Swindle (2002) Свали субтитрите
Фолкнър Продъкшън представят
една продукция на Лий Фолкнър
Филм на К.С. Баскоум.
Участват: Том Сайзмор
Шерилин Фен.
Дейв Фоули
Извинете...
- Здравей Майкъл, няма да се бавя.
Само да проверя личният си сейф.
- Добре, г-це Джоунс.
Всичко е наред.
...и върша аз една работа в Лос Анжелис
с някакви двама новаци-шамани от... Ада или незнам си къде.
Казват ми само, че тия били братя - близнаци всъщност; и ми казват
"Каквото и да правиш не ги разпитвай за това дали са братя!".
Което, естествено, е най-глупавото нещо, което могат да ми кажат.
Последното, което ще ме накарат...
- Защо става така, че пейзажът никога
не е толкова красив, освен когато стоиш на ръба на пропаст.
С какво толкова вдигането на залога прави награда толкова по-приятна?
Някога да сте се озовавали в дадена ситуация и да сте се питали как сте попаднали там?
Животът е стремителен. Никога не успяваш да го огледаш ясно.
Това е проблемът с яснотата - обикновено идва твърде късно.
"Майкъл Барнс"
Това е прекрасно. Извинете ме, аз просто...
- Не ви чух да влизате...
Просто ми е нужен подписът ви.
- Да, разбира се.
Това Италия ли беше?
- О, не. Гърция е.
Беше красиво.
- Да.
Мога ли да ви помогна?
- Надявам се, че да.
Трябва ми личният ми сейф...
- Съжелявам, но банката е...
- ...затворена. Да знам, но... хайде Еди. За времето, за което ще се обадиш
на Майкъл да потвърди ще съм влязла и излязла.
Хайде де, Еди.
Били ли сте по всички тия места?
- Не.
Страшно би ми се искало да се махна от Ню Йорк. Ако вярвате, даже не съм напускала щата.
Колко жалко, нали?
- Не, всъщност не е.
Ей, сладур.
Красавице, ще идваш ли, мамка му?
Да почваме.
Приключихте ли вече...
- Да, ей сега.
Залегнете!
Залегнете!
Заповядай.
- Благодаря.
Джуди?
- Да?
Би ли... искала да отидеш?
До Гърция ли?
- Имам предвид някой ден.
Помислих, че ме каниш да дойда с теб до Гърция?
Бива си те.
Да, какво има Лорънс?
- Краят на работния ден е, шефе. Ще затваряме.
Да, добре.
Как, по-дяволите, можах да я поканя да отидем до Гърция!
"Централен Градски Трезор"
Г-це Джоунс, имате ли планове за уикенда?
Големи!
Стой! Долу оръжието!
Изглежда на земята вече има един герой по-малко!
Всички на земята, веднага.
Пусна ли алармата?
- Не.
Пусни я!
- Моля?
- Пусни алармата!
Всъщност, не трябва да го правим преди всичко да е свършило.
Умира ли ти се?
- Това е политиката на фирмата.
А моята политика за умни касиерки знаеш ли я, Джуди?
А? Добре! Махай се!
Ей, ти! Ела тука! Не се обръщай, мърдай!
ИЗМАМАТА
К'во става тука бе?
Участват още: Конрад Пла.
Ал Гулем
Алън Фосет
Кенет Джон МакГрегър Кейтъл Грифин
и Джак Дейниъл Уелс
Какво ти става бе? Мамка му!
Направо страхотно!
На улицата, точно като в реалния свят, всичко зависи от това кого познаваш.
Или по-точно: Кой те познава? Вика му се: да гарантират за теб!
Най-добрият начин някой престъпник да гарантира за теб, е да си го заслужиш.
Ако няма време за това най-добре е да си уредиш гонитба с ченгетата из улиците пред очите му.
Престъпниците са подозрителни, но влезеш ли веднъж ще ти помогнат като никой друг.
Не защото са предани, а защото винаги си има гледна точка.
На мен ми трябваше помощ. Трябваше да се включа в една игра.
Игра на покер. Тексаски - с две карти, без лимит. Това се игра на Световното в Лас Вегас.
Трябваше да се усетя още тогава. Трябваше.
А истината бе, че знаех.
Закъсняваш.
Абе, к'во стана тоя следобед?
- А, нищо работа.
Последно като те видях ченгетата те гонеха.
- Забрави ченгетата. Тия ли са хората?
Искаш да играеш тук - говори с дебелия.
- Можеш ли да ме включиш в играта?
Онази на бара ще те вкара. И една вода не пускаш, ако тя не ти го държи, чаткаш?
Значи няма проблеми?
- Да, всичко е уредено.
Ей, ако спечелиш помни кой те вкара!
"И при толкова много за казване те не казаха нищо."
- От кого е това - Керуак?
- Гришъм.
Тук не се приказват такива неща. По-скоро: "Готина рокля!
Ще изглежда супер, но като е на пода."
- Сериозно? Това от кого беше?
Хемингуей?
Можеш ли да ме включиш в тази игра?
Сигурен ли си? Тия са големи играчи. Готин си, но нямаш пари, нали?
Имам някой друг долар - ще рискувам.
Освен това г-ца Късмет е на моя страна, нали?
Е, аз бих внимавала, защото г-цата може да е голяма кучка.
Извинявай.
Е?
- Каза, че с удоволствие ще ти вземе парите.
Сериозно? Добре.
Виж, ще се помъча да кажа нещо засукано...
- Ами например: Довиждане?
Простичко, но изтънчено. Харесва ми.
Извинете ме, господа. Карти моля, защото...
...ми се играят карти.
Имаш ли огънче?
- Да.
Изглеждаш горд от себе си.
- Така ли? И какво трябва да означава това?
