Double Whammy (2001) Свали субтитрите
С участието на: ДЕНИС ЛИЪРИ
ЕЛИЗАБЕТ ХЪРЛИ
ЛУИС ГАЗМАН
ВИКТОР АРГО
КРИС НОТ
ДОНАЛД ФЕЙСЪН
КИЙТ НОБС
СТИВ БУШЕМИ и др.
Музика ДЖИМ ФАРМЪР
Оператор РОБЪРТ ИОМАН
Сценарист и режисьор ТОМ ДИЧИЛО
Какво правиш?
- В смисъл?
Няма ли да отидеш?
- Нали ти щеше да отидеш?
Ходих вчера, Джери.
- Коляното адски ме боли, Рей.
Мен пък ме боли гърбът, но на кой му пука?
На мен ми пука.
Вземи ми двоен бургер!
Приятен бургер-ден.
- Два двойни бургера
и шоколадов шейк.
- Само това ли?
и шоколадов шейк.
- Само това ли?
Плюс порция пържени халки за нос.
- Какво?
Шегичка.
- Я се таковай!
Да се таковам? Какво ще рече това?
Божичко!
Господи!
Роден и израснал в Бруклин, на 36. Завършил държавно училище.
Нашите искаха да уча в католически лицей.
Най-добрият ми приятел Джон беше супер.
Да можеше да ме види сега...
Слушаш ли ме?! Гледай ме, като ти говоря!
Опитвам се, но ме боли гърбът...
- Майната му на гърба ти!
Началството жив ще ме одере, понеже си стърчал с изваден патлак,
докато някакъв тип е изтрепал 6 души!
Знам, сър, трябваше да го обезвредя. Чувствам се най-зле от всички.
Някакъв коментар, Димитри?
- При цялото ми уважение,
роднините на жертвите вероятно се чувстват по-зле от детектив Плуто.
Чисто хипотетично. Някакви въпроси?
- Не, всичко е ясно.
Какви въпроси?
- За случаите ти. Димитри ги поема.
Защо?
- Защото си инвалид!
Нищо ми няма.
- Стани!
Излизаш в отпуск, докато гърбът ти не се оправи напълно!
Изчезвай!
Димитри, осигури му инвалидна количка.
Къде се дяна?
- Отидох за вестник.
Нали те болеше коляното?
- Аз бавничко. Стана адски бързо.
Какво каза Спигът?
- Пусна ме в отпуск по болест.
Ами аз?
- Казах му, че си отишъл за бензин.
Благодаря ти! О, прощавай.
Кажи как да ти се отблагодаря.
- Оправи ми гърба.
Защо не пробваш с акупресура?
Трябва ми истински доктор, а не някакъв шарлатанин.
Как така шарлатанин? Слушай.
Веднъж така се бях сецнал, че не можех да стана.
Лазех до клозета на четири крака.
Зет ми ме светна за акупресурата. Невероятно е!
Малко откачено, но върши чудеса.
Плуто!
Ето ти пистолета. Едва го откопчих от онова хлапе.
Тревожеше се, че няма да знаеш какво да правиш с него.
Мога да ти го завра отзад.
- Можеш, но там няма бандити.
На Спигът оная му работа да не е задръстила входа?
Детектив Плуто, Канал 10.
Детектив Плуто, Канал 10.
Чувствате ли се отговорен за смъртта на онези хора?
А за смъртта на жена ви и дъщеря ви?
Едно 8-годишно хлапе ви унизи!
Да му се не види...
Марибел!
- Какво?
Приятелчето ти ли надраска стената?
- Не.
Кой тогава?
- Не знам. Не мога да следя всички.
Значи е бил той!
- Не е той!
Млъквайте, гледам телевизия.
- Кажи му да ме остави на мира!
Ето и последните новини за днешната кървава баня.
Смелото 8-годишно момче, обезвредило убиеца на 6 души
в претъпкана закусвалня в Бруклин, стана национален герой.
Рики Лапински...
Я ела! Какво пише, а? Луси!
Не пише ''Луси''. Дори не можеш да четеш.
Рей, я кажи, какво пише тук?
Не знам, прилича на китайски йероглиф.
Значи е бил дръпнатият ти приятел!
- Ама че си тъп.
Чу ли я как ме обижда? Забрави за татуировката!
Чао, Хуан.
- Ти ми разреши!
Като се научиш да уважаваш баща си,
може и да ти разреша да приличаш на курва.
Ще си направя татуировката!
- Няма!
Ще си направя!
- Млъквайте, че ще полудея!
Цял ден съм се трепала на работа!
По-рано днес кметът Джеминели изрази възторга си от Рики.
Това момче е герой.
С още 20 като него, ще се преборя с престъпността.
Кметът не бе толкова благосклонен към детектив Реймънд Плуто,
който е бил в закусвалнята по същото време.
Въпреки че е бил въоръжен и на 3 метра от убиеца,
детектив Плуто не е успял да го спре,
заради болки в гърба.
Ами ако изобщо не бях там? Я се замислете!
Тогава хлапето нямаше да има пистолет, за да го гръмне.
Здравейте и добре дошли във ''Весел фитнес''.
Днес ще се поизпотим...
Детектив Плуто? Обаждам се от ''Ню Йорк Поуст''.
Искам да уточним някои факти.
- Какви факти?
Жена ви и дъщеря ви не бяха ли блъснати от кола преди 2 години?
