше освежаващо.
Добре се справи, Смит.
Разбира се, вие всички щяхте да направите същото за мен.
- О, разбира се, разбира се. Разбира се, че щяхме.
- Да, да. Да, щяхме.
Абсолютно.
- Проблеми на борда?
- Губернатор Ратклиф.
- Томас падна зад борда, сър.
- Слава Богу, че беше успешно издърпан обратно.
- Браво, Смит.
- Благодаря Ви, сър.
Не губете кураж, мъже. Скоро ще слезем на брега на Новия свят.
И помнете какво ни чака там.
Свобода, благоденствие...
приключението на нашия живот.
Вие сте най-добрия екипаж, който Англия можеше да предложи, и нищо--
нито вятъра, нито дъжда, нито хиляда кръвожадни диваци--
ще застанат на пътя ни.
Давайте, мъже!
Вълнуващо слово, сър.
Сигурен съм, че мъжете са много въодушевени.
Да се надяваме. Ще имам нужда от тези глупави селяни да изкопаят моето злато, нали?
Този Нов свят ще бъде стахотен, Джон.
Ще си взема купчина злато, ще си построя голяма къща...
и ако някой индианец се опита да ме спре, ще го унищожа.
Ти се грижи за богатството си, Томас.
Остави диваците на мен.
- Мислиш ли, че ще бъдат голям проблем?
Не толкова, колкото ще бъде Смит за тях.
Ще убием индианец.
А може два или три.
Ние сме силни мъже и сме гордостта на компанията "Вирджиния".
Как мислиш, че ще изглежда Новият свят?
Като всички други, предполагам.
Виждал съм стотици нови светове, Томас.
Защо този да е различен?
За слава, Господ, злато и за компанията "Вирджиния".
Силни като туптящи тъпани, пеейки на кедрова флейта.
Сезони идват и си заминават
носят царевица и плодове.
Водата е сладка и чиста, където есетрата живее
Засява се тиквата и се събира боба
Всичко, което Майката Природа дава.
О, Велик дух, чуй нашата песен. Помогни ни да следваме древната пътека
Пази свещения огън.
Нека минат в хармония всичките ни дни.
Сезони идват и си заминават силни като туптящи тъпани.
Засяваме сливите и те цъфтят.
Силни като туптящи тъпани.
Хубаво е да си у дома.
Масауомеките са разгромени!
С помощта на нашите братя, селата ни отново са в безопасност.
Вашето връщане носи много радост на селото.
Погледнете всички усмихнати лица.
Да, но има едно усмихнато лице, което не виждам.
- Къде е дъщеря ми?
- Знаете Покахонтас.
Тя има духа на майка си.
Отива там, където я отвее вятъра.
Покахонтас!
Баща ти се върна! Слез долу!
Върнал се е, Флит.
Хайде, Мико!
Не! Не по този начин!
Фукла.
Покахонтас?
Покахонтас! Добре ли си?
Е, по-добре да ти няма нищо, защото няма да тръгна след теб!
Не мислиш ли, че сме-- малко стари за тези игри?
Помогни ми да обърна това.
- Какво правеше там горе?
- Мислех.
- Мико!
- За онзи сън ли отново? Разгада ли го вече?
Знам, че той значи нещо. Просто не знам какво.
Трябва да попиташ баща си за него.
Може би. Хайде, Флит.
Стига сме играли. Трябва да се приберем.
...изправени срещу решителен враг.
Битката продължи от изгрева на слънцето докато нощните сенки покриха земята.
Нашите воини се биха много смело, но не толкова, колкото Кокоум...
защото той се биеше със свирепостта на мечка.
- Той доказа, че е най-великия от воините...
- О, той е толкова хубав.
- и най-величествен между нас...
- Особено обичам неговата усмивка.
унищожавайки всеки враг по неговата пътека.
Довечера ще се веселим в негова чест.
- Дъще.
- Wing-gapa-o, татко.
Прекрасно е да те видя.
Радвам се, че се прибра вкъщи.
Ела с мен. Имаме много да си говорим.
Искам да чуя всичко, което си правила.
Татко, много нощи подред аз сънувах много странен сън.
Мисля, че ми казва нещо, което предстои да стане. Нещо вълнуващо.
Да, нещо вълнуващо ще стане.
- Наистина? Какво е то?
- Кокоум поиска ръката ти.
Да се омъжа за Кокоум?
Казах му, че това много би ме зарадвало.
Но той е толкова сериозен.
Дъще, Кокоум би бил чудесен съпруг.
Той е верен и силен и ще ти построи къща със здрави стени.
С него, ти ще си в безопасност.
Татко, мисля, че съня ми ме води в друга посока.
-Това е вярната посока за теб.
-Но защо не мога да избирам--
Покахонтас, ела с мен. Ти си дъщерята на вожда.
Време е да заемеш мястото между хората ни.
Дори бурния планински поток...
някой ден трябва да се присъедини към спокойната река.
