Children Of Dune (2003) (Children of Dune cd2.sub) Свали субтитрите
Историята се пише по пясъка на Аракис.
Муадиб си отиде, но децата му са тук.
Пораснали и готови да приемат бащиното си наследство.
Наследство,ревностно съхранено от леля им Алая.
Докато тя се бори със зловещия оброк на рожденото си право.
Препис и субтитри: WWF_THE_ROCK
Ето ме.
Златната пътека.
Пътят,който не можах да поема.
Сега лежи пред теб.
Моят син.
Златната пътека е опасна,синко.
Лето...
Надявах се да видя червей.
Те вече не идват толкова близо. Водата ги прогони.
Всичко се променя,Ганима.
Прекалено бързо.
Пак си имал видение,нали?
Бях в чужда кожа.
Бягах през пустинята с шеметна скорост,не спирах.
Към Джакаруту.
Там го видях отново...баща ни.
Сигурен ли си,че беше той?
-Да.
И ми заговори за Златната пътека.
Тя ме плаши.
Боя се къде ще ни отведе.
-Ние не сме като Алая,Гани.
Ще кажеш ли на баба ни?
-Не знам.
Ти как мислиш?
-Нека я опознаем по-добре.
Преди тя да е опознала нас.
Идват за нас.
Ирупан, нали?
Искам да се държите почтително. Без остроумни забележки.
Тя е бен-джезъритка и ще разбере, ако криете нещо от нея.
Имаме ли какво да крием?
-Това имам предвид,Лето.
Със Стилгар се уморихме от вас.
-Следа от червей.
Нищо не видях.
Препоръчвам ти да ни издигнеш.
Баща ни обожаваше да лети ниско.
Отново интуицията ти,нали?
Както започна да летиш без обучение.
Помни учението на Бен Джезърит. "Страхът убива разума."
Боя се,че го е позабравила.
Красота.
Истинска прелест.
Прекалихме ли?
Забравихме ли?
Благослови създателя и водата му. Благослови идването.
Нека пътят му пречисти този свят.
Баликайфа. Не беше забавно.
АЛЕК НЮМАН
ДЖУЛИ КОКС
ЕДУАРД АТЪРТЪН
ИЪН МАКНИЙС
БАРБАРА КОДЕТОВА
СТИВЪН БЕРКОФ
ДАНИЕЛА АМАВИА
ФИЛ МОРИАРТИ
АЛИС КРАЙДЖ
СЮЗЪН САРАНДЪН
Алая!
Алая.
-Дънкан,любими.
Пак си взела много подправка.
-Пред мен се отвори бездната.
Ята скакалци ме връхлетяха.
Защо не виждам,Дънкан?
Какво?
-Бъдещето.
Прозренията ми са неясни.
Бъдещето е пред мен, но не го виждам.
Защо винаги се връщам назад?
-А защо е нужно да го видиш?
Не се дръж снизходително.
-Това не е снизхождение.
Това е любов.
Нищо повече.
Защо идва тя,Дънкан? Защо сега?
Това ли било?
-От години не е виждала внуците си.
След 6 месеца навършват пълнолетие.
-Помогни ми,Дънкан.
Бъди мой ментат,а не съпруг. Бен-джезъритките винаги имат план,
винаги кроят измами.
А майка ми винаги ще си остане бен-джезъритка.
Облаци.
Влага във въздуха.
Почти светотатство.
-Говориш като свободен.
Не съм забравил чистотата на нравите им.
По-добре да не ги бях научила.
Мразя тази планета,Гърни. Отне и двамата,които обичах.
Все още е опасно място.
Носят се безброй слухове за заговори за убийство.
Стилгар подозира и свободните.
Пустинни отцепници,които ви винят за намесата на Пол в екологията.
Уморих се от слухове.
-Те са кръвта на империята.
Трябваше да отложим пътуването си.
Безупречна екзекуция. Палимбаша се е справил добре.
Търпението ви ще бъде възнаградено.
-Да.
Чаках дълги години, за да довърша атреидите.
Единствено търпението ме крепеше.
Съюзниците ни на Аракис продължават да разпалват размирици.
