The Little Mermaid 2 - Return To The Sea (2000) Свали субтитрите
Моето съкровище. Колко прекрасен виждам света.
Ти си песента, която пея.
Ти си моята прекрасна Мелодия.
{s:34}{s:b}'МАЛКАТА РУСАЛКА 2'
{s:34}{s:b}'МАЛКАТА РУСАЛКА 2' 'ЗАВРЪЩАНЕ В МОРЕТО'
- Скъпа, ти отново се прехласна.
- Погледни я, не е ли прекрасна.
Тя е божествена и ти си изящна
но пак закъсняхме.
- Не може да бъде.
- Екипажът e готов.
- Далеч зад нас е брегът суров.
- Готови ли сте момчета?
- Идват!
Тромпетите готови! Барабанисти, започвайте!
Навлизаме в открито море. В познати на мен светове.
Никога преди не е имало дете родено от суша и море.
Навлизаме в открито море. В подводни чудни светове.
Благословена да бъде принцесата малка и като човек
и като русалка.
- Ариел идва.
- Ариел идва?
- Ариел идва.
- Ариел идва?
Ариел идва?
- Ариел идва.
- Ариел идва.
- Ариел идва.
- Ариел идва.
Каква е тази врява океана разлюляла
от край до край?
Няма място за умуване
днес ще празнуваме с божествената Мелодия.
На цар Тритон дъщерята завръща се във водата. Ще има веселба.
Корабът приближава.
Вече чувам божествената Мелодия.
Изплуваме от водата в света под небесата.
Никога преди не е имало дете родено от суша и море.
Изплуваме от водата в света под небесата.
Завинаги единни да бъдем
и под водата и на земята.
Това е твоят свят, малка моя,
един свят от суша и вода.
Надявам се винаги да носиш в сърцето част от земята и морето.
Навлизаме в открито море. В подводни чудни светове.
Завинаги единни да бъдем и на земята
и под водата.
Поздравления!
Прекрасно!
Скъпа, Мелодия,
давам ти този медальон...
за да не забравиш никога, че част от сърцето ти...
винаги ще принадлежи на океана.
Мелодия!
Празненство!
Лудата сестра на Урсула!
Не пропуснах тортата и сладоледа, нали?
Моргана!
Предай бебето, или...
Урсула много би искала да дойде,
но изникна нещо.
До къде бях? А, да.
Толкова сте ми смешни!
В един миг сте на върха, а в следващият пропадате.
Честно ли е това, деденце? Теб питам.
Но кой е казал, че трябва да играем честно?
O, Ъндъртул!
Направете път, дребосъци!
Идвам!
Дай ми тризъбеца,
или скъпоценната ти внучка ще стане храна за акулите!
Всичко, което пожелаеш.
Само не наранявай малката Мелодия.
Я виж ти.
Получих тризъбеца,
отмъщавайки за бедната, нещастна Урсула,
придобих силата на океана,
а още няма 10:00.
Доста добра сутрин.
Залегнете.
Мелодия!
Какво стори с мен? Погледни ме!
Аз съм аншоа!
Това не е краят, Тритон! Това е само началото!
След нея!
Никога няма да ме намерите!
Но аз ще намеря теб...
и скъпоценната ти внучка!
Няма да намеря покой докато тази луда жена не бъде затворена!
Намерете я!
Намерете я!
Съжалявам. Няма и следа от нея. Изчезна безследно.
- Продължаваме да търсим.
- Скъпа, не.
Трябва да пазим Мелодия от нея.
Докато не намерим Моргана, Мелодия не може да влиза в морето.
Нито пък аз.
- Но, Ариел...
- Съжалявам, Флаундър.
Но ако Моргана поне малко прилича на Урсула, тя никога няма да се откаже.
Това е единственият начин.
Мелодия не трябва да разбира за хората от Атлантика...
нито за теб, татко.
Много добре, Ариел.
Права си.
Себастиан, ти ще я наглеждаш.
Аз?
Мелодия?
Мелодия?
Карлота, виждала ли си Мелодия?
От сутринта не, Ваше Величество.
Луи, Мелодия не е тук, нали?
Не, Ваше Височество, но тортата за рожденият и ден е тук.
