The Hound Of The Baskervilles (2002) Свали субтитрите
'БАСКЕРВИЛСКОТО КУЧЕ' от Сър Артър Конан Дойл
Чертите на лицето му са сгърчени до такава степен,
че в началото отказах да повярвам, че пред мен лежи моят приятел и пациент.
Каква според вас е причината за тази невероятна лицева деформация?
Докторе?
- Докторе?
- Симптомите са обичайни
в случаите на задушаване и смърт от сърдечен удар.
Предсмъртните изследвания показват, че е страдал от сърдечно заболяване.
Открити ли са следи от насилие по тялото на сър Чарлз?
Никакви.
Може още да сте ни нужен. Оставате под клетва. Моля, отстъпете.
Докторе, можете да слезете.
Сър Чарлз ми нареди да приготвя куфарите му.
Щеше да заминава за Лондон на следващия ден.
- По какви причини?
- Докторско предписание, предполагам.
Кога забелязахте, че нещо не е наред?
Около полунощ, когато заключвах.
Запалих фенер и започнах да търся сър Чарлз.
Стъпките му личаха по тъмната алея.
"Тъмната алея"?
Алея заобиколена от дървета, сър.
Намерих тялото му накрая на алеята.
Имаше ли някакви следи по земята?
Не забелязах.
Вие ли посъветвахте сър Чарлз да замине за Лондон?
- Да, аз.
- Защо?
Бях загрижен за здравето му.
Напоследък бе много нервен. Нещо го тревожеше
и си помислих, че една разходка до града ще му се отрази добре.
Каза ли ви какво го тревожи?
Не.
Сър Чарлз Баскервил е умрял от сърдечен удар
дължащ се на болест на коронарните артерии.
Според мен
смъртта е настъпила по естествени причини.
Кой избяга?
Хайде!
Хайде, момче!
Къде е?
Тук е!
По-бързо! Не!
Помощ!
По бързо!
Не!
Селдън!
- Достатъчно ли е горещо, Уотсън?
- Достатъчно, Холмс.
Бих погълнал бутилка Монреше.
Къде ще вечеряме, в Марчини или в Симпсън?
На Бейкър Стрийт. Имам среща.
Получих тази бележка.
Др. Джеймс Мортимър.
Медицински служител на областите Принстън, Гримпин и Хай Бароу.
И Дартмур.
Дартмур?
Сър Чарлз е умрял от естествени причини, нали?
Уотсън, виж какво имаме на буквата "Б".
- Сърдечно заболяване?
- Точно така.
- Вие сте го потвърдил.
- Така е.
Тези статии съдържат само публичните факти.
Тогава ми кажете скритите.
Ще ви кажа нещо,
което не съм казвал на никой друг.
Скрили сте информация от съда?
Не исках да потвърждавам публично всеизвестно суеверие.
Какво суеверие?
Става дума
за определена легенда, свързана с членовете на сем. Баскервил.
- Бих искал да ви я прочета.
- Разкажете ми я, докторе.
Само важните неща.
По време на гражданската война,
владенията на Баскервил се управлявали от Хюго,
див, нечестив, безбожник.
Хюго обвинил жена си,
че има връзка с млад мъж, който живеел
близо до имението на Баскервил.
Полудял от ревност, той я пребил жестоко.
Тя побягнала през тресавището. Хюго я последвал.
Хванал я и я убил,
но нейната хрътка, предана на господарката си,
ги следвала.
Нападнала Хюго и му прегризала гърлото,
въпреки че той я пронизал смъртоносно с ловджийският си нож.
Според легендата,
от тогава, призракът на хрътката тероризира семейството,
дебнеща в тресавището, плачейки жаловито.
Отвратително същество - огромен черен звяр с пламтящи очи и остри зъби.
Много хора от това семейство
са намерили смъртта си,
по внезапен и мистериозен начин.
- Е?
- Какво, е?
Заинтересован ли сте?
Като колекционер на приказки...
Смъртта на сър Чарлз Баскервил не беше приказка, г-н Холмс.
Той взимаше легендата много присърце.
Нищо не би го накарало да излезе в тресавището посред нощ.
Много пъти ме е питал, дали при пътуванията си,
не съм видял странно същество или съм чул лаят на хрътка.
Чули ли сте?
Не мога да съм сигурен. Но знам,
че икономът, Беримор, излъга пред съда.
Каза, че около тялото, в снега, не е имало следи.
Може и да не е ги е видял, но аз ги видях.
Следи от стъпки? Мъжки или женски?
Г-н Холмс,
следите принадлежаха на огромна хрътка.
Видели сте ги?
- Ясно, така както виждам и вас сега.
- И не сте казали нищо?
Какъв беше смисъла?
- Следите стигаха ли до тялото?
- Не.
- Забелязахте ли нещо друго?
- Промяна във формата
на стъпките на сър Чарлз.
- Каква промяна?
Петите на обувките му не оставяха следи.
Все едно е вървял на пръсти.
- Ще получите отговори ако ме наемете.
