What Dreams May Come (1998) (What Dreams May Come - CD1.sub) Свали субтитрите

What Dreams May Come (1998) (What Dreams May Come - CD1.sub)
Kогато бях млад...
Се запознах с това красиво момиче до една река.
Извинете! Извинете! Извинете!
Dov'и la Svizzera? Ah,
No capice.
No Capice?
Uhm, ou est la Suisse?
Ш-Швейцария?
А, Швейцария, да. Схвана го. Швейцария. La-bas!
Здрасти, ти си от Америка?
Ти също! Д.
Продължавай по същия начин докато помиришеш парите или докато не стъпиш в шоколад.
Добре, благодаря.
Внимавай с главата.
Добре ли си? Аз съм ОК.
Може ли да седна тук?
Всъщтност...не
Преди две години, аз си резервирах специално това място.
Ами ако кажа моля? Това е единственото изключение.
Ох...внимавай.
Намери ли Швейцария?
Да.
И го сметнах за Мисури...Сложих си малкото знаменце...
и продавах броеници на местните...
Там имат сандвичи.
Донесох ти малко.
Аз съм Ан.
Колинс. А да, разбира се, жената, която откри Швейцария.
Във всички вестници.
Аз съм Крис Ниълсън.
Откъде знаеше, че ще съм тук?
Ами, всъщност не знаех.
Ела тук.
Не, не в гърба!!!
Нека го направим... Ох...
Казвам ти, мамо.
Трябва да хапнеш нещо. Не, не трябва. Мога да си взема в училище.
Да, и знам какво ще си вземеш! Ох, мамо!
Имам една игра, и контролно по математика
Да, готов съм и съм много готин(а).
Мамо, ако ме вземеш няма да ми се наложи да чакам с часове в тази невероятно скучна игра.
Съжалявам, Мери, имам среща.
И Енджи ще те вземе... преди да вземе брат ти.
Ще и кажа да вземе фургона.
И ще видя хорът ти утре. Мислех, че не можеш.
Не се притеснявай. Ще се измъкна. Не искам да го изпусна.
Закъсняваме. Ще запаля колата.
Ехо, давай... Да.
Обичам те.
Искаш ли....искаш ли неговата закуска?
Майка ти слага здравословни добавки вътре. Така че не го разменяй за чипс и бисквити...знам
Това беше последния път когато видях Ани и тях живи...
Когато смъртта отне живота на нашите деца.
остави ни с...
много въпроси.
Как да свържем всичко с чувствата, с които ни оставиха.
Евангелието, ръководейки се по Люк, дори и първите Коринтяни.
разкажете ни за необикновения рай, който ни чака.
И така... победителят е
Джакобс! Стейси Джакобс.
Здравей, Стейси, аз съм доктор Нилсън.
Здрасти.
А, твърде късно.
Със сигурност сега се чувства по-добре. Чакаха го да го направи в продължение на 10 години.
Стейси Джакобс!
Какво по дяволите си мислеше? Всичко е наред.
Детето ми казваше, какво значение има като така или иначе не гледаше?
Харесват ли ти зайците?
Да? Тогава ходи така.
Добре. Готово.
Уау!
Дадохме и МРИ и...леле!
Див заек, внимавай! Ох!
И също КОТКА, мисля...
Виж. Стейси, имаш повече снимки от манекенка.
Носиш ли изобщо очила? Не, не са и нужни.
Боли ли те глава? През цялото време
Ще направиш ли нещо за мен?
Искам да сложиш ръката си така, да покриеш носа си и устата и просто дишай и издишай.
Г-жа Нилсън на четвръта. Това е жена ми.
Да видим дали можеш да се справиш за по-дълго време отколкото тя говори.
това ще е истинско постижение.
Кристи, не ми е добре. Добре, вдишай.
Осемте парчета от Германия така и не пристигнаха.
Трябва да им намерим заместители нощта преди откриването.
И да ги донесат, преокачат и запалят.
Добре, концетрирай се...
Концентрация. Това е годишнината на Double D, а аз я провалям.
Double D., съжалявам, Кристи. Не мога да си тръгна.
Извинявай.
Добре. Ами какво ще кажеш за това?
Ами за реките Хюдсън
Добре. Значи стават три.
И Холънбек
Хеник 16, 19 и 23...
и моста... Но те всичките са във Феърфилд и няма кого да изпратя.
Ще се отбия след работа и ще ги взема
Ще направиш това за мен? Само ако си ми изключително благодарен.