Алая вече е безсилна.
А сега имаме начин да премахнем близнаците на Муад'диб.
Дано милейди е доволна.
-Не и докато всички атреиди
не бъдат стъпкани от ботуша на сардукарите на Корино.
Салуса Секундус.
Обикаля нервно като лъв в зоопарк в древните времена.
Не знам, не съм учен като теб,принце.
Напред-назад.
Докато се поболеят като този червей.
И като майка ми с безплодните си кроежи да върне славата на Корино.
Майка ви е амбициозна жена,принце.
-Амбициите й са далеч от реалността.
Нима не желаете трона на дядо си?
-Само глупците мечтаят за власт,
без да се боят от злините, които тя носи.
Светът на Шадам Четвърти е история.
Мразим империята,която ни срази, но с какво можем да я заменим?
С обществото,което имахме.
-Майка ми вярва,че е възможно.
Но аз не съм сигурен.
Чух за приключението ви в пустинята.
-Наречи го експертно летене.
Ти си го поощрила.
-Учим се от спомена за татко.
Радвам се,че няма да се наложи да казвам на баба ви,
че ви е погълнал червей.
-Щеше да е доста неприятно.
Майка ми се е върнала при джезъритките.
Те мразят преждеродените.
-Да се преструваме ли?
Пазете се!
Никакви приказки за духа и спомените на баща ви.
Има разлика между преждероден...
-И обсебен.
За нея няма разлика!
А ако идва в качеството си на баба, а не на джезъритски инквизитор?
Едва ли мотивите й са тъй сложни.
-Ако не бяха сложни,
вас нямаше да ви има!
Тя нямаше да шредаде учението и да роди син.
Аз щях да съм първородната, а не баща ви.
И това нямаше да се случва.
Предупреждавам ви. Враговете често приличат на ангели.
Дано поне вие ги разпознаете.
Ще я изгубим.
-Вече сме я изгубили.
Притеснена си,нали?
-Защо?
Не си я виждала от години.
-Отношенията ни бяха объркани.
Но ти искаше да те обикне.
Невъзможно е при дадените обстоятелства.
Но заслужавам поне малко уважение.
Стилгар,моля те.
Преди много години, когато дойде за първи път,
Муад'диб ми каза, че думите на баща му са били:
"Красотата най-после дойде да победи пустинята."
В негова чест заемам думите на вашия дук.
Добри приятелю...
Имперската регентка,милейди.
Много време мина.
Разбира се,ще разпознаеш внуците си
дори след толкова години.
Надявам се,че ще имаме време да се опознаем без условности.
Майката на Муад'диб се завърна.
Благословете ги,бабо. _Лицемерието все още процъфтява.
Спазваме ритуалите по принуда.
-За да не ни смажат.
Нека мирът на Муад'диб почива в сърцата на всички ви
и укроти страстите на враговете ни.
Майко!
Света майко!
Нося ви предупреждение.
Благословенията на Муад'диб бяха извратени.
Религията на Муад'диб вече не е същата.
Той се отрече от нея.
Както се отрече от вас!
Всички ви!
Муад'диб е мъртъв!
Пясък ще зарие този град.
Пясък ще погребе и вас.
Заловете ги живи.
Бягайте!
Джакаруту!
Не можете да се опазите от всеки самоубиец.
Алая излиза все по-рядко
-Тя ли бе мишената?
Кралската фамилия е уязвима сега.
-И преди не беше по-различно.
Но оцеляхме.
-И отново ще оцелеем.
Някой в тълпата го нарече Муад'диб. Не знаем кой е,нито мотивите му.
Сам се е нарекъл Проповедника.
-Народът мисли,че той е Пол.
Има и такива.
-А какво е вашето мнение?
Всеки ден пристигат фалшиви месии.
-Нима свещениците на Алая ги търпят?
Искат да спрат тази ерес, но тя не им позволява.
Бил безобиден.
-Защо вярва,че е той.
Дано ви е удобно тук. Ние сме на ваше разположение.
Пол си отиде,милейди. Тръгна през пустинята - сляп,сам.
