Schindler's List (1993) (Schindler's List - CD1.sub) Свали субтитрите
С П И С Ъ К Ъ Т Н А Ш И Н Д Л Е Р
Септември 1939. Вермахтът побеждава полската армия за две седмици.
На евреите е заповядано да регистрират семействата си и да се преселят в големите градове.
Повече от 10 000 евреи на ден се стичат от селата в Краков.
Име?
- Хоровиц, Соломон.
Исак Худас.
Цукер, Хелена.
Знаеш ли кой е този човек?
- Не знам.
Съберете се.
Усмивка.
Да, господине?
Занесете им питие за почерпка.
Какво да кажа, от кой е?
Можеш да кажеш, че е от мен.
От господина.
- Къде?
Познавате ли го?
Разбери кой е.
- Да, господине.
Бих дал всичко да чуя, как ще пееш тази вечер.
Но знам, че не искаш.
Притесняваш ме.
Какво прави той?
Остани тук.
Как сте? Оставяте сама жена на масата в това място?
Любима, ти си като картина на уединеността.
Какъв божествен мирис! Разбивате сърцето ми.
Още един стол, моля. Водка за моят приятел.
А за дамата?
- Перно.
Елате на масата при нас, девойки! Пийте с нас!
Омъжете се за нас!
Ето какво означава за мен "съдействие".
Всички евреи по закон са длъжни да носят звезда.
Шивачите им работят на едро и плащат по три злоти за всеки.
Какво вина предлагате?
- Отличен немски Ризлинг, реколта 39-та.
Френско... Бордо Шато Латур, 28-ма, 29-та?
- Съжалявам...
За тях този знак все едно означава конски клуб.
Марго, 29-та?
- Нямаме.
- Тогава Бургундско?
Роман Конти, 37-ма?
- Да.
Това е човешката природа. "Направи това, за да избегнеш другото."
Те правят това от хиляди години. Чакат бурята.
Тази буря е друга. Не е римска. Тази буря е СС.
Мартин?
- Да, сър?
Кой е този човек?
Този... това е Оскар Шиндлер.
Еврейският съвет бе от 24 човека, лично отговорни
за контрола на режима в Краков.
Те правеха списъците за храна, приемаха жалби.
В колко ще бъдат затворени училищата?
- Не знам.
Член 47. Религията е забранена.
- Нищо не знаете.
Влязоха в дома ни и казаха, че вече нищо не ни принадлежи.
Сега там живее известен офицер от СС.
Знам само това, което ми казват, а то се променя всеки ден.
Не сте ли способен да помогнете?
Ами ако махна това? Какво ще ми направят?
Ще те застрелят. Стига с тези глупости.
Ицхак Щерн. Търся Ицхак Щерн.
Вие ли сте Ицхак Щерн, или не?
Аз съм.
- Къде можем да поговорим?
Бил сте счетоводител на улица "Липова".
Произвеждали сте тенджери и писалки?
Длъжен съм да ви кажа, че съм евреин.
А аз съм германец. И какво?
Мислите, ли че е добра фирма? Средно успешна.
Не знам нищо за домакинските съдове, а вие?
- Аз съм само счетоводител.
Прости машини, нали?
С малко промени може да се произвежда какво ли не?
Гражданско оборудване, военно?
Докато трае войната може да се направи състояние, не мислите ли?
Мисля, че сега хората имат други приоритети.
Като например?
Сигурен съм, че ще сте добре като сключите договори с военните.
Мога лесно да осигуря подписи.
По-трудно ще е да намерим пари за да купим фирмата.
Нямате никакви пари?
- Не чак толкова. Познавате ли някой?
Евреи, инвеститори.
Трябва да имате контакти с еврейското бизнес общество тук?
Каква общност? Евреите вече не могат да търгуват.
Но те няма да правят дарения, а аз. Бих плащал в продукти
Тенджери и тигани.
Нещо, което могат да използват. Да държат в ръцете си.
Да търгуват на черния пазар, ще правят каквото искат и всички ще са щастливи.
