The Barber Of Siberia (1998) (The Barber of Siberia CD2.sub) Свали субтитрите
Никога не сте гуляли така... Вързахте един полицай...
...и с мечката се борихте...
- Не помня!
И на слона в цирка се покатерихте!...
А това от какво ти е?
Мама ме е изпуснала като малък! Ето какво ми е!
- Край! Да направим дупка в леда!Тръгвай!
- Слава богу, дойде на себе си!
Оох, целият горя!...
Хайде, давай!
Господи, прости!
Прости ми, Кузма!
Оох, прости ми!
Кузма, прости ми!
Към банята!
Давай към банята!
Хайде на баня!
След безкрайната московска зима най-сетне настъпи пролет.
Дойде дългоочакваният ден,
в който кадетите щяха да положат клетва за офицери.
1885 Кремъл
Ой,... боже,... закъснях!...
Къде се мотаеш? Бързо върви на мястото си!
Ох! Прости! Прости!...
Идват!!!
За среща на Негово императорско величество...
глави наля-во!
За по-чест!
Царят ще дойде оттам!...
Здравейте, юнкери!
Здраве желаем, Ваше императорско величество!
Здравейте, юнкери!
"Височество!"
Здраве желаем, Ваше императорско височество!
Поздравявам ви, за първите крачки,
по пътя на доблестното руско офицерство!
Ураaaaa!
Ураaaaa!
При но-зе!
Върви!
Здравей, братко! Да видим твоите юнаци!
Ама какъв корем сте оформили, генерале!
- Ваше превъзхотителство...
Другата седмица ще видя и вашите кадети.
- Готови са, Ваше величество!
- Колко пъти трябва да Ви повтарям?
- Какво?
Миша е твърде млад за такива неща! Изнервя се, когато хора крещят.
Защо никога не ме слушате?
Ако Ви бях слушал, мила моя, досега нямаше да имаме деца.
Господа подофицери, помнете,
че задачата ви не е да се изправите срещу куршумите.
Храброст значи търпение!
Търпение в опасността - това е победа!
Руският войник е храбър, държелив и търпелив.
И затова е непобедим!
Обичайте руския войник.
Пазете го.
Желая ви щастие, юнкери!
Ура!
Ура! Ура! Ура!
Ей, ти, спри!
Юнкер!
- Ваше превъзходителство!
- Оставете...
- Къде отивате?
- При едни познати.
Сядайте!
- Но аз...
- Сядайте! Тръгвай!
В беда съм.
Тръгнал съм да искам ръката и сърцето на една дама.
...На моята възраст... глупаво е...
- Не! Поздравявам Ви!
На години съм, ама то не пита.
- Юнкер! Помогнете ми!
- Как?!
Нали го знаете моя английски... Помогнете ми!
Спри тук!
Преписах нещо от разни поети...
Не мога!...
Луд ли си? Ще станеш генералски сватовник! Напред!
Тръгвай!
- О... Джейн!...
- Генерале!
Извинете...
Радвам се да Ви видя!
О, колко са красиви! Благодаря ви!
Полина!
Колко чудни цвтя!
Сложете ги във ваза.
- Вие какво...?
- Не исках... Дойдох да Ви върна ветрилото.
Позволете ми да Ви представя един от моите кадети - Андрей Толстой!
Няма нищо общо с писателя. Много способен младеж.
Ние се познаваме с юнкера. Вие сам ми го представихте.
Наистина? Колко хубаво!
Генерале! Елате, моля! Чувствайте се като у дома си!
Моля седнете!
Полина! Донесете чай и бисквити. По-бързо!
Разположете се.
А... Та така...
Днес времето е хубаво!
Обичам пролетта в Москва!
- Запознахте ли се с въпроса за машината ми?
- Да.
- А... Има ли шанс решението да е благоприятно?
- Да!
Благодаря ви!
И... ще кажете каквото трябва пред Великия княз?
Да!
Моля ви, седнете. Седнете, моля!
- Покана за училищната опера.
- "Сватбата на Фигаро"?
- А Великият княз ще бъде ли там?
- Да...
- Андрей, вие ще пеете ли?
- Да...
Седнете, моля.
- Благодаря ви, генерале...
Моят баща... Той е покойник.
Моята майка.
Тя е жива. На 90 години е!
Да.
Синко, прочети го както трябва.
Целият ми живот зависи от решението,
заради което днес дойдох във този дом...
