The Barber Of Siberia (1998) (The Barber of Siberia CD1.sub) Свали субтитрите
ДЖУЛИЯ ОРМЪНД
РИЧАРД ХАРИС
ОЛЕГ МЕНШИКОВ
АЛЕКСЕЙ ПЕТРЕНКО
Марина Неелова, Владимир Илин, Даниел Облируцки, Анна Михалкова
Марат Башаров, Никита Татаренков, Артьом Михалков, Георги Дронов
идея НИКИТА МИХАЛКОВ
сценарий РУСТАМ ИБРАХИМОВ и НИКИТА МИХАЛКОВ с РОСПО РАЛЕНБЕРГ
музика ЕДУАРД НИКОЛАЙ АРТЬОМИЕВ
оператор ПАВЕЛ ЛЕБЕШЕВ
продуцент МИШЕЛ СЕЙДУ
режисьор НИКИТА МИХАЛКОВ
СИБИРСКИЯТ БРЪСНАР
1905 Вила Амелия Спрингфийлд, Масачусетс, САЩ
3 юли, 1905 година
Скъпи Андрю!
Ти навлизаш в нов етап на своя живот, избирайки път,
който ще постави на изпитание чувството ти на дълг и отговорност.
Бъди снизходителен към мен.
Смятам, че вече си достатъчно пораснал,
за да мога да споделя с теб една тайна...
...нещо, което се случи с майка ти преди много години.
- Мирно!
- Свободно.
Давай! Кръц-кръц! Клъц-клъц! Стрижи смело!
Точно така! Колкото по-късо, толкова по-добре!
Чие е това легло? Това не е легло, а абсолютна свинщина! Гадост!
Кой ви разреши да поставяте портрети на своите мадами?
Кой е окачил тук снимка на мацка?!
- Това е Моцарт.
- Кой?!...
Това е Моцарт, сър.
Моцарт!... Кой от вас е Моцарт? Моцарт, бързо две крачки напред!
- Той е мъртъв, сър.
- Умрял е?! Кога?
Рота! Към мен! Строй се!
Той е умрял?! Защо никой не ми е докладвал?
- Защо не сте ми докладвали?
- Съвсем не знам, сър!
- Защо никой не ми е казал?
- Още не познавам никого тук, сър.
Моцарт е велик композитор, сър. Той е умрял преди много години.
Рота! На плаца! След две минути - в пълно бойно снаряжение!
Не забравяйте личните си противогази!
Изпълнявайте! Бегом марш!
Бързо!
Та значи вие, умници, мислите, че не знам, кой е Моцарт?
Да бе, сигурно знае...
Е... Сера аз на този Моцарт!
Ти! Повтори: "Сера аз на този Моцарт!"
- "Сера аз на този Моцарт!", сър!
- Юнак! Сваляй маската!
Така, ако искате да свалите проклетите противогази,
повтаряйте след мен: "Сера аз на този Моцарт!"
- "Сера аз на този Моцарт!", сър!
- Чудесно! Сваляйте противогазите.
Хубава прическа... Ама нещо не можах да те чуя...
Не мога да го кажа! Моцарт е велик композитор, сър.
Та така... Вие, женки, смятате да се шегувате със сержант "Бясното куче" О'Лиъри ?
Нали е умрял, кажи го...
Искате да си поиграем?... Е, ще видим кой ще победи!
Не съм виновен, че Моцарт е велик композитор...
Историята, която ти разказвам, започна още преди твоето раждане.
Майка ти напусна родния Чикаго и замина за Русия.
Бързият влак пътуваше към Москва, където я очакваше една много деликатна мисия.
1885 Русия
По вагоните! Бегом марш!
Първо отделение, първи взвод - в първи вагон!
Господин капитан, тук не бива - това е първа класа!...
Няма нищо - тъкмо ще го охраняват!
Хайде, бързо!
Андрей!...
Хайде, бързо!...
Господа, купете си гевреци!...
Давай, давай... Чакай...
По-бързо!
Охоо, господа... Първа класа... Екзотично ухае...
Обзалагам се, господа, че ни очакват чудеса... Заключихме ги...
Господа, напред!
Господа юнкери!...
Ей,... само тихо...
Господин командир! Господа... Ама какво...
О, боже мой...
Извинете, мадам, тук... Простете за безпокойството...
Къде, по дяволите, изчезнаха?
И какво си мислите че правите?
Благодаря, мадам.
Охраняваме Ви, мадам.
- Ние сме охрана.
- Елитно подразделение.
- Във влака има маниак.
- Главорез.
- Терорист.
- Неговият съучастник е чернокож.
- Аз го видях.
- Наистина?
- Той е африкански принц.
- "Принц" - това е неговото прикритие.
- Той напада чужденки...
- Които пътуват сами!
- И вдовици ли?
- Най-вече вдовици чужденки!
Какъв ужас! Но аз притежавам секретно оръжие...
