Vampire Hunter D - Bloodlust (2000) Свали субтитрите
вампирите властваха над нощта, но броят им намаляваше.
С наградите за главите им, се появиха и ловци на вампири.
Но един от тях е различен: той е дампир - полу-човек, полу-вампир.
Страшилище за всички, измъчен и самотен, той е...
BMU и The Baby представят:
Л О В Е Ц Н А В А М П И Р И
Л О В Е Ц Н А В А М П И Р И Ж а ж д а з а к р ъ в
Ето го.
Очаквахме те. Казвам се Алан Елбърн и съм човека, който те повика тук.
Продължавай, слушам те.
Става въпрос за сестра ми, Шарлот.
Изчезна преди две нощи.
Станало е след полунощ, докато е спяла.
Свидетели казват, че са видели карета пред къщата.
Карета, принадлежаща на вампира Майер Линк.
Събрах 50 души и тръгнахме по следите му, но напразно.
Попаднахме в засада.
Отвлече сестра ми и уби приятелите ми.
Това е само част от наградата. Ще получиш останалото, когато я откриеш.
Десет милиона долара.
По-добре да тръгваш веднага, защото имаш конкуренция.
Наех и братята Маркъс, които вече потеглиха.
Не мисля така.
Сестра ти може да се е отдала на изкушението. И тогава какво?
Ти трябва да предотвратиш това, за какво мислиш, че ти плащаме!
Достатъчно!
Моля да извините сина ми. Моментът е труден за всички.
Ако познавахте дъщеря ми, щяхте да разберете.
Те е много красива и загубата и е непоносима.
Трябва да ви помоля за нещо.
Ако я намерите променена, може ли да улесните мъките и?
Не! Не можем да сторим това, не е правилно.
Тя няма да е променена. Говориш за собствената си дъщеря!
Алан, чуй ме! Не ми е лесно да го искам, но това трябва да бъде сторено.
Съжалявам, мислех, че ще разбереш.
Разбирам как се чувствате, но десет милиона не са достатъчни.
Какво? Как смееш?!
Спрете, никой да не стреля!
Ще удвоя наградата. Двадесет милиона.
Просто ми я върнете по единия... или по другия начин.
Да е минавала карета с четири коня отпред?
Остави ме...
Лъжец.
По дяволите, имаме си компания.
Голяма компания.
Внимавайте!
Добре ли сте?
Да.
Не е за вярване. Това място гъмжи от тях.
Сигурно вече е минал оттук.
Хайде...
Готови или не, ето ги идват.
Време е за лов!
Елате да си го получите, зомбита.
Амин.
Лейла, тук ли си?
Няма да се бавим, Гроув, остани отзад.
Не мога да заредя.
Не бързай, приятелю...
и... огън.
Уцелих го.
Почивай в мир.
Чувате ли това?
Прилича ми на конски тропот.
Движи се, нагоре по хълма.
Нека опитам...
Добре... точно след...
Точно там!
Прекрасно, просто великолепно. Поздравявам те, страннико.
Какво те води насам? Ако ще играем в една игра, трябва да сме приятели. Кажи ни името си?
Моето е Боргов. Боргов Маркъс.
Ди.
Значи това е прочутия ловец - дампир. Чувал съм за него...
Стига, Боргов, той е конкуренця, не ни е приятел...
Помисли. Какво направихме? Помогнахме му...
Да, съгласен съм. Помогнахме му, а той ще вземе парите.
Ако не бяхме ние, щеше да е мъртъв.
Спокойно момчета. Направихме малка услуга на нашия приятел.
Тази услуга ще ни струва скъпо!
Казвал ли съм ви приказката за катерицата и бухала?
Катерицата цяло лято събирала семена и ядки за зимата.
Един ден, точно преди да падне първия сняг, тя излязла да огледа за последно.
Внезапно се спуснал един бухал, грабнал я, и я понесъл нагоре.
"Срамота", казала катерицата. "Какво ще стане с всичката тая хубава храна"?
Това беше забавно...
Да бе, много смешно...