Реката ще пресече пътеката му
макар че тя е горда и силна.
Той ще избере най-гладкия път.
Ето защо реките живеят толкова дълго.
Те са спокойни.
Като спокойния туптящ тъпан.
Майка ти носи това за сватбата ни.
Мечтата й беше да те види когато го носиш на твоята.
Отива ти.
Той иска да бъда спокойна като реката.
Но тя не е спокойна.
Това, което обичам най-много в реките, е че ти не можеш да стъпиш в една река два пъти.
Водата винаги се сменя, винаги изтича.
Но предполагам, че хората не могат да живеят така. Всички трябва да плащаме цена.
За да сме в безопасност ние губим шанса си да видим
какво има зад речния завой.
Какво ни чака зад речния завой.
Поглеждам още веднъж зад речния завой.
Отвъд брега, където чайките летят свободни.
Не знам за какво
мечтая денят да ми изпрати точно зад речния завой.
За мен
Идвайки за мен.
Чувствам го зад онези дървета или точно зад онези водопади.
Мога ли да не обръщам внимание на това отдалечено барабанене.
За красив и здрав съпруг който ще построи красиви, здрави къщи.
И никога не мечтае, че нещо ще дойде
Точно зад речния завой.
Точно зад речния завой.
Поглеждам още веднъж точно зад речния завой.
Отвъд брега някъде през морето.
Не знам защо всичките ми мечти се простират
точно зад речния завой.
Точно зад речния завой.
Трябва ли да избера най-лесния път
спокоен като туптящия тъпан.
Трябва ли да се омъжа за Кокоум?
Нима това е краят на всичките ми мечти?
Или ти още
ме чакаш
мечтан дарителю?
Точно зад речния
завой.
Това не е ли моята Покахонтас?
Бабо Върба, трябва да говоря с теб.
Добро утро, дете.
Надявах се, че ще дойдеш днес.
O! Огърлицата на майка ти!
Това е причината, поради която искам да говоря с теб.
Татко иска да ме омъжи за Кокоум.
Кокоум? Но той е толкова сериозен.
Знам. Татко мисли, че това е правилната пътека за мен.
Но напоследък имах този сън и мисля, че--
О, сън! Нека да чуем всичко за него.
Тишина!
Тишина!
Сега, кажи, дете.
Ами, аз тичам през дърветата...
и тогава, точно пред мен, има стрела.
Докато я гледам, тя започва да се върти.
Въртяща се стрела. Колко необичайно.
Да. Тя се върти все по-бързо и по-бързо и по-бързо, когато изведнъж спира.
Аз мисля, че тази стрела...
показва твоята пътека.
Но, Бабо Върба, коя е моята пътека?
Как ще я намеря?
Майка ти ме попита абсолютно същия въпрос.
Така ли? И какво й отговори?
Казах й да слуша.
Навсякъде около теб има духове, дете.
Те живеят в земята, във водата, в небето.
Ако слушаш, те ще те насочат.
- Чувам вятъра.
- Да.
Какво ти казва?
Не разбирам.
Ще разбереш.
Слушай със сърцето си
и ще разбереш.
Остави го да мине през теб
като вълна през пясъка.
Казва, че нещо идва. Странни облаци?
Слушай със сърцето си.
- И ще разбереш.
- И ще разбереш.
Какво виждаш?
Облаци. Странни облаци.
Погледни го, Уигинс. Цял нов свят, препълнен със злато,...
което ме чака.
И много приключения, които чакат нас. Нали, Пърси?
- Мислите ли, че ще срещнем диваци?
- Ако срещнем, ние със сигурност...
- ще им дадем хубаво английско посрещане.
- O, кошници с подаръци.
O, не. А той дойде с такива препоръки!
Перфектно е, губернаторе. Водата е достатъчно дълбока. Можем да акостираме до брега.
Здрасти, Пърси.
- Много добре, тогава. Дайте заповед.
- Вече е дадена, сър.
Екипажът е събран и сме готови да вървим.
А за местните, разчитам на теб...
да се увериш, че тези мръсни езичници няма да пречат на мисията ни.
Е, ако и те са като другите диваци, няма нищо, с което не мога да се справя.
Добре. Това е всичко, Смит. Ти си добър човек.
Ще се видим, Пърси.
Мъжете харесват Смит, нали?
- Никога не съм бил популярен.
- Аз Ви харесвам.
И не си мисли, че не знам какво казват онези долни клеветници в двореца за мен.
О, да, всички говорят за това, че сте патетичен човек, който се опитва да се катери по социалната стълбица и се проваля във всичко....
Много добре съзнавам този шанс за слава.
Запомни думите ми, Уигинс. Когато крал Джеймс види златото, което тези селяни ще изкопаят...
най-накрая успехът ще бъде мой.
- Събудете се! Измерете дълбочината!
- Невероятно е!
- И всичкото това е наше. Никога не съм виждал нещо подобно.
