The Crying Game (1992) Свали субтитрите
Един филм на: Нийл Джордън
И Г Р А Ч К А - П Л А Ч К А
С участието на: СТИВЪН РИА
Миранда Ричърдсън
Джим Броудбенд Ралф Браун, Ейдриън Дънбар
В ролята на Дил: ДЖЕЙ ДЕЙВИДСЪН
и ФОРЕСТ УИТАКЪР в ролята на Джоди
Този ли?
Да, този. И... този.
А това е... за теб, миличко.
Искаш ли го?
Да, разбира се.
Няма да се разсърдя ако не го искаш. Джоди не се сърди никога.
- Как каза, че се казваш?
- Джуд.
Джуд. Много ти отива.
- Кое, мечето ли?
- Не мечето, името ти. Джуд.
А сега е юни...т.е. Джун, нали?
Трябва да се изпикая, Джуд. Ще ида ей там...
- Не ме оставяй, Джуд.
- Не ме познаваш добре, нали?
- Не, но какво от това?
- Щеше да знаеш, че няма да ти избягам.
Не бях пикал досега, държейки за ръка момиче, Джуд.
- Наистина ли?
- Знаеш ли какво?
- Кажи, Джоди.
- Много ми е хубаво.
- Не тук.
- На кого му пука?
- Не знаеш какво може да стане...
- Аз винаги нищо не знам...
Хората. Гледат ни...
Нека ни гледат.
- Хайде, оправи ме, войниче.
- Щом казваш, Джуд.
Какво по дяволите...
Ставай!
Метни му това.
Хайде, по-бързо!
Джуд!
- Е, как се казваш, войниче?
- Майната ти.
Добре...
Положението е следното.
Ти си заложник на Ирландската Републиканска Армия.
Заловили са един от нашите водачи в Касълрия.
Предупредихме ги, че ако не го пуснат до 3 дни,
ще те застреляме.
Ще се отнасяме с теб като с наш гост за сега. Имаш ли нещо да кажеш?
Дайте му чаша чай.
Искаш ли чай?
Виж го дали иска.
Искаш ли нещо за ядене?
Джуд, на теб говоря...
Що за тип е?
Разгонено копеле.
Бутна ли му?
Има някои неща, които не бих направила даже и за страната си.
Виж го как е.
Не искам.
Бутни го поне, виж дали е жив.
- Добре е.
- Не е помръдвал от 12 часа.
Хайде, де. Престраши се.
Ах ти, шибана кучко! Шибана кучка!
Шибана курва! Шибана курва!
Сложете му обратно качулката!
- Добре ли си?
- Шибано животно.
- Стига де, Джуд.
- Какво "стига"?
Цялата ме омърля. Писна ми от тоя.
- Знам че ти е гадно...
- Все някой трябваше да го направи.
Лесна работа беше.
Мислех си за теб.
- Знаеш ли какво, Фъргъс?
- Какво?
Нещо в теб ме кара да те желая.
И кое е това нещо?
Стой там. Обърни се наляво.
Върви. Така е добре.
Сега наляво...
Сега ще отворя една врата.
Още малко вляво. Влизай.
Ето това е.
Чуй ме, войниче, трябва да хапнеш нещо.
- Не мога.
- Не можеш?
Не мога да ям през този чувал.
Добре...
Ето...
Стига бе човек, не се излагай!
- Не те разбирам?
- Видях вече лицето ти.
И как изглеждам?
Висок си около 180 см,
с усмивка на убиец и бебешко лице.
- О, такъв ли съм?
- Да.
Имаш кафяви очи.
И си ... готин пич.
- Благодаря ти.
- Няма за какво.
Не мога да дишам, човече.
Смили се над мен, а?
Миличка, кажи му да махне този чувал.
Как разбра че тя е тук?
Усетих парфюма и.
Виж сега, ако ти свалим качулката, ще трябва да те застреляме.
А ако си останеш така, шансовете ти са 50-50.
Мислех, че ме харесваш, кучко.
Иска ти се.
Много мило...
Моля те, човече. Задушавам се така. Махни го.
Да го махна ли наистина?
Иди и говори с шефа.
Наглеждай го.
Не ме оставяй сам с нея, човече!
Тя е луда!
- Питър, мога ли да му махна качулката?
- И защо искаш да го направиш?
- Бедното копеле се задушава в тая жега.
- И какво от това?
- Ами така или иначе видя лицата ни...
- Видя твоето лице.
И Джуд също.
Питър...
Добре, ако не ти пречи. Но ще общува само с теб.
- Благодаря.
- Решението си е твое.
Аз ще го пазя вече, Джуд.
Чудесно.
Благодаря ти, войниче.
Никога не съм предполагал, че свежият въздух е толкова сладък.
Сега, ако ми освободиш и ръцете ще мога да се храня сам.
Няма да стане.
Шегувам се.
Знаеш ли, мисля че не бях прав за едно нещо.
- Така ли? И какво е то?
- Ни си чак такъв хубавец.
- Наистина ли?
- Да. Въобще не си красив.
- Опитваш се да ме обидиш ли?
- Не. Това е просто истината.
Бих могъл да кажа същото и за теб.
- Така ли?
- Но няма да го сторя.
Тук сме просто по-възпитани.
Да, забелязах го вече.
Какво сега?
Ще трябва да го направиш, нали?
Какво?
Да ме убиеш.
И какво те кара да мислиш така?
