Serendipity (2001) Свали субтитрите
Извинете.
Няколко години по-рано
- Съжалявам.
- Съжалявам.
Искате ли ги?
- Не, моля.
- Вземете ги. Последният чифт са.
Госпожице, имате ли друг чифт от черните кашмирени ръкавици?
- Само това, което е изложено.
- Нямате ли склад?
- Не, нямаме и таван.
- А мазе?
Вземете ги. Нямам нужда от тях.
- Не, вие ги видяхте пръв. Аз...
- Моля ви, настоявам.
Вземете ги. Чакайте.
- Извинете, сър, наши са.
- Така ли?
Вашите ръкавици? Как така? Те просто си висяха тук,
стоят си с малко етикетче за цената.
- Тъкмо ги обсъждахме.
- Е, имам новина за вас.
Можете да си ги обсъждате колкото искате, след като отида да ги платя.
- Спокойно?
- Да се успокоя? Остават пет дни до Коледа.
Аз съм насред универсален магазин в Ню Йорк, а той ми казва да се успокоя.
Те трябваше да са много специален подарък за някого.
- Прекалено много се задълбахме.
- А, така ли?
- За кого бяха?
- Приятелят ми.
- Приятелката ми.
- Нейният приятел.
- Неговата приятелка.
Един чифт ръкавици за двама души?
- Трудно е да се обясни.
- Опитайте.
Добре, давай.
Ами в момента той е мой приятел.
Но след 18 месеца...
след операцията...
- Той ще бъде...
- Тя ще бъде...
Моя приятелка. Разбрахте ли?
Не се хванахте.
- Не, но все пак Весела Коледа.
- Много благодаря.
Заслужихте си ги. Бързо ви хрумна.
- Благодаря. Беше общо усилие.
- Да, така беше.
- Не знам как да ви благодаря.
- Ами...
Ами...
Масата е готова.
Благодаря.
Не знам на какво щеше да се хване.
- Но мисля, че го изплашихме.
- Беше доста страшна.
Свърши работа. Страхотно кафе.
Говоря сериозно за сметката. Това е най-малкото, което мога да направя.
Благодаря, но разбираш ли,
сега трябва да търся нещо друго за приятелката си.
- Наистина са били за приятелката ти.
- Да, наистина.
- Тогава не мога да ги взема.
- Но трябва.
Иначе няма ти да черпиш.
Това е най-хубавият коктейл.
- Как откри това място?
- За първи път дойдох заради името.
"Серендипити", една от любимите ми думи.
Така ли? Защо.
Толкова звучен начин да кажеш: щастлива случайност.
Като изключим, че не вярвам в случайността.
- Мисля, че съдбата определя всичко.
- Така ли?
- Да.
- Съдбата определя всичко?
- Така мисля.
- Всичко е предопределено?
- И нямаме никакъв избор?
- Взимаме собствени решения.
Но съдбата ни изпраща малки знаци
и от това, как ще ги разчетем, зависи дали ще сме щастливи или не.
- Малки сигнали.
- Да.
Щастливи случайности. Случайни открития, Колумб и Америка.
- Да, или Флеминг и пеницилина.
- Пеницилина.
- Флеминг ли се казваше?
- Да.
Или "Джонатан и ръкавиците".
- Това не го знам.
- Не знаеш историята?
Това е стара народна приказка.
Нашият човек, Джонатан, излиза да търси черни ръкавици.
И в един прекрасен момент на щастлива случайност или случайна щастливост,
той се натъква на красиво, привлекателно английско момиче с приятел.
Наистина имаш приятел, нали?
- Да, имам.
- Така си и мислех.
- И ти имаш дама за ръкавиците.
- Да, имам.
Беше ми много приятно.
- Надявам се, ще се радваш на ръкавиците.
- Със сигурност.
Обикновено ценя собствената си предвидливост. Какво искаш за Коледа?
Стикове за голф.
Сега ли ще се срещаш с приятеля си?
Не, той вероятно сега прави същото като теб.
Започва да се влюбва в нечия друга приятелка?
Съжалявам, исках да кажа, че прекарах чудесно.
Може би трябва да ми дадеш телефонния си номер за всеки случай.
- В случай на какво?
- В животоспасяващ случай.
Току-що си прекарах страхотно и никога няма да те намеря отново.
Ако ни е писано да се срещнем отново, ще се срещнем.
Но не сега е момента.
Може би е трябвало да се срещнем по британско време и сега е пет часа по-рано.
Хайде, дори не ти знам името. Аз съм Джонатан.
- Това кара ли те да ми кажеш нещо?
- Да.
Весела Коледа, Джонатан. И благодаря.
Само това?
Господи, много съжалявам.
Мисля, че си забравих шала.
Не, тук няма нищо. Проверете горе.
- Може би е още там.
- Благодаря.
Здравей.
Здравей.
Нека да направим нещо.
Добре, какво искаш да правим?
Не ме интересува.
Добре, хайде.
Кажи ми, че не си тук на гости за една седмица,
или се омъжваш за някого, за да получиш зелена карта.
Нищо подобно. Ти?
Не, горд американски гражданин. Нямам криминално досие.
Значи няма да ми кажеш името си.
Тогава ми кажи какво най-много ти липсва от родна Англия?
Ужасно ми липсва мама.
Ако бях на нейно място, ти също щеше да ми липсваш.
Добре. Любим филм.
- Правилният отговор е "Хладнокръвният Люк".
- Никога не съм го гледала.
Стига де, никога не си гледала "Хладнокръвният Люк"?
Пол Нюман? Господи, стига!
Садистично ченге със слънчеви очила и без име.
Напомня ми за теб.
Любимо преживяване в Ню Йорк.
Това води в класацията.
Поласкана съм.
Нещо друго?
Любима поза в секса?
Да. И тази ми е любима.
- Добре ли си?
- Да.
- Нарани ли се?
- Не. Да.
Така ли? Нека погледна.
- О, господи. Това е дълбока рана.
- Драскотина.
Какво? Ще го оправим веднага.
Готово.
Какво? Гледаш луничките ми.
Това е проклятието на англичаните. Светла кожа и лоши зъби.
Имаш страхотни зъби.
Това не са просто лунички.
Ако се вгледаш, можеш да видиш Касиопея.
- Какво?
- Ето тук.
Изчакай малко.
Добре, ето я историята.
