Easy Rider (1969) Свали субтитрите
Кретен!
"Отивам на Марди Грас! Там ще срещна моята кралица!"
Боже, Марди Грас. Ще падне луд купон.
Първото нещо ще е да си намерим добра кльопачка.
Да развалим част от мангизите.
Ето ни в Дивия Запад. Бием се с индианци и каубои.
Какво ти е? Надруса ли се?
- Не, просто съм уморен.
Стегни се. Чака ни още път.
Ще подремна малко.
Ставай, време е да тръгваме. Ей, Били!
Човече, не ме стряскай така.
Здравейте. Мога ли да ви помогна?
Дали е удобно да спрем да си оправя мотора?
Няма проблем. В хамбара имам всякакви инструменти.
Изключи двигателя, плашиш ми коня.
Страхотна машина.
- Така си е.
Ти седни тук, а ти - там.
Би ли си свалил шапката?
Благодарим ти, Господи, за хляба насъщен на нашата трапеза.
В името на Отца, Сина и Светия Дух. Амин.
Откъде сте?
- Ел Ей.
Ел Ей?
- Лос Анджелис.
Сериозно?
На младини бях тръгнал към Калифорния.
Но нали знаете как е.
Страхотно местенце си имаш.
Така е. Жена ми е католичка.
Скъпа, ще донесеш ли още кафе?
Наистина е хубаво тук.
Не всеки може да се прехранва от земеделие.
Трябва да се гордееш със себе си.
Какви ги вършиш?
Ела да ти кажа две приказки.
Всичките ни мечти са в този резервоар!
А ти даваш на непознат да ти налива бензина!
Само да погледне...
- Няма как да се усети.
Спокойно, Били.
Не знам...
- Няма страшно.
Всичко е под контрол.
Погрижих се за всичко.
- Благодаря.
Колко още остава?
- Не знам.
Не е много.
Така каза и сутринта.
Понякога го повтарям цял ден.
- Сериозно?
Малко остана.
Трябва да стигнем за Марди Грас.
- Нямаш търпение, а?
До парада остава цяла седмица.
Чака ни доста път.
Ще стигнем до Ню Орлиънс за по-малко от седмица.
Ще се размажа.
- Ти вече се размаза.
Около мен подскачат разни насекоми.
Сериозно?
- Виж.
Нощна пеперуда.
- Какво?
Нощна пеперуда.
Откачено място.
- Димът идва право в мен.
Ами премести се!
Откъде си?
Дай да запаля.
- Откъде си?
Трудно е да се определи.
- Кажи де.
Откъде ли не.
Къде си роден?
В град.
- В град значи?
Не е важно в кой, защото всички са еднакви.
Затова съм тук.
- Не те разбирам.
Аз открих своето място извън града.
Познават ли те там?
Къде? Където отиваме или тук?
Тук.
Те са точно под теб.
- Какво?
Собствениците на тази земя са погребани точно под теб.
Прояви малко уважение.
- Уважение?
Не искам нещо непосилно от теб.
Някога искал ли си да приличаш на някого?
Да, на прасето Порки.
Аз пък не искам да приличам на никого.
Не можете да ме улучите, аз съм невидим.
Здравей, Сара. Как си?
Рудолф, какво ядеш?
Благодаря ти за гостите.
- Как я караш?
Не можем да приютим повече хора.
Не говоря за теб и приятелите ти.
Миналата седмица Сюзън дойде с 12 души.
Искаше да й дадем 5 кг ориз. Естествено, отказахме й.
Тя се разсърди, запали един хашиш и не ни даде да си дръпнем.
На другата сутрин автобусът им отказа да запали.
Сара, бас държа, че ти е липсвала компанията ми.
Обичам те и искам да си...
- Престани!
Бих искала да ме запознаеш с приятеля си.
Бас държа, че искаш много повече от това.
Той е красавец.
- Бил красавец.
What's that weird thing on the hill?
Ей, какво е това на върха? Прилича на оперна сцена.
Това е сцената на трупата по пантомима.
Трупа по пантомима?