Ако желаете можете да ръководите фирмата ми.
Да видим.
Те ще дадат всички пари, аз ще върша цялата работа.
Може ли да попитам, какво ще правите вие?
Бих се погрижил за известността на фабриката. Да има реноме.
В това съм добър, а не в работата.
Представянето.
Не знам кой би могъл да е заинтересован.
Ицхак Щерн. Кажете им, че би трябвало.
Имам клиент, който дава по 2,45 марки за злота.
Вълнени палта. Могат да се сменят за купони за храна.
Фитили за лампи.
- За какво са ми?
Познато ли ти е това?
- Боя за обувки.
Това е метална кутия.
- Търсеше боя за обувки.
В метални кутии. Това са стъклени и не търсех такива.
Каква е разликата?
- Каква е разликата ли?
Моят купувач ги препродаде на немската войска.
А когато тя я получиха, всичките 10 000 кутии се пръснаха от студа.
Това не е мой проблем.
- Не е негов проблем.
Не е твой проблем?
- Да, не е.
Немската армия иска да знае откъде са дошли и аз ще се погрижа да узнаят.
Сега вече е твой проблем.
- Я да мълчиш!
Метални кутии.
Здравейте. Извинете, че се меся, но... имате хубава риза.
Знаете ли, къде мога да намеря такава?
Такава?
Незаконно е да се търгува на улицата. Ние не го правим.
Дошли сме да се молим.
Знаете ли, колко струва такава риза?
- Хубавите неща струват пари.
Колко?
Ще ми трябват още неща, ако нещата потръгнат.
Няма да има проблем.
От време на време.
20 март 1941. Краен срок за влизане в гетото.
Това е затворена еврейска зона, на юг от река Вистола.
Престоят зад зидовете на гетото е задължителен.
Всички евреи са принудени да живеят в пространство от 600 на 400 метра.
Очевидно това е точното място. Как сте?
Сбогом евреи!
Боже мой!
Боже мой!
По-добре не може и да бъде.
Можеше и да е по-зле.
- Кажи ми, как може да е по-зле?
Добър ден.
Здравей Голдбърг, какво е това?
Евреите вече имат своя полиция.
- Стига бе.
Сега съм полицай. Знам, че е невероятно.
Не е невероятно.
Не е зле. Мога да се застъпя пред теб пред по-висшите.
Висшите?
- Хайде де, не са толкова лоши.
Е, по-лоши са. Но имат много пари.
Дай ми заповедта за настаняване.
Смешен си с тая шапка, Голдбърг. Приличаш на клоун.
Той е много важен човек. Отделете му малко време, то е пари.
На всеки 1000 вложени ще ви връщам...
- 200.
...200 кг. посуда. От началото на юли за една година.
След това сме квит. Това е - много е просто.
Не е достатъчно.
- Не е достатъчно ли?
Вижте къде живеете, положението си. Допреди месец може и да е било така, но вече не.
Парите все още са си пари.
Не, не са. Затова сме тук.
Търговията е единственото ценно в гетото. Нещата се промениха, приятелю.
Аз ли уредих тази среща? Казаха ми, че искате да говорим и аз съм тук с добра оферта.
Добра оферта ще е процент в компанията.
Забравете всичко и се махайте.
Как да сме сигурни, че ще удържите на думата си?
Защото казах, че ще го направя.
И кой съд ще защити договора?
Моята дума е договор.
Надницата за квалифицираните евреи е 7 марки на ден.
За неквалифицираните и жените - 5 марки.
Това е което плащате на райха. Евреите не получават нищо.
На поляците давате малко повече. Слушате ли ме?
Какво казваш за СС? За надниците?
Надницата на еврейския работник плащате на СС, а не на работника. Той не взима нищо.
Но е по-малко, отколкото за поляците.
- По-малко е.
Това искам да кажа.
Поляците са по-скъпи.
Защо бих наел поляци?
Фабрика за посуда. Собственикът е немец, но поне е вън от гетото.
