Terminator 3 - Rise Of The Machines (2003) (Terminator3RiseoftheMachines2003_BulgarianCD2.sub) Свали субтитрите
Искаш ли да живееш? Хайде!
Как може, това е Скот!
Годеникът ти?
TX може да приема формата на всичко, което докосне.
Годеникът и е мъртъв.
Господи!
Направи нещо!
Спирай!
Трябва ни друга кола.
"ОСНОВНО ОРЪЖИЕ ПОВРЕДЕНО" "ТЪРСЕНЕ ЗА ПОДМЯНА"
"АЛТЕРНАТИВНО ОРЪЖИЕ ИЗБРАНО"
Хайде, трябва да продължим.
Тя уби Скот заради мен.
Това няма да помогне...
но понякога нещата се случват и нищо не можем да променим.
Вината не е твоя.
Сигурен ли си за това? Имам предвид за мен и нея?
Притеснението ти е безсмислено. Тя е здрава жена в детеродна възраст.
Нямаш ли повече информация?
Базата ми от данни не е захранена
с динамиката на човешките отношения.
Колко души има тая терминаторка в черния си списък?
22. Елизабет Андерсън
Уилиям Андерсън, Хосе Барера Робърт Брустър
Баща ми?
Елиминирайки основните си цели
тя ще изпълни програмата си.
И ще убие и баща ми?
Вероятността е доста висока.
Не.
Кой е той, какво работи?
Въздушните сили, разработки на оръжия в тайните служби. Не знам точно.
Генерал Робърт Брустър е програмен директор
на С.К.И. - Система за кибернетични изследвания.
В отдела за разработка на оръжия.
Скайнет?
Говориш за Скайнет, нали?
Скайнет е само една от цифровите отбранителни системи
разработена под управлението на Брустър.
Господи.
Боже мой!
Разбира се, сега има смисъл...
Ако не беше дошъл, когато бях малък всичко щеше да е различно
Аз и тя щяхме да останем заедно, а не да се разделим.
Щях да срещна баща и още тогава. Не схващаш ли?
Не разбирам?
Баща ти. Всичко е заради баща ти.
Той е ключът. Винаги е бил.
Баща ти е този, който може да спре Скайнет.
Той е единственият, който изобщо може.
Трябва да му кажем за целите на TX.
Не мога да променям мисията си.
Мисията ти е да спасиш хората!
Мисията ми е да осигуря оцеляването на Джон Конър и Катрин Брустър.
Заповядвам ти.
Не съм програмиран да следвам заповедите ти.
Трябва да оцелеете след ядрената война.
Ядрена война!
Няма нужда да се стига до нея!
Можем да я спрем. Времето е недостатъчно.
Първите изстрелвания ще бъдат започнати
в 18:18 този следобед.
Днес ли?
- Положително.
Джон, какво говори той?
За деня на страшния съд.
Краят на света.
Той е днес, само след три часа.
2 часа и 53 минути.
Трябва да продължим на юг към Мексико за да избегнем първите удари.
Трябва да открием баща и.
В района на пустинята Мохаве ще има значително радиоактивно замърсяване.
Няма да оцелеете.
И какво, по-добре да се скрием в някоя
дупка, докато бомбите падат ли?
Това е съдбата ти.
Майната и на съдбата ми.
- Джон!
Не можеш да се самоунищожиш.
Не, ти не можеш. Аз мога да направя каквото искам,
аз съм човек, а не някакъв проклет робот!
Кибернетичен организъм.
Както и да е. Трябва да отидем при баща и
за да изключи Скайнет и да спре цялата тази гадост.
Или дотук с великия Джон Конър.
Защото никога не съм искал бъдещето и съдбата си.
Въз основа на свиването на зениците ти, температурата на кожата
и двигателните функции, мога да изчисля с голяма вероятност
че ти няма да дръпнеш този спусък.
Моля те, направи каквото казва. Трябва да спасиш баща ми!
Можем да стигнем до С.К.И. за около
един час в зависимост от трафика.
Не мога да хвана свободна линия.
Цялата клетъчна мрежа е блокирала.
Скайнет поема контрол над глобалните
комуникации и се готви за атака.
Значи тази война е между хората и машините?
Ти защо си на наша страна?
Съпротивата ме залови и препрограмира процесора ми.
По принцип съм създаден за наказателни мисии.
Значи не ти пука, дали тази мисия ще успее или не?
Ако ни убият, това ще означава ли нещо за теб?
Ако умрете ще бъда безполезен. Няма да има причина да съществувам.
Тогава благодаря, че го правиш.
