Hellraiser 3 - Hell On Earth (1992) Свали субтитрите
Искаш ли го?
Твое ли е?
Не, не е мое.
Твое е.
Колко искаш за него?
Колкото мислиш, че струва.
Точно толкова имах предвид.
Ползвай го с удоволствие.
През повечето нощи това спешно отделение би представлявало хаос от кръв, паника и напрежение...
но тази, както виждате, сякаш смъртта си е взела почивен ден.
Една голяма мистерия за мен. Мистерия как тези задници от разпределение са знаели.
Аз съм Джоуи Съмърскил от Канал 8, спешно отделение.
Много отегчена. Няма репортаж. Няма живот. Наистина много вбесена.
Спирай го, Док. Не се получи.
Джоуи, разведри се, хлапе. Те не са могли да знаят.
Знам. Знам. Но не е ли гадно?
Първият ми голям репортаж се оказа пълен провал.
Да, но както каза ти самата - това е мистерия. Една мистерия - нищо повече.
Какво?
Да не би наистина да мислиш, че от станцията знаят за всичко, което се случва в града?
- Говори. - Док, на 24-та, бързо, има заложници.
Виж, Джоуи е тук, може ли да дойде с мене?
Няма нужда. Мартин вече е там. Побързай, трябва да изпреварим линейката.
По-добре тръгвай, Док. Става въпрос за истинска история с истински репортер.
Джоуи, мога да те закарам до вас. Мога да мина покрай вас.
Не, ще изпуснеш снимките. Ще си взема автобуса. Не се притеснявай, ок?
Добре, но бъди внимателна. И не унивай.
Историята на живота ти може да те чака зад ъгъла.
Това е историята на моя живот.
Помогнете ми!
Вижте, това няма нищо общо с мен.
Внимавайте с него, чухте ли?
Чакай, чакай! Аз съм репортерка, кажи ми какво се случи с него?
Съжалявам, не можете да влезнете.
- Чакай. Изчакай, моля те, искам да говоря с теб. - Дори не бях с него.
Виж, казах ти, че не е мой проблем. Просто бях наблизо, ясно?
- Къде?
- В "Казана". Може ли сега да ме пуснеш?
"Казана"? Какво е "Казана"? Къде се намира "Казана"?
Пригответе се за второто пришествие.
Разкажете ни за вашата книга.
Разкажете ни за вашата книга.
Виждаш ли? Това имам предвид. Техниката ти е грешна.
- Какво имаш предвид под техника?
- Имам предвид, че нищо не показваш.
Малко повече месо, момчетата се разгорещяват. Бинго. Ставаш велик репортер.
Стига, Брад, остави я на мира.
Това може би е изненада за теб, Брад, но аз искам да правя това по правилния начин.
Стегнати истории, не тесни полички.
- Да бе сигурно. Като вчерашния ти удар.
- Знам какво видях.
Това е телевизия. Без картинки няма история.
Но там има история.
10 долара, моля.
Извинете.
Мога ли да ви помогна?
- Търся едно красиво момиче.
- Джей Пи Монро, натам!
Търся едно момиче. Има тъмна коса, тъмни очи. Толкова е висока.
- Наистина е много красива.
- Това не ми помага.
Чух, че може да е гадже на Джей Пи.
Може би е Тери. Ако е Тери, тя е в ресторанта с Джей Пи.
- Извинете.
- О, да!
- Извинете.
- О, да!
- Вие ли притежавате това място?
- И всичко в него.
Добре. Ъ-ъъ, вижте има едно момиче, може би Тери.
Млада, красива, с черна коса. Мисля, че идва тук редовно и трябва да я намеря.
Не мисля, че съм вашия тип. Завършила съм училище!
Къде отивате? Баща ми е още жив. Той още е жив.
Върнете се. Върнете се за татко!
Да?
- Здравей. Търся Джоан Съмърскил?
- Аз съм Джоуи. Кой е?
- Ти ми остави твоя визитка в клуба.
- Да, да.