Дванадесет мънички свещички.
Прекрасно!
Ще има някаква веселба.
Доста елегантна забава, както казват.
Само едно нещо липсва... почетният гост!
"Себастиан, ти ще я наглеждаш," ми каза.
Прекалено стар съм за това!
Рак на моята възраст трябва вече да е пенсионер, да има бронзов загар,
да играе голф,
отпивайки от чаша Туна Колада!
А не бавачка на поредната тинейджърка.
Мелодия!
Здрасти, Скатъл. Здравей, Себастиан. К'во става?
К'во става? Чакай да помисля.
Не ме пришпорвай.
Много добре знаеш к'во става.
Да си дойдем на думата. Ще закъснееш за...
Извинявай, Себастиан.
Мелодия, дете мое, колко пъти трябва да ти повтарям?
Изрично забранено е да плуваш...
зад защитните стени.
Зад защитните стени.
Всяко такова действие е безразсъдно пренебрегване на правилата.
Не знаеш ли?
Престани.
Ох, Себастиан, не мога да се спра.
Обичам морето!
Хей! Върни се тук!
Същата си...
като майка си.
Здравей, Мелодия.
Довери ми се!
Този път съм сигурна, че го направих както трябва.
Така каза и последният път, и после цяла седмица ме болеше гърлото.
Престани да дрънкаш и стой мирно.
Ще боли.
Да. Да. Да!
Няма смисъл.
Силата на тризъбеца е прекалено мощна за мен.
Обзалагам се, че Урсула би се справила.
Какво...каза?
Нищо. Само казвах...
Престани да ме критикуваш!
Майка ми цял живот това правеше.
Винаги беше Урсула това, Урсула онова...
или, " Моргана, защо поне малко не приличаш на сестра си...
Урсула!"
Не Урсула е виновна за това, че съм минитюаризиран.
- Вината е твоя!
- Не е!
Заради тебе се крием 12 мразовити години.
- Не е вярно!
- Заради теб не можем да се покажем...
вече в обществото!
Търсиш си го, дребосък.
Медальонът!
Тази пролука в леда чакахме до сега.
Когато невинната малка дъщеря на Ариел...
разкрие тайната на медальона,
тя ще има много въпроси.
А кой ще е там с отговорите?
- Ние.
- Точно така!
Тя ще е перфектният инструмент, който ще сломи Тритон.
И отново ще стана голям.
Най-накрая ще успея там, където сестра ми се провали.
Много, много голям отново!
Пълно господство над седемте морета!
Ще бъда огромен!
Мелодия, моля те.
Ако майка ти някога разбере, че си плувала навън...
Знам, знам. Ще припадне.
Въртеше ми се една мисъл.
Къде ли отиде?
Хей, Себастиан, какво против океана има мама?
Как може да има нещо лошо в нещо толкова...
прекрасно?
Знаеш ли?
Понякога се преструвам...
че имам плавници.
Иска ми се да мога да кажа на мама как се чувствам.
Но тя няма да ме разбере.
Мога да говоря с раците, но...
не и с нея.
Чакай малко.
Хрумна ми нещо.
Защо не кажеш на Ариел...
как наистина се чувстваш?
О, да, непременно.
Просто влез и кажи че си била навън...
че си плувала в океана!
Ще си спретнем празненство.
Празненството!
Това ми напомня нещо.
О, Ваше Величество.
Извинете, вината е моя.
Трябва да вървя. Не мога да се появя на празненството без обувки.
Ако питате мен, доста е странна.
Чух че говорела с рибите.
Майтапиш се.
Празненството ще е доста интересно.
Да, определено.
Липсваш ми, татко.
Иска ми се да си тук, със нас.
Мамо?
- Какво правиш?
- Нищо.
Ей сега се качвам!
Мелодия?
Готова съм.
Нека ти помогна.
Май днес косата ти не е в настроение.
Ако беше нямаше да помагам, нали?
Тук съм за да ви кажа, че доста хора са се събрали долу...
Ей сегичка слизаме. Дай ни още две минути.
Добре, две... Къде ли съм го чувал преди?
Мамо, остави четката.
Безнадеждно е.
Изглеждаш прекрасно.
Трябва ли да го правя?
