Beyond The Clouds (1995) Свали субтитрите
Филм на МИКЕЛАНДЖЕЛО АНТОНИОНИ
В ролите : Фани Ардан, Софи Марсо, Винсент Перес, Джон Малкович, Ж. Рено, Ч. Касели и др.
Когато съм много изморен, след завършването на филм,
започвам да мисля за следващия.
Това е единственото нещо което ми остава. Което зная как да направя добре.
Започвам да опитвам да определя формата на новата си работа
веднага след завършването на старата. Най - трудно е да се въздържиш от
изкушението нешо да те заинтересува да те разсее.
Нужно е да смесиш тишина и мрак.
Точно в мрака реалността се прояснява
а в тишината гласовете пристигат от
неизвестно къде.
Вярвам че ние сме тласкани напред онзи жизнено важен импулс, който
се проявява във всички неща. Този импулс, който е породил живота
Който е създал миналото и ще създаде бъдещето.
А ние винаги ще си останем в настоящето
и ще се самозалъгваме, че ние също се променяме заедно със света.
Същевременно се боя, че ние си непоправимо си оставаме самите нас.
Такива каквито сме били в зората на съществованието си.
Не зная защо разказвам това - не ме разбирайте грешно- не съм философ.
Точно обратното - аз съм човек, дълбоко свързан с образите,
Откривам реалността , само когато започвам да я отразявам.
Да фотографирам и уголемявам повърхността на нещата около мен.
Опитвам се да открия това, което се крие зад тях. Нищо друго не съм правил през професионалния си живот.
Една от историите, която се върти в главата ми, ми я предложи един приятел
Тази история ме привлече тук, на това място.
В нея се разказва за мъж и жена от Ферара.
Това е странна история,
само за онези които не са кореняци в града. Като мен.
За кореняците от Ферара не беше трудно да разберат отношения, които продължавяха с години,
Извинете.
Може ли да ме насочите към някой хотел?
Добър или обикновен?
Вие изберете. Ще ви се доверя.
Има един там.
Благодаря.
Имам нужда от стая, моля.
Единична?
Стая 4. Имате ли багаж?
Сега се връщам.
Срещнахме се преди малко, но вие дори не ме погледнахте!
Хубавото е че дойдох тук случайно.
Защо хубаво?
Защото трябваше да отида някъде другаде.
В един момент оставих колата да ме води.
А аз чакам да се вдигне мъглата.
Учителка съм. Не мога да избягам дори когато няма училище.
Къде отиваш?
В града.
Аз току що избягах от там.
Забелязала ли си че вече никой не гледа залези?
Може би се случва и в малките градчета..
Но когато работата ме отвежда надалеч от града,
винаги съм запленен от залезите.
Специалист съм по отводнителни инсталации.
Тук има много такива.
Казвам се Кармен.
Аз съм Силвано.
Гласовете никога не стават част от теб като другите звуци.
Например морето. Свикваш и не го чуваш.
Но човешкия глас - не можеш да не го слушаш.
Странно.
Винаги искаме да живеем във въображението на някой.
Може би тове е тайната на влюбването?
Харесвам очите ти.
Толкова са празни от всичко...
освен сладост.
Коя е стаята ти?
Тази вдясно.
Лека нощ.
Лека нощ.
Момичето от осма стая вече замина ли?
Тя винаги става рано за работа.
Откъде мога да купя цветя тук?
Цветята не растат в лагуната.
Можете ли да изпратите тези плодове в стаята и?
Ще взема пресни.
От този ден нататък те се обичаха
но според приятеля ми, не се срещнаха отново.
Минаха две или три години, Силвано замина за други места,
а Кармен беше изпратена в друго село.
Хареса ли ти?
Истинско чудо е че се срещаме отново.
Нищо не се случва случайно.
- Това е Сара.
- Приятно ми е да се запознаем.
- Трябва да тръгвам. Закъснявам.
- Не си тръгвате заради мен, нали?
Не, трябва да напазарувам преди да затворят магазините.
Довиждане, Кармен. Ще се видим утре.
Довиждане.
От две години се чудя защо си тръгна онази сутрин.
без дори да се сбогуваш.
Чаках те цяла нощ.
Напоследък се чудя...
защо чувствам такава нужда от думи.
На мода са очите.
Истинските думи са заключени вътре в нас.
Освободи някои от тях.
Добре.
Има едно поробване, за което копнеем,
когато сме подвластни на магията.
Например сега...