Преди много време в Етиопия,
имало кралица на име Касиопея,
която се мислела за най-красивата жена в целия свят
и нямало човек, който да не е бил обиден
от вечната й суета.
Един ден наистина прекалила и обидила боговете.
Не си спомням какво направила и кого обидила,
но било много лошо. Чашата преляла.
Посейдон, богът на морето, наказал Касиопея,
като я сложил с главата надолу върху трона й в небесата,
принудена цяла вечност да стои с пола на раменете
и цялата й кръв придошла в главата.
Сега е просто съзвездие в небето,
малко английски лунички във формата на трон.
Направила една фатална грешка.
И я плаща вечно.
Правилно.
- Да, да.
- Четливо, четливо.
- Не мога да повярвам, че правя това.
- Моля те.
Нека съдбата поеме в правилната посока.
- Това беше инцидент. Напиши го отново, моля те.
- Не мога.
Беше знак.
Съдбата ни казва да се разделим.
Ако съдбата не искаше да сме заедно, тогава защо се срещнахме?
- Хванах те.
- Не знам.
- Това не е точна наука, а усещане.
- Ами, ако грешиш?
Ами ако всичко е в наши ръце и просто се разминем?
Без имена, телефонни номера, нищо. Какво мислиш, че ще стане?
Да не мислиш, че милата стара съдба ще прати адреса ми
- право на вратата ти?
- Това е най-добрата ти идея за цялата вечер?
- Какво е доброто?
- Ето. Напиши името и адреса си.
- Върху петдоларова банкнота?
- Просто го направи.
Ти си странна и интересна жена.
Сега?
Чакай.
Хей!
Какво беше това, по дяволите?
Когато тази банкнота се върне при мен, ще мога да ти се обадя.
И когато чуеш гласа ми от другата страна,
тогава ще повярваш в съдбата, нали?
- Ами аз?
- Какво искаш да кажеш?
Да изпратим във вселената нещо с твоето име и адрес, а?
- Не е ли честно да направим така?
- Да, честно е.
Какво подобно имам? Имам наистина добра идея.
- Каква?
- Добре.
- Тук има много туби.
- Добре, виждаш ли тази книга?
Да.
Когато се прибера вкъщи,
ще си напиша името и номера си вътре.
Утре ще я продам в магазин за стари книги.
В кой?
Няма да ми кажеш. Защо няма да ми кажеш?
Всеки път като минаваш покрай някой магазин,
ще трябва да поглеждаш дали я има вътре.
Грешиш. Не можеш да прекараш най-прекрасната нощ в живота си
с напълно непознат и после да оставиш всичко на случайността.
- Можеш ли?
- Ела за малко.
Какво, ще си наемем стая?
Шегувам се. Но искам да те опозная.
- Къде отиваме?
- Добре.
- Стой тук.
- Добре.
- Стой там. Не ме карай да идвам.
- Добре.
Ако и двамата случайно изберем един и същ етаж, значи трябва да сме заедно.
Ти си луда.
Хайде, влизай.
Поеми си дъх и когато вратата се затвори, натисни копче.
- Не разбирам.
- Не трябва да разбираш, а да вярваш.
Да вярвам в какво?
В съдбата.
Хей!
Сара. Казвам се Сара.
Ето, виждаш ли? Беше прав.
Хайде, приятел.
- Аз съм нагоре.
- Няма проблем, Джош обича да се вози.
Нали, Джош.
Не прави така! Не ги пипай!
Успокой се. Той е просто хлапе.
Май заседнахме.
- Пак тръгнахме.
- Благодаря.
- Тя тук ли е? Тук ли е?
- Не, не мисля.
Хайде, Джош. Да вървим.
Добре, внимавай.
Тук ли е?
- Не, не е тук. Обратно в асансьора.
- Не е тук?
Хайде!
Хей, Сара. Съжалявам.
- Съжалявам.
- Какво?
Съжалявам.
Няколко години по-късно
Обикновено трябва да се моля за да съм на сватба.
И ако ме поканят, разбира се, тя се отменя,
или е отвъд океана, а ми е отказана виза
и не мога да присъствам, което е абсурдно, странно и ужасно.
Благодаря ви. Поемам тази отговорност.
За мен е чест да съм кум.
Казват, че веднъж в живота се появява някой,
с който ви е предназначено да бъдете.
Всичко е прекрасно, звездите показват пътя,
тялото и духа са в хармония.
За моя приятел Джонатан Трейгър,
този човек бях аз.
Както знаете, Джони и аз бяхме еднакви.
Бяхме братя от различни майки.
Приятели сме от студентските години.
Гледах го как излиза с жена след жена и накрая винаги лазеше...
лазеше обратно при мен.
- Беше унизително.
- На теб ти харесваше.
Но една вечер се върна в къщи и всичко беше вече различно.
Неговата младежка мечта, да снима документални филми беше минало.
- Слава богу.
- Едва реагираше
на закачливото и все пак измъчено трепване на пръста ми...
срещу меката част на черепа му, докато учеше за последните изпити.
И това е защото той я намери.
Жената, с която му беше писано да е. И ако някой със сигурност
знае, къде той поставя своята половинка, това съм аз, първата му съпруга.
Тя е умна, тя е забавна, тя е красива.
Накратко, тя е жената, за която мечтае всеки мъж.
И мисля, която всички имаме. Така че с мъка
и с нежни спомени,
вдигам наздравица
за новата госпожа Джонатан Трейгър.
Ще ви кажа какво.
Ще ви кажа нещо. Приятели, ако трябва да загубя Джони заради някоя,
не мога да си представя по-идеална жена от Хали.
За здравето и на двама ви.
- Колко е пиян по десетобалната скала?
- Дванайсет.
Мислиш ли, че някога романтиката между Дийн и Кортни ще изчезне?
- Не знам. Не съм ги виждал да се бият.
- Аз също.
Сигурно е кучка, като правят секс.
Имаме суфле от нар, което е невероятно и е различно от шербета.
С удоволствие бихме се присъединили,
но Кортни трябва да става рано, така че ще бъда добър.
Хали, чуй ме. Все още не е късно да го зарежеш.
- Лека нощ, Дийн.
- Аз съм на 166-та и...
Лека нощ, Кортни.
Мамо, не гледай това. Трябва ми прегръдка.
- Ти си прекрасна.
- Лека нощ.
- Имаш нужда от мен.
- Хайде, скъпа.
Не ми е приятно да го казвам, но също трябва да се прибирам.
