Osobennosti Natsionalnoy Rybalki (1998) (Osobennosti nacionalnoy ribalki CD1-BG.sub) Свали субтитрите
- Ха, порка водка навярно нашият "Орел".
На сухо и в приятна компания...
Ти сам го помоли да дежури. "Орел"?
В такова време добрият стопанин не си пуска и кучето на улицата.
То кучето...
"Орел"?
Отговори на Семьонов!
ОСОБЕНОСТИ НА РУСКИЯ НАЦИОНАЛЕН РИБОЛОВ
Ало, Михалич?
Михалич, спасявай, загаснах.
Разбрах. Сега ще дойдем.
Добре, подготвям се.
Стой! Давай!
- Дай края.
- Ето го.
Михалич, готов съм. Само че тръгни по-плавно...
Нищо не чувам. Ще те издърпаме, не се безпокой.
- Ех, само за риболов! Ама че и временце!
Да беше махнал нещата отзад, че нищо не се вижда.
- И така са добре, давай, че закъсняваме.
Не разбирам!
Какво става!? Не разбирам!
Михалич, кого теглите?! Не теглите мене!
Лошо се чува.
Стоиш на едно място ли?
Казва, че стои на едно място.
- Движим се нормално.
Е, може и по-бързо.
Каква крава?
"Орел", генералът премина ли?
"Орел", не те разбрахме. Каква крава?
А, разбрах. Генералът ти кара крава за подарък.
За какво ми е крава?
- Ти твоята така и не я намери.
По-добре да беше взел щраус или маймуна.
Сега е модно да се гледат странни животни.
Нашият участъков Кирюхин се сдоби с коала.
Сега сади евкалипти на вилата си. Коалите много обичат евкалиптови листа.
Опита се да пропие наши родни брезови листа в евкалиптова есенция,
но онова не ги хареса.
Да, в Русия, слава Богу...
са се навъдили глупаци за поне 100 години напред!
Идват. И наистина водят крава. А аз мислех, че не съм дочул.
Здравейте.
- Добре дошли.
Михалич!
- Здравей, Кузмич.
Е, как сте тук?
- Всичко е нормално. Платиката премина, но другите още шляпат.
Напразно сте я довлекли.
- Да я зарежем на пътя ли?!
Бива си я. Как се казва?
- "Форд".
Оригинално. При нас така му викаха на старшина Василюк.
Носеше тъмни ризи, за да не личи мръсотията и да ги пере по-рядко.
Мистика.
А аз се чудех защо ми занасяше на завоите.
А къде е Серьожа?
Къде е ни е колата?
Къде е нашия "Форд"?
Животно! Какво правиш тук?!
По-внимателно. Ритат ловко с копитата, Льова.
Тя сигурно 20 километра е изминала. Няма сили да рита... навярно.
О, докараха Серьожа.
Ти ли обърка въжетата, докато ги връзваше?
Какво искаш, Серьога?! Каквото ми даде, това и обърках.
Така ли? Такъв порой беше, че не се виждаше нищо...
- Прокурорът дойде. Той ни е нов, принципен.
.. и си хванал въжето с кравата! Ако не беше милицията...
Какво е заради мен? Каквото ми даде, това съм объркал. Сам се върза.
Дал съм, дал съм! Такъв порой беше.
Здравей, Кузмич.
- Семьонов, след мен.
Ти си виновен! Заради тебе стана!
- Защо пък аз?
Стига сте спорили. Слагайте масата. Чувствам, че натам отива работата.
Е, за разума!
В какъв смисъл?
В смисъл "Да живее разумът, да гине безумието!"
Тази крава е поставила рекорд по скорост. Генералът е карал поне с 50.
Жалко, че не регистрирахме официално за книгата на рекордите "Гинес".
Тоест, отчетохме, но унищожихме протокола по взаимно съгласие на страните.
Иначе щеше да ни има в книгата на рекордите.
Ще съставим нов за нея.
По едно дело имам кандидат на биологическите науки.
Той ще ни бъде свидетел.
Време е нашят район да бъде изведен на международно ниво,
да отстоява честта на отечеството.
Прокуроре! Какво правиш там?
- Спомних си Сополите.
Какви сополи?
Моето село се намира между две рекички: Голям и Малък Сопол.
Михалич, нещо ми е неловко.