Би изглеждало като долните гащи на Ратклиф,...
докато не излезем от тази лодка.
Хайде, мъже. Не сме изминали целия този път само за да го гледаме.
Дръжте го опънато, момчета. Дръжте го опънато.
- Здраво! Здраво!
- Задръжте! Така е достатъчно.
Добре. Завържете го.
Ето, Джон, завържи този край. Джон? Джон?
- Какво правиш там горе?
- Разглеждам наоколо.
Хей!
Е, ти си много странно приятелче.
Гладен ли си? Ето.
Това е бисквита. Храна. Е, вид храна.
Харесва ли ти? Опитай се да ги ядеш цели четири месеца.
Имаш приятел там?
Хей! К-какво? Внимавай!
Какво? Махни-- не, махни се!
Джон, по-добре слез долу. Губернатора идва.
Добре, добре, махам се.
Видяхте ли кожата им?
Имат коса на лицата си като кучета.
Братя мои, ние трябва да научим повече за тези посетители.
Kekaтa, какво виждаш?
Тези мъже не са като нас...
а странни зверове с тела, които светят като слънцето...
и оръжия, които изригват огън и гръм.
Те кръстосват земята като ненаситни вълци...
изцеждайки всичко по пътя си.
Велики Поуатан, ще поведа нашите воини през реката и ще нападна.
Ще унищожим тези нашественици така, както унищожихме масауомеките.
Кокоум, в онази битка знаехме как да победим нашия враг.
Но тези бледи нашественици са непознати за нас.
Вземи няколко мъже през реката и ги изучи.
Да се надяваме, че нямат намерение да останат.
Така аз обявявам тази земя и всичките й богатства...
в името на Негово Величество крал Джеймс I...
и наименувам това селище Джеймстаун.
Браво! Браво! Прекрасно казано, сър.
Побързай, Пърси. Ние трябва да скърцаме от чистота за Новия свят.
Капитан Смит, изглежда съм избрал перфектното място, нали? Нито един дивак не се вижда.
Това, че не ги виждаме не значи, че ги няма, сър.
Тогава може би трябва да рискуваш и да откриеш местоположението им, нали?
Ако там има някакви индианци, аз ще ги открия.
-Сега, господа, на работа. Вие, мъже, разтоварете кораба.
-Да, сър.
Вие, постройте форта. Останалите, вземете лопати.
- Време е да започнете да копаете.
- Да копаем?
- Да копаем?
Да, разбира се. Да не забравяме какво намериха испанците, когато дойдоха в Новия свят.
Злато! Планини от злато!
През годините те се радваха на много...
от най-ценните ресурси...
но сега...
е наш ред.
Златото на Кортез скъпоценностите на Пизаро.
Ще изглеждат като дрънкулки по това време утре.
Златото, което ще намерим, ще ги направи нищожни.
С това, което имате, момчета
разровете Вирджиния, момчета.
Копайте, момчета. Изкопайте всяка планина.
Ровете, момчета, ровете докато капнете.
Взимайте кирките, и то по-бързо, момчета.
Хайде с лопатите. Разровете онези малки блестящи парченца.
Те са злато и са мои.
Мои, мои.
Копайте, копайте, копайте, момчета.
Копайте, копайте, копайте, момчета.
- О, обичам това!
- Евтини богатства!
- Ще има купчини от тях.
- И аз ще съм на върха на купчините!
Моите съперници у дома, не че съм жесток,
но те ще се гърчат, когато видят как блестя.
Дамите ще се разтреперват.
Кралят ще ме награди, ще ме направи рицар, не, лорд.
Мое е, мое,
мое, момчета, изкопайте това злато.
Тези изкопани буци
ще донесат злато.
Моят добър приятел Джими ще ми построи светилище.
- Когато всичкото злато
- Когато всичкото злато
- е изкопано.
През целия си живот съм търсил подобна зема.
Не бих могъл да измисля по-дива, по-предизвикателна земя.
Хиляди опасности чакат и аз няма да изпусна и една.
В земя, която мога да притежавам, земя, която мога да опитомя.
- Най-великото приключение е мое.
- Продължавайте да работите, момчета.
- Мое.
- Не бягайте, момчета.
- Мое, момчета, мое.
- Намерете жила. После изровете още много.
- Изкопайте това злато.
- Прекрасно злато.
Направете този остров моя земя.
- Уголемете купчините, момчета. Бих ви помогнал, момчета.
Но имам тази ужасна болка.
- В тази земя, която ни принадлежи
- Тази неизразима красота.
- Човек може да бъде смел.
- Всичко може да бъде продадено.
- Така че вървете за злато
- Златото
- е
- всички богатства тук
- мое
- от сега тази земя
- мое
- и всичко в нея
- е мое.
Мое.
НМе! Чакай. Моля те.
Моля те!
Не бягай.
Всичко е наред. Няма да те нараня.
Ето. Нека ти помогна.