Трябва да ставам в 8:00 сутринта. Утре денят ми е ужасен.
- Ела за по питие.
- Не иска. Няма да дойде.
- Ще се видим след около 20 часа.
- Довиждане.
- Обичам те, сине.
- Лека нощ.
- Джордж.
- Внимавай.
Добре ли си?
- По-добре да станеш по-късно.
- Така ли, защо?
Защото ще се прибера и ще се съблека...
ще се покатеря на леглото
все едно сме се скарали ужасно.
Ще се видим по-късно.
Четенето е добро за вас. Дава знания.
Четиво?
- Чакайте, чакайте, чуйте.
- Четох я отдавна.
- Имам сценария на "Мостовете на Медисън".
- Гледах филма. Беше страхотен.
Добре и...
И нищо. Не направих нищо.
Просто я оставих да си тръгне от партито и нищо не й казах.
И сега си отиде завинаги.
Тя беше моята половина.
Кени, мисля, че е опасно да се използва термин като "моята половина".
Има някакъв магичен елемент, който не можем да контролираме,
като съдбата.
Мисля, че като вярваме в такива неща, това ни отклонява от нашия житейски път.
Ако терапията продължи така,
мисля, че ще намериш много хора, с които можеш да бъдеш щастлив.
Наистина ли вярваш в това, Сара?
Да, наистина.
- Заповядайте.
- Благодаря.
Първо трябва да кажеш да.
Да.
Чакай малко.
- Нека...
- Успях.
Успях.
Няма да се вглеждаш в това, нали Сара?
- Това е случайност, нищо повече.
- Не.
Ще го оправим.
Красив е. Харесва ми.
Преоблечи се. Ще кажа на Райън, че си казала да.
- Защо? Тревожил ли се е?
- Не за теб. За турнето.
Надява се медения месец да съвпадне с графика ни.
Как ти звучи Бора Бора?
Много... секси-секси.
Ако си голф играч и имаш обедна почивка от един час,
ще използваш това време за да стигнеш до най-близкото игрище извън Манхатън.
Всичко това вече е минало.
До скоро само куп развалини и преустроено преди пет години,
игрището предлага на жителите на тази бетонна джунгла
шанс за силни удари, за прецизни игри
и най-вече, връща радостта и приятните емоции от голфа
на жителите на града.
Ник Робъртс, ESPN Нюз, Ню Йорк.
Страхотно, Ник. Успяхме, благодаря.
- Арти, трябва да вървя?
- Ами заснемането на другия клип?
Сара Лоусън.
- Моля, явете се.
- Може ли да се върнеш и да го заснемеш в петък?
- Да, както кажеш, шефе.
- Благодаря.
- Аз съм Сара Лоусън. Съжалявам, че закъснях.
- Как сте?
Заемете място номер две.
Добре. Лоши играчи, залегнете.
Пич, отлитай. Ще се оправим.
Здравейте, господин младоженецо.
- Здравей, къде е Лорън?
- Лорън си взе почивка.
Казвам се Сара и аз ще ви пооправя косата.
Знаеш ли какво?
Не съм особено ентусиазиран да съм с пооправена коса на сватбения си ден.
- Ще взема само малко.
- Налага се да живея с тези снимки до края на живота си.
Само малко.
Ти
И аз завинаги
Сара, усмихни се
Няма ли да се усмихнеш малко за мен
Забравете за Чарлз стрийт. Закарайте ме до редакцията на Ню Йорк Таймс.
Сара
Казвам ти, все се сблъсквам с нея.
Все се сещам за нея. Случва се постоянно. Тя беше на игрището за голф.
Тя е огромно момиче с огромни бедра.
После трябваше да си тръгна, защото Сара искаше да ме подстригва.
А оня до таксито ми пееше "Сара".
Казвам ти, постоянно ми се напомня за нея,
- забърква ми главата.
- Ще се жениш след три дни.
- Това ти казвам и аз.
- Това много двулично.
Помисли. Защо трябва да рискуваш връзката си с Хали,
- просто да търсиш някакво приключение?
- Изслушай ме.
Сигурен съм, че обичам Хали.
Може би при всяко влюбване
е съвсем различно изживяване.
Грешно е да ги сравняваме, но...
Добре.
Все едно Хали е "Кръстникът 2".
Тя е какво?
"Кръстникът 2". Беше невероятен филм.
Може би по-добър от оригиналния.
Но колкото и да харесваш "Кръстникът 2",
трябва да гледаш оригинала,
за да разбереш и оцениш продължението.
Прекалено ли е да поискаш помощ от стар приятел?
- Ти вече имаш приказен брак.
- Аз съм кумът.
Работиш в най-големият вестник в света. Помогни ми да я намеря.
Противоположно на разпространения мит в Ню Йорк,
Таймс не е всезнаещ.
Трябва ми име, осигурителен номер.
- Ако открием книгата...
- Това е невъзможно, знаеш.
- Освен ако не проверим във всяка книжарница в Ню Йорк.
- Вече го направи.
- Преди години. Не помниш ли?
- Може би съм пропуснал някоя.
- Може някой да я е купил и да я е върнал...
- Знаеш ли какво?
Не искам да участвам в това.
Може би съм започнал да се отказвам.
Британските жени не остаряват красиво.
Преди време може да е била апетитно парче.
Вероятно е изглеждала като Бейби Спайс.
Но сега може да изглежда като...
Баба Спайс.
- Страхотна прическа.
- Благодаря.
- Кажи, че ме обичаш.
- Обичам те.
- Кажи ми нещо романтично.
- Като?
Не знам. Като...
как аз съм единственото момиче за теб в целия свят.
Господи, вечерята!
Между другото, изпразних гардероба ти. Трябва да се приготвим за медения месец.
Господи, мразя тази сграда.
Млъкни!
Не го удряй с това.
- Джон!
- Какво?
Ще извикам на управителя.
Не разбирам защо започна да звъни.
- Миналата седмица каза, че е наред.
- Здравей, Джон.
Тук е като бедствен район.
- Благодаря, Джералд.
- Джералд, тук е.
Трябва да вървя. Идвам!
Хайде! Искам да го видя!
Мислех, че искаш кръгло-шлифован диамант.
- Защо? Кога съм го казала?
- Не съм много сигурна.
- Мисля, че когато бяхме по-малки.
- Господи.
Когато преди си мислех, че ще се омъжа за Борис Бекер.
- Здравейте. Какво мислите?
- Здравей!