Така можете да си набавите неща, които ги няма в гетото.
Също така търси 10 здрави жени за...
- Аз съм здрав.
Доведи сестра си.
Убедете ги, че имате занаят ценен за войната.
- Като например?
Аз съм музикант.
- Ами ако нямам занаят?
- Името ти влиза в списъка.
Говори се, че те качват на камион и после...
- Не е вярно...
Вие сте музикант?
- Да.
На ваше място, бих се скрил добре.
Не искам да се крия, като животно.
- Има добри скривалища.
Завършил съм университета в Лвов.
Работех в хидроелектроцентралата в Рознов.
- Синя карта.
Ще набавя документи, защото тази карта не важи вече.
И цял ден да стоите на опашка ще вземете такава,
а те не вършат работа. Трябва да се дръпнете сега
и ще вземете синя карта, на която пише, че сте ценен работник.
Ще ви уредя това при Панкевич, аптекаря.
- Ето там, вижте.
Виж кой е тук.
- Наслаждаваш се на времето.
А ти на редиците ли?
Искаш ли боя за обувки?
- В метални кутии?
Не съм нужен?
Мисля, че не разбирате смисъла на думата.
Нямаш синя карта. Застани там, движи се.
Как така не съм нужен?
Преподавам история и литература. Откога те не са нужни?
Той е полировчик на метал.
Не е ли добро?
- Даже прекалено. Той е на 53 години.
Полудял ли си? Оставил си я в чекмеджето. Колко пъти трябва да ти казвам?
Работата ти е да я държиш в джоба си непрекъснато.
Колко пъти да ти казвам?
Аз съм полировчик.
Кръглата плоча се потапя в емулсията,
после се слага в центъра на пресата,
И така се получава казан за супа.
Стойте заедно, г-жо Брос.
Имам 10 разрешителни за "Дойче Емайлфабрик".
Ако е окадена със сажди, се почиства с пила.
Но не дръжте и двата електрода едновременно, защото ще ви удари ток.
Поставете метала под пресата, но внимателно, пазете пръстите си.
Занятие?
- Писател, свиря на флейта.
Но Мойсей е още квалифициран занаятчия.
Умее да прави тенджери, казани, всичко, което иска г-н Шиндлер.
Много е квалифициран.
Дайте му картата си.
Потопете в емулсията.
След като я завъртите добре, внимателно я поставете да изсъхне.
Каквото и да ви питат, оставете аз да говоря.
Уговаряне на срещи, стенография, машинопис.
Как пишете?
Добре.
- Моля.
Трябва ви секретарка.
- Изберете една.
Не знам как... Всички са толкова... квалифицирани.
Трябва да изберете.
Усмихнете се.
Погрижете се за гостите ми.
Чаят е добър. Кафе, пирожки.
Наденички, сирене, хайвер.
Разбира се, немски цигари.
- Да.
Набави колкото намериш.
И свежи плодове. Портокали, лимони, ананаси.
И няколко кутии кубински пури. Най-добрите.
И черен, горчив шоколад. На дебели парчета, като ръката ми.
Ще ни трябва и доста коняк. Хенеси. Шампанско "Дон Периньон".
Набави консерви със сардини и...
...намери найлонови женски чорапи.
С голяма радост обявявам началото на работата на ДЕФ.
Произвеждаме най-добрата посуда, специално пригодена за военна употреба.
С най-модерно оборудване, изкусните работници и занаятчии...
...извършват работа с най-високо качество...
...така, че с пълно доверие мога да ви кажа...
...че имаме продукция, която далеч надминава тази на нашите конкуренти.
Вижте приложения списък от цветове.
Уверен съм, че моята оферта ще бъде харесана...
...надявам се на дълго и двустранно сътрудничество...
...занапред. С най-искрени почитания: Оскар Шиндлер.
Трябват ми 700 за сряда. 900, не 1000 за четвъртък.
Всичко да е във фабриката. Следващият вторник.
Баща ми казваше, че в живота са необходими трима души:
Добър лекар, опрощаващ свещеник и умен счетоводител.
