The Good Thief (2002) Свали субтитрите
НИК НОЛТИ
ДОБРИЯТ КРАДЕЦ
- Идвам да седна при вас.
Ще ми помогнеш ли да почна да печеля?
-Не е възможно, Боб.
- Може би не, но трябва да ми създадеш илюзия за това..
Илюзия. Имам колкото искаш.
И колко струва илюзията?
- Както обикновено.
- Имам просто число. Кажи. Да спра ли с него?
- Какво е просто число?
- Специално число. Дели се само на себе си и на 1.
- Ти математик ли си, Боб?
- Да. Теория на хаоса.
- Колко?Аз не знам.
- Двеста?
- Искаш да играеш?
- Само губиш.
- Шпионираш ли ме?
- Не.
- Аз работя тук.
- От кога?
- От миналата седмица.
- Твърде млада си, за да работиш тук.
- Реми не мисли така.
- О, сигурен съм.
Освен това ти си твърде стар, за да правиш това.
Права си. И двамата сме изгубени души.
- На колко години си, хлапе?
- На 17.
17? Е, какво знаеш ти? Просто число.
Какво е това?
Специално число, делимо само на 1 и на себе си.
Странното с тези числа е, че колкото по се отдалечаваш от ну..
- Хей, хлапе. хей. Хей..
- Хмм?
Би ли затворила тази врата заради мен, моля те?
- Край на урока?
- За сега.
Пак ли ти?
Дай си личната карта.
Ей, ти имаш тук брутния продукт на Камбоджа.
Свалете оръжието. Свалете оръжието.
Може ли някой да превежда?
Говоря френски
Свалете оръжията... Някой да превежда...
Каза, че ще те вземе с него. Ако те остави да го арестуваш...
Те ще депортират в Алжир.
И той щял да оцелее два дни. По добре да умре тук.
Ще брои до 3. Ако не свалят оръжията...
ще ти пръсне главата.
Казва, "Едно. Две. Триии.!"
Знаеш, че се заклех никога да не се намесвам.
- Защо го направи?
-Мислех, че ще кажеш някоя дума за него.
- Да го задържа във Франция. Какво би получил?
- Притежание с намерение.
- Пет години.
- А за убийство на полицай?
- Смърт.
- Това е. Ето защо.
- Тогава, не го направи заради ме, а?
- За теб?Я се шибай.
Ти си най-лошия ми кошмар. Моят черен ангел. Колко пъти си ме арестувал?
Забравил съм. Но още веднъж и вече няма да се измъкнеш.
- Не позволявай да се случи.
- Благодаря да урока. Аз съм чист.
Ако опиташ пак, няма да съм аз. Цялата система ще те смачка.
Оттеглих се. Сега съм един комарджия. Губещ, при това. Това е всичко.
- Кажи ми кой е най-добрия крадец, живял някога.
- Боб?
Не. Пабло Пикасо.
Този тип е крал от всички: Деалкроа, Сезан, Ван Гог, Матис.
- Никога не са го хванали. Веднъж го срещнах
- Впечатлен съм.
На корида. Аз заложих на бика, той заложи на матадора.
Матадорът получи 26 шева. Аз получих картина.
- Още я имам.
- Значи си паралия!
Не, не, не, разорен съм. Тя не е за продаване.
"Портрет на Жаклин" Прилича на нея.
Току що дошла от Москва. а?
Защо не я арестуваш сега? Приключвай с това.
- Да приключа с кое?
- С целия печален цикъл. Тя ще работи по улиците.
За нейно нещастие, ще свърши в реката със спринцовка в ръката.
- Давай, бъди добро ченге.
- Всичко което виждам е момиче на мотор.
Обискирай ги. Ще намериш паспорт.
- Има едно нещо, наречено закон. Не виждам да е нарушен.
- Използвай въображението си.
Търсиш заместника на Лидия?
- Гледай си картите, Боб.
- Коя е Лидия?
Лидия е в болницата. Тя беше тук доста време.
- Казах, гледай си играта. ОК?
- Да, моята игра.
Проблема с моята игра е, че кметът може да дойде на двете страни.
Докато, в твоята игра, късметът никога няма да дойде.
Каква е неговата игра, господин Боб?
Тя е толкова стара, колкото и моята, но той играе с момичета...
и шансовете са винаги на негова страна.
-Аз не съм имал такава ръка от...
- Какво? От кога?
- Ти шибан загубеняк.
- Босна.
- Нямам нужда от пазач.
- Не?
- Може би, ти имаш нужда.
Е, това е само лош грим?
О,имаш нещо за очите?
Само когато имат късмет.
Значи ти защитаваш честа на вдовиците и сираците, а?
О, ти не си недоразвита за възрастта си.
Вечерно училище. Той не ми беше сутеньор.
О, не? Тогава какво правеше с твоя паспорт?
- ОК. 500 на ъгловия джоб.
- Готово, Боб.
- Защо ми викаш Боб?
- Защото се опитваш да го имитираш.
- Да имитирам този...
- Ивон, изключи този боклук и ни дай пържени картофи.
Паоло, Раул. Ана.
- Искаш ли да чукнеш няколко топки?
- Не сега. Тя изглежда гладна.
О, остави ме да я заведа до масата.
- За пушачи или не?
- Пушачи.
Вашият приятел е достатъчно стар да ви бъде баща.
- Трябва да опитате с някой по-млад.
- Аз току що напуснах един по-млад.
- О, защо?
- Той не се доближаваше до моя идеал за мъжественост.
- Но вие не сте ме познавали. Винаги ли спите сама?
- Почти винаги.
Когато тя не виси в 5 сутринта да яде пържени картофи.
- С майонеза.
- От Босна ли сте?
- Да, така се нарича сега.
- Какво ви доведе тук?
Майонеза.
- 10:00. Ние трябва да бъдем в кръчмата.
- Да.
- Ще се видим пак.
- Защо не?
Не давай това чужди мъже.
Ти предизвика боя, за да го пребъркаш? Умен си.
Аз съм рицар в блестящи доспехи.
- Ивон, сметката.
- 38 франка.
- Какво ще правим сега?
- Ние? Късно е.
- Време за лягане.
- У вас?
- Имаш ли някакви средства?
- Средства. 30 франка.
30 франка? Ето, хлапе. за хотел. Лека нощ, хлапе.
Аз казах червено, мила.
- Какво каза?
Черно.
- Хей, здрасти!
- Къде отиваш с този куфар?
- Стигнаха ли ти парите?
- Собственичката на хотела има странни принципи.
Винаги иска да се плаща.
Хората на които си длъжник имат винаги странни принципи.
Какво стана с парите, които ти дадох?
- Платих си дълговете.
- Какви дългове? Дължах на Реми.
О, сигурен съм, че си му дължала. Няма да питам за какво.
Той ме устрои тук, каза, че мога да ги изплащам седмично.
- Взе ли ти и лихва?
- Какво е това?
Няма значение.
- Цялата ти ли собственост е тук?
- Да.
- Къде ще спиш нощес?
- Някъде.
- Искаш ли да дойдеш при мен?
- Да.
Не се притеснявай. Имаш дом. Качвай се.
Трябва да си от богато семейство.
-Не се оплаквам.
-Какво работиш?
- В Министерство на земеделието.
- Какво?
Закрила на конете във Франция.
Сериозно. Аз обичам коне.
Аз посветих всичко... времето си, парите си, живота си...
- Вярно ли е Паоло?
- Да, вярно е.
- И това ти носи пари?
- Никога.
Добре, аз трябва да проверя моите коне.
- Късно ли ще се върнеш?