О, моля Ви, покажете ни го!
Простете... Извинете ни...
Юнкер Толстой, останете да охранявате дамата!
С юнкер на Негово Императорско Височество вие сте вън от опасност!
Глупаци...
Не искам да Ви безпокоя...
Аз съм кадет. Великият княз Алексей Александрович
е патрон на нашето Военно Императорско училище.
- Седнете.
- Благодаря.
Ще ставам офицер!
А какво са това?
Това са ... гевреци.
Гевреци... Изглеждат вкусно.
- Може ли?
- Разбира се.
Извинете. Забравих да Ви се представя! Андрей Толстой, на вашите услуги!
Толстой?
Не, съжалявам... Не сме роднини.
Джейн.
Каллахан.
- Чел ли сте "Анна Каренина"?
- Не до края...
Извинете...
Извинете... Веднага ще го поправя!
Не се притеснявайте!... Впрочем... поправете го.
Да, господа... За такава никога не бих се оженил!
- Господа, а защо ли се разпя така?
- Бог знае...
- От възторг!
- От възторг?!
Защо избягаха вашите приятели? Руснаците не обичат ли опера?
Напротив! В нашето училище има любителски оперен кръжок!
- Великият княз също ли пее в него?
- Не,... Вие пък!
- Но той идва на спектаклите.
- Колко мило. А вие пеете ли?
Да. Сега репетираме операта на Моцарт "Сватбата на Фигаро".
- А каква е партията която вие пеете?
- Фигаро, севилския бръснар.
- Изпейте нещо, моля Ви.
- Какво... сега ли?
- Да, моля ви!
- Точно сега?!
Защо трябваше да излизаме?...
- Кой хукна пръв?
- Аз, ама и вие също...
Шегичка... А сега можехме да се возим в първа класа... с Толстой...
Искате ли чаша шампанско?
- За Моцарт...
- За Моцарт!
- Да не си навлечете неприятности?
- Няма проблеми!
- Извинете, извинете...
- Господин капитан!
За Анна Каренина!
Простете...
Мадам!...
След като изядете геврека... знаете ли какво остава?
Дупката... Остава дупката!
Това е шега.
Ооо, господа... Мисля, че там става нещо сериозно...
Спокойно, какво толкова е станало... Не сме във война...
- Господин капитан, какво се е случило?
- Всичко е наред!
Ще го поправя.
Постъпих във военното училище, за да се гордее майка ми с мен.
Това е мама. Тя е актриса.
Не е ли красавица?
Извинете...
Остана ли още шампанско?
Влезте!
- Кадет Толстой!
- Господииин капитааан...
- Искате ли шампанско?
- Стани!
Да минем напред.
Стани, когато говориш с командира!
Мадам, моля за извинение!
- Махнете го от тук!
- Слушам!
Беше неописуемо удоволствие да се запозная с Вас, мадам!
За мен също, кадет Толстой... от военното училище.
Императорското военно училище!
Моля за извинение, мадам... Добре дошла в Русия!
Твоята майка се смяташе за жена с богат житейски опит,
с поглед към широкия свят,
но не беше подготвена за руската действителност.
Тя знаеше, че в Русия има цар, хайвер, водка, мечки...
И че в Москва живее някакъв Велик княз, който бе от особен интерес за нея,
заради работата, която я доведе в Русия.
Маккракън, успокойте се!
Свършиха ни се парите, работниците отказват да работят...
Ти обеща да ми осигуриш пари от Техническия комитет!
- Не трябва да се нервирате така...
- Джейн е последната ми надежда!
Моята... моята машина!
- Джейн ще помогне! Джейн ще намери пари!
- Ами ако не дойде?...
Татко?!
Джейн?!
Багажът ми е в трето купе.
О, татко, колко си остарял!
Аз?!
- А вие сте...
- Копновский.
- Господин Копновский, куфарите ми са шест.
- Шест?!
Шест куфара!
- Как е вашият съпруг Хари?
- Лари!
Той умря. Нима не помниш? Писах ти за това!
Разкъсаха го крокодили в Нил,
докато се спасявахме с бягство от обсадения Хартум.
Аз плувах по-бързо.
Беше ужасна гледка! Остана само папийонката му.
- А после ти живя в Персия?
- В Индия!
Нашите отиват! На учение!
Много добре!
На дяс-но!!
За почест!
- Значи това е руска шейна?
- На руски "сани".
- Сони?
- Сани.
- Здравейте, господа юнкери!
- Здраве желаем, г-н генерал!
- Кои са тези?
- Това са кадетите. И генерал Радлов.
Заради този плешив идиот нямам работа.
В главата си има студени спагети вместо мозък.
Седнете.
А какво прави тук г-н генералът?
Дошъл е да те види пиян!
Заради Анна Каренина Толстой се натряска...
Аз не съм пиян!...
Аз съм щастлив!
На ля-во!
Радлов ни е необходим! Той има голямо влияние пред Великия княз!