Не разбираш нищо, което ти казвам, нали?
Всичко е наред.
Слушай със сърцето си
И ще разбереш.
Нека да премине през теб
Като вълна през пясъка.
- Коя си ти?
- Слушай със сърцето си
И ще разбереш.
Покахонтас.
Какво? Какво каза?
Името ми е Покахонтас.
Аз съм Джон Смит.
Това е. Давайте, мъже.
Продължавайте да копаете. Трябва да е тук някъде.
-Има още поне 30 от тях на хълма.
-Това прави повече от сто.
- Открихте ли нещо?
- Нищо освен скали и пръст, сър.
- Още колко ще трябва да копаем, сър?
- Да.
Ние се мъчим, трошим си гърбовете денем и нощем...
- за--
- За краля и страната. Знам, знам.
И споделям изтощението ви. Уигинс?
- Уигинс?
- Идвам!
Отърви се от това.
Кой е добро куче? Кой е добро куче?
Дръж!
- Диваци! Това е засада! Въоръжете се!
- Бягайте!
Въоръжете се!
Всеки трябва да има мускет.
Стреляйте!
Тях, глупако!
Къде е този Смит, когато ми трябва?
Намонтак!
Връщаме се в селото.
Млъкнете! Млъкнете, глупаци! Те ще се върнат.
Всички, обратно в лагера. Донесете останалите оръдия и завършете форта!
Да, губернаторе.
И ти.
Научи се да използваш това нещо правилно.
Мъжът не е мъж ако не може да стреля.
Тези зверове превзеха бреговете ни, а сега и това.
Тази рана е странна за мен.
Ще победим този враг, но имаме нужда от помощ.
Кокоум, прати съобщения до всички села на нашия народ.
Ще повикаме братята си да ни помогнат в битката.
Тези бели мъже са опасни.
Никой не бива да ги приближава.
- Нарича се шлем.
- Шлем.
- Така че, коя е тази река?
- Qui-yough-co-hannock.
Имате много необичайни имена.
Покахонтас.
Ти също имаш необичайно име.
Джон Смит.
Хей!
Тази бездънна яма твой приятел ли е?
Мико!
Е, как си, Мико?
Всичко е наред. Това е просто ръкостискане. Ето, нека да ти помогна.
- Нищо не става.
- О, не, не. Имам нужда от твоята ръка.
Така казваме здравей.
А така ние казваме здравей.
А така казваме довиждане.
Повече ми харесва здравей.
Да, помня те.
Флит не харесва непознати.
Е, аз вече не съм непознат.
Голям инат е, нали?
Много голям.
Хей!
Мико, върни се.
Не се притеснявай. Той не може да му направи нищо. Хей! Какво правиш? Ела--
- Мико! Донеси го обратно!
- Н-не, всичко е наред.
Може да го задържи. Наречи го подарък.
- Какво беше това?
- Компасът ми.
- Компас?
- Казва ти как да си намериш пътя, когато си се загубил.
Но няма нищо. Ще си взема друг от Лондон.
- Лондон. Това твоето село ли е?
- Да.
- Много голямо село.
- Как изглежда?
Ами, улиците са претъпкани с карети, има мостове над реките...
и сгради, високи колкото дървета.
- Бих искала да видя тези неща.
- Ще ги видиш.
- Как?
-Ще ги построим тук.
Ще покажем на хората как да използват тази земя правилно, как да вземете всичко от нея.
- Да вземем всичко от нея?
- Да.
- Ще построим пътища и хубави къщи--
- Нашите къщи са много хубави.
Мислиш така само защото не познаваш по-хубави.
Ч-чакай малко. Не го приемай та-- хей. Хей!
Чакай! Чакай!
Има толкова много неща, на които можем да ви научим.
- Подобрили сме живота на диваци по целия свят.
- Диваци?
Ъ, не че ти си.
- Само хората ми.
- Не. Слушай. Нямах предвид това. Нека да ти обясня--
- Пусни ме!
- Не, няма да те оставя да си отидеш.
Виж, не прави това.
Дивак е просто дума.
- Термин за хора, които не са цивилизовани.
- Като мен.
Когато казвам нецивилизован имам предвид--
Имаш предвид не като вас.
Мислиш, че аз съм невежа дивачка.
И си бил на толкова много места, че предполагам, че е така.
Но аз не разбирам
ако аз съм дивачката
Как може да има толкова много, което ти не знаеш.
Не знаеш.
Мислите си, че притежавате всяка земя, на която слезете.
Земята е просто мъртво нещо, което можете да притежавате.
Но аз знам, че всякa скала, дърво и създание
има живот, има дух
има име
Мислите си, че единствените хора, които са хора
са тези, които мислят и изглеждат като вас.
Но ако последваш стъпките на непознат
ще научиш неща, които никога не си знаел, че може да знаеш.
Някога чувал ли си вълка когато вие срещу пълната луна
или си питал защо риса се смее?