Благодарности не са необходими. Програмиран съм да следвам заповедите ти.
Нейните заповеди?
Катрин Брустър ме реактивира
и ме изпрати в прохода през времето.
Каква точно съм аз в това твое бъдеще?
Съпруга на Джон Конър и втори командир.
Не... аз...
Какво?
Ти си мърльо!
Е, и ти не си мой тип.
Защо аз не съм те изпратил?
Нямам право да отговарям на този въпрос.
Защо той не те е изпратил?
Той беше мъртъв.
Гадна работа.
Хората неизбежно умират.
Да, знам... налага се...
може би
не искам да знам.
Кога е умрял?
Краят на Джон Конър беше на 4 юли 2032 г.
Бях избран заради емоционалната връзка,
която той чувстваше с предишния модел Т100.
Използвам опита му за да проникна до целта.
Какво говориш?
Аз те убих.
Трябва да е някаква грешка. През последните часове всички
главни военни системи бяха подсигурени.
Бяха, докато не се заразиха гражданските
Интернет, въздушния контрол, компании и др.
Преди минути дойде новината, че насочващите компютри във Ванденбърг са спрели.
Мислехме че е комуникационен проблем, но явно е вирус.
И Аляска изключи.
Сигналът от сателитите е неразпознаваем.
Пригответе резервните ядрени силози.
Загубихме контакт.
Значи страната е напълно беззащитна срещу атака?
На теория вече сме под атака.
Кой върши това?
Чуждо правителство, или някой хакер в гаража си?
Не можем да проследим вируса, нито да го изчистим.
Не сме виждали такова нещо. Нараства непрекъснато...
променя се, като мутант.
Това не може да се случва наистина.
На секретния канал ви търси директорът на Пентагона.
Защо?
Виж, това няма да се случи.
Баща ти ще спре мрежата и Скайнет няма да хвърли бомбите.
Той няма да ме убие един ден...
дори няма да съществува.
Аз и ти ще продължим по различни пътища.
Знаеш ли, в мазето на Майк Крипки
за първи път целунах момче.
Наистина ли?
Развеселяването е добър знак...
освобождава напрежението и страха от смъртта.
Брустър.
Надявахме се, че имате някакво решение за нас.
Знам какво искате сър, но Скайнет не е
готова за реална работа.
Вашите хора ми казаха обратното
че можем да спрем този вирус!
Разбирам, че ситуацията не е стандартна
но според тях ако включим Скайнет
тя ще размаже вируса като буболечка и
ще ми върне контрола над войската.
Г-н директор, позволете да се изразя ясно.
Ако сега я свържем, Скайнет ще поеме контрола над всичките ни сили.
Но вие ще контролирате Скайнет, нали?
Точно така, сър.
Тогава го направете.
Брустър, ако това проработи ще получите какъвто бюджет си пожелаете.
Да сър.
"ИЗПЪЛНЕНИЕ: ДА / НЕ"
Сър?
Да го направя ли?
Не.
Това е моя работа.
"ОТБРАНИТЕЛНА СИСТЕМА СКАЙНЕТ АКТИВИРАНА"
Проверете защитните мрежи, и разрушените поддържащи връзки.
Скайнет работи ефективно и обработва 60 терафлопа информация за секунда.
Ще и трябва по-малко от минута за да открие вируса и да го разруши.
"ВСИЧКИ СИСТЕМИ СА ПОД УПРАВЛЕНИЕТО НА СКАЙНЕТ"
Моля се на Бог, това да свърши работа.
"ОТБРАНИТЕЛНА СИСТЕМА АКТИВИРАНА"
Токът ли спря?
Не.
- Какво е това?
Тони, какво става по дяволите?
Татко!
- Кейт, какво правиш тук?
Татко, стой далеч от нея!
Пази се!
Татко, не мърдай!
Тя ще се върне!
Трябва да изключим Скайнет.
Къде е системното ядро? Някъде в тази сграда ли?
Някакъв вирус инфектира Скайнет.
Тя самата е вируса и причината всичко да се провали!
Скайнет започва да се самоуправлява и след 1 час
ще стартира масова ядрена атака срещу врага си.
Какъв враг?
Ние, хората!
Божичко, машините поемат контрол!
Офисът ми. Трябва да стигнем дотам.
Кодовете за достъп са в сейфовете ми.
Защо убиват всички?
Унищожават вероятните заплахи за Скайнет.
Кое точно са кодовете?
В червената папка.
Кристъл Пийк.
Трябва да отидете в Кристъл Пийк.
Какво казва?
Кристъл Пийк е укритие в планините Сиера Невада.
На 52 мили североизточно.