- И аз така казвам.
Е, за Родината!
Две по сто и есетричка.
Да... Не е наш човек прокурорът.
Твърде много пиете!
Досадник! Напразно го взехме за риба. Ще ни съсипе целия празник.
Казва, че при вас на поста има такива битови условия,
каквито няма и на лъскавите курорти.
Гъзар, обслужване иска!
Но аз наистина съм се наредил.
Направих си тераса в източен стил и площадка, за да се любувам на луната.
Кузмич, такива веранди са строили още в края на периода Хейан,
с развитието на новия стил в архитектурата Синдзен-Дзекури.
- Какво, какво?
- Синдзен-Дзекури.
За да е ориентирано към света на чувствата на човека.
Не знам как е при тях, но когато съзерцавам луната,
напълно се откъсвам от нашите простотии.
Абе, Кузмич.
Защо все те тегли към някаква източна мистика?
Защо не по нашему, по руски, не се занимаваш спокойно с медитация?
Ако е по нашему, никакво здраве няма да има!
Две позвънявания. Казва се Оля.
Не е див, който има тихо пиянство.
Ех, къде ли се носи?
Преди си имахме прокурор за чудо и приказ. Е това беше мъжага. Наш човек.
Случвало се е, половин кофа, до дъно, изпиваше,
а после четеше лекция в клуба за вредата от алкохолизма
и културата на сексуалните отношения в селските райони.
Кузмич, не нарушавай спокойствието, а?
Охо, руля! Ти внимавай с руля!
И без това не ми е ясно къде отиваме.
Сега съвсем ще се стъмни.
Ще се движим по звездите.
Два пръста вляво от Алгол.
Какъв ти Алгол? За какво говориш?
Това е звезда в съзвездието Персей.
Ето я - едва се вижда.
Там е Полярната звезда, а малко по-нагоре - Касиопея.
А малко по-наляво трябва да е Алгол.
Разбра ли?
Кузмич! Господи, Кузмич!
Готов е.
Още на кея се оплакваше,
че докато ни чакал, здраво се е изнервил.
Друго е направил.
Към какъв Алкохол... Пфу, към какъв Алгол трябва да се кара?!
Как да не се отклоним от курса? Два пръста вляво.
Алгол е там. Ето, онази светлинка. Карай натам!
А пръстите как се слагат - вертикално или хоризонтално?
Ако са вертикално, тези на Кузмич са по-дебели.
Как да не се отклоним от курса?
Карай натам.
Сигурен ли си?
- Да.
Льова! Това неговият пост ли е?
- Неговият.
Той ми изпрати картичка за Коледа. Неговият е. Тринайсти пост.
Там отиваме.
Е, разтоварвайте.
Господи, това защо е, и то в такова количество?
Аз му се обадих... и му казах: "Не взимай много, отиваме на почивка".
Шестнайсет кашона!
Нещо не е както трябва.
Аз му казах: "Не взимай много, отиваме на почивка". Така ли е?
Не повече от шестнайсет. Но имах предвид бутилки.
А не кашони. Ти мислиш, че така съм го посъветвал?
Добре де. Да се надяваме, че това не е само за нас.
Ето и... прокурорът дойде. Може би и още някой ще мине... да си почине?
Кузмич, защо толкова много водка? Колко те помолиха да вземеш?
Колкото поръчаха, толкова взех.
Аз не съм враг на здравето си. Мога да почивам културно.
Е, за разбирателството!
Почиваме с разбиране.
16 кашона все пак.
По-малко не бива.
Виж как се грижи за него. Обича го, вероятно.
Кузмич, а защо твоят помощник мълчи цяла вечер?
Ням...ам.
Така си и помислих, че е ням. Случва се, какво да се прави.
За жените е лошо.
Даже може да се каже трагедия.
Цялото им общуване се базира на думите.
А ние, мъжете, можем и без думи... да се разберем.
Ние имаме за какво да си поговорим.
За наши, мъжки работи.
Не е лошо да се обръсна.
Михалич, по-внимателно с жестовете.
Ти си почеса врата, а той помисли, че искаш да пийнеш.
Разбирате ли, не съм дошъл за това. Дойдох да си почина.
Да половя риба, да се отпусна. Разбирате ли?
Няма да обиждаме никого. За мълчанието.