- Не мога да ви наема
без да разкрия тези факти на обществеността.
Освен това, съществува област, в която дори най-проницателните и опитни детективи
са безпомощни.
Трябва да ви кажа, че досега, разследванията ми са били само в материалният свят.
Лекомислен сте, и не сте имал личен контакт с тези неща,
но не искам да разследвате смъртта на сър Чарлз.
- Тогава как мога да ви помогна?
Посъветвайте ме, какво да правя със сър Хенри Баскервил,
който пристига след 50 минути.
Наследникът?
Най-близкият роднина на сър Чарлз е племенникът му - Хенри,
който живее в Канада.
- И няма други ищци?
- Не.
Тогава ви съветвам, да посрещнете сър Хенри на гарата.
Не му казвайте нищо, за сега.
Утре сутрин в девет елате тук
и доведете сър Хенри с вас.
- Благодаря ви.
- Какво мислиш, Уотсън?
- Объркващо е.
Например промяната на следите.
Защо ще върви на пръсти?
Не бъди глупак, Уотсън, не е вървял на пръсти,
бягал е!
Бягал е за живота си.
Бягал е, докато сърцето му не се е пръснало.
Само побъркан от страх човек
би бягал не към къщата, а в обратна посока.
А кой е чакал?
Защо е чакал на тъмната алея в мразовитата нощ
а не в къщата си,
вечерта преди да замине за Лондон?
Нещата започнаха да придобиват форма, Уотсън.
Определен...
..характер.
"Ако цените живота си,
стойте далеч от тресавището."
- Чувствам се като в булеварден роман!
Кога пристигна?
- Тази сутрин.
- Отвори вчерашният "Таймс".
Вътрешните страници. Заглавията на статиите.
Да...
Готово.
"Си"...
"От"...
"Животът"...
"Ако"...
- "Цените."
- Доста находчиво!
Заглавията във "Таймс" са характерни.
Без съмнение
"стойте далеч" е от тук
а "тресавището" от тук.
- Значи е правено вчера.
- С ножичка за нокти.
- Защо го казахте?
- Остриетата са били къси
защото "стойте далеч" е било отрязано на два пъти. Може ли да видя плика?
- Кой знаеше къде ще отседнете?
- Никой. Решихме го снощи.
Адресът е написан грубовато.
"Таймс" е вестник, който рядко попада в ръцете на неграмотните.
Стигаме до извода,
че писмото е било писано от образован човек, който е искал да изглежда неграмотен.
Старанието му да прикрие почеркът си...
..ме кара да мисля,
че сигурно е ваш познат.
Повече не можем да разберем от това писмо.
Др. Мортимър, най-добре разкажете историята си на сър Хенри, по пътя ви към хотела.
- Да се обадя ли на такси?
- Предпочитам да повървя.
Можем да го обсъдим на късна закуска в 11:00 в хотела ви. Удобно ли ви е, Уотсън?
- Идеално.
- Ще ви очакваме.
Приятен ден.
Обличай се, Уотсън! Бързо!
Ето го нашият човек!
Хайде, Уотсън! Огледай го добре!
По-бързо!
Проклятие!
Баскервил е следен още от пристигането си.
Видяхте ли го, Уотсън?
Не, а вие?
- Видях само, че имаше брада.
- Запомнихте ли номера?
- Започваше с 2.
- 2-7-0-4.
Ще последваме ли др. Мортимър и сър Хенри?
Само аз. Ти разбери каквото можеш за файтона.
Ще се видим в хотела.
В този хотел ме разиграват като глупак!
Сигурен съм, че ще се появи.
- Загубили сте ботуша си?
- Не един, г-н Холмс, два.
Снощи изчезна единият ми кафяв ботуш, а днес и един черен.
Купих кафявите вчера. Не ги бях слагал.
Защо ги оставихте за почистване?
- Оставих ги за излъскване!
- Погледнете. Нали ви казах.
А черният? Намерихте ли го?
Не, проявете малко търпение.
Напълно безполезни за крадене неща.
Постарай се да го намериш!
Напазарували сте, сър Хенри.
Др. Мортимър ме разведе.
Ако ще съм главен земевладелец, трябва и да изглеждам като такъв.
Точно така.
- Глупаво е да се тревожа за такава дреболия.
- Според мен не е.
- Така ли?
- Да.
Попаднах в криминален роман!
Чувал съм за хрътката като дете.
Не съм мислил, че ще трябва да я приема сериозно. Колкото до смъртта на чичо ми,
не знам дали трябва да повикаме детектив или свещеник.
- Именно!
- И после се появи писмото.
Има и друго, на което трябва да обърнете внимание.
Избягал затворник се крие някъде в тресавището от три дни.
Той не е обикновен затворник. Този човек не се спира пред нищо.
Убил е родителите си по особено жесток начин.
- Защо не е виснал на бесилото?
- Защото по време на престъплението е бил на 16.
Някой от съседите ви има ли черна брада?
Икономът на сър Чарлз, Беримор.
- Къде е той сега?
- Наглежда имението.
