After The Rain (1999) Свали субтитрите
СЛЕД ДЪЖДА
Доста време ще мине...
преди да можем да прекосим, дори и след като спре дъжда.
Поне шест дни, а може и десет.
Приличате на пътник, г-не.
Ханът вече е препълнен.
Ханджията е единствения, дето печели пари в тези дни.
А ние, лодкарите, не смогваме да изкараме дори за хазарт.
Стига си опявал!
Поне имаме храна и покрив над главата.
Горките пътници трябва да се тревожат да не останат без пари!
Не се мотайте тук голи!
Стига де!
Как иначе ще им изпера дрехите?
Най-добре им е да са голи. Голи сме се родили!
Някога ще изсъхнат ли тези дрехи?
Къде изчезна слънцето?
Кога ли ще спре този дъжд?
Все някога ще спре.
Винаги е спирал.
Това си го биваше!
Онзи самурай е чудесен човек, не се надува.
Вечно е усмихнат, сякаш изобщо не е самурай.
Върна се.
Скоро няма да пресечем реката.
Съжалявам, че ти нося само неприятности.
Ще направя чай.
Тук има крадец!
Излязох за прането и ориза ми изчезна!
Белязала съм си купата, да знаете!
- Пак тя!
- Ихеи...
Така!
Кой ми открадна храната? Кой е крадеца?
Това е прекалено!
Дори да е вярно, пак е прекалено!
Да, но...
Ако хората бяха по-мили с нея...
Те я направиха отритната,
тя е самотна.
Такава е, защото е тъжна.
Е, лицемерни глупаци такива!
Не се правете че нищо не сте видели! Да не мислите че съм сляпа?
От самото начало си знаех, че ти си виновен!
Престани, моля те!
Никой тук не е толкова лош, и ти го знаеш.
Тук нямаме нужда от самурай.
Само заради търговията не значи, че трябва да седя до...
Не, не, естествено, че не!
Може пък аз да оправя нещата.
Не съм те молила за това.
За шепа ориз не съм толкова отчаяна!
Ще взема това за малко.
Ще дойдете ли да ни помогнете?
Сложете всичко на земята.
Господине!
Какво става?
Реших, че мога да развеселя всички ви.
Залавяйте се всички и помогнете с готвенето.
Не е кой знае какво, но нека се опитаме да прекараме добре.
Не разрешавайте на мъжа ми да стопли сакето! Всичкото ще го изпие.
Не е ли страхотно?
Да си седиш със сакето и всичката тази храна...
Чувствам се като Шогуна в двореца си!
Не се отпускайте прекалено, че ще се проснете в калта!
Това е като сън!
Веднъж годишно да беше така с всичко мога да се справя!
Не се опитвай да прелъстиш
Снежния човек
Той няма да ти отговори
Просто ще се стопи
Защо пееш за снежни човеци в тази жега?
Реших, че ако попея за снежни човеци, ще ви стане по-хладно.
А какво ще кажете за тази...
Погледни натам,
Идва О-Року, бояджията.
Тази я знам! За една уличница, по която всички мъже полудяват!
О-Року била толкова красива
че чак те кара да кълнеш...
Уличница или не, бих спал с О-Року!
А после всичко би направил
за да разкараш своята О-Року
Тази си я биваше!
Децата са много тихи.
Много са заети да ядат и не могат да говорят.
Курвата се върна.
Ела тук!
Ще ти върна храната!
Коя си ти че да наричаш някого крадец?
И то стар човек, като мен!
Ела тук ти казвам!
Оставих това за теб!
Вземи го!
Да ти приседне дано!
Чакай!
Недей така да говориш. Знаеш, че хората правят грешки.
Знаеш как е,
хората се натъжават.
Ако можете просто...
да се опитате да бъдете приятели.
Моля те, ела при нас. Не е кой-знае какво...
Ела, хапни с нас.
Моля те...
Хората са... нали знаеш...
Не ме бива много, но...
Промъква се крадецът от пъпешовата леха
Завързва въжето
и успява да избяга!