Какви хора...
Хайде, момчета, да загреем.
Четири повторения.
Гадно, миризливо лайно такова!
Долно репортерче...
- Рей, аз съм, Джери.
Извинявай, Джери.
- Добре ли си? Ядосан ли си нещо?
Помислих, че си репортерчето, дето ме тормози.
Какво има?
- Проверявам те. Какво правиш?
Нищо, пуша си хашиш.
- И аз. Оправих цяла кофа крек.
Ще ме умориш.
Намерих номера на физиотерапевта.
- Супер. Казвай.
Пишеш ли? Д-р Биймър. 555-01-91 .
Добре, благодаря ти.
А как си... психически?
- Добре съм.
Мисля си за разни неща...
- Ще споделиш ли?
Защо не?
Забелязал ли си, че жените понякога си викат ''момчета''?
''Хайде, момчета'', а са само жени.
- Да, забелязал съм.
Мъжете не правят така.
Никога не си викат: ''Хайде, момичета.''
Мъжете не си викат ''момичета''?
- Ами да, звучи обидно.
Все едно да кажеш на някого ''педал''.
- Именно.
А е съвсем нормално жените да си викат: ''Хайде, момчета!''
Шантава работа. Нали?
Благодаря ти, че се обади.
- Ще се видим утре.
Аз съм непукист.
Ще те издухам като откачен сандинист.
Трепач. Опасен гробокопач.
Всеки знае, че съм трепач.
Кой е?
- Клитъс.
Крайно време беше.
Мразя те!
- Не ме мразиш, обичаш ме.
Мразя те!
- Глупости, просто си ядосана.
Какво зяпаш?
- Ами ти какво зяпаш?
Ти ли надраска стената?
Идвай бе, работа ни чака.
Така, нашият човек вече е вързан.
Като донесат китайската манджа, ми даваш сигнал
само с очи.
Тогава аз вадя пръчицата. Ето така.
Пъхам му я в ухото. После си събувам обувката...
Какво ще кажеш?
- Много е бързо.
Нали искаме да причиняваме болка?
Дълга, мъчителна, болезнена болка.
Той седи на стола и не може да мръдне.
Ей така се прави. Видя ли?
Супер!
- Право в окото. Това е болка.
А ми остават още 4.
- Дай и аз да метна няколко.
Ти?
Само една-две.
- Значи ти харесва?
Иска ли питане!
Казах ти, страшен сценарист си!
Сцена 29, в склада, ден.
Диктувай, Дюк.
Искам финалът да е умопомрачителен.
Звукът трябва да е убийствен. Да се чуе ''пльок'',
когато се забие в кратуната му. Напиши го ''п-л-ь-о-к''.
Сладурче. Днес Джеминели ще го награди.
А на ченгето - нищо. Чак ми е жал за него.
Я стига, кретенът е стоял с пищова като препариран.
Един вид не е можал да го вдигне.
Детектив Плуто? Заповядайте.
Май е той.
Откога ви боли гърбът?
- От около 3 години.
И не сте ходили на физиотерапия? Защо?
Ходя при нормални доктори.
Видях рентгеновите ви снимки от нормалния доктор и открих проблема.
Ниско долу. Може ли само да вметна нещо?
Акупресурата е призната от медицинската асоциация от 1963 г.
Не знаех.
- Вече знаете.
Погледнете тук.
Долната част на гръбнака.
А сега кажете какво виждате тук. Гръбнакът е извит,
докато вашият е прав.
Няма извивка, няма гъвкавост.
Мускулите се напрягат двойно, за да поддържат гръбнака.
И накрая отказват тотално.
Съблечете сакото си и легнете по корем на масата.
Бихте ли свалили пистолета си?
Дайте ми го.
Главата насам. Лицето - в процепа.
Да имате някаква възглавничка...
- Не, положете главата.
Отпуснете се.
Напипах го. Л-5 е блокирал.
- Л-5?
Ще го освободя. Лежете спокойно.
Не е толкова страшно, колкото изглежда. Отпуснете се.
Вече е много по-добре. Обърнете се, моля.
Не кръстосвайте крака.
Просто се отпуснете.
Ще правите допълнителни упражнения след наместването.
Какво наместване?
Откога работите в полицията?
- Ами от около...
Чудесно! Обикновено такова облекчение се достига след седмици.
Само още едно нещо и приключваме за днес.
Ще освободя петия дорсален прешлен.
- Къде е той?
На гръбнака.
Поемете си дълбоко въздух...
и издишайте.
Не се получи. Да опитаме пак.
Вдишайте дълбоко.
И издишайте.
Стягате се, г-н детектив.
- Извинете.
Да пробваме пак?
- За днес стига.
Направих си татуировка.
- Сериозно?!
Покажи я.
Страхотна е, Луси. Калинките са адски сладурски.
Ще съм супер по бански, нали?
- Жестоко.
Направо ще ги шашнем.
Трите калинки.
И аз ще си направя.
- Мечтай си.
Няма да го бъде.
- Баща й ще я размаже!
Направи си от ония временните, дето се измиват.
Да вървим у нас, няма никой.
Ужасно ми се пуши.
Какво има, малката?
Искам да го направя.
Ей, Пинг-Понг, тя иска да го направи.
Да действаме.
Откъде взе пари?
- Намерих коледните му бакшиши.
Пестеше ги за Дисниленд.
- Два бона само от бакшиши!
Що ли не стана портиер?
