What Dreams May Come (1998) Свали субтитрите
срещнах това красиво момиче на езерото.
Извинете!Извинете!Извинете!
Ти... Швеция ли?
Не разбира.
Не разбира?
Ъм,идва от Швеция?
Швейцарка?
О,шведка,да.Да.Схвана.Швейцарка.
Привет.О,американец ли си?
Значи и ти!Да.
Поддържай този курс,докато ти замирише на пари или стъпиш върху шоколад.
ОК.Благодаря.
О,внимавай с главата.
Добре ли си? Добре съм.
Може ли да седна тук?
Всъщност не.
Преди две години резервирах точно тази площ.
Ами,ако кажа "моля"? Това е единственото изключение.
О,внимавай с това.
Открила си Швейцария?
Ами да.
И я обявих за Мисури.Забих си знамето
и продадох огърлици на местните.
Тук ядат сандвичи.
Донесла съм ти няколко.
Казвам се Ан
Колинс. О,предполагам дамата,открила Швейцария.
Има те във всички вестници.
Аз съм Крис Нилсън.
Как разбра,че ще съм тук?
Ъъм,не знаех.
Ела тук,търговецо.
Оо не,не в гърба!!
Ааа,хайде да го направим!Оо.
Казвам ти мамо...
Трябва да хапнеш нещо. Не,няма.Ще си купя нещо в училище.
Даа,знам какво ще си купиш! О,мамо,взех си витамините.
Взех си игра. И тест по математика.
Да,да готов съм.Готин съм.
Мамо,ако ме вземеш,няма да трябва да чакам сто часа невероятно досадната му игра.
Съжалявам Мери,но имам уговорена среща.
Анджи ще мине да те прибере преди да вземе брат ти.
Ще я оставя да вземе комбито.
И утре ще дойда да те гледам в хора. Мислех,че нямаш възможност.
Не се безпокой,ще се измъкна,не искам да го пропусна.
Закъсняваме деца.Ще изкарам комбито.
Ей,и само шестици? Да.
Обичам те.
Искаш ли закуската му? Ъхъ.
Майка ти ти е сложила здравословни неща вътре.Така че не ги продавай за чипсове и бисквитки,знам.
Този беше последният път,когато с Ан видяхме децата ни живи.
Когато смъртта отнема живота на децата ни
оставаме
с твърде много въпроси.
Как да проумеем чувствата,които ни връхлитат?
Евангелието на Лука,даже първите коринтяни
ни говорят за необикновения рай,който ни очаква.
ОК.Щастливият победител е
Джейкъбс.Стейси Джейкъбс.
Здравей,Стейси.Аз съм д-р Нилсън.
Здрасти.
А,твърде късно.
О,хубава струя.Обзалагам се,че се чувства по-добре. Чакал е това от десет години.
Стейси Джейкъбс!
Какво,за бога,си мислеше,че правиш? Всичко е наред.
Детето ми казваше, Каква е разликата,като не си гледал?
Харесваш ли зайчета?
Да?Тогава прави като мен.
Добре.Готови?
Ууу.
Давахме и МРИ и ДФ
Див заек.Внимавй.Оо,оо.
Също и CAT скенер,предполагам.
Виж това. Стейси,имаш повече снимки от фотомодел.
Носила ли си някога очила? Не,не и трябват очила.
Боли ли те много главата? Постоянно.
Ще направиш ли нещо за мен?
Искам да свиеш дланта си,да покриеш носа и устата си с нея,и да вдишваш и издишваш.
Г-н Нилсън на четвърта. О,това е жена ми.
Ако можеш да го правиш по-дълго,отколкото тя говори
ще бъде истинско постижение.
Кристи,призля ми. OK.Поеми си дъх.
Осемте картини от Германия не пристигнаха.
Ще трябва да ги заместя с други, само нощ преди откриването.
Наново да аранжирам,закачвам и осветлявам...аз...
ОК.Съсредоточи се.ОК.
Съсредоточи се. Днес е двойната ни годишнина и аз ще я проваля.
Двойното "Р",да. Съжалявам Кристи,но не мога да зарежа нещата тук.
Съжалявам.
ОК,ъъ,виж какво, какво ще кажеш за това...
ами Хъдсън Ривърс.
ОК? Това ни дава три.
Ами и,ъъ,Холънбек...
и,ъъ,Хеник 16,19 и 23...
и моста. Но те всички са във Феърфилд, а нямам кого да изпратя.
Ами тогава аз ще се отбия след работа,ще ги взема и ще ти ги донеса в галерията.
Ще направиш това за мен? Само,ако си невероятно благодарна.Хей,
това ни дава шанс да покажем твоята. Трябва да я закачиш,много е секси.
ОК страннико...
Ще се прибера късно,но ще се прибера.
Обичам те,Красавице. Обичам те.
Чао.Да.
Стейси,харесваш ли изкуството?
Съпругата ми аранжира картини, а също така и самата тя рисува.
Сега за мен картините са най-важните и интересни неща на света,
заедно с твоя мозък.
По-добре се чувстваш сега,нали?
Хм,мигрена.
Казах,че те обичам Красавице.
Винаги ще го помня.
Поне трябва да го кажа.
Хм,добре ли си?! Струва ми се,че да.
Аз съм доктор. Измъкни ме оттук!