Наистина ли последната песен е била вдъхновена от сестра ми?
Всеки творец има нужда от муза.
- Кой иска да чуе добри новини?
- Плащам ти, за да са добри новините.
Не, плащаш ми за да държа далече лошите новини.
- Изплюй камъчето.
- Билетите за концертите на Ларс в Стокхолм се продадоха за 8 часа.
Това означава, че ще трябва да направим още концерти. Да превземем Париж...
Съжалявам. Не искам да развалям настроението ви,
но Ларс и аз вече определихме датите за медения месец и сватбата
и казах на пациентите кога заминавам.
Скъпа, пациентите ти могат без теб няколко седмици.
Прав е Сара. Няколко седмици повече в Европа няма да те убият.
Керълайн те притиска да останете повече,
защото иска ние да ви пазим къщата.
Да, благодаря ти. Щях да я попитам, когато се напие.
- Всъщност това е страхотна идея.
- Така ли?
Хайде, Кип, да се махаме, докато Сара не е променила мнението на Ларс.
- Нещо лошо ли казах?
- Не, но...
имам много натоварен график...
а пациентите ми също са важни.
- Не обичам да сменям датите в последната минута.
- Извинете, съжалявам,
но трябва да одобрите дизайна на тези тениски за Австралия.
- Няма проблем.
- Нямате нищо против, нали?
- Може ли по-късно да поговорим?
- Да.
Тя няма нищо против.
Ето шамомила, дами.
- Вкусен и горещ.
- Благодаря.
Сара, било е филмов афиш. Нищо особено.
Въпреки, че е любопитно, не мислиш ли?
Мислех, че си преодоляла тези ню ейдж глупости,
като хороскопи и фенг шуй и всякакви подобни дивотии.
Ив, за човек, който държи ню ейдж магазин, ти си потресаващо земна.
Така ли? За психотерапевт си малко луда.
- Това е сигурно.
- Извинете.
- Имате ли свещта на Казанова?
- Всъщност, да.
Проверете на лавицата срещу тамяна на Калигула.
И има разпродажба, така че днес ви е щастливият ден.
Страхотно. Виждаш ли какво се случва,
когато хората бъдат обсебени от ню ейдж начина на живот.
Стоят си вкъщи и горят свещички за г-н Идеалния,
когато г-н Достатъчно Добър Засега, чака в отсрещния бар.
Точно така. Тя е таралеж в гащите.
- Трябва да я открия.
- Аз съм тук от три години, това е...
Разбирам, но компютърната ви система е от доста по-отдавна.
- Мисля, че ми губите времето, сър.
- Не, не.
- Ето.
- Нищо не мога да направя.
- Съдбоносно е.
- Не може да преминавате
- от тази страна на касата.
- Добре.
- Моля, не преминавайте тази линия.
- Трябва ми само
да вкарате този номер в компютъра
- и да ми кажете името й.
- Разбирам.
Като го представяте по този начин - НЕ!
- 20-тачка ще помогне ли?
- Щеше, ако бях здравен инспектор.
- Чуйте, наистина е важно.
- Пак го направихте.
Преминахте линията. Трябва да останете от другата страна на касата.
Не искам да повтарям. Останете от другата страна. Благодаря.
Нека го подчертая. Какво ще струва? Трябва ми името.
Продажбите ми тази седмица са ниски.
- Така ли?
- Просто го споменавам.
Добре, ще...
Вижте къде са ми краката.
Добре ли е?
- Прекрасен избор, сър.
- Благодаря.
Номерът е 029351...
Мислех, че искате да ми помогнете със седмичните продажби.
Вратовръзката струва 95 долара. Все още не достигат 700.
- 700, това е изнудване.
- 700.
Това е умение да се привличат клиенти.
Какво ми трябва?
Казвайте.
Имаме лилава вратовръзка. Какво се съчетава с лилава вратовръзка?
Приличам на магьосник.
Добре, ужасна мижитурко.
Купих цялата пролетна колекция. Щастлив ли сте?
- Сега потърси.
- Вече го направих.
Сметката е била закрита. Няма информация в нашите компютри.
- Дай ми това?
- Хвани ме.
- Да те хвана? Какво, ти луд ли си?
- Не пресичай линията!
- Пресече линията!
- Престани да го повтаряш или ще те убия!
По-добре намери начин да ми помогнеш веднага!
- Мога да ви предложа друго.
- Предложи го по-бързо.
Когато нашите клиенти подадат молба за кредитна карта,
копията отиват в хранилището ни в Куинс.
Това, което ви трябва, е номерът, който вече имате
и може да откриете молбата й.
Разбира се, ще ви трябва служител, който да ви вкара вътре.
Трябва ви служител,
който да ви вкара.
От крокодил.
Хал.
Хали.
Естествен.
- Така ли?
- Да. Наистина естествен.
- Не, не. Спри.
- Какво има?
Не можеш да спреш армия от кръвожадни викинги с шен-ай.
- Не е логично.
- Не, виждаш ли...
Покоряваш ги със силата на музиката.
Това е смисълът на песента "Мистично отстъпление".
Не мислиш ли, че все едно мрази музиката?
Не.
Здравей, скъпа.
Този е като Алек Гинес. Толкова добър.
Междузвездни войни, Оби-Уан.
Добре, точно тук, какво правят?
- За какво мислят? Какви са тези хора?
- Те богоговеят безмълвно.
Те са просто благодарни. Недохранени. Нископлатени.
Защо не ме помолят да остана в селото и да направя празник?
Да. Сара, хей.
- Може ли да поговорим за секунда?
- Разбира се.
Добре, ще ви напускам, хора.
Ларс, ще говоря с режисьора
и ще го накарам да отреже цялата част.
- Ще стане добре.
- Кажи му за празника.
- Какво има?
- Вчера си загубих ключовете.
- Лоша работа.
- И току-що ги намерих във фризера.
Не разбирам. Шегуваш ли се?
Не, Ларс, не се шегувам.
Чувствам се объркана.
Заради сватбените планове, турнето, пациентите.
Много ми се насъбра.
Сара, тръгваме за Торонто утре сутринта,
- нека не се разделяме точно сега.
- Знам, знам.
Затова ми трябва малка почивка.
Какво имаш предвид под малка почивка?
Не, не такава почивка.
Само уикенд някъде, за да си заредя батериите и да си проясня главата.
Това няма нищо общо с миналата вечер.
Просто имам нужда от това, за мен самата.