Шай-Хулуд го отнесе.Няма го вече.
Искам да присъствам на разпита.
-Нека Гърни дойде с вас.
За мен ще е чест,Стилгар.
-С удоволствие.
Беше тяхната стая.
Алая я запази непроменена.
-Играехме си тук като малки.
Така се чувствахме близо до тях.
За миг ти си въобрази,че ние сме...
Позволи си да повярваш, че сме татко и майка.
Не беше неприятен миг.
Толкова много съм пропуснала.
-Ти беше близо.
Присъствието ти е силно у нас.
Нека да я оставим да си почине.
-Искам да видя внуците си.
Ще имаме много време,бабо.
-Сега се виж с дъщеря си.
Сложни деца.
-Какво очакваше?
Те са деца на Пол.
-Би се гордял с тях.
Справила си се добре.
Изглеждаш...
Прекрасно.
-Старая се.Народът го очаква.
Озеленяването на пустинята напредва.
Пол казваше: "Промяната е единствената константа."
Не бях готова за отстъплението й.
Голямата пустиня на юг е недокосната. Срещаме съпротива.
Забелязах.
-Старите наиби напуснаха съвета
и отведоха племената си надалеч Но без тях е по-спокойно.
А други ви нападат директно.
-Справяме се с враговете си.
Сигурно ти е много трудно- отговорностите... самотата.
Какво знаеш ти за самотата?
-Понесох своя дял.
Затова ли си тук? Защото си самотна?
Дойдох да видя внуците си и теб.
-Не крий нищо от мен,майко.
Мога да прочета истината в най-лекия жест.
Това бе дарът ти за мен.
Бе в кръвта ми,преди да се родя.
Не ме прекъсвай. Аз съм регент на империята.
Аз съм върховната власт!
Ти ме изостави.
Да се защитавам сама след смъртта на Пол.
Бях само на 15,майко.
-Имаше Стилгар,Дънкан.
Съветът на наибите бе зад гърба ти. Знаеш чувствата ми към тази планета.
Но все пак дойде след толкова години, за да ме съдиш.
Както мръсната джезъритка, която те обучи.Добре,че я убихме.
Абоминация...
Така ме нарече тя.
Не мога да променя миналото...
-"Но мога да повлияя на бъдещето."
Пол ме научи на всичко. От това се боиш,нали?
Че имам видения и силата на Пол.
-Не,мила моя.
Боя се,че ще изгубиш себе си, докато се опитваш да ги постигнеш.
Мразя те.
Обичам те.
Никога няма да ти простя.
Богохулници!
Идолопоклонници!
Залъгвате се с образите на неща, които не разбирате.
Осакатяват ви тези крастави жаби с празните си ритуали и церемонии.
Те ви вдъхват страх. А в замяна...
Вие им отвръщате с подчинение.
Предупреждавам ви.
Онези,които приемат измамата,
ще загинат от плодовете й.
Онези,които се молят за роса в пустинята,
ще докарат тук потоп!
Господарке...
Не се измъчвайте.
Той е луд!Гръмотевица в ноща, която ви стряска и си отива.
Ако те помоля...
Ще го убиеш ли?
-Не бих се поколебал.
Но не ви съветвам.
Не му е дошло времето.
-Послушай го,мила.
Такъв хубавец,нали?
-Нека враговете ни го последват.
Когато моментът е удобен, ще го опозорим.
Тъкмо подходящият лек.
-Вместо да го правим мъченик.
Ти винаги ме лекуваш,Джавид.
От всяка болка,господарке.
Света майко.
Казаха ми,че сте тук.
-Боях се,че няма да я намеря.
Муад'диб не би разрешил.
Каза,че обещанието ви към Мейпис няма да бъде нарушено.
Малко е глупаво,нали?
Предвид всички промени наоколо.
Хората не прииждат както преди, но все пак си остава символ.
Символите са навсякъде, също като тези плевели.
Много се радвам да те видя,Ирулан. Ти бе всеотдайна към внуците ми.
Те са извор на радост за мен.
-И понякога - на раздразнение.
Толкова са своеволни.
-Това и очаквах евентуално.