Каква е добрата новина? Трябва да знам какво ще празнуваме?
Хм, работиш ли?
- Ти какво очакваше?
Искаш ли да се забавляваме или "Ей, мъжага купонясва ли ти се?".
Защо мен? Не, кажи ми: защо мен?
Изглеждаш добър.
А в моята работа много добри няма.
- Е, аз не съм добър.
Пък и не ме познаваш.
- Да речем, че познавам "мъжете".
Виж, няма да се правя на курвата със златното сърце, ако не ме питаш защо съм в тази професия,
че съм красива и съм нямала нужда да правя това.
- Обещавам.
Току-що преполвихме пътя до дивия секс.
- Това значи ти е сърцето?
Да. А също и страхотния ми задник.
О, готин е.
Нещо не е в ред?
- Да.
Защо беше единствената курва на ъгъла?
Какво имаш предвид?
- Ами, какво му е специалното на ъгъла?
Всеки ъгли са еднакви.
- Да, именно.
Минавам там от месеци и не съм те виждал.
И, да ти кажа - не ми изглеждаш като типичната, улична курва.
Нека позная - ти си на повикване.
Някой е направил пачки в клуба, хубаво му е с тлъст портфейл,
и какъв е идеалния завършек на вечерта - N 1, шест плюс, страхотен задник по избор, нали?
И ето къде се намесваш ти - връщаш им парите и клуба печели винаги.
Страхотен номер, наистина страхотен. И на мен ми харесва, харесва ми.
Колко ти е делът?
- Не знам за какво говориш?
Сериозно? Хайде де.
Скъпа, номера не мина, разбра ли? Седни, нека поговорим.
Хайде, не се безпокой.
Знам какво ще ти направят ония мутри ако не се върнеш с пари.
Ще ти дам част от парите, ще ти дам много пари.
Но ще ми направиш услуга.
Знам за една предстояща работа и искам да участвам.
Ще говориш с шефа си и ще ми уредиш среща.
Виж, не знам за никаква работа.
Правилно. Мен не ме засяга, а теб още повече.
Говори с шефа си и го убеди, бъди много убедителна.
Талант, който знам, че притежаваш в изобилие.
Кажи му, че искам да участвам.
Нямаш представа с кого се забъркваш.
- Сериозно?
"И ще дойде денят за разплата."
Ти се грижи за твоите неща, а аз за моите. Ето вземи.
Вкарай ме. Кажи им къде могат да ме намерят.
Няма да има нужда.
Студено е.
Боже, изглеждаш на току-що изгубил девствеността си 18-годишен.
Бях на 15 и ти знаеш, защото беше със сестра ти.
- Много смешно.
Благодяря, ще ви забавлявам през цялата седмица...О, извинете.
Какво ще поръчате?
- Най-големият млечен шейк.
С какъв вкус?
- Вие изберете.
Още нещо за вас?
- Не, ще си остана с кафето.
Сигурен ли сте, че не искате и кифличка?
Вързах се.
- Защо, да нямам татуировка?
С тоя шлифер си като Коломбо.
- Добре, стига. Какво имаш, Лукани ме подлудява.
Кажи му на тоя чеп да се успокои, всичко е наред.
В екипа ли си?
- Не дотам, но им привлякох вниманието.
Имена?
- Къртис знаеш, че за тия неща трябва време.
Не е като да имат табела с надпис "Търсим престъпник", да отида и да попълня формуляр.
Мога обаче да ти кажа, че направих впечетление.
- Въобще и не се съмнявах.
Какво е това?
- Това ли? Прилича ми на пари.
Мътните да ме...да бе, пари са. Хайде вземи ги, купи си някоя мадама.
Какво? Чисти са, похазартствах с ония загубеняци и спечелих.
Но ако ти не ги искаш дай ги на Бет.
- Тя е добре, благодаря.
Не сте ходили на меден месец, а децата ви са вече на 6.
- Да ти го начукам, Сет.
Не исках така...
- Това да не ти е някаква игра? Влизаш тук
пръскаш пари сякаш си най-добрия, караш ме да те преследвам по улиците, и за какво: правдоподобност?
Знаеш ли как изглеждам? Винаги аз внимавам за теб и аз измислям извиненията.
Сет, добър си под прикритие.
- Направо съм супер.
Може би прекалено. Помни на чия страна си.
Хората задават въпроси за теб. Сега не е време за да работиш за себе си.
Сет, не идвай тук без нещо, за което да се хвана.
Аз ще измисля нещо за пред лейтенанта, а ти ми намери нещо солидно.
Добре, Къртис успокой се. Като надуша нещо ще ти кажа.
Не исках да кажа това за Бет. Наистина.
Мамка му.
Благодаря. Тогава ти вземи парите и си купи някоя мадама.
Или пък пържени картофки със зеле.
Кой си ти?
- Мамка му, един зъб ми изхвръкна от устата.
Ще попитам пак - кой си ти?
- Няма значение.
За теб може, за нас не е така.
- Знаеш ли, май преди не сте правили така.
Виж сега, кой съм аз не е чак толкова важно, но откъде аз знам за вас
e от първостепенна важност. Арестуваха ме във Вегас докато
обирах един ФедЕкс камион, лежах с един пич - Хилавия Тони.
Продължавай.
- Каза ми за операциите ви, за вас, ох мамка му.
Каза ми, че търсите някой волнонаемен талант и ето ме мен - търся.
Хилавият Тони във Вегас?
- Да, какво?
Тъпото копеле не ви е казало, че идвам?
- Работа няма.
Да, бе. И просто дойдохте, за да ми опрете патлака, щот нямате какво да правите.
За мен има две възможности: или да дръпнете спусъка,
или да звъннете на Тони, той ще гарантира за мен.