Но няма да отида, ако ти не си съгласен.
- Съгласен съм.
- Благодаря.
Къде ще ходиш?
Не знам. Може би Ню Йорк.
- Честит рожден ден.
- О, господи.
Сериозно ли? Ще се махнем от града.
Това е идеята.
- Благодаря. Ще поговорим по-късно.
- Добре.
Това е невероятно.
Сара, наистина, това е много щедро.
Не може ли едно момиче да направи нещо хубаво за рождения ден на приятелката си?
И няма скрити мотиви?
Ами, да.
След седмица се омъжвам и бих искала една последна забежка
с най-добрата си приятелка, преди да мина под олтара.
- Много мило, но не си мой тип.
- Благодаря.
- Отиваме в Ню Йорк?
- Да!
Извинявай!
- Защо си толкова напрегнат?
- Защото ме подлудяваш.
- Не може ли да отидеш на друго място?
- О, екскюзе моа.
С какво се занимаваш?
Ами, приятелю продавач, случайно пиша за малко за издание.
Може и да си го чувал. Нарича се Ню Йорк Таймс.
Да.
Ало. Кой?
Дийн? Ако мога да запитам кой го търси?
Един момент. Редакторът ти.
Здравейте, не.
Нямах възможност да я напиша.
Не можах да напиша и тази.
С цялото ми уважение, сър, утре все още ще са мъртви.
Добре, благодаря. Довиждане.
- Пишеш некролози.
- Точно така, да.
- Сигурно си много горд.
- Аз съм човекът с последната дума.
- Не и тази вечер.
- Да, аз съм, абсолютно.
- Последният ред.
- Продължаваш да говориш.
Не знам, не знам. Очите ме лъжат.
- Кажете, че цифрите съвпадат.
- Аз ще ти кажа.
- Нека видя.
- Не го прави.
0293 ли са?
0293, поздравления.
- Откри ли я?
- Мисля, че я откри.
Жалко, че последните две имена са абсолютно изтрити.
Вината е негова. Беше неговият палец.
Когато го сграбчи, палецът му се плъзна точно по името.
Изцяло. Шегувам се. Беше зацапано в ръката ми.
- Ще престанете ли?
- Това е малка шега. Копието е от индиго.
Предполагам затова Америка го е отхвърлила.
- Какъв е този адрес? Нейният ли е?
- От преди седем години е.
Значи отиди в сградата
и ще откриеш кой е живял там преди седем години.
Не е сложна наука.
Благодаря.
Здравейте.
- Накъде?
- Да, къде отиваме?
- Добре, където и да е в Ню Йорк.
- Моля?
Където и да е. Където пожелаете.
- Това не е адрес.
- Чакай, не си направила резервации?
- Ив, моля те, не ми се ядосвай.
- Какво?
О, не, не мога да повярвам.
Трябва ми място, дами.
Щях да ти кажа в самолета.
Това е много подло, Сара.
- Аз не съм скапан психолог.
- Ив, почакай!
Почакай!
- Ив!
- Ти ме измами.
Знаех, че нямаше да дойдеш, ако ти бях казала истината. Трябваше ми най-добрата ми приятелка.
Какво си мислиш, че правиш, Сара?
Честно, Сара, не те разбирам.
Моля те, кажи ми нещо.
Кажи ми нещо, което има дори малко смисъл.
Прекарах целия полет,
взирайки се в небето и размишлявайки.
Не за годеника си, а за мистериозния мъж,
когото срещнах преди милион и половина часа.
Човек, който дори не помня,
освен тази бледа картина в главата ми.
Само за няколко секунди. Просто проблясък.
И беше, като че ли...
в този момент,
цялата вселена съществуваше за да ни събере заедно.
Затова съм тук.
Затова ще оставя съдбата да ме отведе където пожелае.
Защото когато всичко това свърши, никога повече няма да мисля за него.
Нека се молим да е плешив фашист,
който си бърка в носа и го изтрива под седалката на колата.
- Здравейте.
- Здравейте.
Може ли да изчакате?
Къде отивате?
Само ще кажа, най-добре да ми купиш голяма торта.
Може ли да ми кажете адреса, моля?
- Уолдорф, предполагам.
- Най-после се сети.
Добре, тръгваме... натам.
А аз те следвам.
Можеш сам да го направиш. Просто погледни в компютъра.
- Не съм сигурен, че мога да ви дам информация.
- Ако не можеш, защо не можеш?
Защото съм временно тук. Не знам правилата.
Завършил си колежа преди няколко месеца и вече се държиш като част от фирмата.
Не, не. Ами законите за личността?
Забрави ги. Знаеш ли за какво служат?
- Не.
- Да предпазват милионерите. Знаеш ли кои са те?
- Кои са?
- Кажи му кои са.
- Кажи му.
- Хлапета на твоята възраст.
Пъпчиви колежанчета, правещи невероятни пачки,
образувайки Интернет фирми, които не създават реален продукт,
предлагат нестандартни услуги и все пак успяват да натрупат облаги
за всичките си мързеливи, търгуващи по цял ден, тъпи акционери.
Като измъчен член на лишения от право на глас пролетариат,
ти намираш алтруистична нужда да защитаваш тези дигитални собственици?
Хайде.
Хайде.
- Искате наемателите от 1994?
- Декември, за да бъдем точни.
- Ето ви наемателя.
- Себастиян Миниън?
Не, Миньон. Френско е.
Не, търсим жена, на име Сара. Сигурен ли си, че е това?
- Може да е бил приятелят й.
- Благодаря.
- Постъпи правилно.
- Добра работа, приятел.
Разбра ли. М-И-Н-ЬО-Н.
Разбра ли? Ето.
- Много ти благодаря, Сали. Тя ще ти хареса.
- Къде е той?
- Бруклин.
- Добре, да хванем метрото.
Чакай малко. Не забравяш ли нещо?
- Какво?
- Сватбената репетиция. Ергенското парти.
- Има много време. Хайде.
- Сигурен ли си?
Да, да отидем в Бруклин. Хайде.
Прада!
О, господи!
Прада!
Обичам тази марка.
- Струва 20 долара.
- 20 долара?
Ив, това е ужасно менте.
Най-малко на моето пише "Прада", а на твоето "Прадо".
Да кажем, че за долар
мога да си купя малък Меджик Маркер и да го оправя.
Ще го взема. 20 долара ли беше?
Точно тук.
