Cet Obscur Objet Du Desir (1977) Свали субтитрите
Бих искал място в първа класа спален вагон за Севиля-Париж
за тази нощ.
Нямаме нищо за тази нощ.
Нямаме спални купета за Севиля-Париж.
Но мага да ви дам две места до Мадрид за утре през нощта
и след това спално купе до Париж.
Добре. Имам един голям и три по-малки куфара.
Можете ли да ги качите и да ги изпратите за Париж?
Никакъв проблем. Ще се погрижим за тях.
Казахте първа класа.
- Къде е тя?
- Отиде си, господине.
- Кога?
- Преди пет минути.
Ела с мен.
- Тя е кървяла.
- Нищо й няма. От носът й е.
Изгори го.
- Тръгнала е боса.
- Отърви се от всичко това.
Много добре.
- Чифт бикини, господине.
- Изгори ги.
Всичко е мокро. Трябва да е била уплашена.
Връщаме се в Париж утре. Провери багажа.
Много добре, господине. Омръзна ми от месо, пържено в олио.
Работил съм в ресторант.
Дълго време. Един възрастен германец
винаги цитираше една от техните максими:
''Ако тръгваш с жена, винаги носи дебела пържола.''
Това не е смешно.
Към банката.
По дяволите! И тук ли.
Още една терористична атака.
Бързо, обърнете. Ще закъснеем.
Това е твоят вагон. Ще се видим в Мадрид.
Извинете ме, господине. За Париж ли пътувате?
Трябва да минем през същото място.
Видях ви на улицата.
Живея на Рю Рембранд.
- Аз на Рю Мурильо.
- Наистина.
Дълго пътуване.
Но просто не можах да свикна да летя.
В наши дни, ако вземеш самолет до Брюксел,
благодарение на двама много мили млади хора, ще се приземиш в пустинята.
Извинете ме, боя се, че сте седнали на мястото ми.
- Толкова съжалявам...
- Моля, останете където сте.
- Нямате нищо напротив?
- Съвсем не.
Трябва да седя обърната напред, иначе ми става лошо.
- Връщате се у дома в Париж?
- С дъщеря ми.
- Вие също?
- Да.
Не сме ли се срещали в сградите на съда, в офиса на братовчед ми?
Възможно е. Аз съм съдия.
- Как е името на братовчед ви?
- Едуард Фукад.
Познавам го много добре. Изключителен интелект.
- Аз съм Винсент Доларг.
- Матео Фабер.
Приятно ми е. Често ми е говорил за вас.
Не, благодаря ви. Няма нужда.
Вие също ли сте французин?
Да. Живея в Париж.
Не бяхте ли на борбата с бикове в неделя?
Да. Точно така.
- Искате ли да прегледате вестника?
- Не, благодаря. Чел съм го.
Вече закъсняваме с три минути.
Това често се случва.
Не можеш да си тръгнеш така! Ти не разбираш. Не си тръгвай.
Не можеш да направиш това.
Искате ли нещо за четене?
Директно в Париж ли отивате?
Не, ще прекараме три или четири месеца в Мадрид.
Господине, защо изсипахте вода върху дамата?
Тихо, Изабел.
Неучтиво е да се задават въпроси.
Не госпожо, права е да попита.
След всичко, което се случи, не е много обичайна постъпка.
Нали така, г-н d'OIargues?
Ами, трябва да кажа...
Не, наистина, не е много обичайна.
Дори и да няма закон, който да го забранява. Но мисля...
Нека да ви уверя, че не съм лунатик.
Няма абсолютно нищо, от което да се страхувате.
Не искам да бъда нетактичен,
но дайте ни обяснение защо направихте това.
Вие сте доста любопитен, господине.
Аз съм професор по психология.
В Сорбоната ли преподавате?
Не, давам часни уроци.
Разбирам.
Г-н Фабер...
Изглеждате нормален човек.
Вашият братовчед Едуард ми е приятел.
мисля си, че вашите действия имат обяснение, дори и необичайно.
Не е ли по-добре да намокриш, отколкото да убиеш някого?
Вероятно.
Тази жена е утрепка. Най-лошата жена на земята.
Моята единствена утеха беше да мисля, че когато тя умре,
Бог няма да й прости.
В частност, намирам случаят ви за доста интересен.
Аз също. Съвсем искрено.
Ако желаете, мога да опитам да ви разкажа какво се случи.
Водеше се процес срещу терористична група. Забарвих имената им.
Отидох да изчакам братовчед си, както често правех
в края на заседанието.
Здравей, как си?
Добре.
- Кафе, господине?
- Не благодаря ти, дете.
И? Дадоха ли им смъртни присъди?
Трудно е. На свещеника му дадоха 8 години, а на останалите - 3. Трогателно.
мисля, че съдебните заседатели получиха смъртни заплахи.
- От кого?
- От Р. А. М. И. очевидно.
Р. А. М. И. - ''Революционна Армия на Малкия Исус''.
Онези, които седяха зад взрива на Свети Дамиан.
Точно така. 15 души бяха убити.
Ще обядваме ли у вас?