-Късно ли ще се върна, Паоло?
- Никога преди 6:00.
- О.
- Аз мислех, че...
- Какво?
- Какво мислеше?
- Че ще останеш.
Не, не. защо не кажеш на Паоло какво мислиш? ОК?
Хей.
Хей.
Принца на Оранж. Номер 7. Това е щастливото ми число.
- Колко ще заложиш на него?
- Всичко което ми е останало.
- 70,000 франка.
-Боб, ти си луд. А, ако загубиш?
Ще ударя дъното. Ще трябва да променя начина си на живот.
- Заложи ги за мен.
- Заложи ги сам.
Аз? Такъв залог? Никога.
Принца на Оранж. Можеше и по-лошо.
О, знаеш ли, липсва ми един паспорт.
- И момичето, което върви с него.
- Тя е още дете, Реми.
- Остави я да живее.
- Аз инвестирах в бъдещето и.
Момичетата не са сигурни. Конете, ето къде трябва да се инвестира.
- О, имаш намерение да ми подскажеш?
- Принца на Оранж. 8-1.
Аз залагам живота си на него, и да приемем, че сме квит.
Аз не съм комарджия, Боб.
- Но, ако бях, знаеш ли какво?
- Опитай. Това е напаст.
Трябва да ти кажа, че ми дължиш един!
- Мислиш, че това е надбягване?
Защо има толкова много сладолед?
Това е всичко, което той може да яде понякога.
- А, хероин.
- Приятелката му.
Аз мислех, че късметът е неговата приятелка.
А, когато едната я няма той се обръща към другата.
- Защо?
- Защо?
Кой знае.
Защо искам да те целуна по врата?
А Боб?
Какво Боб? Той ни осигури терен.
О! Но аз мислех...
- Съжаляваш ли?
- ОК.
- Е, накъде, шефе?
- Вкъщи.
Не искаш ли да продължиш печелившия си късмет?
- Какво става с ходенето вкъщи?
- Забрави за вкъщи. Отиваме в Монте Карло.
- Къде в Монте Карло?
- Казино "Ривиера".
- Виж, Боб, Мисля, че имаш нужда от смисъл в живота.
- Сега, когато щастието ти се изчерпа.
- Това е значи.
- Казино "Ривиера"..
- Има сейф.
- Да.
- 80 милиона в банкноти в сейф на хидравличен асансьор.
Това вече сме го мислили.
Както и всеки от тук до Париж. Невъзможно е.
- Да. Но не за това става дума.
- Освен това аз съм само комарджия сега.
О, от кога?
- От шестте ми присъди.
- А-а.
Нека да започна отново.
Казино "Ривиера" беше ремонтирано.
Нов собственик. Финансиран от японска банка.
- Е, и?
- Те го правят за VIP персони.
Искат да привлекат друга класа клиенти.
- Как го постигат?
- Изкуство.
- Изкуство?
- Картини. По стените.
- Помниш ли 80-те, Боб?
- Не.
Японците имаха толкова много пари, че не можеха да ги изхарчат.
- Те купуваха... Да.
- Изкуство.
Пикасо, Модилиани, Сезан... На цени, които не можеш да си представиш.
И, за да възстановят инвестициите си, те ги окачиха по стените на казиното.
- И ти искаш да дигнеш...
- Заеби сейфа!
Картините. Струват повече от 10 години Grand Prix.
- Kak?
- O-o.Сега се заинтересува.
Къде е Паоло?
- Помага на приятел.
- О!
- По-добре от тапети?
- Не може и да се сравнява.
- Каква беше тази песен за Ван Гог?
- "Starry, Starry Night."
Е, къде е "Starry, Starry Night"?
- Може би, в Гугенхайм. Но, да не бъдем придирчиви.
- Хайде, да не бъдем придирчиви.
Ела там.
- Салона "Пикасо".
- О, ето как е.
Здравей, Жаклин.
- Сезан.
- Да. Има само еди проблем.
- Какъв? Знам.
- Те са фалшиви.
Ето, още един фалшификат.
-Модилияни. Красива е ,нали?
- Да.
- Искаш да крадеш фалшификати?
- Не, не точно. Ела отвън.
- Оригиналите са там.
- Защо са там?
Японска работа. Пази си инвестициите.
Оригиналите в трезора, перфектни копия на стените...
- И ние ще разбием трезора?
- Да.
- Да.
- И знаеш ли кое е хубавото?
- Кое му е хубавото?
- Не могат да разкрият кражбата...
защото ако го направят, ще затворят казиното.
Кой ще идва да гледа копие на Ван Гог?
Или някой току що се разходи по гроба ми, или преживях оттеглянето си.
- Май си възбуден.
- Кой ти даде сведенията?
Един приятел.
Оставяш най-хубавото за накрая?
Владимир. Той е инсталирал алармената система.
- Добре ли си?
- Не, не съм добре.
Нямам дрога, нямам късмет, и съм изкушаван.
Но искам да умра в къщата на старците си, не в затвора.
- Добре, тогава забрави за това.
- Ще ни трябват пари, много.
- Как ще ги намериш?
- Ще взема заем.
- Много изгодно.
- Заеби това. Лихвата...
Ще намерим парите, Боб. Това от което се нуждаем е план.
- Ти нямаш ли?
- Това е твой специалитет.
- Знаеш ли какъв е плана ми?
- Ти имаш вече готов?
Никакъв комар! Никаква дрога!
- Докато не свършим с това. Разбира се, че участвам.
- И така, Боб. Ти участваш?
- Хей.
- Ще стане така: Ще се заключа за леглото.
Ще са ми нужни кофа, подлога...
- и сладолед.
- Да, Боб. Съжалявам, Боб.
О, Паоло, да обичаш значи никога да не трябва да казваш , "съжалявам".
- Изглеждаш добре, за мъж на твоята възраст.
На каква възраст?
Ти знаеш, от Каменната Епоха?
-И смахнат, при това.
Чувствам,че раждането наближава.
- Какво ще кажеш, когато ти поискам ключа?
- Няма начин.
- Благодаря ти.
О, Боже.
- Значи ти му каза?
- Защо мислиш, че се поти сега?
- Здрасти.
- Здрасти!
Мислех, че са те изпратили в Алжир.
Онова ченге каза добра дума за мен.
Мислех, че си отгърмял. Колко мило.
- Виждал ли си Боб?
- Защо ти е Боб?
- Искам да му благодаря.
- Аз ще му кажа. Той ще бъде трогнат.
- Дай ми ключа.
- Не.
- Дай ми ключа.
Ще направя всичко, което искаш.
- Искаш ли да ме чукаш?
- Ако искаш това, дай ми ключа.
Ела и си го вземи, Г-н Каменна епоха.
Харесваш ли циците ми, г-н Каменна епоха?
- Дай ми ключа! Дай ми ключа
Почти там, Боб. Почти там.
- Почти там.
- По дяволите!Не мога.
Моля, моля!
Знаеш ли какво, Боб? Мисля, че не съм твой тип.
Хей, хлапе.
Благодаря.
Ден, след ден, Боб.
- Нали така казват?
- Да.
- Саид. Предпочиташ Ница пред Алжир, а?
- Няма сравнение.
Ако играеш за врем, хлапе, нямаш никакво.
- Заклевам се, че не съм.
- Ще извикам емиграционните
- Имам нещо голямо!
- Колко голямо?
Боб Монтанье участва.
- Ебаваш ли се с мен?
- Не, само ми дай време .Знаеш ли какво означава това?
-Това е лично за теб. Ти харесваш Боб!
- Не, не, всеки харесва Боб!