- Искам една-трета предплата.
Колко е това?
- Колко е една-трета от 2000?
Половината е 1000...
- Това и аз го знам.
Колко е една-трета от 2000?!
- 300.
Дай 300 и си уредена.
Добре.
Кефи ли те?
- Къде си я направи?
При Вълшебника във Вилидж.
- На коя улица?
Авеню С. Защо?
- Може да си направя.
Колко струва?
- 45.
Много ли боли?
- Не.
Ако искаш, ще те заведа да ти я изпипат както трябва.
Татуировка ли искаш? Ще ти я направя безплатно.
Само да ми паднат в ръчичките, такъв бой ще им хвърля...
Как си, Хуан?
- Бачкам.
Драсканиците са като зараза. Няма отърване от тях.
Ти се грижиш за безопасността ни.
- Знам ги аз хайманите.
Ще ми паднат някой ден и ще им спукам задниците.
Как е гърбът ти?
- Ходя на акупресура.
От това полза няма. Разпусни малко.
Аз, примерно, ходя за риба.
- В океана?
Луд ли си бе? На 79-а улица, на реката.
Ела някой път.
- Не знам...
Имам въдица. Купих я за Марибел.
Само свирни, ще отидем за риба и ще ти мине от раз.
Може пък и да дойда.
- Непременно.
Хубаво.
- И не си напрягай гърба.
Идвам!
- Поръчката ви.
Ей, видях те в метрото. Не знаех, че си ченге.
Аз съм Дюк, а това е Клитъс.
- Рей Плуто.
На маскарад ли ще ходите?
Не, ние така се носим.
- 70-те пак са на мода.
Чакай само да те питам нещо. Виждал си всякакви гадости -
застреляни, наръгани хора...
- Така е.
Виждал ли си някой убит с дартс?
- Стрелички?
Да, забити в слепоочието, очите и брадичката.
Не съм имал такъв случай.
- И на кино не си го виждал, нали?
Не.
Казвам ви, лейтенант, ежедневно правя упражнения
и се чувствам превъзходно.
''Детектив Плуто отбеляза голям напредък
и е годен да се върне на работа.''
Според някакъв си физиотерапевт.
- Да, сър, и ако не знаете,
акупресурата е призната по цял свят от 1962-а.
Ако гърбът ти пак сдаде багажа,
ще те натикам зад някое бюро в Стетън Айлънд.
Как си с правописа?
- Не мога да се меря с Димитри.
При цялото ми неуважение...
Искам да кажа, нямам представа от правопис.
Махай се оттук, преди да съм те изритал.
Благодаря, сър.
Радвам се, че пак съм тук.
Здрасти, как си? Върнах се.
Виждали ли сте Къбинс?
- Зад теб е.
Какво се промъкваш така?
Как мина?
- Върнах се. Ела да те черпя.
Гледай ги. Не е зле по цял ден да си чоплиш носа.
Не ме мисли мен. Всичките ми случаи са разрешени,
плюс двата ваши, които ми натресоха.
Нахъсал си се за повишение.
- Не повече от всеки друг.
Ей, Плуто, говорят за теб.
Кажи ми, Рики, яд ли те е на полицая?
Не, сигурно му е кофти за хората.
Защо той не успя да ги спаси?
- Сигурно не е знаел какво да прави.
Но сега, като видя от мен, вече ще знае.
Дали е разбрал?
- Дано,
за да не се налага друго дете да убива бандити.
Да вървим.
Трябва ни готино заглавие. Да се набива на очи.
''Лапни шарана''!
- Клитъс, обичам те,
но ако кръстим филма така, ще загубим средния зрител.
Много пари са това.
- Адски се нервирам!
Знам, знам... Чакай малко.
Нали искаме да ти се набива в лицето?
Ето ти го заглавието: ''Лице в лице''.
Супер е! ''Лице в лице''!
И пасва идеално на чернокожите близнаци убийци.
Успокой топката. Кога пък станаха чернокожи?
Нали така решихме?
- Не сме.
Готино ще е да са черни.
- Готино?!
Не искам да е готино, а да е реалистично.
А в реалния живот такова нещо няма. Сцена 32.
''Близнаците убиват ченгето и изчезват в нощта.''
Глупости!
Моите братя няма да си плюят на петите.
Ще го гръмнат, ще се обърнат и ще си тръгнат тежкарски.
Глупости, ще търтят да бягат!
Добре де, ще избягат. Но тогава ще бъдат бели.
Смяташ, че белите правят така?
- А нима черните правят така?
Стига де, Клитъс, ти си ми приятел.
Не искам да споря с теб.
- И ти си ми приятел.
Но си падаш малко расист.
Чакай... Не е вярно, братле.
- Вярно е.
Забелязах го.
Заради това, което казах ли?
- Не.
Заради други неща.
Но не го приемам лично, понеже си бял и нищо не чаткаш.
Това е сериозно обвинение, Клитъс.
- Знам.
Добре, какво ще кажеш...
да направим близнаците... пуерториканци.
Как смяташ?
Става ли? Супер.
Ако искаш да си излееш душата, аз съм насреща.
Потискаш много в себе си. Случката в закусвалнята,
проблемите с Димитри, дори това, което стана с Шели.
Трябва да изпуснеш парата.
- Напълно си прав, съжалявам.
Но ти нищо не споделяш.
Искам да кажа... И на мен никак не ми е лесно,
но не знам дали мога да го споделя.