Ще получи ли нещо от завещанието на сър Чарлз?
- Той и жена му ще получат по 500 паунда.
- Знаят ли това?
Да. Сър Чарлз обичаше да говори за завещанието си.
Ясно.
Оставил е нещо и на мен.
Колко, докторе?
5,000 паунда.
- Някой друг?
- Не. Остатъка е за сър Хенри.
И колко е остатъка?
Стойността на имението възлиза на 1,000,000 паунда.
Не знаех, че говорим за толкова голяма сума!
Струва си усилията.
Трябва да решим дали да идете в Баскервил Хол или не.
Никой дявол в ада или човек на земята не може да ми попречи, да ида в къщата
на моите предци.
- Браво на вас!
- Кога заминавате?
- Днес.
- Не трябва да отивате сам.
- Др. Мортимър ще дойде с мен.
Др. Мортимър е зает човек и къщата му е далеч от вашата.
Трябва някой винаги да е до вас.
Докладвай ми фактите възможно най-пълно,
всичко, което е свързано със случая.
- Какво има?
- Въоръжен ли сте?
Носете револвера със себе си постоянно.
Чуйте ме внимателно, сър Хенри.
Не бива да излизате сам.
Ще ви сполети голямо нещастие ако го направите.
- Намерихте ли черният си ботуш?
- Не, изчезна завинаги.
Довиждане.
Сър Хенри, помнете старата легенда
и избягвайте тресавището в тъмните часове когато силите на злото са най-големи.
- Към гарата!
- Довиждане, Уотсън.
Довиждане, г-н Холмс.
Това в средата е Баскервил Хол.
Тази сбирщина къщурки е селцето Гримпин.
В радиус от пет мили, има само разпръснати домове.
От другата страна на тресавището
се намира затворът Принстън.
- Диво място.
- Идеални условия
ако дяволът реши да се бърка в делата на хората.
Какво правите в таксито ми?
Разкажи ми за господинът, който наблюдаваше домът ми на Бейкър Стрийт!
- За какво говориш?
- Последвахте двама господа. Къде се качи?
Къде?!
Трафалгар Скуеър.
- Как би го описал?
- Не бих.
Около четиридесетте?
Висок колкото вас.
- С черна брада.
- Цветът на очите му?
Небесно розови!
Не знам!
- Къде го остави?
- Пак на Трафалгар Скуеър.
- Нещо друго?
- Каза ми името си.
Давай.
Като си тръгваше,
каза, "Може би искате да знаете, че току ще извозихте г-н Шерлок Холмс."
- Сър Хенри?
- Да.
- Аз съм Пъркинс, сър, кочияшът.
- Добър ден, Пъркинс. Благодаря ти.
Не са ли хванали затворникът?
- Няма и следа от него, сър.
- Само си помисли, че може да се спотайва
някъде, в подобна нощ,
като див звяр.
Баскервил Хол, сър.
До шест месеца ще прекарам тук електричество!
Сър Хенри, добре дошъл в Баскервил Хол!
- Беримор, предполагам?
- На вашите услуги...г-жа Беримор.
- Прибирам се вкъщи.
- Останете за вечеря.
Жена ми ме чака. Ако ви потрябвам повикайте ме, независимо от часа.
- Благодаря.
- От тук, сър.
Давай, Пъркинс!
Насам, сър.
Това беше стаята на сър Чарлз.
Гостната е от другата страна на коридора.
Ще се видим на вечеря, Докторе.
Надявам се да ви е удобно, сър.
Благодаря ти, Беримор.
- Кой е?
- Аз съм, Уотсън.
- Наред ли е всичко?
- Опитайте леглото.
Твърд матрак - отличен избор!
Няма да ми е прекалено удобно!
- Може ли?
- Да.
Момчетата на Баскервил. Това в средата е баща ми.
- Това трябва да е сър Чарлз.
- Да.
А това?
- Най-младият, Роджър.
- Какво се е случило с него?
Записа се в гвардията
но бе изгонен - "непристойно поведение".
Умрял е сам без пукната стотинка.
Позволете.
Нищо чудно, че чичо ми е бил наплашен.
Това би изплашило всеки!
Когато ги опознаеш няма да са толкова страшни!
- Кой според вас е сър Хюго?
- Това е сър Хюго, сър.
А това е жена му.
Благодаря.
Отлично ядене. Благодарете на г-жа Беримор.
Непременно, сър.
Мисля да се оттегля рано тази вечер.
Вероятно на сутринта нещата ще са по-весели.
Добро утро.
Какво ще кажете? Земевладелец от глава до пети!
Идеално!
Оставих стари дрехи в спалнята си.
- Вземете ги, ако ви станат.
- Много добре, сър.
Какво ще кажете за жилетката?
Или двуредна ще е по-добре?
Или пък жълта вълна?
Носете и трите - ще ви е по-топло.
Явно причината снощи е била във нас, а не в обстановката.
Уморени от пътуването, измръзнали,
затова мястото изглеждаше така ужасно.