Схванахте ли? Глупавата катерица мисли само за...
Лейла.
Лейла, къде си се разбързала?
Какво и стана?
Голяма работа, четирима на един!
Сега имат преднина, но утре жегата ще ги забави.
Като заговорих за слънце и жега, нали не е нужно да ти напомням за твоята слабост?
Нарича се топъл синдром и последния път когато го пренебрегна, почти не--
Не се притеснявай.
Мразя когато кажеш това. Какво има? Следи?
Нека погледна...
Да, определено са техните следи.
От около 6 часа.
Задушавам се...
Какво беше това?
Мога да се закълна, че чух нещо.
Млъкни.
Вероятно са пясъчни скатове.
По дяволите! Толкова са много.
Летят като гълъби... Мръсни животни!
Предлагам да се връщаме... Жалко, наистина...
Върни се! Полудя ли?
Моля те, нека се върнем. Не, не--
След като оцеляхме, може ли да спрем?
Чувал ли си думата "неудобство"?
Защото това беше много неудобно!
Прилича ми на резиденция.
Мислех, че вече няма такива. Сигурно е вътре!
Прикрита е идеално...
Добре, пристигнахме.
Запечатана е.
Колко души са вътре?
Двама... Мъж и жена.
Огледай за врата.
Тук няма... тук също...
Сигурен ли си, че има врата?
Какво беше това?
Тя е полудяла!
Врата!
Мъртъв си!
Дошъл съм за момичето.
Не ти го препоръчвам, дампир.
Само глупак би предизвикал вампир през нощта!
Тя е тук по собствена воля.
Освен ако не си от хората, които биха я отвлекли за пари...
...а съм сигурен, че парите са много, тогава ти препоръчвам да ни оставиш намира.
Бих искал да ти повярвам, Майер,
но при дадените обстоятелства, не мога да разчитам на думата ти.
Ти си отвлякъл момичето...
Майер!
Носът ми... носът ми!
Какво стана? Изпуснах ли нещо?
Момичето извика името му... Може би е прав.
Тя е едно наивно дете. Още не го познава.
Не знае на какво е способен...
Кърви зле... Горкото момиче, няма да изкара дълго.
Жалко, толкова много кръв да отиде на вятъра.
Изкушаваш се, нали? Знам че е така.
Мамо...
Само се шегувах... Хайде, имаме работа. Мисли за парите!
Какво си ми направил?
Превързах раната ти и спрях кървенето. Това е всичко.
Разбирам.
Да не си мислиш, че можеш да разкъсваш дрехите на всеки срещнат?
Това си помисли, нали, дампир?
Върни се вкъщи и се погрижи за раната си.
Ти какво? Да не си ми майка?
Повика майка си преди, помислих че имаш нужда от нея.
Виждам я.
Когато изчезне и последния вампир, кой ли ще ни оплаква?
Дали тя? Или някой друг?
Дали някой разбира тази болка, тази самота?
Казах ти, нали? "Остави момичето намира"!
Ще ти създаде само проблеми... плюс това е конкуренция, забрави ли?
Ти помогна на врагът!
Надявам се, че сме на правилния път.
Повярвай ми, знам как мислят вампирите. Когато са заплашени, всички отиват в Барбарой.
Толкова са предсказуеми!
Да, Барбарой. Мразя това място.
Пълно е с всякакви чудовища.
Много ли боли, Лейла?
Лейла?
Раната ти... много ли боли?
Не, добре е. Аз...
Изглеждаш уморен. Трябва да си почиваш.
Той ли ти превърза раната?
На мен можеш да кажеш.
Да...
Нали знаеш, че той е срещу нас. Ще ти донесе само неприятности.
Не знам защо го направи...
Гроув, не казвай на никой, чу ли?
Защо ли е спрял?
Сега ще разберем. Нолт, Кайл, идвате с мен. Лейла, оставаш тук с Гроув.
Добре, готови ли сте?
Винаги.
Нолт, ще хвърлиш ли един поглед?
Може да е капан.
Ние ще те прикриваме...
За мен е удоволствие, господа.