Е, за солидното мъжко мълчание!
Какъв е досетлив.
Слушай, къде... тук... човек
може да поспи и... да се измие?
Да, да се измие.
Разбра ме.
Това ли е, което трябва?
Не ме ли разбра? Нали ти казах.
Дойдох да ловя риба, разбираш ли?
Голяма ... такава... риба Разбираш ли?
- Аз, разбира се, не умея да вдигам тостове като генерала, и ще го кажа по-просто.
Е, сбогом, здраве.
Сипи и на себе си.
Кузмич!
Къде съм?
Льова!
Тук съм! В коя барака разтоварихме водката?
Ти ли си, Льова?
- Аз?
О, Михалич! Сто грама сутринта.
Сега ще изкопаем червеи, ще закусим и ще отидем за риба.
Да...
Кузмич, имаш ли хляб?
Сигурно.
Къде е?
Там.
Къде там?
- Виж в кухнята.
Никакъв дявол няма тук.
Ще се наложи да отидем за хляб.
Серьожа, какво да ти вземем за закуска?
Серьожа, може ли да взема от теб малко парички?
За хлебче, а?
Жив е!
Михалич, веднага се връщаме.
Ще прескочим за хляб и се връщаме.
Хубав път.
- Научиха се да строят.
Искаш ли?
- Не. Не бива.
Ти какво?
- На волана съм.
Удари с ръка!
Благодаря.
Странно, няма хляб... и пиене не виждам.
Това е магазин за автомобилисти.
Като карат, не пият.
- И хляб ли не ядат?
Госпожице, обичате ли да ловите.. хлъц... риба? Пардон.
Льова, да беше пийнал малко водица, преди да се запознаваш.
Да вървим.
Стой!
Момичета, да идем за риба. Сега е чудесно сред природата.
Ще поседим, ще половим рибка. Ще поприказваме.
Как пък не. Червейчета ще изровим...
- И гумени ботушки ще си купим.
Льова, да беше помълчал, а? Ти с твоето хълцане даже и мен плашиш.
Къде е тоалетната?
- Повече не мога да пия...
Нали не е проблем, че стоя с гръб към Вас?
Добър вечер... или ден?
Вие вярвате ли в любовта от пръв поглед?
И аз не особено.
Първо трябва да разберете своите чувства,
да ги осмислиш, а после да вземете решение.
Почакайте малко. Отивам за шампанско.
Ей сега. Веднага.
Има ли шампанско? Трябва ми спешно шампанско.
Има водка. Кузмич не държи шампанско.
Кой ти пие шампанско на риболов?
Има ли шампанско?
- А къде е тоалетната?
Навсякъде. Само не ходи към бараката - там има много коприва.
Благодаря.
Шампанско има ли?
- Само водка.
Защо всичко е толкова сбъркано?
Извинявай, Серьожа.
Накъде сега?
Льова, не помниш ли откъде дойдохме?
- Ти какво, абориген скапан?! Това не е моя, а твоя територия.
О, ченгета. Сега ще ги попитаме.
Слушай...
- Добър ден. Как да си стигне до дома тоя?
До 13-ти пост. Кузмич.
Не сте си сложили коланите.
- Ти карелец ли си? Нов ли си?
Виж, Кузмич, нова униформа са въвели.
Вие сте пияни, клатушкате се.
Първо надясно, а после наляво. Разбра ли, Кузмич?
- Не.
- Благодаря, драги. Но учи руски език, ще ти потрябва.
Ей, Мати, какво става?
Тези руснаци станаха много нагли.
Мотаят се пияни, сякаш са си у дома.
Аз още вчера почувствах, че нещо не е наред.
Чисто, подредено. Не като при нас.
И носталгия.
Финландия? Швеция? Какво мислиш?
Трябва да изчезваме, докато не са ни хванали.
Има само един проблем - генералът.
Да, генералът може да стане принципен.
Слушай, Кузмич, като че ли тук спирахме.
Да. Ей го Михалич се плацика.
Прокуроре, ставай! Вдигай се!
Серьожа, ставай!
Оказахме се зад браздата. Трябва да се измъкваме бързо и тихо. Ставай, на тебе говоря!
Дай поне единия да вдигнем.
Серьожа, зад браздата сме, нарушили сме границата!
Може да ни тикнат в затвора.