Няма да пуснат вашият човек и ще трябва да ме убиете.
- Ще го пуснат.
- Искаш ли да се обзаложим?
Не обичам залозите.
Даже и да го освободят, вие няма да ме пyснете.
- И защо, според теб?
- Не ви е в природата.
Какво ли знаеш ти за мен?
Говоря за народа ти, не лично за теб.
Какво пък знаеш за народа ми?
Само че сте здрави и тъпи копелета,
и че няма да ме пуснете!
Що не млъкнеш, а?
Добре.
- Знаеш ли кое е най-смешното?
- Не, кое е?
Аз даже не си бях паднал по вашата девойка.
Не ме гледай така.
Тя не е мой тип.
Не е, а?
Не.
- Ела насам.
- Няма.
Хайде, искам да ти покажа нещо.
- Какво?
- Във вътрешният джоб ми е.
Извади ми портфейла.
Отвори го.
Вътре има една снимка.
Не тази. Има още една.
Ето това е моя тип.
- Готино парче...
- Не си го и помисляй, мръснико.
- И защо?
- Защото е моя.
А и няма да ти допадне съвсем...
- Наистина ли?
- Абсолютно.
Женени ли сте?
Може да се каже.
Добра двойка сте.
- Знам.
- Та докъде бяхме стигнали?
Как гадно ме изиграхте.
Тази... кучка.
Това е приятелката ми.
Добре де, тази прекрасна жена...
Среща ме значи тя в бара...
точно когато се чудех какво правя в тая държава...
- И какво правиш в тая държава?
- Ами изпратиха ме.
- Можеше да откажеш.
- Нямаше как, подписах с военните.
- А защо?
- За пари...
А, да пари...
Та значи, изпратиха ме на място, където единственото обръщение към мен беше "негро".
Не би трябвало да се засягаш.
"Върви си обратно на палмата, негро."
За тях нямаше значение, че идвам от Тотнъм.
- Харесва ли ти крикета?
- Страхотна игра.
- А ти гледал ли си някога ирландски хокей?
- А... едни педали дето се блъскат със стикове ли?
Най-добрата игра в света. Най-бързата.
А в Антигуа крикета се играе само от черни.
Започват да играят от двегодишни.
Баща ми ме включваше в отбора още на 5 години.
След това се преместихме в Тотнъм и там всичко беше различно...
- Как така различно?
- Беше лесно. Играеха само контета. Не като вкъщи...
Така че, като дойде време да ме гръмнеш, Пади,
помни, че ще очистиш един от най-добрите подавачи.
Ще го запомня.
Между другото...
Не се казвам Пади, а Фъргъс.
Приятно ми е да се запознаем, Фъргъс.
И на мен, Джоди.
Чакай! Чакай!
По-полека. Ей там, до онова дърво.
Освободи ми ръцете.
- Не може.
- Не може ли?
Ти ли ще ми държиш инструмента докато пикая?
Хайде де, целия ще се опикая.
Извади го де, човече. Ще пукна.
Трябва ли сега да се извъртя,
или ти ще се обърнеш?
Е така вече става...
- Ще побързаш ли?
- Тези неща отнемат време, Фъргъс.
Невероятно как такива дреболии могат да бъдат толкова важни.
Нали?
Хайде, сега ми го прибери.
- А стига де.
- Не мога да го направя.
Само парче месо е.
Не съм заразен, не бой се.
Благодаря.
Имах трипер преди 2 години...
- И въшки...нали се сещаш?
- Ще млъкнеш ли?
Ама иначе все още ми става... Нали усети?
- Хайде, влизай вътре!
- Не исках да те обидя, Фъргъс.
Фъргъс.
Да?
Извинявай. Знам, че не ти беше лесно.
А не, удоволствието бе изцяло мое.
Не, не. Мое беше.
И мое, повярвай ми.
- Какво по дяволите правите?
- Нищо, човече.
- Просто ме изведе да се изпикая.
- Сложи му чувала.
- И за какво беше тая гюрултия?
- Майтапихме се.
Трябва да си държиш устата затворена, когато си на пост.
- Върви сега да поспиш.
- Да, иди се наспи.
Говори ли с теб?
Разсмиваше ли те?
Ето ти нещо за закуска.
- Добро утро, Фъргъс.
- Знае името ти?
- Да, казах му го.
- Ти с всичкия ли си? Ела тук.
Казах да дойдеш с мен.
Сега се връщам, Джоди.
Не трябва да се сближаваш със заложника.
- Добре де, добре.
- И знаеш ли защо?
Защото утре може да се наложи да го убиеш.
Неприятности ли, Фъргъс?
Случва се.
Хората се делят на два типа: вечно раздаващи се и вечно взимащи.
Махни ми качулката, човече.
Така е добре.
Разбирам.
Нали не ти преча с приказките си?
По мълчанието ти съдя, че не.
Та значи 2 типа има, Фъргъс.
Скорпиони и жаби.
Чувал ли си някога тази история?
Скорпионът искал да прекоси реката, но не можел да плува.
Отишъл при жабата и я помолил за помощ.
"Ако те пренеса на гърба си през реката, ти ще ме ужилиш" му отвърнала жабата.
Скорпионът и отговорил,
"Ако те ужиля, ще умрем и двамата, така че това не е в мой интерес."
Жабата помислила, и се съгласила.
Качила скорпиона на гърба си и се хвърлила във водата.