Това е някакъв глупав плат.
Какво по дяволите?!
Невероятно!
Внимавайте!
Осмелявате се да влезете в територията на Барбарой.
Предполагам, че арогантност, а не глупост ви води насам, господа.
...или пък невежество?
Виждам, че сте опитни ловци,
но не можете да се сравнявате с Барбарой.
Петте хиляди години на изолация ни направиха неуязвими!
Какво?!
Какво по дяволите става?
Сянката...
Пазете се от сянката...
Какви ги приказваш?
Нолт?
Нолт? Какво ти се е случило?
Мъртъв е!
Не! Не е! Хайде, Нолт, хайде!
Осъзнай се!
О, Господи! Хайде, имам нужда от теб!
Господи, не!
Близо сме...
Това са мелниците на Барбарой. Предлагам да се връщаме...
Трябва да има и друг път!
Няма друг...
Аз съм Ди, ловеца. Имам работа с Барбарой.
О, не...
Слезе от коня си в знак на почит? Много възпитано от твоя страна.
Искам да спреш протекцията си над Майер Линк.
Какво искаш? Караш ме да се смея...
Виждам, че си красив и забавен младеж.
Нали не се притесняваш, че ти се възхищавам толкова много?
За глупак ли ме вземаш? Платиха ми сто милиона, за да пазя Майер Линк.
Можеш ли да предложиш повече?
Трудно ще се спазарим, старче.
Ами ако не мога да платя?
Наистина ме забавляваш, страннико.
Предполагам знаеш репутацията ни. Барбарой служи на нощните създания.
От пет хиляди години е така и не мисля, че ще стане различно.
Дори и да настъпи промяна, то няма да е заради теб.
Виждал съм много дампири, но никога такъв като теб.
Много жалко, че ще трябва да умреш.
Нали разбираш, че не мога да ти позволя да се измъкнеш жив?
Съжалявам, но трябва да умреш, страннико.
Бойците на Барбарой са свирепи. Без съмнение ти също си боец...
но дори да убиеш някои от нас,
накрая победата ще бъде наша. Заклех се да защитавам каретата.
Приготви се да умреш!
Глупак.
Какво ли прави там?
Боргов, готови ли сме?
Гроув...
Нямаме избор, Гроув, ще трябва да ни помогнеш.
Ще се справиш ли?
Давай!
Не се претоварвай. Искам те обратно.
Нямам нищо лично срещу Барбарой.
Жалко, че ще трябва да убия толкова много от вас.
Възхищавам се на лоялността ти.
Но дали е честно? Да се бия сам, срещу толкова много.
Но... ако така ще ти е по-забавно...
Интересно... имаш право.
Мисля, че той е прав.
Нека ние тримата да забавляваме нашия гост,
...освен ако не мисли, че трима срещу един е нечестно!
Трима срещу един, нечестно!
Достатъчно! Обиждаш ни с глупавите си шеги, Бенги.
Не се разсейвайте, трябва да предпазим каретата.
Аз казвам какво трябва да се направи.
Какво по дяволите е това?!
Давай, Гроув!
Убий ги всички!
Дръж се, Гроув!
Изкарайте каретата!
Ела насам.
Чакам те.
Гроув!
Възхищавам се на духа на младия ловец.
Въпреки че няма шанс срещу Бенги и другите. Жалко, ще изпусна шоуто...
Какво да се прави, такъв е живота...
Събуди се, Ди! Какво ти става?
Не е честно... Сега ще видиш кое не е честно!
Стой там, докато не изгниеш, ловецо!
Глупаци!
Спрете, умолявам ви.
Кажи лека нощ.
Кайл, видя ли къде отиде момичето?
Сигурно се е заплела в колелата.
Отиди да провериш.
Много добре, Каролин. Малко грубичко, но ефективно.
Твои са!
Шибани чудовища!
Всички ли са добре?
Да, но Кайл беше отвън на люка.
Кайл? Къде си?!
Тук долу.
Добре ли си?
Тихо! Още са наоколо.
Не!
Идиот!
