Narayama Bushiko (1983) (Narayama Bushiko CD#1.sub) Свали субтитрите
Какво правят Шиняшики, Татсухей?
Нищо особено
Как е стареца?
Криво-ляво.
Я дай още дърва.
Бабо, на колко години си?
69.
Колко здрави са зъбите ти.
Спокойно можеш да ядеш орехи...
заедно с черупките.
Е, не съм пробвала...
Все ми се струва, че имаш 33 зъба.
Не говори глупости!
Че то... аз си имам 28.
Ти и не можеш да броиш...
повече от 28.
- Наистина, имаш повече зъби!
- Кесакичи!
Млъквай и работи!
Провървя и на Отори...
голям късмет извади.
Пое последният си път към планината...
и заваля сняг...
Тоя миризливец още ли спи?
Рисуке!
Рисуке!
Иди нахрани коня.
Да си ходил снощи до къщата на Араяшики?
Разправят, че момчетата от селото...
ходят и онождат кучето му.
А... не съм ходил там.
Внимавай...
старият Араяшики...
претрепа един от ратаите си преди време...
Е, не знам...
Да не съм те видял там! По-малък си от мен.
Така че ще ме слушаш, ясно!
Ужасно смърдиш!
Запуши си носа като не ти изнася!
Хей, Нисаку!
Бабо!
Защо варим от белия ориз?
Мама е на смъртно легло.
Окане, ли? Горкичката...
Мамо! Мамо!
Ето ти бял ориз.
Ей, ти! Eла насам!
Изхвърлил си новороденото си...
в моето поле. Няма да се разберем така!
Какво новородено, бе?
Жена ти беше надула корема, нали?
Не е вярно.
Нашето дете...
го погребахме на гробището.
И кога това?
Ами някъде...
преди 10 дни беше.
Май това дете е на Накая.
И неговата беше бременна.
Да, вярно!
Рисуке!
Ти ли ще закопаеш бебето?
Изкопай и един гроб за майка ни.
Хвърлил си трупа на бебето...
в моето оризище!
Е и? И без това не си гледаш нивата...
ще се разложи без да усетиш.
Тъкмо и добре ще я натори.
Трябва да си ми благодарен за това.
Нямам нужда от твоите лайна в нивата си.
Значи наистина ти си бил!
Това дете не е мое.
Ако беше момиче, щеше да е, нали?
Нещастник!
Че то и тебе...
те изхвърлиха като се роди. Ама оживя...
Ти си нещастник!
Не е моя вината, че съм мъжко.
Какъв ужас! Смърдиш ужасно!
Ако пак се роди момче...
пак ще го изхвърля тук.
А така... сега пък тая ми мърси нивата!
Приветствам ви, търговецо на сол.
Здравейте, Орин.
Как е внучката ви?
Нали знаете... майка и...
Таке, жената на моя Татсухей...
Да, чух за това.
Какво нещастие!
Същата година, след като роди...
падна при злополука от скалите над селото.
Заповядайте, седнете...
налейте си вода.
Татсухей в планината ли е?
Не, в полето излезе.
Странно, стори ми се...
че го видях на западния хълм.
Татсухей ли?
Е, отдалеч го мярнах само...
не съм сигурен.
Орин, дойдох днес...
да поговорим за нещо...
Сол?
Няма да купувам днес.
Не съм тук заради това.
Тази сол е дар за вас от Йонехачи...
от съседното село.
От съседното село ли?
Дошъл съм да предложа...
жена за Татсухей.
Уредихме се със снахичка! От съседното село.
Казва се Тама.
Овдовяла е преди три дни.
Ще дойде след 100 дена.
На 37 е, с 8 години по-млада от теб.
Не искам повече да се женя.
Миризливец! Не се доближавай!
Рисуке, не го закачай!
След Татсухей, Кесакичи ще бъде...
глава на семейството. Така че трябва да го слушаш!
Татсухей!
- Бил ли си на западния хълм да играеш комар?
- Не.
Стареца те е видял.
Метнал си се на баща си. Все нещо криеш...
А може пък да е видял баща ми?
Едва ли. Баща ти сигурно е мъртъв отдавна. Избяга преди 30 години...
Както и да е... Стареца може и да се е объркал...
Хайде, мамо!
Разкажи ми...
как изчезна баща ми...
Ти беше на 15,
а Рисуке на 5.
Беше ужасна година.
Продадохме на търговеца на сол...
новородената си дъщеря.
Майката на Рехай беше на 69, на колкото съм и аз сега.