По средата на реката обаче, усетила болезнено убождане по гърба си
и разбрала че скорпионът я е ужилил.
Докато двамата потъвали всред вълните,
жабата успяла да извика "Защо го направи?"
"Сега и двамата ще се удавим!"
А скорпионът и отвърнал,
"Не можах да се сдържа. Такава е природата ми."
И какво трябва да означава това?
Това което и значи.
Скорпионът прави това, което е в природата му.
Свали ми качулката.
Защо?
Защото си добър.
И такава е природата ти.
Ето виждаш ли? Оказах се прав.
Не бъди толкова сигурен.
Джоди винаги е прав.
Къде най-много би искал да бъдеш сега?
Няма значение.
Хайде де, къде ще идеш, когато всичко това свърши?
Ще пия по бира в "Скалата".
Липсва ти въображение, Фъргъс.
Мисли за нещо по-възвишено
Като например?
Ами... да пиеш бира в Метро.
- Не ще пия две бири в "Скалата".
- Аз ще пия бира в "Метро"...
а Дил ще пие "Маргарита".
- Дил ли?
- Да, един добър приятел.
Да...желанията ни са съвсем простички.
Да. И най-добрите.
Но за вас почивка няма, нали?
- Нали?
- Да.
Изпълняваме дълга си докато не приключим.
Но работата никога не свършва, нали?
Не гледам така на нещата.
А как тогава?
Зависи в какво вярваш.
- Ти в какво вярваш?
- Че вие, англичаните, не трябва да сте тук.
- И само това?
- Да.
- Метни му чувала на главата, Фъргъс.
- Топло му е!
Няма значение. Покрий го.
Нямаш никакви чувства, жено.
Млъквай.
- Търсиш си белята, Фъргъс.
- Добре, добре.
Той е добър войник.
Казах ти да млъкнеш.
- Той вярва в бъдещето.
- Вярно ли е това?
Защо, лошо ли е?
Не е.
Знаеш ли, Фъргъс, жените са голяма напаст.
Не мисля така.
Има изключения.
Но тя не е то тях.
С Дил
нямахме никакви проблеми. Никакви.
- Добре ли ти беше с нея?
- Говори в сегашно време, моля.
Моля те, наистина.
Обичам я.
Където и да е сега.
Аз мисля за нея сега.
Ти не били мислил за нея?
Аз не я познавам.
- Искам да направиш нещо за мен.
- Какво?
- Ако ме убият...
- Недей да говориш така.
Ще ме убият.
Това е ясно като бял ден. Трябва да го сторят.
Искам да я намериш.
Предай и че до последно съм мислел за нея.
Виж дали е добре.
Но аз не я познавам.
Вземи снимката. Тя е...
Ела насам. Във вътрешният ми джоб.
Вземи всичко. Няма да имам нужда от него.
Казах ти да не говориш така.
Иди във фризьорския салон на Мили, в Спиталфийлдс.
Почерпи я една "Маргарита" в "Метро".
Не и казвай кой си. Кажи и само, че Джоди...
Стига толкова.
Трябва ми доброволец.
Влизай вътре.
Имаме новини.
Нашият човек е проговорил.
Трябва да го направиш утре.
Нали няма проблеми?
- Нали съм доброволец?
- Добре.
Бях почнал да се съмнявам в теб.
- Не само ти.
- Млъквай, Джуд.
Иди се наспи, Фъргъс.
- Питър.
- Какво?
Искам аз да го пазя тази нощ.
- Ти си луд. Не му разрешавай, Питър.
- Джуд, млъкни.
- Защо искаш да си ти тази нощ?
- Така ще ми е по-спокойно.
- Сигурен ли си?
- Да.
Добре.
Ти си добър човек, Фъргъс.
Недей...
Съжалявам.
Помогни ми.
- С какво?
- Не зная.
Наистина не зная.
Просто ми помогни.
Дай една цигара.
Аз даже... даже не пуша.
Но май трябва да пропуша.
- Хайде, заспивай.
- Не ми се спи.
- Кажи нещо.
- Какво?
Някоя история.
- Като онази за жабата?
- И скорпиона?
Не. Не.
Разкажи ми каквото и да е.
- "Когато бях малък...
- И?
мислите ми бяха детски."
"Когато пораснах,
забравих, че бил съм дете."
Какво означава това?
Нищо.
Нищо ли?
Разкажи още нещо.
Каквото и да е.
Не те бива за това,
а, Фъргъс?
Кого, мен ли?
Да.
За доста неща не ставам.
Хайде, ставай.
Обърни се надясно.
Внимавай, има стъпало.
Добре, надясно сега. Напред.
Продължавай.
Сега наляво.
- От името на Ирландската Реп...
- Остави го на мира!
Свали ми качулката, Фъргъс.
Няма.
Искам да погледам малко, моля те.
Не искам да умирам като животно.
Радвам се, че ти ще ме убиеш.
И знаеш ли защо, Фъргъс?
- Защо?
- Защото си ми приятел.
И защото ще идеш да пиеш по едно за мен в "Метро".
Стига приказва.
- Ирландският хокей е бърза игра, нали?
- Най-бързата.
- По-бърза и от крикета.
- Крикета е нищо в сравнение с хокея.
Значи ако сега тръгна да бягам, няма начин да ме изпуснеш?
- Няма да побегнеш.
- А ако го направя?
