X-Men 2 (2003) (X-Men 2 CD1.sub) Свали субтитрите
на тях се гледало със страх, подозрение, често с ненавист.
По цялата планета бушували дебати:
Мутантите ли са следващото звено в еволюцията на човека?
Или са, просто, нов вид хора, борещи се за място под слънцето.
Между другото, исторически факт е,
че споделянето на света никога не е било качество на хората.
Х-МЕН 2
"Ние не сме врагове, а приятели. Не трябва да сме врагове.
Макар че страстите могат да се разгорещят,
това не трябва да прекъсва връзките на нашата обич."
Линкълн казва това във встъпителната си реч като 16-ти президент на САЩ.
Тя е една от любимите ми.
Ако сте си приготвили билетите можем да продължим обиколката.
Джаки тази вечер имам уговорка със сина ми.
Да, г-н Президент.
Извинете сър, да не сте се загубили.
Имаме проникване.
Нарушителите са няколко.
Г-н Президент, имаме проникване. Джаки, напусни. Да го закараме при колата.
Изходите не са чисти, не знаем колко са.
Обезопасете и двете страни.
Има нещо в коридора.
- Към убежището.
Не е чисто.
То е извън овалния кабинет.
- Заключете това място.
Не стреляйте!
О, Боже господи.
СВОБОДА ЗА МУТАНТИТЕ
ЕЗЕРОТО АЛКАЛИ ИНДУСТРИАЛЕН КОМПЛЕКС
Неандерталци. Някога вярвахме, че те са унищожени през годините на конфликт
с по-развития клон от човечеството наречен Кроманьонец,
но неотдавнашно изследване на нашата ДНК предполага,
че тези две разновидности може да са се кръстосали превръщайки се в съвременния човек.
С други думи, в какво?
В нас.
- Точно така.
Арти.
Не тук.
Ела. Внимавай.
... откачам, когато тя прави това...
Какво гледате? Болен...
Към убежището.
Те ще го убият.
Джийн, добре ли си ?
Да, добре съм.
Само малко главоболие.
Не е само главоболие нали?
Не знаех как да го кажа, но тогава, на Острова на Свободата ти беше...
Скот.
- Ти беше различна.
Не мога да овладея телепатията напоследък.
Не мога да се фокусирам, чувам всичко около мен.
Джийн не е само телепатията ти.
Преди месец ти трябваше да се концентрираш само за да повдигнеш една книга.
Сега, когато сънуваш кошмари, цялата стая се тресе.
Сънищата ми стават все по-лоши.
Продължавам да чувствам, че нещо ужасно ще се случи.
Никога няма да позволя да ти се случи нещо лошо.
Виждали ли сте Боби и Плевел?
Нещо става в склада за храна.
Това е лесен въпрос.
- Защо си такъв загубеняк?
Да! Защо си такъв загубеняк?
Защото мога.
Може ли запалката?
Съжалявам не мога да ти помогна приятелче.
- Джон, удари го.
Защо не престанете да се заяждате?
- За нея?
Мисля че се развълнувала много. - Не е.
Опитваме се да се забавляваме
- Вие сте единствените, които се забавляват.
Това е наистина мило, човече.
И какво ще направиш?
Май вече не си толкова як, а?
Боби, какво направи?
Не бях аз.
Не, аз го направих.
И следващият път, когато изпитате желание да се хванете за гушите,
помислете.
Последни новини.
- Предаваме на живо от Вашингтон,
където беше извършено нападение в Овалния кабинет на Белия Дом.
Бяхме информирани, че Президента и Вице президента не са пострадали.
Източници твърдят, че в атаката са замесени един или повече мутанти...
Мисля че е време да си тръгваме, професоре.
- Мисля че си прав.
УЧИЛИЩЕ ЗА НАДАРЕНИ ДЕЦА - КСАВИЕР
По мое мнение, Магнито стои зад това.
- Не мисля че е той, Скот.
Ако Ерик е организирал нещо такова от затвора,
то би било нерационално и само би навредило на съществуването на мутантите.
Имаш предвид превъзходството им.
- Прав си, Ерик имаше свое виждане.
И, разбира се правителството отново ще въведе Регистрационния Акт.
Или по-лошо.
Президентът би могъл да обяви инзвъредно положение и да арестува всички мутанти.
Мислите ли, че убиецът е работил сам?
- Може да разберем, ако го открием първи.