Какво още очаквате,света майко?
Евентуално...
Аз съм... бях бен-джезъритка. Обучена като вас.
Орденът не е загубил интерес към кръвта на децата.
Но не бихте го признали на изменница като мен.
Каква ирония.
И двете сме джезъритки,
които напуснахме ордена по една причина - любов.
Любов към мъже,които загинаха.
Аз обичах сина ти,Джесика.
Щях да му бъда добра съпруга.
Но се задоволих да съм добра учителка на децата му.
И приятелка.
Нищо няма да им навреди, стига да мога да го предотвратя.
Разбирате ли ме?
Не знам.
Може би е по-добре да не стана император.
Егоистично звучи.
Но мисля, че на нас с Ганима
ни е нужна свобода за да се приемем такива, каквито сме.
А какви сте, Лето,
че ви е нужно време, за да се опознаете?
Ти ми кажи. Затова си тук.
Напомняш ми за баща си.
И дядо ми.
Чието име нося - възлюбения ви дук.
Това признание би усложнило отношенията ни.
Ще се сближим твърде много от което ще се почувстваме неудобно.
Утешава ме мисълта,
че той живее в теб.
Представа си нямаш.
С това ли се сражаваш?
Да.
Да познаваш бъдещето означава да попаднеш в капана му.
Баща ми не можа да го избегне.
Искам свобода.
Искам вселена пълна с изненади. За това се моля.
Възможно ли е за човек като теб?
Възможно? Да.
Но дали е желателно?
Предстои ми трудно решение, бабо.
Да приема ли мистикатана атреидите?
Да се облека ли в митовете ни?
Да посветя ли живота и смъртта си на поданиците ни?
Или да избера друг път? "Златната пътека".
Която завинаги ще промени и мен, и човешката съдба.
Не те разбирам.
- Знам.
Защото не разбираш времето.
Мога да ти помогна Лето.
- Напротив, бабо.
Аз ще помогна на теб.
Трябва да действаме заедно. Иначе сме уязвими.
Към какво?
- Не хитрувай.
Ако искаш да се научиш на хитрини, поиграй с него.
Това не е игра! Могъщи сили заговорничат срещу нас.
Свободните ни мразят, защото променяме планетата им.
Гилдията ненавижда монопола ни.
- Ще се наложи да го приемат.
И тя е тук. Искам да знам какво цели.
Искаш да изпаднем в транс като теб.
- Не обръщайте гръб на наследството.
Баща ви бе велик човек. Остави ви дарбите си.
Защо не ги използвате?
- Искаш да видим вместо теб.
Искам да ми помогнете. Да видите бъдещето.
Чужди животи се носят в енигмата на съзнанието ни.
Споделени животи. Проклятието на преждеродените.
Те са опасните.
Не бунтовниците, Гилдията или баба.
Ти би трябвало да го разбираш.
Някой ден и двамата
ще се сблъскате с ужаса на своето съществувание.
Някой ден ще викате за помощ.
Някой ден и двамата ще се окажете...
Сами.
Ами ако е права?
Шах.
Алая! Върни се!
Стига!
Чуй ме, Алая!
Оставете я! Правете каквото ви казвам!
Оставете я на мен!
Е, внучке, срещна ли най-после духовния си гом джабър?
Научихме много тези дни.
- Облечен е като свободен бунтовник.
От племената, които недоволстват от промените на Аракис.
Но на мен не ми се вярва.
- Защо?
По време на разпита заловените изкрещаха "Джакаруту".
После умряха.
- Измъчвахте ли ги?
Постхипнотичен суициден импулс. Звукът на думата спря сърцата.
С Лето чухме слухове за сийча Джакаруту, когато дойдохме тук.
Но така и не го открихме.
- Джакаруту означава зло, Джесика.
Племето едуали идва оттам. Те били крадци на вода.
По закона на свободните това е най-големият грях.
Свободните се обединили и обявили война на джакаруту.
Едуалите били убити. Водата им била разлята по пясъка.
Сийчът на джакаруту станал табу. Никой нямал право да го търси.
Но според легендата неколцина едуали оцелели.