Той е заместник-председател на Императорския технически комитет!
С песен - ходом марш!
Фуражко миличка, не падай, животът ми е лесен с теб!...
Господин Копновский, май споменахте, че генералът е плешив?
Според мен има достатъчно коса!
Той взема не само чуждата работата, но и чуждите косите!
Обаче генералът ни е необходим, за да получим пари.
Пари за моята машина!
- А това какво е?
- Това е Кремъл.
Нещо като по-лъскав и чист вариант на турска джамия. Красиво е!
Какво става?
Какво... Какво става?...
Атентат срещу губернатора!
Юнкери! Раздай патрони! Проверете по покривите!
Тръгвай! Тръгвай!
Стрелят от онази сграда!
Толстой, ти чакай тук! Останалите - след мен!
Момчета, насам!
Горе ръцете!
Не стреляйте.
Аз... повече ...няма така...
- А защо го направихте?
Моля Ви!
Благодаря.
- Господа, какво става?
- Всички са заловени! Имаше един на покрива...
Андрей! Хванахме ги.
Какво ти е?
Хайде, по-бързо!
Не се мотайте!
1905 Летен военно-тренировъчен лагер, САЩ
Фланаган! Не забравяй да си измиеш ушите!
Помнете - без сапун сте загубени!
Вдигай!
- Не мога повече. А ти?
- В действителност ми е адски зле.
"Сера на този Моцарт!"
Не те чувам!
- Ама защо не го кажеш?
- Не мога. Той е велик композитор.
Суров студ и разтърсващи експлозии по улиците -
Джейн изпита носталгия по Чикаго.
Подведена от срещата с изисканите кадети, говорещи без проблем английски,
Джейн очакваше по-спокоен престой в Москва.
Москва беше пълна с изненади.
Най-голямата от тях се намираше в недовършен вид в работилницата на Маккракън. Неговата машина!
Ето я! Гледай!
Моята мечта, моята любов, моя живот, моят идол!
Гледай... Гледай!
Още не се е раздвижила, но вече е пълна с живот.
Погледни й ръцете! Погледни тялото й.
Има си и име - "Сибирският бръснар".
Тя още спи.
Но, когато се събуди, нейният рев ще се чуе даже в Сибир!
Зная, още не работи...
Внимателно!
Знаеш ли какво може да прави моята рожба?
За един ден може да отсече повече дървета, отколкото 500 човека за цял месец!
Тя може да обръсне горите от тук до...
до... Тихия океан!
Бръснар! Сибирският бръснар! Разбираш ли?!
Послушай...
Чуваш ли? Чуваш ли музиката?
Чуваш ли, как пее?
- Ти издаваш този звук!
- Разбира се, че аз!
Разбира се, че аз свирукам! Едва ли си ти!
Понякога нощем, лежейки във ваната, аз я слушам, как пее за мен!
Това е поезия, музика! Това е мелодия!
Някой път ще те събудя, за да можеш и ти да я чуеш.
Ще чуеш мелодията й, шепота й, музиката й...
Губя време! Трябва да работя!
Копновский, елате бързо! Имаме много работа!
"Копновский ела!" "Копновский, покривът тече!", "Копновский - това...."
О, сняг?!... Вие сте геният ...
...Намерете тогава пари, за да ремонтираме покрива.
Нямаме пари, защото те уволниха за пиянство от Инженерния комитет!
Уволниха ме, защото не съм немец!
Я! Тя тръгна!!!
Така си и знаех! Ама ти обеща, че ще литне!
Щом съм казал, че ще лети - значи ще лети!
Да бе, щом си обещал ...
Боже господи!
Е, нали ти казах!
Бебчето ми има нужда от работа.
Нужни са ми пари, за да довърша тази работа,
затова сме длъжни да получим субсидии от Великият княз!
Добре!
Абсолютно смахнат.
Животът бе научил Джейн да не пренебрегва съдбовните случайности.
Тя вече знаеше, какъв ще е първият й ход.
Ей, пиленца!
"Институт за благородни девици на мадам Куейл"
Пиленца!
Елате на бала!
Госпожици! Госпожици, нека повторим спреженията!
Всички заедно!
- Какво става тук, юнкери?
- Мирно!
Кръ-гом!
Бегом марш!
Оправете стойката, господа! Моля, дръжте гърба изправен!
Подредете се в две редици!
Първата редица ще бъдат дамите, а втората - кавалерите!
Господа, изправете стойката. Стойката, моля!
И... на място!
Наляво и надяс-но!
Оставете столовете!
Кръ-гом!
Господа! Преминаваме към упражнението "Кавалери канят дами!"
Смяна!
Водете своите дами уверено. Нежно!.. Ето така!
Даа... Добре ни нареди Толстой!
Пи шампанско с Анна Каренина,
а сега всички се правим на щъркели!
- Уф!... Шампанско... Стига вече!
Освен това, когато ти се беше напил - аз те носих на гръб!