- Я стига, можеш, разбира се.
Какво има?
Онзи ден вървях след теб в участъка и осъзнах, че си мисля:
''Тоя Рей има страхотен задник.''
- Моля?
Казах ти, че не ми е лесно.
Не съм обратен!
- Разбира се, всеки го знае.
Защо тогава ти зяпам задника?
- Не знам, на всеки се случва.
Ти зяпал ли си мъжки задници?
- Сигурно се е случвало.
А зяпал ли си моя задник?
- Не. - Защо?
Трябва да поговориш с някого.
- Нали говоря с теб?
С професионалист.
- Психоаналитик?
За да се успокоиш. Със сигурност ще ти каже,
че дълбоко в себе си всеки е хомо.
Не съм хомо! Нали това ти разправям!
Просто искам да кажа, че си ми приятел
и само това има значение. Разбираш ли, каубой?
Да направим така: остави ме тук, ще отида на терапия
и после ще обсъдим проблема. Сигурно е просто фаза.
Може пък и случайно погледът ти да е попаднал там.
Дали?
- Възможно е.
Всичко ще се оправи.
Добре. Правите ли упражненията?
- Всеки ден.
Има ли напрежение в таза?
Обърнете се.
Откъде сте, ако не е тайна?
А ако е?
- Чудно ми е заради акцента.
От Брайтън. На Ламанша.
Откога живеете тук?
- От 6 години.
Семейна ли сте?
- Бях веднъж.
А вие?
- Също.
Благодаря ви за уверението. Скоро ще се върна на работа.
Бързо се възстановявате. Самодисциплината ви е впечатляваща.
Акупресурата изисква пълно отдаване.
- Така ли? Не знаех.
Ще третирам пак петия дорсален прешлен.
Поемете дълбоко дъх.
Задръжте...
По дяволите! Ще му видя сметката.
Поемете си пак въздух.
Да...
- Готово!
Чакай малко!
- Извинете, д-р Биймър.
Казвам се Ан! Харесваш ми, но няма да те чукам на тази маса!
Не, разбира се, д-р... Ан. Съжалявам.
Не ми се извинявай. Чу ли да викам за помощ?
Но трима пациенти чакат отвън.
- По-добре да тръгвам.
Какво си въобразявам?
Чакай малко.
Аз как съм?
- Раздърпана.
Искаш ли...
- Да. - Какво?
Реших, че имаш предвид...
Имах предвид вечеря.
- Да, разбира се.
Ти какво си помисли?
- Същото.
Добре, върви.
Непременно правете упражненията.
Нора, здравейте. Ед, Франсин.
Детектив Плуто ще дойде пак другата седмица, Тийша.
Ед, да започваме.
Марибел щяла да си прави татуировка.
- Глупости.
Ще видите утре дали са глупости.
- Баща ти разреши ли?
Къде ще си я правиш?
- Във Вилидж.
На коя улица?
- Авеню С.
И колко взима?
- 45.
Ти ще си Калинка-мънинка.
- Аз съм Калинка-малинка.
Аз съм Калинка-къпинка.
- Аз пък не ти вярвам.
Понеже си Калинка-тъпинка.
Я се разкарайте, кучки такива.
Добре се справяш, Рей. Ще клъвне.
Преди идвах тук с Марибел. Беше запалена по риболова.
Казваше: ''Тихо, тате, да не те чуе рибата.''
Цял следобед висяхме тук и си шепнехме.
Защо не идва вече?
- Порасна.
Вече ме мрази. Бил съм тъп.
Не те мрази.
- Понякога ми го казва в очите.
Това ми го подари за рождения ден.
- Хубаво е.
Знам, че ме обича, но си мисли, че може да прави каквото поиска.
Казва ми, че иска татуировка, а аз й викам: ''Да не си посмяла!''
Трябва да я науча да ме уважава.
Боли ме.
Тя все още е моето момиченце. Обичам я.
В трудна възраст е.
- На мен ли го казваш?
Блазе ти, че нямаш дъщеря.
Извинявай, не исках да те засегна.
- Няма нищо.
Голям глупак съм!
Здравейте, момчета, какво има?
Какво искате?
- Хайде бе!
Пинг-Понг, недей!
Да се омитаме!
Познаваш ли ги?
- Не. Добре ли си?
Да, а ти?
- Нищо ми няма. Хаймани!
Убиха рибата!
- Май е жива.
Прекалено символично ли е?
- Напротив, трябват ни символи.
Французите страшно си падат по тях.
- Кроя планове за Кан.
Как не! Ще вземем приза за най-добър филм.
Което повдига един въпрос.
Когато излезем на сцената да получим наградата,
кой ще се качи пръв?
- Ще излезем заедно, рамо до рамо.
Ами ако стълбите са прекалено тесни за двама?
Кой ще излезе пръв тогава?
Кой е?
- Китайската храна.
Я да слезем на земята. На никаква сцена няма да излезем,
докато не завършим филма.
Да се залавяме за работа.
Акупресурата е масаж на гръбнака за облекчаване на болката.
Гръбнакът ми е супер и ми е приятно да вечерям с теб.
Трябва да поговорим за днес. Да не си помислиш...
Просто моментна слабост.
- Да, прав си, беше импулсивно,
но недей...
- Няма.
Какво няма?
- Какво щеше да кажеш?
Нямаше ли да кажеш това?
Познавам се доста добре.