Можеш ли да пееш с всичките гласове на планината
Можеш ли да рисуваш с всички цветове на вятъра?
Можеш ли да рисуваш с всички цветове
на вятъра?
Бягай по скритите пътеки в боровата гора
Опитай плодовете на слънцето
Завърти се сред всичките богатства около теб
и поне веднъж не се питай за цената
Бурята и реката са мои братя
Чаплата и видрата са ми приятели
И всички сме свързани
в кръг, в обръч, който никога не свършва.
Колко висок става клена?
Ако го отсечеш никога няма да разбереш.
И никога няма да чуеш вълка да вие срещу пълната луна
Независимо дали сме бели или с медна кожа
имаме нужда да пеем с гласовете на планината.
Имаме нужда да рисуваме с цветовете на вятъра
Можеш да притежаваш Земята и все пак
ще имаш само пръст преди
да можеш да рисуваш
с всички цветове
на вятъра.
Какво има?
Тъпаните.
Това значи проблеми. Не би трябвало да съм тук.
- Искам да те видя още веднъж.
- Не мога.
- Моля те, не си отивай.
- Съжалявам.
Трябва да вървя.
Добре! Готово е за вдигане!
- По двама на страна.
- Готови...бутайте!
- Внимавайте, хлъзгаво е.
- Хайде, момчета. Това е просто ограда от колове.
- Внимателно, внимателно.
- Готово.
Това ще държи всички навън, нали, Джон?
- Нещо не е наред ли, Джон?
- Какво?
Ужасно си тих през последните няколко дни.
О, той просто е сърдит, че изпусна цялата веселба.
О, не се притеснявай, Джон. Ще имаш своя шанс да се биеш с индианците.
Да, ще се погрижим за тях както предния път, нали, момчета?
Ние простреляхме индианец, а може двама-трима.
Добре, глупако, хващай се на работа!
Хайде, Бен. Просто се забавлявам.
О, да, на нас ни е много весело, нали?
Огледай се. Няма храна, няма злато.
Докато Ратклиф се забавлява в палатката си.
Аз съм обречен!
Би трябвало да плувам в богатства, а не съм намерил и трошичка.
Мисли. Мисли!
Трябва да е тук някъде. Къде може да бъде?
Прерових горите, хълмовете и блатата.
И резултата е нула!
Защо не мога да го намеря? Какво пропускам?
Аз-- Аз--
Аз си го направих.
Махни тази глупава--
Разбира се! Индианците!
Уигинс, защо мислиш тези нахални езичници ни нападнаха?
Защото взехме земята им, отсякохме дърветата им и изкопахме всичко наоколо?
Заради златото! Те го имат и не искат да им го вземем.
Е, тогава трябва да го взема насила, нали?
Вие там! Къде е капитан Смит?
Ами, няма го.
Да. Пеенето Ви трябва да е прогонило всички.
- Е, тогава вървете да го намерите!
- Ами ако попаднем на индианци?
Затова са пушките.
Сега се въоръжете и се размърдайте.
Покахонтас.
Би трябвало да си в селото.
- Всичко е наред.
- Събираме храна за воините.
- не се отдалечавайте. Сега не е време да бягаш надалеч.
- Да, татко.
Когато носиш тази огърлица...
изглеждаш точно като майка си.
- Тя ми липсва.
- Но тя е все още с нас.
Когато вятъра се движи между дърветата, аз усещам присъствието й.
Нашите хора я търсеха за да получат мъдрост и сила.
Някой ден, те ще търсят теб за това.
Бих се гордяла с това.
Не трябва да си тук сама. Ще изпратя Кокоум.
- Добре. Какво има?
- Какво?
- Криеш нещо.
- Не крия нищо.
Покахонтас, можеш да ми кажеш. Обещавам, че няма да кажа на никого.
Покахонтас, виж!
- Това е един от тях! Ще доведа--
- Какво правиш тук?
- Трябваше да те видя още веднъж.
Покахонтас. Покахонтас?
- Моля те, не казвай нищо. Бързо, насам.
- Но--
- Накома.
- Да?
- Къде е Покахонтас?
Аз-- не съм я виждала.
Покахонтас не може да продължи да бяга. Там е опасно.
Кажи й го. Тя те слуша.
Да, слуша ме.
Това място е невероятно.
И като си помислиш, че минахме целия този път само за да копаем за злато.
- Злато?
- Хей, Мико.
- Какво е злато?
- Ами, знаеш, жълто е.
Идва от земята. И е много ценно.
О! Ето, имаме много. Злато.
Не, злато е това.
Няма нищо такова наоколо.
- Никакво злато.
- Поне не съм виждала.
Целия този път за нищо. Е, момчетата ще се много изненадани.
- Ще си заминат ли?
- Някои от тях.
- Ти ще си идеш ли у дома?
- Е, аз нямам дом, в който да се върна.
Никога не съм принадлежал някъде.
Можеш да принадлежиш тук.
- Какво беше това?