- Да. Тери е. Е, какво искаш?
- Искам да говоря с теб.
Не затваряй телефона, моля те. Срещнахме се предишната вечер в болницата.
Да, да. Виж, ще направя сделка с теб. Приятелят ми ме изрита, така че ще се споразумеем.
Ако ме подслониш ще ти разкажа историята, става ли?
- Да, разбира се. Тази вечер ли? - Разбира се, че тази вечер. Проблем ли е? В смисъл, ако си заета с мъж или нещо такова?
Не, не, не. Няма проблеми. Ела сега. И без това сънувах кошмари.
Е какъв беше сънят ти?
- Моля?
- Сънят, каза, че си имала кошмар.
О, да. То не е точно кошмар.
Аз знам какво е.
Е какво е?
Защо си толкова заинтересована?
- Извинявай. - Не, няма проблеми. Става въпрос за баща ми.
- Какво, да не би да те е...?
- Не, не, нищо подобно. Не.
Той е загинал преди да се родя. Виетнам.
Не знам подробности.
Но сънувам смъртта му...
и как се опитвам да му помогна.
- Това е супер.
- Моля?
Не, не, нямах предвид баща ти.
Просто...аз не сънувам. Никога не съм сънувала.
Може би щях да съм, ако спях понякога.
Майтапя се.
Не, просто наистина ми харесва да слушам за сънища.
Завиждам. Все едно всеки си има друг свят, с изключение на мен.
Само аз, мойта торба и много лайняни гаджета.
Би ми било приятно да видя нещо различно. Да си имам "нощен свят".
Ей, това е супер нали?
Имам предвид това дето си говорим.
Водим разговор.
Добро кафе.
- Имаш ли цигара?
- Да, един момент.
Супер. Мерси. Няма ли да си вземеш?
Опитвам се да ги откажа.
Хайде. Колко му е?
Да не мислиш, че ще живееш вечно.
О, ти искаш да говорим за онова нещо?
Тери, нещо ужасно се случи с това момче и аз трябва да науча какво.
Виж, аз не знам нищо, ясно?
Имам предвид...когато излизах от клуба момчето вече лежеше на улицата.
- Познаваше ли го?
- Не.
Добре де, виждала съм го няколко пъти в клуба.
Та той е пънкар. Никога не съм танцувала с тях или нещо подобно.
Освен това беше крадец, трябва да я е взел от статуята.
- Да е взел какво?
- Това нещо.
Той лежеше на улицата стенейки и сочеше...
Веригите, от къде дойдоха веригите?
Това се опитвам да ти кажа.
Всичко излезна от това.
Какво по дяволите...
Кучи син.
Уау.
Земетресение ли е имало?
Исках да направя закуска.
О, това е много мило, Тери.
Може ли да запитам винаги ли е толкова изследователско?
О, не знам. За първи път ми е. Аз съм девица в кухнята.
- Ще сваря малко вода.
- Не, аз ще го направя.
Не, няма проблеми. Обичам да варя вода. Обожавам. Това е мой специалитет.
Защо не отидеш да погледаш телевизия?
Знаеш ли, тук наистина е страхотно.
Имам предвид, твое ли е? Ти ли го притежаваш?
Не, все още е на банката, но работя по въпроса.
Аз нямам мое местенце откакто съм била на 15.
Каква красива гледка. Гледката е страхотна. Ела да видиш това!
Всъщност гледката ми е доста позната. Но наистина е добра.
Вляво можеш да видиш...
Харесва ми тук.
Трябва да разреша това нещо. Трябва да разбера какво става.
- Ти спомена нещо за статуя?
- Да, аз я намерих.
- Знаех, че той ще я хареса.
- Ей, чакай малко. Кой той? Момчето ли?
Не, Джей Пи - последното ми гадже.
Той е собственик на клуба. Знаеш, ти беше там. Той купи статуята.
Която ти си намерила? Какво имаш предвид под намерила?
Ами, има един магазин. Много е хипарски. В него има странни неща.