Те избягали и се нарекли "отхвърлените".
И ти смяташ, че отхвърлените са виновни за атентата?
Тази възможност смразява кръвта ми.
Ако отхвърлените съществуват, те биха се дегизирали като други.
Нямаше да ги оставим живи, ако ги разпознаем.
Гърни, свържи се с контрабандистите.
Виж какво знаята за джакаруту и отхвърлените.
Ако съществуват, те са най-голямата заплаха за нас.
Имах съзнание, преди да се родя.
Познавах животите преди мен.
Генетичните реки, които текат във вените ми,
спомените на светите майки, атреидите,
цялото ми наследство бе живо...
В мен.
Постоянно присъствие.
Нямах защита срещу себе си.
Затова те преследва страхът.
- Страхът...
Вечният страх.
От осъждане.
"Преждеродените са обсебени".
Те са абоминация!
Бен-джезъритски глупости.
Ако се поддадеш, страхът ще те надвие.
Изпитанието за абоминация е смърт.
Но ние няма да го допуснем, нали?
Ние ли? Ти си мъртъв!
Аз те убих.
- Да!
Уби ме малка хитрушо, но аз пак съм тук!
Махни се!
Ти се нуждаеш от помощ, внучке.
Другите искат цялото ти съзнание, искат да те прогонят,
а на мен ми стига само едно малко ъгълче.
Миг със сетивата ти. Да вкуся чрез теб.
Някое докосване. Никой няма да разбере.
Не, ти уби баща ми, опита се да унищожиш семейството ни и Пол.
Да, разбира се. Естествено, че щях да ви убия.
С брат ви се изпречихте на пътя ми, но това са стари работи.
Ти победи, аз съм мъртъв благодарение на теб, мила.
Аз съм само спомен в теб, ти си жива,
а аз съм на твое разположение. Колко малко искам в замяна!
На мое...
Разположение?
- Да, аз съм твой, съкровище.
Помисли какво можем да постигнем! С твоята власт и моя опит!
Нищо няма да ни спре.
А гласовете в главата ми?
- Ще замълчат.
Враговете ми?
- Ще загинат.
Никой няма да ни попречи.
От този миг нататък бъдещето е наше.
Идва, точно както я призова.
Тя призова мен.
Защо рискувахме?
Пресякохме пясъка нощем без охрана.
Стига, Стил. Колко често яздиш по пясъка?
Когато и където си поискаш? На червей, а не с топтер.
Колко често скачаш на топтера и потегляш
като свободния, какъвто беше?
Какъвто бях?
Знаеш ли, в много кътчета на вселената това крехко създание
е символ на красотата.
Но тук то е символ
на разрухата, обхванала Аракис.
Не би съществувала, ако не бяхме натрапили промяната.
Промяната бе вдъхновена от баща ти.
- Сега говори официалният Стилгар.
Свободният Стилгар е отблъснат от чуждоземния живот, нали?
Имам сериозен проблем.
- Досетих се.
Моят проблем е тази планета.
Баща ми остави толкова недовършени дела.
Не те разбирам.
Добрият управник не бива да е пророк, нито бог.
Добрият управник трябва да слуша народната воля.
Древното значение на "наиб" е "слуга на своя сийч".
Когато собственика умре, кристалният нож се разтапя.
Така гласи легендата.
Муад'диб си отиде, но не и кристалният му нож.
Трябва да се поеме по нов път.
Налага се да разруша мита за баща си.
И неговото наследство.
Не споделяй тези чувства с леля си и свещениците й.
Пази се от Алая, Стил. Тя вече не ти е приятел.
И още нещо, Стил. Обещай ми да защитаваш Ганима.
Ако нещо се случи с мен, сестра ми е единствената ти надежда.
Бил си в пустинята.
Да, не можах да заспя.
- Щях да ти правя компания.
Спеше и не исках да те безпокоя.
- Преди ме събуждаше.
Постоянно. Заедно излизахме от сийча.
Без никой да знае. Връщахме се чак призори.
Наложи се да говоря със Стилгар.
- Разбирам.
Ганима, трябва да приемем, че ни предстоят промени.