- Всичко е готово.
- Да тръгваме тогава.
Какво се приготвя?
Бъркани яйца с трюфели за начало.
Супер.
- След това пиле с омар.
- Сигурен съм, че ще го обикна.
Може ли да надзърна? Обичам да виждам храната си предварително.
Ще дойда с теб.
- Вие сте новата камериерка?
- Да господине. Започнах тази сутрин.
- Как се казвате?
- Кончита.
Испанка ли сте?
Добре говорите френски.
Живея тук от 10 години. Извинете ме.
Младата дама не изглеждаше много опитна прислужница.
Предполагам, че това е било момичето, което намокрихте.
Да, тя беше.
Добра работа.
Беше лесно.
И пет годишно дете би се сетило.
Днес терористите се вдъхновяват от опастността.
Някои може би са политически мотивирани,
но повечето го правят за риска, геройството.
Само почакайте, скоро ще бъдат и на спортната страница.
Другата чаша за червеното вино.
Това е достатъчно, госпожице. Благодаря.
Извинете ме, все още се уча.
Бандата на Боно е история. Те имаха идеал.
Използваха пистолети, за да тероризират Париж четири дни.
Бяха самопожертвователни, щедри.
Разбира се, но си бяха гангстери.
Очевидно никога не е работила с ръцете си.
Забеляза ли колко бяха деликатни?
Звъняхте ли, господине?
Кажи на Кончита да ми донесе чаша шартрьоз.
Жълта или зелена?
Зелена. По-стимулираща е.
И е лек афродизиак.
- Много си образован, Мартин.
- Благодаря ви, господине.
Не, не си тръгвай още. Затвори вратата.
Ела тук.
По-близо.
Исках да те питам... Какво си правила преди?
Работех в офис като телефонистка.
След това на гардероба в един бар.
- Но напуснах.
- Защо?
Атмосферата.
Имах строго възпитание. Ще оправя леглото.
- От кой регион си?
- Андалусия. От Севиля.
Познавам Андалусия. Харесвам я много.
- С какво се занимава баща ти?
- Баща ми е мъртъв.
Остави това. Ела насам.
Нямам намерение да те третирам като прислижница.
Освен това, ти не си прислужница. Както виждаш.
Моля те, седни.
- Майка ти живее в Париж?
- Да, в предградията.
Понякога се чувствам изгубена.
Не мога да свикна.
Не можеш да свикнеш с какво?
С всичко. С хората, с това, което става.
Наистина ми е трудно.
- Освен това, не обичам да работя.
- Наистина ли?
Работя, за да помагам на майка ми, която постоянно е в църквата.
Встрани от това, единственото нещо, което обичам е да танцувам.
Ти си танцьорка?
За съжаление не може да се живее от това.
- На колко години си?
- 18.
Какво мислиш за мен?
Малко ви познавам.
- Косата ти е като коприна.
- Така ли мислите?
Отивам да си лягам.
Не си отивай. Имам да ти казвам нещо сериозно.
Къде е Кончита?
- Отиде си, господине.
- Отиде си? Как си е отишла?
Рано тази сутрин. Без надницата си, без обяснение.
- Имаш ли адреса й?
- Не, господине.
Защо?
Намерих я чрез обява. След два дена се появи.
Жалко.
Какво стана после?
- Не ви ли отегчавам?
- Точно обратно.
След около три месеца,
бях в Швейцария по работа,
отседнал в хотела, където обикновено ходех...
Огънче, моля.
Не, не искам огънче, искам пари.
Но аз нямам.
Нуждаем се от пари.
Не, само 800 франка.
Вестниците ви, господине.
Какво правиш тук?
- Връщам ви вашите 800 франка.
- Какво?
Забелязахме ви в хотела. Тези млади хора са ми приятели.
Бяхме на обиколка. Нашият мениджър си тръгна с печалбата.
Задръж парите.
Настоявам. Задръж ги.
Ще ви ги върна, когато мога.
- Защо напусна?
- Заради вас.
Какво съм направил?
Твърде се привързахте. Почувствах го. Предпочетох да напусна.
Ще бъда тук още няколко дни.
Не искате ли да останете с мен?
Бих искала, но трябва да се прибера вкъщи.
- Толкова скоро?
- Майка ми ме чака.
Няма пари. Трябва да тръгвам. Благодаря.
Къде живееш?
Улица Луис Бланк 56Б, в Корбевуа.
Живеят ли тук две жени от Испания?
Тази врата, там.
Кончита тук ли е?
Здравейте. Влезте.
Това е мъжът, който ни даде парите.
Колко мило.
- Безпокоя ли ви?
- Съвсем не.
Напротив.
Нека да взема палтото ви.
Тъкмо щяхме да пием кафе. Искате ли?
С удоволствие.
- Добре ли си, Кончита?
- Да, добре съм.
Мога да кажа.
Ще ви платя за билета на Кончита веднага щом мога.
Останалите също обещаха.
За съжаление, в момента нямам пари. Те също.
Не бързам, госпожо.
- Благополучно ли се прибра?
- Да, благодарение на вас.