Не мърдай.
Крис?
Ъъ? Знаеш ли какво се случи?
Да,изял съм вмирисано парче риба преди лягане.
Кой си ти?
Доктор?Ще ме оперираш ли?
Кой си ти?Защо не мога да те видя?
Джинджър.Джинджър,виждаш ли ме?
Тя те вижда.Кучетата са различни.
Сега виждаш ли ме? Ти ли си докторе?
Защо си така размазан? Ще стана по-ясен,когато ти го поискаш Крис.
Объркан ли си, че стигна толкова бързо в къщи?
Мечтите не се влияят от времето,докторе. Времето е без значение.
Ти умря,Крис.
Сигурно си сън,докторе. Ако бях мъртъв,щях ли да се нуждая от теб да ми го кажеш?
Предполагам да.Всеки е различен.
Как искам всички да си бяха в къщи. Знам.
Как мога да виждам всеки,докторе? Всеки,
но-знам,че не искаш да ме виждаш.
Не искаш да си мъртъв.
Децата бяха толкова млади,когато умряха.
Искам да си спомниш за тях.
Когато бяха още живи...
когато ходеше в болницата,винаги отивах с нея.
Мери,Кейти не...
Кейти не отива там,за да я лекуват.
Захарче.
Ще я застрелят. Няма да и причинят болка,
а само ще я приспят. Смятате да убиете кучето ми?
Да,ще и помогнат да умре.
Скъпа,тя е наранена много,много
лошо и нищо няма да и помогне.
Така че,възнамерявам да сложа край на мъките и,защото я обичам.
-Ше убиеш кучето ми!
Не се ядосвай.
Какво ще и се случи?
Ще отиде там,където отиваме всички.
А как това може да е лошо?
Стига татко.
Ох,кракът ми!
Ох,ох,аа,бодил!Аа,ох.
Благодаря,че не послуша мама.
За кое? Ами незнам,просто за идването тук.
И за целия този ден. Знаеш,тя не искаше да правим това,заради
заради,незнам,оценките и други такива.
Ние с майка ти разговаряхме
и,както знаеш, винаги се вслушваме един в друг.
Така...и за какво говориш?
За преместването ти от Хедройс.
Училището не е добро за теб.
Докато е време...
Сега пък къде сме?
Може би не искаш да останеш Крис.Това е погребението ти.
На какво съм? Наистина си като мъгла!
Поне докато не пожелаеш сам да виждаш. Губиш страха си.
Страха? Да,че си изчезнал.
Не си.Само си мъртъв.
Една жена...,която загуби децата си само преди четири години.
ще се молим за тях всеки ден в Отче наш. Силия,
о,стига.
DE REPENTE UM DIA,SABEMOS Q SE SENTE
UM MOMENTO EM QUE LA FE,LA ESPERANCA
NOS POE UMA UNICA PROVA
Това е подарък за мен.
Днес е двойната ни годишнина. Специален ден за нас.
Нейният вариант на нашето място.
Вашето място? Където се срещнахме за пръв път.
И където щяхме да се уединим,предполагам.
Да доизжевеем последните си дни на вдетинени старци заедно.
Точно тук.Къщата,за която мечтаехме.
Онзи съм аз,предполагам.
Замъгленият силует е Ани.
Изглежда малко познато докторе.
Погребението свърши.Защо продължава и след него?
Скъпи дневнико,
Пиша в скапаните ти страници, заради психиатърът ми, който е по-луд и от мен.
Смята това за терапия.
Казва,ако две бебета ме ударят в психиатрията,какво ще направя?
Толкова е ненормален.
Толкова е глупав да смята, че ме е изкарал от срива...
а в главата ми е само Крис. Завинаги,само Крис.
О,боже,гледах картичките му.
Рисуването беше неговата страст.
Използваше изкуството, за да ме обича,за да ми помага.
Да ни запази завинаги заедно.
Ани?Тук съм скъпа.
Все още съществувам.
Мислиш за мен. Не спирай да мислиш за мен.
Хайде,бъди с мен.
Беше винаги с мен.
Нали знаеш,от хората,които си довършват един друг мислите. Спомняш ли си ни?
Все още съществувам.
Все още съществувам!
Все още съществувам.
Просто го напиши.
Напиши го.
Това е Крис.
Това е Крис.
Все
още
съществувам.О,да.
Прочети го.
Прочети го!
Кога ще свърши това?
Няма правила Крис. Ще свърши,когато поискаш.
Къде беше? На друго място.
Мислиш ли,че съм плод на въображението ти?
Реално е.Тя е реална. Ти си реален.Всичко е реално.
Това е смисъла,ако има смисъл.
Реалността...ще изчезне, когато престанеш да желаеш да я нараниш.
Завинаги…
Не се безпокой,скъпа…
Няма да те оставя сама. Никъде няма да ходя.
Сбогом,скъпа.
О,Кейти,това си ти!Ха-ха.
Отново си млад.
Ела тук,Кейти!
Кейти! Кейти!
Кейти?
Хей,хайде!
Момче,объркал съм се. Попаднал съм в кучешкия рай.
Мястото,където всички ние отиваме не може да е лошо, нали момиче?
Може би,все пак не съм в твоя рай,момиче! А ти си в моя!
Ани!!!