Не е нужно да ги посрещаш сам.
Атреидът Гърни Халик е пратен в пустинята да задава въпроси.
Рано или късно ще купи някого.
- Нека чуе каквото ни е изгодно.
Какво да правя със слепия глупак?
- Все още е полезен.
Отведи го в пустинята, докато проповедите му ни потрябват.
От хаоса ще тръгне граджанска война.
Атреидите и свободните ще се избият.
Водата на враговете ни ще нахрани отмъщението ни.
Страданията ни ще бъдат хилядократно заплатени.
Джакаруту.
Не биваше да си отивам.
Постъпих страхливо.
- Загубила си толкова много тук.
Знам всичко. И Лето го знае. И Алая трябва да го усеща.
Помага ти, нали? Молитвата срещу страх.
Нали това си мислеше?
"Страхът е убиец на разума."
Гани, искам да знаеш от какво се страхувам.
Дълго време криех този страх.
Страх за преждеродените.
Преди да доидем на Аракис, доведох света майка при баща ти.
Той беше още дете.
- Помня. Беше ми казано.
Светата майка донесе кутията си за нервна индукция и тества Пол.
Той можеше да загине.
Но оцеля.
Ти го помниш по начин, недостижим за мен.
От това се страхуваш. От наследените ми спомени,
от възможното обладаване, от абоминациата.
Не у теб. Сега съм сигурна.
Лето те притеснява.
- Достатъчно ли е силен?
Може ли да оцелее?
- Какво му предстои?
Златната пътека.
- Лето използва тези думи пред мен.
Има видения.
За бродене в пустинята към далечно място,
където вижда баща ни.
И говори с него как трябва да се променят нещата.
Как?
Не може да ми каже.
Мисля, че крие нещо от мен.
Но това не е обладаване или абоминация.
Когато дойде ред на брат ми да бъде тестван,
той ще оцелее. Както баща ни.
Този човек ще те отведе в пустинята.
Ще ти помогне да откриеш това, което търсиш.
Вече е решено. Отиваме в пустинята.
Ти ли си човекът на атреидите, Гърни Халик?
Защо Корино пращат подаръци за децата на Муад'диб?
Печелят благоразположението им.
- И ти не го вярваш, Дънкан.
Сестра ми е толкова коварна.
Дори невинната дреха е опасна.
Но как?
Искам да бъдат внимателно прегледани.
Докладвайте ми преди да ги дадете на децата.
Усещам подозренията ти, Дънкан. Чудиш се за мотивите ми, нали?
Не съм забравил как принцеса Корино дойде в дома на атреидите.
План в плана, нали?
Нима се съмняваш във верността ми?
- Който веднъж е изменил,
може да измени отново.
Източниците ни в двореца твърдят, че тогите са предадени.
Катализаторите са скрити. Малката Ирулан няма да ги намери.
Прекрасно.
Параноята на Алая расте с всеки ден. Навсякъде вижда врагове.
Изходът е да потиска народа.
- Както искаме ние.
Терорът поражда страх и объркване. Алая ще беснее, свободните ще бягат.
и скро бунтът ще избухне. Ще отстраним близнаците
и Алая ще остане съвсем уязвима.
Фарад'н не бива да узнае плана ни. Твърде е деликатен за него.
Как смееш? Тогите са дар на добра воля от принц Фарад'н.
Възможност да намалим напрежението между нас.
Джавид го уреди.
- С одобрението на регентката.
Трябваше да се уверя.
- В какво?
Че са безопасни.
Бъркаш се в дипломацията! Не е твоя работа.
Безопасността им е моя работа.
- Безкръвна кучка!
Защо съм благословена със съветница като теб?
Как съдбата те превърна от коринтска жаба в атреидка?
Достатъчно!
- Не е достатъчно.
Племенниците ми вече не са твоя грижа.
Не смей!
- Аз съм регент и тяхна настойница.
Така е. Не допускай да го забравят.
Трябва да си починеш.
Как мога да си почина, щом съм заобиколена от глупци?
Виждаш ли моя свят, майко? Виждаш ли хаоса, който търпя?