Няма да ме застреляш в гърба.
Джоди!
- Ах ти, тъпо копеле!
- Какво каза? По-бързо ли?
- Казах "Спри, копеле!"
- Хвани ме първо.
Едно време бягах по цяла миля, знаеш ли? Четири обиколки на крикет игрището.
- Та как се казваше оная игра?
- Ирландски хокей!
- Ирландски хокей!
- Какво?
Казах ти че съм бърз, нали?
Не го прави.
Джоди!
Фъргъс.
- Как я караш?
- Добре съм.
Не се оплаквам от нищо.
- И правилно.
- Да...правилно...
Е, какво искаш, Фъргъс?
- Да стигна до другия бряг.
- Наистина ли?
- Трябва да се покрия за малко.
- Така ли?
Познавам един, дето ще кара добитък към Лондон...
Затваряме.
- Глух ли си?
- До утре, Дил.
Лека нощ.
- Нещо по-специално?
- Не, само подкъсяване.
Добре.
- Препоръчали са ви нашия салон?
- Може да се каже.
И кой?
Един колега.
Как се казва?
- Няма ли да си развалите маникюра?
- Какво?
Не, нищо.
- Американец ли сте?
- Не.
- Но не сте и англичанин.
- Не съм.
- Шотландец?
- Как познахте?
- По говора ви.
- Така ли и какъв е той?
Провлачен и сладникав е.
Харесва ми смеха ти.
Ето. Така ще ви харесат.
- Кой да ме хареса?
- Не знам...все някой...
Здрасти, Дил.
Привет, сладур.
- Как сме?
- Не е зле.
- Какво да бъде?
- Бутилка "Гинес".
Ето я.
- Видя ли го тоя, Кол?
- Кого, Дил?
- Погледна ме.
- Наистина ли?
- Днес го подстригвах.
- Така ли?
- Как ти изглежда?
- Готин е.
- Ето, пак ме погледна.
- Да, видях.
- И?
- Ами...зяпа те.
Питай го дали знае какво пия.
- Знаете ли какво пие дамата?
- Една "Маргарита".
Сега вече нека ме зяпа.
Питай го, дали си харесва прическата.
Иска да знае дали сте доволен от прическата си?
Кажи и че много ми харесва.
Той е шотландец, Кол.
- Шотландец ли?
- Да.
- Какво каза?
- Потвърди, че е шотландец.
А как мислиш, как ли се казва?
Нямам идея.
- Джими.
- Джими?
Джими. Така каза.
Здрасти, Джими.
Привет, Дил.
- Изпей една песен, Дил.
- Гледай си работата, Дейв.
Хайде, сладурче. Нали знаеш какво обичам.
По-полека.
- Къде си тръгнала, бе?
- Разкарай се, Дейв.
- Хайде, влизай.
- Успокой се.
Това да ти е за последно.
Значи Пат е фен на крикета?
Не се казва Пат, а Джим.
Не ми дреме дали се казва Джим, Пат или Мик,
трябва да знае, че не е в някой от техните ирландски вертепи, ясно ли е?
- Бил сте на редовна военна служба, сър?
- Това лошо ли трябва да е?
Ползвате военен жаргон, това имах в предвид.
Ето.
- Проста почерпка.
- Благодаря.
- Не, не. От мен е.
- Благодаря много.
Ако искаш може да я махнеш.
Дошъл си да я видиш, нали?
- Трябва да ти кажа нещо. Тя...
- Какво?
... ще пее сега.
- Продължава да ме гледа, Кол.
- Упорит е.
- Това е добро качество за един мъж.
- Наистина е така.
- Може би иска нещо.
- Предполагам...
- Попитай го.
- Ти го питай.
Е, кажи какво искаш.
- Всеки иска нещо.
- Не и аз.
Не и ти? Колко мило. Колко мило и старомодно. Нали, Кол?
- Старомоден си, а?
- Сигурно.
- Намерих парите, Дил.
- Разкарай се, Дейв.
Но ти ми обеща!
Нали ми обеща, хайде!
Занимава се с всякакви...
- А кой е тоя?
- Такъв от които трябва да стои настрана.
А тя защо не го прави тогава?
Ех, кой ли може да разбере тайните на човешкото сърце?
Недей да се държиш така. Давам ти цяла стотачка, а ти какво правиш?
- Отговори ми, тъпа кучко.
- Разкарай се Дейв.
Здрасти.
Привет. Забрави си чантата.
- Благодаря.
- Кой е тоя по дяволите?
- Ама да не би да те сваля?
- Може би...
- Ех, хората все те разбират погрешно.
- Мръсница.
- Това пък защо?
- Всички те разбират погрешно.
- Мръсна, гадна, извратена твар!
- Колко мило.
- Какво да го правя?
- Счупи му врата.
Не, недей.
Сега той бавно ще си махне крака от теб, Дейвид.
И ще се прибереш вкъщи като добро момче. Чу ли ме?
Мръсница.
Хайде, скъпи.
- Добре ли си?
- Да, благодаря ти.
Какво искаше този от теб?
Иска да работя за него.
Да работиш?
- Знаеш...
И ти ли си забъркана?
- Не за Бога.
Аз съм фризьорка.
Става нервен.
Значи не можеш да ме оставиш. Нали?
Искаш да те поканя вътре нали?
- Не, не съм казал това.
Не съм евтина. Вулгарна, но не и евтина.
Ой!