На тази възраст, старите хора трябва да бъдат отведени...
в Нараяма, божествената планина.
Баща ти бе доста мекушав.
Все не можеше да се реши...
да отведе баба ти.
А традицията трябва да се спазва.
Човек не трябва да се поддава на чувствата си!
Рехай бе нещастен... не можа да се реши...
и избяга.
Стана за посмешище на цялото село.
Дано и ти...
Не! Аз не съм такъв. Няма да повторя постъпката на баща си!
Да ти не си такъв...
Майка ни намери вкъщи... под миндера...
33 косъма...
от онова място под корема...
Мацу, а ти колко ли имаш?
Не знам.
Дай да ги преброя.
Не, Кесакичи! Ах, мръсник!
Не, не, не тук!
Олеле, папратта ми отиде...
Майната и на папратта.
След малко...
ще ти събера двойно повече.
И хвойна ще ти набера.
И плодове...
всичко, всичко, което пожелаеш.
Ще ти напълня кошницата. С всичко...
Старата Орин събра...
в своята уста...
33-те зъба на дявола...
Искаш у дома ли да те заведа...
да преброиш...
колко зъба има майка ми?
Стига де, не се заяждам.
Тая песен я чух от Кесакичи.
- Кесакичи я е пеел?
- Да.
Кой е?
Помогнете...
Синът ми е самият дявол.
Не ми дава нищо за ядене...
иска да умра.
Има ли някой тук?!
Татко...
Татсухей е дошъл да те види.
А, така ли...
Само плюска! Иска да яде само печено пиле.
Днес вече изяде едно.
Време му е вече да го качвам на Нараяма.
Навърши 70 години.
Май скоро идва ред и на майка ти...
Завиждам ти, Орин.
И защо?
Иска ми се да поживея още малко.
А аз съм здрава...
и ме е срам, че живея,
защото всъщност, само ям. Полза от мен няма.
С удоволствие ще тръгна за Нараяма.
Не искам да умра тук...
и да ме заровят като боклук.
Ех, това не зависи от нас.
Душата все едно, отлита към планината и се възцарява на върха.
Там ще се видим отново.
Наистина ли?
Със сигурност.
И мъжа ти ще те чака там.
А за моя не знам...
Каква стана всъщност с Рехай?
Намериха само пушката му...
на западният хълм...
Сигурно е мъртъв.
Много си падаше...
по жени и комар.
Е, не беше лош човек.
Да, вярно е.
Все пак, беше ти верен и те обичаше.
Това не е вярно.
Да... много ти се събра тогава.
Много, наистина.
Още ме е срам от хората.
Окане ще умре.
Кога?
Утре или вдругиден.
След два месеца...
ще имаш жена.
Ще се поуспокоиш...
Чакайте...
няма да го чакам да се жени.
Ще се оженя преди него.
Жена ми ще се грижи за Юки.
Какво?
Но ние нямаме достатъчно храна...
да храним две жени.
Глупак! Няма да има храна за теб, бе!
Той иска...
да се ожени за Мацу.
Говедце такова!
Млъкни!
Не е ли голямо?
Не, точно по мярка е.
То... нали си виждал котките като умрат, как се подуват.
Как е Окане?
Почина току-що.
Да побързаме тогава.
Мамо, ама ти си жива още?
Да, похапнах от белия ориз...
и ми мина.
Я, бял ориз!
Не пипай!
Проклета бабичка!
Пакостници.
Успокой се, миличко!
Реколтата е много слаба тази есен.
А и много деца се народиха.
А вие по какъв повод сте тук?
Нали това е домът на Татсухей?
Да не сте Тама от съседното село?
Да, сега там празнуват...
Започнаха гощавката още щом напуснах селото.
Нали разбирате, ще хранят едно гърло по-малко...
ето затова съм сега тук...
Горкичката, сигурно си много гладна?
Заповядайте! Влизайте.
Няма ли да поканиш и хората, които те доведоха дотук?
Заповядайте, влезте и вие!
То... няма никой с мен. Сама дойдох.
Брат ми трябваше да ме доведе,
но се напи от радост...
А и баща ми държеше да се махна колкото се може по-бързо.
Ех, да бяха ни казали...
аз щях да дойда да ви взема.
И сама се справих...
благодаря.
Казах на търговеца на сол...
че скоро ще тръгвам към Нараяма.
Не трябва чак толкова да бързате...
да вървите в планината.
Няма как.
Иначе ще разгневим Бог.
Всичката тази пъстърва...
аз съм я наловила.
Невероятно! Ловите пъстърва с голи ръце?