Всички мислят че съм... странна.
Скъпа, на твоите години всички имат проблеми с приспособяването.
Преживяла съм го.
И аз не бях много послушна.
Ти? Няма начин.
Страх ме е...
Страх ме е, че ще се изложа.
Мелодия, не става дума само за празненството, нали?
Искаш ли да поговорим за нещо?
Знаеш, че можеш да ми кажеш всичко.
Добре.
Ще прозвучи малко налудничаво...
и доста невъзможно.
Не пощурявай,
но от всичко на света най-много си мечтая за...
Как върви?
Мелодия. Ти ли си?
Изглеждаш прекрасно.
Прав е. Ще поговорим по-късно.
Довечера ще си изкараш страхотно. Повярвай ми.
Нека ви представя Нейно Царско Височество,
Принцеса Мелодия.
Мама беше права. Мога да го направя.
Здравей. Искаш ли да танцуваме?
Давай.
Да, разбира се.
- О, не!
- Това беше.
Запазвам си билет за почивка.
- Съжалявам.
- Аз трябва да кажа...
- Добре ли си, Себастиан?
- Така.
С кой говори?
Говори с рак!
Ти!
Саботьор!
Ще те сготвя!
О, не! Не, Луи! Не искаш да го направиш!
Стар съм! Вече не съм вкусен!
Луи!
Мелодия!
Смърт за рака!
О, Луи!
О, скъпа,
толкова съжалявам.
Какво ми е?
Нищо ти няма.
Мамо, аз съм принцесата на бедствията.
Да си тинейджър е трудно,
и всички деца на твоята възраст се чувстват...
непохватно
- И...
- Мелодия?
Какво е това? Името ми е на него.
Тази песен. Къде съм я чувала?
Това е Атлантика.
Със морските хора и всичко останало.
Мамо, ти винаги си казвала, че това е стара рибарска легенда.
От къде го взе?
Намерих го.
Излизала си зад стената, нали?
Всъщност минах отдолу. Мразя тази глупава стена.
- Мелодия, не ти е позволено да влизаш в морето.
- Но защо?
- И защо името ми е на този медальон?
- Мелодия, чуй ме.
Криеш нещо от мен.
Ти наруши забраната!
Никога повече не искам да ходиш там! В морето е опасно!
От къде знаеш? Никога не си била в него!
Мелодия, Аз...
О, не!
Ариел, скъпа,
знаехме че този ден ще дойде.
О, Ерик.
Прав си. Време е да и кажа истината.
Спокойно, хлапе,
всичко ще е наред.
Когато аз бях тинейджър...
не можеха да ме измъкнат от черупката за нищо на света.
Имах писклив глас...
и малки щипки.
И един ден, бум!
Звучах като Карузо...
и щипките ми станаха огромни!
Млада госпожице, къде си мислите че отивате?
Трябва да намеря отговор.
Този медальон означава нещо,
и ако никой не иска да ми каже какво,
ще трябва сама да го разбера.
Мелодия, моля те! Правиш огромна грешка!
Възхитително.
Божествено!
Хайде, плоските.
Побързай, Ъндъртул.
Момичето се нуждае от помощ.
Добре, Себастиан, трябва да останеш спокоен.
Вината не е твоя.
Трябва само да влезеш вътре и спокойно да обясниш...
че Мелодия е избягала.
Няма нужда да пощуряваш.
Каквото и да правиш,
"абсоълно," "напютно"...
не трябва да се паникьосваш.
Мелодия!
- Мелодия я няма, Мелодия изчезна!
- Себастиан? Какво правиш тук?
Вината е моя! Опитах да я спра!
Не заслужавам да живея!
Изчезнала е? Къде е изчезнала?
Навън... навън...
в морето.
Къде може да е отишла?
При Моргана.
И тя ще ми каже какво значи този медальон и защо името ми е на него?
Разбира се, хлапе.
Моргана е най-добрата. Тя ще ти помогне.
Добре. Тогава да вървим.
Ангелско личице, запознай се с единствената...
Моргана.
Добре дошла, скъпа моя.
Не се стеснявай.
Влез. Влез на студено.
Седни, седни.
Сложи си краката тук.
Гладна ли си? Опасявам се че имаме само студен бюфет.