Моите приятели са ви благодарни, аз също.
Не говори така. Това беше най-приятният обир.
Баща ти?
Да, почина преди 6 години. Самоуби се.
Ужасно.
Добър човек, но не ни остави нищо, освен дългове.
Нямам нито пенсия, нито някакви умения.
Това е проблем на добре отгледаните жени.
Тя прекарва цялото си време в църквата.
Трябва да се моля за бедната душа на мъжа си.
Предложиха ми работа като портиер, Но съм твърде горда, за да върша това.
Бих целувала стъпалата на църквата, отколкото да мета праговете.
Дъщеря ми ми помага, но не искам тя да работи.
Защо не?
Заради вредните влияния. Нещата, които чувате!
Ако тя не беше предпазлива,
щеше да го направи отдавна.
Не се тревожете за парите.
Ще ви ги върна веднага, щом мога.
Това наистина не е от значение.
И ако се нуждаете от още...
Моля, приемете това.
С радост, господине.
Това са трудни времена за нас.
Радвам се, че мога да помогна.
Трябва да излизам.
Благодаря ви отново. Можете да останете, ако искате.
Не се ли страхуваш вече от мен?
Елате с мен.
Аз не съм такова момиче.
Ако за това сте дошли, тогава си вървете и не се връщайте.
Разбирам те.
Танците ли са наистина само това, което можеш да правиш?
Не обичам да шия. Не мога да готвя. Какво друго да правя?
Не излизаш ли?
Глупаво е да се шляеш безцелно.
Особено, ако не можеш да пазаруваш. По-добре да си седя в леглото.
Ще ми подадете ли онази кутия на полицата?
Искате ли бонбон?
Може би няма да повярвате на това, но аз бях пленен.
- Връщах се там близо месец.
- Какво?
- Ходех почти всеки ден.
- Какво казвате?
Да почакаме малко.
Това си ти.
Браво, Кончита.
Изпотила си се.
Работим от половин час.
Донесох ти кафе и бисквитки.
Прекрасно.
Това е мой приятел. Ел Моренито.
Срещали сме се вече.
Да господине, в Лозана.
До утре.
Лека нощ.
Репетираме един номер.
Изцапах се със сладко. Извини ме.
Майка ти не е ли тук?
Това е за теб.
Какво е?
Би ли го отворил?
Толкова е красива.
Дай я на майка ми, ще я направи щастлива.
Чувствам се толкова добре така.
Хайде, седни. Ще ти изпея песен.
Тук?
Седни тук.
Разбра ли?
Седни тук.
Означава...
''Някой слуша ли? - Не.
''Да ти кажа ли? - Кажи ми.
''Имаш ли друг любовник? - Не.
''Мога ли да бъда твой любовник? - Да.''
- И това е истина?
- Това е песен. Думите не са мои.
- Никога не спирам да мисля за теб.
- Нито пък аз.
Какво правиш? Какво ти става?
Но, Кончита, ти дойде и седна в скута ми.
Целуна ме.
Целунах те, за да ти благодаря. И защото те харесвам.
- Ти ме целуна, но не ме обичш.
- Аз?
Знам какво ще последва.
Аз те разсмивам, ти ме харесваш. Но това е всичко.
Прави както ти харесва с другите момичета.
Мога да ти дам някои имена, ако искаш. Но аз съм си аз.
- Това, което искам е съвсем различно.
- Кажи ми какво е.
Първият път, когато се видяхме, спомняш ли си?
Аз се взрях в очите ти.
мислех, че са много мили.
Сигурна бях, че не греша.
Всеки ден се питам:
Какво мога да направя за нея?
И всичко, за което се сещам...
е това.
Здравейте. Отдавна ли сте тук?
По-малко от 5 минути. Здравейте, госпожо.
Не ставайте.
Какво е това?
Още кафе и сладкиши!
Вие наистина ни глезите.
Ще отида да приготвя всичко това.
О, господине, две самотни жени са толкова уязвими.
Можехме да сме богати сега, ако бяхме тръгнали по грешния път.
Но едно нещо е сигурно:
Грехът никога не е прекарвал нощта тук.
Нашите души са по-почтени от пръста на Свети Джон.
Понякога съм толкова доволна, че Кончита не работи.
Защо?
Езикът, който чуваш на улицата!
Младите момичета биват заблуждавани
повече от съветите на жените, отколкото на мъжете.
Познавам момичета с молитвеник в ръцете си
и дявол под полите си.
Ела насам.
Имаш ли любовник?
- Истина ли е това?
- Разбира се.
Защо си такава?
Боиш се да извършиш грях?
Не, това не ме безпокои.
Фригидна ли си?
Има толкова много неща, за които не мога да те попитам.
Но ако има някаква причина - кажи ми.
- Бях сигурна, че няма да познаеш.
- Какво е тогава?
Аз съм мозита.
Мозита?
Какво означава това?
Никога не съм била с мъж.
Извинете ме. Г-н Фабер би искал да ви види.
- Ще се видим в къщи.
- Добре.
Той ме помоли да ви заведа при него.
Много добре.
- Господине, онази дама е тук.