Да, виждам го.
Боя се, че го виждам твърде ясно.
- Разкарай я.
Напуснете всички!
Ела.
Арогантна джезъритска крава!
Прости на дъщеря ми, Ирулан. Тя изгуби самообладание днес.
Думите изпревариха мислите й (Ти си в голяма опасност.)
(Това, от което се опасявахме ли?)
Знам колко е самотна. (Нещо дълбоко в нея я обсебва.)
(Тя изгубва себе си.) (- Абоминация.)
Близките ти се нуждаят от теб. (Ти и децата сте в опасност.)
Животът в двореца ме задушава. (Ще ги отведа при Стил в сийч Табр.)
Чувствам, че мога да ти се доверя. (Алая има уши навсякъде.)
Децата са единствената ми грижа. (Научих се да ги избягвам.)
Грижи се за себе си. (Имаш ли доверени хора.?)
(Да, предани федейкини.)
Важна си за мен. (Тръгнете незабавно.)
Ще се помиря с Алая.
Благодаря за разбирането. (Побързай.)
Ето ги, тези двамата.
Видя ли ги?
Лето, ела.
Побързай.
Всеки, който е помогнал на близнаците, да бъде арестуван!
Ще го използвам за назидание! Махнете се!
Това е дело на майка ми. Ще я убия...
Веднага.
- Не мила, търпение.
Търпение и спокойствие. Те успокояват гнева и отчаянието.
Всички са срещу мен.
- Не се безпокой, дете.
Има много хитроумни начини да се оттървеш от вещицата.
Но твоите опити не се увенчаха с успех.
На моите опити бе сложен край преждевременно
от едно хитро и жестоко девойче.
И ти достави удоволствие. Възхитих се на жестокостта ти.
Ако бе малко по-голяма...
- Защо ли те слушам, перверзнико!
Защото ще ти помогна и само на мен можеш да се довериш.
Погрижи се за майка си пред обществото.
Защо не повикаш онзи сладур свещеника, Джавид...
Смеси работата с удоволствието.
Прав беше, Муриз. Параноята й се задълбочава.
Тя разпореди отмъщение.
- Нека, колкото повече ги потиска,
толкова по-голям ще е бунтът.
Колкото по-голям е бунтът, толкова повече врагове ще се избият.
Предай на вещицата Корино, Че продължаваме със злите си дела.
Макар и да не принадлежи към съвета,
помолих лейди Джесика, обожаваната майка на Муад'диб,
да се присъедини към ритуала на молбите.
Водим пред святото семейство трубадур от Кедеш.
беден скитник, загубил всичко освен дрехите на гърба си.
Милост, света майко!
Гадиан Ал Фали, наиб от сийч Гара Кулан.
Не го слушайте, молбата му не е одобрена.
Тук съм по въпроса за пустинята.
- За пустинята?
Това е сериозен въпрос, федейкин.
Но, света майко...
Да, милейди, аз съм федейкин. Някога се бих редом с Муад'диб.
Тук не е място за това.
- Ще изслушаме жалбата му.
Изоставихме приятеля си, пустинята. Шай-Хулуд вече не броди по пясъците.
Той се крие далеч от народа ни.
- Суеверници от пустинята!
Винаги сте се бояли от промяната!
- Тук нищо не растеше.
Сега никнат растения. Множат се като червеи по рана.
В небето има облаци .... и дъжд.
Майко на Муад'диб, дъждът от небето на Дюн е смърт за нас.
Следваме пътя на Лиет и Муад'диб. Ще оспориш ли светите им думи?
А какво ще стане с червеите?
- Винаги ще има пустиня.
И червеи.
Ако няма червеи, няма подправка.
А без подправка как ще откупваме пътя си!
Това са държавни въпроси!
Няма да оспорваш мъдростта на управлението ми!
Пустинниците ще ни се подчинят! Ние управляваме тук.
Не тълпите от пясъците.
- Не!
(Подкрепи брат си в момент на нужда)
Някои от вас се боят, че съм се върнала като джезъритка.
Че съм предала атреидската вярност към пустинята.