Първите никога не са ми трябвали,
но третият...
Просто се преструвай, за бога.
Това ли е всичко?
Опитвам се да ти благодаря.
Да кажа, че не бих успял без теб.
Нормално е да приемеш благодарностите.
Пак заповядайте.
Махай се оттук.
Кой е?
Притеснена е, виж я.
Ще ти хареса.
- Оскар, моля те.
Не трябва да я харесвам, само защото се е харесала на теб. Не е става така.
Добре си се подредил тук.
Изглеждаш прекрасно.
Внимавайте за стъпалата, мис.
- Това е г-жа Шиндлер.
Това не е ли маскарад?
- Какъв маскарад?
Дрехите, колата, апартамента.
- Познай колко работника имам.
Баща ми в най-добрите си години имаше 50. В момента аз имам 350.
350 работника в завода с една цел.
Да правят тенджери и казани?
- Да правят пари за мен.
Някой пита ли за мен?
У дома ли?
Всички, непрестанно.
Тук няма лесно да забравят името Шиндлер.
Ще говорят: "Оскар Шиндлер, да спомням си.
Той направи нещо невероятно, което друг никога не е правил.
Дойде тук само с един куфар.
Направи от банкрутирала компания, водещ производител.
И си отиде с вагон... два вагона пълни с пари.
С огромно богатство."
Приятно ми е да видя, че не си се променил.
- Грешиш.
Нямаше как да узная по-рано, но винаги е имало нещо което ми е липсвало.
Всеки бизнес, който почвах не беше провален заради мен.
Нещо липсваше.
Дори да знаех какво е, нищо не можех да направя.
Защото не можеш да създадеш сам това нещо.
А то е основната разлика между успеха и провала.
Късмет?
Война.
Да остана ли?
Градът е красив.
Питах те дали да остана.
Ти решавай.
Обещай ми, че повече никой портиер няма да ме обърка и ще ме знае като мисис Шиндлер...
и ще остана.
Довиждане, скъпа.
Мога да чета това, или да си ям храната докато е още топла.
Добре вървим. По-добре от миналия месец?
- Да.
Има ли причина за притеснение?
- Войната може да свърши.
Какво има?
- Един машинист иска да ви благодари лично, че сте му дали работа.
Много е благодарен и идва всеки ден. Няма да ви отнеме време.
Г-н Ловенстайн?
Искам да ви благодаря, сър, за възможността да работя.
Няма защо, сигурен съм, че вършите добра работа.
СС-овците ме биха, щяха да ме убият...
но благодарение на усилията ви съм тук.
- Чудесно.
Работя упорито за вас.
- Сигурен съм.
И ще продължа да работя упорито.
- Прекрасно, благодаря.
Бог да ви благослови, сър.
- Вие сте добър човек.
Той спаси живота ми.
- Да, така е.
Бог да го благослови.
Извинете, г-н директоре, но закъснявате.
Това е за полковника, а това за...
за племенницата му Грета. За рождения ден.
Недей повече да ми причиняваш това.
Тръгвай, карай не закъснявай.
Забелязал ли си, че човекът е с една ръка?
Каква е ползата от него?
- Много е ценен.
Как?
- Много е полезен. Успех!
Ще закъснеем за работа.
Не трябва да мислиш за тях като за собственост, Оскар.
Разбери, че някои офицери изобщо не ги интересува скапаната продукция.
За тях е въпрос на национален приоритет.
Евреите да чистят сняг.
Това няма връзка с реалността. И двамата го знаем.
Евреите да чистят сняг... това е като ритуал.
Ела с мен.
- Аз съм важен работник.
Важен работник?
- Да.
Работя за Оскар Шиндлер.
- Важен работник за Оскар Шиндлер.
Еднорък евреин?
- Двойно безполезен.
Изгубих продукция за един ден.
Работя за Оскар Шиндлер.
Данка, гледай в снега. Гледай в снега.
Изгубих работник. Очаквам компенсация.