- Покани я.
Моля седнете.
мисля, че ме познавате много добре до сега.
И съм сигурен в едно нещо, мадам:
Обичам дъщеря ви. Много.
Бих искал да свържа живота си с нейния. Разбирате ли ме?
Искате да се ожените за нея?
За момента не мога.
По-късно, може би.
Но ето какво предлагам...
Погледни.
Предлагам да живее тук с мен.
Ще направя всичко, каквото мога за нея. Разбирате ли?
Няма повече да се мотае из къщата.
Естествено, ще се грижа и за вас.
Няма повече да се налага да работите.
Вземете това междувременно.
Но ще ви помоля само за едно нещо.
Бих искал да ми помогнете. Искам да я доведете тук.
- Можете ли да направите това?
- Така мисля.
Вдруги ден около 5 следобед. Елате с нея.
И я успокойте. Кажете й, че съм искрен.
Добре.
Разчитам на вас.
Какво това?
- Това е моят телевизор, господине.
- За какво ти е?
За младата дама.
Казват, че промива мозъка, но ако си сам...
- Махни го.
- Много добре, господине.
Чакай. Това е тя.
Отново вие. Влезте.
Какво има?
Писмо за вас.
''Исках да ти се отдам.
''Ти се опита да ме купиш от майка ми.
''Никога няма да ме видиш отново.''
Спри подреждането. Вече няма смисъл.
- Не съм изненадан, господине.
- Как така?
Никога не очаквай жена на първата среща.
- Защо не?
- Защото няма да се появи.
Портиер!
- Напуснали са?
- Да, тази сутрин.
- Сами ли бяха?
- Така мисля.
Нищо ли не оставиха за мен?
Нищо.
Ще се върнат ли?
Би ме изненадало.
Няма ли да трябва да се върнат в по-нататък?
Не, мястото е под наем.
Взеха нещата си. Кой знае къде отидоха.
Какво ще правиш сега?
Отговори ми.
Нищо. Нощо не искам.
Съвземи се. Направи някое пътуване.
Последните два месеца бяха катастрофа.
Намери някоя друга. Има достатъчно наоколо.
Нямам желание.
Уважавам любовта твърде много, за да се отдам на нещо глупаво.
Рядко бивам обладан от жена, която не обичам страстно.
Мога да ги преброя на пръстите на една ръка.
Муха! Преследвах я от няколко дни.
Трябвало е да падне в чашата ви. Ще я сменя.
Една муха по-малко.
Ако тя се върне сега, не бих искал нищо от нея.
Бих останал с нея, без толкова вълнение, колкото мога.
Знаеш ли, може да е била с теб заради парите ти.
Глупости! Ако беше заради парите ми,
можеше да вземе много повече и тя го знаеше.
Да отидем да обядваме.
Аз ще се погрижа.
Благодаря ви. Шапката ми - също.
Извинете ме, госпожице, но не сме ли се срещали?
Да, господине, така мисля.
До утре тогава.
- Какво каза?
- За нашия обяд утре.
Какво ти става?
Довиждане, госпожице.
Била си тук?
Току-що влизам. Започнах през нощта.
- От кога работиш тук?
- От 4 дни.
Защо изчезна просто така,
без да оставиш адрес или съобщение?
Знаеш много добре защо.
Не знам, дължиш ми обяснение.
Няма нищо за обяснение.
Извинете ме, господине...
Не си говори с клиентите. Хората чакат.
Това е последното ми предупреждение.
Не искам да си говориш с клиентите.
- Това е, свободна съм.
- Свободна, сега?
Туку-що напуснах. Вече не работя тук.
Добре.
- Ще пийнем ли нещо?
- Да, къде?
- Тук.
- Хайде.
Защо направи на майка ми такова предложение?
- Какво?
- Какво искаш да кажеш с това какво?
Да ме доведе при теб.
Опита се да ме купиш като някаква мебел.
А аз бях готова да ти се отдам.
Реагира толкова глупаво.
Можеше да дойдеш и да кажеш: Не искам да бъда купувана.
Какво направи вместо това? Избяга.
Ако беше казал: това е, което искам,
със сигурност щях да ти го дам.
Да седнем.
Къде беше? Как преживяваше?
Работих малко. Модел за едно списание.
Бяхме приятели за малко. И имахме парите ти.
И след това?
След това?
Мислиш, че не бих могла да се справя?
Че не мога да живея без теб? Не искам парите ти.
Не мога да купя нищо. За разлика от теб.
- Какво ще пиеш?
- Кафе.
За мен бренди.
- Няма да сервираме на младата дама.
- Какво?
Извитете, господине. Няма да сервираме на младата дама.
Да тръгваме.
Смешно е.
Бях ти ядосана през тези два месеца.
Не исках да те виждам отново.
Но виждайки те сега, ме кара да се чувствам добре.
Имам къща в провинцията.
Бих искал да те заведа там някой ден.
Къде е?
Недалеч от Париж. Рядко я използвам.
Матео...
ще бъда твоята любовница там.
Кога? Днес?
Не, вдруги ден.
Какво става? Повреда с електричеството?