Лиса? Какво означава това?
''Начинанието поражда неуспех,
а упорството - опасност. Не бива да се обръща внимание
на всяко настояване за промяна в съществуващия ред.
От друга страна, основателните оплаквания,
не бива да се подминават.''
Моля за внимание!
Дойдохме да свирим за прехраната си!
А може пък и да останем да ядем заедно!
Или просто да ви убием за прехраната си!
Злодей!
Дойдохме да изпием виното ви и да се повеселим с жените ви.
Температурата на водата в реката е 27 градуса.
Хайде да ядем. Гладна съм.
Вън! Кой каза "вън"?!
Излизайте всички!
Това място е прокълнато!
Хайде, скъпа, да си вървим.
Каква си ми сладурана!
- Млък!
Много си сладка.
Тези хора са дошли тук в края на лятото. Било късно за сеитба.
Но било прекрасно за живеене. После дошла зимата.
40-50 души живеели на едно място.
Нямали храна, умирали от глад. Препитавали се с умрели коне.
Останали само 18-20 души. Всичките са градски чеда. Вижте ги.
Сега сеят и ще останат до беритба.
Тук изобщо вали ли?
Или трябва да изиграем някой ритуален танц?
Виж мида.
В тая пустош нищо няма да се хване.
Ще успеят.
Убеден съм.
Посяхме семената.
Молим те, Господи...
Нека усилията ни се отплатят...
... с добра реколта за нашето препитание.
Нека старанието ни бъде възнаградено.
Благодарим Ти за храната, която ни носят хората
и можем да поделим с ближните си.
Ще бъдем още по-щедри, когато имаме своя реколта.
Благодарим Ти, че ни даде подслон.
Амин.
Да ядем.
Време е да вдигнем завесата.
How do you wear your hair Does your hair hang low
Do you tie it in a ribbon Do you tie it in a bow
Do you wear it over your shoulder Like a Continental soldier...
Ти Водолей ли си?
Риби?
Познах.
Харесва ли ти тук?
- Да.
Какво искаш?
Трябва да се махна оттук.
Чака ни път.
Да си вървим.
Ще ни заведете ли с приятелката ми отвъд каньона?
Няма проблем.
Не е далеч, честно.
- Добре.
Не сме туристическа агенция, да се оправят сами.
Те ни нахраниха.
Хубаво.
Кажи им да побързат.
- Добре.
Когато попаднеш на хубаво място с хубави хора,
раздели го на четири.
Тук би могло да е твоето райско кътче. Решавай.
Ще тръгваме ли?
Ще ми се да остана...
Но не мога.
Разрешително за парада? Това са глупости!
Това е капитан Америка, а аз съм Били! Всички ни знаят!
Участвали сме във всички панаири в околността!
Тия са пълни кретени!
Разрешително за парада!
О, не! Какви ги надробих тоя път?
Какво ще правя сега?
Боже, главата ми!
Джордж, какво ще правиш сега? Ти обеща на хората.
Даде им дума.
Ей, събуди приятеля ми!
Съжалявам, не знаех...
Главата ми...
Ако не млъкнеш, ще те заболи още повече.
Виждам, че сте станали, г-н Хенсън. От това ще се почувствате по-добре.
Благодаря, Боб.
Май снощи здраво съм се нафиркал.
Сигурно съм прекарал страхотно.
Жалко, че нищо не помня.
Може ли една цигара?
- Няма да пушите тук, малоумници.
Те са добри момчета. Дай им една цигара.
Благодаря, полицай.
Имате ли огънче?
Благодаря, Боб.
Съжалявам за недоразумението.
Няма нищо. Всички сме в една килия.
Сигурно си някоя важна клечка, пич.
Какво означава "пич"?
Селяндур?
- Не.
"Пич" означава готин тип. Хубав човек.
Май не сте местни, а? Имате късмет, че съм тук.
Ще се погрижа да нямате повече неприятности.
Тук в момента върви някаква тъпа кампания:
"Да направим Америка по-красива."
Искат всички да изглеждат като Юл Бренър.