Времето ти изтече. Излез, за да довършим започнатото.
Излез, страхливецо! Ще си платиш за това, което причини на брат ми!
Буден ли си?
Помогни ми, погълни магията.
Голям използвач си, знаеш ли?
Пази се от сянката.
Не мърдай.
Лесно ти е да го кажеш.
Дръж си устата затворена.
За малко...
Резервоара е надупчен.
Няма мърдане, горивото е изтекло. Какво ще правим?
Какво ще правим? Боргов, някакви идеи?
Как е Гроув?
Честно казано - не много добре. Боргов, събуди се! Какво си се замислил?
Мислех си за каретата.
Чудя се къде ли е сега?
На този етап можеш само да гадаеш.
Мен ако питате, или ще отплават от пристанището на Небрал,
или се крият някъде в планината Гранардж.
Надявам се да е така.
Имаме нужда от гориво, а Гаруша не е далеч оттук.
Кайл, отиди с Лейла. Аз ще оправя повредите.
Ако търсите пътя към звездите, тогава елате при мен.
С цялото си сърце се моля да пристигнете невредими.
"Пътят към звездите"
Не знам за теб, но на мен конят много ми липсва.
Как му беше името?
О, прилагаш ми лечение с тишина.
Имам две думи за теб - топъл синдром!
Виж, знам че съм паразит, но винаги съм ти бил полезен.
Ако на теб не ти пука от смъртта, трябва да знаеш,
че не искам да се превръщам в парче от печена пуйка.
Каква полза, говоря си сам...
Колко струва?
Задръж си парите.
Хайде, вземи ги.
Да тръгваме.
Лейла?
Разбирам...
Това е той, нали?
Кайл, защо не тръгнеш без мен?
Трябва да свърша една работа.
Разкарай се!
Казвал ли съм ти, че си неотразима с тези прилепнали дрехи?
Не, кажи ми...
Току що го направих. Внимавай с този тип, Лейла.
Една бира.
Тъкмо се възхищавах на интересното ти оръжие.
Не се притеснявай, нямам намерение да го използвам скоро.
Това е добре, защото пък аз нямам намерение да ти го оставя.
Предай го.
Чу ли ме, момиче?
Благодаря ти...
Наздраве, шерифе. Бих те черпила едно...
Благодаря, но по-добре не.
Щях да кажа, че сигурно сте ужасно зает с този дампир в града.
Какъв дампир?
Искам да купя коня.
Триста хиляди долара. Ако не ти харесва цената - отиди някъде другаде.
Замръзни! Да ти виждам ръцете...
Веднага!
Почакай, шерифе, той си плати за коня.
Какво правиш?!
Вземи си парите и изчезвай!
Тук няма място за теб. Не продаваме на дампири.
Разбра ли?
Разбра ли ме, дампир?
Я почакай, този кон е мой!
Ще го продам на когото си поискам, стига да може да си го позволи.
Не можеш, имаме закон за такива като него!
И добре причина за закона.
И какъв е той?
Не си играй с мен, знаеш че дампири не се допускат в града.
"Не се допускат в града", а?
Спомням си, преди много време,
...че в града имаше вампири и дампири.
Точно затова е закона!
Изслушай ме. Ти още не си бил роден.
Направи си услуга и изслушай историята.
Ще ти разкажа за времето, когато бяха отвлечени децата.
Бяха десет деца.
Да, чувал съм тази история.
Оказа се, че похитителите са вампири.
Тогава хората от града събраха пари да наемат ловец на вампири.
Искаха най-добрия.
Ловецът беше силен и мълчалив мъж.
Той свърши работата си и върна децата на родителите им.
Задачата не беше лесна, много вампири загинаха от ръката му.
Когато всичко свърши и децата бяха в безопасност, хората нападнаха ловеца.
Обвиниха го, че той самият е полу-вампир и го наказаха.
Не ги обвинявам.
Не можеш да им имаш доверие.
За това си прав.
Но той си свърши работата!
Виждам, че трябва да поема нещата в свой ръце. Пуснете го!
Какво е това?