Кога?
- Ами тази година!
- А... да...
Подравнете се, господа! Вдъхнете живот!
Гледайте надалече! Вдигнете брадичките!
Гъвкавост, господа! Гъвкавост!
Смяна!
Благодаря!
- Господин офицер?
- Да.
- Това правилният адрес ли е?
- Да. Това е Военното училище.
Търся генерал Радлов.
Да. Пуснете я.
А... Анна Каренина!
Добър ден!
Къде мога да намеря генерал Радлов?
Генерал Радлов? Ето там, мадам.
- На 2-рия етаж!
- На 3-тия етаж!..
- В партера!...
Благодаря!
Последен етаж!
Остави! Мирно!
При нозе!
Даа... Това не е военно училище, а зоопарк!
Ту си щъркел, ту пълзиш като рак...
Ама що за паркетин е това?
"Сюрприз - паркетин-изненада. Специално за баловете на висшите училища.
Този паркетин ще ви гарантира смях и забавления."
До гуша ми дойде от забавления!
Ваше превъзходит'ство! Търси Ви една дама.
- Дама?... Каква дама?
- Чужденка.
Покани я.
Позволете!
Моля, мадам!
- Здравейте!
- Добър ден, мадам.
О!.. Счупили сте си музикалната кутия.
Моля!...
- Говорите ли френски?
- Не.
- Немски?
- Не.
Английски? Извинете, но моя английски не е добър.
Уверена съм, че вашият английски е по-добър от моят руски.
Английски речник!
- Позволете ми да се представя...
- Но аз знам кой сте вие.
Барон фон Радлов, генерал-лейтенант,
директор на Императорското военно училище,
заместник-председател на Технико-инженерния комитет
на Негово Императорско Височество - Великия княз!
- Много впечатляващо! Много!
- Благодаря...
А аз съм просто Джейн Каллахан.
- Ако не възразявате, ще запаля?
- Моля.
Джейн Маккракън-Каллахан.
А... Маккракън?...
Да, да... Лудият изобретател... Той е мой баща.
Той е изцяло отдаден на своята машина.
Моля Ви, да не говорим за това.
Имате изключителна колекция от книги, генерале.
Ей, по-тихо!
Извинете!
Всичко ли сте прочели? О, вие имате...
Секретна линия! Пряка връзка с Великият княз.
С Великият княз? Това той ли е?
И така... Съвсем случайно се оказах...
...в едно купе с кадет от вашето училище.
Той забрави в купето тази снимка.
Фамилията му е същата като на един ваш писател - Толстой.
Да, разбира се! Ще му я предам.
Навярно, тази снимка му е скъпа.
Съпругът ми беше военен.
Аз съм вдовица (уидоу). Той умря на бойното поле.
Уидоу?...
Капитан О'Райли Фитцпатрик Макнамара Каллахан.
Загина в битката при Литъл Биг Хорн.
Трябва да призная - да бъдеш вдовица на такъв човек е голяма чест.
Не знам защо Ви разказвам всичко това?...
Вие сте много чувствителен мъж, господин генерал.
Може би защото имате толкова необикновено лице, генерале...
Определено ми приличате на някого...
Вероятно на Александър!
- На нашия цар?
- Не, на Александър Македонски!
Той също е имал разкошна гъста коса.
Извинете!
Какво е това?...
Какво става тук?
Ваше превъзходителство, наказаният отряд от Втора рота завършва лъскането на паркета!
Майко мила!... Дошла е за ветрилото си!...
Какво става?
Ъъъъ...
Ваше превъзходителство, подготвяме залата за бала!
Заповедта беше да лъскате подове!
Ваше превъзходителство, ние вече...
- Продължавайте да лъскате!
- Слушам!
За някакъв бал ли споменахте?
Да, традиционният годишен бал на нашето училище.
Приемете поканата да бъдете наша гостенка.
Благодаря ви, генерале! За нас с баща ми ще бъде голяма чест.
Кадет Толстой! При мен!
Извинете, мадам! Ваше превъзходит'ство - на телефона!
Извинете ме!
Навярно сте дошла за ветрилото си... Все още не съм го поправил... Наказаха ни...
Наказали са ви? Заради мен?
... Не!
Май повече ви бива да лъскате паркет, околкото да пиете.
Забравихте си снимката. Аз ви я донесох.
Много благодаря! Дълго я търсих.
Извинете, какво казахте?
Мога ли да си вървя?
Кажете го пак.
Предайте на графинята, че балът ще се състои непременно.
- Както обикновено...
- Намерихте ли каквото Ви поръчах?
Както обикновено!
Генералът идва!
Идва! Идва!...
- Какво става, господа?
- Ваше превъзходителство,
наказаната рота продължава наряда по лъскането! Да продължаваме ли?
- А... да... Продължавайте!
- Слушам!
Извинете... Графинята... по повод бала...
- Ваше превъс'дит'ство! Намерих го!