Видях статуята.
Имам предвид, че знаех, че ще я хареса. Видя на какво прилича клуба, нали?
Ще познаеш ли този магазин ако го видиш пак?
- Разбира се, защо?
- Отиваме на пазар.
- Може би днес са почивка.
- Затворено е всеки ден.
Собственика е на Хаваите. Там е от около месец.
Това са глупости. Приятелят ми купи нещо от тук миналата седмица.
- Не би могъл.
- Сигурен ли сте?
Разбира се. Живея тук 20 години. Виждам всичко. Хайде, Лили.
Задънена улица.
Спокойно. Има задна врата, нали?
5 секунди и сме вътре.
Еха, нямах представа, че това място е такова.
- Тези места винаги са странни.
- Често ли влизаш с взлом в галерии?
Влизам навсякъде, когато вали или трябва да спя някъде.
- Е, какво търсим?
- Каквото и да е.
Връзки, следи.
Всичко.
Ох, това ще отнеме цяла вечност.
Ей, колко мислиш, че бившият ти е платил за статуята?
Колкото са му поискали. Защо?
Защото това място е бунище. Половината от тези неща струват пенита.
Уроци по изкуство. Разпродажби.
И затворени лудници. Собственост на Института Чанард.
- Хей, Джоуи.
- Да.
Виж това. Това е кутията.
- Добре дошла. - Ти си Джей Пи Монро, нали?
- Точно така.
- И този клуб е твой?
- Отново си права.
Страхотен клуб. Наистина ми харесва тук.
- Е, благодаря ти. - Благодаря за розата.
- Мойта изненада. Хареса ли ти?
Давам роза само на изключително красиви жени.
- Но тук има доста красиви момичета.
- Не, не, не, не. Не прави това. Не се подценявай.
Ако имаш качество трябва да се гордееш с него.
Трябва да се оставиш то да те открие. Каквото и да е то.
Отново е Джоуи Съмърскил. От половин час търсите тази касетка.
Знам, че е късно. И нямам желание да намесвам шефа си в това.
Така че за последен път, моля ви, свържете ме с човека, който отговаря за видео архива на Чанард.
Благодаря. Разбира се, че ще изчакам.
Доктор Фалън, колко мило, че приехте обаждането ми. Можете ли да изчакате секунда?
Тери? Какво правиш? Не можеш ли да изчакаш 2 секунди само?
Доктор Фалън, извинете ме. Майкъл?
Трябва ни видео касетата на Кърсти Котън. Вашият асистент има подробностите.
Добре, благодаря ви много. Дочуване.
Да!
Е, получи каквото искаше.
Предполагам, че приключихме?
Така че, сбогом.
Къде ще отидеш?
Виж, знаеш, че има свободна стая. И винаги можеш да останеш.
Ако искаш. Повече от добре дошла си. Наистина.
Е, това е чудесно.
Аз ще правя закуска.
Много яко. Супер.
Ей, имаш страхотен вкус.
Тези неща го издават.
Много си мрачен, нали?
Да.
Имаш ли против да говоря за твоите неща?
Не.
- Ако ти преча ми кажи.
- Не ми пречи. Просто не ми пука.
О, така ли. Значи аз не съм интересна?
- Но нали ми даде роза?
- Утре...
...ще дам на някоя друга.
Сега се обличай и се разкарай от тука.
Ах ти лайно такова. За кой се мислиш?
Аз съм Джеи Пи Монро, забрави ли? Тъпа малка кучка.
Дай ми блузата и се разкарай от моя живот.
Не мога да повярвам. Копеле такова.
- Ти ме доведе тук...
- ...все едно си много важна.
- Глупачка....
- Ти се мислиш за много велик.
Но ти си едно лайно.
Исусе Христе.
Не точно.
Това, което видя - задоволство...
Заситих апетита си, задоволих желанията си.
Какъв малък свят...и сега дойде при нас.
- Момичето ти хареса, нали?
- Да.
Добре. На мен също.