Ще опитам да го проследя чрез Серебро, но той се движи някак хаотично.
Когато науча точните му кординати,
Буря, Джийн, ще имам нужда от вас. Ще вземете Джета и ще го хванете.
Бил е съвсем близо, нали?
По-близо, отколкото някой би допуснал.
От какво имаш нужда, Уйлям?
- От вашето разрешение да...
... организирам специална операция.
Не, благодаря, г-н Президент.
Мислех, че сте тук за да говорим за реформите в училищата.
Забавно е, че го споменавате, Г-н Президент.
Сенаторе.
- Г-н Президент. Благодаря че дойдохте.
Сенатор Кели, полковник Страйкър.
- Как сте.
Неговият отдел се занимава с феноменът мутация преди мен.
Вие бяхте върл поддръжник на Регистрационния Акт,
но ми се струва, че възгледите ви относно проблемът с мутантите, се е променил.
За добро, надявам се.
Та какво предлагате Г-н Страйкър?
Може ли, г-н Президент?
Успяхме да съберем доказателства за мястото където се обучават мутантите
в региона на Салем, покрайнините на Ню Йорк.
От къде взехте тази информация?
Разпитахме един от терористите-мутанти, хванат при инцидента на Либърти Айлънд.
Ерик Ленчер?
Имате достъп до него?
- До Магнито, да.
Ние създадохме технологията за изграждането на пластмасовия му затвор.
Тази сграда е училище.
- Разбира се.
Какво, по дяволите, е това?
- Кораб.
Какъв кораб?
- Не знаем.
Но излита от баскетболното игрище.
Ако ни бяха разрешили да си вършим работата преди този инцидент...
Добре, чуй ме сега.
Уйлям, обискирайте, арестувайте, разпитвайте,
но последното нещо, което искам да видя по новините в шест е труп на мъртво мутантче.
Г-н Страйкър?
- Сенатор Кели.
Това е Юрико, моят личен помощник.
Здраво стискате.
- Какво мога да направя за вас.?
Ерик Ленчер е затворник, бих желал да го посетя.
Това не е зоопарк, сенаторе.
В този конфликт той е врагът, а вие сте само страничен наблюдател.
Така че стойте на страна.
Конфликт? Г-н Страйкър, наистина ли искате да превърнете това във война?
Аз ръководех наказателните мисии в Северен Виетнам
докато вие още сте сучели от майка си в Уудсток.
Не ми изнасяйте лекция за войната. Това вече е война.
Вие сте мъртви. Вие сте мъртви.
- Вие сте мъртви.
Не искам да те нараня.
Не ме е страх.
Лоуган.
Липсвах ли ти, хлапе?
Всъщност не.
Как я караш?
- Аз съм добре. А ти как си?
Този кой е?
- Това е Боби. Той е мой...
Аз съм и гадже.
Викай ми Ледения.
Добре.
Гадже а? А как...
Все още работим върху това.
Я виж ти кой се е завърнал. Точно навреме.
За какво?
Имаме нужда от детегледачка.
- Детегледачка?
Радвам се да те видя отново Лоуган.
Здрасти, Лоуган.
Здрасти, Джийн.
Трябва да вървя да приготвя кораба.
Е, беше ми приятно да се запознаем.
Хайде, да тръгваме.
- Чао, Лоуган. Ще се видим по-късно.
Буря и аз трябва да отидем до Бостън. Няма да се бавим.
Професора иска да намерим мутанта нападнал президента.
Наистина ли е бил мутант.
Вие ще сте тук, когато се върнем, освен ако не мислите да избягате отново.
Бих могъл да измисля няколко причини за да се навъртам наоколо.
Намери ли това което търсеше, Лоуган?
Почти.
Ще се видим по-късно, момчета.
Пази се!
- И ти. Чао.
Чао.
Ще се радваш ли да ме видиш отново?
Бензинът ми свърши.
Тогава зареди.
Г-н Лориал, до кога ще продължава това?
На колко сте осъден?
- На доживотен.
Не е задължително г-н Ленчер. Просто докато не взема всичко което ми е нужно.
Г-н Страйкър, колко мило, че ме посетихте.
Да не си дошъл да се увериш, че се чувствам удобно.
Готово. Може да си вървиш.
Сега...
Г-н Ленчер.
Искам за последно да ви питам
за къщата на Екзеивиър и за машината наречена Серебро.