Хапки корюшка? Водорасли?
Малко рибка?
Не, благодаря.
Надявах се да ми кажеш,
защо името ми е на този медальон.
Мама не искаше да ми каже.
Тя просто не разбира.
Не само твоята майка не те разбира.
Повярвай ми, знам как се чувстваш.
Скъпо дете, мислила ли си някога...
че името ти е отгоре...
защото съдбата ти е вътре?
Дълбоко в себе си знаеш, че не си създадена да бъдеш...
просто човек.
Ти си нещо по възвишено.
Русалка?
Но това е невъзможно.
Скъпа, всичко е възможно.
Можеш ли да ме превърнеш в русалка?
Лесна работа, скъпа.
Пожелавам ти късмет.
Магията на Урсула! От къде я взе?
Пазих я за специални случаи.
Една капка и готово!
Ще се сдобиеш с опашка!
- Наистина ли?
- Хайде, скъпа.
Съдбата ти те очаква.
Не мога да повярвам!
Аз съм русалка.
Кажи го ясно и гордо!
Аз съм русалка!
Имала си го през цялото време.
Можеше да ми върнеш предишният облик. Защо, ти...
Точи си зъбите, дребосък.
Тя трябва да се хване на въдицата.
Татко, толкова съм притеснена.
Всичко ще се оправи, Ариел.
Групи претърсват целият океан.
Ще се присъединя към тях лично.
Ариел, може би трябва да идеш с него.
- Но, Ерик...
- Аз ще ръководя търсенето по суша.
Ти познаваш тези води,
и познаваш дъщеря ни.
Трябва да идеш.
Може да е опасно.
Ерик е прав, татко.
Трябваше да се досетя, че не мога да държа Мелодия далеч от морето. То е част от нея.
И част от мен.
Трябва да вървя.
Доведи я в къщи.
Чувството е невероятно!
Извинете. Съжалявам, мадам.
Дръжте се здраво. Плавниците сложете.
Все едно и на двата си крака пантоф обуваш голям.
Така е наляво, как е надясно?
Цяла нощ в кръг ще въртя.
Значи така е напред. Няма проблем.
Не мога да повярвам, че мога толкова много неща.
Да плувам в морето така както вървя по брега.
Сега съм свободна, не като мида затворена.
Пази се море, това съм аз.
Ето ме.
За момент всичко в мен
и живо и като дом чувствам морето.
Въртя се въртя, така грандиозно.
Не както влача крака в пясъка помпозно.
За миг, животът е чудесен,
плувам в морето със песен.
Това е повече от колкото съм мечтала.
За миг, само за миг,
късметлийка съм голяма.
Ако само за миг,
можех със теб да споделя,
морето нямаше да е загадка.
Защо го направи, защо?
Всичко е ново и тъй ярко блести,
много по-истински живот от преди.
Вижте ме как се рея.
За миг, аз грея.
Имам плавници работещи чудесно.
Пръстите ми са сбръчкани но изобщо не ми пука
дори и всички къдрици да идат на боклука.
За миг, мога да усетя,
как всичките ми мечти са реалност.
Иска ми се мама да можеше да чуе.
Морето е моята песен.
За миг, само за миг,
на него аз принадлежа.
Ще те намеря, мила моя,
и когато го направя,
ще те прегърна силно, моя Мелодия
и ще запея песента на морето
със теб.
- Ще запея песента на морето...
- За миг, само за миг...
- със теб.
- на него аз принадлежа.
Благодаря ти! Толкова много ти благодаря!
- Какво има?
- Знаех, че това ще се случи.
Опита и ти хареса.
Ох, Ъндъртул, толкова съм непохватна...
Скъпа моя,
нямаше достатъчно елексир за да може магията да трае вечно.
Моля те, не искам отново да съм обикновено момиче.
Няма ли начин да остана русалка?
Опасявам се, че няма никакъв начин.
Е, има един начин.
Не. Какви ги мисля? Много е опасно.
Кое? Кое е прекалено опасно?
Мога да направя заклинането да трае по-дълго...
ако си върна магическият тризъбец.
Но той ми бе откраднат преди години...
от един побъркан клептоман,
и няма кой да ми го върне.