Да, господине, станцията се взриви.
- Нещастен случай?
- Не, саботаж.
Здравей, Адриен.
Запалих няколко свещи. Надявам се, че ще свършат работа.
Сигурен съм.
- Да приготвя ли нещо за ядене?
- Не се безпокой. Ядохме по пътя.
- Стаята готова ли е?
- Разбира се, господине.
Сложи ги там.
- Нуждаете ли се от нещо?
- Не. Лека нощ.
Какво е това?
- Жена ми.
- Не знаех, че ти...
Умря преди седем години. Обичах я много.
- Това е била нейната стая?
- Разбира се.
Тогава не искам да съм тук.
- Има ли друга спалня?
- Не е оправена.
Тогава оправи я.
Добре.
Приготви стаята в дъното на коридора.
Веднага, господине.
Казала ли си на майка си, че тръгваш?
Не, защо?
Може да се притеснява или да се ядоса.
Майка ми?
Ако ме срещне на улицата би казала:
''Que gracia! Не е ли очарователна!''
- Ще бъде готова след пет минути.
- Добре.
Майка ти няма ли значение за теб?
Напоследък не.
Израстнах самостоятелна и правя точно, каквото ми харесва, през цялото време.
Това е!
О, Матео...
Любов моя.
Мисля, че ми прилошава.
Седни.
Седни тук.
Обичам те, но съм почти изтощена.
Легни. Искаш ли чаша вода?
Не, остани с мен.
- Ще ме обичаш ли дълго?
- Разбира се.
Дори, когато остарея и посивея, ще ме обичаш ли още?
Кажи го, дори и да не е истина, за да ми даде сили.
Ще те обичам до края.
След теб няма да обичам никой друг.
Ако ме напуснеш ще умра.
Знаеш ли, Матео,
обещах за тази вечер, но нямам сили.
- Стаята е готова.
- Благодаря ти, Адриен.
Ще взема багажа.
Ела.
Лека нощ.
Лека нощ, Адриен. Няма да те безпокоя отново.
Свали това.
- Мога ли да отида да се преоблека?
- Да, там вътре.
Идвам веднага.
- Прозорецът...
- Какво?
Затвори прозореца.
- Никой не може да ни види.
- Няма значение.
Виждаш ли колко съм красива?
- Харесваш ли ме?
- О, да, харесвам те.
- Много ли ме харесваш?
- Да, защо питаш?
Не. По-късно.
Не съм в настроение сега, това е всичко.
Не си в настроение!
Не, не сега.
Твърде дълго беше. Дойде ми много.
Бях по-търпелив, отколкото човек може да бъде.
- Нищо не съм ти обещавала.
- Какво?
Не ти дължа нищо.
Внимавай, Кончита. Мога да се уморя да бъда дразнен.
Да се умориш?
Няма да издържа това поведение вечно.
Няма ли?
Няма да ти бъда любовница тази нощ.
Нито тази нощ, нито утре.
Достатъчно! Свали си нощницата!
Загаси свещите!
Моля те!
Ела в пргръдките ми, не се страхувай.
Накара ме да чакам толкова дълго, но сега...
Не обявявай победа твърде бързо.
Кожата ти е толкова гладка, а коремът ти...
- Какво е това?
- Кое?
Какво е това, което усещам?
Какво си облякла?
Свали това!
Ще го разкъсам, ще видиш.
Остави ме, няма да го направиш.
Какво за Бога е това?
Остави ме на мира.
Късах го 10 минути, Мъчих се.
Всички връзки и възелчета, и съпротивата на Кончита...
Нищо не стана! Невъзможно беше да махна това нещо.
Изабел, излез да си поиграеш с малкото момче.
- Но, мамо, искам да чуя.
- Върви да си играеш!
Мисля, че бях достатъчно точен.
Нищо, което казах не приличаше на...
Истина е, но днешните деца, знаете...
Продължавайте.
Не ми харесва това, което правиш.
Ти искаш това, което няма да ти дам. Не искаш мен.
Просто трябва да почакаш.
Ще се случи малко по малко.
Знаеш, че съм само твоя, какво още можеш да искаш?
Кажи ми...
Искаш да дойда да живея с теб?
Задръжте рестото.
Закъснява 10 минути.
Ще дойде. Отиде да види майка си.
Как са нещата с майката?
Пратих й малко пари, но не съм я виждал.
Обичаш нещата, така както са?
Не. Искам да я притежавам, естествено,
но когато тя е с мен, преливам от радост. Това е всичко, което искам.
Ти наистина не можеш да живееш без нея.
Всички знаят, че живеете заедно.
Така, че защо не се ожениш за нея?
Ако се оженя за нея, ще бъда напълно беззащитен.
Седни.
Как са нещата?
- Добре.
- Какво ще пиете?
Младата дама е тук...
Удоволствие е да ви видя отново, госпожице. Мога ли да ви предложа шампанско?
Извинете ме.
Ще ми купиш ли 16 милиметрова камера?
Ще разгледаме едни по-късно. Хайде.
- Искам да те попитам нещо.
- Давай.