Разбери се с министерството на икономиката. Това е твое право.
Ще има ли смисъл?
- Разбира се, че не.
Един висш офицер от СС дойде на обяд и каза...
да повярваме...
че в Райха има място за еврейския работник. Предателска идея.
Еднорък машинист, Оскар?
Беше оператор на метална преса.
Много опитен.
Г-н директор?
Не мога да повярвам. Щерн, ти ли си?
Не, Полдек. Във връзка с Щерн.
Оставете багажа си на платформата. Надпишете го ясно.
Първо малкото име, после фамилното.
Не взимайте багажа със себе си.
Той ще пристигне по-късно. Оставете го на платформата.
Щерн?
В списъка ли е? Да, нека го намерим.
Съжалявам, щом е в списъка. Ако беше ценен работник нямаше да....
Говоря с чиновник. Как ти е името?
Списъкът е правилен.
- Не те питам за него а за името ти.
Клаус Таубер.
Уредник, този господин мисли, че е станала грешка.
Управителят на моята фабрика е в този влак.
Ако замине, това ще се отрази на продукцията
и военното министерство ще иска да разбере защо.
В списъка ли е?
- Да, господине. Ицхак Щерн.
Списъкът е наред, сър. Нищо не мога да направя.
Как се казвате?
Казвам се Кундер. Офицер Кундер.
А вие?
- Шиндлер.
Господа, много ви благодаря.
Гарантирам ви, че до края на месеца ще бъдете в Южна Русия.
Щерн!
Ицхак Щерн!
Щерн!
- Господине?
Щерн!
Извинявам се, г-н директор.
Спрете влака.! Тук е!
Спрете влака!
Подпишете тук. И тук.
Разбирате ли, за нас е все едно.
Това е проблем със списъците. Бюрокрация.
Забравих картата си у дома. Опитах да им обясня...
...простете постъпих глупаво!
Ами ако бях дошъл 5 минути по-късно? Тогава какво?
"Еврейският град." "Краковското гето, зимата на 1942 г."
Снощи сънувах сън.
Бях сам и споделях една стая с 12 непознати.
Когато се събудих разбрах, че това си е истина.
Смешно ли ти е?
- Трябва да се смея.
Живееш зад стени.
- Стените не са проблем.
Проблемът са ограниченията в живота.
Стените ги държат отвън.
- На мен тук ми харесва.
Има някакъв... дивашки хаос тук.
Ти си техен роб!
- Сега никой не ни завижда.
Аз съм умен.
- Истински гений.
Ти имаше своя шанс.
Днес намерих време да подредя мисълта си.
Не си спомням за кога последно съм го правил.
Кога сме правили това? Да стоим в кръг и да говорим?
Не ме качиха в камион, нито ми взеха работата.
Не си имал такава.
Няма нищо по-долу от това. Гетото е дъното.
Гетото е... свобода.
Тази улица разделя гетото наполовина.
Отдясно гето А.
Цивилни, работници и т.н.
Отляво, гето Б.
Още работна ръка. Предимно стари и слаби.
Подполковник Амон Гет.
Откъде ще почнете? Имате ли въпроси, сър?
Защо покривът е свален? Замръзвам, по дяволите.
Лагер за принудителна работа "Плашов".
Очакваме работна ръка от около 25-30 000.
Мъжете са в близките бараки. Жените зад жиците.
Къде ще отседна аз?
- Там.
- Там ли?
Онази вила.
- Наричаш това вила?
Виждате ли синагогата?
- Това не е вила.
Ще я укрепим.
- Това е къща.
Какво има там?
Детска градина. Има 50 деца.
Имаме зъболекар, обущар, лекари.
Ето ги, сър.
Една от вас е много щастливо момиче.
Има свободно място, далеч от тази изнурителна работа.
В моята нова вила.
Коя от вас има домакински опит?
Всъщност не искам прислужница. Това са вредни навици.
Не искам да те заразя.
Как се казваш?
Хелен Хирш.
- Как?
Хелен Хирш.
- Какво? Не чувам.