- Или си много тъп, или просто си луд.
Знаеш ли, ако не ме гръмнеш, ще бъда каквото кажеш.
Да вървим.
Хайде ставай, да тръгваме.
Та къде отиваме?
Имаме малко работа.
- Мен какво ме интересува, гладен съм.
Откога познаваш Хилавия Тони?
- Не знам, може би се запознахме във Вегас.
Може би?
- Да, може би, сега е може би.
Не знам с точност до минутата. Ти отколко време си задник?
Ей, подминахме закусвалнята.
Нещо против да запаля?
- Да, против съм.
Добре, ще отворя прозореца.
- Страхотно, много ти благодаря.
Не мисля, че се запознахме официално. Казвам се Сет.
Наречете ме старомоден, но не работя с хора, които не си казват имената.
Моето е Сет.
- Софи Зен.
Софи Зен, хубаво име. Френско ли е?
- Не.
Дали познавам още някоя Софи?
- Знаеш ли, че плямпаш много.
Това е Сиско.
- Сиско, като Сиско Хлапето?
Гари Купър игра ролята, нали?
- Дънкан Реналдо.
Гари Купър игра в "По пладне".
- А, да. Извинявай.
Какво бе, харесвам уестърни.
- Така ли, а пък аз не.
Пристигнахме.
Ще изкопча малко информация от човека вътре, ако е дори малко колеблив - убий го.
Добре.
Дай още една.
Ей, малко обслужване, моля.
А казват, че парижани били груби.
Шибан ненаситник.
Млъкни бе, мамка му.
Изненадан си да ме видиш, Марк?
Да ти изглежда изненадан?
- Какво е това, какво правите тук?
Какво правиш в Ню Йорк?
- Имам си гадже тук,
а що се отнася до мен аз съм си тук...
- Какво успокоение, а ние мислехме че си духнал.
Не бих направил това. Знаеш ли какво си мислиш? Мислиш си, че искам да продам
номера по-скъпо, но не е така. Кажи на шефовете си, че съм тук, както виждаш.
"Баста". Тук съм от..., а никой не ми е предложил питие.
Това все пак е бар, нали? М-да, какво ми се пие? А, да - скоч.
Благодаря.
Имам чувството, че не казваш на тази мила дама, каквото трябва да знае, нали?
Мен гледай!!!
Концентрирай се. Концентрирай се в мен. Сега аз съм проблема.
Адски гадно боли, нали? Боли ли, а?
Мамка му!
- Искаш ли да спра, а?
Да!
Добре.
О, не моля ви, недейте! Мили боже!
Знаеш ли? Имаме един гаден навик - пушенето.
Ти и аз... трябва да откажем цигарите някой ден.
Добре де! Номерът е 21..
Не! Просто го напиши.
Четливо! Имам предвид напиши го четливо, за да може тя да го прочете.
Знаеш ли, ще взема още сега да ги откажа!
Ти си луб бе, човече!
Ти какво си мислеше, че ще стане?
Бум-бум.
Готино местенце. Много готино.
Искаш ли да пийнем по една бира?
- Да.
Ще се видим в клуба.
Препускай, каубой.
Ти всъщност четеш ли Керъуак или просто го цитираш, за да впечатлиш жените?
Цитирам.
- И действа ли?
Ключът е да накараш жената да се разсмее възможно най-бързо.
Ясно.
Виж, Софи, жените са сложни, а мъжете са си глупаци, предсказуеми.
И защо така?
- Добре, слушай.
Всяка година през последни 10 мъжете и жените си търсят нещо секси за Св. Валентин, нали?
За мъжете топ 10-ката, буквално, си е една и съща всяка година!
Наистина. Заложи какво искаш. Памела Андерсън, Синди Кроуфърд.
Все те ще са там. Докато списъкът на жените се променя всяка година
И номер едно, заветното "нумеро уно",
не е традициония хубавец - Лайл Ловит, или Капитан Пикард например.
Е, имате си Брад Пит-овци, но секси, наистина секси
за жената би бил някой мистериозен тип,
с чувство за хумор, стил, галантност, всичко е от значение.
Така че, списъкът на жените се мени.
- Така ли?
Да.
И казано между мен и теб, аз мисля, че жена трябва да управлява страната.
Моля?
- Не, наистина, защото на мъжа не може да се вярва,
всичко се върти около хуя, пардон, пениса му. Аз съм доказателството.
Помисли, когато излезе нов продукт - формула за коса, хапче против главоболие,
какъв е страничния ефект - мека пишка.
Всичко в живота на мъжа е в гащите му.
- Интересна теория.
Но те разсмя.
Знаеш ли, че е лош късмет, когато не пиеш след тост.
- Не ми приличаш на суеверна.
Всичко крадци са суеверни, или поне добрите са.
Тогава защо го правиш? Чакай, нека отгатна.
Това ти е за последно и приключваш, нали? Защото при мен тази година за 3-ти път ми е за последно.
Някога да си се озовавал в дадена ситуация и да си се питал как си се попаднал там?
Постоянно.
Понякога си мисля, че не аз съм избрала този живот, а той мен.
Помня историята за известен човек, който привлича тълпата нявсякъде.
Намира се в ресторант, пиян е и не внимава, говори с някакъв човек и започва да си признава
за клопките на славата, за това, че му е писнало, и най-накрая казва, че би предпочел да умре
отколкото да продължава да живее така.
- Сериозно?
И човека го попитал дали е сериозен, защото познава някой, който може да се погрижи.
Няма да знае кога и къде, просто един ден...
И така човека се събужда на следващата сутрин със страхотен махмурлук
и не може да си спомни дали е наел професионалиста или не.
Представи си параноята...