- Видя ли нещо?
Не. Не, просто ъ-- аз--
Не видях нищо, нали?
Погледни отново.
Остави го да мине през теб
като вълна през пясъка.
Здравей, Джон Смит.
Покахонтас, това дърво ми говори.
Тогава ти трябва да й отговориш.
Не се плаши, млади момко. Моята кора е по-лоша от ухапване.
- Кажи нещо.
- Какво можеш да кажеш на дърво?
Каквото искаш.
- Така че, ъ--
- Приближи се, Джон Смит.
Той има добра душа. И е хубав.
- O, харесвам я.
- Знаех, че ще стане така.
Смит! Смит! Къде си?
- Не можем да им позволим да ни видят.
- Бързо! Скрийте се тук!
От това място ме побиват тръпки. Диваците могат да се крият навсякъде.
Да. Ако видиш някой, не задавай въпроси.
Просто стреляй.
- Внимавай къде вървиш, глупако!
- Не бях аз, а дървото.
O, разбира се! Дървото просто си е вдигнало корена и--
Да се махаме от тук.
- Бягай!
- Ами Смит?
- Той е голям човек и може да се грижи за себе си.
- Радвам се, че си на наша страна.
- Още има сок в тези клони.
По-добре да се връщам преди да са пратили целия лагер след мен.
- Кога ще те видя отново?
- Ще се видим тук. Довечера.
Е, не съм изпитвала подобно нещо от 200 години.
Какво правя? Не би трябвало да го виждам. А аз искам да го видя отново.
Кой не би искал? Аз искам да го видя отново.
Но нещо в мен ми казва, че това е правилната пътека.
- Може би е твоя сън.
- Моя сън?
Мислиш ли, че въртящата стрела сочи към него?
Воините са тук!
Покахонтас, луда ли си? Какво правеше с един от тях?
- Ето те.
- Кокоум.
- Погледни ги.
Сега имаме достатъчно воини за да унищожим тези бели демони.
Сега, когато се събрахме с братята си...
ще разгромим нашия враг.
- Татко, трябва да говоря с теб.
- Не сега, дъще.
- Съвета се събира.
- Не трябва да се бием с тях! Трябва да има по-добър начин.
Понякога пътеките ни са вече избрани.
- Но може би трябва да опитаме да говорим с тях.
- Те не искат да говорят.
Но ако един иска да говори, ти ще го изслушаш, нали?
- Покахонтас.
- Нали?
Разбира се. Но не е толкова просто.
Вече нищо не е просто.
Спокойно, Томас, аз съм.
O, Джон, можеше да те убия.
Не и ако се целеше така. Когато стреляш, дръж и двете си очи отворени.
Ще виждаш двойно по-добре.
- Смит, ето те!
- Претърсихме навсякъде за теб.
Смит, къде беше?
Оглеждах терена, сър.
Отлично. Тогава трябва да знаеш къде са индианците.
- Трябва ни информация за битката.
- Каква битка?
Ще унищожим тези диваци веднъж завинаги.
Не! Не можете да направите това.
O, не мога ли?
Вижте, не трябва да се бием с тях.
- Джон, какво ти става?
- Срещнах един от тях.
- Какво?
- Дивак?
Те не са диваци. Те могат да ни помогнат.
Те познават земята. Знаят как да се движат по реките.
- И виж. Това е храна.
- Какво е?
- По-добро е от сухарите и кашата, със сигурност.
- Аз харесвам каша.
Те не искат да ни хранят, глупаци!
Те искат да ни убият, всички!
Те имат нашето злато, и ще направят всичко, за да го запазят!
- Но тук няма никакво злато.
- Никакво злато?
И предполагам твоят малък индиански приятел ти го е казал?
- Да.
- Лъжи! Лъжи! Всичко е лъжи!
Убийствени лъжи! В цивилизацията няма място за тези диваци!
- Но това е тяхната земя!
- Това е моята земя! Аз правя законите тук!
И заповядвам всеки, който гледа индианец без да го убие...
ще бъде осъден за измяна...
и обесен!
- Покахонтас!
- Накома!
Не излизай. Аз излъгах веднъж заради теб.
- Не ме моли да го правя отново.
- Трябва да направя това.
- Той е един от тях.
- Ти не го познаваш.
Ако излезеш там, предаваш собствените си хора.
Опитвам се да помогна на хората.
Покахонтас, моля те. Ти си най-добрата ми приятелка.
- Не искам да се нараниш.
- Няма.
- Знам какво правя.
- Покахонтас, не!
Ратклиф не би ни превел през половината свят за нищо.
Но ако Смит е прав? Ако няма никакво злато?
Ако питате мен, Ратклиф ни лъже откакто напуснахме Лондон.
Чуйте се, идиоти.
Онези диваци не ни нападнаха за нищо. Те крият нещо.
Ако имат злато, предлагам да се бием с тях.
- Не и аз.
- И твърде топло, и твърде студено.