Аз ще изпълня една.
В ранната пролет
Папратовия цвят се протяга като длан,
удря плесница
сред планинските хребети
О, горкия аз!
Послушайте ме всички,
Не зяпайте когато видите танцьорка
Сега всичко е наред, но дойде ли пролетта
Врабче гнездо в устата ви ще свие...
На брега сами стоят Акита, морския охлюв
И Цугару, морската краставица
Охлювът се полепва и притиска здраво
А краставицата се топи...
Да правиш любов с жените на други мъже
е това, което те държи зает...
Да размотаваш пояса на кимоното й и собствената си препаска
а после цяла нощ
да го правиш и да бършеш потта
А после идва мъжът й, скачай си в сандалите
Виж сега, колко си зает!
Извинявай. Прости ми.
Пак си се бил за пари.
Да си призная.
Така беше.
Трябваше да направя нещо,
като ги слушах, такива.
Всички бяха толкова смутени...
Представи си как се е чувствала!
Аз просто...
Обеща да не го правиш вече.
Всъщност...
възнамерявах да си заложа сабята.
Но заложната къща е затворена...
Права си. Прости ми. Повече няма да го правя.
Моля те, ако просто...
отхапи си.
Само малко, да покажеш, че ми прощаваш.
На кака ми й беше студено
затуй си топлеше задника на огъня
И така се стопли и разгорещи
Че чак огъня пусна искри...
Дъждът спря!
Дъждът спря,
но ще мине време, преди да може да прекосите реката.
Е, поне спря!
Господине!
Благодаря ви за това, което сторихте снощи.
Вие спряхте дъжда!
Да! Поне това ви дължим!
Господине!
Накъде сте се запътил толкова рано?
Да се поразходя. Схващам се като стоя на едно място толкова дълго.
Какво правя, дявол го взел?
мен - кучета ме яли,
обаче трябва да мисля за Тайо!
Хайде, измъквай се,
Мисава Ихеи!
Замълчи!
Няма какво повече да се каже!
Значи това е то!
- Ще се биеш ли?
- Да!
Стойте настрана!
Спрете това!
Моля ви, спрете!
Не!
Сабите са за изрязване на сърцата на глупците!
А всъщност - за изрязване на глупостта от сърцата!
Кой си ти?
Аз съм просто...
Стой настрана! Това е битка между мъже!
- Но...
- Тишина!
Извинявам се!
Престанете!
Достатъчно!
Не забраних ли дуелите?
- Забавихте се!
- Заради коня ви, господарю!
Пред него нашите са стари кранти!
Стига приказки! Отведете тези глупаци!
Не те знам кой си, но за това, че спря тези глупаци,
имаш благодарността на Шигеаки, господарят на това имение.
Видях всичко от там.
Беше ужасно грубо от моя страна.
Съвсем не.
Прекрасни умения за обикновен минувач,
ако мога така да те опиша.
Благодаря ви.
Наблизо ли си отседнал?
В един хан, Мацуба.
Аз съм Мисава Ихеи, самурай без работа.
При тия дъждове е невъзможно да се пресече реката...
Сигурно е много досадно.
Може да се разнообразиш, като посетиш крепостта.
Не бих могъл, г-не!
Е, тогава...
Аз съм Гоноджо, главният придружител
на господаря на това владение.
Аз съм Нода, прислужник.
Господарят заповяда да ви помоля
да ни придружите.
Аз не съм достоен.
Ще изчакате ли малко? Ще се приготвя.
Колкото искате.
Раздай на всички.
Рибата е хубава, на големи парчета със соева супа с ориз.
Господарят на имението иска да го посетя!
Знам.
Но...
Не мога да отида облечен така!
Тогава се преоблечи.
От къде ги взе?
От негова светлост!
Добре дошъл!
Надявам се, внезапното ми повикване да не ти е причинило неприятности?
Не, г-не, изобщо.
Настани се удобно.
И още веднъж ти благодаря за това, което направи
с онези млади глупаци.
Няма защо.