Да... никой в цялото село...
не може да улови повече от мен.
Знам едно местенце, където има много риба.
Някой ден, ще ти го покажа.
Сега си хапни, изяж всичко.
Не бой се, наловила съм много. Изсуших даже една част за зимнина.
Ще ида да извикам Татсухей.
А ти си яж, не се притеснявай.
Брех, само два ли счупих?
Рисуке, не казвай на никого за това!
Какво намери там? Дай да видя!
Нищо не съм намерил! Разкарай се!
Миризливец!
Вониш ужасно!
Мери си приказките!
По-стар съм от теб! Не забравяй това!
Гадина!
Хапвай, хапвай.
Сега ще доведа Татсухей.
А на мен вече ми е време да вървя в планината.
Зъбите ми почнаха да падат...
Хайде, вдигайте!
Татсухей празнува...
голям късмет извади....
Ще се жени пак...
за една година - втори брак...
Кесакичи!
Къде е Татсухей?
Вижте я старата вещица!
Орин е пак с кръв по устата...
Захапе ли те знай, прошка няма!
Но и тя ще иде в Нараяма...
Макар и зъбите и да не падат...
Таке, покойна моя снахичке!
Тази, която дойде при Татсухей,
тази която ще те замени,
се казва Тама
бая голяма е, да знаеш...
и доста грубовата...
но иначе добра е...
да, да, добра жена е.
А така, така е добре!
Много е хубаво.
На мен също.
Господарят на къщата.
Тази змия ли?
Приветства те.
Широ, кученцето ми... Я ела на батко..
Тихо, тихо! Не мърдай бре! А така...
Оеи!
Оеи!
Оеи, чуй ме.
Яденето е готово. Змията се е сварила прекрасно.
Над нашето семейство...
лежи ужасно проклятие.
Там, където сега е колибката на кучето...
имаше голям плевник.
Там живееха ратаите...
един от тях посегна на сестра ми.
Баща ни ги свари...
и го преби до смърт.
Затова сега съм болен...
и няма да мога да умра на Нараяма...
това е проклятието...
идващо от неспокойният дух на ратая.
Когато умра...
искам да преспиш с всички ергени от селото.
С всеки един по една нощ.
- Цяла нощ ли?
- Да.
И с всеки, да се помолите на домашният Бог.
Държа обезателно...
всички с които приспиш, да се помолят
на Бога на къщата.
Ако не го сториш,
проклятието ще тегне
над дома ни навеки.
Оеи!
Моля те, направи го.
Трябва да изкупиш греха.
Чу ли ме? Закълни се!
Да, добре.
Не се тревожи.
Ще го направя.
Ще изкупя греха ти.
Лъжеш!
Не лъжа!
Кой ти каза?
Това е последната воля...
на стария Араяшики.
- И кой ще я изпълни?
- Оеи, разбира се.
А ти откъде разбра за това?
Да, откъде го чу?
Ами... минавах покрай дома им...
Олеле, той там явно с кучето се е овъргалвал.
Идиот! Просто минавах оттам!
Миризливко, съвсем си изкукуригал!
Явно и кучето не му е бутнало и той окончателно е полудял! Горкичкия...
Ненормалник! Да, луд е!
Гадове!
Само ми се подиграват.
О, Боже...
нека престана да мириша така! Излекувай ме!
А после, нека бащата на Оеи...
да умре по-бързо.
И още...
Идиот такъв! Пак си ме изложил!
Знам вече, какво си правил снощи!
А... това, че ви видях какво правите с Тама ли?
Вярно ли си ни гледал?
Или искаш да знаеш какво стана със зъбите на майка ни?
Какво за зъбите?
Мама ми забрани да казвам...
За кучето ти говоря бе, идиот!
Глупак мръсен! Сега ще ми кажеш ли истината?
Зъбите на майка ни не са паднали...
просто така, нали?
Ела тук!
Ще те науча аз!
Няма да криеш повече нищо от мен!
Идиот!
Мамо!
Как можа да направиш това със зъбите си!
Като в люлка сме.
Заваля!
Ха, паднах.
Бременна съм.
- Кога ще родиш?
- Догодина.
Значи ще сме бебето...
аз...
татко и баба...
Да... баба...
ще си има правнуче.
Нещо лошо ли има в това?
Не е редно жените...
да раждат толкова млади.
На баба няма да и хареса...
Ще е като в баладата за девойката Гин.
Е, щом е така...
Да вървим у дома.
- У вас? Наистина ли?
- Да.
От днес нататък, ще има само по една купа ядене за всеки.