Шибана пичко!
Ако ме целунеш наистина ще побеснее.
А ако ме помолиш да се видим утре
направо ще полудее.
Къде?
В пет и половина при Мили.
Хвърли ми пак онзи поглед.
- Кой?
Онзи който ми хвърли в метрото.
Скъпи, нямаше нужда.
Това пък за какво?
- Ревнуват.
Защо?
- И аз се чудя.
Благодаря.
Сега е моментът да направиш нещо, нали?
Като например?
- Да подхванеш тема или нещо такова.
Не става ли така обикновено?
Би трябвало.
Имаш ли специален приятел, Джими?
- Колко "специален"?
Искаш ли някой?
- Исусе Христе!
Исусе.
Дейв ли беше?
- Нещата с които жените трябва да се справят.
Уплашена съм, Джими. Не е в негов стил.
Разкарай се, Дейв.
Упорито момче, а?
Ще се оправиш ли сама?
Но аз не съм сама, нали?
Няма да ти стане нищо ако влезеш.
Искаш ли нещо за пиене?
- Да, моля.
Какво да бъде.
- Уиски?
Дил!
Хайде де, Дил!
- Има някой навън.
По дяволите.
Хей, Дил!
Какво бе скапаняк!
Дейв е! Хайде Дил, да поговорим!
Разбира се, Дейв.
- Хайде!
Хей, дрехите ми!
- Взимай си ги...
Не ги хвърляй през прозореца!
...и се разкарай в Есекс.
- Ти си се побъркала!
Не ми хвърляй дрехите бе!
Вземи си и скапаната златна рибка!
Шибаната ми рибка!
Убийца!
Съжалявам.
Как кара с тия презрамки?
Сигурно му харесва.
Даже не знае смисъла на тази дума.
Той живееше ли тук с теб?
Опита се.
Би ли седнал?
Ами той?
Той беше различен.
- Колко?
Колкото е възможно.
Разкажи ми за него.
Не.
Да си тръгвам ли?
Да.
Не.
Правеше ли го с него?
Искаш да знаеш, дали го целувах?
Да.
Ревнив ли си?
- Може би.
Това е добре.
Какво ще си помисли той?
Не може да мисли.
Мъртъв е.
В Ирландия. Беше войник. Отиде там като първия глупак.
Липсва ли ти?
- Ти как мислиш?
Мисля, че да.
Казваш го като джентълмен.
Така ли?
- Все едно те интересува.
Но не можеш да останеш. Знаеш го.
Не съм си и помислял.
Истински джентълмен.
Ще бъдеш ли там сутринта?
- Да.
Дил, съжалявам.
- Начукай си го, Дейв.
Не, няма да си го начукам. Казах, че съжалявам, нали?
Да, чух те. Ти чу ли, Джими?
Щях само да я помоля да потанцуваме.
Може ли?
И той ли идваше тук?
- Това някаква мания ли е?
Може би.
Понякога го правеше.
Танцуваше ли с теб?
Какво искаш от мен, Джими?
Искам да видя миналото ти.
- Какво означава това?
Нещо, което някога чух от друг.
Сигурен си?
- Да.
Защо?
Ако ти кажа, няма да повярваш.
Не ме сваляш, нали?
Защото Дил няма да го изтърпи.
Не.
Тя става разтревожена.
И за него едно.
Пий.
- Какво е това?
Суеверна съм. Пий.
Не можеш да се отделиш от мен?
- Аха.
Въпросът е, можеш ли да скъсиш разстоянието?
Зависи какво е.
- От нищо не зависи.
На екс.
За какво си мислиш?
За мъжа ти.
- Защо?
Чудя се защо ли пазиш тия неща?
Казах ти. Суеверна съм.
Казвал ли ти е, че си красива?
Непрекъснато.
Дори сега.
Какво имаш предвид?
- Бди над мен.
Той също е джентълмен.
Почакай малко.
Дали ще има против?
Знаеше, нали?
О, Господи!
Господи, зле ми е.
Не си тръгвай, Джими.
Съжалявам. Мислех, че знаеш.
Какво правеше в бара, ако не си знаел?
Кървя.
Няма проблем Джими, разбирам. Само да не е в лицето.
Вече не съм дете.
Колко странен е животът. Не е ли забавно, Джими?
Никога не знаеш какво да очакваш.
Съжалявам.
Наистина ли? Не си отивай! Кажи нещо!
Исусе.
Той се върна, Кол.
Здрасти.
Стига с тия погледи. Нищо не означават.
Стига, Дил.
- Не, кажи му да си го начука!
Тя иска да ти кажа да си го начукаш!
Съжалявам.
- Кажи му да престане да се занимава с Дил.
Кажи му, че боли.
- Трябва да говоря с нея, Кол.
Казва, че иска да говори с теб!
- Хайде, Дил.
Къде? Кажи му пак, Кол, да си го начука.
Колко струва това скеле?
- 200 лири, г-н Девъро.
Е, скапания ти домашен любимец и той струва толкова.
Съжалявам.
Това няма да оправи нещата.
- Не е моя работа.
Не.
Резни му надницата.
- Наистина ли?
Той иска да знае, дали е истина.
Сигурен съм.
- Дяволски съм прав.
Я, това курвата на Пат ли е?
- Пат си има курва?
Не е такава.
- О, че как. Тя е дама.
И това не е.