чудиш се дали някой някъде не изчаква подходящия момент.
Животът за мен е такъв.
Не можеш да се довериш на никого,
но и не можеш да живееш вечно.
Това бе идеално за повдигане на духа.
И така, кога ще се срещна с големия шеф?
Извини ме за малко.
- Разбира се.
Откъде знаеш, че не си го срещнал вече?
Извинете?
- Да.
Дайте ми още от това.
- Веднага.
Ела тука! Мърдай, по-живо!
По-живо!
Обърни се!
На пода!
Ключовете!
Какво ти става?
- Моля?
Какво ти става?
- Мисля ще е по-добре ако се разкараш!
Така ли?
- Така.
Никой не трябваше да умира, войнствено копеле!
- К'ва е разликата?
К'ва е разликата ли? От 20 г. до доживотна, тъпак такъв.
Знаеш какво?
- Какво?
Преди да приключим аз и ти ще се пробваме.
- В какво, да отидем на кино ли? Обещаваш?
Искате да реша кой е с по-голяма пишка ли?
- А, не.
Аз съм с най-голяма, ясно?
- Ще се пробваме.
А сега стига с глупостите и бъдете професионалисти.
Какво бе? Спасих ви и двамата, оня си вадеше пистолета.
Почисти го.
- Да, сър, веднага, сър.
Лукас, какво става там?
- Нищо, всичко под контрол.
Ченгетата идват, както е по план.
- Добре.
Покрий ъгъла.
Добре, хайде да вървим.
Мама му стара.
Още един ден в зоопарка, а?
- Да, сър.
Всичко ли сме покрили?
- Да, зад ъгъла сме.
Разкарай репортерите и колата ми.
- Да, сър.
Сет? Слез веднага долу с управителя.
Трябва да си поговорим с него. Пред главният сейф съм.
Добре. Да вървим.
Ричи, накъде оттук?
- Стаята за брифинг, вляво.
Добре, какво е положението?
- Обградили сме ги отвсякъде.
Плановете на сградата?
- Пристигат.
Тогава защо си угрижен?
- Новинарските екипи...
Погрижих се за тях... Има още нещо обаче.
Сър?
- Кафе, черно, горещо и много.
Веднага.
- Браво.
Маму му стара, разкарай ги оттук.
- Хайде, да действаме.
Дами и господа, Нюйоркска полиция, съжелявам но...
Здравей, Майкъл.
- Г-це Джоунс, какво става?
Какво правиш, Софи?
- Успокой се.
Имам проблем и си мислех, че ще ми помогнеш.
Трябва да отворя сейфа.
- Софи, това е моя пистолет.
Ще ми дадеш ли кода?
- Защо вършиш това?
Не е ли очевиднo, Майкъл. Нямам време да отговарям на тъпите ти въпроси.
Не мога, сейфът е заключен за време - за през уикенда.
Може и така да е, но има случай когато може да се отвори.
Знам, че имаш кода, защото банката не допуска случаи, когато някой те заплаши,
за да отвори сейфа. По-добре да те оберат отколкото да те съдят - странни времена, нали?
Това не бе част от плана.
Мога да отворя сейфа, Майкъл. А това означава, че не си ми нужен.
Не знам за никакъв код.
- Не ти вярвам.
Въпросът тук, обаче, е дали ти вярваш, че аз ще те убия, Майкъл?
Моля те...
- Софи, какво правиш?
Не те засяга.
- Не го застрелвай.
Колегата ми знае, че мога, но ти...?
- Софи, недей.
Софи, свали пистолета.
Добре, ще го отворя.
- Не отговори на въпроса.
Да, мисля че ще го направиш, мисля, че си луда. Доволна ли си? Печелиш.
Майкъл, така или иначе печелим.
Искам да запомниш едно нещо, ясно ли е?
Всяко вдишване оттук нататък ще е подарък от мен.
Това, което станеш, ще е защото днес не те убих, разбра ли?
Да.
- Добре.
По дяволите!
- Какво има?
"Магьосниците" паднаха в класацията с две точки.
Изкара ми ангелите.
- Загубих доста пари заради тях.
Тук лейтенант Крейг от Нюйоркската полиция.
- Какво искате, лейтенант?
Аз ли какво искам? Не трябваше ли това да е следващия ми въпрос?
Да почнем отначало. Колко заложника имате?
Не се играе така, не искаш ли да ме наричаш някак?
Игра ли? Това не е игра, защо не вземеш да поумнееш?
Предай се, така никой няма да пострада, и особено аз.
Според мен, нямате възможности.
- Не харесвам тона ви, лейтенант.
Да се изясним: аз съм с възможностите тук и не вие командвате парада,
и второ - дръжте ме щастлив иначе се дразня, а като се дразня... е вие знаете.
Така ще се отговорен за поведението ми, а чрез него за живота на хората тук.
Накратко - ядосаш ли ме започваме да изхвърляме трупове пред входа.
"И големият лош вълк казал на трите прасенца:
ще пухтя, ще духам и ще срутя къщичката ви."
А сега... искате ли да играте както трябва?
- Да, да, добре. Както трябва.
Ето че не беше трудно.
- Дай ми име, как да те наричам.
Викай ми Лукас, но ако ме извините лейтенант...
- Изчакай малко, не затваряй.
Приятно ми беше, че си побъбрихме.
- Чакай, откъде да знам, че там има хора, че са добре.
Понеже двамата ще си говорим доста, ще трябва да ми се довериш.
Обзалагам се, че си истинско котенце.
Татко ти като малка да...
- Ей, какво правиш?
Пак ще си поговорим. Просто си гукаме.
Просто я остави на мира
- Имаме работа, нали помните - часовника.
Хайде, сядай.