Не съм импулсивна натура.
- Ясно.
Мирише ми на цигари. Усещаш ли?
- Не.
Какво?
Онези там пушат!
Извинете, онези хора пушат ли?
- Пречи ли ви?
Не ми пречи, а ме убива! Пасивното пушене причинява рак,
сърдечни заболявания и емфизема.
- Ще се опитам да не дишам.
В такива моменти ми се иска да имам пистолет.
Всъщност ти имаш, нали?
- Не го нося.
Жалко.
Да не си разваляме вечерята. Как е рибата?
Супер. А пилето?
- Става. Искаш ли да опиташ?
Продължават да пушат. Не е за вярване!
Какво ще правиш?
- Писна ми.
Господи!
Тя беше!
Днес неговите родители получиха оферта от Маколи Кълкин
за филмовите права...
- Хлапето от ''Сам вкъщи''!
... който смята да се изяви като сценарист, режисьор и актьор.
Аз виждам, ти виждаш, той виждаш.
- Вижда.
''Той вижда мишката.''
- Откъде-накъде ''той вижда''?
В тоя език няма никаква логика. Ще се проваля на изпита.
Ще го вземеш, само спокойно.
''Той вижда мишката.''
- Добре, скъпи.
В хладилника има пиле. Казах на Марибел да ти го стопли.
Стискай ми палци.
- Добре.
Много съжалявам.
- Пушенето е противозаконно.
Можех да ги арестувам! Какво каза онзи?
''Ако хвърляте храна, ще ви изгоня.''
И добави ''млада госпожице''.
Какво правиш?
- Нищо.
Това е Марибел. Израсна пред мен.
- Приятно ми е.
Знаеш ли, че бяхме на риба с баща ти? Чух, че си била голяма рибарка.
Нищо подобно.
- Е, добре.
Добре говориш испански.
- Благодаря, тя ме учи.
Извинявай за хаоса, правя ремонт.
- Ще хапна набързо,
утре съм рано на работа.
- Какво каза?
Обичам свещи, но запалени.
- Сладолед.
Преструваш се на добро момче.
Наистина си правя упражненията.
- Всичките.
Освен 7А. От него няма полза.
- Как да няма полза?
Я ми покажи как го правиш.
Ще ти покажа.
Нищо не чувствам.
Нарича се ''повдигане на таза'', което предполага малко движение.
Повдигни.
- Така ли?
Сега по-ниско. И пак горе. Усещаш ли?
Освобождава напрежението ето тук.
- Гъдел ме е.
Здрасти, Луси.
- Здрасти, Марибел.
Ще си направя татуировка.
- Да бе.
Я гледай! Моята е в червено. Нали ти казах.
Как си, малката?
- Какво правиш тук?
Ела да видиш.
Мъртъв ли е?
- Още не. Донеси парите!
Давай мангизите!
Побързай, преди маминка да се прибере,
иначе ще трябва да очистим и нея!
Къде са парите?
- Сега ще ви ги дам.
Да се омитаме.
Хайде бе!
Не.
Какво?
- Не го взимайте.
След всичко, което направих за теб, ми заповядваш?
Да оправим и нея.
Нещастник. Наръчкай го пак.
Да пробваме пак. Чуваш изстрелите. Па! Па! Па!
Изтичвам до прозореца...
- Виждаш как убиват ченгето.
Нашият приятел вече го няма!
- Идва ти да ги убиеш!
Но не мога, защото те побягват.
- Затова им изкрещяваш нещо.
Виждам ви, мангесари мръсни! Виждам ви!
Някой ни видя!
- Гадове!
Виждам ви!
- Казах ти да дръпнем пердето.
Изчезвай!
Разкарай патлака!
Господи!
Страхотно упражнение за гърба.
- Я стига.
Не съм се чувствал така отпуснат от 10 г.
Може да го включим в лечебната програма.
Нямам нищо против.
За пръв път правя секс с полицай.
- И как беше?
Хайде другия път да пробваме с белезниците.
Да...
Слънцето е приятно.
Спиш ли?
Двоен бургер и шоколадов шейк.
Снощи ми беше много хубаво.
- И на мен.
Страхотно беше.
Отдавна не ми се беше случвало...
Да си поръчаме кафе.
- Добре.
Що за обслужване!
Ако някой се появи, вземи ми бъркани яйца.
Отивам да си купя вестник.
Един вестник.
Шели!
- Рей!
Къде се изгуби? Господи!
Виж, Клио, това е татко ти.
Да си отиваме у дома, Рей.
- Само да си купя вестник.
Кажи ''чао'' на татко.
Нямам дребни.
Шели!
Ей, Рей! Г-н Плуто!
Ела долу! Страшна работа!
- Какво?
Някой е наръгал портиера.
Извинете.
Детектив съм.
Искам да бъда до него!
Не знам.
- Отговори на въпроса, миличка.
Никога не съм ги виждала.
- Погледни ме.
Как влязоха? Ти ли им отвори?
- Остави я на мира.
Какво правиш тук? Случаят е мой.
- Възложиха ни го преди час.
Само да я докоснеш пак, ще те смачкам.
Не можете да влизате тук!
ПОРТИЕР НАРЪГАН, докато некадърно ченге спи
ПОРТИЕР НАРЪГАН, докато некадърно ченге спи
По дяволите, Плуто! Много лошо.
- Лейтенант...
Млъкни, защото взех да се обърквам.