Две кутии топки на цената на една в Челси Пиърс.
- Накъде сме сега?
- Не знам.
- Дами, дами, играете ли голф?
- Предчувствам нещо.
- Две на цената на една.
- Точно където съм.
Можете ли да повярвате? Две на цената...
- Ще ми помогнете ли, госпожо?
- О, господи.
- Добре ли сте?
- Топката добре ли е?
- Отзад добре ли е?
- О, господи.
- Добре съм. Ще ми подадете ли флайерите?
- Ето ги.
- Такси!
- Сара!
Би трябвало да правят хапчета за това.
Трябва да е тук.
Той трябва да е тук. Усещам го.
- Извинете, госпожице.
- Да?
Пречите ми.
Съжалявам.
Аз съм Ник Робъртс, ESPN Нюз, Ню Йорк.
Знаеш ли кой играе голф?
Хора, които са твърде дебели, за да играят тенис.
Като онзи.
Това е специален случай.
Все пак колко пъти през живота ти синът ти ще се жени?
Добре казано.
- Знаеш ли защо обичам тази игра?
- Не, защо?
Ще ти кажа.
Можеш с години да не играеш и пак да си добър.
Аз не съм играл от пет години.
Шегуваш се.
- Добре ли си?
- Добре съм.
- Съжалявам там горе.
- Ив, внимавай!
- Давай.
Господи, съжалявам. Добре ли сте?
Моля те, кажи нещо. Кажи нещо.
Мисля, че глътнах пломба.
Благодаря, че ни поканихте. Сега, г-н Миниън,
искаме да ви зададем странен и малко личен въпрос.
Миньон.
Господин Миньон.
Миньон, като месото.
Г-н Миньон, преди няколко години да сте живели с момиче на име Сара?
Привлекателна, брюнетка, нещо като... мистериозно, удивително
- момиче.
- Да.
- Знаете ли къде можем да я открием?
- Не, не знам.
- Помните ли фамилията й?
- Не.
Хайде, не си спомняте името на бившата си приятелка?
- Трудно е за вярване.
- Нищо не разбирате.
Тя не ми беше приятелка. Беше ми просто съквартирантка.
Беше при мен за много кратко време.
- Беше настанена при мен от...
- От агенция?
Да. Остана при мен с приятеля си за няколко месеца...
- Той не ме интересува.
- Тогава той се изнесе много бързо.
В края на годината, тя също се изнесе.
Да, но да е оставила нещо,
нещо с фамилията й, като рецепта или сметка?
- Някакви дреболии?
- Не, не.
Всичко може да е от помощ. Всичко.
Помня, че ми се показваше.
Показвала ви се е?
Да, показваше ми се за известно време.
Намирах я за...
вдъхновяваща.
Сигурно затова започнах да я рисувам.
А, позирала ви е, съжалявам.
Това казах и аз.
- Това каза.
- Това казах.
Ясно.
Случайно да имате някоя картина?
Сега ще видиш за какво става въпрос. Сега ще й видиш лицето.
Добре.
Това е тя, нали?
Да, разбира се. Малко около очите.
Определено има британски дух, с тази корона и скиптъра.
- Помните ли името на агенцията?
- Те трябва да имат информация.
Не, не помня.
Но ако ще помогне, помня къде се намираше.
- Да!
- Къде?
- Манхатън.
- Къде в Манхатън, г-н Миниън?
60-та улица.
- Ийстсайд или Уестсайд?
- Беше точно до...
от лявата страна на тази прекрасна малка сладкарница,
Серендипити.
Точно така.
Готово.
Честит рожден ден. От заведението.
Благодаря.
Благодаря.
Аз съм ужасна приятелка.
Не, ще бъдеш, ако запееш.
Ив, много ти благодаря, че дойде с мен.
Пак заповядай.
Сара, това е чудесна идея.
Идеята, че през целия ни живот, всяко едно събитие е част от някакъв голям план,
съставен да ни отведе до нашата друга половина.
Но ако е вярно, какъв е смисъла на живота?
Или вземането на решения? Защо трябва изобщо да ставаме сутрин?
За тортата?
Не, не за тортата.
За да правиш грешки.
Грешки като това пътуване.
И ако си достатъчно умна, ще се поучиш от грешките си.
Помисли.
Ще осъзнаеш, че животът не е някаква пиеса с наставления за актьорите.
Животът е бъркотия, Сара.
Истински хаос.
Трябва да се откажа, нали?
Сара, имаш годеник, който,
ако изключим странната източна музика,
която се надяваме да е само временно увлечение, да се надяваме,
те обича страшно много.
Това не е отказване, това е вървене напред.
Да се махаме оттук.
Да.
- Ето едно.
- Хвани го.
- Направили са го сватбен магазин.
- О, господи, каква ирония.
- Чакай тук. Ей сега се връщам.
- Защо?
- Извинете, колко е часа?
- Около 7:30.
Добре, добре.
Преместили са се в долната част на града. Ако имаме късмет с трафика, може и да успеем.
- Кога е репетицията?
- Не мога повече.
- Такси!
- Всичко приключи.
Какво?
- За какво говориш?
- Как да пренебрегна това, "Благословете булката"?
- Какво?
- Не може да е по-ясно от това.
Не би трябвало да правя това. Не ми е писано.
Това е още една от твоите улики. Нека го обсъдим в таксито.
Не е улика, а знак.
- Къде е разликата?
- Детективите използват уликите, за да открият заподозрения.
Бележката, склада, французина... това са улики. Това тук е знак.
Никога не открих книгата, това е знак.
Сара никога не намери банкнотата, това е знак.
Как нещо, което не се е случило, може да е знак?
Може би липсата на знак е знак.
Не е ли така?
Това е лудост.
Не знам, може би няма съдба.
А ако има, значи при мен не действа.
Между другото, не трябва да свърши така.
Би трябвало да дръпнем завесите и да видим магьосника.
- Да стигнем до края на реката.
- Това е края на реката.
Репетицията за сватбата ми започва след по-малко от час.
- Булката ми ме чака.
- Нека те питам нещо.
Ако Сара беше тук, точно сега, какво щеше да ти каже да направиш?
Щеше да ми каже да бягам, а не да вървя до Уолдорф
защото всички знаци ми сочат да се оженя.
Виж! Сватбена рокля, много бяло.
- Мразя да посочвам очевидното...
- Посочи го.
Ако не го направиш, може никога да не откриеш коя е Сара.