- И това е всичко.
- Не, не е същото.
Аз просто...не това което направи беше шибано зло, човече.
О, колко неудобно ли се чувства тази дума в устата ти.
Зло. Добро.
Няма добро, Монро, няма и зло. Има само плът.
Път, по който сами сме поели.
И ти ще ми помогнеш да...
Не, не, не. Няма шибан начин да стане.
Няма начин.
О, колко трогателно.
Това е пистолетът, с който застреля родителите си.
О, разбирам. Тяхното богатство беше толкова примамливо.
- Нямаше какво друго да направиш.
- Майната ти.
Сега може ли да говорим по същество?
Не бягай от себе си.
Имаш качество, гордей се с него. Позволи му да те води. Каквото и да е то.
Като помагаш на мен, ще помогнеш на себе си.
Да. Иска ти се. Винаги ти се е искало.
С твоите картини. С твоите скулптури.
Загледай се в тези репрезентации...
и си представи един свят от плът...
твоите желания и моите като четка, която чертае...и ножа.
Господин Монро? Добре ли сте г-н Монро?
До дясната ми ръка име място за теб, Монро.
За човек с твоите вкусове.
Вкусове, които аз мога да задоволя.
Плът. Сила. Власт.
Г-н Монро?
Чух изстрели, добре ли сте?
Всичко е наред.
- Как започваме?
- Вече започна.
Хей, Джоуи! Почакай.
- Къде отиваш? - Имам нужда от глътка свеж въздух. Писна ми в офиса.
Това пристигна за теб току що. Нещо свързано с твоята история?
- Ами, надявам се.
- Тази история Джоуи...
...ако мога да ти помогна? Имаш ми номера, нали?
Добре. Мерси.
Не знам какво представлява кутията. Но знам какво причинява.
Виждала съм го и преди.
Виждала съм я отворена. Аз я отворих.
И видях какво излезе от нея.
Не знам как да ги нарека...
Демони.
Демони живеят в кутията. Това е порта към Ада.
Вижте, знам, че не ми вярвате. Знам как звучи.
Какво друго? Какво друго?
Спрете това проклето нещо!
Отначало.
Кутията. Не знам за какво служи...
...или кой я е направил.
Знам само какво причинява. Причинява болка.
Болка.
Сякаш сама се отваря.
Пръстите се местят сами...
...и се учат.
Тя иска да бъде отворена.
И тогава излизат те. Демоните.
Тя казва истината, Джоуи.
Какво...
И тогава излизат те. Демоните.
Джоуи трябва да те е полирала някак си.
Явно тя е по-странна от мен.
Джоуи?
Не съвсем...
- Джеи Пи?
- Същият. Как я караш, скъпа?
- Какво искаш?
- Просто съм загрижен. Само проверявам.
- От къде взе този номер?
- Успокой се, мила.
Приятелката ти остави визитки из целия клуб, нали?
О, да.
Да. Е, аз съм добре.
Джоуи ще ми намери работа в телевизията.
Ще се запозная с много нови хора. Всичко е много хубаво.
О, хайде. Не ми казвай, че не си мислила за мен?
Разбира се, че съм... имам предвид мислих си...
Боже, Джей Пи, ти наистина си ужасен, знаеш ли?
Аз съм лош тип.
Но се опитвам да не бъда. Наистина се опитвам и наистина ми липсваш.
- И ти ми липсваш.
- Добре.
Защо не дойдеш тогава?
Нищо сериозно. Просто леко питие, може би. Да видим как се чувстваме.
Не, не мога.
Просто не мога.
Мамка му. По дяволите. Мамка му.
Хей, тук е Джоуи, кажете?
Ей, Джоуи, честито! Може още да не си чула, но те взимат на работата в Монтерей.
Сега ще трябва да продадеш апартамента.
Тери?
Приятно изкарване в Монтерей, лъжкиня!
Влизай.
Лош квартал. Хората изчезват.
Чувствай се като у дома си. Всичко е както го остави.