Защо настояваш да правим любов?
За да бъда по-близо до теб, защото те обичам.
Аз също те обичам. Но не чувствам нужда да правим любов.
Ние сме заедно.
Ти ме държиш в ръцете си, аз те милвам,
имаш краката ми, устните ми, гърдите ми.
Така че, защо да правим любов?
Защото е нормално. Естествено.
Всички влюбени хора го правят.
Тогава си мислиш, че не съм нормална.
Да вървим.
ОТВЛЕЧЕН ДЖЪМБО ДЖЕТ ЕКСПЛОДИРА: 290 МЪРТВИ
Чакай, само ще се измия.
- Не си ли уморена?
- Точно обратното.
Чувствам се във форма тази нощ.
Ще видим.
Ела, бързо.
Не си ли забравил? Като всяка нощ.
Не, не съм забравил. Хайде. Няма да правя нищо.
- Обещаваш ли?
- Разбира се.
- Иначе си тръгвам още сега.
- Ела тук.
Трябва ли да чакам още дълго?
Ако ти дам това, което искаш, ще спреш да ме обичаш.
Ти стоиш само заради парите ми.
Заради удобствата, които ти осигурявам.
За разлика от теб, парите не означават нищо за мен. Знам къде да ги намеря.
Може би съм твърде стар за теб.
Ти?
Разбира се, че не.
Мразя младите хора. Те са такива идиоти.
Обичам хората, които са живяли. Като теб.
Но, Кончита...
Какво?
Има няколко начина да направиш един мъж щастлив...
- Какво имаш впредвид?
- И да си останеш девствена.
О, не! Коя си мислиш, че съм?
Какво ще стане, ако умра преди теб?
Това не може да се случи.
Защо не? мисля, че имам слабо сърце като баща ми.
Не говори глупости.
Внимавай, ако си вземеш друга жена,
ще те проклинам всяка нощ.
Какво беше това?
- Виждаш ли нещо?
- Не много добре.
Унищожена кола, някой лежи на земята.
Махни се! Не стой там.
- Какво има?
- Терористи или гангстерско убийство.
Ще разберем на сутринта.
Това беше страшно. Няма да остана дълго.
Вчера стоя по-дълго.
Това беше вчера, сега сме днес!
Дай ми време да свикна с теб.
Не, махай се!
Кончита, отвори!
Казах: отвори!
Подсушавам се.
Още минутка!
Какво правиш тук?
Пуснах го да влезе.
Изхвърлили са го от хотела му.
Спа тук последните три нощи.
Отпусни се, спим обърнати с гръб.
Точно както правим с теб.
- Давай, махай се!
- Остави го на мира.
Вън! Махай се!
Остави го на мира!
Вземи си нещата.
Знаех го още в деня, в който те срещнах.
Дълбоко в себе си, ти си студен и безсърдечен. Ако той си тръгне, и аз си отивам.
Разбира се, давай, махай се!
Махайте се, и двамата!
Давам ви десет минути. След това ще се обадя в полицията.
Ще те чакам отвън.
На мен също ми писна от теб. Десет минути, чу ли?
И по-рано ще си тръгна, с удоволствие!
Но не тичай след мен. Никога няма да се върна.
Бог ми е свидетел...
Не искам да те виждам никога отново. Чу ли ме? Никога!
Не издържам вече.
Някой от тези дни ще отида да я видя.
- Колко унизително!
- Не ме интересува.
Не мога да спя или да правя нищо друго. Дай ми съвет.
Казах ти: Направи пътешествие, отиди до Бразилия. Или Китай.
Където искаш.
Искам някой да ме предпази да не я срещна.
Ти, например.
Не можеш ли да направиш нещо?
Не виждам как. И ако го направя, никога няма да ми простиш.
Не се тревожи.
- Сигурен ли си?
- Абсолютно.
Ще видя какво мога да направя.
Идвам.
- Кой е?
- Полиция, отворете.
Не се страхувайте, госпожо. Ние сме приятели.
Може ли?
Ще дойдете ли тук, моля?
Вие ли сте Инкарнасион Перез?
Това вашата дъщеря Консепсион ли е?
Имате 24 часа, за да напуснете страната.
Това е заповедта за експулсиране.
Вие сте нежелани пришълци.
Но какво сме направили?
Това не е моя работа. Просто изпълнявам заповеди.
Имате време до утре сутринта.
Колко дълго няма да ви има, господине?
Не знам. Може би седмица, година или две.
Но ти ще дойдеш с мен, Мартин.
- Къде отиваме?
- Сега ще разберем.
Ще затворя очи.
Завърти ме няколко пъти.
- Къде е картата?
- Точно пред вас, господине.
Добре, отиваме в Сингапур. Започвай да опаковаш.
Какво е времето там?
Кой, по дяволите, го интересува?
Какво ще правим в Сингапур в 3 следобяд, господине?
Ще подремнем.
- Но вие не отидохте в Сингапур.
- Не, но...
- Отидохте в Севиля.
- Удивлявате ме!
Не съвсем. Вие знаехте, че тя е от Севиля.