Да пропуснем формалностите и да минем по същество.
Мечемайсторът на владението почина преди 6 месеца.
Търся нов човек.
Прегледах доста мъже,
но никой от тях не ставаше.
В тази стая е много задушно.
Да отидем в градината.
Като те гледах,
започнах да мисля за теб като за нов мечемайстор.
Искам да разбера нещо за теб.
Разбира се, ако нямаш нищо против да ми кажеш.
Когато бях млад,
служих като библиотекар в едно малко владение на север.
Да изкарваш по цял ден пишейки зад бюрото
беше изключително досадно.
Един ден просто се махнах.
Избягал си?
Да. Мислех да отида в Едо,
но замръкнах без покрив над главата,
и нямах пари.
И какво направи?
Един приятел предложи план.
Той каза: "Има сума ти крепостни градове по пътя към Едо".
"Във всеки от тях има място за обучение - доджо по бой със саби."
"Опитай си късмета там."
Бил си се за пари?
Не, не! Не бях достатъчно добър за това.
Какво направи?
Много тихо отивах при учителя, не при някой ученик,
и го предизвиквах да ме научи на нещо.
И в мига, в който той посягаше да ме нападне,
аз исках извинение.
Извинение?
Хвърлях дървената си сабя настрана,
Просвах се и казвах "Предавам се."
И как си направил пари по този начин?
Това вдигаше самочувствието на учителя
и той ме приемаше като добре дошъл.
Даваше ми храна и ми предлагаше напитки
както и малко пари за покриване на пътните разходи.
Бива си го този план!
Така успях да стигна до Едо.
А след това?
Чудех се какво да правя,
и тогава минах покрай едно голямо доджо.
Поколебах се, но си помислих
ще опитам късмета си още веднъж.
Това беше доджото на Цуджи Гетан.
Цуджи Гетан? Името му е известно в цялата страна!
Не си го предизвикал, нали?
Напротив.
Да предизвикаш Цуджи Гетан!
Не мога да повярвам!
И това, което стана след това беше абсолютно невероятно.
Цуджи-сенсей
прие предизвикателството ми...
НЕ Е ИСТИНА, НО Е ФАКТ
Мислех си
кога да хвърля сабята си и да се извиня.
Предавам се!
Не разбирам. Той пък защо би направил това?
Аз също бях изненадан.
Аз също не разбрах.
Признах си всичко.
Тогава Цуджи-сенсей...
Сега разбирам!
Много мъже са се изправяли срещу мен
че не мога да ги преброя,
но никога такъв като теб.
Беше открит на толкова много места,
но беше спокоен, все едно не те е грижа дали ще спечелиш или не.
Нямаше как да те победя.
Не знаех какво да правя!
Затова свалих сабята си.
Бях победен и още как!
Бива си го това!
И какво направи после?
Станах негов ученик.
Той се привърза към мен и там станах инструктор.
Намери ми работа в едно имение,
но там нещата не вървяха добре.
Даже никак не вървяха.
Спечелих си доста лоша слава и напуснах владението,
от там отидох в две други имения,
и сега съм ронин.
Жена ми твърди, че просто не съм способен
да служа някому.
Може ли да видя сабята ти?
Моля.
Гон, къде е сабята му?
На стойката за саби при охраната.
Името му е Гоноджо, но му викам Гон,
все едно ми е син.
После ще ти покажа градината си.
С всичкия този дъжд ми се струва, че от години не съм излизал там.
С твое позволение.
Изкована в стил дървесни шарки. С точков мотив по ръба.
Много красиво раирана от закаляването.
Ръб, гладък
като пролетен полъх.
Изпъстрена с фини нишки стомана.
Не носи име на майстора-ковач.
И все пак е чудесна сабя.
От къде я имаш?
Цуджи-сенсей ми я даде.
Казват, че сабята на воина е неговия дух.
Тази е великолепна!
И все пак, трябва да е трудно да си ронин.
Трудно е понякога,
но понякога е много забавно.
Срещаш разни хора, случват се различни неща.
А работата в имението е уморителна.