Шокиращото събитие днес: няколко въоръжени крадци нападнаха централния клон на Градския трезор
преди края на работното време. Заключили са се вътре и държат като заложници неизвестен брой
служители и клиенти и както виждате зад мен, полицията напълно е обкръжила...
Господа, запознайте се с най-новото, и може би най-ефикасно, оръжие в арсенала на крадеца - телевизията.
Все едно гледам CNN.
Извинете, ще ни направите услуга ако се дръпнете.
- Знаете ли, колко човека са вътре?
Току-що пристигнах, кажете ми вие.
- Сър, минала седмица в отговор на станалото в Далас
полицейския комисар проведе конференция с мото: "Този град няма да е заложник"...
...казал очевидното, ние сме опитен екип и правим всичко възможно за бързо и мирно разрешаване на проблема.
Намесата е последното средство. Може да ме цитирате: "Намесата е последното средство"...
Така е ако чакаш повишение. ...ще се постараем да ви информираме,
и мисля, че засега това е всичко, което ще кажа.
- Да знаете отговорника, заподозрените за това?
Има ли жертви досега?
"СКАНИРАНЕ НА КЮЧАЛКАТА"
"Печелите. Отключването успешно".
Ей, да си вземем паричките.
- Сет, ти отиди и вземи управителя.
Добре.
Хайде, ставай. Да вървим.
Какво става тук?
Не е нещо, с което не може да се справим, но благодаря за загрижеността ти.
Ще ти кажа ако нещо се осере.
- Странно, не очаквах да те видя тук, Джак.
Животът е пълен с изненади. Ще се радвам да си направим сбирка Дан,
но ако забелязваш имам доста за вършене.
- Знаеш, че аз имам юрисдикция тук?
О, да юрисдикцията. Я да видим дали съм познал.
Искаш да влезете сега с гръм и трясък?
- Ще е малко драматично, не мислиш ли?
Този път аз командвам, точка по въпроса. Имам си свои причини.
Освен това аз вече се свързах, а и двамата знаем как е по протокол.
Хич и не ми ги приказвай на мен тия, Джак. Знаеш ли какво трябва да направиш - успокой се.
На една страна сме, нали?
- Разбира се, Дан.
На една страна сме.
Сър, положението е следното: неизвестен брой престъпници са взели 4 служители за заложници.
Засега не са направили искания, мисля че са били изненадани...
Как ти е името?
- Полицай Ричи О'Мали, сър.
Полицай О'Мали, какво е това в ръката ви?
Сър?
- Какво държиш в ръката си?
Кафе.
- Ваше ли е?
Не, сър, носех го на лейтенанта.
- Полицай О'Мали, ако никой тук не ви уважава,
освен да им носите кафето, какво ви кара да си мислите, че мен ще ме интересува вашето мнение за ситуацията?
Кажи на Финети да нареди разузнаването, трябва да знам какво става там.
Благодаря, Ричи.
"МЕНЮ: ОТВАРЯНЕ"
Побързай.
Хайде, побързай. Напълни я.
Ей, виж ще се измъкнеш жив оттук. Обещавам.
Извинете ме, ако не споделям увереността ви. Парите са достатъчно добра причина, за да те убият.
А аз пък съм в много добро положение, за да изпълня обещанието си, ясно?
Пък и е номер две.
- Моля?
- Парите.
Тя е причина номер две хората да се избиват, номер едно е страстта.
Така че, това е добре за теб.
Защо го правите това?
- Кое?
Я го виж ти! Като построиш толкова здрава врата, рано или късно някой ще поиска каквото е зад нея,
и ще се появи някой като мен, и ще я разбие.
- Значи си струва риска?
Ти никога ли не си си мислел, а?
Ти си управител на банка, изкарваш по 50-60 хиляди на година, нали?
Да.
- Всяка вечер затваряш врата
на 100 пъти по толкова, а само една пачка от тях ще промени целия ти живот, нали?
Имам малко задължения и не вярвам в преките пътища.
Освен това си има процедури и охрана.
Мислел си си, нали?
- Ами, да.
Всеки човек си има мечти.
Ей, Барнс.
Какво би направил с парите?
Аз какво бих направил?
- Да.
Бих пътувал, ще обиколя света.
Ще си седя на Ривиерата, ще си плацикам краката в Нил.
Да, с някоя страхотна мадама, нали?
- Да, хубаво ще е.
Добре, защо не го направиш тогава?
Не мога, майка ми е болна сега и не мога да я изоставя.
Ей, хайде, вземи една.
Хайде, аз черпя.
- Не мога.
Аз черпя бе.
Искам да помогна, обещавам. А ти си направи пътуването.
До момента не можем да кажем дали крадците са направили искания...
Изглежда нещо става.
- И защо?
Виж зад репортерката, тоя е ръководителя операции,
преди имаше много хора около него, а сега ги няма.
Ти пък къде тръгна?
- Долу.
Ще се опитат да проникнат тук през съседната сграда - мазето.
А ти откъде знаеш?
- Защото това бих направил.
Това направо си е страхотна идея.
- Стандартна процедура.
Просто трябва да прекараме камера през вентилацията или през подов панел?
Трябват ми очи там.
По дяволите, ние дори не знаем колко човека има вътре.
Ти не се сети да го попиташ, нали?
- Да ти го начукам.
"ФАЙЛ: евро100а.eps"
Какво става?
Сър, стреля се.
Да вървим, мърдай, по дяволите.
По дяволите, подкарайте това нещо.
- Вуду, какво става там, какво е положението на екипа ви?
Вуду, обадете се.
- Какво по дяволите става?
Някой има ли връзка с екипа?
- Получаваме картина.
Изглежда имате няколко убити полицаи...
Някой да ми каже нещо? Някой?