Това ли е ядрото на системата?
Единственият ви шанс е да намерите самолет.
Ускорителят на частици води до портала.
О, Кейти, съжалявам.
- Татко.
Ще отворя задните врати.
- Татко?
Залегнете!
Не!
Не можеш да направиш нищо.
Трябва да вървим. Тук не е безопасно.
Кейт, трябва да вървим!
Той искаше да дойдеш с мен. Трябва да спрем Скайнет.
Бягайте!
Да вървим!
Това е! Той води до изхода!
Хайде.
Какво?
Нищо.
Напомняш ми за майка ми.
Божичко, тя идва!
Какво правиш?
Изключвам.
Хайде.
ОПАСНОСТ: МАГНИТНО ПОЛЕ АКТИВИРАНО!"
Работи!
Умри, кучко!
Хайде!
Това е самолетът на баща ми!
Да, той е успял!
Махнете се от мен!
Моля ви... сега!
Да вървим, Джон!
Всичко е наред, защо не пали?
Моля те, не можеш да го направиш!
Нямам избор.
TX повреди системата ми.
Ти каза, че не можеш да убиваш хора!
Остави го!
"ОСНОВНА ЦЕЛ"
Процесорът ми е здрав, но не мога да контролирам останалите си функции.
Няма нужда да го правиш.
Не искаш да го направиш.
Желанието е неуместно. Аз съм машина!
Каква е мисията ти!
Да осигуря оцеляването на Джон Конър и Катрин Брустър.
На път си да провалиш мисията си!
Аз... не мога.
- Знаеш какво трябва да направиш.
Знаеш съдбата ми.
Трябва да живея.
Добре ли си?
- Какво се случи?
Не можа да го направи. Самоизключи се.
Можеш ли да летиш?
15 градуса, 52 мили североизточно, максимална скорост 160.
Имаме 32 минути. Сега сме само двамата.
Джон, ами ако не успеем?
Имаме достатъчно експлозив да взривим и 10 суперкомпютъра.
Ще успеем, Кейт.
Бъдещето зависи от нас.
Трябва да е там.
"РЕСТАРТИРАНЕ"
"ОПАСНО! НЕ ПРЕМИНАВАЙ!"
Скайнет.
Може да има много от тях.
Хайде.
Мисля, че това е защитна врата.
Няма начин да взривим това нещо.
Погледни.
Трябва да знаеш...
Кодовете!
Напиши 775.
"СВЪРЗАН"
Червения.
Трябва да спрем това нещо!
Въведи го!
"ОТОРИЗИРАН"
Хайде!
Върнах се!
Бягайте, веднага!
Благодаря ти.
- Пак ще се видим. Върви!
Намери си белята!
Асансьорите.
Ще наглася детонаторите на 5 минути.
Ще имаме време да се измъкнем.
Какво е това място?
Тези компютри са поне на 30 години!
Това не е Скайнет!
Тук няма нищо!
Това е ядрено укритие за важни клечки.
Никой няма да получи предупреждение!
Проклятие!
Тук няма нищо!
Защо той не ни каза нищо?
Защо ни заведе дотук?
За да оживеем.
Това беше неговата мисия.
Няма начин да спрем това.
Джон, можем просто да оставим всичко.
Ало... ало... някой чува ли ме?
Това е моята система за самозащита. Моля някой да се обади.
Има ли някой, който да ме насочва?
Има ли някой на честотата, който да помогне?
Някой засича ли ме?
Моля някой да се обади!
Атакуват ни!
- Търся някой...
Има ли някой там?
Тук е Джон Конър, Кристъл Пийк.
- Конър, какво става по дяволите?
Кой командва там?
Аз.
Можеш ли да ни помогнеш?
Тук е гражданския отбранителен център.
По това време Скайнет стана независима.
И се разпространи в милиони компютри из планетата.
Обикновени компютри в офиси, домове, навсякъде.
Тя беше програма, в киберсвета.
Нямаше системен център. Тя не можеше да бъде спряна.
Атаката започна в 18:18,
точно както каза той.
Денят на страшният съд.
Денят в който човечеството почти бе унищожено
от оръжията, които беше построило за своя защита.
Трябваше да осъзная
че съдбата ми е отредила да не мога да спра Деня на страшния съд.
Бяхме обречени да оцелеем... заедно.
Терминаторът знаеше. Опита да ни го каже.
Но аз не исках да го чуя.
Може би бъдещето е вече написано.
Не зная. Знам само това, което ми каза терминаторът.
Никога не спирай да се бориш.
И аз никога няма да спра.
Битката едва сега започва.