Крис?Какво за бога правиш? Така не се използва стетоскоп!
Албърт Луис? Последният път,когато ме видя
бях на 63 и лежах в сърдечното отделение!
Обзалагам се,че си ме представяше като стар и грохнал, говорейки:"О,не мога
да продължа!"
Кой иска да е на 63 за вечни времена?
Виж,ходиш по водата! Ами здравей,някой!
Хайде,върви,почувствай ритъма!
Танцуващ по водата! Спокоен както винаги.
И ти беше това,
когато аз...
когато умрях.
Мислех,че ще ме познаеш,защото продължи да ме наричаш "Докторе".
Бях любимият ти доктор през цялото време. Би ли подал ръка?
Май отново съм си забъркал задника в проблеми,шефе.
О,Крис.
Ела тук.
Все още си малко грозен.
От теб научих много,шефе. Хубаво местенце си си спретнал тук.
Оо,нее...ти си си спретнал хубаво местенце.
Аз? Със сигурност,ти правиш всичко това.
Виж,отначало всички се чувстваме доста несигурни,
така че проектираме себе си на безопасно и успокояващо място.
Всички ние рисуваме обкръжението си,Крис,но ти си първият,
който знае да използва истински бои! Тук има толкова много неща, които тя не е рисувала.
Като тази птица.
Ани ти е дала отправна точка,колкото да се задържиш на перилата.
И сега ти създаваш един цялостен свят...
от въображението ти, от картините,които обичаш, от всичко което поискаш.
Защо е неподвижен? Ще се раздвижи,когато го пожелаеш.
Охо!Давай момче!Мога ли да се гмурна?
Сега ти си художникът!Това е твоят свят.
Еха!Виж,движи се!
Какво ще кажеш за тюркоазени крила?Тюркоазени!
И малко бледо мораво!Уау!
А,това не го направих аз. Не,мое дело е.
Виждаш ли,когато сме заедно упражняваме двоен контрол.
Мога ли да направя летящи слонове?
Хей,Ани не беше ли нарисувала някъде къща?
Да,къщата на мечтите ни.
Просто се разходи бавно сред водата.
Хайде по краткия път.
Хубав кратък път. Лесно е Крис,погледни ме.
Ще се удавя. Не можеш,вече си мъртъв.
О,наистина ли съм тук? Какво имаш впредвид под "съм"?
Ръката или кракът ти- това ти ли си?
От части. Наистина ли?
Ако си изгубил крайниците си, това все още ли ще бъдеш ти?
Все още ще съм. Така че,какво е тогава "съм"?
Предполагам мозъкът ми. Мозъкът ти?
Той е част от тялото. Както ноктите или сърцето ти.
Защо да е това, което си ти?
Защото
"съм" е нещо като глас в главата ми. Частта от мен,която мисли,която чувства.
Това е съзнаването, че съществувам изобщо.
Така че,ако съзнаващ, че съществуващ,тогава си деен.
Ето защо си все още тук.
Няма прозорци.Чудя се готов ли си да виждаш?
Изпий го.Просто си помисли, че е кафе и то ще бъде.
ОК.Кафе.
Боя!Акрилна.
Защо е така трудно? Какво?
Мозъкът ти е месо. Загнива и изчезва.
Наистина ли мислиш,че всичко там беше за теб?
Както,че си в къщатата си точно сега.
Че си "в" къщата си не значи,че ти "си" къщата си.
Къщата се срутва,излизаш навън и си отиваш.
Но тя изглежда сякаш съм я възстановил,а? Ти виждаш тялото си,защото ти харесва да го виждаш.
Виждаме това, което избираме да виждаме.
Нека ти покажа нещо.
Истинско е,а къде е всичката боя? Не ти е нужна повече.
Това е твоят свят сега.
Мисълта е реална. Телесното е илюзията.
Иронично,нали?
Къде е господ в цялото това нещо? Там,горе...
някъде...крещейки,че ни обича.
Чудейки се,защо не можем да го чуем. Мислиш ли?
Да.Пий си кафето.
Трябва му мляко. Не насилвай късмета си.
Какво мислиш Крис?
Точно тук.
Ето така ли?
Мислиш ли?
Казват,че живеем в умовете си по някакъв начин.
Да те имам до себе си, както сега,
ме поддържа щастлива.
Защо вярвам,че ме чуваш ли?
Защо мисля,че виждаш това ли?
Какво е онова пурпурно дърво? Никога не съм го виждал.
Ами,хайде да проверим. Смяташ ли,че можеш да стигнеш дотам за осем секунди?
Осем секунди?Ей там?
Да,трябва ми малък стимул.
Да,мога да летя. О,неее!
Защо не? Мога да направя всичко,което искам,нали?
Ами мисля, че ще се чувстваш по-уютно, aко го запазиш реалено.
ОК.Мисли си, че тичаш много бързо, като кукувица. OK.OK?Да.
Ще се справя.Адиос,мучачо.Ха-ха-ха.
Чакай Крис!
Ании!!!
Обзалагам се,че сега си мислиш "о,мамка му"!
Да,давай момче!
Давай Крис!Ха-ха-ха.
Албърт!Албърт!
Напълно ново е.
Платното беше празно, когато бях жив.
Как е възможно да виждам рисунката, след като съм мъртъв?
За експерт си твърде изненадан.