Не знам как те понасям да пушиш в училището,
но ако продължаваш да го правиш тук, ще те накарам да си мислиш че
си шест годишно момиче докрая на дните си.
Ще го направиш ли?
- Бих ти завързал косата на плитка.
Добре дошъл.
Искате ли да изляза?
- Не. Просто не мърдай.
Светлините представляват всеки живот на земята.
Белите светлини са хората.
Това са мутантите.
Чрез Серебро аз съм свързан с тях,
и те с мен.
Виждаш Лоуган.
Ние не сме сами, както си мислиш.
Намерих базата в езерото Алкали.
Там нямаше нищо.
Прекъсната линия представлява пътя на мутанта нападнал президента.
Трудно ми е да го засеча.
Не можеш ли да се концентрираш по-добре?
Да, ако исках да го убия.
Там.
Изглежда най накрая е спрял да се движи.
Трябва пак да ми прочетеш съзнанието.
Резултатът ще е същият като преди.
- Имахме уговорка.
Съзнанието не е кутия която може просто да се отключи. То е кошер с милиони...
Спести ми лекцията.
Няма съмнение че адамантиевиаят скелет и амнезията са свързани, но...
Логан, понякога съзнанието има нужда да открие някои неща за себе си.
Обещавам че ще поговорим когато се върна.
Ако си достатъчно любезен да наглеждаш децата довечера.
Скот и аз ще посетим стар приятел.
Изпращам ви координатите на мутанта.
Доведете го веднага щом го откриете.
Да се надяваме че ще сътрудничи.
- Да, за негово добро е. Късмет.
Страйкър, Уилям.
Какво правиш тук?
Почиствам.
БОСТЪН
Това са кординатите.
Той може да се телепортира. Ето защо професора трудно го откри.
Не сме тук за да те нараним.
Просто искаме да поговорим.
Отегчи ли се?
- О, да.
Не искаш ли да слезеш?
Държиш ли го?
- Той няма да ходи никъде.
Нали?
Моля, не ме убивайте. Не съм искал да нараня никого.
Защо ли хората са останали с такова впечатление?
Как се казваш?
- Вагнер, Кърт Вагнер.
Имаше толково много стрелба, толкова страх.
И после остана само болката.
Можех да видя всичко, но не можех да се спра.
Като лош кошмар.
Може би той ме проверява.
А преди да отидеш в Белия Дом, спомняш ли си нещо?
Нищо.
Бях тук.
По-добре да го заведем при професора.
- Професорът?
Ти ли си причини това?
- Да.
Ами това?
Трябва пак да ми прочетеш съзнанието.
- Резултатът ще е същият като преди.
Ще бъдете неразрушим.
- Няма спомени.
Понякога съзнанието има нужда да открие някои неща за себе си.
Върколак.
Никакви спомени. Ти няма да си спомняш нищо.
Не можеш да спиш?
От къде знаеш?
Защото си буден.
Ами ти?
Аз не спя.
Тук никой ли не спи?
- Очевидно, не.
Има ли бира?
- Това е училище.
Това "не" ли означава?
- Точно така.
Има ли нещо друго освен шоколадово мляко?
- Има сода в шкафа.
Мерси.
- Няма проблеми.
Ще го отведа.
Всичко е наред, Скот.
Хубави тонове.
- Благодаря.
Чарлс Екзеивиър. Идваш да ме спасиш ли?
Съжалявам, Ерик, не днес.
Тогава на какво дължа това удоволствие.
Какво знаеш за нападението над президента?
Нищо.
Само това което прочетох във вестниците.
Не ти трябваше да питаш.
Какво е станало с теб?
Имах чести посещения от Уилям Страйкър.
Помниш го, нали?
Неговият син Джайсън, някога ти беше ученик.
Да. Преди години.
За съжаление, не можах да му помогна.
Поне не по начина по който баща му искаше.
И сега приемайки Върколака си мислите,
че ще поправите грешката допусната със синът на Страйкър?
От колко време си тук?
- Няколко години.
И твоите родители са те изпратили в училище за мутанти ?
Всъщност, те мислят, че това е начално училище.
Разбирам. Предполагам, че много подготвителни училища имат свои общежития...
Кораби.
Значи ти и Плевел, а?
Не е каквото си мислиш. Бих искал да е, но просто...