Правилно.
Мацу, може и добре да въртиш любов,
но огън да накладеш, не те бива...
ще трябва и на това да се научиш.
Благодаря ти, дъще.
Имаме много от рибата...
Никога повече не го прави.
Защо си я наказал?
Запомни, отсега нататък, ще имам още една внучка...
макар и да не ми е изпотрябвала, все пак...
всички вие сте част от моя живот.
Приемам я в семейството...
друго не ме интересува.
Ще вървя да спя.
Крадци! Крадци!
Дръжте ги!
Къде са?
Натам побягнаха!
Към вас са тръгнали. Стой тук!
Наглеждай Юки.
Тъкмо си лягах...
когато чух страхотен трясък и видях Амая.
Искаше да открадне чувала с грах...
който бяхме събрали миналата седмица.
Хванах го.
Така стана.
Според традицията, той трябва публично...
да поиска прошка от бога на Нараяма.
Претърсете къщата му!
Намерих!
Това ли е всичко, Нисаку?
Това е.
Невероятно!
От своята нива едва ли...
е събрал повече от половината.
Тая година реколтата беше лоша. Съвсем малко събрах.
Той събра всичко преди мен!
Съвсем малки са!
Баща му също крадеше...
Простете ми!
Имам голямо семейство.
А защо си ги правил тия деца? Нацвъка ги едно след друго.
Простете! Простете!
Знам че е грях, но...
Кесакичи!
Кесакичи, смили се!
Нали Мацу е твоя жена...
Че какво общо има всичко с това?
Живеем всички в лишение.
Всички от рода на Амая...
са крадци. И тя е такава.
Къде е Оеи?
Няма да има милост за тях.
Баща и умря.
Сега ще разпределим всичко.
Чудесно е станало... нека го опитам....
По-добре ела и ми помогни да смелим просото, вместо да ядеш...
Нали знаеш че яденето е точно пресметнато? Така ни подяждаш всички...
Ако продължиш да се въртиш около яденето...
ще изядеш всичко!
Да, права си...
Не е все още официално жена на Кесакичи..
Ще я изгоня...
В петият месец е.
Още две гърла са това за изхранване...
Ще преживеем зимата.
Чуйте ме.
Не можем така да оставим...
рода на Амая. Ако не предприемем нещо...
няма да можем да спим спокойно.
Ще продължат да крадат.
И какво да сторим?
Трябва да го решим всички заедно.
Да се съберем при Теру.
Вървете там,
аз ще повикам останалите.
Добре.
Тази вечер...
трябва да решим какво да правим с тях.
Ако трябва да унищожим всички членове...
на това семейство,
няма как да пощадим Мацу.
Трябва да знаеш това.
Но тя е наша невеста.
Детето и ще е от нашето семейство.
Не си прав.
Но така е несправедливо.
Татсухей!
Защо се разколеба? Изглежда...
наистина си се метнал на баща си.
Какво, какво?
Повтори какво каза!
Питай майка си, ако не знаеш.
Малодушен комарджия!
Идиот!
Що се касае до детето,
много ми се иска да е момиче.
Ще можем да го продадем.
Мацу!
Вашите няма какво да ядат.
Занеси им тази храна.
Остани да спиш у тях,
да им помогнеш и ги успокоиш...
Ядене!
Татсухей!
Рисуке!
Кесакичи, ти стой тук!
- Защо?
- Защото така искам!
Вкусно ли е?
Пуснете ме!
Помош!
Чакайте! Мацу!
- Мацу!
- Кесакичи!
Чакайте! Спрете!
Хвърляйте ги!
Чакайте!
Мацу е бременна от мен!
Мацу! Любима!
Да вървим!
Бабо,
как са Омицу и другите?
А Мацу?
Млъкни, Томе!
Нито дума повече за рода Амая.
Върви да спиш.
Кесакичи, влез да се сгрееш.
Стара вещица!
Излъгала си ме.
Изпратила си Мацу при техните.
Защо?
Обясни ми?
Ти я уби!
Мръсница!
Мамо!
Не ми каза за това.
Мамо!
Тази зима...
ще тръгна към Нараяма.
Майка ми вече ме чака там.
Свекърва ми също.
И аз ще ида там също.
Животът тук и без това стана тежък.
Когато се кача в планината,
ще срещна и Мацу.
И когато се видим, ще се разберем...
Сега имаме един човек по-малко за изхранване.
Двама, ако броим и детето, което носеше.
Ще изкараме зимата...
А догодина...
ще можете да мислите за още деца...