Не точно. Това не беше тук.
Това. О, както виждаш в момента работя над него.
Знаеш ли, Тери, ти ми намери истинско съкровище.
Надявам се да мога да ти покажа колко съм ти признателен.
- Да. Е, изглежда различно.
- Ами, едно момиче ми помогна да го променя.
Тя вложи сърцето и душата си в него.
Какво? Момиче - познавам ли я?
Не, скъпа. След като си вече си тук тя сякаш не съществува.
Разбираш ме нали?
Да бе. Виж, Джей Пи...
Тери, Тери, Тери.
Знаеш какво се върти в главите ни сега, нали?
Ще се случи ли? Няма ли да се случи?
Хайде, скъпа, хайде. Хайде.
Знаеш, че трябва да изчистим това от пътя си. После може да починем, да поговорим.
Не мисля така.
Не още.
Разбира се. Разбирам те.
Просто още не съм готова.
Разбирам. Няма проблеми.
А освен това имаме цяла нощ нали?
Добре дошла, Джоуи.
Трябва да ми помогнеш.
Каква кучка.
Тя очевидно само те е използвала.
- Щяла е да те зареже при първия удобен момент. - Не. Нямаше.
Аз винаги правех нещо наопаки. Разбираш ли?
Прецаквах всичко, с което се хвана.
Не се прецака с мен. И ти го знаеш.
Знаеш колко съжалявам. Не искам да те гледам разтроена.
Не искам да страдаш.
Наистина ли?
Да, просто искам да те прегърна. Знаеш, че искам да те прегърна.
Искам да ти кажа, че всичко е наред.
Не, не, скъпа. По-добре ти ела при мен.
Няма да е честно аз да дойда при теб...
...ти си на леглото.
Хайде, ела тук.
Ела при татко.
Хайде. Ела.
Знаеш, че не мога.
Доведи ми я, момче.
Караш ме да те нараня, нали?
Внимавай със стъпалата.
Чакай.
Защо бягаш, Тери? Защо бягаш?
Знаеш ли къде се намираш?
Аз съм в...
Ти си пред вратата на сънищата, Тери.
В тази стая има 2 ключа.
Единият е в джоба на този глупак.
Можеш да го вземеш без да те стигна. Вероятно.
И да се върнеш в до болка познатия ти свят...
...банален, безнадежден...
...безсънен.
А другият?
Другия... о, Тери, другия ключ е ключът към сънищата...
...към черните чудеса...
Друг живот изпълнен с непознати удоволствия.
И той е твой, Тери.
Довърши битката. Реши пъзела.
- Използвай ключа.
- Къде е той?
Лежи, кървейки в краката ти.
Адът е милостив към онеправданите жени.
Тери, не!
Отиди до прозореца, Джоуи.
Отиди до прозореца.
Сега какво? Тук съм.
Току що прескочих границата на нормалното заради теб.
Говори.
Говори!
Джоуи. Колко мило, че дойде.
Чакай. Чакай.
Трябва да ми помогнеш. Не разбирам. Това сън ли е?
Не, ти трябва да ми помогнеш!
Ще разбереш всичко и не, не сънуваш.
Прости ми. Казвах се Спенсър, Елиът Спенсър.
Капитан.
О, Джоуи Съмърскил.
Браво. Смело момиче.
Сигурно никога преди не си стискала ръка с призрак, нали?
Капитан Спенсър, Елиът, какво в името на Ада става?
Точно Ада е нещото, което става, Джоуи. И ние трябва да го спрем.
Ще се поразходиш ли с мен?
Сънят за една война е сън за всички войни.
Твоите сънища с баща ти ми позволиха да те намеря и да те доведа тук.
В това преддверие на Ада.
Аз не мога да правя неща в твоя свят, Джоуи, но ти можеш.
- Какво искаш да направя?
- Там има...
чудовище, Джоуи, и това чудовище съм аз.
Войната унищожи моите връстници.
Тези, който не загинаха се напиваха до смърт.