С Ани дълго ли се ухажвахте? Всъщност не.
Още от първия момент беше среща на сродни души.
Изключително рядко срещано, но съществува.
Нещо като души близнаци.Обърнати една към друга.
Очевидно дори и в смъртта.
Вие достигате един до друг чрез картините и.Нещо... Нещо,което никога не съм виждал,Крис.
Не можеш да го видиш нали?
И никога не ще можеш.
Обичам те.
Чии са тези стъпки?
Не питай мен,ти си ги сложил тук.
Ани.
Ани!Крис!
Ани!
Точно сега фантазията не ти е нужна,Крис. Да прав си,
Имам нужда от Ани.
Това ще се промени с времето,Крис. О,стига Айнщаин!
Времето вече не е моя грижа!Тук времето не съществува!
И където и да е,не ще ме накара да се нуждая по-малко от Ани.
Ще се почувстваш различно Крис,а по този начин и тя! Човече...
не ни познаваш.
Иска ми се да ви познавах.
Мери.
Мери!
Хей,виж,това е Тайгър!
Беше на дъщеря ми!Кейти веднъж я скъса...
и тя е тук сега.
Къде е?
Крис,"тук"е достатъчно голямо за всеки,за да си има собствена лична вселена.
Ето защо още не си видял децата си,нали?
Какво значи това Буда!
Искам да видя децата си Албърт!
Когато поискаш,ще ги видиш.
Това боли ли?
Ммм...това ли?
Ммм....А това?
Смятам да правя това,докато получиш гъдел.
Имаш треска.Ще премине. Няма ли да ходиш някъде другаде?
Искаш ли да играем шах?
Мога да те науча.
Ще ме научиш?
Извинявай.
Албърт трябва да работи.Помоли ме да те посрешна.
Редно ли е?
Леона...
Имаш красиво име.Албърт каза,че си се изолирал.
Искаш ли да видиш другите?Може би и града?
Бих желал,но от пътуването ми се повдига.
Затвори си очите.
Нямах впредвид завинаги.
Какво мислиш?
Мисля,че съм малко разсъблечен. Изглеждаш чудесно.
Досега си рисувал свой свят.Този е моят.
В нашият град,от другата страна на реката имаме обща визия.
Така че има работа.
Това ми харесва.Албърт например,
е нещо като мисионер.Спасява изгубени души.
Като мен. Едва ли.
Те са тези,коити не могат да дойдат тук.
Искаш да кажеш от Aда? В известна степен.
Вероятно не е това,което си мислиш.
Моята работа,от друга страна е с животни.
Кейти е стара приятелка.
Скъпи Кристи,
незнам как се стигна дотук.
До този следобед се гордеех с това, че издържах на болката,
но идвайки си в къщи започнах да го губя.
Ако бях излязла онази нощ за нашата годишнина, никога нямаше да бъдеш в тунела,правейки ми услуга.
Едно цяло семейство изгубено в катастофи.
Достатъчна причина,за някой да си купи колело.
Къде отиват?Да помогнат на другите да се преродят на земята.
Нима?Прераждане?
Албърт каза да те развеселя.
Трудно ти е,понеже... Съм загубил съпругата си.
И децата си? Починаха преди години.
Ето защо се притеснявам за жена ми.
Умряха в ужасна катастрофа.
Бавачката им караше. Вината не беше нейна.
А на жена ти ли?
Дъщеря ми я помолила да покара.
Вината беше в шофьора на камиона.
Но жена ми вярваше, че ако тя беше карала децата,
защитният и инстинкт щял...
Добре ли си?
Хайде,Кейти!
Къде беше току що?
Умът ти се скита цял следобед.
Мислех си за някого.
Жена ти трябва да е обичала много децата ви. Много.
Не е нужно да се разцепиш на две, за да обичаш някой.
Разкажи ми за някой твой спомен.
Да кажем с дъщеря ти.
Хей,някой друг го е рисувал.
Каква е разликата и без това не си го виждал.
Ти си на ход.
Там ли отиваме,когато умрем?
Това е мечта скъпа. Красива е,
но знаеш,че мечтите не са реални.
Да.
Минава полунощ, а още не съм победила.
Това ти е за първи път. Харесва ми,че не съм победила още.
Означава,че не мамиш.
И когато победя,ще е истинска победа. Искам просто да играя,докато го направя.
Освен ако ти не се откажеш. Не.Нека да играем,докато победиш.
Три месеца по-късно тя умря.
Играехме всяка вечер.
Беше научила всичко от мен.
Но никога не спечели.
Когато имах тяло не изглеждах така.
Веднъж летяхме до Сингапур
и баща ми се усмихваше на стюардесата,която...
изглеждаше по този начин и носеше табелка с име Леона.
Той каза,че азиатските жени са толкова
прекрасни,и грациозни,и
интелигентни.Той нямаше впредвид само...
Зная.Беше просто нещо,което каза.
И тогава си помислих,че като порасна ще съм такава.
Все още ли играеш шах?
Предполагам,че чаках партньора си.
Кълна се,че Калифорния е най-странното място.
Притискат те отвсякъде,за да го направиш преди психиатърът да те затвори.
Грижливо законодателатво.
Моето положение е подозрително.
Следващата седмица психиатъра може да ме затвори. Заради собствената ми безопасност.