- Това е част от проблема!
-Аз също харесвам Боб!
Ти ще си на 24- часова смяна. Ще откриеш в какво се е въвлякъл...
преди да е имал шанса да го извърши, защото ако трябва да го арестувам...
Лично ще те закарам в Алжир...
Ще те доставя закопчан на който и да е шибан молла...
който иска да те накълца на парчета там.
- Ясен ли съм? Ясен ли съм?
- Да. Да!
Ш-ш! Той спи.
- Това е добре.
- Три дни и половина. Вън. Вън.
Защо французите са толкова скапани на рок-енд-рол?
- Какво имаш предвид?
- Ами виж ги.
Ние ви дадохме Елвис Пресли, Франк Запа, Джими Хендрикс, Боб Дилън.
А вие ни дадохте Джони Холидей.
- Не ми говори за Джони Холидей, ОК?
- Добре, добре.
- Знаеш, че съм комарджия, Роджер.
- Да, знам.
- Това означава, че съм добър с вероятностите
- Аз никога не съм бил добър в това.
- Добре, аз трябва да бъда
След като съм карал около час и половина...
и като съм те виждал постоянно в огледалото...
мога да кажа каква е вероятността ти да ме следиш.
Наблюдавах рускинчето. и се оказа, че те следвам.
Наистина?
Ще ти е нужен влекач.
- Твоя е грешката.
- Не, не. не
Майка ми е родена там долу.
Тя е перяла чаршафите долу на камъните...
когато един парашут пада от небето.
Той е носил,Винсент Монтана моят баща.
Тя помислила, че това е ангел, паднал от небето.
О,това било сантиментално пътуване.
На нашата възраст, Роджер, ние имаме зад нас нарастващо минало..
и ни предстои намаляващо бъдеще
- Ние имаме право на избор.
- О, да. И какъв е той?
Моя? Аз продължавам. Трябва да сме чисти.
Ще ме закараш ли обратно в Ница?
- Ще спреш ли да ме следиш?
- Ъ-ъ.
Добре.
Филип? Филип?
Ще направиш ли доклада? "Едно сребристо Пежо катастрофирало близо до...
Ба-сюр-Ло."
Дай ми досието на Боб.
- Боб Монтанье?
- Монтанье, Монтана.
Боб подпалвача. Боб.
Какъв му е паспорта? Американски или френски?
Хей. И двата.
Той остарява, а?
- Има благодарности за теб.
- Той е станал доносник.
Разбира се, че е. Всичко е част от плана.
- Ще го споделиш ли с някого?
- Наблюдавани сме.
Опитах се да отида в Монако вчера. Роджер ми висеше на опашката.
- Е, и ти се отскубна?
- Не, не отидох там.
Посетих рожденото място на майка ми, вместо това.
- Къде е родена?
- Забравих.
Но като гледах това място, както и да се казваше...
- Имах едно видение.
- Какво видение?
- Ние организираме два обира. Просто ме слушай.
- А?
Това ще отнеме известно време.
Ще го направим през нощта преди Grand Prix.
- Да не си луд?
- Може би, но ме изслушай.
Всеки крадец наоколо е чакал това от години.
Така, че го организирах Аз знам, че те ме следят.
Те знаят, че аз съм без късмет напоследък.
- Чувал ли си за Юда?
- Има доносник.
О, да. Винаги има. Бивш приятел. Нов враг. Бивш любовник.
Ще си щастлив, ако го откриеш навреме и го накараш да замълчи.
Но този път, Не ми пука.
Може би, даже ще го отгледам.
- Не ме ли разбираш?
- Не още.
В нощта преди Grand Prix, аз съм в казиното с теб и Паоло.
Ние се представяме като комарджии. Ние имаме вътрешен човек там.
Ние имаме макет на сейфа, организацията, все едно, че ще действаме.
Но Роджер е организирал всяко ченге, всеки един от охраната да ме следи
И какво правя аз? Какво би направил ти?
- Бих се отказал.
- Точно.
Аз се отказвам. Но в 5 сутринта.
Междувременно, ние имаме хора във вилата където ще стане истинския обир.
И те ще имат 6, може би 7 часа необезпокоявани да вземат картините
- ОК.
- Това прилича на тези картини.
- Имаме истински обир, и фалшив.
-А-ха!
С допълнително усложнение, че искаме да бъдем предадени.
Сега, нека да видим. По принцип ни сме.
Винаги има някой, който става предател.
Този път ние приветстваме издайника , и ще оставя Роджер да се залепи за задника ми като хемороид...
от който не мога да се отърва.
- Забавляваме ли се вече?
- Да, ако това проработи.
Да, ако проработи. Ние по-добре да поговорим с твоя Владимир.
- Има ли досие този Владимир?
- Може би, в Москва.
- Защо е дошъл при теб?
- Аз мисля, че това беше... гордост.
- Гордост?
- Да. Ще видим.
- Дръпни се и си представи невидим четириъгълник.
- Казах, дръпни се и си представи...
еди невидим, шибан квадрат.
Е? Какво мислите момчета?
Добре, това е внушително, Влад. Наистина.
Трябва да си представите, 30 метра високо, Медисън Скуеър Гардън.
R.E.M. Вече захапват.
Имаш предвид заради твоята алармена система, Влад.
- О! Вие сте момчетата за обира.
Да. Не сме за рок-енд-ролла.
Вила "Свети Петър". Доста сложно, като това.
Знаете ли как ще го нарека това? "Виолетова мъглявина."
Да, добър избор, Влад. Върни се на алармената система.. Как работи тя?
Така, както работи всичко. Математически.
180 точки вертикално. И толкова хоризонтално.
Това означава, че контактните точки са равни на.
- 180 на квадрат, което прави 32,400.
- Много добре. Обаче слушай.
Хоризонталите и вертикалите се движат едни срещу други.
Така, че дефакто, аз съм покрил безкрайност.
Ако нещо се движи там нещо, което има температура по-висока от тази на мъртвец...
- А, ако токът спре?
- Половин секунда закъснение и генераторът се включва.
Опитвал ли си някога да направиш обир за половин секунда?
-Ако компютъра се скапе?
-Не може.
Има допълнително включен диск, Има достатъчно гигабайти да управлява ракета.
- Ти познаваш ракетните установки?
- Да.
- Значи е неуязвима?
- Да.
. Аз съм Влад.
- Аз съм Боб.
- Това е Пол.
- Здрасти Пол.
- Здрасти.
- И защо се свърза с нас, Влад?
- Между нас казано?
- Да.
-Аз имам семейство във Владивосток, което ме моли да го изтегля.
И аз си помислих: Единственият човек който може да разбие непробиваема система...
- е този, който я е инсталирал.
- Ти.
Аз. Единствения начин Влад да разбие системата на Влад е със системата на Влад
- Следиш ли мисълта ми?
- Почти.
Вила св. Петър. Аз ще я построя тук пред вас.
- Същите размери, до сантиметър.
Ще напасна движенията на сензорите в моята мрежа с вилата.
Аз влизам в системата за да могат да видят, какво е в нея и какво го няма.
- О!
- След това имаме проблем с шума.
- Шума?
- Вие, крадците, издавате шум,нали?
Мрежа от проводници е вградена, в стените, тавана и пода
Открива шумни, чукащи крадци.
Същото нещо, аз изграждам тук.
Със същия размер. Алармата звъни тук...
- но шумните крадци чукат тук.
- Можеш ли да направиш всичко това?
- Живея с надеждата. Ще ви кажа следващата седмица.
- О!
Как ще се включиш към тяхната система?