- Да!...
Един поет е казал:
"Любовта е като шарката - от нея се боледува само веднъж в живота...
...и олкото по-късно те споходи, толкова по-мъчително протича".
Друг поет е казал: "На любовта са подвластни всички възрасти !"
А също и: "В любовта и на война, са позволени всички средства ".
Бил съм на война, а сега съм влюбен за пръв път в живота си.
Влюбих се във вас от пръв поглед...
Обикнах ви, още когато за пръв път ви видях ...
...там, в купето на влака...
Какво "купе на влак"?
Никого няма да обичам повече от вас,
защото няма да съм способен да обичам друга жена.
След няколко месеца ще стана офицер.
Разбира се, живота в началото няма да е лесен, моето семейство е бедно.
Разбирам, че ми е рано да създавам семейство,
но ако ми дадете дори най-малката надежда,
че ще мога да спечеля ръката и сърцето Ви в бъдеще...
...ще бъда истински щастлив!
Простете ми.
Извинете ме. Ще позволите ли да се оттегля?
Вървете.
Простете ми, Николай Карлович!
Това е нелепо!
Вие, господа, сте като децата...
Аз... аз.. Запознах се с този млад човек във влака...
...той без да иска счупи ветрилото ми и взе да го поправи...
И днес е идвал, за да ми го върне...
Но се държа толкова странно!...
...Толкова странно се държеше...
Извинете...
С Ваше позволение, ще ви посетя някой друг път.
О!... Пет часа е?!...
Винаги сте добре дошъл!
Аз... много закъснях...
Да сервирам ли чая?
Прекрасно, Джейн!... Прекрасно...
Просто... чудесно!...
Хубавичко ме нареди!...
Трябваше да го предвидя!
Целият ми живот! Целият труд на живота ми.
Всичко рухна... заради някакво глупаво момче!
Е, добре... Стига...
Дотегна ми от тази машина, до гуша ми дойде от нея.
Щом се нуждаете от тази машина - ще я получите.
Ще получите всичко, съгласно нашия договор.
Само... не смейте да ми крещите.
Та какъв сте ми вие? Съпруг? Брат? Баща?
Давате ли си сметка какво направи това момче?
Какво ще му струва това?
Спри!
Към "Знаменка". По-бързо!
В какво купе на влака?
Ръцете, господа! Краката, краката, краката!
Представлението е утре!
Няма да можеш да влезеш в роклята!
Толстой, какво ще правим утре с прическата Ви?
В какво купе?
Какво?...
- Няма го тук!...
- Къде ли може да е?
Ето го!...
Значи такааа...
Сбооор!
По-бързо! По-бързо!
- Репетираме "Фигаро", Ваше превъзходителство!
- Строй се!
Слушам!
Мирно!
- Ваше превъзходителство...
- Остави!
- Подофицер Толстой!
-Аз!
Пет крачки пред строя!
Юнкери, знаете ли кой стои пред вас?
Подофицер Толстой?
Не!
Това е един изпечен лъжец и измамник!
И най-изпадналият крадец не би постъпил като него!
Да задигне скъпа вещ от една чуждестранна дама, уж, че ще я ремонтира...
И последният престъпник би се засрамил от подобно нещо,
но не и подофицер Толстой!
Негодник!
Кап. Мокин каза на Джейн, че никога досега не е виждал генерал Радлов така вбесен.
Той го убедил да отложи наказанието наТолстой,
защото бил единственият кадет, който можел да пее партията на Фигаро.
На спектакъла беше поканен Великият княз.
Ако операта се отменеше - скандалът щеше да се разпространи извън стените на училището.
Tолстой дори получи право на отпуск преди представлението...
... както и останалита кадети.
Невероятно! Костелив орех е това момче!..
Бясното куче О'Лиъри да си загуби съня заради някакви песни!...
...И съвсем наистина, сера аз на тоя Моцарт... Хич не ми дреме...
Дуняша!
Тичам!
- Дуняша...
- Андрей Алексеевич!
- Аз... твоите три рубли... ги профуках...
...Пестих, пестих и... накрая ги профуках...
Само не ми се сърди, Дуняша! Моля те, не се ядосвай...
Защото всичко... свърши!
- Андрей Алексеевич...
- Какво искаш, Дуняша?!
Ами Вас Ви чакат...
Кой? Мама ли се е върнала?
Не...
А кой?