- Днес изглежда доста бодро.
- Не мисля, че е било само въображение.
Чухте ли женски плач снощи?
Чух нещо в просъница. Помислих, че сънувам.
Аз го чух много ясно.
Беримор, чули ли сте женски плач снощи?
Има само две жени в тази къща, сър Хенри.
Едната е прислужницата, която спи в другото крило, а другата е жена ми,
която със сигурност не е плакала.
Ясно.
Др. Уотсън, предполагам?
Аз съм Стейпълтън от Мерипит Хаус.
Може да сте чували името ми от общият ни приятел Мортимър?
- Да, разбира се.
- Как е сър Хенри?
Много добре, благодаря.
Човешки останки.
Погледнете това.
Надявам се да изкопая целият скелет навреме.
- Според вас колко е стар?
- Все още не знам, но определено е доста стар!
Много се радваме, че сър Хенри е тук.
Нали няма суеверни страхове?
Не мисля.
А какво прави г-н Шерлок Холмс?
Ще ни удостои ли с визита?
В момента има работа в града. Има други случаи, които ангажират вниманието му.
Съжалявам, че ви притеснявам с въпросите си.
Няма повече да повдигна въпросът.
Може ли да ви запозная със сестра ми? Една разходка из тресавището
ще ни доведе до Мерипит Хаус.
Тресавището е удивително! Никога не омръзва!
Толкова е необятно и мистериозно!
- Вървете след мен.
- Добре ли го познавате?
Тук сме само от две години, но има само няколко мъже, които го познават по-добре.
Какво беше това?
Казват, че Баскервилското куче зове следващата си жертва.
Чувал съм го преди, но никога толкова ясно.
Има доста странни звуци около тресавището.
Вероятно са причинени от вятъра във старите минни шахти.
Ако се интересувате от легенди или поява на духове,
трябва да говорите с жената на доктора. Провежда спиритически сеанси.
Нарича себе си медиум, селяните я наричат вещица.
А вие как я наричате?
Наричам я г-жа Мортимър.
Мерипит Хаус.
Извинете ме, трябва да оставя тези неща преди да влезем.
Разбира се.
Отивайте си! Връщайте се в Лондон! Стойте далеч от тресавището!
Правете каквото ви казвам! В голяма опасност сте!
Виждам, че вече сте се запознали!
Казвах на сър Хенри, колко е красиво тресавището през зимата. Когато навали дебел сняг
и температурите са нулеви,
всеки храст, дърво и тръстика се покриват с лед, като в стъклен покров!
Всичко живо погива! С кого си мислеше, че говориш?
Със сър Хенри Баскервил.
Не, не, аз съм Джон Уотсън, приятел на сър Хенри.
- Станало е недоразумение.
- Опасявам се, че да.
Влезте, преди да настинете!
Най-забележителното ми откритие.
- Единствено такова в Дартмур. Музеен експонат.
- Бронзов ли е?
Да. Главичката е кехлибарена.
- Гравиран е със злато.
- Красиво е.
Вашите разкопки ли ви доведоха на това място?
Доста чудато място ще кажете!
- Ами...
- Успяхме да останем щастливи,
нали, Берил?.
- Да!
Сестра ми е отдадена на природата колкото и аз. Имаме книгите си,
учебниците си,
интересни съседи.
Трябва да се запознаете с тях.
Какво ще кажете за вечеря в петък?
Ще дойдете ли?
Забравете какво казах. Не беше за вас.
Не мога да забравя, мис Стейпълтън.
Аз съм приятел на сър Хенри.
Защо искате да се върне в Лондон?
Знаете ли историята за хрътката?
Не вярвам в тези глупости, освен ако имате някаква информация?
Не мога да кажа нищо определено. Не знам нищо определено.
Защо брат ви не трябва да чуе какво ми казвате?
Пуснете ме.
Познавахме сър Чарлз добре и много ще ни липсва.
- Истинска красота?
- Рядка красота!
Тогава приемам с удоволствие!
Никога не съм виждал толкова хартия,
тефтери, баланс на домакинството...
- Описано е почти всичко!
- Нещо интересно?
Приятелят ни Мортимър ни е излъгал. Чичо ми му е оставил почти 10,000 паунда.
Как се нарича правото на феодалният земевладелец да спи с местните жени?
Жалко, че феодалната система е премахната в Девъншир.
Срамота!
- Видяхте ли?
- Да.
Хайде!
Чакайте!
Не мърдайте!
Беримор!
Какво правиш до прозореца?
Исках да видя дали са заключени.
- Какво правиш до прозореца?
- Сигнализира на някой в тресавището.
Ето го.
Ще отречеш ли, че това е сигнал?
Кой е той? Кой е навън?
Това е моя работа. Няма да ви кажа.
Сър Хенри!
Напуснете владенията ми!
Щом трябва.
Негодник! Семейството ти живее заедно с моето от векове,
и сега те намирам да правиш кроежи срещу мен?
- Не срещу вас, сър.
Аз съм изиграната.
За глупачка ли ме мислиш?