- Кого?!
Александър Македонски. Вие ме помолихте.
Ооо, Александър Велики! Е, какво ви говорех! Като две капки вода сте!
Трябва да вървя.
Тъпак!
Добър ден! Какво Ви е, майко?
Какво... Господи боже мой!... Андрей!... Защо той си е в къщи?
Нещо се е случило...
Здравейте, чичо!
Нищо не се е случило! Просто минавам...
- Може ли да поговорим насаме?
- Насаме... Значи има нещо!
- Няма нищо...
Защо насаме, ние нямаме тайни от чичо ти...
Хайде казвай, че бързам за влака! Ще играя във Варшава Лейди Макбет,
но това едва ли те интересува...
- Разбира се, че ме интересува!
Мамичко, това много ме интересува, но много спешно ми трябват пари. Само три рубли.
Пелерината!... Къде ми е пелерината?...
А... ето я!
Значи казваш, че ти трябват всичко на всичко три рубли... само три рубли.
- Както казвах на Николай...
- Да донеса ли чай?
За кого? Ние вече пихме!
Младото поколение е толкова... Ох... нокътя ми!
Младото поколение е толкова... Къде ми е цигарето?
Ето го цигарето!
Младото поколение е напълно... Имаш кибрит? Значи пушиш!
Не, мамо, не пуша.
Не пуша!
Та кажи ми, Андрей, кажи ми, драги мой,
някога замислял ли си се колко е тежък животът ми?
Мамичко, аз искам само три рубли!
Заради този човек жертвах кариерата си,
отблъснах такива кандидати!...
- Приятен път, мамо!
- Да, да...
Къде е лекарството, което вземам, като ми прилошее?
Ох... Господи... Аз се отрекох... И все пак, Андрей, бих искала...
А - ето го - изчезна. Няма "добър ден", няма "довиждане"...
Аз си мисля, че така ефектът ще е по-добър.
Три рубли! Трябват ми само три рубли, за да поправя ветрилото!
- Ето. Три рубли.
- Не мога...
- После ще ми ги върнете...
- Вземете...
- Благодаря ти, веднага ще ти ги върна!
Трябва да поправя нещо.
Благодаря! Наистина ще ги върна.
Подът е много хлъзгав!
Кой организира този бал?
Само моите момичета, забавляват гостите!
- Връзката ти се е развързала!
- Благодаря ти, Машенка!
Нима ще посрещна смъртта под колелата на роял?
Сур-призе...
- неочаквано...
Да бяха го написали на руски!...
Заповядайте, мадам! Простете!
Нарочно са го направили!...
Генерал Радлов!
Генерал Радлов, как позволихте да се направи такава пързалка?
Направете нещо!
Графиньо, моят сержант по доставките не разбира френски...
...и е купил кутия френски паркетин за майтапчийски цели.
Нарича се "Сюрприз".
Направете нещо веднага!
Но защо оркестъра не свири?
Гостите не искат да танцуват: хлъзгаво е и доста опасно.
Боже мой! Направете нещо!
Безобразие!
Извинете...
О, мисис Каллахан!
Изсвирете нещо, каквото и да е!
Маестро, някой е откраднал колофона за виолата!
- Потърсете го!
- Вече изпратихме да го търсят.
Кити, съкровище мое!
Извинете, госпожа Каллахан, моят сержант по доставките е глупак.
Благодаря Ви, че ни поканихте! Обожавам страната ви.
Прекрасно.
Господа, до гуша ми дойде!
Кити, Кити, ела тук, добро кученце!
Господа, вижте каква четка!
Търкай здраво, защото съм тежък!
Баща ми все си натъркваше ботушите с тебешир,
за да не се изхлузват от стремената.
Кити се пожертва за родината!
Приключвайте! Графинята ще...
Ох, как хубаво мирише!
Толстой, хайде! Анна Каренина чака!
Хайде, стига си им душил дрешките! Те чакат горе!
Ей, Толстой, Вие какво - покана ли чакате?
Господа юнкери!
Мирно!
Наля-во!
Ходом марш!
Намазали са със смола подметките на обувките си.
Оо, Кити, съкровище мое!
- Графиньо! Вашата Кити.
- Благодаря, драги мой!
Прекрасни юноши! Отсрамихте своя генерал и вместо него ми се притекохте на помощ.
А сега, най-сетне - да танцуваме!
Дами и господа! Пригответе се за валс!
Кавалерите канят дамите!
Маестро! Валс!
Можете да се изправите.
Господа юнкери!
Господа юнкери - и на мен!
Готово ли е?
Госпожици,...раз...
Раз - два!
Обърнете се! И... раз!
Раз - два!
Да вървим!
Госпожиците отидоха да си легнат, господа юнкери!
Разотивайте се!
Господа юнкери, оревоар!
- Давай, давай!
- Реших да проведа обичайното си проучване...
...относно актуалността на корсетите и констатирах, че тя не носи!