Не се ли радвате да ме видите?
Защо ме гледате така?
А! Това е истинската ми коса.
Да Ви се намира нещо за ядене?
Каквото и да е... Странно, но изведнъж огладнях.
Ами... не знам... Ще попитам.
Дуняша? Имаме ли нещо за ядене?
Има малко студено телешко с гъби.
Тя... отдавна ли е тук?
Отдавна...
И донеси нещо за пиене.
Сега ще донесе нещо. Но... каквото има.
С родителите си ли живеете тук?
Само с майка ми и Дуняша. Баща ми почина.
О, съжалявам.
Моят чичо Николa понякога идва при нас... Да, да!
Това е, което имаме... Не очаквахме гости!
Благодаря, Дуняша.
Трябва да Ви кажа нещо много важно...
Седнете.
Аз не съм дъщеря на Маккракън...
Не съм тази,... за която се представях...
Името ми наистина е Джейн, а това са истинските ми коси,...
но това са единствените истински неща, които знаете за мен.
Пристигнах, за да помогна на Маккракън да осъществи проекта си.
Ето затова беше нужно да влезна мъничко... под кожата на генерал Радлов...
Но очевидно в Русия няма понятие като "мъничко"...
Капитан Мокин ми разказа, какво се е случило в училището.
Простете ми...
Простете ми, Андрей! Моля Ви...
Кълна Ви се, че това не се случи по моя вина!
Моля ви, повярвайте ми. Радлов ме е разбрал така,...
както му се е искало! Вярвате ли ми?
Да.
А сега... трябва да Ви кажа най-трудното,... най-важното...
Защо така се учудихте, когато ме видяхте тук?
Аз дойдох да ви дам отговор.
Отговор на какво?
Ами струва ми се, че ми направихте... предложение...
...и искахте да Ви дам отговор.
- Нима не беше така?
- Простете ми... аз... не знаех!
Направихте ли ми предложение?
Простете... Не осъзнавах, че съм в заблуждение.
А... съжалявате за това, което направихте, и сега се разкайвате?
Съжалявам за начина, по който стана.
Но това,... което казахте, истина ли беше?
Да...
Taкa e...
Ако обичате, бих искала... малко вино.
Благодаря.
Вие ми направихте... предложение.
Андрей...
Мъжете не се женят за жени като мен.
Не съм достойна за Вас... повярвайте...
Каква красива музикална кутия!
Защо ме гледате така?
Аз съм от онези жени, за които майка Ви без съмнение Ви е предупеждавала.
Това Вашето легло ли е?
Елате...
Къде сте?
Какво има?
Не искате ли?
Но как?...
Вие не ме обичате...
Простете ми, моля Ви...
Обърнете се!... По-добре да си вървя.
Ако можете - простете ми... Аз съм отвратителна!
Моля Ви, простете ми, Андрей... и забравете всичко, което Ви казах.
Андрей!
Андрей, кажи нещо! Кажи нещо! Моля те!
Обичам те... Обичам те...
Андрей, чуй ме!
Чуй ме - хвани се за мен! Само не припадай!
Моля те, опитай се да ме разбереш!
Моля те, прости ми!
Аз... просто не разбирам....
На никой друг до сега не съм искала да отдам тялото и сърцето си!
Никога! Повярвай ми!!
Обичам те!... Обичам те!...
- За пръв път ли ти беше?
- Не.
- Винаги ли изпадаш в безсъзнание?
- Не... за пръв път ми е.
- Наистина ли?
- Да... Не... С такова желание...
- И си имал много жени?
- Не, не много.
- Обичаше ли ги?
- Не.
А кого обичаш?
Аз обичам майка си, родината, приятелите, Дуняша...
Обичам и царя.
Царя? Как може да обичаш някого, когото не познаваш?
Положих клетва да му служа!
Андрей, а мен обичаш ли ме?
- Кажи го на английски...
- Да...
"Да" е една дума. Искам три...
Според руската традиция...
Аз те обичам...
Ах ти, хубаво, сладко момче!
Обичам те!
Господи! Чакала съм те цял живот!...
Не вярвах, че на този свят има хора като теб...
Вторият ми баща пробуждаше у жените едно странно чувство...
...не беше любов...
По-скоро някаква животинска страст, някакво робско чувство.
Когато бях на 14, майка ми се разболя тежко...
и я взеха в болница.