Скъпи. "Никога не позволявай на спора да залязва", както казваше Джоди.
Какво правиш тук?
Разбрах те. Да се целунем и да го направим мили.
Не ме наричай така.
- Съжалявам, скъпи.
Извини ме, сладурче.
Това ще ти хареса. Вземи си чашка.
Ти си нещо друго, знаеш ли го?
Никога не си казвал нещо по-вярно.
Винаги гледам подир някого.
Сигурно ми е в гените.
- Така трябва да е.
И факта, че ти не знаеше е по вина на твоята искреност.
И дори, когато ме заряза, мисля, че ти пукаше.
Така ли?
- Пука ли ти, Джими?
Да, разбира се.
Наистина го мислиш?
- Да, пука ми, Дил.
Плачеш ли?
Чувствам се изморена и пълна с емоции.
Прави го през собственото си време, Пат.
- Какво?
Каквото и да иска да ти прави.
- Ако бях на нейно място, щях да считам това за обида.
Считай го за каквото си искаш, само разкарай тая скапана проститутка оттук.
Някога събирал ли си зъбите си със счупени пръсти?
Какво значи това?
- Обикновен въпрос.
Хайде, скъпа.
- Той не отговори, мили.
Съжалявам за това, г-н Девъро.
Божичко, Джими. Колко галантно.
- Млъквай.
Стана ми забавно.
- Казах да спреш.
Помоли ме да се видим отново.
Мислиш ли, че е разумно?
- Нищо не е разумно.
Не исках да те удрям.
- Знам.
Харесвах те, като момиче.
- Е, това е някакво начало.
Така че, съжалявам.
- Тогава се реванширай.
Как?
- Помоли ме за среща.
Ще се срещнем ли пак?
- Кога?
Когато и да е.
Довечера.
Лека нощ.
- До скоро.
Те знаят ли?
- Какво, скъпи?
Това дето аз не знаех. И не ме наричай така.
Няма да помогне. Едно момиче има чувства.
Да, но ти не си момиче.
- Подробности, скъпи.
Значи знаят.
Добре де, знаят.
- Недей.
Трябваше да знам, нали?
- Вероятно.
Макар и да ми се иска да не знаех.
- Можеш да се преструваш.
О, така е.
Твоят войник знаеше, нали?
- Абсолютно.
Няма да е същото, нали?
Още ли се преструваш?
- Работя по въпроса.
Ето го и Дейв.
И той е знаел.
- Престани, Джими.
Да не се повтарям?
Малко.
- Съжалявам.
Не, не ме моли да влизам.
Моля те, Джими.
- Не.
Не мога чак толкова да се преструвам.
Липсваш ми, Джими.
- Да. Трябваше да си останеш момиче.
Не бъди жесток.
Добре.
Бъди добро момиче и влизай.
Само ако ме целунеш.
Сега доволна ли си?
- Не съм на себе си.
Здравей, странниче.
Ти изчезна.
Какво беше това, Фъргъс? Пусна ни въдицата или просто се прецака?
Остави ме на мира Джуд.
Не. Това е последното, което ще направя.
Никога не попита какво стана.
- Дочух.
Еди и Тинкър умряха.
- Знам.
Какво ще кажеш за прическата ми?
- Отива ти.
Омръзна ми да съм блондинка.
Нуждаех се от по-сериозен вид, ако ме разбираш.
Чукай ме, Фъргъс.
Да разбирам ли това, като отказ?
Проведохме военен съд в твое отсъствие.
Искаха да ти пуснат куршум в главата. Но аз пледирах за снизхождение.
Казах че първо трябва да разберем какво се е случило.
Е, какво стана?
Той побягна.
Не можах да го застрелям в гърба.
Опитах да го хвана.
Той стигна до пътя и сарацина го удари.
Значи си се провалил.
Да.
Но знаеш ли каква е работата, Фъргъс?
Не, каква е?
Изчезна доста умело.
Стана г-н Никой.
Нямаш понятие колко може да е полезно.
Какво искаш да кажеш?
- Имаме планове.
И г-н Никой ни трябва да ги изпълни.
Няма начин, Джуд. Приключих.
Никога не си приключвал, Фъргъс.
Може би не ти пука за себе си, но помисли за момичето.
Мъничкото черно пиленце.
- Не я забърквай в това!
Исусе, Фъргъс колко си изтъркан.
Знаеш, че не можем да я оставим.
Но се радвам, да те видя загрижен.
И трябва да призная, че съм любопитна.
Какво по дяволите знаеш, Джуд?
- Ти ще ми кажеш!
Тя е не е никоя. Харесва ме.
И трябва да предположа, че това изчерпва всичко?
Дръж си главата надолу, Фъргъс.
Никакви резки движения и нито думичка.
Ще се свържем с теб.
Поддържай вярата.
Той ли ти е гаджето?
Щастливка.
Червени рози.
Какво?
- Той ми носеше рози.
Значи съм сбъркал?
- Ни най-малко, мили.
Недей.
- Добре.
Хайде.
- Защо, мили?
Ще ми кажеш ли защо?
- Не.
Какво има? Кажи.
- Не, не тук!
Ще кажеш ли какво има?
- Да, какво има?
Познаваш ли я, Джими?
- Я кажи, познаваш ли ме, Джими?
Дил, това е Джуд.
- Следиш ли ме?
Да. Просто проверявам.
Е, беше ли мил с теб, Дил?