Не е толкова лесно, когато искаш да си близък с някого, но не можеш.
Виждал съм как гледаш д-р Грей.
Моля?
Нищо.
Съзнанието на Логан е още крехко.
Дали?
Или те е страх да загубиш един от скъпоценните си Х-мен, стари приятелю?
Ерик, какво си направил?
Съжалявам, Чарлс.
Нищо не можех да направя.
Какво си казал на Страйкър?
Всичко.
Войната започна.
Скот!
Трябваше да ме убиеш когато имаше възможност.
Но идва време когато всяка майка трябва да си тръгне.
Без нея бебето е безпомощно...
Здрасти.
Какво е това?
Избрали сте грешна къща.
Добре ли си?
Стой тук.
Насам.
- Да вървим.
Джон! Къде е Плевел?
Не знам.
- Трябва да я намеря.
Отвори го.
- Вземи я.
Хайде, влизайте. Да тръгваме. Хайде.
Вземи го. Той е зашеметен.
Мога да ти помогна.
- Помогни на тях.
Плевел!
- Боби!
Оттук.
Хайде. Последвайте ме.
Движение.
Хайде.
Да вървим.
Хайде, насам.
Ето тук е.
Лоуган.
Искате да ме застреляте, давайте.
- Не стреляйте.
Още не.
Върколак?
Трябва да отбележа, че това е последното място на което съм очаквал да те намеря.
Колко време мина? 15 години?
Въобще не си се променил.
Аз, а от другата страна...
Природата.
Чакайте. Трябва да направим нещо. Те ще го убият.
Той може да се грижи сам за себе си. Да тръгваме.
- Боби.
Моля те.
Не предполагах, че Екзеивиър би приел животни, дори толкова уникални като теб.
Ти кой си?
Не ме ли помниш?
Не!
Лоуган, хайде! Да вървим.
Тръгвай. Аз ще се оправя.
- Но ние няма.
Тръгвайте.
Качвайте се.
- Аз ще карам.
Може би следващият път.
Това е колата на Циклоп.
О, така ли?
Какво беше това?
Страйкър.
Казва се Страйкър.
Кой е той?
- Не си спомням.
Тук.
Това е твое.
Тишината ме подтиска.
- Какво правиш?
Не мисля, че това е касетофон.
Сядай.
- Къде отиваме?
Буря и Джиин са в Бостън. На там отиваме.
Родителите ми живеят в Бостън.
- Добре.
Сержант?
Повечето мутанти избягаха през тунелите.
Успяхме да заловим няколко.
- Колко?
Шест, сър.
Добре дошъл, професоре.
Вземете всичко което ни трябва, господа.
Този протест подчертава нарастващото безпокойство сред болшинството Американци.
Регистрацията на мутантите...
Защо го спря? Може би така ще е по-лесно да затворите всички мутанти.
Или може би искате всеобща война?
- О, моля те.
Затвори му устата, Лоу.
- Много ли са на вашето мнение?
Г-н Лаурио?
Аз съм Грейс.
Още една бира?
Разбира се, че искате.
Много си агресивна.
- Да, такава съм.
Никога не съм бил с момиче, както теб.
Знам.
Голяма си мръсница, не мислиш ли?
- Такава е идеята.
Велкро?
Хубаво.
Ще ни хареса.
- Надявам се.
Наопаки.
Уилям...
- Моля те, Екзеивиър, не се предавай..
На това му викам неутрализатор. Ще те държи тук.
Какво си направил със Скот?
- Не се тревожи.
Просто ще го превъзпитам малко.
Но разбира се ти знаеш какво е това.
Ти искаше да излекувам сина ти, но мутацията не е болест.
Лъжеш.
Ти му беше по-добър приятел от мен.
Една година след като Джейсън се върна от училището, жена ми...
Той ни беше обиден.
Обвиняваше ни за това което е. Играеше си със съзнанията ни,
проектираше видения в мозъците ни.
Жена ми... накрая...
взе бормашина и си проби дупка в главата за да накара виденията да излязат.
Момчето ми. Най-великият илюзионист.
За човек, който мрази мутантите, се движите в странна компания.
Те обслужват свои интереси, докато могат да ги контролират.
Вие сте организирали нападението над президента.
А дори не ми прочете съзнанието.
Аз работя с мутанти толкова дълго, колкото и вие Екзеивиър,
но най-печалното е това, че никой не знае колко са те всъщност
и как да ги намери.