Аз стигнах по-далеч. Бях изследовател на забранени удоволствия.
Отварянето на кутията беше последното ми изследователско действие.
Открих чудовището вътре в кутията. А то откри чудовището вътре в мен.
Десетилетия аз служих на Ада без спомен за предишния си живот.
- Все още не разбирам... - Въпреки че бях чудовище, бях ограден от закони.
Адът също има свои правила.
Кутията трябваше да бъде отворена, за да излезна аз. Истински невинните бяха в безопасност.
- Докато един приятел не ме освободи.
- Кърсти Котън?
Да, но ако душата ти е била свободна...
Злото в мен беше прекалено силно.
То се криеше.
То чакаше.
Но вече не, Джоуи. Черупката на звяра беше пречупена.
Това, което бях сега се намира в твоя свят.
Свободно. Неудържимо.
- Тогава какво може да се направи?
- Има нещо, което можем да направим.
- Но то изисква много кураж.
- Не знам дали го имам.
Джоуи, ти току що премина в друг свят.
- По-силна си отколкото предполагаш.
- Кажи ми какво трябва да правя?
Има порта към Ада, през която той може да бъде изпратен обратно.
- Той иска да затвори тази порта завинаги.
- Къде се намира тя?
В твоя апартамент.
Става въпрос за кутията, Джоуи. Той иска да я унищожи.
Трябва да се върнеш обратно и да го примамиш с нея.
Ти намери прозореца, Джоуи. Използвай кутията, за да го прекараш през него.
Доведи го тук при мен, където аз имам власт.
- Но ако той успее да вземе кутията преди да...? - Не може да я вземе.
Тя трябва да му бъде дадена. И точно тук влиза в работа твоя кураж.
Защото повярвай ми, той може да бъде много убедителен...
...и изобретателен.
Започваме ли?
Прекъсваме редовната си програма, за да ви съобщим за инцидента, който се е случил в града.
Намираме се пред клуб "Казана".
Навсякъде има тълпи от хора. Гъмжи от полиция. Имаме съобщения по телефона.
Извинете ме, офицер, просто си върша работата.
Имаме съобщения, че няколко човека са сериозно ранени или дори може би убити.
В този момент изкарват едно тяло. Поне прилича на тяло от тук.
Извинете офицер. Просто искаме да получим информация.
Дами и господа изглежда, че някой е бил сериозно ранен...
- Говори?
- Док, Джоуи е. Гледаш ли телевизия?
- Кой канал?
- 12-ти мисля.
Мисля, че ще имам нужда от помощ. Можеш ли да дойдеш пред клуб "Казана"?
Не знам на кой друг да се обадя, а и онзи ден ти каза, че няма проблеми...
След минута тръгвам. Ще се намерим там.
- Можете ли да ни кажете поне какви наранявания има по хората?
- Не мога да ви кажа нищо.
Не съм сигурен какво е точно. Но някаква голяма трагедия се случва тук.
В града...има полиция навсякъде около сградата. Хората са ужасно уплашени.
Не сме много сигурни какво точно става.
Трагедия в клуб "Казана". Ще ви държим в течение на нещата.
Док?
Док!
Док!
Док, не...
О, непоносимо е, нали?
Страданието на непознати, агонията на приятели.
Има тайна песен в центъра на земята, Джоуи.
И тя звучи като рязане на човешка плът.
Не ти вярвам.
О, стига. Дори можеш да чуеш отекващи звуци от нея точно сега.
Аз съм тук, за да усиля звука.
Да навра миризливото лице на човечеството там където му е мястото.
Тогава аз съм тук, за да те спра и да те пратя обратно в Ада.
О, не, ти не можеш да ме спреш, дете.
Но ти не трябва да слушаш музиката.
Просто ми дай кутията и аз ще те освободя от бъдещето ти.
- Ти се освободи от миналото си.
- Не си играй с мен, момиче.
Просто ела тук и умри докато все още имаш избор да го направиш бързо.