Последните две хипита ги подстригаха с ръждясал бръснач.
Не успях да им помогна.
Аз съм адвокат.
Работих за американското движение за защита на правата на човека.
Можеш ли да ни измъкнеш от тук?
Стига да не сте убили човек.
Важното е да не е бял.
Видя ли? Спаси се от бръснача само за 25 долара.
Ти си страхотен, Джордж.
- Чухте ли?
Бас държа, че на вас никой не ви го е казвал.
Боб, благодаря за аспирина.
Започваш да ни ставаш редовен клиент.
Няма да кажа на баща ти. Но за в бъдеще внимавай повече.
Ще съм ти благодарен, ако не узнае.
Напоследък старецът не се чувства много добре
Спокойно, Джордж. Няма да разбере.
Нали, Боб?
Сега ще ми покажете ли вашите супер машини?
Да тръгваме.
- Благодаря ти, Боб.
Много ти благодаря, Карл. Поздрави съпругата си от мен.
Да пием за първия ни ден заедно на свобода.
И за стария Д. Х. Лорънс.
Индианци!
Знаете ли, 6-7 пъти тръгвам за Марди Грас.
Но така и не стигнах по-далеч от границата на щата.
Губернаторът на Луизиана ми даде това.
''Домът на г-жа Тинкъртой.
На ъгъла на "Барбън" и "Талуз", Ню Орлиънс, Луизиана.''
Казват, че това е най-хубавият публичен дом в Юга.
Говорим за най-красивите жени в САЩ.
Преувеличаваш.
- Бих искал да отскоча до там.
За колко време, казвате, ще стигнете?
За 2-3 дни.
- Сериозно?
Как ми се ще да дойда с вас.
Имаш ли каска?
Иска ли питане! И то страхотна!
Не вярвах, че някога пак ще те видя.
Преди седмица я изхвърлих.
Но майка ми я видяла и я прибрала вкъщи.
Не ми даваше да играя футбол. Страхуваше се да не се нараня.
12 години по-късно намирам каската на леглото си и бележка:
''Запази я за сина си.''
Пробвай това.
Не, благодаря. Взел съм достатъчно пиячка.
Това е трева.
Марихуана?
- Да.
Мили боже! Сериозно?
Дай да видя.
Хайде, Джордж, запали я.
- Не, не мога.
Имам си достатъчно проблеми с пиенето.
Не искам да се пристрастявам.
- Няма.
Започна ли с това, по-късно ще мина на нещо по-силно.
Значи няма проблем?
Добре, как се пуши?
Има приятен аромат.
Въпреки че е вредно.
Още се боря с пиенето.
Дръпни и задръж дима в дробовете си по-дълго.
какво беше това?
Видях някакъв летящ обект.
Приличаше на летящата чиния, която видяхме с теб.
Изведнъж рязко смени посоката и изчезна.
Здравата си се напушил.
- Може.
Но наистина видях летяща чиния.
Светна 3 пъти
и на зигзаг отлетя нанякъде.
Видях я с очите си.
Било е НЛО.
Преди 2 седмици с Ерик Хайзман бяхме в Мексико,
където видяхме 40 летящи чинии.
Извънземните имат бази по целия свят.
Първата им поява е през 1946г.,
когато учените за първи път засичат радиовълни от Луната.
Оттогава част от тях живеят тук, на Земята.
Правителството знае за тях.
Какви ги дрънкаш?
- Ти току-що видя едно от тях.
Видях нещо, но не знам какво беше.
На външен вид са като нас,
защото са от нашата Слънчева система.
Единствената разлика е, че обществото им е по-развито.
Те не воюват, нямат парична система.
Нито пък имат лидери, защото всеки от тях е лидер.
Благодарение на технологията си могат да се хранят,
обличат и придвижват без никакъв проблем.
Нека ти кажа нещо.
Това са врели-некипели.
Ето какво мисля аз. Пълни измишльотини.
Щом са толкова умни, защо се крият от нас?
Защото ако се покажат, ще предизвикат паника.
Все още имаме лидери, които държат цялата информация.