Не съм се чувствал добре след като пристигнахме тук.
O, знам.
- Последвай го.
- Да, губернаторе.
- Искам да знам накъде се прокрадва.
- Да, сър.
И ако видиш индианци, простреляй ги.
O, и, Томас, ти си немарлив моряк и лош войник.
Не ме разочаровай отново.
- Кокоум.
- Какво има?
- Става дума за Покахонтас.
- Какво не е наред? Тя добре ли е?
Мисля, че тя има неприятности.
Земята трепери, дете. Какво става?
- Воините са тук!
- Покахонтас!
Джон.
Чуй ме. Моите хора ще ви нападнат.
- Трябва да предупредиш другите.
- Може би вече е твърде късно да спрем това.
Трябва да дойдеш с мен и да говориш с баща ми.
Покахонтас, говоренето няма да направи нищо.
Опитах се да говоря с моите хора, но всичко тук им се вижда призрачно.
Това е най-странното създание, което съм виждала.
Пърси.
- Спокойно, Пърси. Ела тук!
- Мико, върни се!
Виждаш ли какво имам предвид? Ако две страни искат да се бият, нищо не може да ги спре.
- Елате-- Елате, и двамата!
- Всичко е наред! Всичко е наред! Той е приятел!
Лошо! Лошо куче! Седни!
- Какво правиш? Мико!
- Пърси, ела тук!
- Какво правите? Спрете това!
- Добре, стига толкова!
Достатъно е да ми заври сока.
Сега, искам да ви покажа нещо. Гледайте.
- Кръговете.
- Какво за тях?
Толкова са малки отначало, а после стават много големи.
Но някой трябва да ги започне.
Те няма да ни послушат.
Млади момко, понякога правилната пътека не е най-лесната.
Не разбирате ли?
Само когато борбата спре можете да бъдете заедно.
Добре. Да идем да говорим с баща ти.
Не!
Кокоум, не!
Кокоум!
Остави го!
Кокоум, спри!
И двете очи отворени.
Tомас!
- Той--
- Ти го уби!
- Помислих, че--
- Махни се от него!
- Покахонтас, това няма да помогне! Той просто--
- Той го уби!
Tомас, махни се оттук!
Махай се!
- Кой направи това?
- Покахонтас беше в гората.
Кокоум отиде да я намери и този бял мъж го нападна.
Оръжията ви са силни, но сега нашият гняв е по-силен.
- По изгрев слънце той ще умре.
- Но, татко--
Казах ти да стоиш в селото.
Ти не ми се подчини. Засрами баща си!
Аз само се опитвах да помогна.
Заради глупостта ти, Кокоум е мъртъв!
Махнете го!
Кокоум просто дойде да ме защити.
Покахонтас, аз пратих Кокоум след теб.
Притеснявах се за теб.
Помислих, че това е правилното нещо.
Всичко това стана заради мен.
И никога повече няма да видя Джон Смит отново.
Ела с мен.
Покахонтас иска да погледне в очите на мъжа, който уби Кокоум.
Бъдете бърза.
Покахонтас.
- Съжалявам.
- За какво, за това?
Измъквал съм се и от по-страшни положения. Сега не мога да измисля нищо, но--
Би било по-добре ако никога не се бяхме срещали. Нищо от това не би се случило.
Покахонтас, погледни ме.
Бих предпочел да умра утре...
отколкото да живея сто години без да те познавам.
Покахонтас.
- Не мога да те оставя.
- Ти никога няма да го направиш.
Независимо какво стане с мен, винаги ще бъда с теб. Завинаги.
Помощ! Някой да помогне! Помощ! Помощ!
- Спокойно, момче. Какво има?
- Смит! Хванаха го!
- Кой го хвана?
- Диваците!
- Диваците?
- Те го хванаха и го отнесоха!
- Къде го занесоха?
- Отправиха се на север.
- Колко бяха там?
- Не знам. Поне дузина.
- Мръсни зверове!
- Ратклиф беше прав.
Перфектно е Уигинс. Дори сам не бих могъл да го планирам по-добре.
Златото ще бъде мое.
Трябва да го спасим! Той би направил същото за всеки от нас!
- Tомас е прав! Трябва да направим нещо!
- И ние ще направим.
- Казах ви, че не можем да се доверим на тези диваци.
- Така е!
Смит се опита да се сприятели с тях, и вижте какво му направиха!
- Да, така е.
- Сега трябва да спасим нашия смел другар.
На зазоряване ще атакуваме!
Какво очаквате от мръсни езичници?
- ето какво става когато расите са различни.
- Така е.
Техните кожи са адски червени Те са добри само когато са мъртви.
Те са паплач, че и по-зле.
- Те са диваци, диваци
- Едва са хора.
- Диваци, диваци
- Изгонете ги от нашия бряг.
Те не са като мен и вас, значи са дяволи.