Ще трябва да ме хванеш сам, грозна гадино.
О, духовита.
О, това е добре.
Много добре.
С удоволствие ще ти пусна кръвчица.
И ще те накарам и ти да го харесаш.
О, Док, не!
Видя ли какво ми причини, малка кучко? Видя ли?
- Здравей, скъпа. За къде бързаш?
- Бягай, разкарай се от тук.
Почакай. Успокой се.
Готова ли си за снимка, Джоуи?
- Разкарайте се от тук по дяволите, нищо не можете да направите... - Просто се успокойте и ми кажете какво се случи.
- Не.
- Чуйте ме. Чуйте.
Не мърдай. Казах стой на място.
По дяволите. Дръпнете се.
Залегнете, госпожице.
Мамка му. Бензин.
Бягайте.
Ето това е добър кадър.
Дете мое, какво се е случило? Какво се е случило?
Трябва да го заведа в моя апартамент. Да го заведа до прозореца.
- Но постоянно излизат. Просто не спират.
- Кой не спира?
Демоните, демоните.
Демони? Демоните са измислица. Те са хипербола, метафора.
Тогава какво по дяволите е това?
Хайде, хайде.
Как смееш?
Няма да се кланям на някакви идоли.
Аз съм пътят.
Не!
Ще гориш в Ада за това.
Ще горя?
О, колко ограничено въображение.
Това е моето тяло. Това е моята кръв.
Щастливи са тези, който присъстват на моята вечеря.
Хайде. Хайде, ела и я вземи. Това искаш, нали?
Сега сънувам, Джоуи.
Нямаш представа какви сънища сънувам сега.
Тери.
Успокой се, скъпа, това е по-добро от секса.
О, да.
Те са ръчна изработка, Джоуи.
Сенки на предишните ми войни на мрака.
Остави ги да си поиграят. Нашата игра ще почака.
И през тъмните векове на твоята болка...
...това ще ти бъде като спомен от рая.
О, още приятели идват да си поиграят с теб, Джоуи.
Опитай от това, пиронена главо.
Това ли беше, Елиът?
Но аз не ги прекарах през прозореца. Елиът?
Татко?
Не разбирам. Бях на друго място.
На слънчево място. Един човек дойде и ми каза :
"Дъщеря ти се справи добре. Отиди при нея."
- Не разбирам.
- Аз разбирам. Това е награда, о татко.
Джоуи, това ти ли си. Наистина ли си ти?
Да.
Джоуи, те казаха, че ще имаш нещо за мен.
Нещо, от което вече нямаш нужда.
Това. Ето, вземи го.
От къде ми знаеш името?
Благодаря ти, Джоуи.
Човешките сънища.
Такава плодородна земя за посяване семената на мъчението.
А ти си толкова зряла, Джоуи, а сега е време за беритба.
Не е честно. Не можеш.
Запази сълзите си.
Ще изтръгна душата ти...бавно.
Имам достатъчно време да разбера за нещата, които те плашат.
Ти копеле. Ти проникна в съзнанието ми.
Да не си мислила, че твоите сънища са забранени за мен?
Съзнанието ти е толкова голо. Книга, която чака да бъде прочетена.
Врата, която чака да бъде отворена.
Врата!
Прозорец!
Прозорец!
Не можа да устоиш на моята игра, нали?
Трябваше да минеш през прозореца на нейното съзнание.
Но сега си в моя свят.
И е време...
- ...да се връщаш в Ада.
- Дамите са с предимство.
Не!
Така ще ти хареса повече. Довери ми се.
Защо устояваш? Ти харесваш това почти колкото аз го харесвам.
В крайна сметка ти ме направи.
Там има цял свят, който чака да бъде покорен.
Толкова много плът.
Толкова различни удоволствия.
Прав си.
Наистина ние с теб сме едно цяло.
Сега, до къде бяхме стигнали?
Джоуи, изпрати ме в Ада.
Върви в Ада!
Не!
Превод и субтитри : Владимир Шопов