На какво ти прилича? Хвърли пистолета, глупако!
Не знаеш какво правиш, свали оръжието.
Много добре знам какво правя.
Не, не знаеш! Изкуфял старец!
Предпочитам да съм изкуфял старец, отколкото такъв като теб, шерифе.
Добре, не стреляй.
Ще те застрелям без да се замислям, може дори да ми хареса.
Качвай се на коня, страннико!
Благодаря ти.
Не, аз ти благодаря. Това е най-малкото, което мога да направя.
Може и да съм изкуфял старец, но никога няма да забравя лицето ти.
Няма да забравя и какво направи за мен тогава.
Точно така! Аз бях едно от отвлечените деца.
Винаги съм се чувствал зле, заради начина по който се отнесоха с теб.
Никой не спря да ти благодари.
Изгониха те от града.
Значи е вярно това, което казват за дампирите...
...че не остарявате. Хайде, тръгвай.
Къде ли е Бенги?
Защо се забави толкова?
Конете си починаха. По-добре да тръгваме.
Хайде.
Какво има, господарю? Мога ли да ви помогна с нещо?
Все още е светло, господарю!
Какво?!
Остави я, Машира.
Да, господарю.
Липсва и слънцето, нека му се порадва.
Аз съм Ди, ловеца.
Баща ти ме изпраща.
Не се страхувай. Няма да те нараня.
Стоиш на слънчева светлина? Значи още не си трансформирана.
Тогава, защо си още с него?
Миналата вечер извика името му.
Защо го направи?
Баща ми не ти е казал, че съм влюбена в Майер?
Не трябва да се влюбваш в него. Не знаеш какъв е той.
Влюбена съм. Само ако знаеше колко е добър с мен.
Обичам го...
Моля те, повярвай ми! Никой друг не иска.
Но ти не разбираш.
Той е това, което е, Шарлот. Не можеш да го промениш.
След време ще те трансформира, и тогава ще трябва да те убия.
Добре, убий ме. Бих умряла, отколкото да отида някъде без него.
Не ме връщай. Не мога да живея без него.
Колко мило.
Те е влюбена във вампир...
Толкова мило.
Глупачка!
Глупаво момиче! Ставай, тръгваме!
Остави ме намира!
Осъзнаваш ли колко хора е убил възлюбения ти Майер?
Вампирът, който защитаваш!
Никой!
Глупачка! А ти не мърдай, "приятелю".
Съжалявам, но не искам да деля печалбата.
Разбираш, нали? Нищо лично.
Над теб!
Какво има?
Прекалено много слънце!
Не те ли предупреждавах? Но ти не искаше да чуеш!
Няма да оцелееш, трябва да се заровиш в земята!
Побързай!
Лейла, там ли си? Обади се.
Да, слушам те.
Добре ли си? Къде се намираш?
При езерото Шавон. Каретата се насочи на север.
Ще ги настигнем. Лейла, виждала ли си дампира?
Не, не съм го.
Добре, пази се. Боргов, край.
Нещата се обърнаха.
Това ми избистри главата.
Мисля, че трябва да ти върна услугата.
Да не ти хрумне някоя глупост.
Просто съм се скрила от дъжда.
Ако имаше друг подслон, нямаше да съм тук.
Когато дъжда спре, ще се махна от теб...
Мисля че знам какъв ти е проблема.
Семейството ти е жертва на вампири.
Не знаеш за какво говориш.
Нямаш и най-малката представа.
Добре, може и да не знам.
Проклетото нещо ме убива.
Ти си доста странен, знаеш ли?
Като изключим това, че си дампир...
Как разбра за майка ми?
Преди я повика, не си ли спомняш?
Отвлякоха я вампири. Баща ми тръгна след тях...
Опита се да я спаси, но те го убиха.
След това майка ми се завърна, но не беше същата.
Беше трансформирана и хората от града я убиха с камъни пред очите ми.
Тогава напуснах дома си и се присъединих към братята Маркъс.
Исках да стана ловец и да отмъстя за смъртта родителите си.
Оттогава съм виждала много ужасни неща. Унищожени семейства, унищожени мечти...