Имах съпруг,който ме обожаваше и две поразителни деца.
Никой не би се осмелил да се надява на толкова щастие,колкото ние имахме.
И истината е,че...
просто свърши.
Просто разхлабеният край разплита възела.
Няма да кажа сбогом.Мъртъв си,отнесох го.
Няма да кажа сбогом.
Но ще кажа нещо
където и да си,
изпращам ти моята любов.
Хей,къде беше?На далеко.
Обадих се,докато работих.
Нямам думи,за да ти благодаря,
че намерих Мери.
Добре ли е? Да.
Много скоро пак ще я видиш. Изпраща ти любовта си,
особено сега.
Предстои ни да преминем преминем през доста трудно изпитание.
Ще бъда с теб.Няма да си сам.
Крис,Ани е мъртва.
Самоубила се е.
Това е...
нещо,което никога не си очаквал.
Както казах,не ни познаваш.
Това да не е съдбата на сродните души?
Едната не е нищо без другата?
Но тя е добре.
Защото болката и приключи.
Не разбираш. Тя няма да се измъкне като мен.
Не разбираш. Кога ще я видя?
Никога.
Никога няма да я видиш. Тя е самоубийца,те отиват другаде.
За какво я наказвате? Не,не е наказание.
Изтърпяла е достатъчно много болка. Тук няма съдии и престъпници.
Всички са равни. Това е просто реалността и нещата са такива!
И тя е,че самоубийците отиват в Ада? Проклет да съм,няма възмездие в това!
Искаш да се бориш.
Можеш да се скриеш от това, или да го разбереш.
Така нареченият Ад е за тези, които не знаят,че са мъртви.
Не осъзнават какво са направили, нито какво се е случило с тях.
Твърде самопогълнати от живота, строят един себепогълнат свят?!
Това не важи за Ани,разбра ли?
Не,не важи.
Самоубийците се различни.
Не отиват в ада,защото са безнравствени или егоистични, а по съвсем различна причина.
Всеки от нас притежава инстинкт за естествения закон на пътуването ни.
Ани го е престъпила и не иска да се сблъска с това.
Не иска да осъзнае, да приеме това,което е направила.
И ще прекара вечността,разбирайки това.
И все пак твърдиш,че е в Ада. За всеки адът е различен.
Не всичко е огън и болка.
Истинският ад е погрешно живяният живот.
Аз съм сродната и душа,ще я намеря.
Ти не разбираш как... Не става въпрос за разбиране!
А да не се предаваш.
Каза,че няма правила. Ами пурпурното дърво?.
Доста се изненада, когато се появи чрез мен,нали?
Ако няма правила,защо каза, че всички самоубийци са еднакви?
Не мога.Правилото е такова. Не мога. ОК.
И как можеш да твърдиш, че Ани не осъзнава смъртта си.
Не мога. ОК. Ние и всички останали сме го виждали.
Никой,никога не е виждал самоубиец,да се върне обратно!
Стой наоколо,шефе. Все още нищо не си видял.
ОК.Заслужаваш своя шанс.
Ще намерим лодкар да ни преведе.
Хей,това ли е момчето, което не се предава?
Някой казвал ли ти е, че от твърде много упоритост можеш да оглупееш?
Постоянно. И аз,
както и,че чета прекалено бавно. Не ми трябваха очила.
Очите ми бяха продължение на въображението ми.
Ще чуеш много умни работи наоколо. Обикновено верни.
Не им позволявай да те подлудят. Няма.
Толкова силно ли те обича жена ти?
Ще я намерим.
Но като я откриеш… нищо не ще е в състояние да я накара да те познае.
Нищо не ще разруши отказа и. По-силен е от любовта и.
Дори е заздравен чрез любовта и.
Можеш да кажеш всичко, за което си копнял. Дори сбогом.
Даже и тя да не го разбира.
Тогава ще получиш удовлетворение, че не си се предал.
Би трябвало да е достатъчно. Само ме заведи.
А аз ще реша кое е достатъчно.
Кога заминаваме?
Затвори си очите.
Албърт е сладко дете. Ето.
Има нежност,която не опознах в живота.
Предполагам,защото го познавах,когато беше млад.
Беше ли горд с децата си?
Разбира се. О,това е скапано лесен отговор.
Вложи малко мисъл. Казах "разбира се".
Харесвам този болезнен въпрос.
Той е като сок,силен е и свързва.
Прави те по-добър приемник за Ани.
Тя е един вид предавател, изпраща мисли към теб.
Какво прави,когато беше жив? Последният път ли?
Естествено,можем да се върнем обратно,като се преродим. Но само ако го изберем.
Последното пътуване бях на същата работа
-Бил си психиатър!
Доста си схватлив.
О,боже. Физическа опасност ли очакваше?
Какво,ще те убие ли?
В Ада има реална опасност
да загубиш ума си.
Защото е затънал,ето защо.
Той е 13 годишен.
Знам. Има нужда да се размотава с причтелите си. Ето от какво се нуждае.
Да вегетира пред телевизора, поне веднъж през живота си да прочете някоя шибана книга,
която наистина да хареса! Казваш,че макар и да преминава през всичко това,
няма да ме разочарова? Не,всъщност е по-лошо.
Нещата са по-дълбоки,той е разочарован от себе си.