това ни дава възможност да покажем твоите. Трябва да го закачиш - много е секси.
Добре, откачалко.
Ще се прибера късно, но ще се прибера.
Обичам те, Бела. И аз те обичам
Чао. Чао.
Стейси, харесваш ли изкуство?
Жена ми се занимава с картини и също прави някой свои.
За мен, картините са най- важното и интересно нещо на света.
заедно с мозъка ти.
Чувстваш се по-добре, нали?
Ами...мигрена...
Казах, че те обичам, Бела.
Ще го запомня завинаги
Поне трябваше да го кажа.
Ей, добре ли си? Да, поне така мисля.
Аз съм лекар. Измъкнете ме оттук!
Не мърдай!
Крис?
Да? Знеш ли какво се е случило?
Да, снощи ядох развалена риба преди лягане. хаха
Кой сте вие?
Доктор? Оперирате ли ме?
Кой сте вие? Защо не мога да ви видя?
Джинджър, виждаш ли ме?
Тя вижда. Кучетата са различни.
Сега виждаш ли ме? Това вие ли сте, докторе?
Защо сте толкова замъглен? Ще се изясня, когато ти поискаш, Крис.
Объркан ли си за за това как се прибра толкова бързо?
Сънищата не са част от времето, докторе. Времето не се брои.
Ти умря, Крис.
Трябва да сте сън, докторе. Ако бях мъртъв, щях ли да имам нужда от вас, за да ми кажете?
Така изглежда. Всеки е различен.
Искам всички да се приберат вкъши. Знам.
Докторе, как така виждам всички? Всички
но...знам, че мен не искаш да ме виждаш.
Не искаш да си умрял.
Децата бяха толкова малки, когато умряха.
Искам да помниш децата си.
Когато все още бяха живи.
Когато тя отиде в болницата, и аз отивам.
Мери, Кейти не
Кейти не отива там, за да и стане по-добре.
Захар?
Те ще я застрелят. И няма да боли.
и тя ще заспи. Ще убиете кучето ми?
Ще и помогна да умре.
Съкровище, боли я много...много
много лошо и нищо не може да и помогне
Аз ще спра това, защото я обичам. Вие ще убиете кучето ми!
Ядосваш се. Смъртта прави и това.
Какво ще се случи с нея?
Ами...Ще отиде там, където всички някой ден ще отидем
И какво лошо има в това?
Хайде, татко.
Ох, крака ми!
Ох, ааах! ОХ!
Благодаря, че не слуша мама.
За какво? Е, не знам, просто...
През целия ден. Тя не искаше да правим това, заради
заради, не знам, оценки и т.н.
Майка ти и аз говорихме,
И, знаеш, че ние винаги се изслушваме.
А за какво говорихте?
За това да те махнем от Хед-Ройс.
Това училище не е за теб.
Докато това е време и
Къде сме сега?
Може би не искаш да останеш тук, Крис. Това е погребението ти.
На какво съм? Ти си истински, истински, но неясен?
Поне искаш да се видиш Разделяш се със страховете си.
Страхове? Че изчезна.
Не си. Ти просто умря.
Жена....която е изгубила само децата си преди четири кратки години.
Всеки ден се молим, Силия.
О, стига.
DE REPENTE UM DIA, SABEMOS Q SE SENTE
UM MOMENTO EM QUE LA FE, LA ESPERANCA
NOS POE UMA UNICA PROVA
Това е подарък за мен.
Това е нашата дабъл ди-годишнина. Това е много специален ден.
Това е нейната версия на нашето място.
Вашето място? Където се запознахме.
Когато щяхме да се оттеглим, предполагам.
Да си живеем живота. Да бъдем заедно
Точно там. Това е къщата от сънищата ни.
Там май съм аз.
Мъглявата е Ани.
Излгежда малко познато, докторе.
Погребението свърши, докторе. Защо това продължава?
Мило Дневниче,
Пиша в твоите проклети страници защото има и по-луди от мен.
Той мисли, че ти си терапия.
Той мисли, че две бебета могат да ме изпратят в отделението за психично болни. Какво ще правя с това?
Толкова е глупав.
Толкова е глупав, че мисли, че ме е избутал до изнемогване.
докато беше само Кристи. Винаги. Само Крис.
О, Боже... Прегледах му картичките.
Картините са неговата мания.
Използаше картини, за да ме обича, за да ми помага.
За да ни запази заедно.
Ани? Тук съм, мило.
Все още съществувам.