Може би аз мога да го върна.
Ще го направиш ли за мен?
Ако го направя ще ме превърнеш ли завинаги в русалка?
Дори по-дълго, ако искаш.
Ето къде живее негодникът.
В Атлантика? Значи не е само стара рибарска легенда?
Наистина съществува?
Разбира се, че съществува, скъпа моя.
Че кой ти е казал друго?
Майка ми.
Сигурна съм че не те е излъгала нарочно.
Добре, ще ти донеса тризъбеца.
Можеш да разчиташ на мен!
Пази се, скъпа.
Наслаждавай се на плавниците!
Докато можеш.
Да видим.
На юг докато не преминем двата кръга,
после на север до...
на, на изток до...
до...
Картата ми. Счупи се.
Сега как ще намеря пътя към Атлантика?
Помощ! Някой да помогне!
Помощ! Дръж се, мило! Ще те спасим!
Помощ! Мамо! Побързай!
Не мога да я стигна.
Някой да помогне!
По-силни от ураган! По-смели от кит убиец!
По-бързи от змиорка!
Това са безстрашните авантюристи...
и изследователи
Огромният Тип и неговият верен другар Даш!
- О, не.
- Не и те.
Това е то, Даш. Спасение.
Не, не моржа.
- Извинете, съжалявам.
- Oх!
Това лицето ти ли беше?
Най-накрая ще сме истински герои.
Да, вече няма да ни се смеят.
Прекалено лесно е.
Едно, и две,
и акула...
- Акула?
- Акула!
- Акула, акула, акула!
- Направете път!
- Качвай се, нагоре, нагоре!
- Надолу.
Махни се от мен!
Не беше толкова лошо.
Мамо!
Още една перфектно изпълнена операция.
Какво си мислихте че правите?
Опитвахме се да бъдем герои.
Това че зарязахте бебето ми героично ли беше?
Заради вас почти не ни убиха.
О, да, безстрашните герои.
По скоро са кръгли нули!
Добра шега!
Продължавайте.
Смейте се докато не ви паднат миризливите смокинги.
Ще ви покажем... някой ден.
Извинете.
Не се плашете. Няма да ви нараня.
Уплашени? Кой е казал че сме уплашени?
Не знаеш ли за неуловимата маневра когато срещнеш някого?
Здравейте, аз съм Мелодия.
Това е Тип, а аз съм Даш.
Извинете, г-н. Разказах Всичко на Първият Срещнат.
- Току що развали прикритието ни.
- Опитвах се да се държа приятелски.
Момчета, наистина трябва да вървя,
и ако можете да ми кажете...
Видя ли? Ще си тръгва, и вината е изцяло твоя.
Моя?
- Момчета...
- Сигурно е алергична от лоести.
Така ли?
Може би не обича птици, които не могат да летят!
Момчета...
Ти също не можеш да летиш.
И походката ти е смешна.
- Момчета!
- Така ли?
Ами... ти също не можеш да летиш!
Момчета!
Някой от вас знае ли как да стигна до Атлантика? Нямам много време.
Защо ще ходиш в Атлантика?
Трябва да си върна нещо, което е било откраднато от мой приятел.
Ако не го направя, ще се превърна в...
Какво? Ще се превърнеш в какво?
Човек.
Знаех си, че има нещо не-рибно в теб.
Успех, сестричке. Ние сме до тук.
Разкажи ни после как е минало.
- Ние ще те заведем.
- Наистина ли?
- Наистина ли?
- Това е девойка в беда.
Това е големият ни шанс.
Не мога да повярвам че го правя.
Някой да ме спре.
Добре това, в играта сме.
Потегляме към Атлантика!
Ний сме навсякъде,
по суша и по море.
Пазете се баракуди, на колене.
Защитаваме приятели и познати,
Силен съм като кит.
- Хей!
Но с по-малка опашка.
С опасността очи в очи заставаме.
Подлеците на бой призоваваме.
Атакуваме брега
и търсим непознатото.
След това може ли да се прибираме?
Огромният Тип и Смелият Даш,
авантюристи и изследователи.
Огромният Тип и Смелият Даш,
авантюристи и изследователи.
Нашата цел е най-доброто да покажем
и феновете наши пак да смаем.