- Арчър.
Ти, за първи нищо не казващ днес.
- Арчър.
По дяволите, успокой се. Имам човек отвътре.
Моля?
- Не ме насмитай сега, просто не съм сигурен.
Какво не си сигурен? Дали е вътрешен или дали работи по случая?
Значи затова била цялата работа? Да не съм пропуснал някой брифинг...
Да ти го начукам.
- ...или вече полицаите участват в кражби?
Копеле гадно...
- Ти ме прецака!
Това е на твоя глава.
- Пусни ме, Ричи.
Мамка му.
Сър, ако ме бяхте оставили да довърша, щях да ви кажа, че може би имаме вътрешен човек,
който действа срещу преки заповеди.
Страхотно, направо страхотно.
Сега си имаме измамно ченге под прикрите.
Виждам си решил да ни удостоиш с присъствието си.
- Да, реших да проверя.
Това е Младши.
- Здрасти.
Той е от Вегас.
- О, и ти ли си от Вегас?
Поработих малко там.
- В чий екип?
Сет е бачкал със Хилавия Тони.
- Без майтап, и аз съм бачкал с него.
Даже доста, но никога не съм те виждал. Като видя лице го запомням, кога си бил там?
Познаваш Франки, нали? Ами Джими с голямата бенка?
Ей, ти искаш да се ебаваш с мен ли?
- Познавам Бомбата, Лени, ...моля?
Искаш ли да се ебаваш с мен? К'ва е тая пледоария? Работил съм с Хилавия Тони и много други
и един не ми е задавал толкова въпроси. Да се изясним: не искам да си ми приятел
и въобще не искам да си ми гадже, затова ще те попитам още веднъж: Искаш ли да се ебаваш с мен?
Ами, не.
- Що бе, не съм ли симпатичен?
Продължавай.
- Ще ви се платят по 50 000 долара,
за да оберете банка, плюс каквото можете да изнесете.
- Имам въпрос.
Кой обира банки тия дни? Имам предвид маркирани банкноти, камери.
Тия дето ги хващат са тъпаци, защото колата не запалила или загубили ключовете.
А и това май е федерално престъпление. Не ме разбирайте погрешно,
но дните ми на обири на магазини са в миналото.
- Разбрал си всичко наобратно.
Трябва да четеш между редовете - на банките е казано да предават парите.
По предаванията на живо има много ченгета и лоши типове с оръжия, завряни в лицата на хората.
А също и по бензиностанциите, магазините. Можеш да влезеш в банка с ръка в джоба
и касиерките ще се гръмнат.
- Този г-н е Лукас.
Здрасти, Лукас, как си?
- Да приемем, че той е консултанта тук.
Бъдете сигурни, че той е забравил повече за обирането на банки, отколкото ние някога ще знаем.
Той ще осигури цялото оборудване. Ако имате някакви желания - обърнете се към него.
Какво имаше предвид като каза, че запазваме, каквото изнесем?
- Ти какво мислиш, че имах предвид?
Добре, тогава ти за какво ще си там?
- Плаща ви се достатъчно, за да не задаваш въпроси.
Да се заемаме.
Г-да, това е целта - старо, историческо място, което значи, че сградата не е реконструирана.
Къде се намира?
- Ще разберете на входа и не по-рано.
Виждате, че няма нищо забележително по тия планове. А тези са плановете на градското метро.
Отново виждате, че няма нищо забележително, освен че когато обединим двата вида плана
се получава нещо изключително интересно.
Ще видите, че има малка шахта за поддръжка под сградата.
Не е отбелязана на плановете на банката, а банката - на плановете на метрото,
но като се обединят, най-простото решение е най-често изпусканото.
Нека се изясним: искате да вляза с пушка в банката и да се надявам, че там има някаква врата?
Не, плаща ви се за да влезете и да се надявате.
Давам ви достатъчно, че ако ви кажа, че самия Елвис е в сейфа, ще ми повярвате.
Може ли да продължим?
- Да.
Като влезем ще има 2 пазачи, 3 касиерки и 1 управител.
Аз откъде да знам?
- Ще ми се доверите.
Това не е точно работа на доверие.
- Когато вземем заложниците...
Заложници?!
И заложниците са част от плана? Откъде идвам заложниците са план Б.
Те са за когато работата се оплеска, вие какви сте ги намислили?
Какво стана със старото "вътре, вън"? Не знам, не се цаних за убийства.
Говорим за средста за постигане на целта, ти какви ги дрънкаш?
Не, това е прекалено, какво по-дявол...
Мамка му, защо се забави толкова? Малкият дрисльо ми опъна нервите.
Ако всичко е наред, няма да има убийства. Е, така или иначе, без повече убийства.
На мен ми харесваше.
"Ако минаваш през центъра мини да се видим." Какъв е тоя драматизъм?
Че и в църква.
- Дотук беше.
Поласкан съм, че дойде чак дотук, за да скъсаме, но можеше да го направиш по телефона,
или да поискаш разрешение като останалите мадами.
- Край с работа, с операцията.
Лейтенантът я закрива и те изтегля.
Бъзикаш се, нали?
- Той дори не знае, че съм тук.
Кога?
- Доколкото знам вече е закрита.
Какво не ми казваш, Къртис?
- Нищо.
Хайде, Къртис това съм аз.
"Вътрешно разследване".
- Е и?
Напоследък идват в службата, задават въпроси...
Какви въпроси?
- Въпроси за теб - какъв човек си, общи глупости.
Искат ме за разпит утре.
Искаха да знаят дали вземаш подкупи, казах им че не взимаш, да се разкарат и че си искам адвоката.
Поуплаших ги, като им говоря нищо не им казвам, разбираш нали?
Къртис, не си направил нищо лошо.