Може би не ми е било писано.
Може би всичко е един лабиринт,
направен за да ме отведе там, откъдето започнах.
До сватбата.
Би трябвало да правят хапчета за това.
- Хали!
- Господи, Ив!
Какво съвпадение! Как си?
- Добре съм.
- Сара, можеш ли да повярваш,
учихме заедно с Хали в колежа.
Не е ли забавно? Съжалявам, това е Сара.
- Здравей, приятно ми е.
- На мен също.
Господи, колко минаха, осем или девет години?
Ив беше... с Ив учихме заедно.
- Не е ли прекрасно?
- Да, така е.
Какво правиш тук?
- Утре се женя.
- Наистина ли? Поздравления.
Поздравления!
- Благодаря.
- В този хотел?
Да, на обяд. Ще има репетиция, защо не дойдеш да погледаш?
- Защо не отидеш?
- Разбира се, би ми било приятно.
Доведи и твоята партньорка, ако желаеш.
Не, не.
Трябва да се кача горе и да се обадя на годеника си... който е мъж.
Сигурно се гордеете.
Приятно прекарване. Ще се видим по-късно.
Довиждане, моя сладка любовнице.
Просто се шегувам. Това е шега между нас.
Ларс?
Какво правиш?
- Откъде разбра къде съм?
- Интуиция.
Наистина ли?
Не, прерових целия справочник на хотелите в Ню Йорк.
По азбучен ред, отзад напред. Започнах със "Z".
Сара, толкова ми липсваше.
Съжалявам, не те виня, че избяга.
Бях толкова погълнат от албума и клипа.
Аз, Джонатан, взимам теб, Хали, за своя съпруга
и обещавам да те обичам и да се грижа за теб
докато смъртта ни раздели.
Джонатан, трябва да гледаш Хали.
И тук церемонията приключва.
- Извинете, трябва ми малко помощ.
- Какво?
И тогава сте оженени.
Хал, кое е това момиче?
Това е моята приятелка Ив.
Добре, това беше.
Да не забравите да дойдете точно в 9:00 утре сутринта за снимки.
Трябва да ви прекъсна, но няколко стриптийзьорки ни чакат и закъсняваме.
- Искаш да кажеш "екзотични танцьорки".
- Не, "сриптийзьорки".
- Жени, които се събличат изцяло.
- Ще се видим в 9:00.
Помнете, обещал съм на Джуди да се прибера до 10:00.
Фантастично! Ще имаш час да се развихриш.
Да тръгваме.
Преди да отведеш Джон и татко на мъжкарските ви ритуали, трябва да поговоря с него.
Добре. Прекрасна булка. Ще бъда в таксито.
Искам да се запознаеш с Джон.
- Здравей, приятно ми е.
- Бих искала да дойдеш утре.
- Ще е ужасно, ако не дойдеш.
- Наистина ли?
- Да.
- Толкова мило. Утре на обяд ли?
Да, можеш да доведеш приятелката си, ако искаш.
- Ела.
- Добре, ще дойда.
Благодаря. Толкова мило.
- Ще се видим утре.
- Приятно ми беше, довиждане.
- Хали, какво има? Какво не е наред?
- Ти.
- Как така аз? Какво съм направил?
- Нищо специално.
Просто едно усещане, все едно...
все едно си някъде другаде през последните няколко дни.
- Не е вярно.
- Не ме лъжи, Джонатан.
Мечтала съм за това през целия си живот...
представях си роклята и цветята,
дори музиката и групата, която ще свири.
И всичко е точно така, както желаех, с изключение на годеника ми,
който реши да отплава за страната на приказките.
Може да съм бил малко отнесен през последната седмица,
но това е нормално, мъжки работи.
- Малко съм несигурен.
- Кажи ми, че съм луда,
но искам годеника ми да е сигурен,
особено, когато отиваме към олтара.
Съжалявам, Хал, наистина.
Каквото и да е,
просто го забрави.
Моля те.
Мисля, че вече съм го забравил.
Чакай.
- Какво е това?
- Какво мислиш?
Това е традиционният подарък за младоженеца.
- Забравих да донеса твоя.
- Знам, всичко е наред.
Отвори го.
Първото издание.
Всеки път като влезем в книжарница, ти винаги я разглеждаш.
Проверих и се оказа, че нямаш екземпляр.
Какво има? Не ти ли харесва?
Чудесна е.
Прекрасен избор.
Какво има? Добре ли си?
Казва се Сара Томас.
Какво?
Как...
Хали ми я подари като сватбен подарък.
Сали?
Дийн от некролозите е.
Трябва ми адреса на Сара Томас. С-А-Р-А Т-О-М-А-С.
Имам стар телефонен номер.
Да, ще изчакам.
Почакай. Сър, може ли да спрете за малко?
Нищо не чувам.
Скъпа, само секунда. Добре, казвай. Какво?
Какво?
Да отменим Дюселдорф. Защо?
И Стокхолм?
Погледни звездите.
Знаеш ли, че всяка си има име.
Не знам как се казва тази.
Касиопея.
Звездите в небето.
Касиопея.
С разликата във времето, ако полетът закъснее с повече от десет минути,
ще пропусна собствената си сватба.
- Това не те ли притеснява?
- Ти си задник.
- Благодаря.
- Наистина си. Ти си...
Ти си моят герой.
Ти си ми като оракул.
Направи така, че това да се случи.
Кортни се изнесе.
- Какво?
- Да.
Карахме се от доста време.
Защо не ми каза?
Не искахме да ти проваляме сватбата.
- Не искахме да разваляме празника.
- Какво се случи?
Просто...
Оставихме го да изчезне.
Това е. Просто... умря.
- Умряхме.
- Каква беше причината за смъртта?
Недостиг на това, това и това.
И недостатъчно...
Помниш ли какво е казал философа Епиктий?
"Ако искаш да се усъвършенстваш, бъди доволен да те мислят за глупав"
Това направи ти.
- Здраво се потрудих.
- Сега аз искам да съм задник.
Знаеш ли, ти си лайното!
Това трябва да съм аз, лайното.
Да, той е лайно.
Като се замисля, по-добре е първо да й се обадиш.
- Какви ги дрънкаш?
- Обади й се. По-учтиво е.
Така ще й дадеш възможност да почисти.
Не ме интересува колко е чиста къщата й!
- Нея може да я интересува.
- Какво говориш?
Ти ми каза да тръгна, ти ми каза, че съм герой.