Но от деня, в който свободен даде живот на мен и сина ми,
винаги съм била свободна.
И такава ще си остана.
- Замълчи!
Няма да изоставим пустинята. Дъщеря ми лъже.
Червеите няма да оцелеят ако пустинята изчезне.
Тя го знае.
Производството на подправката ще намалее многократно.
Но ще имаме място във вселената.
- Ще имаш място в ада!
Федейкин, защити ме.
- Хората ми са тук, милейди.
Когато религията стане политика, следва буря.
Златната пътека... Сега всичко е в ръцете ти.
Пустинната буря не може да се спре.
Ураганът...
Лето...
Недей.
- Златната пътека е опасна.
Аз не можах да я поема.
- Лето...
Лето!
Отново имаше видение, нали?
Събитията се развиват по-бързо от очакваното.
Ще потеглим незабавно.
- За Джакаруту?
Отговорът е там, убеден съм.
Не можем да се върнем назад.
Муад'диб, богът, трябва да бъде унищожен.
Трябва да намерим Златната пътека
- Тя е опасна.
Но е единствения изход от капана. Той я видя в самия край.
Последното видение на баща ни. Именно затова ни напусна.
Остави я на нас.
- Премълчаваш нещо.
Виждаш но не споделяш с мен. Знам го.
Само нещата, които не разбирам. Все още.
Но аз вярвам, Гани...
Каквото и да стане, с теб ще знаем как да постъпим.
Ще се справим ли?
Ако не опитаме, ще изгубим.
Страхувам се.
Страхът е убиец на разума.
- Ще се опълча срещу страха.
Няма да се предам.
Готови сме за довечера.
Видя ли този?
- Продал се е на враговете ни.
Палимбаша.
- Видях го на базара с тигрите.
И той ще изиграе ролята си.
Готова ли си?
Каква ирония - да избягаме с дара на враговете си!
Но ти се забавляваш.
- Прекалено добре ме познаваш.
Обещай ми да не си безразсъден.
- Само колкото е необходимо.
Скоро ще обявят тревога.
- Пътят към Джакаруту.
Няма да се досетят, че сме избрали тази посока.
Ще си починем тук, докато ви изведем от града.
Ако не се вземат мерки, гражданската война е неизбежна.
Трябва да уведомим Стилгар.
Нека събере наибите.Ще подложим Алая на изпитанието на обсебените.
Знаете какво значи това, света майко.
Тя ви е дъщеря.
Знам какво означава.
Заповед за ареста на федейкин Ал-Фали.
и съюзниците му от сийча Гара Кулан.
Пратете го до всеки град и сийч.
Ще убием безмилосттно тези конспиратори и похитители.
Гледаш ли ме, или ме анализираш?
- Събирам данни.
Трябва да я открием, Дънкан.
Намери я и ми я върни.
Нима не виждаш, че съм в опасност?
Ние сме в опасност!
Може би любовникът ти ще те утеши по-добре от мен.
Направих много грешки, Дънкан, защото се страхувах.
Срамувам се от слабостта си. Опитай се да ми простиш.
Изгубих самообладание и сбърках, но мога да поправя стореното.
Уморена съм и нищо повече, всички ще ме резберат.
Всички освен нея. Трябва да я премахнеш.
Тя ти е майка.
- Тя е бен-джезъритка!
Те ще ме подложат на теста! Моля те, Дънкан.
Моля те! Само на теб имам доверие. Единствено ти ме обичаш.
Трябва да я елиминираш.
Никой няма да навреди на атреидите. Каквато и да е цената.
Справи се добре.
- Млъкни.
Както желаете, милейди
Намерихме дрехите им до пекарната. Напуснали са сийча.
Сигурно носят тогите от Аракийн.
- Отрядът не откри и следа от тях.
Няма и да ги намерят, освен ако децата не пожелаят.
Присъствието ми не им е приятно.
- Те са пуритани, света майко.
Не одобряват това, в което се изврати революцията.
Дойде пратеник на Стилгар. Спешно е.
Имате вест от сийч Табр.
Фали, не!
Внуците ви изчезнаха. Трябва да ви отведа в сийч Табр.