Тогава скоро няма да ловим риба.
- Кога тръгваме? През нощта ли?
Дотогава може и да не издържим.
Що ли ми трябваше!
Кой ме е подредил така?
Твоят помощник... Боклук е твоят помощник.
Даде ми някакво хапче и още ме кара на сън.
Ти си виновен!
- Аз ли?
- Ти, ти...
Вървим по Алгол...
- Какво аз?
- ... два пръста вляво!
Какво каза за сънотворните хапчета?
Михалич, вредно е да се стои дълго във водата. Може да се разболееш.
Всички болести са от невежество.
Водата е люлката на разумния живот.
Аз просто се връщам към изворите на битието...
... и получавам от това неописуемо удоволствие.
Ако още малко постои при изворите на битието си,
ние ще изкараме остатъка от живота си на нарове.
- Тук затворите за удобни.
За обяд дават банани, може да спортуваш, да четеш книжки.
Благодаря.
Аз и в къщи мога да плюскам банани и да чета книжки.
Искам в къщи. В Родината!
Не си тровете душите. Усмихвайте се, Михалич приближава.
Ех, че е хубаво! Водата е прекрасна.
Михалич, омръзна ми тук.
Дали да идем на старата бразда? Там ми е по-познато.
А, и тук не е лошо.
И мен отначало ме заяде мъка, но сега ме отпусна.
Най-важното е да не се седи без работа. Сега ще ловим риба.
Таблетките.
Тука няма риба. Отиде на по-спокойни места. На старата бразда.
Михалич, искаш ли да пийнеш чаец?
Колко таблетки сложи?
- Две бройки.
Малко е. Много е як.
Сложи още две, че със сигурност да падне.
Кузмич, къде ти е терасата за наблюдение на луната?
Цяла сутрин я търсих и не я намерих.
- Там е. После ще ти я покажа.
А тук на практика няма риба.
Случайно е станало. Провървяло й е.
Риба има, трябва да умееш да я ловиш.
Михалич, може би още чайче? Горещо е.
Благодаря.
Нещо не го хваща.
- Сега ще го хване.
Изпи три чаши. Седем таблетки.
Може хапчетата да не са същите?
Същите са.
Какво му е на Серьожа?
- Прегря от слънцето.
Доспа му се.
Време е да се внесе разнообразие в отдиха.
Нищо не го хваща.
Да не би в армията да ги имунизират срещу отравяне?
Льова, а ако заспи?
Хубаво, нали това чакаме.
А ако заспи, както кара?
Та той вече спи!
Сега ще го хвана.
- По-внимателно.
Да!
- Хван...
Кузмич, ти къде?!
Михалич, спри!
- Събуди се! Михалич, миличък!
Дърпаш ме след себе си!
Спри!
- Не се вълнувай, Кузмич.
По моите разчети има гориво за около 2 часа, така че - дръж се!
Не мога да плувам!
Дръж се, Кузмич!
Това е, горивото свърши.
Льова, мене спасявай! Генералът знае да плува.
А и джетът не може да потъне!
Кузмич, помагай.
Пълен напред!
Е, довиждане. Извинявай, ако нещо не е наред.
Като дойдеш, ела на гости.
Кузмич, как мислиш, в неутрални води ли сме вече?
Откъде да знам! Тук всичко е наблизо...
Ленин дотичал до Финландия за броени минути. А моят катер е по-бърз.
Поне знаеш ли накъде да караш?
Ленин поне е знаел накъде бяга.
По слънцето е по-трудно да се ориентираш, отколкото по звездите.
Веднъж вече ни насади с твоите звезди.
Гледай сега да не отидем в Африка... по твоето слънце.
Измъкнахме ли се?
Още дълго ли ще пътуваме? А къде е водката?
Вие сте я зарязали, като последни глупаци.
Нищо не сте забравили.
А водката сте оставили!
Серьожа, кажи ми, моля те,
за да пием водка ли бихме толкова път?
Не, разбира се.
А за какво дойдохме?
- Да ловим риба.
Ето, лови риба! И нито дума за водка!
15 кашончета!
Юсси, тези руснаци са контрабандисти. И ти ли стана контрабандист?
Не, Сара, аз съм собственик на малък хотел.
Водката е малко, а скоро започва сезонът и ще има много туристи.