- Как така?...
- Даже и корсаж нямаше!
А под лопатката й напипах съвсем мъничка бенка.
Толстой!
Толстой!
А Вие няма ли да ни разкажете за бенката й?
Не Ви ли я показа във влака?
Графе, моля замълчете.
А защо?
Вие се държите така, сякаш имате права над тази американка.
Веднъж й пяхте в пияно състояние,...
...а после всички бяхме наказани заради Вас!
А сега и да поговорим за нея не можем?
- Така си е! Давай!
- Мм...дааа!
С върха на пръстите си аз едва докосвам тази бенка...
и изведнъж усещам как гърбът на моята дама започва да се извива като арка...
Извинете... "арка"... какво? Аааа... да се огъва...
Огъва се... И по тялото й пробягват сладостни тръпки!
Господа, не мога да продължавам нататък пред това лице!
Ще ви разкажа останалото, когато Толстой заспи!
Андрей!... Андрей!
Ваше Благородие, юнкер Толстой се явява пред Вас. Вечерта мина без произшествия!
- Вървете!
- Слушам!
Юнкер Полеевски се явява пред Вас! Вечерта мина без произшествия!
- Свободно. Изпратихте ли момичетата?
- Тъй вярно!
Вървете!
- Андрей!... Наистина ли се обиди?
- Графе, нямам Вашата титла... и опит,
но според мен да се говори така за дама е... недопустимо.
Андрей! Ама какво толкова съм казал?...
Ти също можеше да се пошегуваш с... бъчвичката, с която танцува...
Стига! За мен беше чест, графе!
- Толстой..., ама Вие сериозно ли?
- Напълно!
Идва!
Едно... две... три... четири...
... пет... шест... седем... осем... ... девет... десет...
Господа юнкери!
- Добро утро!
- Здраве желаем, Ваше 'ство!
Седнете, мили мои.
Господа юнкери!
Станете!
Бог да ви поживи, Ваша чест!
Кадет Толстой!
Не го направих аз, Ваша чест!
Седнете.
Юнкер Толстой!
Нали няма да Ви затрудни да отидете до каратата и да покажете мястото,
където е завършил богатият си жизнен път Наполеон Бонапарт?
Ама не бях аз!...
Остров...
... Света Елена...
... е...
Тук!
Не, миличък, това не е остров Света Елена.
Аз се готвих за днешния урок, но този въпрос го нямаше.
Вие си мислите, че врагът се интересува кой урок сте учили?
Кой от вас, милички, може да покаже мястото,
където е умрял Наполеон Бонапарт?
- Аз мога, Ваша чест!
- Оо... Заповядайте...
Тази малка бенка... върху нежния гръб на океана...
... е остров Света Елена,...
А това, което ни показа Толстой, е петно, оплюто от мухи.
- Но това не беше в урока!...
- Тишина!
Кадет Полеевски!
Аз!
Вие несъмнено ще се справите добре на изпитите.
Вие може да седнете.
- Но бъдете внимателен.
- Благодаря, Ваша чест!
Кадет Толстой!
Аз!
Вие несъмнено ще се провалите на изпитите,
а освен това, юнкер Толстой, докладвайте на ротния командир,
за това че ви награждавам да стоите два часа в поза "щъркел" !
Да, Ваша чест! Благодаря Ви!
Бог да Ви поживи, Ваша чест!
Три часа в поза "щъркел"!
Слушам, Ваше Високоблагородие! Благодаря!
Тишина!
Графе, Вие сте мерзавец! На Вашите услуги!
Ооо... Виж ти...
Е... на двора има две стари оръдия... Ще се дуелираме с тях!
- След час имаме репетиция!
- Добре де, добре!
- Или пък - може да взривим училището?
- Аз не се шегувам!
Толстой, Вие разбирате ли какво ще ни се случи, ако някой ни види?
На разсъмване - в гимнастическия салон! Вие изберете оръжието!
Предоставям избора на Вас.
Шпаги.
Толстой, не рискувайте! Аз съм по-добър от Вас на фехтовка!
Ще видим това... В четири часа сутринта, в салона... Шпаги...
- За мен беше чест!
- За мен беше чест!... Да не се успите!
Хайде, Толстой... свалете си крака... Починете си...
На никого няма да кажа.
Е... както искате... така да е...
Смяна!
Скъпо мое момче,
всяка нощ се моля Бог да ти дари мъдрост...
...и да те пази от юношеските грешки,
каквито руските кадети правеха преди 20 години.
Твоята майка се опитваше да разгадае тайната
на тази необятна и неподдаваща се на здрава логика страна.
В Русия можеш, да крадеш и да мамиш,
но дадената дума се цени повече
от какъвто и да е официално подпечатан документ,
а една необмислена дума може да доведе до кръвопролитие.
Глупави деца!
Само дуел ни липсваше!... Господи, пази ни!
Всички ни ще пратят на съд!