Ти мислиш за мен. Продължавай да мислиш за мен.
Хайде, с мен!
Ти винаги беше с мен.
Знаеш, хората, които си довършваха изреченията един на друг. Спомняш ли си ни?
Аз все още същесвтвувам.
Все оше!!!
Все още.
Просто го напиши.
Напиши го.
Това е Крис.
Това...е...Крис.
Аз...
все...още....
съществувам...Да!
Прочети го.
Прочети го!
Боже, кога ще свърши това?
Няма правила. Свършва, когато ти решиш.
Къде беше ти? Някъде другаде.
Kaкво? Ти си мислиш, че съм част от въображението ти?
Истина е. Тя е истинска. Ти си истински. Всичко е истинско.
Това е важното, ако има нещо важно.
Реалността. Тя свършва, когато спреш да я желаеш.
Завинаги...
Не се притеснявай, бейби.
Няма да те оставя сам/а. Никъде няма да ходя. Ааа! Ааааа!
Чао, съкровище.
О, Кейти, това си ти! Ха-ха!
Ти си отново млада.
Ела тук, Кейти!
Кейти! Кейти!
Кейти?
Хей, хайде де!
Леле, обърках всичко. Аз съм в кучешкия рай.
Място, където всички ние отиваме не може да е лошо, нали?
Може би не съм в твоя рай все пак! Може би да си в моя!
Ани!!!
Крис? Какво по дяволите правиш? Не се използва така стетоскопът!
Албърт Люис? Последният път, когато ме видя
бях на 63, в сърдечното отделение!
На бас, че си си помислил, че съм стар/а, нали? Относно "О, Боже, не мога да продължа,
не мога!"
Кой иска да е на 63 завинаги?
Виж се във водата, ей там! Хей, здрасти!
Хайде, продължавай. Почувствай ритъма!!!
Танцува на водата! Той. Плавно, както винаги.
А това беше ти...
точно сега, когато аз,
когато аз умрях.
Помислих си, че ме разпозна, защото продължи да ме наричаш, "Докторе"
Аз -- твоят любим доктор на всички времена. Би ли ми помогнал?
Имам проблеми, шефе.
О, Крис..
Ела тук.
Все още си някак грозен.
Научи ме на много, шефе. Хубаво местенце си имаш.
О, не, не, не, не, не, хубаво местенце си имаш.
Аз? Да, измисляш си всичко.
Виждаш ли? На първо място не сме много защитени
така че имаме място, което е безопасно и комфортно.
Всички ние си рисуваме това, което ни обкръжава, Крис, но ти си първият човек
който знае да използва истинска боя! Тук има толкова много, която тя не използва.
Като тази птица.
Ани ти показа как да започнеш, нещо като да се държиш на перила.
Сега си създаваш цял нов свят.
От въображението ти, от рисунките, които обичаш, всичко което искаш.
Защо не мърда? Ще се раздвижи, когато ти искаш.
Охо! Давай, момче! Мога ли да го накарам да се гмурне?
Ти си художника сега! Това е твоят свят.
Иха! Виж го!
Ами какво ще кажеш за тюркоазени крила? Тюркоаз!
И малко кафяво-червено, така! Уау!
Не съм направил/а това. Не,направих го.
Виждаш ли? Когато сме заедно е като двоен надзор.
Мога ли да накарам слоновете да летят?
Хей, Ани не нарисува ли къща някъде?
Да, това е къщата на мечтите ни.
Просто една разходка през водата.
Нека поемем по краткия път.
Хубав път. Лесно е, Крис. Погледни ме.
Ще се удавя. Не можеш, ти си вече мъртъв.
А, да. Тук ли съм наистина? Какво имаш предвид под "съм"?
Ти ръката ти ли си или крака?
От части. Наистина ли?
Ако си изгубиш всички крайници, това все още ли ще си ти?
Това все още ще съм аз. Тогава, какво съм "аз"?
Мозъка ми, предполагам. Мозъка ти?
Мозъкът е част от тялото. Като ноктите ти, или сърцето.
Защо това да е частта, коят си "ти"?
Защото
"Аз" съм някакъв глас в главата ми. Частта от мен, която мисли и чувства.
Която усеща, че аз изобщо съществувам.
Значи, ако го усещаш, значи същестуваш.
Ето защо ти си още тук.
Няма прозорци. Чудя се защо не си готов/а да гледаш?
Изпий го. Просто го мисли за кафе и ще бъде кафе.
Добре. Кафе е.
Рисувай! Акрилни бои!