Системата им се нуждае от обновяване всеки шест месеца.
И следващото ми посещение е във вторник, другата седмица.
Мога да оставя там бръмбар.
- Бръмбар?
- Съжалявам, грешна дума - микрофон
Миниатюрна пета колона.
Получава инструкции от вас.
- И, а-а нуждая се от партньорство.
- О-о.
" Най-облагодетелствана нация"
- Съгласни.
- Съгласни?
Да.
Е. Как ще платим за това?
Синът бе продаден на дявола.
Знаеш ли, какво е казал Айнщаин за рулетката, Ана?
- Какво?
- Може да бъде победена само от човек...
с безграничен капитал, който играе вечно.
- Тогава защо играеш?
- Айнщаин не е вярвал в късмета.
- Черно.
- Ще ми кажеш, че трябва да си тръгвам, нали?
- Не можеш да останеш тук Ани.
Паоло те очаква в колата.
А, ако кажа не?
Е, мисля, че Паоло ще бъде много разочарован.
- Не.
О, не, не, не.
- М-м-м. Боб. О!
Той мисли, че слънцето блести от очите ти.
Не, той мисли, че то блести от твоите.
Също и луната. Той те боготвори, Боб.
Той е добро хлапе.
Някои момичета предпочитат истинските неща.
О, хо, ти мислиш,че аз съм истинско нещо?
Ти каза, че аз винаги ще имам дом.
Ако си избрала. Той ти предлага работа, нали?
- Така казва.
- И какво друго казва?
"Обичам те." Непрекъснато.
Имаш само един изход. Кажи му го и ти.
Не мога Никога не бих могла.
- Е, отиваме при мен?
- Ти обеща, че няма да съжалявам?
Обещавам.
- Да, Чух легендата.
- Памплона. Пабло залага на матадора...
- Аз залагам на бика.
- И матадора получава много шевове?
- Двадест и шест.
-Не вярвах до сега.
Поразително. Аз мисля, че това трябва да се продаде в Ню Йорк.
Не, не не. Не мога да се връщам там.
Това също съм го чувал. Е, какво искаш?
- Аванс. Ти ще си вземеш комисионната.
- 40 процента.
Спорим ли за това сега?
Не. Не сега.
И кога ще мога да я видя?
Мляко. Чисто.
- Ти изживяваш второто си детство, Боб?
Мисля, че съм на две и половина. Чин-чин.
- Говорих с Малкия Луиз.
- Е, и?
- Заинтересован ли е?
- Достатъчно, за да говори с теб.
Добре. Ще се нуждаем от Фернандец, Луиджи и Бил.
- Отказал си се от Филип?
- Да, от всички апостоли.
И ето, че идва един кандидат за Юда.
А, ето,че са те пуснали, приятелю.
Да. Някой е казал добра дума за мен.
Аз помислих, че си ти. Това ченге ти е приятел, нали?
- Имаше ли някакви условия?
-Трябваше да подпиша за преустройване.
- И, значи си чист?
- Да, чист съм.
Но аз имам сведения за нещо златисто-кафяво.
О. Как ще събереш две и две сега...
когато не чувстваш подкрепата ми?
- Чао, Ивон.
- Да вървим.
- Чао.
- Фернандец тук ли е?
-За какво ви е Фернандец?
Попитайте го дали още иска песети за да отвори клуб в Рио?
- Но не е гот ако не може да стреляме.
- Без бум-бум, Луиз.
Това не са ти филмите.
- Значи, не мога да стрелям във въздуха?
- Не.
- Старт.!
- Ш-ш-ш!
О, изглеждаш във форма, Филип.
Да.Тренирам. Но ти знаеш как е.
- Времето минава, всички се променяме.
- А-ха, дали?
Е, добре, някои повече от другите.
- Не знам точно как да кажа това, Боб.
- Кажи ми нещо Филип.
ОК, проблема е с Филипа. Но ако все още ме искате, участвам.
- Хей, Луиджи.
- Да, да?
Знаеш какво обикновено казва: Аз не вземам назаем, аз крада.
Той беше добър крадец. Виждам малко Енгър тук.
Малко Веласкес в тези очи.
И този врат. Някои от тези стари етруски вази,които са ...
събирали по плажовете на Помпей
Ако това е "горещо" Боб, не го пипам
Това беше бас. Заклевам се в живота на детето си.
Ако това е "горещо", за твоето дете няма да има живот.
Има вече твърде много обвинения срещу мен.
Не виждам подпис.
Много от тях не са подписани. Тук.
- Памплона, 1969.
- M-м.
- И ето го подписа.
- Да.
Бих казал, два до три милиона долара...
на аукцион в Ню Йорк.
- Аз взимам моята комисионна.
- Двадесет и пет.
- В позиция ли си да се пазариш?
- Тридесет тогава.
- С 10% аванс.
- Милион и половина франка.
Ако има нещо, което не си ми казал, къде ми е гаранцията?
Казал съм ти всичко. И имаш картината.
С опаковката ли идва?
Здрасти, Големи Уши.
Здрасти.
Е, колко от вас момчета знаеха, че Филип е станал Филипа?
- Добре, аз знаех.
- Аз знаех също, Боб.
- Да?
- Ти наистина ли не знаеше?
- Никой нищо не ми каза.
- Стига за мен. Ще ни кажеш ли защо сме тук?
- Да.
-Здравей.
- Хай.
Джак Даниелс?
Фалшивите са прикритие за истинските.
Слуховете говорят. Истинските мълчат.
- Да.
- Как ще запазим мълчание?
Ние всички си вярваме в тази стая.
Ние всички работим заедно.
Ако някой от вас шукне, Ще го заключа в банята с Филипа.
Как ще пуснем слуховете?
Защо мислите, че ви събрах тук?
Ето го доносника.
Виждаш ли колко просто става, когато прегърнеш собствения си Юда?
Боже мой. Ти си продал душата си.
- Трябваше да продам нещо.
- На кого?
- Тони Анджел.
- Тони Анджел?
- Надявам се, че си взел добра цена.
- Взех това.
Фернандез.
Луиджи.
Малък Луис.
- Филипа.
- Хей, не си ли обезпокоен за Филип?
- Защо? Трябва ли да бъда?
- Откакто той...
Знаеш. Стана Филипа.
Когато му отрязаха топките, той остана без тях, е и какво?
Това е полова дискриминация, Паоло.
- Но жените, те приказват повече!
- Филипа изглежда ли ти на жена?
Не, той изглежда на, а-а Филип... с цици.
Бих поверил на Филип живота си.
Ще ти кажа какво. Кажи и, че ако приказва, Ще и отрежа топките.
Или тя е загубила и тях?
- За какво беше това?
- Каза ми да бъда добра с редовните клиенти.
Сега си ревнив. Това е мило.
- Не ме чакай.
- Сега аз съм ревнива. Къде отиваш?
- Трябва да се срещна с Боб.
- Винаги се срещаш с Боб. Този път за какво?
- Мога да се пенсионирам с това.
- Значи R.E.M. Са захапали?
О, по дяволите рок-енд рола Вашият обир е по-лесен за преговори.
Е, какво мислят обирджиите?
- О, удивително е, Влад.
- Почти.
Проблемът е ако вие станете много шумни.
Цялата система е още на място.
- Над 90 децибела се включва алармата.
Тогава, ще си сложим микрофони. Ще носим компютър .
- За съжаление, това е най-доброто от Влад.
- А камерите?
Можете да имате оргия там. Никой няма да забележи.
- Ти по оргиите ли си, Боб?
- Не, от'72.
Това е преднамерена грешка. Имам добра компютърна графика.