И винаги вампири бяха виновни за всичко.
Разбирам те.
Но животът на ловеца не е никакъв живот.
Само за това ме бива, а изглежда че и ти не познаваш друг живот.
Затова предлагам да направим споразумение.
След като и двамата сме избрали този начин на живот...
Ако някой от нас умре, другият ще трябва да носи цветя на гроба му.
Как ти се струва?
Заради дъжда е, ставам сантиментална.
Не знам защо го казах, просто обичам цветя.
Но не вярвам някой да ми донесе, все пак съм съвсем сама.
Имаме много общо с теб. И двамата сме самотни ловци.
Няма значение, беше глупаво...
Съгласен съм...
Ще ти донеса цвета, ако оцелея.
Но не очаквам от теб...
Престани. Не говорех сериозно.
И все пак не разбирам защо го правиш?
Защото съм дампир.
За разлика от теб, аз не мога да избирам начина си на живот.
Не може да са стигнали далеч, бурята ги е забавила.
Вече сме квит, разбираш ли?
Имам много лошо предчувствие...
Кака така?
Най-накрая разбрах накъде са тръгнали.
Ако си мислиш за замъка, значи си познал.
Да, към замъка. Замъка Чейт.
Не можем да ги последваме там! Това е чисто самоубийство!
Какво, страх те е от малко лудост? Ние да не сме нормални?
Просто трябва да ги хванем преди да стигнат.
Ще ги пресрещнем на моста.
Спомням си този трик, когато ловяхме вампирите в Калдо.
Тогава подейства, ще свърши работа и сега.
Лейла, обади се.
Слушам те.
Какво става?
Идвам.
Не мърдай.
Само едно излишно движение и ставате на парчета.
Искаш ли да опиташ?
Така си и мислех.
Искаме само момичето.
Здравей.
Все още е човек! Хайде, излизай!
Веднага!
Боргов, не иска да излезе.
Правим ти услуга.
Излизай казах.
Нека ти е за урок, страхливо животно!
Боргов, погледни! Боргов!
Какво по--
Този да не е полудял!
Не знае ли, че не може да понася слънчева светлина?
Няма да ви позволя да я отведете!
Така ли?
Благодаря ти, много ни улесняваш.
Това заслужаваш!
Ела насам...
Виж го как се пържи!
Защо я пусна?!
Обичам те.
Не мога да продължа без теб...
Какво?!
Да я оставим да се самоубие...
После ще довършим и него. Какво ще кажеш?
Накрая пак ще вземем наградата.
Прав си.
Спри!
Кайл!
Върви в ада!
Какво?!
Не се притеснявай за раните ми.
Те ще заздравеят, и тогава ще заминем за градът на вечния мрак.
Когато пристигнем ще бъдем свободни.
Истина е, повярвай ми.
Ще пристигнем скоро.
Това е краят!
Само ние останахме, Боргов, трябва да се откажем.
Дори и да стигнем до замъка, никой няма да се измъкне жив от там.
Не можем да се откажем сега! Дължим го на Кайл и Нолт!
Продължаваме!
Послушай ме, Боргов.
Млъкни! Не искам да те слушам!
Ти какво мислиш, Лейла?
Страх ги е.
Страхуват се, защото знаят, че никога няма да се откажем.
Не трябва да спираме.
Ако спрем сега, по-добре да зарежем всичко.
Докато те съществуват, винаги ще ги преследвам.
Господарю, чувате ли?
Той идва.
Замъка е съвсем близо.
Аз ще се оправя с него.
Близо сме! Замъка Чейт. Скоро ще се появи на хоризонта.
Домът на Кармила, кървавата графиня.
Чувал ли си за нея? Цели 500 години продължи нейното кърваво царуване.
Твоят баща - краля на вампирите, се разгневил от суетата и.
Бил обиден от нейната ненаситност и жажда за кръв.
Толкова се разгневил,
че я убил докато спяла, пронизвайки я с меч.
Тя все още броди в замъка с останалите фантоми и демони.