Трудно му е да се понася.Смята,че е боклук. Не.Що за извратено е това?
Как си позволяваш да ме местиш от училището?
Как можа да ме пренебрегнеш?Това си е моят живот!
Не мислиш ли,че сам мога да се справям?
Ако наистина се помъча...
-Да,но трябва да ми покажеш
малко повече,приятелче?Хайде!
Ти се провали,Йан! Аз не съм ти!
Корабокрушение...
Какво е това място? Това е вратата към Ада.
Как се справяме?Долавяш ли някакви сигнали?
Всъшност ни най малко.
Защото си мислех за някой друг.
Ще бъде като шамар в лицето ми,когато отворя вратата
и изпитателните им погледи ще ме пронизват.
А за теб това е просто преместване.
Всеки ден разбирам,че не съм достатъчно добър,колкото теб
или кой да е друг.
Но това не значи,че ще се предам.
Пазителят Цербер.
Как се чувстваш?
Повече ме интересува как се чувстваш когато си лягаш вечер,
отколкото проблемите ти в училище.
Наистина съм уплашен.
Знам,че мога да ти вярвам.
Дори и да отивах в шибаният Ад,
бих желал само един човек в този проклет свят да е с мен.
Никога няма да опозная
мъжът Йан.
Такъв какъвто щеше да бъде като порасне.
Добре изглеждаш,с ясен поглед,
около 25 годишен.
Такъв го виждам.
Той е от типа мъже,който хората харесват.
Зашото излъчва почтенност.
Тои притежава неподправен характер.
Мъж,около който жените биха искали да бъдат.
Защото усещат нежността в него.
Уважение...
Преданност...
Смелост...
А жените откликват на това.
Това го прави страхотен съпруг.
Виждам го като баща.
Там той наистина ще е блестящ.
Когато погледне детето си в очите,
то ще знае,че баща му наистина го вижда.
Той наистина ще го вижжда.
Детето ще разбере,че баща му е прекрасен човек.
Това е мъжът,който никога няма да срещна.
Иска ми се да можех.
Да го направим!
Хайде тя може да е вътре!
Не!
Не!
Недей!Недей...Не го прави! Майка ти не е вътре,Йан!
Майка ти не е там сине.
Няма друг човек,с който бих минал през Ада.
Асансьор към Ада.Отива нагоре.
Хайде.Толкова го искаш.Пожелай ни късмет.
Идвам с теб.Не ти давам право на избор.
Какво говориш?Откакто подозираше,че Албърт ти е син,
изгуби всички сигнали от жена ти.
-Ще се концентрирам повече.
Не знаеш как.Ти си само глас!
Доброто в случая е,че жена ти те обича. А момчето ти е само повод да се разсейваш.
Проклети психиатри!Наистина обичаш да объркваш хората!
Отиваме горе.Това е последната му възможност.
Никога не е бил на подобно място.Нито пък ти.
Имам късмет да наблюдавам един,а не двама.
Искаш ли го спокоен?
-Не му се вързвай,Йан!
Той не ни познава!Няма семейство!
Не!Няма да го оставя!
Ами ако никога не я види?Не успее да и каже сбогом?
Ще го направим без него.Ще го направим заедно.
Хайде,тя ти е майка.Да вървим.Татко.Не!Чуй ме.
Когато стигнеш там,не го слушай.
Намери я...
и я върни обратно.
Можеш да го направиш.
Вярвам в теб.
Мислил ли си някога,защо избрах да съм Албърт?
Той беше единственият човек,в който някога си се вслушвал.
Чуй ме сега.Мисли за мама!
Мисли за това,какво се случи когато умряхме!
Мисли за това,какво трябва да и кажеш,за да я върнеш обратно!
Мисли за мама!
За това какво се случи когато умряхме!
Уча се да пуша.
Докторите го наричат "воля за живот".
Разрушава условностите.
Каза,че искаш развод.Разбирам те.
Прекалено сме различни,
за да останем заедно,
поне в едно отношение.
Защо ти не си тук?
Защо не полудя?
Децата ти са мъртви.
Помня.
помня тишината в къщата.
Мисля,че от мен се очакваше да съм силен.
Заради мен?Заради мен.
Заради нас.Заради принципа.
Обичах ги Ани.
но те умряха.
Имаш избор.Да продължиш да жидееш...
или не.И ти избра да живееш.
Понякога,когато печелиш,губиш.
Това наистина не беше добър ден.
Хайде.Това е нашето място.
Млъкнете,млъкнете всички.
Никога не съм взимал повече от 30% на клиент.
Това трябва да е мястото.
Господине!Тук съм!Идвам!
Хей,гледай къде стъпваш!
-Съжалявам!
-Извинете!
Здрасти,
някой носи ли лекарство?Не човече!
Извинете.
Съжалявам.
Добре дошъл сине,добре дошъл сине.
-Татко?
Сине,сине.Татко?
Приближи се.Добре дошъл.
Ти ли си Клаус? Добре дошъл.
Не.Добре дошъл,добре дошъл.
Ти не си баща ми,съжалявам.
Всичко е наред.
Никога няма да дойдат.
Не се притеснявай.Само въпрос на време.
Не мислиш ли,че прилича на куче?
Разбира се.Винаги си избираш най-лесните.