- За какво говориш?
- Всяка вечер щом заспя й сигнализира
и тя идва при него.
Истина ли е?
Да, сър.
Коя е тя?
Къде се срещате?
- В лятната къща.
- Нека се запознаем с нея.
Няма да е там, сър. Идва само по мой сигнал...
Не влошавайте нещата, моля ви.
Съжалявам.
Значи вие г-жо Беримор сте плакала.
Да, сър, аз бях.
- Добро утро, г-жо Беримор.
- Добро утро, сър.
- Какво е това?
- Орхидеи, сър.
Тук ще им е добре.
А вие как сте, г-жо Беримор? Всичко наред ли е?
Така мисля, сър. Благодаря.
Защо таласъмът да е по-различен от дяволът?
Таласъмът е демон, който ограбва гробове и яде трупове.
- Може ли вино?
- Позволете.
Демонът е дявол, в мъжка форма, който се съвокуплява със жени
докато спят.
- А духовете и привиденията?
Престани, Джак!
Общуването с другата страна е възможно.
- Мислите ли?
- Правила съм го много пъти.
Холмс би казал, "Светът вече е препълнен,
няма място за призраци."
- Наздраве!
Сигурна съм, че цени изследователският си дух?
Да, но не би приел, че две и две прави пет.
Защо да пренебрегваме сетивата си?
- Значи се осланя само на разсъждения?
- Да.
- Той е с много широки познания.
- Познанията му са невероятни, но трябва да кажа,
че невежеството му е също така забележително, като познанието.
Когато се запознахме, той не знаеше, че земята се върти около слънцето.
Дали около слънцето или около луната, няма никакво значение за работата му.
Не запомня нищо,
което не би му било от полза. Когато разследва случай,
се придържа към миризмата като хрътка.
- Значи познанията му са по философия?
- Никакви.
- Политика?
- Малко.
- Ботаника?
- Горе долу.
Знае всичко за отровите, но нищо за градинарството.
Музика?
Свири на цигулка
но малко от това, което свири може да се нарече музика!
Жена ми веднъж се свърза с Паганини.
Опитвали ли сте да се свържете с чичо ми?
Не, не съм.
Какво искате да знаете, сър Хенри?
Доста неща.
Какво се е случило онази нощ? От какво е бягал?
От какво се е страхувал?
Ще опитате ли?
Кажете ми, Др. Мортимър,
защо излъгахте за завещанието?
Бях смутен.
Сумата е доста голяма.
Седнете около масата и хванете ръце,
сър Хенри да седне до мен.
Прочистете съзнанието си. Отдайте се на сеанса.
Ръката ви, сър Хенри?
Там ли е?
Няма да стане, ако не ме слушате.
Влез.
Извинете.
Сър Чарлз е тук.
Чувам и усещам го.
Сър Чарлз, какво се случи онази нощ?
От какво бягахте?
Хрътката! Хрътката!
- Престанете!
- Кажете как изглеждаше.
Кажете ни как изглеждаше.
- Какво беше това?
- Очите и горяха в червени пламъци!
Какво беше това?!
- Какво търсите?
- Не знам.
Защо ви е столът?
Ако се наложи да се правя на звероукротител.
- И вие го видяхте.
- Не знам какво видях.
Каква нощ!
Чичо ми има няколко бутилки отлично френско бренди.
- Ще се присъедините ли?
- С най-голямо удоволствие.
Господи!
Не мърдай!
Ще стрелям.
- Ето го!
- Може и да го уцелите!
Няма да застрелям невъоръжен човек в гърба.
Никога няма да го хванем.
- Вижте там.
- Какво?
- Какво беше?
- Човек. Стоеше на върха и ни наблюдаваше.
Мили Боже! Какво беше това?
Не знам. Дойде от тресавището.
- Чувал съм го и преди.
- Плачът на хрътката, Уотсън.
Не е сигурно.
Вярвате ли, че Господ прехвърля греховете на бащите върху децата?
Не вярвам.
- Беше Селдън, затворникът.
- Да, сър.
Как е влязъл?
Сигурно не съм заключил вратата добре.
Много съжалявам, сър.
Студено е, Уотсън! Може ли да вляза
без да ме застреляш?
- Холмс?
За Бога, Холмс!
Никога не съм се радвал толкова да ви видя!
- Очаквах ви.
- Какво?
Откакто неблагоразумно позволих на луната да ме огрее на Черният връх снощи.
- Бил сте тук от самото начало?
- Да.
Използвахте ме!
- Уверявам ви...
- Не ми вярвате! Мислех, че заслужавам повече!
Простете, че ви изиграх. Ако бях със сър Хенри,
опонентите ни щяха да бъдат нащрек.
По-добре да остана в сянка,
готов да се спусна в критичен момент.
Защо ме излъгахте?
За да не ме издадете случайно.
- Значи докладите ми са отишли на вятъра?
- Препращат ги тук от Бейкър Стрийт.
Закъсняват само с ден. Поздравявам ви за усърдието и информацията...