- Героите на деня.
- Правим всичко миш-маш.
Огромният Тип и Смелият Даш.
Противните раци побеждаваме без проблеми,
разбиваме акулите със зъби големи.
- Борбата е жестока.
- Милост няма.
Герои сме ние, дума голяма.
На една маса с героите седим,
със плащ обвити в нощта кръжим.
Изкачваме всеки връх
само защото е там.
Ела с мен, историята да напишем.
За смелостта, за нас.
- Тризъбеца.
- Или каквото и да е.
Огромният Тип и Смелият Даш,
авантюристи и изследователи.
Огромният Тип и Смелият Даш,
авантюристи и изследователи.
- Героите на деня.
- Правим всичко миш-маш.
Мелодия, Тип и Смелият Даш.
Един за трима, трима за един.
Атлантика,
ние идваме.
Знаех си, наистина съществува.
Атлантика.
Точно така, принцесо.
Още малко остана.
Плащ! Кама!
Погрижете се никой да не попречи на завръщането и.
Чул ли си нещо, татко?
Търсих навсякъде, но... Флаундър!
Татко!
Сега пък какво?
- Извинявай.
- Ариел?
- Флаундър?
- Ариел!
Липсваше ми.
Доста си пораснал.
Можеш да го повториш.
- Насам!
- Подай на мен!
- Да!
- Искам я!
Деца, казах ли ви...
да не играете Ритни Мидата в рифа?
- Извинявай, татко.
- Деца.
Съжалявам за Мелодия.
Флаундър, нуждая се от помощта ти.
Дори дивите морски коне не могат да ме спрат.
- О, Боже!
- След мен!
Хайде!
Толкова е красиво.
- Извинявай, ви...
- Извинявай, вината е моя.
...ната е моя.
- Здравей.
Не съм те виждал преди. Как се казваш?
Аз съм... Мел... Мел...
Хей, момчета! Запознайте се с Мел-Мел.
- Здрасти.
- Искаш ли да играеш с нас?
Добре, добре. Стига толкова!
Няма нищо за гледане. Разотивайте се.
Хайде, госпожице Известност.
Имаме други задачи. Не помниш ли?
Може да се видим по-късно.
Това се случва...
като заведеш селската рибка в големият град.
Това пингвин ли беше?
Хубава къщичка.
Хайде. След мен.
Това трябва да е той.
Изглежда тъжен.
- Не прилича на крадец.
- Никога не приличат.
Вижте, ето го!
Вилица? Рискувахме опашките си за една вилица?
Нямаме време за това.
Искам да включите всеки свободен морски човек в търсенето!
Намерете я!
Намерете я!
Даш, ако... ако това е краят,
искам да знаеш, приятелю,
за нещата които казах за лойта.
- И аз съжалявам че казах за рибешкият ти дъх.
- Да...
- Ти не си казвал нищо такова.
- Но си го мислех.
Крал Тритон, дъщеря ви се завърна.
За малко.
О, да, точно така. Не бързай. Полегни. Почини си.
Нека се бавим докато умрем!
Сигурен съм, че скоро ще появи.
Връща се!
Медальонът ми!
Не се тревожи, Ариел. Ще я намерим.
Татко! Тризъбецът!
Това е невъзможно.
Никой не може да вземе тризъбеца от тази стойка освен вас, сър.
Или някой от потомците ви.
Мелодия.
Която аз трябваше да наблюдавам.
Давайте, изкормете ме. Сгответе ме, сър.
Как се е озовала тук?
Моргана. Ако тя получи тризъбеца...
Удвоете претърсващите групи!
- Искам всяко същество в океана да търси!
- Да, сър!
Чакай малко.
Тези двамата са ми познати.
Вината е само моя.
Само ако внимавах малко повече...
вместо постоянно да дърдоря...
...и бърборя.
От сега нататък Ваше Величество, нищо няма...
да ми убегне.
Направихме го!
През цялото време Атлантика е била така близо до дома ми.
Това ли е домът ти?
Беше.
Страхотна къщичка. Наистина.
Но защо е тази стена?
Знам че добрите огради правят добри съседи, но това не е ли прекалено?
- Какво сте искали да държите навън?
- Не е построена да държи нещо навън.