Много ме беше страх да остана в къщи насаме с втория си баща.
Всяка нощ заключвах вратата на спалнята си.
Но веднъж той ми подари много красива копринена рокля
и ме заведе в хубав ресторант...
През цялото време ми наливаше сладко вино.
Кой знае, може и аз сама да съм искала...
Когато се прибрахме в къщи, много ми се спеше.
Събудих се от болка, когато той...
Беше твърде късно.
- Джейн!
- Не, не!...
Длъжна съм да ти разкажа всичко... До края...
Толкова много съм лъгала, че вече не помня кое е истина, и кое - лъжа.
Но когато съм с теб, аз знам кое е истина
и не се стархувам от нея...
Това, което ме шокира повече беше...
че когато се събудих на следващата сутрин,
аз лежах до него....
и го бях прегърнала...
Той ми нае стая в хотел,...
а на мама казал, че ме е изпратил на летен лагер.
И после...
ме посещаваше...
почти всеки ден...
Донасяше ми играчки и бонбони...
А какво стана с майка ти?
Видях я случайно... след няколко години...
След това се опитах да избягам от втория си баща...
...и от мерзостите, които той ме караше да правя...
за да не трябва да работи...
Той се зарече да ме убие, взе ми дрехите,
и когато избягах от него бях само по една нощница...
Майка ми!...
Качих се на кораб в Константинопол.
Пътувах в трета класа.
Наблюдавах пътниците на горната палуба и си мислех...
колко ли е приятно да пътуваш в първа класа.
И тогава... видях майка си.
Тя все още беше много красива...
Беше в компанията на елегантно облечени мъже и жени.
Тя се смееше,... пиеше шампанско...
И след това тя хвърли празната чаша в морето.
- Ти не отиде ли при нея?!
- Защо?
Нито една от нас вече нямаше нужда от това.
Значи... никога не си се омъжвала?
Не.
Ела при мен.
Всички спят!...
Толкова по-зле,... защото вече...
Ставай!
Ама още не е...
- Ваше благородие...
- Остави! Часът е едва 4:25... Кой крещеше "Ставай"?
- Ваше благородие, виждате ли...
- Стига. Бързо по леглата!...
- А вие, дежурният... Един час наказан!
- Слушам!
Как ще спите, когато приятелят ви ще се жени!...
Извинете... разбира се!
Внимавайте!... Какво правите?... Стъпил сте на партитурата ми!...
Ще си подпалите яйцата... Сузана!
Князът!... Доволен е!
Давай, мъжленце!
Графиньо, от плещите Ви нищо не мога да видя!...
Браво!
- Да вървим!...
- Не беше зле!...
- Ще дойда с вас.
- Не, не! Стойте тук! Ще провалите всичко.
- Наистина ли Ви хареса?
- М-даа!
Ооо, генерале!
Позволете ми да Ви представя - мис Каллахан.
Ваше Височество! Искам да изразя огромната чест да Ви бъда представена...
Ама какво правите, Ваше императорско Височество?!...
Комар!
Ама какви комари през април?...
Престолонаследникът!...
Господа! Това е направо недопустимо...
- Напълно Ви разбирам...
- Не пускайте никого!
Но генерале! Вие обещахте да ни помогнете, и това е въпрос на чест!
Чест?! Вие ли ми говорите за чест, мис Каллахан?
Може да се усмихвам, но знам цялата истина!
Каква истина, Ваше Превъзходителство?
Поразена съм от Вашата нелепа история с ветрилото!
Моята история ли е нелепа?! И това ми го казвате Вие ?
Да! Та той е на 20 години! Той е едно влюбено момче! А вие?
Как можете да сравнявате себе си, почтения генерал, с едно малко момче,
направило абсолютна глупост? На какво основание?...
- Но Вие не се прибрахте снощи у дома...
- Искате да ме оскърбите ли?
Със същото основание можете да ме ревнувате и от Малкия Принц...
- Тостой!... Защо не се преобличате?
- Ооо! Преобличам се и още как!
Юнкер!
Сипете ми... сок!
- И какво каза той?
- "Ще си подпалиш яйцата, Сузана!"
Андрей!
Андрей!...
Андрей, отворете вратата, моля Ви!
Андрей... Изслушай ме. Нали...
О, Господи! Опитай се да ме разбереш!
Такъв е моят живот!... И никой не е виновен за това!... Андрей!
-Толстой!
- Андрей!