Но аз не съм Сезан. Трябват ми фотографиите от казиното...
за да запълня тези рамки.
-Трябва да видя трезора.
Имам среща във вторник за ъпгрейд на системата.
Не мога да те вкарам вътре, но това не значи, че не можеш да го видиш.
Хей, ти!
- Кажи ми, че ме обичаш.
- Не мога. Знаеш това.
Какво момиче сити, да не можеш да кажеш 2 думи?
Много уморено момиче. От дълбоко разстроено семейство.
- Аз ти го казах!
- Никой не те е молил.
какво трябва да направя, за да те накарам да го кажеш?
А?
Качи ме на луната.
Ще направя нещо по-добро.
Представи си, че ти казвам че ще обера Казино "Ривиера" в нощта на Grand Prix?
И всичко за теб.
- Колко има в сейфа?
- Това ли е всичко, което ще кажеш?
Това е всичко.
80 милиона франка.
Е, кажи го.
Осемдесет милиона франка.
- Това е Роджер.
- Сигурен ли си?
- Сигурен.
-Оу, по дяволите!
- Промяна на плана?
- Да. Ти ще трябва да вземеш влака.
- И вземи камерата.
- Тази запалка е камера?
Това е Минокс. Да не мислиш че ще влезна вътре с Никон?
Снимай картините. След това играй на автоматите, докато дойда.
- Как работи?
- Отваряш я...
поглеждаш през визьора, и си запалваш.
- Обичаш ли да пушиш?
- Не толкова много.
Там са 24 картини. Това са 24 Марлборо Лайт.
Опитвах се да ги откажа.
Роджер, аз изоставих изследванията на теорията на вероятностите.
- О, наистина?
- Да, всички тези сметки размътват мозъка.
Всичко което мога да кажа сега е, "Какво съвпадение!"
- Не. Не е съвпадение. Аз те следях
- По дяволите, пак не съм прав.
- Намери ли си религия?
Аз изказвам почит... на моята майка.
- Помниш ли това селце, където тя е била родена?
- Да. Ба-сюр-ло.
- Да. Този войник. Който паднал от небето?
- Който е баща ти?
Да. Е, те са се преместили тук, в стария град.
Той станал наркоман И когато си заминал...
тя станала една от тези жени в черно, които виждаш там да палят свещи.
Молеща се мъжът и да се върне.
- Удовлетворени ли са били молитвите?
- Е, както всички молитви.
Не така както тя е искала.
Той се е появил пак, когато съм бил на 7, чист като сълза...
с нова жена, наречена Дора... повел ме е към нов живот в Америка.
И междувременно, когато аз съм се върнал тук...
- Тя повече не запалвала свещи.
- Да.
Знаеш ли,това е третата версия, която ми разказваш.
Е, това е истината.
- А истина ли е това което казват?
- Какво казват?
Те казват, че ти си отново в бизнеса.
- Не?
- Единствения бизнес, Роджер...
е бизнесът на възстановяването.
Три седмици. Съм чист.
Хляб наш насъщни, прости нас прегрешения...
Чувал ли си историята за Добрия Крадец, Роджер?
- Не. Аз не съм религиозен.
- Не. И аз не съм.
Но когато майка ми я разказа, предполагам, че ми се е набила.
Добрият Крадец... до Исус на кръста...
и Исус му казва, ако си спомням точно...
"Тази нощ ти ще бъдеш в рая с мен."
И мисълта, че има място на небето за крадец, винаги ме е карала да плача.
Искаш да ме накараш да заплача, сега?
Трябва да внимаваш с цинизма, Роджер. Много е лесно с твоята професия.
- Ще работя върху начина си на мислене.
- Трябва. Трябва.
Боб. Ти ми спаси живота, но ако опиташ нещо...
- Какво да опитам?
- Да ти го спелвам ли? Ще те затворя до живот.
- Ти си ченге. Това ти е работа.
- Ти какво си?
Аз бях добър в кражбите, Роджер, и може би, не съм още Добрия Крадец...
но аз се опитвам... повярвай ми, опитвам се.
Сега, ако ме извиниш.
Трябва да изразя уважението си.
Тя беше добра жена. Моята майка.
Какво знаеш? Това е Канди Мен.
- Това новото ми име ли е?
- Да.
Имаш ли целувка за мен тази прекрасна вечер?
Да, сигурно.
Твоето гадже, Паоло... какво е намислил?
- Работи с Боб.
- Какво?
- Не ми казва.
- Какво работи той, бейби?
Това е изненада.
- Един сейф.
- Какъв сейф?
Дай ми първо.
Сейф с 80 милиона.
Това е всичко, което знам.
Имаш ли запалка?
Това е. Отказвам цигарите.
- Знаеш ли, че с никотина се свиква по-лесно от хероина?
- Наистина?
Питай всеки наркоман.
- Свърши ли?
- Мм-хх.
- Някой да те следи?
-Не мисля.
Късо подстриганият със слушалката. Забеляза ли го?
- А? Той ме забеляза.
- Да.
Хайде.
- Искаш ли да видиш трезора?
- Да.
Правя редовната си проверка на системата.
Поставих бръмбара Междувременно,можете да се наслаждавате на гледката.
- От къде?
- От задната кола.
Приемлив образ, до 100 метра. След това се разстройва.
- Разстройва се?
- Става неясен.
- О, разстройва се.
- Той е направил фантастична система.
-Да
- И няма нищо в този трезор?
- О.
Аз имах добра подкрепа, предполагам, че скоро ще видим.
Добър вечер, господине.
- Плановете на вилата.
- От къде ги намери?
- Дружеството "Архитектурно наследство". Много полезно.
Охраната, мазето.
Момчета не ме ли поопознахте вече?
- Правилата са си правила.
- О!
Правилата са си правила. Звучи като техно-група от Дюселдорф.
- Ох!
- Уоу!
Не е фантазьор.
Добре.
Би ли...
- Благодаря.
- Познай какво е това.
- Какво?
- Старите Наполеонови канали.
Продължават надолу към морето.
Това е нашия вход. Изключи това. Можем да го видим по-късно.
Хайде. Да не мислиш, че съм сляпа или нещо...
не съм забелязала какво сте намислили?
- Ивон..
- Мъже идват тук при теб, телефони, всичко.
Ти си луда.
Боб, аз не съм забравила, че отворих този бар...
с парите, които ти ми даде назаем.
- Така, че ако се нуждаеш от пари...
- Ти си луда Ивон. От къде ти дойде тази идея?
Ако те арестуват, ти няма да го преживееш, проклетнико.
Ще идваш ли да ме посещаваш, носейки ми уиски?
- Няма да е за първи път.
- Познаваш ли го?
Не. Не съм го виждала преди.
Защо си мисля, че аз съм го виждал?
- Чао.
- Внимавай.
Обръщай. Следвайте ме.
- Какво става?
- Зад мен. Помниш ли го?
Филипа, скачай в този проход и виж какъв му е проблема.
- Какво по дяволите?
- Ох!
Мислиш, че се е справил с Филипа?
Никой не може да се справи с Филипа. Вие сте близнаци, нали?
We're onto you. Whoa, whoa.
Какво по дяволите мислите, че правите?
- Пусни ме!
- Филипа! Филипа! Спри! Спри!
- Ръцете ми почват да отмаляват.
- Фил, бъди малко джентълмен.
Това е Алберт. А това е Бертран когото държиш. Те са близнаци.
Това е Алберт. А това е Бертран когото държиш. Те са близнаци.
Сега, се извини.
- Извинявай Алберт.