Построена е да държи мен вътре.
Хайде. Да тръгваме.
Хлапе, ние тримата, сме страхотен отбор.
Щом веднъж станеш русалка завинаги, ще сме приятели завинаги.
- Ще бъдем неразделни.
- Нищо няма да застане помежду ни.
- Акула! Бягай! Бягай!
- Акула!
Не, чакайте
Това е...
Бързате ли за някъде, момчета?
Какво да кажа? Който го може, го може.
Хей, успяла си!
Съкровище, ти си новата ми героиня.
Да вървим. Време е за малко магия.
Но... приятелите ми...
Наричаш тези страхливци приятели?
Хайде!
Искаш ли да си русалка или не?
Получихме силата.
Получихме силата.
Получихме силата!
Тук е значи.
Върни се възможно най-бързо и кажи на баща ми. Аз ще опитам да намеря Мелодия.
Но ако тази стара вещица е там, значи и малката акула е там,
и онези плоските двама, и тя с онези лигави пипала...
по лицето ти и...
Няма да те пусна сама.
Но, Флаундър, ако и двамата идем,
кой ще каже на татко къде се крие Моргана?
За какво си шушукате? Мелодия някъде наоколо ли е?
- Намерихте ли я? Тя...
- Скатъл!
Ела и мълчи.
Чакай малко.
Скатъл може да помогне.
Скатъл, искам да внимаваш.
Обречени сме.
Ето къде си била, скъпа!
Притеснявах се за теб.
Виж ти! Донесе ми тризъбеца.
- Умно момиче.
- Дай и го! Дай и го!
Хей!
Прости му, скъпа. Има проблеми с размера.
Ако ми дадеш...
- Мелодия, недей! Не я слушай!
- Мамо!
Ти си русалка?
Ариел, колко мило че дойде.
Довела си и Флупър.
Казвам се Флаундър.
- Грр!
- "Гррр" и на теб, дребосък.
Хайде да те видя.
Една захапка и целия ще почервенееш.
Скъпа, дай ми тризъбеца.
През цялото това време не си ми казала?
Да пази най-съкровената си тайна от собствената си дъщеря.
Моля те, дай ми го, Мелодия.
Не, дай го на мен.
- За твое добро е.
- Лъже!
Аз ти дадох това което винаги си искала.
Тя е тази която те е лъгала толкова години.
- Опитвах се да те предпазя.
- Като ме затвори?
Знаеше колко много обичам морето.
Защо скри истината от мен?
Мелодия, чуй ме. Ако можех да променя нещо в живота си...
Късно е, мамо.
Мелодия, не!
Силата на седемте морета под моя власт!
Ехо! Може ли да продължим с програмата?
Все още съм малък!
Мамо!
Майка ти само се опитваше да те предпази от мен!
Това което направи, го направи...
от любов.
Малката Мелодия беше много лошо момиче,
да краде от собствения си дядо.
От дядо ми?
Крал Тритон, Владетелят на Атлантика,
управляващ всички морета!
Или поне беше такъв, докато не се появи един дребен крадец.
- Ти ме изигра.
- Сама си си виновна.
Кажи ми, Мелодия.
Нали винаги си мечтала да бъдеш русалка?
Струваше ли си?
Мелодия!
И между другото,
времето ти като русалка вече привършва.
Ще се видим по-късно.
Имам работа с по-голяма риба!
По-голяма риба! Добра идея!
Трябва да продължаваме да опитваме.
Няма смисъл. Прекалено е дебел.
О, Флаундър.
Развалих всичко.
Ние сме страхливци. Мекотели.
Великите Тип и Даш.
Страхливци и загубеняци.
Поне сме живи.
Това живот ли го наричаш.
От една страна...
можем да водим дълъг здравословен живот,
като противни, жалки, страхливи...
- Червеи.
- Това беше добро.
Страхливи червеи.
От друга страна, можем да съберем останалата ни смелост,
да атакуваме и да бъдем герои.
Да, докато не ни нарежат на малки парчета.
Прав си.
Мелодия е там.
Може да е в беда. Може да се нуждае от помощта ни!
Какво ще бъде?
Цял живот като червеи,
или две минути като герои?