Те не искат да се разбира,
защото това ще предизвика паника в старомодния ни свят.
Поради тази причина венерианците са внедрили тайно свои агенти
във всички сфери на професионалния ни живот.
Тъй като внезапната им поява би предизвикала голяма паника,
венерианците се интегрират постепенно в обществото ни.
Най-накрая ще имаме възможност да контролираме сами съдбата си.
Ще променим възприятията си и всички ще бъдем равни.
Как е тревата, Джордж?
Загаснала е.
Отплеснах се в приказки и забравих за нея.
Загаснала е.
Утре сутринта ще я допушиш.
Ще видиш как ще изпълни деня ти с ентусиазъм.
Би било добре!
Да, ще бъде супер!
Откъде се взеха тия размирници?
Само кажи и ще им видя сметката.
Вижте какви сладури.
Избирам онзи с червената фланелка.
- А аз - онзи с бялата риза.
Аз пък този с черните панталони.
Какво?
Какво търсят тук?
Вижте зъбите на врата му.
- Мотори ли карат?
Гледат насам.
Какви куклички!
Ще си поръчам бъбреци, че моите останаха някъде по пътя.
Харесвам прическата му.
- Моят пък има хубави очи.
Онази в ъгъла си я бива.
Не зяпай така, че шерифът е тук.
Виж го тоя смешник с дългата коса.
- Май иска да влезе на топло.
Красавица е.
- Трябва да го сложим при жените.
По-скоро в отделна килия и да го показваме на хората за пари.
Ето на това му се вика селски хумор.
Какво ли правят тук?
Да ги помолим да ни повозят.
- Недей.
Ще те вземат на майтап.
Хайде ще бъде забавно.
Може и да ги питам.
- Давай.
Няма да го направиш.
- Не ти стиска.
Хайде де.
- Добре.
Отначало помислих, че горили са изплашили до смърт майките им,
но може и да са ги оправили.
- Единият сигурно се казва Али Уп.
А другият - Ула.
Все едно горила ги е раждала.
Такива изроди няма и при горилите.
- Не е лъжа.
Може да са от някоя черна кучка.
- Съмнявам се.
Такива изчадия има само при негрите.
- Отворко е.
Виж ги какви са зелени.
- Глупости, бели са.
Ти си далтонист.
Бих хапнал нещо.
- Затворите са направени за хора, не за изроди.
Откъде ли са взели тия перуки?
- Вероятно са пораснали на главите им.
В момента не съм гладен. Досещате се защо.
Веднъж видях двама като тях да се целуват.
Какво ще ги правим?
- Не знам.
Не вярвам да напуснат окръга живи.
Да се махаме оттук.
Беше ми приятно.
Имат хубави мотори. Виж онова знаме.
Все още смятам, че няма да им се размине.
Може ли да ни повозите?
- Искате да ви повозим?
Попитахте ли майките си?
- Те ни дават.
Моля ви!
Добре, ще те повозя.
"Гледат ни през прозореца."
Едно време в тази страна се живееше страхотно.
Не разбирам какво стана с нея.
Всички станаха страхливци.
Вече не можем да си вземем стая дори в долнопробен хотел.
Хората ги е страх да не им прережем гърлата.
Не се страхуват от теб, а от това, което олицетворяваш.
За тях сме просто хора, които имат нужда от подстрижка.
Ти си олицетворение на свободата.
Е, и? Нали всички това искат?
- Да, така е.
Но едно е да го искаш, а съвсем друго - да го постигнеш.
Трудно е да си свободен,
когато могат да те купят и продадат на трудовата борса.
Не казвай на никого, че не си свободен, за да не започне да убива и осакатява
само за да ти докаже обратното.
Всички постоянно говорят за свободата,
но когато видят свободен човек, се боят от него.
По нищо не личи, че ги е страх.
Така е, но стават опасни.
Блато.
Някога говорил ли си с жаби посред нощ?
Никога.
- Сериозно?
Знаеш ли какво правех едно време?
- Какво?
Не говорех с жаби посред нощ.
Ти си откачен.