Руснаците са щедри хора и са ни оставили тази водка.
Ти не познаваш руснаците. Аз ги помня, макар че бях малка. Никога няма да забравят водката.
На блесна няма да клъвне при такава скорост!
Душата ме боли, като се сетя колко оставихме там.
И пръчката ти е въздебелжка за нашите места.
Олегич?!
Олегич!!!
Помогнете!
Някой да помогне!
Зайче! Здравей, мила. Тук всичко е нормално.
Тоест, не съвсем, разбира се.
Обади се в спасителната служба, че седя на граничен стълб в неутрални води.
По-скоро близо до Финландия.
Защо не можеш? Почиваш? На Кипър?
Аз на дънер, а ти в Кипър?!
Ето го, къде стърчи. Спокойно, Серьожа!
Приближавай по-внимателно. Виж какъв костур хванах.
Серьожа, всичко е наред, нали?
Зайчето... жена ми заминала в Кипър.
Това е от нерви. Стрес. Всичко е нормално, всичко ще мине.
А за водката не се вълнувай. Ще я имаме в неограничени количества.
Без мен заминала в Кипър.
Не си го слагай на сърцето!
Моята преди 8 години отиде на театър, на "Пърсивал".
Изпрати картичка от Катманду - не ме търси, намерих щастието си.
Кипър не е Колима. Ще се върне!
Горе ръцете! Приближете към борда!
Спрете!
Вие нарушихте държавната граница на Русия.
Не стреляйте. При нас има генерал и прокурор. Загубихме се...
Аз съм Кузмич! Льова, освети ми лицето. Всяко куче ме познава.
Как? Ръцете са ми заети.
Краката на ширината на раменете! Започваме утринна гимнастика!
Семьонов! Ченгето!
Не мога да повярвам, че си се загубил в родните си места.
Търсих ви, дойдох да си почина, нямаше ви притесних се не се ли е случило нещо.
Наложи се да включа граничарите.
Кузмич, измъкнахме се! Всичко е наред, ходихме до скалите.
Свали си ръцете.
Показвах нашите живописни места.
Генералът и прокурорът толкова се впечатлиха, че заспаха.
Ако ви дотрябва помощ - викайте ни! Приятен риболов!
Стоп машина!
- Слушам, стоп машина!
Дай въжетата!
Гледам, добре сте си отпочинали. Имаме уникални места.
Не ги разбирам хората. Ходят да почиват на Кипър, а тук при нас...
Ти какво? Разбирам, и мен ме боли душата.
Трябва да събудим генерала. Нужен е тост.
- Не трябва да го будим.
Той защо седи тъй?
- Пропадна водката.
Потъна.
Всичката?!
- Всичката. Днес няма да има тостове.
Къде?
- Там.
Трябва да включим водолазите. През пролетта изпуснахме сандък с коняк.
Празнувахме рожденния ден на началника.
Намериха го в мътилката при военния кей и го извадиха.
А там дълбоко ли е?
- Дълбоко.
- Ще го намерят.
Много.
Като разберат какво сме изтървали, ще го намерят.
Е, какво, така ли ще... въздишаме?
Аз, разбира се, не мога да вдигам тостове като генерала.
Ще го кажа простичко.
Е, разбрахте ме, момчета.
Е, за единството!
За единството с природата. И за нашето единство.
Тя не обича да лови риба. Остана в къщи.
Такава въдица купих...
- Три часа и нито веднъж не клъвна...
Край онзи остров хванах една - шест килограма,
а хайверът й - три двулитрови буркана...
- А дърпам на обикновен червей, а въдицата така се огъна.
Е, викам си, край, сега ще я счупи.
Светя с фенерчето, гледам - дънер. По-голям от лодката.
А аз имам само весло. Грабнах го и като...
Продължава да шава, а аз нямам дори кепче.
Като я хванах с голи ръце за опашката,
че като започна да се мята.
- Три часа нито веднъж не клъвна.
И после за 10 минути - пълна лодка с най-отбрана червеноперка.
- Оказва се, че заминала за Кипър, без мен.
Зайка... Кипър...
Какво намери на този Кипър?
Кой е тук?
Кой е тук?
Кузмич, струва ми се, че вчера бяхме на друго място.
- Бяхме. Сега сме тук.
Нищо не помня.