съм покорен от мълчанието ти.
Тук ли живееш?
Да, това е домът ми.
Сигурно си много богата!
Красиво е.
Кой още живее тук?
Едно семейство от Неапол на горния етаж.
Имаш ли си някой?
Не в момента.
Винаги има нещо останало назад в миналото.
Като утайката в чаша кафе.
Баба ми гледаше на кафе.
Зваеше всичко за всички които пиеха кафе с нея.
Живях с един мъж в продължение на година.
Преди десет дни той ми написа писмо.
Зная го наизуст.
Някои аромати завинаги проникват в кожата ти.
Все още мога да усетя мириса на кожата и думите ти.
Там където спряхме миналия път..
Аз останах там...
и те усещах близо до мен.
Думите са полезни, когато са написани.
Една жена ги очаква.
Винаги е така.
Той продължи да е влюбен в това момиче което никога не беше притежавал.
поради глупава гордост, или от глупост.
С какво мога да Ви помогна?
Каквото и да сте намислил, по - добре да ви кажа коя съм аз.
Бих искал да го направите.
Аз убих баща си.
Наръгах го 12 пъти.
Защо го убихте?
Кога?
Преди година.
И после Ви освободиха?
Да, прекарах три месеца в затвора.
Преди процеса.
Оправдаха ме.
Наръгахте го 12 пъти?
Къде се случи това?
Обикновено гузната съвест те връща на мястото на престъплението.
Аз се върнах там поради противоположната причина.
Оставате ли или си отивате?
Ще се видим ли тази вечер?
Напомняте ми за ...
някого...
С какво?
Не съм сигурна.
Не помня отговора на въпроса ми.
Дойдох на това място, за да намеря герой, а намерих история.
А сега тази история не ми дава мира.
Промушила го е 12 пъти.
Ако го беше намушкала само 2 или 3 пъти
разликата мажду истинския факт и измисления по - малка ли щеше да бъде?
Това не беше отговора, който търсех. Най - смущаващото беше ,
нещо друго. Усещах че 12 наръгвания бяха много по -....
познати, домашни от две или три.
А този смразяващ брой... Имаше всичко необходимо в тази история.
Имаше истина.
Чуствах се изморен и раздразнителен. Сякаш току що бях приключил
заснимането на дванадесетте удара и бях решил че три са достатъчно.
От благоразумие.
Още нещо ми беше ясно.
Нямаше повече никакъв смисъл да оставам-
Една идея ме беше довела тук, същата идея ме прогонваше от това място.
Изражението, вида на осъзнаване на момичето,
което ми беше впечатлило при влизането в магазина.
беше останал с мен,
с впечатлението за трагическа ирония.
с иронията на късната слънчева светлина, която сега докосваше всичко,
падаше върху всичко като
сняг. Върху живите и мъртвите.
Извинете.
Не искам да ви безпокоя.
Може ли?
Благодаря.
Прочетох странно нещо в списанието си.
Искам да гоговоря с някого за това.
И избрахте мене?
Не сте французин, нали?
Не, от Ню Йорк съм, но живея тук.
Вие откъде сте?
Италия.
Може ли?
- Заповядайте. Слушам ви с интерес.
Не казват ли това?
Надявам се.
В Мексико...
Учени наели носачи за да ги отведат
до град на Инките в планините.
На едно място носачите се спрели.
Оказали да продължат.
Учените се ядосали и се опитали да ги накарат да продължат.
Не разбирали причината за дългото спиране.
След няколко часа,
носачите отново поели на път.
Накрая, водачът им решил да обясни.
Какво се било случило?
Виждам че сте заинтересуван.
Да, много.
Той казал...
че вървели твърде бързо
и душите им останали назад..
Душите им?
Чудесно е! И при нас е така.
Живеем бързайки тук и там,
и загубваме душите си.
А би трябвало да ги почакаме.
За да направим какво?
Всичко, което изглежда безсмислено.
Будна ли си още?
С нея ли беше?
Срещнахме се за кратко.
Откакто чух тази история за душите в кафето,
Някои еща не могат да бъдат изживени за една нощ.
Въпрос на Тя - или Аз е.
Закъсняваш.
Съжалявам . Пътищата бяха много натоварени.
Всичко е срещу нас.
виж трябва да поговорим.
Но същевременно ме погали.
Нежно.
Забравил съм всичко това.
Патриция.
О, по дяволите!
Какво има?
Какво си намислил?
От два дни ти звъня.