Не знам дали те ще го видят по този начин.
Знаеш че парите не стигаха напоследък, Бет заплашва че ще се хване на работа.
Ако ме отстранят временно е свършено с мен.
- Стига, слушай ме сега.
Става дума за теб не за мен. Грижи се за себе си, това е важното, ясно?
Така бих направил аз.
Мръдни се.
Всичко ще е наред.
Кажи им каквото искат да знаят. Не, кажи им истината,
защото не те бива като лъжец.
Ами ти какво ще правиш?
- Не знам.
Сет...
- Какво, о не стига с тия лекции. Не сега, Къртис.
Знам какво правя. В страхотна форма съм.
Аз ръководя нещата.
- Щях да те помоля за цигара.
Я се разкарай. И се пази, ясно?
Реших да разпусна.
Някой да не е умрял?
- Все още не.
Щях да те застрелям, Софи. Къде е Сиско, не трябваше ли вече да ми е скочил?
Този път не.
- Така ли. Намери ли нещо интересно в аптечката?
Какво има?
Какво става?
- Защо не ме питаш какво търся?
Какво имаш предвид?
- На мен ми изглежда като нормален въпрос.
Аз бих искала да знам.
- Въпросите могат да са много опасни в тая работа.
Ти си първият престъпник, който не се интересува от плодовете на труда си, от увеличаване на дяла.
Така ли? Ами просто не съм алчен.
Не мисля, че съм срещала друг като теб.
- Единственото по-опасно нещо от въпросите ти
са моите отговори. Не те питах какво искаш, защото не искам да знам.
Наистина, не искам да знам.
За мен работата никога не е била от значение.
Уволниха ли те?
- Да.
Аз ще отворя.
Къртис?
Трябва да тръгвам.
Защо да не заминем и двамата. Извън града, да зарежем всичко.
Какво ще кажеш?
- И къде ще отидем?
Не знам, може би...
Определено някъде, където е горещо, за да не ти се налага да носиш дрехи.
Индонезия?
- Прекалено нестабилно е.
Ривиерата.
Френската или италианскта?
- Ама то две ли има?
Ще хвърлим ези тура.
- Прекалено е скъпо.
Винаги ще има причина да не отидем, Софи. Нали знаеш, някоя голяма работа, голям удар.
Всичко е пуснато в действие, Сет.
- Ами спри го тогава.
Не си ли уморена от тия глупости, защото аз съм.
Хайде, Софи.
Знам че си уморена, чета го в очите ти.
- Наистина ли?
Да.
Мислиш, че ме познаваш?
- Не съм казал това.
Въобще не ме познаваш и не знаеш какво съм направила.
Не ми пука, всички си имаме минало.
- Да, но не всички имаме бъдеще.
В тази работа правиш, каквото е нужно, казваш си че е по работа,
но е лично, и няма връщане назад.
Не идвай този следобяд. Обещай ми.
Значи е днес следобяд? Този следобяд?
Къде?
Не вдигай, просто ми обещай, че няма да дойдеш следобяд.
Това е обаждането, нали? Добре.
Моля те, просто не идвай днес.
- Хайде, вече се държиш странно.
Ало?
- Мак'Кеврън, к'во става? Идвам отзад.
Добре. Ей, Лукас, вземи ми едни цигари.
Къде е скороговорещия гангстер?
- Няма да го чакаме.
Крайно време беше. Софи, екипировката ти е до вратата, да вървим.
А моята къде е?
Ей, сладур.
Красавице, ще идваш ли, мамка му?
Да почваме.
Какво по дяволите правиш? Къде му е превръзката?
Попитах къде му е превъзката?
- Не сега.
Защо му я няма превръзката на тоя тъпак?
Ей, красавице, това вече е свидетел.
- Не се ебавай с мен, ясно? Къде е Лукас?
Да се ебавам с теб ли? Това е свидетел!
- Къде е Лукас!?
Долу.
- Аз отивам долу, стой тук мирно, ще се върна.
Ще чакам.
"КОПИРАНЕ НА ФАЙЛОВЕ"
"ТРАНСФЕРЪТ ЗАВЪРШЕН"
Ще влизате нали?
Има мъртви полицаи, Джак. Имам ченге изменник вътре и никой, дори и ти, не може да ми каже какво мисли той.
Знам какво мисли Дан, той е ченге. Ченге като теб и мен.
Въобще не е като мен.
- Добре, добре, виж Дан.
Знам че искам да се задавиш с лайняния сандвич, дори аз намазах хляба, но ми се довери
моят човек действа. Залагам си репутацията.
- Не, Джак, залагаш моята репутация.
Канети, готови ли сте да влезете?
- Изчакваме.
Чакайте моят сигнал.
- На позиция сме.
Човекът ти име 5 минути Джак. Нито минута повече.
Не направихте ли достатъчно? Пуснете ни да си вървим.
Почти се свърши, Джуди. Успокой се, моля.
- Не съм тук само за парите, сладурано.
Голям си пич.
- Джуди, успокой се, всичко ще е наред, обещавам.
Слушай банкера.
- Три жени със завързани очи - аматьор.
Опитвам се да броя, млъкни.
- Колко си жалък.
- Джуди, моля те.
Аматьор е, не знае какво прави.
- Не усложнявай положението, Джуди.
Голям си пич, няма що. Направо си смешник.
- Що не вземеш да млъкнеш.
Взими парите и се махай.
- Не я докосвай.
Бягай, Джуди.
Стига си се правила на недостъпна.
Къде тръгна?
- Остави ме на мира.
Мисля че беше по-добре да го целунеш.
Това е Еврото, проектите за твърда валута.
- Фалшифициране?
Занасяш ме, нали? При сегашните технологии не можеш да фотокопираш това.