Не ме хвалете! Бесен съм ви!
В правото ви е.
Дълго отсъствахте от поста си.
Мястото ви е в Баскервил Хол.
Какво беше това?
Хрътката! Хайде, Уотсън!
- Къде е?
- Мисля, че там.
Не, натам!
Закъсняхме!
- Това е сър Хенри.
- Господи!
Мъртъв е, Холмс.
- Никога няма да си го простя.
- Вината е моя, Уотсън.
Бях толкова завладян от случая, че погубих клиента си.
Трябва да извикаме помощ.
Не можем да го носим през целия път.
Холмс, полудяхте ли?
Погледнете ръцете му!
Това е затворникът - Селдън!
Но това са дрехите на сър Хенри.
Идваш ли?
Вече няма смисъл да се крия.
Не казвайте нищо за хрътката на сър Хенри. Нека мисли, че Селдън се е подхлъзнал.
Не трябва да знае за ужаса, който го очаква.
- Какъв ужас?
- Хайде!
Това е г-н Шерлок Холмс.
По-добре седнете, г-жо Беримор.
- Предпочитам да стоя.
- Опасявам се, че новините са лоши.
- Хванали са го.
- Със сигурност ще го обесят.
Не, г-жо Беримор,
законът не може да достигне брат ви.
- Мили Боже!
Намерихме тялото му в тресавището.
Сигурно се е подхлъзнал и е паднал от върха.
Умрял е на място.
Ето.
Брат й?
По сълзите ви разбрах, че ви е брат.
- Да, сър.
- Нищо не разбирам.
Когато се ожених за нея тя се казваше Селдън.
Вече няма нужда да му сигнализирате, да му оставяте храна
или да му давате старите дрехите на сър Хенри.
Не се ядосвайте, сър Хенри. Цялата вина е моя.
Всичко, което направи съпругът ми, бе заради мен.
А любовницата?
Обичам жена си, сър. Никога не е имало друга.
Предпочитам да не замесвам полицията.
Достатъчно страдаха.
Съгласен съм.
Тя все още го е обичала!
- Психично, той е бил дете.
- Поне така го е виждала тя.
Вероятно той е причина за звуците, които чухме.
- Няма съмнение.
- Значи всичко е ясно?
Да, вече няма от какво да се страхувате.
Тогава,
Весела Коледа!
Весела Коледа!
Весела Коледа.
Побърках се сам в тази къща, след като приятелят ми замина сутринта.
Ако не се бях заклел да не излизам сам,
можеше да прекарам интересна вечер. Мис Стейпълтън ме покани.
- Как?
- Изпрати бележка.
Може ли да я видя?
Ако търсите подарък за Коледа за мис Стейпълтън, тя обича бял жасмин.
Никога не съм виждал такива рани.
Предната югуларна вена е прекъсната.
Плътта е била изтръгната от кокала. Ларинкса е разкъсан на парчета.
Дрехите са причинили смъртта.
Съществото е било насъскано с някакъв предмет на сър Хенри.
Вероятно черният ботуш.
- Значи става дума за убийство.
- Прецизно, хладнокръвно...
преднамерено убийство. Но когато кръгът се стесни, опасността е само една -
нашият човек да действа преди да сме готови.
"Нашият човек"? Холмс, разкажи ми!
Местен е. Анализите ми на почвата, която взех от таксито го доказват.
Холмс!
Стейпълтън е нашият враг.
- Господи.
- Той пусна животното снощи
надявайки се сър Хенри да бъде в тресавището.
- Поканен от мис Стейпълтън.
Той я е накарал, сигурен съм.
- Той беше в Лондон.
- Разгадахме загадката.
- Писмото е дошло от нея.
- Жена му.
Какво?
Ще ви кажа нещо
в замяна на това, което направихте за мен.
Дамата, която представя като своя сестра всъщност му е жена.
Защо?
Защото ще му е по-полезна в ролята на свободна жена.
И сте го крил от мен? Край!
- Искам вече да бъда информиран за всичко!
- Разбира се.
Разбира се.
Защо го прави?
Още не знам мотивите му.
Можем ли да го арестуваме?
Нямаме доказателства.
Предположенията и догадките няма да свършат работа в съда.
- А смъртта на сър Чарлз.
- По тялото му няма следи.
Знаем, че е умрял от страх.
Знаем и какво го е изплашило,
но как ще накараме 12 заседателя да повярват?
Ако успеем да докажем,
че това отвратително същество е контролирано от Стейпълтън,
и жертвите му са посочвани от Стейпълтън,
тогава ще го пипнем.
Нека се веселим,
Коледа е веднъж в годината!
Какво предпочитате, г-н Холмс, пуйка или гъска?
Предпочитанията ми нямат значение.
Защо?
Защото Уотсън и аз трябва да заминем за Лондон.
Лондон? Кога?
- Утре сутрин.
- На Коледа няма влакове.
Една млекарска цистерна тръгва рано сутринта.
Ясно.
Уотсън ще остави нещата си, за да сте сигурен, че ще се върнем.