Фехтовка!...Със шпаги!... Чух нещо подозрително и веднага изтичах при Вас!...
- Май се дуелират!
- Боже опази!
- Всички ще идем на военен съд!
- Пепел Ви на езика!
Ако Великият княз узнае... всички ще си изпатим!... Особено Вие!
Е!... Чувате ли?...
Господи, помилуй!...
- Какво става тук, господин капитан?!
- Тренирам, Ваше превъзходителство!
Денем не ми стига времето!...
Павел Тимофеевич...
Николай Карлович...
Глупак! Продължавайте.
За малко и царя да събудиш! Идиот такъв!
Тренирам си удара!
Ах, беда, беда...
Нищо ми няма!
Тихо, деца!
Ах... мама!... Мама няма да го преживее!...
Няма да умирате сега, Толстой! В рамото ли сте ранен?
Хайде с мен!
Глупави момчета!... Какво искате... Да ви изключат ли?...
...И да бъдете десет години прости войници, какъвто бях аз?
Запомнете!... Не е имало никакъв дуел!... Станало е... случайно... на репетиция!...
- Било е шега! Запомнихте ли???
- Да...
Дайте ми шпагите!... Загубени мускетари!...
Какво ще стане сега?....
В живота има моменти,...
...когато законите на сърцето стоят над писаните закони... дори за военните...
За щастие, раната на Андрей не беше опасна.
Капитан Мокин рискува кариерата си, и въпреки закона,
извърши престъпление и не доложи на висшестоящите за случилото се.
...И никой не узна за дуела... Дори Джейн.
Тънейки в неведение за драмата, която неволно бе причинила,
Джейн се приближаваше към целта си,
без да подозира какви трудности я очакват занапред.
Мис Каллахан, какво прави Копновский във вашия дом?
Той помага на баща ми в работата над машината.
Копновский?! Та той пие като кон!...
- У нас се казва, "пие като риба".
- "Като риба..."! Благодаря!
- Мислех че в тази страна всички пият. А вие пиете ли?
- Аз? Не... Не!
- Никога?
- Аз ненавиждам пиянството!
- Къде отиваме?
- Искам да ви представя на майка си.
Тази година тя става на 90.
- На 90 години?
- Да, 90.
- А това какво е?
- Сирни заговезни! (Масленица).
- Сирни...?
- Карнавал и панаир.
- Панаир!
- Да!
Утре е последния ден от празника. Кузма, дай наляво!
В неделя е ... Неделята за прошка!
Прошка за какво?
За всичко! Това е стара руска традиция.
- Стара руска традиция?
- Точно така.
Вдругиден започват постите.
- Велики пости!
- Велики пости!
- Толкова е красиво! Вижте там!...
- Това е Петрушка - руският клоун...
- Вижте, цигани!
- Това е цигански оркестър.
Вижте! Мечка! А той какво прави?
Това е национално развлечение - наливане с водка.
В Русия зверовете пият като хората, а хората като зверове.
- Къде отиват всички?
- На реката.
Ще има юмручен бой! Стара руска традиция.
Стара руска традиция!
Джейн, това е руски хляб!
А това е "сушка".
Гевреци!
Не, не! Малкото геврече е "сушка".
Ой, мамичко.... Ох, господи...
Ох, че е хубаво! Еех, че е хубаво!
- Хайверче - червено или черно?
- И червен, и черен!
Хайвер!
- Блини!
- Блини...
Я почакайте!
Ох, че е хубаво!...
- Хубаво ли е?
- Ах, хубаво е!!!
Вася! Наливай! Наливай!
Заповядайте!
- Заповядайте!
- Не, не!
Не мога да повярвам, че истинският генерал не може да пие.
Не-не, Джейн.
Ако започна да пия...
Ако аз изпия...
Хайде да пием за мое здраве.
Хайде! Бъдете животно!
Смирнов! До горе!
Още!
Още!
" Ваше превъзходителство, имам честта да Ви уведомя,
за решението си да напусна военното училище
преди окончателното завършване на курса."
- Какво Ви прихваща, господин юнкер?!
- Пиши!
Аз това няма да го напиша!...
За мен беше чест!
Моля Ви!
И сами ще си го напишем!...
Един Толстой като каже нещо го прави!
Господа юнкери!... Госп...
- Извинете, госпожице!
- Е какво - там ли е Полеевски?...
- Какъв ти Полеевски?! Ела тук!
Гледай!!!
Запой!
Запойййй!
Запой, запой... Какви глупаци!...
Запой!
Господа юнкери! Господа юнкери! Почакайте!...
Ех, юнкери!
Къде е мечката?! Искам да се сборим!
Хайде да си вървим!
- Не, не, моля!
- Да, да, да...
- Той не обича водка!
- Марш оттук!
Не бива да пиете вече!
Е... добре... Много е ожаднял!...
Ще настинете...
Ох, че жаден човек!
Не го яжте! Това е стъкло!