Разрешаваш убийства или ги причиняваш?
Каква вина имам, че живея там?
- Ти никога не си виновен.
Никога не поемаш отговорност!
- Не е вярно.
Ще го докажа, ако ми дадете случая. Моля ви, възложете ми го.
Вие търсете убиеца на оня с обеците.
- Човекът ми е приятел.
Познавам жена му, дъщеря му... Дайте ми още един шанс.
Не, Димитри пое случая.
Имаш ли да ми казваш нещо?
- За кое?
За случая. Някакви улики?
- Нали си детектив, намери си ги.
Не с тоя тон! Ако знаеш нещо, веднага му кажи!
Съжалявам, нищо не знам.
Момичето и бащата много се карали.
- Кой ти каза?
Един съсед. Вдигали ужасни скандали.
- Ужасни?
Не, най-обикновени препирни между баща и дъщеря.
Я чакай, какво намекваш?
- Нищо не намеквам.
Опитваш се да й хвърлиш вината! Не мога да повярвам!
Престанете и се махайте оттук!
- Тя му е единствена дъщеря.
Ходели са за риба, купила му е ланче. Тя го обича!
Махай се оттук!
- Тя го обича, ясно ли ти е?!
Махай се! Имай уважение към работата си.
Какво ви става бе, хора? Слепи ли сте?!
За бога! Та той й е баща!
''Наръганият... вчера портиер...
е в болница... в безсъзнание.''
Мръсникът още е жив!
- Не задълго. Какво пише за нас?
Нищо.
- Прочети ми го!
Пише, че били двама, но ''никой не ги е видял,
освен дъщерята, която не могла да даде опис...''
Описание!
- ''Според полицията,
няма други сви...детели.''
Видях някакъв тип на прозореца. Гледаше право към мен!
Каква е тая работа тогава?
- Хабер си нямам.
Може да ни чакат да сгафим или тоя да го е шубе да говори.
Гледай, даже и сълзи е пуснала!
- Трябваше да я очистиш. Ще пропее.
Няма! Защото знае, че така ще натопи и себе си.
Просто ще кажем истината. Тя ни нае!
Дали онзи наистина ни е видял?
- Нарече ни мангесари!
Да му видим сметката.
- Нищо няма да правим!
Просто трябва да измислим как да действаме!
За това се иска голямо мислене, а ти не мислиш. Мисли!
Нека да му видим сметката. Да го очистим още сега!
Защо не седнеш? Изнервяш ме.
Има защо. Портиерът беше наръган вчера,
как се чувстваш?
Кофти ми е за човека.
- Не, Дюк!
Без малко да го убият на прозореца. Оттам извира странна енергия.
Чувстваш ли я?
- Да.
Силна е, нали?
- Много.
Точно това му липсва на сценария ни.
А най-големият ми проблем е той.
Не мърда, не говори, само си седи.
- Какво искаш да прави?
Трябва да придадем цвят на сцената.
- Да не си пипнал стреличките!
Много е яко с тях, върхът е, пич!
- Защо говориш така?
Как?
- ''Яко'', ''върхът''...
Ти не си черен, негро! Говори нормално.
Мислех, че това е нормално.
Мамка му!
Още не мога да повярвам.
Имате ли представа кой би искал да убие съпруга ви, г-жо Фонтейн?
Разпитахте ли съседите?
- Студиото за татуировки?
''При Вълшебника''. Завиждаха ни за елитната клиентела.
При тях ходят само туристи и хлапета.
И смятате, че може те да са убили мъжа ви?
Не е ли логично?
- Не знам, г-жо Фонтейн.
Може да е бил някой друг. Някой, който не го е възприел.
Кое?
- Влязъл е тук, видял е... това,
и е решил, че е кретенско да си пробиваш дупки.
Видял е ей това тук, вбесил се е и е гръмнал мъжа ви.
Какво ти става? Жената страда!
- Съжалявам.
Само като си помисля за Димитри... Това е моят случай!
Не е твой, а на Димитри, примири се вече.
Бях на риба с портиера и две въоръжени пънкарчета
се опитаха да го застрелят. Раних единия по врата с въдицата.
Марибел може да го е видяла.
И аз мразя това надуто копеле,
но ако знаеш нещо, трябва да кажеш на Димитри!
Ще му кажа, но първо ще говоря с момичето. Сигурно е съсипана.
Какви ги дрънкам? Аз съм неудачник.
- Глупости.
''Некадърно ченге''.
- Я стига!
Както и ''некадърен баща и съпруг''.
Не говори глупости, Шели те обичаше.
Не биваше да купувам онзи вестник.
- Какъв вестник?
Шели ми каза: ''Да си вървим.''
А аз й отвърнах: ''Само да си купя вестника, ти тръгвай.''
Тя тръгна, а аз останах да си купя вестника.
Можех да я спася. Видях микробуса, но не успях.
Вината не е твоя, Рей.
Било е нещастен случай.
Върви си, аз ще те покрия. Отиди да си починеш.
Може би си прав.
- Всичко ще се оправи.
Благодаря ти.
- Хайде, стига, аз те обичам.
Наистина.
Ей, педал, що не го цункаш?
Какво рече? Дебела, тлъста свиня!
Аз само така...
- Какво каза?
Аз само така...
- Какво каза?
Мъртъв си!
Благодаря. Здравейте.
Искам да купя нова свещ, Абдул.