Променихте решението си. Напълно човешко е.
Подсъзнателно, ние знаем, че няма такова нещо като шанс.
Прав сте, отидох в Севиля.
Както желаете, господине.
Идвам.
Красива жена ви обича, но вие не се отнасяте с нея както трябва.
Вие сте много богат, но сте слаб.
За двамата.
Супер, нали?
Честно казано, господине, архитектурата не е от най-силните ми качества.
Но начинът, Мартин...
С мен си от няколко години,
но все още не знам нищо за теб, за личния ти живот.
Няма нищо, което да трябва да знаете.
Какво мислиш за жените?
Мнението ми не е от значение.
Важно е за мен.
В такъв случай, господине...
Имам приятел, който много обича жените,
но той твърди, че те са торби с екскременти.
Защо е казал такова нещо?
Не го казвам аз.
Продължавай, Мартин.
Поканен съм на вечеря тази вечер.
Забравихте си сака.
Донесох го.
Не мога да повярвам!
Наистина ли си ти?
Да налетя така на теб!
Невероятно!
- Знаеше ли, че съм тук?
- Съвсем не!
Колко ми липсваше! Помислих си, че не ме обичш вече.
Дай да те погледна.
- Отдавна ли си тук?
- Няколко дни.
Случи ни се нещастие. Бяхме изгонени от Франция.
- Изгонени?
- От полицията. Просто така!
Три дни пътувахме до тук от границата! Без пукнат цент.
За щастие, Кончита си намери работа.
Няма да ви безпокоя. Сигурно има много какво да си кажете.
Ще се видим скоро, дон Матео.
- Къде си отседнал?
- Наех къща.
Беше толкова жесток, изхвърляйки ме посред нощ.
Значи си намери работа?
Да, точно зад ъгъла. В един клуб на име Гуругу.
Ела да ме видиш как танцувам тази нощ.
Ще дойдеш ли?
Любов моя.
Ми алма.
Дай да те целуна!
- Деспуес.
- Какво?
По-късно.
Мога да ти дам сега това.
- Харесваш ли този живот?
- Много.
Този е единствения, който имам.
Какво ще кажеш, ако те помоля да живееш с мен, забрави за всичко.
Сериозно ли?
Идвам след малко, Матео.
Толкова се радвам, че се върна.
Преди не ти вярвах. Но доста се промених.
Не съм същата. Ще видиш.
Бях малко непредсказуема. Знам.
Но улегнах.
Аз също. Преосмислих нещата.
Трабва да ме видиш как танцувам всяка нощ.
Сега, когато отново сме един с друг, ще останем заедно.
Идвам, идвам.
Къде отиваш?
Нагоре по стълбите. Дават ни по половин час почивка.
Иначе се уморяваме на сцената.
Изчакай ме.
Това съм аз.
Кончита ми е разказвала толкова много за вас.
Как сте? Седнете.
Желаете ли питие?
- Приятелка на Кончита ли сте?
- Обожавам я. Тя е ангел.
Не сте толкова стар, колкото тя каза.
- Казала е, че съм много стар?
- Горе-долу.
Също, че сте много мил.
И може би малко наивен.
Казала ви е, че отива да си почине?
Да, тя си почива.
Какво е толкова смешно?
- Вие.
- Защо?
Иакте ли да знаете как тя си почива?
Качете се право по тези стълби
и ще намрите стаята, в която си почива.
Успех.
Какво правите тук?
Махайте се, всички!
Махайте се!
Махайте се, по дяволите!
Мърдай!
Вън, всички!
Ти също! Махай се!
Ела с мен!
Няма да изляза и не ме докосвай.
Какво е извинението ти сега? Каква добра лъжкиня си!
Обвиняваш ли ме? Нахълта тук, изгони всички навън...
Млъкни!
Можеш да вилнееш, но аз трябва да те обвинявам!
Толкова си глупав!
- Това ли е работата ти?
- Знаеше, че е това.
- Така ли?
- Колко си невинен!
Танцуваме голи за туристите. Дори децата го знаят.
Не ми казвай, че не знаеше!
Не, не знаех.
Идиот! Ти само ревнуваш.
Какво право имаш! Не си ми баща
и не си ми любовник.
Ако принадлежиш на някого - кажи ми.
Кълна се, ще напусна Севиля сутринта.
Не принадлежа на никого, освен на себе си, и ще остана вярна на себе си.
Нямам нищо по-ценно, освен самата мен.
- А тези мъже?
- Дори не ги познавам.
Дойдоха с екскурзовод. Пътуват за Танжер.
Това е всичко, което знам.
Огледай се. Това прилича ли ти на спалня?
Погледни, къде виждаш легло?
Не мога да продължа да живея така.
Трябва да си честен с мен.
Дори и за последно.
Ако останеш и ден още на това място,
Всичко е свършено между нас.
Никога не си ме разбирал.
Мислиш, че ме прследваш и че не искам да те имам.
Точно обратното.
Аз съм тази, която те обича, която иска да е с теб до гроб.
Никога не съм обичала друг освен теб.
Първо, защото си благороден.
Имаш толкова нежни, искрящи очи.