Хелен Хирш.
На работа!
Съборете го! Не е добро, на работа!
Сега трябва да се събори.
Казах и, че това не е хотел, а барака. Еврейска кучка.
Шибана кучко!
Основите трябва да се разрушат и пак да се излеят.
Иначе южното крило ще се изкриви и ще падне.
Ти инженер ли си?
Да. Аз съм Диана Райтер. Дипломирана съм в Милано.
О, образована еврейка. Като Карл Маркс.
Убий я.
- Моля?
Хер комендант! Опитвам да си свърша работата.
А аз своята.
- Тя ръководи строежа.
Няма да се разправяме с тези хора.
Не, застреляй я тук, под мой надзор.
Ще ви струва много повече.
- Сигурен съм, че си права.
Разрушете и наливайте пак. Както каза тя.
Има още много да видите, а остава един час докато се стъмни.
Днешният ден ще влезе в историята.
Той ще се помни.
Поколенията ще се удивляват на този ден.
Днес е история и вие сте част от нея.
Преди 600 години, когато са търсели виновник за чумата
Казимир Велики... така наречения,
е казал на евреите, че могат да дойдат в Краков.
И те са дошли.
Преместили са в града имуществото си.
Установили се, пуснали корени.
Развивали се.
В бизнеса, науката, образованието, изкуствата.
Дошли са тук без нищо.
Нищо.
Прииждали.
Еврейският Краков съществува 6 века.
Помислете за това.
До довечера, тези 6 века ще се превърнат в слух.
Никога не ги е било.
Днес е исторически ден.
Ликвидиране на гетото. 13-ти март, 1943 г.
Започваме с гето Б.
От двете страни?
- Не, почнете оттук.
Отдясно?
- Да, после минете оттам.
Голд, Хайм!
Убий го.
Ще се измъкнем през канализацията.
Приготви само малко багаж.
- Няма да вляза в канализацията.
Не мога, казах ти.
Можеш, да можеш.
Няма да вляза там.
Карта, евреино!
Насам.
Картата!
- Оставил съм я горе!
Това е синът ми!
Почти е умряла, остави я.
- Дайте малко време, нека я внеса.
Отиди при нея... или застани в реда.
Жените отляво!
Мъжете вдясно, жените вляво!
Ти имаш синя карта.
Нищо не струва. Те прочистват гетото!
Няма място за тебе.
- Но вече видях, че има.
Промених решението си.
Виж само колко място има. Просто си се уплашила.
Детето може да остане, но не и ти.
Мамо, излизам и аз!
- Стой там.
По-добре да знам, че си тук, отколкото кой знае къде.
Отлично козируване.
Докладвам, че ми бе наредено да разчистя улицата за ротата за да не пречи на движението.
Направи го и после се върни в редиците, малки полски войнико.
Г-жо Дрезнер?
- Да.
О, ти си приятеля на моя син. Няма да ти създавам проблеми.
Не, скрийте се под стъпалата. Тук ще бъдете в безопасност.
Моля ви, скрийте се под стълбите.
Претърсих сградата. Няма никой там.
Данка!
- Мамо!
Здравей Адам.
- Здравей, Данка.
Елате с мен. Ще ви отведа в добра група.
Знаеш ли това: "Час време все пак е живот."? Вече не си дете.
Моля се за теб.
Хайде, моля те. Да се махаме оттук.
Маркирай.
Какво е това? Бах?
- Не, Моцарт.
- Моцарт?
- Да.
Искам тази скапана нощ да свърши.
Келер, Фани!
Най-лошото мина. Сега сме работници.
О, Боже.
Амон, такова дете си!
- Хайде, ставай.
Направи кафе.
- Направи си сама.
СС ще създава собствена индустрия в Плашов.
Металургия, производство на четки...
...поправка на дрехите от гетото за семействата, останали у дома.
Но в частната индустрия, като вашата,
добрите връзки с хора, като коменданта - Амон Гет са ценни.
Не, не ставайте. Как си?
- Как си, приятно ми е да те видя, приятелю?