Каква да бъде, г-н Рей?
- Този път по твой избор.
Тази ще ви хареса.
Добре, увий ми я.
Марибел, имаме ли пари? Взех ли си картата?
В чантата ти е.
Г-жо Бенитас, съжалявам за Хуан.
- Благодаря, отиваме при него.
В съзнание ли е?
- Не, загубил е много кръв.
Обещавам, че ще хванем тези типове. Ако има нещо, обадете ми се.
Може ли само да попитам нещо Марибел?
Знам, че ти е тежко,
но този, който намушка баща ти, имаше ли рана на бузата?
Спомняш ли си нещо такова?
- Не.
Добре, благодаря.
Кабинетът на д-р Биймър.
- Обажда се детектив Плуто.
Как си? Търсих те. Чу ли съобщенията ми?
Да, току-що.
- Исках само да ти кажа,
че снощи си прекарах страхотно и ако пак искаш...
Знаеш ли какво, Ан...
Не мисля, че ще се получи.
Кое?
- Между нас двамата.
По-добре да не се виждаме повече.
Обидих ли те с нещо? Или понеже замерих онези?
Не...
В такъв случай не те разбирам.
Просто моментът е неподходящ.
Напоследък не съм във форма и не съм готов за това.
Ясно.
Тогава сбогом.
Момент!
Здрасти. Нали ти казахме, че пишем сценарий?
Зациклихме на една сцена. Би ли ни помогнал?
Съжалявам, но сега съм зает.
С полицейска работа?
- Да.
Точно затова се обръщаме към теб - понеже си ченге.
Нужен ни е експерт.
Нещо като консултант.
Ще ти напишем името след филма. Консултант: Рей Плуто.
Детектив Рей Плуто.
- Дадено.
Максимум половин час.
Искате да ме вържете за стола?
Не сме някакви психари.
Въпреки че ако ни беше видял какво правехме с манекена...
Разката го!
- Понеже не беше истински.
А ние сме мега-реалисти.
- Ултра-мега-реалисти.
Държим всичко да е истинско.
- Добре тогава.
Да видим дали мога да помогна.
Снимките са в близък план.
Много сме ти благодарни. Направо ни спасяваш.
Благодарим ти!
Китайската храна.
Съгласен съм с Клитъс. Филмите са пълни с измислици.
Особено кримките с ченгета.
Истинските ченгета не правят така. От професионална гледна точка
всичко е лъжа и измама. Примерно филмите с Клинт Истуд...
Вкарай го вътре!
Една дума и сте мъртви!
Кой беше?
Не знам, трима са. Какво става?
- Нищо.
Той защо е вързан?
- Помага ни, пишем сценарий.
Какво?
- Цена ли?
Какви са тия костюми?
- Кой беше?
Май беше тоя!
- Не, не... Какво съм направил?
Видя ни!
Никога не съм ви виждал, кълна се.
Млъквай! Видя ни на прозореца!
- Нарече ни ''мангесари''.
Да ги очистим всичките. Вържи ги!
- Вярно е, не сме ви виждали!
Ние пишем сценарий!
- Стига с тая цена!
Умолявам ви, не го правете.
Имам жена и дете.
Затваряй си човката! Виждал съм те някъде.
Пинг-Понг, откъде го познавам тоя?
- Не знам. Сложи им нещо на главите.
Стига лигавщини!
- Да приключваме и да се омитаме.
Дръж пищова, ще донеса торби.
Не ме зяпай!
Намерих една.
Правите грешка. Не убивайте невинни хора.
Млъквай!
Какво става?
- Нищо, само побързай.
Не е нужно да ни убивате. Никой нищо не е видял.
Оттук дори не се вижда апартамента на портиера. Увери се сам.
Хайде!
Намерих още една.
Защо да се прецакваш с три убийства?
Пък и никой нищо не е видял. Хайде, надзърни.
Върви да видиш. Само това те моля.
Погледни през прозореца и ще се увериш.
Долу вляво. Виждаш ли?
Точно така. Виждаш ли?
Какво беше това?
Пинг-Понг!
Пинг-Понг?!
Пинг!
Къде е Пинг-Понг?
- Долу.
Свършено е с теб!
- Не, с теб.
Арестуван си за опит за убийство на Хуан Бенитас!
Ще те убия!
Ще те убия! Ще те убия!
Добре ли си?
- Да, а ти? - Да.
Супер си, Рей.
- Ега ти геройската постъпка.
Изпълни ме.
Ултра-мега герой. Направо не е за вярване!
ПОЛИЦАЙ ГЕРОЙ
Попрекалили са със заглавието.
Случаят беше на Димитри, а ти си укривал информация.
Подлежиш на понижение в чин за неизпълнение на служебния дълг.
Извинете за безпокойството, но кметът е на втора линия.
Добро утро, г-н кмете.
Да, сър, произнася се ''Плуто''. Реймънд, но ние му викаме Рей.
Да, сър, ще го повишим. Можете да го обявите официално.
Детектив първи ранг.
Да, сър, идваме.
Хайде, Плуто, да вървим.
Рей...
Поздравления.
Благодаря, Чик.
Побързай, Плуто.
Ще те придружа.
- Не съм и очаквал друго, шефе.
Браво, Рей. Ти си герой!
Супер си, Плуто.
Поздравления. Гордея се с теб, наистина.
Ти беше до мен, никога няма да го забравя.