Нощите, през които си мисля за очите ти! Карат ме да полудея.
Обичам щастието и знам, че ще ме направиш щастлива.
Ще ти дам всичко. Само трябва да си го поискаш.
Не искам много, знаеш.
Малка собствена къща,
някакви пари, ако спра да танцувам.
В Севиля?
Твоя е. Прости кажи кога.
Всичко, което мога да направя е да те обичам до полуда
и да стоя непокътната за теб.
Изглеждаш толкова прекрасна днес.
Не знаеш колко съм щастлива.
Цялата е твоя сега.
- Страхуваш се от крадци?
- Не се страхувам от никого.
Нито дори от теб, Матео.
Ела да видиш горе.
Майка ти ще се премести ли с теб? В коя стая?
Майка ми? Никога няма да живее тук.
Само аз и ти.
Вземи и това.
- Какво е?
- Акта за къщата.
Това е всичко, което исках. Нищо не може да застане между нас сега.
Мога ли да те поканя тайно през нощта.
Тази нощ!
Не спирай да дишаш.
Какво?
Утре вечер, в полунощ.
Добре, идваш навреме. Чаках те.
Целуни ръката ми.
Целуни края на роклята ми и стъпалото ми.
Там. Така е добре.
Сега си върви.
Какво каза?
Казах: сега си върви.
Ти се смееш?
Ти ме караш да се смея!
Твърде много е. Погледни ме, Матео.
Виж ме колко съм щастлива.
Аз съм свободна от теб. Свободна до края на живота си, разбираш ли?
Отвори тази врата!
Отвори я със зъби.
Не си тръгвай още. Имам още много какво да ти кажа.
Не мога да те понасям!
От твоите повърхностни докосвания ми се гади. Чувствам се като изхвърлена.
Опитвам се да избягам, но ти винаги ме хващаш
и ръцете ти ме докосват отново, взимаш ме в прегръдките си,
целуваш ме с устните си.
Нещата, които чувствам, когато ме водиш към леглото си!
През нощта плюя след всяка твоя целувка!
Моля се на Господ да умреш след като те погубя.
Казах ти всичко, можеш да тръгваш сега.
Давай, махай се!
Махай се, Матео!
Няма ли да тръгваш?
Тогава стой тук и гледай!
Ето го, ето го моят любовник. Той е красив и млад.
Хайде.
Вземи това.
Искаш да останеш?
Ако искаш да гледаш...
Гледай!
Знаех, че ще се върнеш.
Лека нощ.
Китарата си е моя. Ще свиря на когото си искам.
Боевете предния ден взеха 200-300 жертви,
главно сред цивилното население.
Вирусът BTX наближава Барселона,
където са взети спешни мерки.
Не е открита ваксина срещу вируса...
Не, благодаря. Спри радиото.
След това, което се случи миналата нощ,
дойдох да видя дали не си умрял.
Вече студен.
Мислех, че ме обичах достатъчно, за да се самоубиеш.
Имам нещо да ти казвам, но не тук.
Нека ти обясня какво се случи миналата нощ.
Къде отиваш?
Ти просто не разбираш жените.
Мислиш си, че като ми даваш къща, ме притежаваш.
Но не.
Не ме ли слушаш?
Никога няма да ме имаш.
Слушай ме.
Тази сцена снощи беше само игра.
Няма да ти кажа.
Слушай ме!
Ел Моренито не ми е любовник! Той дори не харесва жени!
И двамата играехме. Нищо повече!
Сега знам, че ме обичаш.
Матео, аз още съм девствена.
Те се бият.
Ето.
Ключът.
За теб. Можеш да идваш, когато поискаш.
Трябва да признаете, че тя си изпроси боя.
Беше вчера сутринта.
Това е. Сега всичко свърши.
Това беше историята. Сега може да разберете защо казвах, че бих я убил.
Определено.
Съобщение за странно съглашение:
Няколко екстремално леви групи известни на обществото
като P.0.P., P.R.l.Q.U.E., C.L.A.W. и R.U.T.,
Изведнъж обединиха сили в мащабни терористични актове
под ръководството на Р. А. М. И
''Революционната Армия на Малкия Исус''
Тези необуздани и непонятни нападения
са предназначени да разрушат обществото ни
и разпространяват всеобща паника.
Няколко крайно десни терористични групи,
конкретно P.A.F. и S.T.l.C.,
казват, че ще срещнат предизвикателството на екстремално левите
и ще участват в тази операция на тоталната гибел.
Архиепископът от Сиена е все още в кома
след като беше улучен от куршум по време на нападението от миналата седмица,
уцелвайки сънната му артерия. Това, кото е най-сериозно,
е че въпреки, че все още диша нормално чрез дихателна тръба,
е с мъртъв мозък.
Монсеньор Фиосоле може да остане в това вегетативно съсътояние месеци.
Реакцията на Рим имаше значителен ефект.
И дори Комунистическата партия публикува
изявление, осъждащо тази долна атака.
А сега за смяна на настроението, да послушаме малко музика...
Един подарък за вас от: BRUTAS и FLO