Оскар Шиндлер.
- Лео Йон.
Приятно ми е, че дойде.
- Удоволствието е мое.
Как си?
- Отлично.
Отслабнал си.
- Само в раменете. Моля ви, седнете всички.
Как сте? Оскар Шиндлер.
Започнахме без вас.
- Чудесно. Пропуснах ли нещо хубаво?
Обяснявах преимуществата от преместването на фабриката в Плашов.
Имах предвид храната.
Тази работници отвън могат да работят и по 24 часа, ако искате.
Доброто име на фабриката, ще продължи да съществува.
Може ли да попитам, откъде имате такъв костюм?
Какво е това, коприна?
- Разбира се.
Има хубав блясък.
- Благодаря.
Бих ви намерил такъв, но шивачът сигурно е мъртъв.
Не знам.
Преди няколко дни отивам на работа.
Не намирам никого. Никой нищо не ми казва.
Трябваше да разбера. Трябваше да вляза.
Всички са избити.
- Не.
Не са избити. Тук са.
- Те са мои!
Всеки отминал ден ми струва пари. Всеки убит работник също.
Трябва да намеря друг. Да го обучавам.
Ще направим толкова много пари, че това няма да има значение.
Това е лош бизнес.
Благодаря.
Остави бутилката.
Благодаря.
Шернер ми каза нещо за теб.
Какво?
Че знаеш значението на думата благодарност.
Че тя не е фалшива за теб, както е при останалите.
Искаш да останеш, където си. Правиш неща, които са полезни.
Добре ти върви. Не искаш никой да ти казва, какво да правиш.
Разбирам всичко това, вече те познавам.
Това, което искаш е... собствен лагер, вътре в лагера.
Имаш ли представа, колко работа е това?
Само администрацията, без другото.
Снабдяването с всички разрешителни може да те побърка.
Ще дойдат инженери, ще спорят за основите, размерите...
...ограда 4 км, 1200 кг бодлива тел...
...6 тона електрическа ограда, изолатори, 3 кубични метра пространство за всеки затворник.
Ще ти дойде направо да убиеш някой. Знам, защото вече съм минал през това.
Разбира се, че знаеш, нали си го преживял.
Можеш да ми облекчиш живота.
Ще ти бъда признателен.
Къде е Щерн?
Голдберг и Хилович...
ще следят, дали получавам дяла си от това.
Оставям те да се грижиш за главната ми сметка, Шиндлеровите сметки.
Той иска независимост. Давам му я.
Но тя струва пари, разбираш ли?
Погледни ме.
Не забравяй за кого работиш сега.
Нека целунем всички.
Дайте още вино!
- Още вино!
Внимавайте, девойки! Не му давайте да си тръгне.
Трудов лагер "Плашов".
Благодаря, г-н директор.
- Наздраве.
Какво правиш? Чеша си главата.
Така мислят, че имаме въшки и стоят настрана.
Имаш ли въшки?
- Извадете бележника си.
На бюрото ми има календар, където са отбелязани рождените дни на жените и децата на есесовците.
Не забравяйте да им изпратите нещо.
Подкупи за управлението и министерството на икономиката...
По-бавно. ...за военните, в графа "такси".
Изплащане в началото на месеца, за разлика от рушвета за СС.
Списъкът за СС е в долното чекмедже на бюрото ми.
Води се като дарения на отделни лица.
Връзките с черния пазар са в графата "доставчици".
Забрави го... Как така? Не може!
Заболява ме глава!
Не можах да те измъкна оттук.
- Ще се оправя.
Ще съм тук всяка седмица. В сряда.
Ще наблюдавам как си. Какво правиш.
Ето, пъхни го в джоба си. Хайде.
Г-н директор, не позволявайте всичко да пропадне. Работих толкова упорито.
Благодаря за...
Успех.
Внимание!
"Фабрика за метали в лагера Плашов."
Какво правиш?
- Панти, господине.
Утре ще идват нови работници. Откъде бяха те?
Югославия.