Хайде, момичета! Стига прегръдки и целувки.
Някой да ме е търсил?
- Не.
Хайде, Плуто, след мен.
Детектив Плуто, насам! За новините на Канал 10.
Виж го само! Добре се справи, а?
Не се вълнувай прекалено да не се подмокриш.
Нещо не е наред с този случай.
- Я стига, Чик.
Гадините са се върнали да убият свидетеля, момичето ги разпозна.
Единият е имал рана на врата от около 2 дни.
Няма как момичето да не я е забелязало.
Защо не го спомена?
Според мен пикаеш газ, понеже Плуто разреши случая.
Яд те е, че него го повишиха, а теб - не.
Защо не го е споменала?
Така, каква е поуката?
Отваряй вратата, само когато знаеш кой звъни.
Не бе, не! Че трябва да разкараме тоя от стола.
Как?
- Писна ми да пиша сценария сам!
Добре, братле, добре. Гледай.
Успява да се освободи, понеже не е вързан добре.
Освобождава се,
взима нашите стрелички и почва да ги мята по нас.
Адски е символично.
- Харесва ми.
Уцелва ни...
Кракът ми!
Така, после какво?
- Вадя нож.
Само го вадя, колкото да го сплаша. Огромен е.
Той го избива от ръката ти. Навеждаш се, той те рита в главата.
Зашеметява ме. Ще ме убие.
- С какво?
С голи ръце. Започва да ме души.
Ти грабваш ножа.
- И в последния миг го хвърлям.
Ножът се премята на бавен кадър.
- Звукови ефекти -
нож, който се върти във въздуха...
Пльок!
Забива се в гърба му, той пада.
- Бам! И аз ставам.
Не, ти оставаш на пода. Той кашля.
Храчи кръв върху...
Къде?
- Лицето ти.
''Лице в лице''.
Какво искаш да кажеш?
- Че направо заковахме заглавието!
Сериозно?
- Ти беше прав.
''Лице в лице'' му пасва идеално!
Просто ми хрумна.
Заслугата е обща.
- Не.
Твоя е. Ти даде идеята.
Като отидем в Кан, ще ти купя стек ''Дом Пери ям''.
Там сме, няма начин!
- Да, отиваме!
Отвратен от подлото нападение
над скъпия му приятел и портиер Хуан Бенитас,
той тръгна да търси справедливост.
Справи се с двама убийци, въоръжени с пистолет и мачете.
За жалост, имаше жертва, но според нас този човек заслужава
да бъде наречен герой.
на детектив първи ранг Реймънд Плуто, или просто Рей.
Рей Плуто!
Той ще се оправи.
- Толкова ти благодаря, Рей...
Съжалявам, но тя има пациент.
- Кога ще приключи?
Не знам, днес сме много заети.
Казахте ли й, че съм я търсил?
- Да.
Кажете й, че пак съм се обаждал.
Ако иска, да ме потърси вкъщи.
- Ще й предам.
Рей, ще дойдеш ли?
Здравей, Хуан. Как си?
Вижте го, силен е като бик.
Ще се оправиш.
Хванахме онези двамата.
- Хаймани мръсни.
Бас ловя, че те драскат по стените.
- Не говори, скъпи.
Слушай, ще се оправиш.
Трябва да тръгвам, но...
Реших, че може да си го искаш.
Е, всичко хубаво.
- Благодаря, Рей.
Марибел, помогни му.
Сложи му го.
Тате...
Няма нищо, поплачи си.
Татко ще се оправи.
Кабинетът на д-р Биймър. Момент. Пак е детектив Плуто.
Д-р Биймър не е тук в момента.
- Бихте ли си записали нещо?
Добре.
- Кажете й, че съжалявам.
''Съжалявам''. Нещо друго?
Сбърках.
- Сбъркали сте, така...
И отивам на реката да гледам залеза.
Много бих искал да се видим там.
Това ли е всичко? Добре, дочуване.
Няма да дойде.
А и защо? След това, което ти направи.
Сам се прецака. Герой!
Не е за вярване.
Не ме издебвай изотзад!
Не знаеш с кого си имаш работа.
Видя ли?
Не четеш ли вестници? Да не си сляп?
Това съм аз, ченгето герой.
Детектив първи ранг Реймънд Плуто.
Но всички го наричаме Рей.
Господи!
Тъпанар.
Какво има? Какво ти е?
- Пак се сецнах.
Дай да ти помогна.
Дишай дълбоко.
Напипах го, втория лумбален. Изправи се.
Ще можеш ли да вървиш?
- Направи ми една услуга.
Вземи пистолета ми, зад теб е.
Хайде, Рей.
Прибери пистолета в кобура.
- Тук ли?
Господи...
Не вярвах, че ще дойдеш.
- Нямах намерение.
Какво стана?
- Тийша ме убеди.
Каза: ''Дай на тоя нещастник още един шанс''.
Значи съм й задължен.
Така е.
Съжалявам.
Рей! Добре ли си?
Можеш ли да вървиш?
- Ще се опитам.
Не забравяй да дишаш дълбоко.
- Дишам.
Не си правиш упражненията, нали?
- Бях зает и...
Акупресурата изисква пълно отдаване.
- Започвам да те разбирам.
Превод и субтитри БОРЯНА БОГДАНОВА
Редактор МАРИЯ ПЕЕВА
Дигитална обработка и DVD - аuthоring V - Sоniс Sуstеms Ltd.