- Ще присъствате ли на празненството довечера?
- Не бихме го пропуснали!
Радвам се, че дойдохте.
Г-жо Мортимър, знаете какво е това.
Друидите са имали цяла церемония за събиране на имел.
Имах предвид, че имам правото да целуна всяка красива жена
преминала отдолу.
Това също!
- Добър вечер.
- Добър вечер.
- Знаете какво е това.
- Да.
Как го търпи?
Фактът, че сър Хенри се влюбва в нея
може само да му е от полза.
Никога не съм срещал по-хладнокръвен човек!
Г-н Холмс.
- Г-н Стейпълтън.
- Радвам се да се запознаем.
Вие много ме интересувате.
Не очаквах такъв долихоцефалически череп...
и така изразени черти.
Ще възразите ли, ако прокарам пръсти по главата ви?
Най-категорично.
Черепът ви
заслужава да краси всеки антропологичен музей!
Трябва да призная...
желая черепът ви!
Моля за внимание!
Отвори вратите и пусни ме!
Победата ще е с моето име.
Дали ще падна или ще победя,
всички ви ще развеселя!
Ако не вярвате, нека татко Коледа влезе.
Направете път!
Кой за кръвта ми е жаден,
и зове ме, с глас безпощаден?
С дълги зъби и нокти остри
ще те разкъсам на парчета!
- Искам да си ходя.
- Не още.
- Сър Хенри иска да танцуваме.
- Тогава танцувай.
Благодаря.
- Нещо против ако запаля?
- Не.
Какво има?
Бял жасмин!
Рядко излизам.
Не съм видял нищо от околността.
Трябва ми водач...
за предпочитане да е красив.
- Студено ми е.
Почакай.
Сър Хенри...
Не го правете.
- Трябва да си вървите.
- Как така?
Напуснете!
Сър Хенри, г-жа Мортимър ви кани на танц.
Разбира се.
Извинете ме.
- Чудесно празненство!
- Благодаря.
Какво му каза?
Не мога!
Вече няма да ти помагам!
- Да те нараня ли искаш?
- Не!
- Не?
- Не!
Тогава защо ме ядосваш?
Изплаших ли те?
Изплаших ли те?
- Моля те...
- Изплаших ли те?
Така е по-добре.
- Къде е Холмс?
- Не знам.
- Къде е Холмс?
- Качи се в стаята си.
Празненствата не са за него. Останете, нека поиграем.
- Не играя.
- Ще ви науча.
- Не искам да играя.
- Нека ви покажа един трик.
Не, исках да говоря с г-н Холмс.
За какво, приятелю?
Приятелски съвет.
Никога не играйте с Уотсън, или поне не за пари. Той е жив демон.
Ще го запомня.
Защо съм ви?
Бихте ли дошли заедно с др. Уотсън и сър Хенри
утре в Мерипит Хаус след църквата?
Опасявам се, че не. Ще пътуваме за Лондон.
На Коледа?
За съжаление.
Очаква ни дълго пътуване.
- Нуждаят се от нас във Франция.
- Колко жалко!
Наистина!
Чух, че гостите ви си отиват утре.
Да.
Вечеряйте с нас утре.
Не може да сте сам на Коледа!
С удоволствие.
Лека нощ.
Благодаря.
Празненството свърши. Слава на Бог!
Мир на земята, доброжелателство между хората!
- Знаете ли кои са?
- Не всички.
Кой е сър Хюго?
Онзи с черното кадифе.
Забелязвате ли нещо?
Прилича ли ви на някого?
В челюстта прилича на сър Хенри.
Имам предположение.
- Помогнете.
- Какво правите?
Момент!
Запалете я.
- Мили Боже!
- Сега видяхте ли?
Стейпълтън!
И той е Баскервил!
Документите, които намерих в Мерипит Хаус
ми помогнаха да разнищя загадката.
Пипнахме го, Уотсън!
Пипнахме го!
- Хайде, Уотсън!
- Слизаме ли?
- Ето го Лестрад.
- Холмс!
- Аз го поканих.
- Ще ме побъркате!
- Възможно е.
- Холмс!
Доверете ми се!
Вярвате ли ме?
Инспекторе!
По-добре да си струва, г-н Холмс - Коледа е!
Никога няма да забравите този ден.
- Няма да нося тази рокля.
- Трябва.
Ето...
- Не мога.
- О, да, можеш!
Няма да го направя!
Сър Хенри, добър вечер.
Опасявам се, че имам лоши новини.
Сестра ви?
Тя е добре, но майка ни не е.
Берил трябваше да замине.
- Ужасно съжалява.
- Всичко е наред.
Ще се погрижа за вас. Влезте и си налейте.
Капаците са вдигнати. Вижте какво правят, Уотсън.
Сър Хенри и Стейпълтън вечерят. Няма следа от жена му.
- Свети само кухнята.
- Не е там.
Къде е? Това не ми харесва, Холмс!
Време е.
Вече е десет часа. Не остава много.