Вярно, но Франция не е дала пари за подобряването на печатния си процес,
а това означава че всички страни членки трябва да се придържат към тези технологии.
Лесно фалшифициращи се технологии.
- Няма да ти се размине.
Вече ни се размина, как ще търсят като не знаят какво е откраднато?
Ще им кажа, няма да позволя да ти се размине.
- Не мислиш ли, че е малко късно да станеш ченге?
Не, не мисля.
Няма врата, нали. Няма изход.
Не знам.
Преден пост.
О боже.
Тихо, успокой се.
О боже.
Не прави това.
Правило номер 1 в трудна ситуация: "Не се панирай."
Запази самообладание, дори когато другите го губят, разбра ли?
Успокой се, мила.
Погледни ме. Виж ме.
Успокой се. Всичко е наред.
Ще съм внимателен с теб. Толкова си красива.
Не!
Казах, успокой се! И по трудния начин ще го направя, скъпа, не ми пука.
От теб зависи. Успокой се. Изборът е твой.
Какво избираш: Искаш ли да пострадаш?
Знаеш ли, казват че с времето заложниците започват да съчувстват на държащите ги.
О боже, ти си напълно луд!
- Да.
Дори понякога се влюбват.
Викат му синдрома Пати-Хърст.
- Не.
Казва се "Стокхолм синдром", шибано животно.
Добре ли си, Джуди?
Значи всички ние - Лукас, Сиско, аз сме будалите. Трябвало е ние да поемем вината.
Колкото повече нещата се объркат горе, по-добре. Просто трупове, които ще оберат вината, нали?
Никой нямаше да излезе жив от тук, нали? Освен теб може би? Нека позная...
Щеше да се направиш на заложник, криещ се тук долу през цялото време.
Какво искаш от мен, какво да кажа? Да кажа, че съжелявам?
Да, Сет, използвах те, точно както ти мен, но ти дадох право на избор.
Ти сам направи избор, голямо момче си, ето ти последствията.
Мръдни назад.
- Сигурен ли си, че си от това тесто?
Да.
- Дори не знаеш как да използваш това.
Бас ловя, че дори не провери дали предпазителя в включен.
Подценила си ме скъпа, аз съм ченге.
Ей, помагача, гледай сега.
Не, недей да я убиваш.
- Падаш си по касиерката, нали?
Ще трябва да убия някой, така че решавай. Кой ще е?
Пробвай с мен.
- Я виж ти кой изникна тук.
Пусни я, Сиско.
Арестуван си, Сиско. Арестуван.
Ти си ченге? Мамка му, не мога да повярвам.
Обикновено имам нюх за ченгетата. Браво на мен, защото от самото начало не те харесвах.
Назад!
Майкъл, погледни ме. Като изпусне момиче, я хващаш и я измъкваш.
К'во ти става бе, говориш така сякаш ти си с козовете.
Майкъл, като я изпусне я хващаш и се махате. Джуди всичко ще е наред.
Всичко ще е наред, Джуди.
- Пусни я.
Не приемам заповеди от ченгета!
- Довери ми се.
Чувал ли си, че единствените добри ченгета са мъртвите такива?
Като онази нощ, в която гръмнах оня от коридора през шпионката.
Какъв беше адресът? Какъв беше адресът, мила?
Ул. "Чансъри" N 22-36. Ей, да не си го познавал?
Ами, какви ли са шансовете?
Сега, давай.
Шибано ченге.
Хей!
Чисто е!
Свърши се, убих Сиско. Това е краят.
Не е твърде късно.
- Напротив, Софи, късно е.
Хайде, можем да забравим, прав беше, хайде.
Боже, Софи, права си, изигра ме като маймуна.
Не мога да ти позволя да направиш това.
- Знам, добре давай.
Давай, застреляй ме. Вземи си Евро боклука, но за да си тръгнеш
ще трябва да ме гръмнеш. Давай, стреляй!
Хайде, давай. Не е лесно, нали?
- Млъкни!
Хайде!
- Млъкни!
Хвърлете оръжието, веднага!
- Ей, аз съм ченге, ето!
Аз съм ченгето, аз съм ченгето, аз съм ченгето!
Сет.
Сет, стар съм за тия неща. Хайде, знаеш че щеше да свърши така, нали?
Мислех, че мога да направя нещо.
- Да. Хайде, да вървим.
Прекарах толкова много време в чудене на кого да се доверя, че накрая единствения
човек на когото не можех да се доверя...
- Извинете полицай, това куфарче е мое.
Дами и г-да, сега говорим на живо с човека отговорен за разбиването на бандата и спасяването на заложниците -
детектив Сет Джордж. Извинете детектив, знаете ли, че градa ви приветства като герой след драматичните събития?
Моля? Аз... не, не знам. Какво попитахте?
Банковият управител отдаде пълната заслуга на вас - цитирам: "Без решителните действия на полицай Сет Джордж
нямаше да съм жив, за да разкажа тази история. От този момент нататък дължа всичко на него".
Това е голяма възхвала, нали детектив?
- Ей, полицай, ще ви изпратя картичка.
Та къде искаш да отидеш?
- Да почнем някъде из Европа.
Ходила ли ли си в Колизеума построен през 72 г. от Н.Е. Казвали са: "Докато Колизеума съществува
Рим съществува. Когато падне Колизеума, Рим ще падне. Когато падне Рим, светът също ще падне."
Бих искал да видя всичко.
- Някакъв коментар за зрителите ни, детектив?
Най-хубавото на улицата е простотата на нещата. Без майтап.
Мътните ме взели. Ако искаш нещо си го вземаш.
Навън са само добри и лоши. Толкоз.
Превод и субтитри Йонко Ганчев