- Не гледай!
- Защо се влачиш?
- Не искам да бъдеш наранен!
- Ти ме нараняваш!
Мисля, че мина много добре.
Тя не е ли казала, че за всичко си има причина?
- Да, каза.
- Може би лежим тук, защото...
Защо?
Защото не искаш да стоиш другаде.
Разбирам. Лазим си, лазим си.
Дами и господа, говори вашия капитан.
За съжаление ще се задържим на земята още малко
поради неблагоприятни метеорологични условия.
От кулата ни задържат,
междувременно ще ви пуснат филм.
- Приготвяш ли се?
- Да.
Познаваш ме. Обичам хубавата сватба.
- Говори ли с Ларс?
- Да.
Говорихме тази сутрин.
Мисля, че ще се оправи или поне се надявам.
Разбира се, ти също ще се оправиш.
Мислиш ли?
Една дама ме гледа.
Не трябва да говоря по телефона. Може ли да ти се обадя, като се прибера?
Лек полет.
- Обичам те. Чао.
- Слушалки?
- Да, моля.
- 3 долара, моля.
Какво е това, по дяволите?
Проблем ли има?
Да. Мисля, че съм взела портмонето на приятелката ми.
Да, така е. Виждате ли? "Прадо".
А има ли пари в него?
Ще погледна.
Да, има. Благодаря.
Две по един... и пет.
- Благодаря, сър.
- Благодаря.
- Извинете.
- Това е рестото на господина.
- Джонатан.
- Извинете ме. Само...
Извинете. Знаете ли? Ще...
Благодаря. Извинете. Съжалявам!
Здравейте. Да. В Ню Йорк Сити е.
Трябва ми адреса на Джонатан Трейгър.
Да. Т-Р-Е-Й-Г-Ъ-Р.
Чарлз стрийт 34? Благодаря.
Чарлз стрийт 34.
Здравейте. Търся Джонатан Трeйгър. Тук ли живее?
- Сигурно сте закъсняла.
- Закъсняла за какво?
Сватбата. Уолдорф-Астория.
- Жени се?
- Може вече и да е.
Чакайте! Почакайте!
Може ли да ме закарате до Уолдорф-Астория колкото се може по-бързо.
Може ли да видите какво става?
Съжалявам!
Господи, моля ти се, не.
- Спрете!
- Да спра?
Свърши ли?
- Сватбата ли?
- Да.
Да, приключи.
Но не се тревожете.
Ще ви върнат подаръка.
- Извинете?
- Винаги връщат подаръците.
Попитахте дали е приключило.
Истината е, че дори не е започвала.
- Какво?
- Да, той се обади и я отмени тази сутрин.
Отменил я е?
Ужасно.
Приятелка на булката ли бяхте?
Или на младоженеца?
- Какво му има на времето?
- Какво й има на пролетта?
- На каква тема да говорим?
- Какво предлагаш?
Мога да ти предложа вдъхновяващата "Можеш да постигнеш всичко мечтано".
Много е популярна, но не е подходяща за сега.
Разбира се, може и "Не се тревожи, има много риба в морето".
- Не.
- Винаги може да се спрем на класическата,
"Когато господ затваря врата, отваря прозорец".
Не може ли да ми кажеш, че съм постъпил правилно?
Не е необходимо.
Написах го.
- Какво е това?
- Некрологът ти.
- Много мило.
- Оказа се, че бях в творческа криза,
докато измислях речта си за сватбата и ето какво излезе.
Обвинявай дневната ми работа.
- Двайсет, нали?
- Благодаря.
- Отиваш да видиш Кортни?
- Абсолютно вярно.
Имам нужда.
Гърците не са писали некролози.
Задавали са само един въпрос след смъртта на някой:
"Изпитвал ли е страст?"
Как изглеждам?
Като задник.
- Късмет.
- Благодаря.
Джонатан Трейгър,
обещаващ телевизионен продуцент от ESPN,
почина снощи от усложнения при загубата на половината си и на годеницата си.
Той беше 35 годишен и меко казано, обсебен.
Трейгър никога не е изглеждал като безнадежден романтик.
Но в последните дни от живота си,
той разкри непозната страна от душата си.
Тази тайнствена персона,
се впусна в преследване а ла Агата Кристи на предполагаемата си половина,
жена, с която е прекарал няколко безценни часа.
За съжаление, дългото търсене приключи късно в събота вечер
с пълен и категоричен неуспех.
Въпреки поражението,
смелият Трейгър тайно вярваше,
че животът не е поредица от незначителни случки и съвпадения.
По-скоро е изтъкан от събития,
чиято кулминация е върховен план.
Запитан за загубата на скъпия си приятел, Дийн Кански,
носител на Пулицър и главен редактор на Ню Йорк Таймс,
описа Джонатан като друг човек в последните дни от живота му.
Кански отбеляза: "На него всичко му се изясни".
Джонатан стигна до заключение, че ако ще живеем в хармония с Вселената,
всички трябва да имаме силна вяра в това, което древните са наричали "фатум",
и което сега всички наричаме "съдба".
- Какво ще правиш сега?
- Не знам.
Предполагам трябва да се опитам да го открия.
Не мисля, че трябва да го правиш.
- Какво да направя?
- Просто бъди тук.
- Усещам го.
- Ив, какво ти става?
Ти се превърна в най-лошия си кошмар.
Чао.
И моля те, облечи си яке. Тук е студено.
Казвам се Джон.
Аз съм Сара.
- Честита годишнина.
- Откога си толкова ужасно романтичен?
Мисля, че е на късмет да се връщаме всяка година на местопрестъплението.
- Наздраве.
- Наздраве.
Не мисля така! Никакъв алкохол в сградата!
- Ще ви помоля да напуснете.
- Хей, как си?
- Не ме ли помниш? Това е момичето.
- Да.
- Г-ца Индиго? Разбирам.
- Да.
- Това е човекът, който ми помогна...
- Ако няма да пазарувате,
моля направете място за плащащите клиенти.
Ще пазаруваме. Искаме ръкавици - черни, кашмирени
Съжалявам. Звънецът за затваряне.
Може би утре, от 10:00 до 19:00, с изключение на неделя и празниците.
- Вживява се.
- По преценка на управителя
или при посещения на известни личности.
Не, не, моля ви! От другата страна на касата.
Не може тук. Тук е само за служители.
Моля, останете от другата страна на касата.
Много ви благодаря.