- Знам.
Мили боже!
Какво ще правим с вещите му?
Ще се погрижим да стигнат до родителите му.
Не са много. Малко пари и шофьорска книжка.
Това е кредитната му карта.
Вече няма да му трябва.
Само ще идем да пийнем по едно.
Хайде, да го направим заради него.
''Ако Бог не съществуваше, щяхме да го сътворим.''
Тук е супер.
Започна да ме хваща.
Тук е адска жега.
Наздраве!
Какви мадами!
"Само след смъртта може да се каже дали човек е бил добър или лош."
До скоро, момичета.
Здравейте.
Казвам се Били, а това е капитан Америка.
Извинете ме за минутка.
Може ли да взема по-високата?
- Няма проблем.
Хайде, мръснице, сядай тук.
Аз съм от Ню Йорк. Така си говоря.
Ти си откачалка, нали?
Казвам се Мери.
Нещо за пиене?
- Не.
Перука ли носиш?
- А ти?
Какви са тия неща?
- Ами това какво е?
Аз също съм доста откачена.
Никога не съм се смятал за откачен. Но обичам да купонясвам.
Какво става навън?
- Моля?
Как върви парада? Марди Грас?
- Пълно е с хора.
Искаш ли нещо за пиене?
За твое здраве.
- Благодаря.
Какво има, не ме ли харесваш?
- Моля?
Нали плати за мен.
Идеята беше на приятеля ми.
Искаш ли да те черпя едно?
- Не пия.
Хрумна ми нещо. Да излезем навън.
Хайде да отидем на парада.
- Добре.
Какво е това?
Няма значение. Просто го глътни.
- Точно така.
Какво ще почувствам?
Дай ми го.
Просто го глътни.
- Сложи си го на езика.
Вярвам в единия Бог Отец Вседържател,
Творец на небето и земята...
Дай да пийна още една глътка.
Който беше разпънат, умря и беше погребан...
И възкръсна на третия ден според писанията.
И се възнесе на небето и седна отдясно на Отца си.
Вярвам в единия Бог Отец Вседържател, Творец на небето и земята.
Млъкни!
Който беше разпънат, умря и беше погребан...
И възкръсна на третия ден според писанията.
И се възнесе на небето и седна отдясно на Отца си...
Вярвам в светото причастие, в опрощението на греховете...
Чакам възкресението на мъртвите и живот в бъдещия век. Амин.
Слава на Отца и Сина и Светия Дух.
Мразя те!
Искам да си красива.
- Винаги съм искала да съм красива.
Искам да си красива.
Не! Ти ме познаваш!
Аз те познавам!
Върни се!
Познавам те!
Виж, ние горим!
Не знам защо те харесвам.
Не знам дали те харесвам.
- Но аз те харесвам.
Да не си посмял! Недей!
Усещам те външно.
Но не те усещам вътре в мен. Разбираш ли?
Не спирай, умирам!
Ще умра!
Мъртва съм. Ясно ли ти е?
Господи, опрости греховете ми и ми помогни да зачена!
Аз съм тук!
Ето ме тук!
Заченах!
Господи, пусни ме да си отида!
Искам да се махна оттук!
Разбираш ли за какво говоря?
Нали ме желаеше! Да те видим какво можеш.
Мразя те!
Аз не съществувах за теб. Защо ме изостави?
Мен никога не ме обичала!
Ти си жестока майка, мразя те!
Успяхме!
Вече сме богати.
Успяхме!
Вече сме богати.
Можем да прекараме старините си във Флорида.
Знаеш ли, Били...
Провалихме се.
Как така? Нали това искахме?
да направим пари и да сме свободни.
Провалихме се.
Лека нощ.
Виж ги тия кретени.
- Сега ще им изкарам акъла.
Искаш ли да ти пръсна мозъка?
Вземи да се подстрижеш.
Какво стана?
Били!
- Мамка му!
Ще повикам помощ.
- Само да ми паднат тия!
Трябва да се върнем.
Само да ми паднат!
Къде са?
Субтитри: itsancho itsancho@mail.bg