- Почакай!
Изслушай ме! Длъжен си да ми повярваш! Длъжен си!
Това, което правя сега, е нещо съвсем друго.
Това е сделка.
Това е просто сделка!...
Андрей! Това е грозна, отвратителна преструвка без капчица любов!
Само преструвка, разбираш ли?
Андрей!
Юнкер Толстой!
Андрей!
Ама какво...?
Толстой, какво ти става?!
Цялата рота ли искаш да съсипеш?
Аз...
Аз те обичам!
Само теб!
Великият княз Алексей Александрович!
Толстой!
Толстой, представлението започва!
Андрей, всичко ще ти обясня. Съгласен ли си, след спектакъла...
Обичам те...
Виждали ли сте Толстой?
Ама ти... гледай си своята работа... Великият княз е вече в ложата!
Аз съм готова!
Ти какво, полудя ли?
- Какво се е случило?
- Всичко е наред!
Бързо! Князът е вече в ложата!
По-бързо! Представлението вече започна!
Боже господи!
По-бързо!
- Какво стана?
- Не знам.
Господа, след мен!
По-бързо!
Ето го!
Избършете му главата!
Е, хайде!
Слава тебе господи!
Генерале, моля ви, бъдете снизходителен към Толстой.
Убедена съм, че след време ще се гордеете с него...
Графът си е харесал моята годеница...
Графът си е харесал моята годеница...
Прощавам му - заради вас!..
Какво му става?
Толстой!
Андрей...
Толстой, къде отивате?
Андрей!...
Андрей! Не!
Стой!
Господи! Ранен съм!
Ваше Високоблаг... Ваше Величество!...
Тихо, Андрей!
Пуснете ме при него! Андрей!
Джейн, ела тук!
Спокойно... Спокойно...
Джейн, пази се!
Андрей!...
Какво направи?!...
Какво направи...
Виж...
Седни, де...
Не мога да спя, разбираш ли? Започвам да полудявам.
Хайде, кажи ми... Защо държиш толкова на тоя Моцарт?
Аз вече ви казах, сър... Той е велик композитор.
Е?... На тебе какво ти пука?
- Къде тръгна?
- Елате с мен.
- Какво пак измисли?
- Елате с мен!
Е, почакай де!
Колко е крехко нещо е щастието!
Колко слепи и наивни сме ние,
като си мислим, че сме господари на съдбата и живота си!
Човешкото същество е празен съд, който чака да бъде напълнен.
Неразбирането на този факт е тъжна заблуда,
с която Джейн бе живяла дълги години.
Тя за пръв път в жижота си се влюбваше истински
и беше убедена, че това ще трае вечно.
Тя смяташе, че е обяснила всичко на Андрей
и затова поведението му я изуми.
Батурлин! Минавай!
Машхадов... минавай!
- Мански... минавай!
- Благодаря.
- Толстой.
- Минавай!
Прочетохте ли това?
Всички вестници пишат, че Толстой искал да убие Великия княз
и че вие сте му препречили пътя с тялото си!
- И какво?
- Как какво? Това е лъжа!
Вие го знаете и Ваш дълг е да кажете истината!
- Каква истина, мадам?
- Цялата истина!
Искате да разкажа пред всички, как ме унижихте,...
оскърбявайки моите чувства!
Как това момче ми се нахвърли, и от ревност ме напердаши с лък?
Мен, nеговият генерал! И то публично...
Мис Маккракън, може да Ви приличам на идиот,
но ако трябва да кажа цялата истина, ще бъда принуден да разкажа и за това,
как вие развратихте и погубихте този младеж!
Аз?!
Да! Да, любезна! Вие го погубихте!
Но той е руски офицер! Никога няма да го признае!
По-скоро ще изгние в каторга!
Ваше превъзходителство!..
Ваше Високо превъзходителство!
Великият княз обеща да отдели пари за вашия баща.
Той подписа вашите документи и заповед за моето повишение.
Наистина ли човешкият живот нищо не означава в тази страна?
Зависи за чий живот става въпрос, мадам!
По-добре идете да се напиете, Ваше Високо превъзходителство!
Последни новини! Покушение над Негово Височество!
Ела тук!
Ела тук!
"Юнкерът е признал, че е искал да убие Великия княз..." Това е свинщина!....
Ела тук! Дай ги всичките! Запейте!
Вземи...
Фуражко миличка, не падай! Със теб животът ми е лек!....