Ако не излезе до 10 минути, пътят ще е скрит от мъглата.
След 20 няма да можем да виждаме ръцете си.
- Не трябва ли да се изкачим по-високо?
- Не, трябва да сме близо.
- Ще заведа сър Хенри вкъщи!
- Уотсън, забранявам!
- Махнете си ръцете!
- Някой излиза!
Конят е окуцял. Много умно!
Паднала му е подковата, странно.
Берил взе файтонът ни.
- Пренощувайте вкъщи.
- Няма нужда.
Тогава нека поне конят ви остане тук.
- Много мило.
- Няма нищо.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
Къде отива?
- Да се приближим.
- Ами сър Хенри?
Трябва да хванем Стейпълтън в действие!
Не го виждам!
Чакайте!
Идва!
Хвани Стейпълтън, Лестрад! Хвани го!
Сър Хенри! Сър Хенри!
Сър Хенри! Сър Хенри!
Лошо е ранен. Трябва да го приберем вкъщи!
Хайде!
Мили боже!
Какво е това?
Каквото и да е, е мъртво.
- Лестрад!
- Тук долу!
Това е инспектор Лестрад от Скотланд Ярд.
Има заповед за арестуването ви. Лестрад...
..запознайте се с Джак Стейпълтън,
или Джон Баскервил,
син на Роджър Баскервил, най-младият брат на Чарлз.
Мислели са, че Роджър е умрял бездетен,
но не е. Оженил се за курва на име Мери Прескот.
Имали едно дете...
..и то стои пред вас,
По пътя му за богатството на Баскервил стояли само двама души,
чичо му Чарлз, и братовчед му Хенри.
Изпратете Пъркинс да повика др. Мортимър!
Трябват ми ножици, г-жо Беримор.
Сприятелили сте се със сър Чарлз,
разбрали сте за слабото му сърце, и сте използвали
суеверието около Баскервил.
Опитомили сте най-голямата и най-жестока хрътка, която сте намерили.
Изчаквали сте възможност.
Доста сте чакали, нали?
Нямало е как да примамите стареца в тресавището.
Нуждаели сте се от красива примамка. Щом веднъж се е влюбил,
е било лесно.
- Лесно? Лесно?!
Мислите, че е било лесно?
Как съм контролирал хрътката?
С това.
Използвали сте я и на сеанса за да повикате съществото на прозореца.
С невероятен ефект!
Не казвайте, че великият Шерлок Холмс не се смрази от страх
когато Баскервилското куче изскочи от мъглата!
Изобщо не беше лесно!
Мислиш, че си направил нещо изключително.
Не е изключително.
- Но ще бъде запомнено.
- Не мисля.
Напротив.
Благодарение на вас, ще бъде.
Мили Боже!
Трябва да вървя. Грижете се за него, докторе.
Беримор...
Пъркинс!
Как ще предявите претенции като наследник,
след като сте живели под чуждо име
толкова близо до Баскервил Хол
без да предизвикате подозрение?
Как смятахте да го направите?
Не става дума за пари, нали?
Отмъщение!
Отмъщение, към семейството, което е позволило баща ти да умре
без пукната пара!
Радвам се, че се срещнахме, Шерлок Холмс.
Находчив...
..упорит, егоистичен,
горд...
Прецизни сметки!
Не можете да се сравнявате с мен! Нает сте от др. Мортимър
да защитавате сър Хенри Баскервил! Как е той, между другото?
Жив е. Др. Мортимър е при него. Намерихте ли мис Стейпълтън?
Не.
Но тя не е мис Стейпълтън, тя ви е съпруга!
- Нямам съпруга.
- Достатъчно дързък сте за да покажете камата.
Не е била намерен в Дартмур от мъж на име Стейпълтън
а в Кент от мъж на име Бейкър.
- Заедно със съпругата ви в Британският Музей.
- Нямам съпруга.
- Брачното ви свидетелство.
- Нямам съпруга.
- Отнасяли сте се жестоко с нея.
- Нямам съпруга.
Нямало е да го направи този път. Отказала ви е!
Нямам съпруга.
Уотсън! Не!
Господи! Уотсън!
След него!
Хайде!
Притиска те отвсякъде, нали?
Не се борете. Успокойте се.
Не се панирайте.
Единственият начин да се измъкнете е като легнете по гръб.
Така ще разпределите теглото си на по-голяма площ,
и тогава опитайте да доплувате до брега.
Но нещата са срещу вас.
Виждал съм много понита да се давят така.
Най-добре би било...
..да сложа край на мъките ви.
Довиждане, г-н Холмс!
Проблемът е, как да ви измъкна.
Да видим дали шивачът ми е наистина добър!
Отличен шивач!
Благодаря, Холмс.
Доста забележителна Коледа!
Не мърдайте, г-н Холмс. вие също, докторе.
Едно, две, три.
Имам билети за "Хугенотите" довечера.
И вечеря в Марчини.
Отговорът е не.
Какво?
Не, не ви вярвам...
..но Марчини звучи добре.
Превод и субтитри: Blink182