Ами тогава онова там? Прилича на пълен сервиз за ядене.
Със супник.Да,или на зайчето Бъни.
На много заплетено зайче Бъни.
Или на големи рубенсови гърди.
Хей.Само гърди ти се привиждат. Всички типове гърди.
Обичам твоите.
О,ще закъснеем за танците!Защо да бързаме?
Знам какво целиш.
Това си е шикалкавене. Така ли?-Знам защо не ти се ходи.
Предавам се.
Защо не се опиташ поне веднъж да потанцуваш?
Другите съпрузи са толкова тромави. О,благодаря.
Да вървим.
Просто,когато всички танцуват се чувствам...
сама
в море от лица.
Падащи ангели...няколко.
Малко е скъпичко.
Но това е първата ни годишнина. На трябва ли да е изключителна?
Никога не съм виждал нещо подобно. Ами,защото е мое правило.
Да разнообразим живота ти.
Ти...ме научи
на единственото нещо,което трябва винаги да помня.
Което е?
Не помня.
О,да,да,да...
Никога да не се предавам.
Никога да не се предавам.
Никога.
Тук е.
Намери я.
Впечатляващо.
Било е разтърсващ удар за нея.Страхът ви е свързал.
Боже мой!Това нашата къща ли е?
Ах!Изглежда точно като нея.Никога не си го и помисляй.
Това е илюзия.
Цялото място...е нейна илюзия.
Самоубийците се самоизмъчват,отдадават се на самонаказване.
Нали не искаш да я притискаш по този начин,а искаш да я видиш.
Сподели с нея това,което е в сърцето ти.И тогава си тръгни.
Без натиск.Чакай,чакай,чакай!
Знаех,че можеш да ни доведеш тук.Състезаваш се с едно голямо его.
Как така знаеш най-важното за мен? Нарече сина си Албърт.
Кой е той?Първият доктор при който стажувах.
Беше ми като баща. Уроците му бяха безценни.Брилянтен ум.
Да.Спомни си какво практикуваше преди да стане педиатър.
Детска психиятрия.
Винаги четеше бавно.
Но тези бяха без рамки.
И останалата част от мен,
беше черна.
Знаеш ли защо избираме да изглеждаме различно?
Аз,децата.Опаковката не от значение. Някой е добър колкото...о,не.
Старата опаковка беше въпрос на тежест. Кой е учителят,кой е бащата,
идва от това,което сме...един за друг.
Чакам от години шанса да се погрижа за теб.
И ще те чакам отвън сега.
Но това не е като останалият Ад,сине.
Нямаш защита срещу Ани.
Ако загубиш себе си или душата си, или те погълне Адът сам по себе си,
Ако това би могло да я спаси, тогава направи го,и аз ще те подкрепя.
Но ти намери децата си и те се нуждаят от теб.
3 минути.Само една в повече и ще полудееш.
Как можеш да полудееш? Веднъж след като нейната реалност стане твоя,
няма да има път назад.
Мисли за мама.
За това,което ще и кажеш,за да я върнеш обратно.
Зрдавей?
Вртата ти е отворена.
Извинявай,
не исках да те изплаша.
Кой,кои си ти?
Аз съм ти съсед.
Преди два месеца купих мястото на Горман.
Току що се преместих.Не съм чувала да са продавали мястото.
Ти си Ани Нилсен,нали?
Говорили са ми много за теб. Какво например?Какво са ти казвали?
Че си много талантлив художник и работиш в музея.
И,че си вдовица.
Г-жа.Горман много се възхищава
на розите ти.
Бяха толкова красиви.
Но сега няма вода в квартала.
Няма ток,няма газ.
Липсват и други неща.
Както и всичките ми чисти дрехи и книги,които искам да прочета.
И някои от любимите ми картини,
върху които да работя.
Какво е това?Те са навсякъде сега!
Хванах го!
Отиде си.
Благодаря.
Няма защо.Казваш,че картините ти липсват?
Някои от най-цените ми платна.
Които ми напомнят...
за съпруга и за децата ми.
Ето защо никога няма да си тръгна.
Защото могат да се върнат ли?
Надявам се с цялото си сърце това да стане. Знаеш,че няма.
Когато си мъртъв изчезваш.
Жена ми се самоуби,когато децата ни починаха.И после аз...
Тя бе най-прекрасният човек.
Не мислиш ли,че е тъжно?
Не трябва ли да тръгваш?Не.Обаче ако искаш ще тръгна.
Добре.
Последният ден в който видях жена си
имахме годишнина. Не трябваше ли да тръгваш?
След минута.Ще бъда наоколо в случай,че се появи друг проблем.
Не беше годишнина от сватбата ни, а много специален ден,
за който никой не знаеше.
Трябва да говоря с теб.
Не е нужно да отговаряш.
Това е еднопосочен билет за мен.
Присъствието ми не ти помага.
И ме убива.
Днес е един вид Р-ден.
"Р" за решение,предполагам.
И за развод.
Ще е двойно "Р",така ли?
Да.
Виж,нещо се случи през този месец.
Синди се обади.Каза,че всички те чакат.
Всички художници и уредници щели да те посрещнат,като оздравееш.
Казах и,
че заради музея и една от поредните срещи
не можа да заведеш децата онзи ден.
И ако се върнеш там,това би означавало
да извършиш предаделство спрямо децата ни.