Освен теб.
За съжалените тази отрова няма да ти подейства, нали?
Ти си прекалено силен за нея.
Вместо това ние ще отидем направо при източника.
Позволи ми да ти представя мутант 14.
Течността, скрита в мозъкът му действа като агент управляващ съзнанието.
Но това е само началото.
Джейсън?
О, Боже Уилям, това е твоят син.
Какво си му направил?
- Не, Чарлс.
Синът ми е мъртъв.
Точно както и остатъка от вас.
Мамо, татко.
Рони, има ли някой?
Трябва да ти намерим някакви дрехи.
Не подпалвай нищо.
Намерих някой стари дрехи на мама.
Мисля че са от преди да се родя.
Хубави са.
Ало.
Джиин! Къде си?
Тези са на баба.
Благодаря.
Няма да ме нараниш.
Съжалявам.
Няма нищо.
Рони, следващия път...
Кой по дяволите си ти?
Не трябваше ли да си на училище?
- Боби кой е този?
Това е Професор Лоуган.
Има нещо което трябва да ви кажа.
Чист е.
Приятни сънища, Ленчер?
Има нещо различно в теб.
- Да. Имах прекрасен ден.
Не е това.
Сядай.
- Не.
Седни веднага.
- Какво може да бъде?
Какво правиш?
Това е.
Имаш твърде много желязо в кръвта.
Г-н Лаурио, никога не вярвай на красива жена, особено ако те желае.
Кога за първи път разбра че си...
Мутант?
Би ли престанал?
Трябва да ни разберете. Ние мислехме, че Боби ходи на училище за надарени.
Боби е надарен.
- Знаем. Ние само не разбирахме...
Все още те обичаме Боби. Само този проблем с мутантите е малко...
Какъв проблем с мутантите?
... сложен.
По какво точно сте професор?
- Изкуство.
Трябва да видите какво може Боби.
Мога много повече от това.
Аз съм виновна.
Всъщност, мъжете са тези, които носят гена на мутантите, така че вината е негова.
911. Моля заявете своята критична ситуация.
Пратете полиция. В къщата ми има хора и те не искат да ни оставят на мира.
Предполага се че преследването на няколко бегълци е във ход.
Никой не отговаря. Няма никакъв сигнал.
Защо не си починеш? Аз ще продължа да опитвам.
Това какво е?
Това са символи направени от архангел Габриел и предадени на човечеството от ангелите.
Красиви са.
Колко са?
По един за всеки грях.
Значи са много.
Ти и госпожа Грей наистина ли сте учители?
Да. В училище за хора като нас, където можем да бъдем в безопасност.
В безопасност от какво?
От всички останали.
Вън от цирка, повечето хора се страхуват от мен.
Но аз не се страхувам от тях. Не ги мразя. Аз ги съжалявам.
И знаеш ли защо?
Повечето хора няма да научат нищо повече от това, което виждат със собствените си очи.
Аз престанах да ги съжалявам преди много години.
Никой, толкова красив, не бива да е толкова ядосан.
По някога яростта ми помага да оцелея.
Вярата също помага.
Буря, намерих активен приемник.
- Къде?
О, Господи. За мен е.
Опитвал ли си да не бъдеш мутант?
Не веднъж, Джейн. Войниците пристигнаха.
Ами децата?
- Казах им да напуснат. За останалите, не съм сигурен.
Не можахме да се свържем с професора и Скот.
Къде си?
- В Бостън при семейството на Боби Дрейкър.
Добре идваме.
- Буря, побързайте.
Трябва да тръгваме.
- Защо? Лоуган, какво става?
Хвърли ножовете и си вдигни ръцете.
Какво става тук?
Рони?
- Казах да хвърлиш ножовете.
Отворете вратата.
- Счупи го.
Обърни се към стената.
Това е недоразумение.
- Пусни ножовете.
Не мога.
Ето виж.
Останалите, на земята, веднага.
Хлапе, казах на земята.
Не искаме да те нараним.
Знаете ли за опасните мутанти? Не сте ли чували за тях по новините?
Аз съм най опасният.
Залегнете.
Кой, по дяволите е този?
- Кърт Вагнер.
Но във Мюнхенския цирк бях известен като "Невероятното нощно влечуго".
Спести го. Буря.
- Да се махаме оттук.
Джейсън, спри го.