- Името ми е Берт.
Хайде пак отначало. Този път като за бавен.
- Бавен?
- Да, това значи глупав, един вид.
-Това е самата простота.
- Той отговаря за депозитите в сейфа.
Те променят комбинацията всяка седмица.
- Аз вземам номерата. Аз правя депозитите.
- Той ми дава комбинациите.
В нощта преди Grand Prix, докато той е в офиса на управителя, аз съм долу.
- Служителите ме взимат за него.
- Той има достъп до сейфа, и моето алиби е солидно като скала
Разбирам. Добре сте го измислили.
Две глави са по-добре от една.
- А какъв беше вашия план?
- Съвсем различен от вашия.
- Инфантилен в сравнение с вашия.
- Нуждаем се от помощ, за да преместим тези пари.
Така, че ако искате да участвате...
- Никой ли не ви е виждал заедно?
- Никой в Монте Карло.
- Дайте ни 1 - 2 дни да го обмислим. Нали, Паоло?
- Или три.
Вие излезте отзад. Вие излезте отпред.
- Смахнато, шефе, а?
- Напълно.
Но, искаме те да мислят, че и ние сме за сейфа.
Близнаци. Мислиш ли, че Роджер ще ги проследи?
От къде ще знае, че са близнаци? Виж какво ще ти кажа.
Обади му се след 1-2 дни. Премислете плана още веднъж.
-Той има предимството оригиналност.
- Свършихме с тази среща.
Да. Ти излизаш отзад. Аз ще изляза отпред. Опитай се да избягаш на Роджер.
Почни без мен ако се налага
Би ли ме закарал Роджер?Имам среща. Участвам в " Анонимните наркомани".
Това помощната група ли е там горе?
- Да.
Можеш да се присъединиш. Трябва да ме подкрепиш в битката с пороците.
Твоите пороци бяха...
Комара и наркотиците.
ОК, момчета, представете си, че това е трезора. Всичките аларми ...
идват от тук...
И подсилен метален под...
- Знаеш ли, всеки пристрастен Роджер, има подстрекател.
-Никой не ми е казвал
Някой, който, чрез своята безгрешност, подържа пристрастения към неговите навици.
- Често кара пристрастения да чувства нужда от навика си.
- Нека да отгатна. Твоят подстрекател е...
- Ти си.
Ние сме взаимно зависими, Роджер. Такива сме от години.
Виж например.
Ти ме преследваш, защото си си въобразил, че аз преследвам голям удар.
- И може би, лечението трябва да започне с теб.
- Лечението?
- Да, защото дълбоко в себе си ти искаш да опитам този удар...
дори само за да видиш как бих го направил.
Не мога да направя нищо, което да те убеди, че съм чист.
Това е нездравословно, Роджер.
- Това означава, че и двамата сме свързани.
- Да минем през тунел...
между тавана и пода...
Бил пакетирай тези микрофони... Внимавайте да държите стрелките под 90. Нали, Влад.
Искаш ли да се качиш? Можем да изследваме тези проблеми още.
- Не съм ударил дъното, още.
- Ще го стигнеш.
- Сигурен ли си?
- Лечението започва сега. Кажи го.
- Какво да кажа?
- "Казвам се Роджер. Аз съм лекуващ се пристрастен."
- Не, не. Ти го кажи.
- Казвам се Боб, и съм пристрастен на лечение.
И днес е първия ден от оставащия ми живот.
Казвам се Мишел, и съм наркоман.
Здравей, Мишел.
Казвам се Ана, и съм наркоман.
- Здравей, Ани.
- Казвам се Кейс.
-Аз съм наркоман.
- Здравей Кейс.
- Името ми е Боб, и съм наркоман.
- Здравей, Боб.
Казвам се Франсоа, и съм наркоман.
Здравей, Франсоа.
Паоло, измества решетката и идва в казиното при Боб и мен.
Ние ги държим под напрежение там. И... никакво пушене.
Добре, момчета: Микрофони, стрелки, газопровод, решетка и казино, а?
- И ето как ще стане на теория.
- Да, на теория.
Ще репетираме това в петък. Обясни ли всичко?
- Да, да.
Добре, ще влезем там през нощта, нали? Всички разбраха ли това?
Е, Реми Изкачвам ли се в обществото, или пропадам?
Както те гледам от тук, като ,че ли стоиш на едно място.
Не можеш да се движиш, ако стоиш неподвижно.
Мисля, че трябва да имаш по-високо мнение за себе си.
Мислиш ли, че той е прав, Саид?
- Зависи.
- От какво?
- От това, какво продаваш.
- Повредени стоки. Това съм аз.
Не предпочиташ ли да обсъдим това на друго място?
На друго място? Обичам.
Хайде момчета. Хайде.
Мястото, сейфа, 80те милиона франка.
- И защо трябва да ти ги кажа ?
- Защото ще ти дам приятни сънища.
- М-м-м.
- Виж това.
Паоло. Филипа.
- Крана на газта.
- Добре.
Завърти на го на ляво, докато спре.
ОК, шефе.
А-а-а!
Хей...
Те ще оберат...
Банк ъф Америка, на 4 юли.
- Не се майтапи с мене, кучко!
- Учил си се от кучетата по улицата?
Аз знам, че те са в казиното, нали?
В нощта преди Grand Prix в Монте Карло. Сега изчезвай.
- Chill it.!
- Какво?
Ани? Как си?
-ОК.
- Как си?
- Добре.
- Добре ли си?
- Тук.
- Сигурен ли си?
- Да.
- Това е моята торба.Мисля, че е самотна.
- И на мен ми липсваш.
Е, Влад, тази аларма не е включена?
Още ли не ми вярваш?
- Колко е часа, Раул?
- 2.45.
2:45. Добре. Почваме.
- Хубаво дете като теб не трябва да е в бара.
Искаш да съм на улицата?
Ани, ти не изглеждаш на 14. И двамата знаем това.
- За теб?
- За двамата.
Трябва да съм направена от злато. Всеки иска парче от мен.
Добре, хайде да вървим. Трябва да вземеш свеж въздух.
Да.
Добре. 60 см тухла.
Задръж шума на 60d.B.
- Най-много още 2.
- Добре. Пригответе горелката.
- Може би, трябва да се разтопя...
- Може би, трябва да се разтопя...
и да дам по парченце на всеки, който иска.
Кой иска парченце от теб?
- Паоло.
- О. И какво иска той?
- Иска да ми купи луната.
- О-о?
- Луната.
- М-м-м.
- Луната е много скъпа, както знаеш.
И как ще плати за нея?
- Обирът.
- А, да. Разбира се Обирът. Кой друг?
Саид.
- Той иска да знае какво знам аз за обира.
- О! И какво знаеш ти?
Каквото знам не съм му го казала
- Това е моето умно момиче.
И господин Боб, той не иска пари.
Той иска това, което не може да се купи с пари.
Какво не може да се купи с пари?
Красотата.
- Ти си загадъчна сега.
Не е ли винаги красотата загадъчна?
- Като теб.
- Уморена съм Реми. Ще ме заведеш ли вкъщи?
- Разбира се. Разбира се
- Можеш ли да пазиш тайна, Паоло?
- Зависи.
След операцията, всичко си беше същото.
- Всичко?
- Да. Аз вдигах 200кг...
- Аз съм същото гадно копеле, с изключение на...
- С изключение на какво?
- Паяците. Не мога да понасям паяци.
- Паяци?
- Има паяци около крана, Паоло.
Можеш ли ти да се оправиш с крана, Паоло?
- Да. Аз ще оправя крана вместо теб.