Управниците са сухари и глупаци.
Разговорът с тях не предизвиква радост,
а само прозявки.
Господарят обича да си говори с хората.
И е добър в раздаването на прякори.
Тишина!
Вярно е, и за теб имам прякор.
Знам.
"Бялата кратуна."
С бледо изражение, висящ...
на копринения колан на Негова светлост.
Огладнявам. Кое време е?
Отпратих пажа и жените.
Тъй че сам си сипвай саке.
Това е...
главният ми придворен, Ишияма, "Дръвникът"
Помощник-главният придворен, Акаши, "Плашилото."
Аз съм Мисава Ихеи. За мен е чест да се запозная с вас.
Тези двамата са антиките на имението.
Не знам, дали струват нещо,
но знам, че са стари.
Както и да е, взимай клечките и се отпусни.
Подносите и купите са много хубави, за разлика от храната.
Разправят, че тлъстото на рибата било вредно за мен.
И още когато е било опитвано за отрова,
супата е била студена.
Ужасно е!
Оня ден дадох малко риба на котарака на жена си.
Той я подуши, направи физиономия
и излезе от стаята!
Избрах си мечемайстор.
Този господин.
Днес прекарах забавно.
Проведохме интересен разговор. От седмици не съм се чувствал така.
Господарю, длъжността е важна.
Трябва да подходим с необходимата предпазливост.
Съмнявате ли се в преценката ми?
Гон!
Господинът много ми харесва. Какво мислиш по въпроса?
Господарят преценява добре.
Запознах се и с господина и с дамата му
и ги намирам хора с чудесен нрав и забележителен характер.
Но за всички в имението е обичай
да приемат мечемайстор след демонстрация на уменията му.
Пак "обичаи". Не смятам, че това е необходимо.
Ако трябва, нека определим ден, в който той да покаже уменията си.
Това ще реши ли нещата?
Определено.
Дръвници!
Разяжда ми карантиите!
Спечелил е пари и от трима ни!
Трима доджо майстори!
Чрез измама, сенсей.
Държи се толкова смирено и покорно, че човек сваля гарда.
Не мога да разбера, как е поканен
в крепостта на Негова светлост, господаря.
Представил се е добре. Покланял се е и прочие.
Мечемайсторът трябва
да бъде избран измежду нас тримата.
Как иначе ще си държим главите тук, в крепостния град?
Не се тревожи.
Негова светлост обръща голямо внимание на външността.
Ще му позволим ли да ни краде пред очите?
Този човек!
Изпратиха го в хана в паланкин, с подаръци!
Благодаря.
Ако тук има някаква храна, по-късно ще я изнеса.
Върна се.
Поздрави ме!
Ще бъда мечемайстор в това имение!
Поне мисля, че мога да го кажа.
Първо ще трябва да проведа няколко демонстрационни битки.
Но самият господар каза, че не е необходимо.
Беше много впечатлен от тази сабя.
Всъщност, знае доста неща.
Мене ли чакаше?
Извинявай, забавляваха ме в крепостта.
И ми дадоха този плат.
От него ще стане чудесно кимоно за теб. И за теб си говорехме.
Бях доста изненадан от този господар.
Разбира нещата, интересен човек е.
Казах ви, нали? Този самурай е чудесен човек.
Не е обикновен мъж.
Любезен и с хора като мен.
Такъв човек като него тук е като диамант сред свине, нали?
Да!
Вземете си всички.
Подарък от господаря на имението.
Той е много добър човек, наистина.
Какво чакаме?
Тримата доджо майстори от града
трябва да се появят.
Само те ли са тези, които ще се бият?
Не, господарю. Двама мъже от имението ни също са готови.
Идиот такъв! Защо тогава не започнем с тях?
Започвайте!
Аз съм Набеяма Тахеи.
Аз съм Мисава Ихеи.
Предавам се!
Съжалявам. Нараних ли ти ръката?
Не.
Следващият!
Инуяма Хандаю.
Как сте?
Предавам се!
Следващият!