В това тук аз виждам ваза.
Какво виждаш ти в него?
Ваза с цветя.
Цветя... Цветове...
Цветове.. Красота...
Красота...любов...
Всичко изглежда абсурдно.
Любовта е абсурдна.
Това трябва да се каже.
Тя е илюзия. Капан.
Но капана е загадъчен и ние всички попадаме в него.
Like stewed prunes!
Ти ми носиш ведрастта си
след като си спал с нея?
Спах сам.
Чуствах се зле.
бях в командировка.
Знаеш го.
Не я ли взе със себе си?
Не взех никого.
Обичах да правим любов.
Gо fuck yоurself.
Имаш нов речик.
Защото говориш глупости.
Говори каквото си искаш, но минала нощ...
Разбрах колко ми липсва това да правим любов.
Ако я напуснеш ще се върна.
Ще го направя. Кълна се.
Кога?
- Днес.
Тази сутрин.
Сега.
Не ме оставяй. Не ме оставяй.
Кажи ми.
Все още ли правите любов зад гърба ми?
Казвам и го от три години.
Тя ще иска ли?
Вероятно да.
А ти винаги отказваш.
Ами, да.
А днес?
Ти да ли каза или не?
Дожаля ми за нея.
За мене не ти ли е жал?
От три години донасяш мириса и тук.
Мириса по дрехите ти. Застоялия мирис на мамена жена.
Благодаря.
Довиждане.
Ти се върна?
-Къде си?
- Някъде.
Какво ти става?
Изпразвам къщата. Мебелите са моите.
-Би могла да оставиш бележка. Ти никога не го правеше.
Такава ми беше работата.
- Оставяше ме напрекъснато у дома.
- Къде си?
- Не се опитвай да ме намериш.
Дамата тук ли е?
Не, тя излезе.
Говорих с нея да наема апартамента.
Кой апартамент?
Този, мисля.
Ето обявата във вестника.
Идеята е изцяло на жена ми.
и не съм сигурен че съм съгласен.
Не къзвайте това или ще полудея.
Може ли да обясня в какво състоянние съм?
Предпочитам кратките разкази.
Ще бъда кратка.
Съпругъг ми има връзка с жена от три години.
Бях търпелива.
Той винаги ми казваше че това ще отмине.
Но всъщност...
- Звънецътиззвъня.
- Не го чух.
Очаквам мебелите.
Тези на съпруга ми.
И вие сте изпразнили апартамента.
Не зная.
Предполагам ще трябва да замина отново.
Къде?
Имам задължения извън Париж.
Ще се справите някак си.
Да.
Но този път планирах да спра с изневерите.
Казах и го.
Може би затова е решила да отиде да живее с него.
С кого?
Любовникът.
и Вие сте в особено положение.
Така е.
Така изглежда.
Това е тя.
Красива е.
Жена ми.
Не се опитвай да ме намериш.
Има лек за всичко.
Точно това ме безпокои.
Съмнения, разкаяния ,съжаления,
обсебили мозъка ни,
нашите преживявания, културата ни, вдъхновението ни.
въображението ни, чувствителността ни.
Обхваща ме леност,
и вместо да обмисля нещата,
предпочитам да ги усетя и изживея.
Може ли?
Казах ти. Не ме безпокой отново.
Чудя се защо нашето общество се нуждае от всички тези копия на нещата.
Не само картините. Копия на всичко.
Дори като дрехи, куфари, чанти, часовници.
Оригиналите са скъпи.
Вярно е.
Но във вашия случай репродукция на Сезан...
или снимка на пеизаж ще свърши работа.
Мисля че всеки, който направи копие на шедьовър
има шанса да повтори действието на художника,
и да долови, дори ако е само случайно...
точното движение.
Копие на движението.
Защо не?
Да уловиш движението на гения...
ще ми донесе по - голямо задоволство...
от всяко движение на четката, което ще направя самия аз.
Разбирам защо се усмихвате.
Във всеки случай няма да Ви я продам.
Не се тревожи.
Моля
- Съжалявам.
Благодаря.
Търся офис на архитект.
Отреща през улицата е.
Извинете.
Може ли да дойда с вас?
Ще ходя на църква.
Католиак ли сте? Вярвате ли в Бога?
Това какво е - тест?
Ако кажа да - може да Ви съпроводя, а ако кажа не -
- не може.
Това ли е идеята?
Съжалявам.
Не, не съжлявам.
Винаги ли сте толкова тиха?