- И го запази между нас, Паоло.
Не искам да ми се смеят. Имам репутация, все пак?
Ето.
Паоло.
- Какво по дяволите правиш...
-Помогнах на приятелката ти да се прибере.
- Ти?
- Да. Някой трябваше да се погрижи за нея.
Тя беше надрусана, разправяше истории.
- Спокойно. Спокойно.
- Какви истории?
- Спокойно.
- Попитах, какви шибани истории?
- Нещо за сейф. 80 милиона ...
ОК. Монте карло.
На кого е казала?
Саид.
Казаха че имат сделка.
Когато я надруса, ще я изчука, после...
после тя ще му каже каква е истинската история.
Не е вярно, лъжеш, свиня!
- Изчезвай.
-Кълна се. Кълна се... в живота на племето.
По дяволите!
Ще ме застрелят, ченге, като ме караш да ги следя.
- Боб не е убил никого.
- Винаги има първи път.
Винаги можеш да си пробваш късмета в Алжир.
Разказвай.
Казино "Ривиера" в Монако. Има сейф с 80 милиона франка.
- Не ти вярвам.
- Утре през нощта, преди Grand Prix.
Саид! Саид!
Ако искаш свидетели, капитане, Аз видях всичко. Беше Паоло Турко.
Кажи ми нещо полезно, чу ли?
Страхуваше се, че ще раздуе за Казино "Ривиера".
- Никога не съм мислил, че Боб е толкова глупав.
- Той не е.
- Той само иска да мислиш, че е.
- Ало?
- Имам странното чувство, че имаш намерение да ми кажеш нещо.
- Да.
- Не са парите. картините по стената!
- Какви картини?
Трябва да се обадиш в казиното.
Боб? Какво направих, Боб? А? А?
Не знам, мила. Какво си направила?
Внимателно. Сега, си вдигни крака.
По дяволите.! Лошо преебах работата, човече.
- Съжалявам, аз ч изгубих.
- какво?
Твоят Ромео току що застреля твоя дилър, и трябва да знаем какво си му казала.
- Нищо.
- Не лъжи, пияна кучко.!
- Ти си му казала и си се чукала с него.
Ти си твърдо момче, Паоло? Ти застреля една марионетка. Какъв си ти според теб?
Едно шибано, гангстерско... копеле!
- Излизай от колата, Ани!
Трогателно, шибано клише!
Ще продължаваш да караш докато стигнеш Сан Ремо, мачо.
- Знаеш ли къде е Сан Ремо?
- В Италия?
Виси ти обвинение в убийство. Това е голяма изненада.
А аз не искам повече изненади.
- Ще ти се реванширам, Боб.
- ОК. Реванширай ми се в Италия.
И ще ти бъда благодарен, Ани, ако ми разкажеш, какво си му казала
Заклевам се, не съм му казала нищо но Реми каза..
Чакай. Значи Реми каза нещо?
Аз му казах, какво ми каза Паоло...
за Монте Карло, в нощта преди Grand Prix.
Паоло ти е казал това?
Да. Той каза, че ще ми купи луната когато оберете казиното.
Когато оберем какво от казиното?
Сейфът с 80 милиона.
- И това е всичко, което Реми му е казал?
Той каза."Аз ще те оправя"
ОК. Всичко е наред, хлапе. Всичко е наред.
Всичко е наред
- Ани... Не!
Ей, мошеник.! Къде са ми парите?
- Значи, познаваш Пикасо?
- Срещнал си го веднъж.
В Памплона, нали? Той заложил на матадор. А ти на бика.
- Колко шева получил матадора?
- Двадесет и шест.
Е, това не може да е бил Пикасо. Трябва да е бил Пади Пикасо, негов далечен братовчед...
защото аз направих оценка на платното в Ню Йорк.
- То не си струва парите за транспорта. То е фалшификат!
- Добър фалшификат
Не е ли това противоречие като: "Добър фалшификат, щастлив хомосексуал"?
Рисувано е от Пол Китинг, един от истински добрите фалшификатори...
- Къде си го срещнал?
- В заложна къща в Крайдън.
- Подсказах му за...
- Казински тук е истински майстор. Покажи му.
Не! Не нея. Не още. Картината.
Така, че ако аз...
- не си... получа парите до понеделник...
това което ще направя с лицата на двама ви ще бъде определено кубистично.
Наречи го нова естетика. как го наричаш ти, дете?
- Новата естетика
- Без анестезия. Кога каза?
- Понеделник.
- Понеделник. Идвай, Каз.
- Всичко е наред
- Опитвала ли си някога комар, Ани?
- Не.
И аз никога не съм познавала Пикасо.
Е, проблема с Пикасо е, че никой наистина не го е познавал.
В колко проблема си затънал, Боб?
Ако ти кажа, няма да ми повярваш.
О, аз вярвам на всичко което ми кажеш.
Кажи ми за хазарта. Имаш ли останал късмет?
- Ще ти кажа утре.
- Обади ли се в казиното?
- Те бяха затворили, но аз имам това.
- Изкуство.
- Да, те отвориха миналата година.
Нищо ново.
Той има намерение да ги открадне пред всички през най-ангажираната нощ на годината?
- Трябва да поспиш, шефе.
Знам. Знам, че трябва.
- Какво по дяволите правиш?
Хей, какво става, момчета?
Нищо в последно време.
Съжалявам. Усложнения. Но по-добре късно отколкото никога.
Бертран, имаш ли къде да поспи човек или са само двойни легла?
- Говорих с казиното, и управителя не се разтревожи.
Той каза, че оригиналите са сигурни на друго място.
- Оригиналите, а?
- Да, в трезор във вила св. Петър.
- Тези в казиното са копия.
- О, боже мой, това е фалшиво.
Да, те са фалшиви. Трогателно, нали?
- Не, това е прекрасно.
- Фалшификатите?
- Ани.
Знаеш ли първото нещо което трябва да знаеш за хазарта?
- Какво?
- Дрехите.
Той или тя трябва да изглеждат най-добре.
- И ние не можем да го постигнем.
- Не.
Така, че хайде на пазар.
Какво ще кажеш за това?
Обърни се.
Прелест.
Най-добрата дегизировка в света: Смокинг и гел.
Алберт, имаш ли гел?
- Гел.
- Благодаря.
Гелът е необходимост, когато нещата се усложнят.
Ето.
- Ние можем да бъдем почти тризнаци.
- И знаеш ли кое е второто нещо?
- Кажи ми.
- Хазарта и наркотиците не се смесват.
- Третото?
Винаги играй играта до дупка. По дяволите последствията.
Два екипа. Шест коли за капана. Аз вземам вилата. Ти казиното
- И бъди дипломатичен с тези маймуни в Монако.
- А, Боб?
Ще го намериш да играе на масите, очаквайки да го следя.
- Само не го оставяй да излезе.
- Да го арестувам ли?
За това, че играе на рулетка?
Тя завършва лошо, Мими.
Но кажи ми една опера, която да има хепи енд.
- Тя умира?
Ани.
Ти ще видиш фалшива романтика...
сериозни пари, и много пластична хирургия.
Но запомни, заровете падат еднакво за всички.
- Това урок номер 4 ли е?
- Пет и шест.
- Хей, къде е Паоло?
- Паоло застреля предател и трябваше да бяга в Сан Ремо
- Мислиш ли, че е стигнал там, мила?
- Искрено се надявам.
Нищо не ни остава Раул, освен да продължим и моята задача е да играя. Да играем
Къде по дяволите е Паоло?
Хей, колко е сериозно ?
- Не знам още.
- Ще се отказваме ли?