Но това не те интересува, нали?
Но аз знам какво ти е.
Това което наистина те интересува...
Мисълта, че онези двамата могат да дадат живот на още един дампир, нали?
Виждаш ли? Познавам те. Знам какво мислиш, какво чувстваш...
Знам всяко твое движение.
Не можеш--
Радвам се, че най-накрая се срещнахме. Ти бе достоен противник.
За кого работехте?
Кармила ни нае.
Като Барбарой, мисията ми е изпълнена и мога да умра спокойно.
От писмото разбрах, че ви е много трудно.
Разбирам как се чувствате.
Любовта не е само за хората, вампирите също се влюбват.
Надявам се, че мога да ви помогна.
Много сме ти благодарни, Кармила.
Починете си, изглеждате уморени.
Сигурна съм, че младата дама иска да се освежи.
Вероятно сте чули слуховете за мен.
Това са само слухове, породени от ревност и завист.
Не съм кървавата Кармила, както обичат да ме наричат.
Погледнете.
Това е кораба.
Той ще ви отведе до града на вечния мрак, където ще заживеете спокойно.
Там ще бъдете щастливи.
Бяха времена, в които всеки замък имаше такъв кораб,
а нощем, небето се озаряваше от светлините им.
Това бяха славните времена на вампирите...
...и любов като вашата не беше толкова невъзможна.
Днес е толкова различно...
Останали сме толкова малко,
самотни и неразбрани.
Но вие двамата... Успяхте, въпреки всичко.
Толкова съм... щастлива за вас.
Корабът не е използван от години.
Не зная дали ще лети безопасно, но съм сигурна, че ще поемете този риск.
Благодарни сме ти...
Искаше ми се да дойда с вас...
Толкова си красива.
Защо спря? Искам те, Майер. Искам всичко от теб.
Защо не?
Не знаеш какво е, Шарлот.
Да живееш във вечен мрак.
Винаги жаден за кръв и презиран от всички.
Не мога да си представя такъв живот за теб, Шарлот.
Какъв егоист си, Майер!
Нося огромен товар на съвестта си.
Селяните, ловеца и семейството ми все още страдат за мен, Майер.
Ти не си виновна, Шарлот. Вината е изцяло моя.
Тогава и двамата сме виновни, защото няма да познаем щастието.
Исках да си щастлив, Майер. Затова оставих семейството си и тръгнах с теб.
Но тяхната болка се превръща в наша, и това няма край.
Сега сме заедно и искам да съм близо до теб.
Без това - нямаме нищо.
Болката която причиних на всички вече изчезна.
Ти си всичко за мен, любов моя.
Ще поговорим за това по време на пътуването ни.
Имам недовършена работа.
Не излизай от стаята.
Ди!
Момичето иска да се върне вкъщи, Майер.
Не го вярвам...
Шарлот...
Нещо не е наред.
Не е нужно да ме слушаш.
Можеш да прецениш и сам.
Хайде!
Лейла, не тръгвай!
Не влизай вътре...
Ако влезеш, няма да се измъкнеш жива.
Ще се измъкна!
Не!
Лейла, провери горе.
Добре.
Хубава шапка.
Зная че ме мразиш, Ди. Опитай да ме разбереш...
Аз обичах баща ти.
Нолт? Кайл?
Не вярвам на очите си. Каква жалка гледка сте.
Какво правиш? Изправи се!
Чу ли ме? Казах да стенеш.
Махай се!
Искам да остана сама.
Разкарай се!
Можеш ли да ми простиш, Ди?
Знам че си самотен.
Аз също бях самотна, докато ти не се появи.
Чу ли ме?
Поплачи си.
Знам как се чувстваш.
Вината не беше твоя.
Моя е!
Пусни ме!
Почакай!
Това е илюзия. Кармила си играе с нас.
Прекрасно!
Не съм се забавлявала толкова от векове. Нямате нищо напротив, нали?
С вас е много интересно.
Много добре се справяте.
Къде си скрила момичето?
Какво правиш, Боргов? Нямаме време за това.
Лейла, влюбена ли си в този дампир?