Приветствайте Кралица Моргана!
Приветствам! Приветствам!
Почакай, скъпа!
Кавалерията пристига!
Ариел!
Принц Ерик.
Дошъл си да се присъединиш към купона?
Ще има фойерверки!
Урсула щеше да хареса това.
Моргана!
Крал Тритон?
Само това ли можеш?
Освободи дъщеря ми, предай внучката ми...
и ще те пощадя.
Какво ще направиш? Ще хвърлиш рака по мен?
Приеми го, Тритон.
Песента ти е изпята!
Ще ви науча на маниери!
Погледнете ме. Аз хапя!
Пазете се!
Къде е Мелодия? Какво си направила с нея?
Искаш да се присъединиш към дъщеря си? Мога да го уредя.
Ерик!
Много си лоша!
Много.
Отивате ли някъде момчета?
Търсихме стаята за малките пингвинчета.
Приятно ми беше че се познавахме.
Това е една смела купчина лой.
Аз ще го задържа! Ти намери Мелодия!
По-бързо!
Какво става?
О, не.
- Нали щеше да го задържиш!
- Държа го!
Добра рибка.
Голяма рибка.
Дръж се, Мелодия!
Ще пробия път навън...
дори и това да е последното нещо...
което ще направя.
Тип! Помощ!
Още една перфектно изпълнена операция.
Мелодия!
Глупаци! Тризъбеца е мой.
Всички морски създания са под моята власт!
Аз съм кралицата на морето,
и ще се преклоните пред мен!
- Това не е добре за болният ми кръст!
- Жалки глупаци!
- Вижте колко могъща мога да бъда!
- Мамо!
Краят започна...
за всички, които имате плавници!
Това беше, Тритон.
Поклони се!
Поклони се пред мен!
Не, Ваше Величество. Не трябва.
Съжалявам, Себастиан.
Нямам избор.
Мечтите се сбъдват.
Видя ли това, мамо?
Коя ти е любимка сега?
Всичко свърши, Тритон.
Осъждам те...
на забвение!
Ти!
Какво си мислиш че ще направиш...
с това?
Назад!
В грешка си, скъпа.
Дядо?
Мисля, че това принадлежи на теб.
Не!
Никога отново...
няма да заплашваш семейството ми.
Няма измъкване...
никога!
Мамо.
Татко?
О, Мелодия, страхувах се че сме те изгубили.
Съжалявам, мамо.
Не, съкровище. Ние съжаляваме.
Трябваше да ти кажем истината.
Не исках да нараня никого.
Надявах се да съм по-добра русалка отколкото момиченце.
Мелодия, скъпа, няма значение дали имаш плавници или крака.
Обичаме те заради това което си отвътре...
нашето смело малко момиче.
Също като майка си.
Дядо!
Мелодия, не те виня...
за това че искаше да се присъединиш към морските хора.
И защото си ми внучка,
ти давам най-ценният подарък...
изборът: можеш да дойдеш с мен в Атлантика...
или да се върнеш в дома си на сушата.
От теб зависи.
Имам по-добра идея.
Сега всички можем да сме заедно!
Чувам музика да свири, весела, игрива.
Животът е песен.
Днес сме тъй щастливи, днес сме тъй игриви,
и на сушата и във водата.
Моряците плават, китовете рев надават,
плуваме свободни.
Сега сме по-добре заедно пеем и на суша и по море.
Хванете този ритъм.
Разкършете плавници и крака.
Животът е сладък, животът е велик,
о, колко сладък миг.
- Сега всички!
- Скачайте!
Има достатъчно вода за всички!
Внимавайте!
- Няма вече лошо време.
- Настана ден да се сбереме
в перфектна хармония.
Сега сме по-добре заедно пеем и на суша и по море.
Само тези на сушата.
Само тези във водата.
Животът е от сладък по-сладък
и на сушата и под водата.
- Сега всички
- Хайде, Гримсби. Водата е страхотна!
Не мисля, сър. Идеята ми се струва доста абсу...
Сега сме по-добре заедно пеем и на суша и по море.
Извинявай.
- Здрасти.
- Здравей.
Сега сме по-добре заедно пеем
и на сушата
и във морето.
Превод и субтитри: {s:28}Blink182