- Много е късно за това. Как ще го изиграем това, Ани?
- До дупка, мисля
Чу ли това, Раул.. до дупка. Хайде да вземем малко чипове.
- Покрийте терена. Проверете всички изходи.
Давай, давай.!
Без мъртъвци тази нощ.
Знаеш ли какво е просто число, Ани?
- Число, делимо на себе си и на единица.
- Ти помниш. Трогнат съм.
- Не играй с тях тази нощ.
- Защо не?
- Имам рожден ден. Не съм вече просто число.
- Да!
Ти я прекъсна, Боб, ... губещата поредица.
Урок номер седем Ани и не го разбирай погрешно.
Демонстрацията на чувства трябва да е минимална.
Благодаря
Тук.
Пълно е с цивилни навсякъде, но няма следа от Роджер.
- Някой е пропял, Боб.
- Да, но аз не знам каква мелодия.
Ще проверя вилата. ако видя ченгета при вратата...
Ако провериш вилата, ще поканиш ченгетата на вратата.
Ти решаваш, Раул.
- Върти се. Къде свършва, никой не знае.
беше права, знаеш ли... първия път, когато те срещнах.
Щастливи очи: Едното кафяво, едното зелено.
- Трябва ли да си сложа лещи?
- Никога.
Шибания Паоло. Шибаните паяци.
- Имаме инфрачервени сензори следящи..
всеки сантиметър долу.
Муха да бръмне и алармата се включва. Седем цифрови камери.
Той ще е заобиколил сензорите и проклетите камери
И единствения въпрос е от къде ще влезе.
- Да отидем долу.
- Аз ще трябва да изключа системата.
Ти не ме слушаш. Аз мисля, че той ще е направил вече това.
- Колко дължиш на кубиста?
- 1.5 милиона франка.
- Ще извървиш ли дългия път, Боб?
- Правило номер 8. Никога не предизвиквай съдбата.
Ние печелим.
- Всяка аларма в зданието трябваше да пищи до сега.
Тази технология... винаги те проваля.
И аз се обзалагам, че той не може да ни види на мониторите горе.
Мисля, че имаме проблем.
Боже мой.
Това няма да те изостави.
Бих казал, че това почти си е струвало, Боб.
- Кой по дяволите е Боб?
Ало. Ало. Чувате ли ме?
Чувате ли ме? Чувате ли ме?
Чувате ли ме? Ало.
Ало? Те идват отдолу. Проверете под трезора.
Извикай хората си от казиното, незабавно.
Още един урок.
- Кой номер?
Няма значение. Винаги давай бакшиш.
Частните стаи.
Не изглежда добре, приятелю.
По дяволите. По дяволите!
Какво по дяволите?
- Не мога да стигна до тръбата!
- Погрижили се за крана?
- Да ти изглежда така?
- Шибания газ!
Подушвам газ.
- Излизайте от тук!
- Това не е много в стила на Боб.
- Какъв по дяволите е стила на Боб?
Някак си по-елегантен.
Качвай се в колата!
- Къде е Филипа?
- По дяволите Филипа. Тръгвай!
Шибаните паяци.
Хей, какво не е наред с паяците?
Шибаните паяци направиха всичко да гръмне.
- Да гръмне, а?
- Бум, шибан бум!
Имаме фул.
- Ние искаме да заложим 600 000 франка. Ще платят 10 за едно.
- Да.
Това са 6 милиона франка, които току що спечелихме.
Вземи този милион, заложи го, и наблюдавай лицето му.
влизащи и излизащи от Монте Карло
- Казиното?
- Някой трябва да му каже, че е изгърмял.
Това е управителя.
Добър вечер, господине.
Последно раздаване.
- Кой го казва?
- Почти се разсъмна.
- Розавопръстата зора.
- Заведението се оттегля.
- На заведението му се спи?
В брой, моля. Големи банкноти.
- Става късно.
Последното правило.
-Какво е?
Ако искаш да спечелиш много, направи го с момиче наречено Ана.
- ОК?
- Имал си добра нощ, приятелю?
- Изключително. А ти?
- Е, e изключителна също. Разбих едно парти.
- Какво парти?
Такова- Бум-шибан-бум. Арестувах травестит...
който се интересуваше от изкуство и така нататък...
Сейфът е празен.
- Аз мога да приема чек.
- Кажи му още веднъж?
- Изглежда някой е ограбил сейфа.
Кажи му, хей, от всички нощи, точно моя късмет.
- И аз очаквам правен съвет.
- Колко дълго ще трябва да чакаме?
- Имам среща в Париж.
- Трябва ли да ускорим нещата и да те арестуваме сега?
- Мен? С какво обвинение?
- Криминална конспирация.
Криминална конспирация ще е трудно доказуема.
- Невъзможна в моя случай.
Аз бях тук цяла нощ. Погледнете тълпата.
Всички са свидетели на присъствието ми. Поведението ми? Безупречно, бих казал.
И за мое щастие, не ми е вървяло така както в Монте Карло...
откакто Йозеф Ягерс не фалира банката в1872.
- 1873, сър.
- Има само един начин, управата да избегне плащането.
- За какво загатвате, сър?
- Немислимо е казиното да опразни собствения си сейф.
- Неговата репутация...
-Неговата репутация е несравнима.
- И вашите подмятания са подли.
- Както казах, немислимо.
- Ние ще настояваме за пълно разследване.
- Вие наистина трябва да настоявате.
Аз щях, ако бях във вашето положение.
- Бихте ли сложили "zock" в нея сър?
- "zock"?
Сложете"zit" в тази ваша уста.
О, вие имате предвид да се оттегля с моята печалба и да си затварям устата?
Имам предвид да си затваряш шибаната уста
Ани?
О, мамка му!
Да! Да! Я пак ми кажи. Кой от близнаците беше ти?
- Еднаквият.
- И коя част взимаш?
- Той взима моята. Аз неговата.
Винаги ли си делите така?
- Да делиш, значи да носиш.
- Добре, добре!
- Хей, ти спечели, лунатик такъв.
Не е за печалбата, Роджер. За отношението е..
Дали печелиш или губиш трябва да го правиш с финес.
- Това в дружеството ли го научи?
- Променяй нещата, които можеш. Приемай нещата, които не можеш
И се научи на мъдростта да познаваш разликата.
А, така ли? Каква е разликата между късмета и обира на казино?
Тогава, Роджер, съществуват няколко възможности...
за които дружеството не те подготвя.
Не, не. Няма разлика, Боб.
- Много малка, ако си помислиш.
- Добре...
Ще има разследване и аз ще настоявам, да останеш във Франция.
- Аз никога няма да напусна Франция.
- Може да отнеме известно време.
- Ще трябва да говориш с моя адвокат.
- Кой е твоя адвокат?
Имаш ли предложения?
Един твой приятел е задържан, който ще се нуждае от най-доброто.
Бих бил внимателен, Роджер. С толкова много пари може да те съди за вреди.
Да, да .Ти се реваншира Сега се махай от телефона. Да.
- Не искаш да говориш с Паоло, нали?
- Не.
- Кажи му, че не е дораснал до идеала ми за мъжественост.
- Има ли някой, който е?
- Да.
- Кой?
- Баща ми.
- О.
Той беше як циркаджия.
Провисваше майка ми на корда, която държеше със зъбите си.
- Докато един ден му се счупи зъб.
-И?
Тя има два изкуствени крака, а той, изкуствени зъби.
Ти се будалкаш с мен.
- Сигурен ли си?
Да.
Знаеш ли, майка ми беше царица на родеото, и тя е пасла бикове...