Добър ден...
Здравейте!
- Говорите ли английски?
- Да.
При вас има ли затворник с фамилия Толстой?
- Толстой кой?
- Андрей.
- Роднина на писателя?
- Не-не!
- А вие каква сте му, сестра?
- Не.
- Съпруга?
- Не, аз...
Коя сте вие? Каква сте му на него?
Ами аз...
Аз...
Имате ли разрешение за свиждане?
Не! Аз...
Мога да ви платя, колкото кажете.
Съжалявам.
- Готово!
- Благодаря.
- Дуняша!...
- Какво правите тук?!...
- Позволете ми да вляза.
Кой е?...
Извинете!... Вие сте майката на Андрей... Аз ви познавам...
Вие не знаете коя съм аз, но искам да знаете, че всичко, което писаха във вестниците е лъжа!
Аз бях там, аз всичко видях.
Ако пишете на царя, той може да го помилва...
Аз знам, как Андрей обича царя....
- И как той вярва в него!
- Коя сте вие?
Аз...
Никоя...
Простете ми...
Вие даже не може да си представите, до каква степен съм... никоя.
Вървете си... Момченцето ми...
- Моля ви, пишете на царя...
- Вървете си...
Процесът срещу Андрей мина набързо и при закрити врати.
Радлов се оказа прав:
Андрей се признал за виновен в покушение срещу Великия княз
и премълчал истинските причини за постъпката си.
Скоро след процеса, Маккракън получи парите за машината си.
Но цената, която Джейн плати, бе твърде висока.
Жестокият обрат на събитията
породи в душата й едно непознато за нея чувство - чувство на вина.
Не разбирам нищо в тази страна...
Отваряй!
Ходом марш!
Давай по-бързо!
По-бързо!
Помните ли ме?... Там в оня двор се прицелихте в мен...
Пистолетът ми засече!... Ако можех - щях да Ви убия!...
А Вие защо сте тук? Заради това ли?
Копновский!
Е, видяхте ли? Сега видяхте ли!
Спри!
Идвам! ...Всичко трябва да правя сам!... Не ми донесоха от любимото вино!
- Ааа, юнкер! Влезте!
- Отвеждат Толстой!
Моля, кажете на Джейн... тя трябва да дойде на влака! Сега!
- Влезте, елате... имаме празник!
- Не мога, сър.
Кажете на Джейн! Тя трябва да дойде!
Не затваряйте вратата, чакам още гости!
Тръгвай!
Защо изоставаш!
Не изоставай!
Джейн, виж! Виж - душ!
Е, Джейн, ела при нас!
О, Джейн! Забравих... Търсеше те един юнкер, един такъв висок...
- Полеевски?
- Да, да! Той!
Кога?
Той каза, че отвеждат Толстой
и трябва да отидеш на гарата, за да го видиш!...
Андрей!...
Толстой!...
Андрейчик!
Толстой!
Андрей!
Юнкер Толстой!
Повдигнете ме...
Андрейчик!
Андрей!
Юнкер Толстой! При мен!
Шапки долу!
Во имя Отца и Сина и Светаго духа
от нине и присно и во веки веков. Амин.
Амин...
Бог да е с вас.
Наложи!
Наляво, надяс-но! Към вагоните, ходом марш!
Андрей!
По вагоните! Марш!
Толстой! Къде си?
Андрей!
Фуражко миличка, не падай!
Със теб животът ми е лек!...
Андрей!...
Андрейчик!...
Сбогом!
Сбогом, братчета!
Обичам ви, господа юнкери!
Обичам ви...
1905, вила Амелия Спрингфийлд, Масачусетс, САЩ
Андрей бе осъден на 7 години каторга и 5 години заточение в Сибир.
Джейн искаше да го догони, да му обясни всичко и... да се сбогува с него.
Но не получи разрешение да пътува из Русия.
После животът й се промени.
Тя се омъжи за Маккракън и се върна с него в Америка.
Раздирана от чувството за вина, тя продължи да търси Андрей,
но всичките й писма до Русия оставаха без отговор.
За 7 години Маккракън завърши машината си.
Три години след това, Джейн получи разрешение да замине за Сибир.
Маккракън беше толкова щастлив, че изобщо не се усъмни в подбудите й.
Тя беше станала негова съпруга...
само защото това беше единственият начин за нея да стигне до Сибир.