Мечемайсторите още не са пристигнали.
Провалят ни!
Няма да чакаме повече.
Гон! Върви там!
Покорно твърдя, че не бих имал никакъв шанс срещу него.
Добре, тогава, някой друг?
Кой ще се изправи срещу него?
Сбирщина мамини синчета!
Тогава аз ще се бия!
Господарю! Сигурен съм, че ако почакаме...
Тишина!
С учебно копие не е забавно.
Ще използвам истинско.
Господарю.
Донеси ми копие!
И да не издраскаш гравюрите над портата докато го носиш!
Точно така!
Ето ме, идвам!
Започнете.
Без връщане назад!
Ужасно съжалявам! Самозабравих се!
Няма да мога да се извиня достатъчно!
Сигурен ли сте, че не сте наранен?
Просто млъкни, чу ли!
Не се тревожи. Колкото и да е бесен, ще се успокои.
Той разбира нещата.
Не трябваше да предизвиква
някого, когото иска да наеме като мечемайстор.
Това ще го научи.
Но дали някога ще научи мен?
Е, аз ще тръгвам.
Ще повикам паланкин.
Не, благодаря.
Бяхте толкова любезни.
Много добре ти стоят чуждите премени!
Кой е този никаквец, дето си мисли, че ще бъде мечемайстор на имението!
Това няма да го търпим!
И кои сте вие?
Забрави ли ни вече?
Онзи ден ни измами, но това няма да се повтори.
Вади сабята!
Вади, просяко!
Чакайте!
Изхарчих всички пари, които спечелих,
но тия приказки, дето ще ставам мечемайстор, май свършват.
Мислех си, че мога и да забравя за това...
Млъквай!
Внимавайте!
Днес е денят в който съм сърдит на себе си.
Ако загубя контрол върху себе си...
не мога да ви опиша какво ще сторя.
Празни приказки!
Ще спрем ли? Достатъчно ми беше.
Нещо не е наред ли?
Не!
Пак ли си изпусна нервите?
Участвах в турнир в градината и бях блъснат в езерцето.
Мили боже!
И това не беше най-лошото. Човекът, който го направи
толкова се извиняваше, че му се разкрещях.
Не ми е приятно да го казвам,
обаче любезните слова от устата на победителят само утежняват загубата.
Чувствах се, сякаш съм направен за посмешище.
Този мъж изглежда интересен.
Но понякога възпитанието само по себе си може да нарани човешките чувства.
Може би си права.
Никой не иска да го съжаляват.
Това наранява гордостта.
Трябва да му е било трудно.
Когато един човек притежава такива умения и е с добро сърце,
няма начин да не раздразни някого.
Разбирам!
Той каза,
че нещата не тръгнали добре, когато едно имение го наело.
Сега разбирам!
Това трябва да е!
Добре дошъл!
Върна се.
Ще вечеряш ли?
Бих пийнал.
Добре.
Днес всички си тръгнаха. Толкова е тихо.
Всички те са такива мили хора.
Животът им е труден...
но са така топли и загрижени, че се натъжавам.
Бедните могат да разчитат единствено един на друг.
Не биха могли да оцелеят, ако мислят само за себе си.
Старецът, дето все проповядва...
Каза, че никога не се е чувствал толкова щастлив
и че най-накрая е разбрал
че има хубави неща в живота.
И въпреки, че не може отново да стане млад,
без значение какво става,
е хубаво да си жив.
Стори ми се, че сърцето ми ще се пръсне.
Да не говорим повече за това. Действа ми...
Както и да е, свършихме с онова,
Мисля, че мога да го заявя.
Днес спечелих всички битки.
Отидох малко далеч,
но мисля, че всичко е уредено.
И преди се е случвало.
Но този път господарят е различен.
Естествено, човек не може да е съвсем сигурен...
но мисля, че този път...
може да разчитаме на него.
Сигурна съм, че можем.
Искаш ли още саке или да донеса ориза?
Да похапнем, а?
Ей сега ще го донеса.
Днес изглежда е чудесен ден.