- Неповторим. Нали, Джими?
Това е хубаво. Радвам се.
Свежа любов, както се казва.
- Абсолютно. Колкото по-свежа по-добре.
Което не се случва често при теб, предполагам.
Не си го изпросвай, Дил.
- Е, може и на теб да ти излезе късметът.
Май и е доста пудрата, нали?
- Едно момиче се нуждае от малко чар.
О, точно така.
Колкото може по-дълго.
Не е ли така, Джеймс?
Тя е, нали?
- Коя?
Нещото за което искаше да ми кажеш.
Горе-долу.
Съжалявам.
Много.
Видя ли това, Кол?
- Видях, Дил.
Мамка му, бих казала.
- Да, мамка му, Дил.
Да го начукам на мъжете.
- Начукай им го.
Да ти го начукам, Джими.
Винаги така става.
- Как?
Когато момичето изхвърчи така, винаги иска да бъде последвано.
Тя не е момиче, Кол.
- Както кажеш.
Тя отиде натам. Но ти идваш с мен.
Значи ти си бил.
- Ти кой си мислеше, че е?
Смятах, че е Дейв.
И кой е Дейв, когато си е у дома?
Той си е у дома.
Трябваше да те гръмна.
- Да, знам.
Почвам да се вълнувам, а не обичам! Разбра ли!
Да, разбрах.
Майната ти.
Остави го на мира, Питър. Той е влюбен.
Така ли е Фъргъс?
- Напълно.
Как е тя в леглото?
- Напълно необичайна.
И коя е?
- Просто момиче.
Знаеш какво ще стане ако пак се прецакаш, нали?
Да, Питър.
- Добре.
Какво мислиш че е това?
- Хотел.
Място за чукане. Дискретно, а?
Посещава дамите си в сряда и четвъртък вечер.
И в събота сутрин. Тия отзад в колата са му охрана.
Кой е той?
- Няма значение.
Той е официалната цел.
- Благодаря на Бога.
Опитваш да си циничен ли?
- Надявам се, че не.
Добре. Е, какво мислиш?
Който го нападне ще пострада ако тези мъже си ги бива.
Предполагам не може да се влезе вътре?
- Точно така.
Значи на улицата?
- Да.
Нещо като самоубийство?
Но нямам избор.
О, имаш Фърги.
Разбира се. Забравих.
Хайде. Репетиция.
Съсредоточи се на работата, момче.
И после ще я оставите на мира?
- Да.
Страда от артрит. Трябват му две минути да стигне вратата.
Ами ако откажа?
- Знаеш какво.
Върви.
Внимавай, младежо!
Роден си за това. Перфектно.
После какво трябва да направя?
- Ще бъдем от другата страна.
Ще се махнем когато си готов.
- Ами ако не го направите?
Фъргъс, мисля че не ми вярваш.
- Може би си права.
Остани в работата до късно и ще ти донеса оборудването.
Джуд.
- Да?
Кой е онзи дядка?
Някакъв съдия.
Защо ме последва, Дил?
- Ревнувах, Джими.
Няма защо.
- Защо ли пък да ревнувам?
Недей. Гримът ми.
Тя те манипулира Джими.
Да.
- И тя ли е от Шотландия?
Да, ти можеш да го кажеш.
- И няма да ми разкажеш още?
Не мога.
Какво правиш, Джими?
Още не знам.
Не ме ли харесваш малко повече?
Повече от това.
Хайде. Да се поразходим.
Направи нещо заради мен, Дил.
Каквото кажеш.
Ще направиш всичко заради мен?
Страхувам се, че да.
- Имаш ли ключове от магазина?
Искаш ли още една подстрижка, Джими?
Не. Хайде, седни.
Ще направиш всичко за мен?
Всичко.
Няма начин!
- Каза всичко, Дил.
Момичетата понякога трябва да отказват.
Искам да те преобразя в мъж.
- Защо?
Тайна е.
Искаш да изглеждам по-добре ли?
Да.
И няма да ме напуснеш? Обещаваш ли?
Обещавам.
Давай тогава.
Искаш да ме направиш като него.
Не, искам да те превърна в нещо ново
което никой да не познае.
Не мога да позная себе си.
Не. По-добре по тъмно.
Значи тогава е истина?
- Кое?
Че ме харесваш повече така.
- Да.
Не, не, Дил.
Дил.
Обърни се.
Скъпи.
Какво правиш скъпи?
- Не ме наричай така.
Съжалявам, какво правиш?
Пробвай това.
- Защо?
Заради мен.
Заради теб.
- Да.
Какво правим тук, Джими?
- Представи си, че си на меден месец.
Да не си слуга, Фърги.
Гордея се с работата си.
Искрено се надявам.
Инструментите по сделката.
И забрави момичето.
Дил...
Дил!
Дил! Какво по дяволите правиш тук?
Отивам си вкъщи.
- Казах ти да останеш в хотела.
Ти ме излъга! После ме остави!
Трябваше да отида на работа!
- Стоях цял ден в хотелската стая
При всеки шум мислех че си ти!
- Хайде!
Криеш нещо от мен.
- Хайде де!
Не!
Прибирам се!
Дил...
- Кажи ми!
Опитвах се да се отърва от нещо.
- Не! кажи всичко, Джими!
Трябва да забравиш, че си ме виждала, Дил.
Така ли?
- Да.
Хайде престани!
Събуди се мамка му!