- Трябва да освободя места.
Направи ми една панта.
- Да, господине.
Продължавай, добре се справяш.
Това е много добре.
Но нещо не ми е ясно. Сигурно можеш да ми помогнеш.
Не разбирам, нали работиш от 6 тази сутрин?
И все пак имаш толкова малко готови панти?
О, Исусе.
- Да пробвам аз?
Провери затвора.
- Не, нямаше да се чуе щракване.
- Ударната игла е.
Може да е тя. Може да се е зацапала.
Какво ви казах?
Позволете да ви кажа, че малкият брой панти се дължи
на това, че сутринта пренастройваха машините.
Пратиха ме при стругарите.
Странно, нали?
Благодаря, Мук.
Лишек, не пипай кожата, тъкмо е намазана.
За мен? Много благодаря, г-н директоре.
Г-н директор!
Господин директор!
Правил е бавно пантите...
Може да направи панта за по-малко от минута. За какво говорим?
Благодаря.
- Няма за какво.
Никой не знае, кой е откраднал кокошката?
- Кажете му.
Човек носи кокошка и никой не го вижда.
Спасете се. Кажете му.
Все още никой не знае?
Ти си бил? Ти си извършил това престъпление?
Не, господине.
- Но знаеш кой е.
Знам.
- Кой?
Той!
Много е надарен.
- Добре, доведи го.
Благодаря.
Пак ви благодаря, г-н директор!
- Пак моля.
Чест е да работя за такава голяма компания.
- Чудесно е, че те взехме.
Обещавам, че ще науча всичко за емайлираните съдове.
- Прекрасно.
Г-ца Елза Краус е тук. Търси г-н директора.
Да.
Няма да ви приеме.
Седнете, моля ви.
Перно? Коняк?
- Не, благодаря.
Е, какво мога да направя за вас?
- Казват, че никой не умира тук, че фабриката е рай.
Казват, че сте добър.
Кой го казва?
- Всички.
Аз съм Регина Перлман, а не Елза Краус.
Живея с фалшиви имена още от клането в гетото.
Родителите ми са в Плашов. Казват се Хана и Якоб Перлман.
Те са възрастни. Там убиват старите и ги заравят в гората.
Нямам никакви пари. Взех назаем дрехите.
Умолявам ви, доведете ги тук.
- Не правя такива неща.
Грешно сте разбрали.
Единствено ме интересува, дали работника има умения или не.
Баща ми е железар.
- Това е забранено!
За фалшивите ми документи даде всичко.
- Не ме лъжете!
Плачете, и ще се обадя да ви арестуват. Кълна се в Бога!
Хората умират. Такъв е животът!
Ако искат да убият всички, добре! Какво трябва да направя аз?
Да доведа всички тук? Това ли си мислиш?
"Пратете ги при Шиндлер, тук е рай, а не фабрика!"
"Не е фабрика, просто е рай!"
"За равини, сираци, хора без занаят!"
Мислиш, че не знам, какво правиш?
Толкова си мълчалив, но аз знам. Знам!
Да не би да губите пари?
- Не губя пари! Не е в това въпроса!
Тогава какво...
- Опасно е! Опасно е за мен!
Разбери. Гет е под огромен натиск. Помисли за това.
Трябва да води сметка за всичко, как се работи, за всичко.
Има много грижи.
А има и война. Която никога не носи добро на хората, а само лошо.
Но при нормални обстоятелства той няма да е такъв.
Ще си е добре. Добрите му страни, като...
От хората, които обичат добрата храна, доброто вино.
Жените, правенето на пари...
- Убиването.
Не се наслаждава.
- Биески каза, че някой е избягал от работа навън през жиците.
Гот наредил всички в строй от бараките на липсващия.
Застрелял мъжете, които са били отляво и отдясно на него.
После продължил да убива хората с пистолета си.
Двайсет и пет.
Какво искаш да направя!
- Нищо, нищо.
Просто си говорим.
Пърлман.
Мъж и жена
- Якоб и Хана Перлман!