Полудя ли? Какво ти става?
Боргов!
Хвърли оръжието си, дампир.
Хвърли го веднага!
Тя те трансформира, нали?
Тя ще умре! Предупреждавам те, дампир.
Не се приближавай!
Достатъчно! Сега ще умреш!
Не! Гроув!
Погледни! Кармила идва.
Духът на Кармила!
Дампир, майка ти беше човек,
но баща ти е вампир и ти предаде неговата древна кръв.
Съюзи се с хората срещу нас!
Расата ни изчезва и ти помагаш за това.
Избиваш предците си, дампир.
Трябва да се засрамиш!
Твоята слабост е човешкото в теб.
Хората не са нищо повече от храна. Отнасяме се с тях като с животни.
Това е закона на природата!
Времето ти изтече.
Расата ви ще изчезне. Вие трябва да умрете!
Това е закона на природата!
Силни думи от един дампир.
Не забравяй, че душите ни...
...са безсмъртни.
Не, Кармила. Няма нищо вечно.
Сега разбирам...
Трябваше да се сетя по-рано.
Нямам друг избор, освен да използвам сила!
Това е невъзможно!
Ти ли си сина на краля на вампирите?
Кой си ти, дампир?
Такава сила!
Шарлот, събуди се. Имам нужда от теб.
Скъпи, ти ли си?
Аз съм.
Щастлива съм, че най-накрая сме заедно.
Заедно...
Ти ме ощастливи, Майер. Позволи ми да сънувам...
...да сънувам за нашето пътуване към звездите.
Нашата мечта. Нашата прекрасна мечта.
Това не е сън. Ние ще полетим към звездите.
Скъпа моя.
Ти и аз ще се махнем оттук.
Ще полетим заедно към града на вечния мрак.
Там, където ще бъдеш свободна.
Да... свободна.
Най-накрая...
Любима моя...
Да тръгваме... далеч оттук.
Не мърдай, Майер.
Връщам я...
...обратно при семейството и, което я обича.
Тя знае, че аз я обичам най-много.
Ти никога не си обичал човек, няма да ме разбереш.
Но не съм и убивал такъв.
Опитваш се да устоиш на природата ни, но това няма да е вечно, Ди.
Жаждата за кръвта им е по-силна от теб.
Ако този ден дойде, някой друг ще ме убие.
Толкова е просто...
Каква тъжна загуба...
Достатъчно убийства, тъга и смърт.
Дойде ми до гуша...
Дойде ми до гуша!
Защо?
Защо не ме уцели... в сърцето?
Тя е мъртва. Пръстена ми стига.
Ще го покажа на баща и, като доказателство.
Ще ме закараш ли до града?
Парите от наградата трябваше да са мои.
Но ще те оставя да ги задържиш.
Къде я води?
Далеч оттук.
Далеч...
Хайде, лети!
Ще се справиш...
Хайде!
Полети далеч...
Скъпи опечалени, събрали сме се тук, за да отдадем последна почит на нашата сестра.
Предаваме духа и в нежните ти ръце.
Вземи я при себе си и я дари със спокойствие.
Въпреки че води труден живот, сега позна блажения ти покой.
И ще намери отговор на всичките си въпроси,
а тези, които е обичала, ще познаят щастие и вечен мир.
Защото сега я виждаме мъгляво,
но после ще я видим ясно.
Господине!
Почакайте!
Господине, почакайте!
Извинете, господине, чудех се дали познавахте баба ми Лейла?
Това сте вие, нали?
Баба ми е разказвала за вас. Ще се радвам, ако дойдете вкъщи. Татко много ще се зарадва.
Моля?
Много си мила.
Хайде, живеем наблизо.
Тук съм, за да спазя обещанието си към една стара приятелка.
Тя се страхуваше, че никой няма да скърби за смъртта и.
Радвам се, че е грешала.
Разбирам...
Благодаря ви че дойдохте, господине.
Сбогом...
Това беше мило. Не си бил чак толкова лош.
Просто си облечен лошо.
Превод и субтитри: The Baby