Съжалявам, разстроих се.
Издокарах се. Помогни ми да вляза и ще се оправя.
Чу ли какво казах, Дил?
Дай ми хапчетата.
Какви хапчета?
- Дето са ми предписани.
За какво?
- За състоянието ми - скука.
Трябва ли да вземаш толкова много?
Само при голям стрес.
Всички казват сбогом по някое време.
Освен него.
Добре ли си, Дил?
- Ще се оправя.
Върви.
Довиждане, Дил.
Джими.
Какво?
- Не си отивай така.
Не мога да се променя.
Знаех, че имаш добро сърце.
Дил, може ли да ти кажа нещо?
Познавах мъжа ти.
Чий мъж си познавал?
Твоят войник.
- Познавал си моя Джоди?
Отвлякох го на карнавала близо до Белфаст.
Държах го като заложник три дни.
Познавал си моя Джоди?
Слушаш ли ме?
- Да.
Получих заповед да го застрелям.
Преди да го направя той побягна.
Попадна под един танк и умря.
Умря.
- Чуваш ли ме?
Убил си моя Джоди?
В известен смисъл.
Ти си бил...
- Можеш да крещиш.
Можеш да ми счупиш главата.
Убил си моя Джоди.
- Не.
Не си?
Опитах.
Опитал си...
- Не искаш ли да ме убиеш?
Остани при мен тази нощ.
Може и мен да убиеш.
Добре.
Какво по дяволите?
Сега ми кажи какво правиш, Джими.
Всъщност снощи не успях да те изслушам.
Чувах, но не слушах.
Безполезно е. Дил знае как да връзва.
Чудех се как така дойде при мен.
Погледна ме особено.
- Той ме помоли да видя дали си добре.
Привързвам се към всеки, който е мил.
Дори само малко и съм негова.
Престани, Дил.
- Ако не се държат зле съм пленена.
Бъди мил с нея и тя ще е твоя завинаги.
Би трябвало да те гръмна, Джими.
Но не мога. Все още.
Пусни ме, Дил.
- Защо?
Трябва да съм на едно място.
Ами опитай да отидеш.
Къде по дяволите е той?
Пусни ме мамка му! Дил, или те ще дойдат.
Ами нека заповядат.
Не мога да остана тук, Питър. Ще направим още едно кръгче.
Просто искам компанията ти за още малко време.
Копелето е мъртво.
- Не, ние сме.
Не знаеш какво правиш, Дил.
Винаги е било така.
По дяволите. Дай ми патлака.
Полудя ли!
- Дай ми скапания патлак!
Дръж се!
Питър!
Сега харесваш ли ме, Джими?
Да, харесвам те, Дил.
- Дай ми още малко.
Още какво?
- Още нежни думи.
Харесвам те, Дил.
- Обичаш ме.
Да.
- Кажи, че ме обичаш.
Както кажеш, Дил.
- Тогава го кажи.
Обичам те, Дил.
Наистина ли?
Да.
Какво би направил за мен?
Всичко.
Повтори го.
Бих направил всичко за теб, Дил.
Никога няма да ме напуснеш?
Никога.
Знам че лъжеш, Джими, но е хубаво да го чуя.
Съжалявам.
Аз също.
Ти глупаво лайно.
Първия път беше много а сега втори.
- Не почука, скъпа.
Дил!
- Махни това от нея, Фъргъс!
Как те нарече тя, Джими?
- Фъргъс.
Кой е Фъргъс?
- Това е името ми, Дил.
И какво стана с Джими?
- Казах, вземи и го!
Какво иска да направи тя Джими? Да те гръмне ли?
Дил!
И тя ли беше там при моя Джоди?
Зададох ти въпрос скъпа. И ти ли беше там?
Луда кучка.
Дил!
- Била си, нали?
Използвала си циците и задника си за да го гепиш, нали?
Дил!
Тя е била там, нали?
Беше.
Прелъстила го е с циците и задника си, нали?
Да.
Кажи ми какво носеше тя.
Не мога да си спомня.
Не мога да го направя, Джими.
Няма да ми позволиш.
Няма да ми позволиш, Джоди.
Трябва да си вървиш, Дил.
- Така ли?
Да, сега.
В беда ли съм, Джими?
- Не и ако си тръгнеш.
Ще те видя ли пак?
- Да.
Обещаваш ли?
- Да.
Къде да отида Джими?
- Метро.
Виж се с Кол.
- Да.
Кажи му здрасти.
Трябваше да си останеш в къщи.
Донесох ти витамини и таблетките, мили.
Не ме наричай така.
- Съжалявам, любими.
Белите са с магнезий.
- Стига, Дил.
Трябва да те поддържам здрав, Джими.
Броя дните.
Останаха 2334.
35.
- Съжалявам, скъпи.
Забрави последната година.
- Дил.
Как трябва да те наричам, Джими?
- Фъргъс.
Фъргъс.
Фъргъс. Моя любов.
Светлина на живота ми.
- Моля те, Дил.
Безсилна съм. Всичко си за мен.
Няма по-голяма любов.
Бих искала да знам защо.
- Както са казали, такъв съм по рождение.
Какво означава това?
- Имало един скорпион.
Той искал да прекоси реката.
Но не можел да плува, затова отишъл при жабата, която може.
И казал: "Извинете, г-н Жабок..."
"Не мога да помогна". "Такъв съм по рождение".
Translation by: the reTro team