1895 Сибир
Шапки долу!
Аз съм инженер Дъглас Маккракън!
Това е моята машина!
Аз изобретих машина,
която ще реже дърветата... клъц-клъц-клъц...
...така, както бръснарят стриже коса!
С големи мъки, Джейн беше успяла да научи,
че Андрей е заточен в селището Овсянка -
територия, определена за бивши каторжници.
С много усилия Джейн уреди изпитването на машината да се извърши близо до селото.
О-в-с-я-н-к-а...
... В най-щастливия ден от живота ми ви представям "Сибирският бръснар"!
И така! Всички са готови!
Централен и ляв захващач! Напред!
"Сибирският бръснар" тръгва в атака към тази гора!
Джейн едва се сдържаше, да не хукне към файтона.
От Андрей я отделяха само два километра черен път
и 10 години очакване на този миг...
10 години, през които Джейн бе продължавала да обича Андрей
и да чувства вина за случилото се.
Но имаше още една причина, заради която тя трябваше да види Андрей....
Нейната тайна, с която тя бе живяла през всичките тези години.
- Извинете! Къде живее Толстой?
- Ей там, това е неговата къща.
Благодаря.
бръснар Андрей Толстой
Бръснар!
Андрей!
Андрей?...
Здравейте...
Може ли да вляза?
Андрей?...
Има ли някой тук?
Дий! Дий!
Дий!
Дий!
Това беше истинска катастрофа...
Джейн разбрала, че е дошла твърде късно.
20-те минути в дома на Андрей заличиха всичко...
цялото 10-годишно очакване на този момент.
Джейн напуснала Сибир,
оставяйки зад гърба си Маккракън и неговата машина.
Без да види Андрей.
Без да му каже, защо е дошла.
Джейн препускаше по прашния сибирски път,
без да знае нито къде отива, нито защо го прави.
Знаеше само, че единственото което й е останало
и е принадлежало само на нея, беше нейната тайна.
Тайна, която завинаги я свързваше с тази необятна страна,
която си оставаше пълна загадка за нея.
Тя беше пазила тази тайна в продължение на 20 години,
но сега дойде моментът да я разкрие пред теб.
Слушай!... Давам ти последна възможност да свалиш тази маска.
- Кажи го: "Сера аз на този Моцарт!"
- Не, сър!
- Цял живот ли ще я носиш, бе?
- Ако се наложи...
Заради някакъв си свирач?
Не е свирач! Моцарт е велик композитор, сър!
Слушал сте неговата музика - тя е прекрасна!
- Е, добре де... не е лоша...
- Не е лоша?!
- Добре де, той е велик композитор.
- Какво?
Добре, ти спечели! Моцарт е велик композитор!
- Сега свали проклетата маска!
- Не Ви чувам, сър!
- Какво?
- Не Ви чувам, сър.
Моцарт е велик композитор.
Не ви чувам, сър!
Чакай малко!
Моцарт е велик композитор!
Все още не ви чувам, сър!
Е...
Чуват ли ме всички?
Вижте - това е сержанта. Ама какво прави той?
Моцарт, който ми съдра задника с парен чук....
Моцарт, чиито майка, татко, сестри, братя, братовчеди, дядовци и лели...
всички взети заедно, могат да ми ядат лайната и да вървят на майната си...
Тоя Моцарт, дето ме навря в миша дупка....
...та тоя Моцарт е ВЕЛИК КОМПОЗИТОР!!!
- Добре ли сте?
- О, да, госпожо!... Аз...
Аз... просто... обучавам личния състав на семафорна сигнализация!...
"Отивайте - обратно - в лагера!"
Мога ли с нещо да Ви помогна, госпожо?
Търся кадет Маккракън.
О, не!... Пак този Маккракън!...
Кадет Маккракън е наказан. Има да тича още две мили.
Можете да го почакате в лагера.
- Искате ли да Ви покажа пътя?
- Заповядайте.
Какво е това? Имам пред вид - кой е това?
Това е неговият баща.
Но той е с руска униформа.
- Той какво, руснак ли е?
- Да.
Оо, това обяснява много неща.
Сигурно и Моцарт също е руснак?...
Не.
- Харесва ли Ви Моцарт?
- Дали го харесвам?!...
Аз го обожавам ! Всички го обожават!
Моцарт е велик композитор, госпожо!
Филмът се посвещава на руските офицери - гордостта на отечеството