Изплюйте го! Децата Ви гледат!
Каквооо...
Кузма! Генералът е много пиян! Пи водка...
- ВОДКА?!
- Да!
- Напи ли се?
- Напълно...
Ох, боже...
- А фуражката му ? Накриво ли е?
- Да, да...
- Ох, боже мой!
Потьомкин, сега всичко тук е мое!
Не бързайте, Ваше величество! Войната още не е свършила!
Ах, този варварски народ!
Ах, варвари! Неуко племе! Ще ви натикам в калта!
Тоя Наполеон ли е?...
Така, такааа...
Наполеон е избягал от острова като е минал по леда!
Дръж се! Ще те пипна!
- Ще го взривя! Ела, там стрелят!
- Ваше превъзходителство!.....
Сложете си фуражката.
Ела! - Не мога!
- Ела да ти възложа задача! Ще ти платя!
Огън! Бий!
Наполеонушка! Сега ще те пипна!
Ето къде си бил!
Господи!
Господи!
Огън!
Моля, господа, пуснете ме да мина!
Хааа! Лично ще го предам на царя!
Огън! Огън!
Ваше превъзходителство, донесох!
Какво си донесъл?...
Честит празник! Простете ми за всичко.
- За какво?
- Ами днес е неделя за прошка!
Ааа... Бог да ти прости!... Прости и мене грешния!
- А ти кой си?
- Как кой - Наполеон!
- Нима не знаете?
- Къде съм?...
В Русия, Ваше превъзходителство!
Добро утро и честит празник!
Честит празник!
Господи, прости ми!
Последният ден от Сирни Заговезни е неделята за прошка.
Прошка се иска от близки и роднини, познати и непознати.
Така душата намира утеха от гняв и угризения.
Всичко в тази удивителна страна стига до крайности:
полуголи мъже се бият до припадък в ледената река,
а после си искат прошка един на друг.
Тук отиват на война с песни, а на сватба - облени в сълзи...
И всичко е насериозно! Дори най-дребното нещо.
Как можа да ми причиниш това?
Кой знае кога ще видим пак Радлов?
Нямам нито ден за губене! Нямам и пукнат петак!
Какво... какво ще стане сега?!
Ти разбираш ли, какво означава "запой"?
Това означава "пиянство"!
А, Полеевски! Влезте.
- Господи, какво ви се е случило?
- Това е руска традиция...
- Моля Ви за прошка!
- За какво?
Ами... днес е празник...
Вие трябва да ми отговорите: "Бог ще ти прости".
- Бог да ти прости!
- Бог да ти прости!
- Трябва да поговоря с Вас.
- Добре.
Глупави момчета! Да се дуелирате за нищо!
- Можехте да се избиете!
- Щяхме...
А Вие защо се включихте в юмручния бой?
Не знам... Може би от срам.
Искате ли да знаете истината? Исках да прокудя завистта!
Каква завист?
- Обикновена руска завист.
- Руската завист специална ли е?
О, господи! Руската завист движи страната!
Както парната машина при британците!
Забелязах, как той ви гледа, вълнува се, ревнува...
Как се опитва да го скрие.
И как Вие го гледате...
Капитан Мокин е дежурен днес. Разполагате с 10 минути.
Моля ви, помогнете!
Не му разрешавайте да напусне училище!
Извинете...
Извинете,... трябва да вървя...
Не му позволявайте да напусне училище!
Джейн!
Какво правите тук?
Дойдох да видя болен приятел. Може ли да го използвам?
Разбира се.
- Това ли е лекарството Ви?
- Да.
- Тук "Толстой" ли е написано ?
- Аа? ... Толстой...
Само Вие лежите тук. Всички останали са навън.
- Какво ви се случи?
- Нищо!
Нищо сериозно. На урока по фехтовка...
Но как разбрахте?
- Блини!
- Блини...
Как Ви лекуват?
Не зная... Дават ми хапчета, сменят ми превръзките...
О-о-о!...Това ми е молбата!
- Извинете, каква молба?
- Молба за оставка.
- А до кого е адресирана?
- До генерал Радлов!
Боя се, че още дълго време няма да го видите.
- Защо?
- Той е на ... запой.
- Какво?
- Запой. Правилно ли го казах?
Той се напи. Да разбира се, вие знаете какво е запой!
Аз знам! А вие от къде знаете?
Видях го с очите си...
Андрей...
Понякога смятаме, че си отмъщаваме на живота...
А след това се оказва, че отмъщаваме сами на себе си.
Трябва да вървя.
Обещайте ми,
че повече няма да се фехтовате без защитна жилетка...
И ми обещайте, че няма да напускате училище.
- Три пъти.
- Три.
- Стара руска традиция!
- Да...
Ще прибера нещата по-късно.
Джейн!
- Имате ли бенка на гърба?
- Какво казахте?
Нищо...
- Простете ми...
- Бог да ти прости!
Обядвайте! Добър апетит!