Защо?
Нямам нищо за казване.
При толкова много неща, които стават около вас?
Може би трябва да вървя сама.
Не, нека Ви съпроводя.
Не се безпокойте. Нищо няма да ми се случи.
Сигурно четете много.
Дори и вестниците ли?
Преди ги преглаждах. Вече не.
Веднъж прочетох това в един вестник.
Асо само черешовото дърво можеше да яде собствените си череши.
Вие сте дърво, което яде собствените си плодове.
Мисля, че за да сме щастливи трябва да елиминираме собствените си мисли.
Това също е мисъл.
Вярно е.
Ето защо предпочитам да съм тиха.
Това само влошава нещата.
Тишината напълва главите ни с мисли.
Имам предвид безсмислени мисли.
Как да се отървем от тях?
Бих избягал.
Къде?
Нкъде далеч от тялото си.
Защо?
Един от недостатъците на тялото е че...
то се нуждае от толкова много.
Не можеш никога да задоволиш нуждите му.
Не пренебрегвай всичките му нужди. Някои от тях е приятно да се задоволяват.
Опитай се да се откажеш от дребните удоволствия и ще видиш какво спокойствие ще намериш.
Ние вече имаме толкова много неосъществени мечти,
В края на всеки ден.
Мисля че разбирам какво искаш да кажеш.
При тебе има всички признаци на влюбено момиче.
Вярно е.
- Знаех си!
Ти си отдалечена като задоволена жена.
Да, напълно съм задоволена.
Изпълнена с такова спокойствие.
Точно сега притежавам най - рядкото съкровище на живота - ведростта.
То идво от това да си със задоволена жена.
Доволните хора са рядкост.
Извинете ме. Вие задоволен ли сте?
Не ставай смешен.
- Виждаш ли? Наистина е рядко срещано.
- Колко е часа?
Пет без четвърт.
Може ли да побързаме?
Къде отиваме?
В Църквата Свети Джон.
Оттук ли сте?
- Не.
Ще ми кажете ли откъде сте?
По - скоро не.
Като цветята.
вярно е.
Красиви са.
Звучи като светотатство.
Но аз не обичам цетята.
Всъщност обичам, но ме натъжават.
Те са красиви ... великолепни само за два дни.
След това се съсухрят и ги изхвърлят.
Японците не отглеждат цветя, за да не ги гледат как умират.
Защо се усмихвате?
Вие се боите от смъртта, нали?
Изплашен не е точната дума.
Аз се боя от живота.
Момиче на вашите години изплашено от живота? Абсурд!
От живота, който хората водят.
Вие го подценявате. Какво искате от живота?
Нищо.
Какво? Нищо?
Животът е всичко което имаме. Всичко което е.
Това е единственото нещо което знаем че съществува.
Вижте.
Тук сме живи - а тук сме мъртви.
Тук можем да се смеем.
Там може да се смеем колкото си искаме - никой няма да ни види.
Ние сме в отвъдното.
Вашето мнение се отклонява от темата.
Моля не се отнасяйте с мен така.
Вашата любезност ми напомня твърде много че съм жена.
Това не ви ли харесва?
Ще ми се да бях мъж.
Силен мъж.
Почти всички жени го казват.
Но обикновено по практични причини.
Имам предвид че бих желала да съм силна като м ъж.
Загадка. Ето това сте вие.
И като всички загадки - обезкуражаваща.
Искам да Ви опозная. Да Ви откривам .
Бих искал да ме приятели.
Трудно е да поддържаш отношения с някой който е влюбен.
но бих желал да опитам.
Не казвам това за да Ви доставя удоволствие.
Вие не сте от тези, които обичат комплиментите.
Не такъв вид комплименти.
Бих искала да чуя, че се моля добре.
Можеш ли да си добър или не в молитвите?
О, да!
По начина по който изглеждахте в църквата - сигурно сте брилянтна.
Сякаш бяхте мъртва.
Аз бях мъртва.
Малко.
Вижте!
Самотните мъже нощем изглеждат като престъпници.
Типично!
Престъпник, който те оставя да минеш и след това започва да пее.
Наранихте ли се?
Сигурна ли сте, че сте добре?
- Добре съм.
Изцапахте си шлифера.
Ами ако се влюбя във вас?
Ще запалите свещ в стая пълна със светлина.
Може ли да ви видя утре?
Утре влизам в манастир.
Професята на режисьора е много особена.
Превод MUM mum_ld@abv.bg