Тя каза,че си луда,а аз и казах,че е бездушна кучка!
И затворих телефона! Не беше много учтиво!
Ние решаваме,кое е истина и кое не.
Независимо какво мислят хората.
Тогава осъзнах,че съм част от проблема.
Не защото напомням на теб,а защото
ня бях до теб и те оставих сама.
Няма да се предадеш,нали?
Да.
ОК.
ОК.
Така тя се примири.
Това е много романтично.
И тя все още убива себе си.
Накрая се предаде. Няма нищо нередно в това.
Мъжът и не мислеше така. Беше страхливец!
Да е силен,да не се предава
беше просто маска,зад която се криеше. Беше подтиснал болката си толкова силно,
че се отчужди от личността,която обичаше повече от всичко.
Понякога,когато губиш,печелиш.
Когато видя децата си отново
-Не каза ли,че са мъртви?
Можеш да видиш мъртвите в мечтите си,ако поискаш.
Искам да види Кристи.
Мога да ти покажа,не е трудно.
Единственото,което трябва да правиш е да си представяш,че рисуваш. Ще го направим заедно.
Просто затвори очи.
Моля,не се страхувай.
Спомни си къде се ожени.
Кристи!
Кристи.
Кой друг би се оженил в мечтите ти?
Толкова ми липсваше.
Ани,това е реално.
Мъжът в градината...
съм аз.
Не!
Не!
Който и да си,каквото и да си, нима можеш да ми го отнемеш?
Съжалявам,скъпа.Имам да ти казвам някои неща.
Остават ми само няколко минути.
Съжалявам за всичко,което не ти дадох,
че никога не купих любимият ти сандвич.
При това най-големия.
Никога не те накарах да се усмихнеш.
И исках просто да остареем заедно.
Просто двама оглупели старци,смеещи се един на друг,докато телата им се разпадат.
Заедно докрай.До езерото в картината ти.
Това щеше да е нашият рай.
Толкова много неща ще пропуснем завинаги.
Книги...следобедни дрямки...целувки
и караници.
О,боже,някои бяха наистина големи!
Благодаря за тях.
Благодаря за всяка добрина.
Благодаря за децата ни.
За първия път,в който ги видях.
За това,че беше човек,с който винаги съм се гордял.
За куража ти,за благоуханието ти.
За начина,по който изглеждаше,за желанието ми винаги да те докосвам.
Господи,ти беше моят живот.
Извинявам се за всеки път,когато съм те провалял.
Особено за този.
Мислеше,че ще бъде различно ли? Беше вътре за малко.
Трябваше ми малко,за да осъзная,че си прав.
С нищо не можеш да и помогнеш повече.
Това пътуване беше изцяло за теб.Да.
Стигна ли по-близо до края?
О,да.Бях точно на ръба.
Ето защо трябваше да изляза.Предавам се.
Не стана така,както си го мислеше.
Прибирай се Ал.
Ще кажеш ли на децата ми,че ги обичам?
И,че няма да оставя майка им.
Благодаря.
Докъде бяхме стигнали скъпа?
След минута няма да те познавам по-добре,отколкото ти мен.
Но ще сме заедно.
Където принадлежим.
Добрите хора свършват в Ада,защото не могат да си простят.
Знам,че не мога на себе си.
Но мога да простя на теб.
За това,че убих децата си?И скъпият си съпруг?
Не.За това,че си чусесна и всеки би предпочел Ада пред Рая,
само за да е с теб.
Не защото напомням на теб...,
а защото не мога да съм до теб.
Съжалявам,че те оставих сама.
Не се предавай!
Кристи?
Кристи.
Какво е станало с това място?
Студено е.
Кристи?
О,боже!Не,не,не,не,не,не,не,не.
Не се предавай!Не се предавай!Не се предавай!
Кристи!Кристи.Не се предавай!
Не,не,не,не се предавай!
Остани с мен,не се предавай.
Кристи.
Хей!Помниш ли ме?
Понякога,когато губиш,
печелиш.
Как попаднахме тук?
Тук пътуването,както всичко останало
е просто в ума ти.
Трябва само да затвориш очи.
Ако знаеш къде отиваш...
ще го направиш.Където беше ти...
аз...
опитах всичко.Но нищо не подейства.
Докато...
не се опита да ме измъкнеш.
Това,което някои намират за невъзможно
е нещо,което не са виждали преди.
Извинете госпожо.
Готови ли сте за изненада?
Да.Хей.
Това не е изненадата.
Мамо?
Искам да остареем заедно. Можем ли да го направим тук?
Хммм.Искам го,
стига да е с теб.Ще бъде.
А какво ще кажеш за връщане обратно?
Да се преродим?
Виж,това е единственно,което нямаме тук.
Да се открием един друг отново.
Да се влюбим.
Отново да правим различни избори.
Да опитаме пак.Да.
Избягвай остри предмети.
Не се притеснявай за децата.Те ще са тук.
Те искат да отидем.
Тук целият човешки живот е като удар на сърце.
И всички ще сме заедно.Завинаги.Да.
Как ще те намеря?
-Намерих те в Ада,
съмняваш ли се,че ще те намеря и в Джърси.
Обичам те.
Като млад...
...срещнах това красиво момиче на езерото.
Превод и корекции : Syks