Дори и няколкото малки облачета, там долу
може да означават дъжд в планините прекосим ли един път реката.
Излизаш ли?
Не, само отпред.
Добро утро! Днес е ден на спокойствието и добрите поличби!
Ще се моля за щастието ви!
Няма оплаквания относно времето.
Днес поне ще чуем нещо.
Няма просто да си седят без нищо да казват.
Така е.
Но трябва да сме готови за тръгване.
Да, така или иначе си тръгваме от тук.
Дойдоха.
Ти си най-изключителният майстор на меча
с изключителен дух и ненадминати умения.
Негова светлост изрази желанието си да те назначи за мечемайстор.
О, не, аз не съм достоен...
Въпреки донякъде неуместното ти поведение спрямо Негова светлост,
имението беше готово да те наеме,
когато възникна съвършено неочакван проблем.
Не във връзка с имението, а с теб самия.
Става въпрос за битките ти за пари.
Сигурен съм, че си спомняш за включването си
в състезание за пари,
в едно доджо в крепостния град.
Така е, да.
Направих го заради...
хора в отвратително положение,
гости на същия този хан.
Каквато и да е била причината,
върхът на безчестието е
един самурай да се замеси в битка на вързано.
И понеже е направено оплакване,
обичаят постановява имението да измие ръцете си от замесения човек.
Трябва да те помоля да сметнеш всякакви разисквания относно наемането ти за невалидни.
Негова светлост ми заповяда
да ти предложим това за разноските по пътуването ви.
О, не, не бих могъл...
Моля ви, не се засягайте.
Отнесохте се с мен с голяма добрина...
Приемаме със смирени благодарности.
Било е неправилно съпругът ми да влиза в двубой за облог.
Много време му се молех
да не го прави.
Но сега разбирам, че не съм била права.
Най-накрая разбрах.
Сигурна съм, че той знае, че двубоите за пари са безчестни.
Знае го, но има моменти
когато няма избор.
Най-накрая проумях.
Не е важно това, което той е сторил,
а това, защо го е направил.
Въпреки че глупаци като вас може и да не го разбират.
Престани! Няма нужда от грубости!
Ще спра.
Сега ще говоря на теб.
Свободен си по всяко време да се включваш
в двубои за пари, ако желаеш.
Моля те, прави го...
ако ще донесе радост на бедните, на безпомощните,
и на злочестите хора около теб.
Госпожо...
това е за вас.
Когато сандалите ви убиват краката.
Тютюнева пепел.
Смесва се с плюнка. Върши работа.
Ще ми се да имах нещо повече.
Не, не, много ви благодаря.
Да отпратят такъв сенсей!
Негова светлост е един хартиен шаран!
Какво?
Отвън изглежда като шаран, а отвътре няма нищо.
Не говори така.
Господарят на това имение е добър човек.
Наистина си мислех, че това е място, където бих могъл да работя.
И тогава жена му казала, че не е важно какво е направил,
а защо го е сторил?
Да, господарю.
И после
"Чудя се дали глупаци като вас могат да разберат това."
И какво трябваше да отговориш на това?
Господарю?
Малоумен дръвник такъв!
Доведи тук този човек!
Или ще трябва да те накълцам на парчета и да нахраня шараните в езерцето!
Но господарят се съгласи, че дуелирането за пари не ни остави избор.
Нищо не мога да ви поверя!
Сам ще отида!
За такъв чудесен майстор на меча като теб,
никъде не се намира място.
Това е ирония, нали?
Но все пак, това е добре.
Не би изблъсквал хората, не би отнел мястото им.
Когато имаш възможност, сбъдваш мечтите
на хората, които са бедни, но добри.
Мисля, че си чудесен.
Ще потренирам до изпотяване.
Да вървим.
Загърбих скръбта и съжалението.
Горе главата.
Аз съм щастлива.
Мисля, че мога да го заявя.
Не е ли чудесно? Каква гледка!
Да, наистина е красиво.
Кара силата да блика в теб.
Превод и субтитри Георги Йорданов