Днес няма да има луна.
Ако гледаш дълго към луната, може да станеш идиот.
Така казваха, когато служех в Средна Азия.
Има такава поличба.
Нищо не помня.
Нищо не разбирам, имаше барачка.
Кузмич, вчера имаше барака. Наблизо растяха храсти.
Къде е сега?
За какво ти е? Имам най-различни постройки.
- Имаше барачка.
- Хубаво време.
- Сторило ти се е.
- За душата.
Вчера много ли изпих?
- Накърка се до козирката.
Случва се. И на мен ми се струваше, че в имах стотачка в джоба, но не мога да я намеря.
О, пак се появи.
Стига мистика. Време е за риболов.
- А може ли да дойда с вас?
Никога не съм ловил риба с професионалисти.
Може, но първо си изкопай червеи...
Трябва да се започне с най-лесните начини.
Първо на червей, после на блесна, после...
... други начини...
С динамит, например. Електричество...
- Така не ловуваме. Само спортен риболов.
Може би при теб тук се въдят и русалки?
Или други подобни създания? Речни нимфи, например.
Тук има много неща, неподвластни на разума.
И жени много и всякакви. Местата си ги бива.
Кузмич, тук ли да копая за червеи?
- Копай, тук има много.
Прокуроре, само че по-дълбоко.
Кузмич, тук почти няма червеи.
- Копай, копай, има много.
Какво прави прокурорът в полето?
Все не стигам до там...
Аз още миналата година исках да посадя тук соя.
Или просо.
Кузмич! Намерих!
Льова, давай натам. Има много риба.
Давай направо, Михалич. Нищо няма да хванат там. Там не съм захранвал.
А аз с какво да ловя?
- Там има дънна въдица.
Тази ли?
- Тази, тази.
А как да я използвам?
Забиваш кукичката в червея, мяташ и чакаш.
Започне ли да подръпва - вадиш. Разбра ли?
Куката - в червея, и през борда. Ясно.
Червейчето на кукичката... Къде е червейчето?
Какво е това?
Това ли е всичко?!
- Половината поле прекопах.
Само това намерих.
Добре, дай да ти помогна.
Замахваш... Ето така.
И хвърляш. На, дръж.
- Благодаря.
Дърпаш и хвърляш пак.
- Льова, не ще, закачи се за нещо.
Дърпай по-силно. Влакното е здраво. Ще издържи.
А кой е този? Тоест, как се казва?
Това е платика.
- Голяма ли е?
Не е малка.
Голяма платика.
Огромна платика.
Сега ще хванем още по-голяма.
Пак ли да слагам червей?
- Да, на кукичката и във водата.
Сега такова рибище ще хванем.
Върви му.
К`во гледаш? Режи.
Донеси аптечката!
Как така улучи?
За първи път съм на риболов. И на лодка се качвам за пръв път.
Сега дълго ще го помниш.
Нищо няма, даже водка няма.
- Трябва да се закара в болница.
Ех, Семьонов.
Прокуроре, пръстът трябва да се сложи във вода, за да не умре червея.
Иначе в раната може да попадне трупна отрова.
Направете нещо!
По-внимателно, прагче.
Някой да дойде! Трябва ни помощ.
Приятен апетит.
- Благодаря. Какво ви е?
Отдавна ли заседна?
- Днес, на риболов.
Покажете.
Поставихме го нарочно във водна среда, за да не умре.
Разбирате ли?
Моля.
Анестезията.
Дай инструмента.
Извади.
Този ли?
Пробил е. Добре, че краят е навън.
Добре си го забил.
Червея няма да го пипаме.
Така ще го отрежем.
Това е излишно, при мен всичко е стерилно.
Спокойно.
Това е всичко.
Дръж за спомен.
Благодаря.
- Благодаря не бълбука.
Ти пък какво?! На баджанака блесната точно тук попадна.
Сам си я закачи. Мислехме, никога вече няма да е мъж.
Обаче, всичко е наред.
Както всички - има жена, любовница...
Натопи си пръста във водката. Трябва да се дезинфекцира. Може червеят да е бил болен.
Е, за операцията.
А аз какво, това ли да пия?
Може и това, ако не те е гнус.
Лично аз съм много чувствителен към това.
Като донесохте червея в пръста, за малко не ми прилоша.