Трябва да бием тъпаните на войната
Те са диваци, диваци Мръсни пищящи дяволи
Сега бием тъпаните на войната
От това се бояхме бледоликите са демони
Единственото, което чувстват, е алчност
Зад тази млечна външност няма нищо
Чудя се дори дали те кървят
- Те са диваци, диваци
- Едва са хора.
- Диваци, диваци
- Убийци на всичко
Те са различни значи не можем да им се доверим
Трябва да бием тъпаните на войната
- Те са диваци, диваци
- Първо ще се справим с този
- Тогава ще бием тъпаните на войната
- Диваци, диваци
Да идем да им покажем, мъже!
- Диваци, диваци
- Сега всичко зависи от вас, мъже!
- Диваци, диваци
- Диваци
Едва са хора
Сега бием тъпаните
на
войната
- Те ще го убият по изгрев, бабо Върба.
- Ти трябва да ги спреш.
- Не мога.
- Дете, спомни си съня си.
Сбъркала съм, бабо Върба. Последвах грешната пътека.
Чувствам се толкова загубена.
Компасът?
Въртящата се стрела.
Това е стрелата от съня ти.
Бях права! Тя сочи към него.
- Изгрева.
- Не е твърде късно, дете.
Нека духовете на земята покажат пътя ти.
Знаеш своята пътека, дете.
Сега я следвай!
Това е денят.
Да вървим, мъже!
Това е сутринта.
Доведете затворника.
Ще ги видим умирайки в праха!
Не знам какво мога да направя, но все пак трябва да опитам.
- Сега те ще си платят.
- Орел, помогни на краката ми да летят.
- Сега, без предупреждение!
- Планина, помогни на сърцето ми да бъде велико.
Сега ще ги оставим да кървят, ще оставим само кокалите им.
- Духове на Земята и небето
- Те или ние
- не позволявайте да бъде твърде късно.
- Те са просто много
- мръсни, миризливи диваци
- Диваци
- Демони
- Дяволи
- Убийте ги!
- Диваци, диваци
- Какво чакаме
Унищожете дяволската раса докато не остане нищо от тях
- Колко силни
- Ще бием тъпаните на войната
- са тъпаните на войната
- сега бием тъпаните на войната
- Ето какво става, когато се опитваме да се сприятелим
- Сега бием тъпаните
- Нима смъртта на цялата ми любов идва с тъпаните
- на
- войната
- Не!!
Ако го убиеш, ще трябва да убиеш и мен!
Дъще, махни се!
Няма! Аз го обичам, татко!
Какво?
Огледай се. Тук ни доведе пътеката на омразата.
Това е пътеката, която аз избрах, татко. Коя ще бъде твоята?
Дъщеря ми говори с мърдост над годините й.
Ние дойдохме тук с гняв в сърцата си...
но тя дойде със смелост и разбиране.
От днес нататък, ако има повече убийства,...
те няма да започнат с мен.
Освободете го.
Сега е нашият шанс! Огън!
- Не!
- Какво?
- Те го освободиха.
- Те не искат да се бият.
Това е номер! Не виждате ли? Огън!
Добре. Аз ще уредя това.
Не!
Джон!
- Вие го простреляхте!
- Той мина точно-- точно пред него. Вината е негова.
- Смит беше прав през цялото време.
- Не трябваше да Ви слушаме.
- Вземете пушката!
- Предатели!
Пуснете ме! Как смеете!
- Сложете му вериги!
- Ще обеся всички ви заради това!
И му запушете устата!
- Той ще се оправи ли, Томас?
- Колкото по-скоро се върнем в Англия, толкова по-добре.
- Да се надяваме да имаме попътен вятър.
- Корабът готов ли е?
Всеки момент. Носим последния товар.
Как смеете! Веднага ме отвържете!
Ще взема главите ви за това!
А той имаше такива препоръки.
Корабът е почти готов. По-добре да те качим на борда. Ще изпуснем прилива.
Не, не още.
- Тя каза, че ще дойде.
- Виж.
Единствения му шанс е да се върне. Ако остане тук той ще умре.
Ето. Това е от кората на баба Върба.
Ще помогне за болката.
Каква болка? Боляло ме е много повече.
Сега не мога да си спомня, но--
Ти винаги си добре дошъл сред хората ни.
Благодаря ти, братко мой.
Мислех, че не харесваш непознати.
Огърлицата на майка ми.
Ще се видим, Пърси.
Ще дойдеш ли с мен?
Трябва да избереш твоята пътека.
Аз съм нужна тук.
Тогава аз ще остана с теб.
Не. Ти трябва да се върнеш.
- Но аз не мога да те оставя.
- Ти никога няма да го направиш.
Каквото и да стане, аз винаги ще бъда с теб.
Завинаги.
- Късмет, приятелю.
- На добър път, Джон.
- Екипажът готов ли е?
- Да, сър!
Опънете грота!
Вдигнете котвата!
- Опънете брамсела!
- Да, сър!
Превод и субтитри: danny