Защо е толкова трудно? Какво?
Мозъкът ти е месо. То се разваля и изчезва.
Наистина ли мислиш, че всичко това е за теб?
Все едно сега си в своята къща.
Ти си В къщата си, но това не означава, че ти СИ къщата.
Къщата пада, ти се измъкваш и си тръгваш.
Но изглежда, че аз я престроявам, нали? Виждаш тялото си, защото обичаш да виждаш някакво тяло.
Виждаме това, което си изберем да видим.
Нека ти покажа нещо.
Това е истинско! Къде е всичката боя? Не ти е нужна отсега нататък.
Това е твоят свят.
Мисълта е истинска. Илюзията е физическа.
Каква ирония, нали?
Къде е Бог в цялата тази работа? Той е там горе.
Някъде... крещящ, че ни обича.
Чудейки се как така не го чуваме. Какво мислиш?
Да, изпий си кафето.
Има нужда от мляко. Не прекалявай с късмета си.
Какво мислиш, Кристи?
Точно тук.
Така ли?
Как мислиш?
Казват, че така или иначе живеем в собствените си съзнания.
Като теб и мен, това
ме прави щастлив/а.
Защо вярвам, че можеш да ме чуеш?
Защо мисля, че мога да видя това?
Какво е това лилаво дърво? Никога не го бях видяла.
Нека погледна. Мислиш ли, че можеш да стигнеш до там за осем секунди?
Осем секунди? До там?
Да, трябва ми само някакъв стимул.
Да, мога да летя. О, не, не, не!
Защо не? Мога да правя това, което иксам, нали?
Е, аз мисля, че ще е по-добре да се придържаш към истината.
Добре. Представи си как тичаш много бързо, като стрела. Добре. Да.
Мога да се справя с това. Адиос, приятел. Ха-ха-ха.
О, не, чакай, Крис!
Ани!!!
Сигурно си мислиш "Oх, по дяволите!"
Да, давай!
Давай Крис! Ха-ха!
Албърт! Албърт!
Абсолютно ново е.
Платното бесхе празно, когато бях жив/а.
Как виждам рисунката, след като съм умрял/а?
За експерт изглеждаш изненадан/а.
Ти и Ани се ухажвате? Не съвсем.
От първият момент беше като спътник по душа.
Доста рядко се среща, но го има.
Две еднакви души. Свързани помежду
Явно и след смъртта.
Достигаш до нея чрез картините й. Това е нещо, което никога не съм виждал/а, Крис.
Не можеш да го видиш, нали?
И никога няма да можеш.
Обичам те.
Чии са тези стъпки?
Не ме питай. Ти ги сложи.
Ани.
Ани! Крис!
Ани!
Фантазията не ти е необходима в момента, Крис. Не, прав/а си.
Имам нужда от Ани.
Това ще се промени с времето, Крис. О, хайде, Айнщайн!
Времето не е вече на часовника ми! Времето...не съществува тук!
И където и да е отишло, няма да направи така че Ани да ми е нужна по-малко.
Ще се почувстваш различно, Крис, и тя също!
Не ни познаваш.
Иска ми се да не е така.
Мери.
Мери!
Виж, това е Тайгър!
Той е на дъщеря ми! Кейти го скъса веднъж и...
тя е тук.
Къде е?
Крис, "тук" е достатъчно голямо пространство, за всеки да има своя собствена вселена.
Това не е причината да не си видял/а децата си, нали?
Какво значи това, Буда?
Албърт, искам да видя децата си!
Когато ги видиш, тогава.
Боли ли?
Това?
Ами това?
Ще продължа, докато те засърби.
Имаш треска. Като че ли се успокоява. Не трябва ли да ходиш някъде?
Играе ли ти се шах?
Мога да те науча.
Ще ме научиш ли?
Извини ме.
Албърт има работа. Каза ми да се срещна с теб.
Така става ли?
Леона...
Какво красиво име. Той каза, че си бил/а изолиран/а.
Искаш ли да видиш и други? Може би града?
Бих искала, но от пътуване ми се повдига.
Затвори си очите.
Нямах предвид завинаги
Какво мислиш?
Мисля, че съм прекалено леко облечен/а. Добре си си.
Досега ти рисува своя собствен свят. Това е моят.
В нашият град срещу реката, всичко трябва да е обикновено.
Така че, ето работа.
Това ми харесва... Албърт, например.
Той има нещо като мисия -- спасява изгубени души.
Като мен. Трудно.
Те са тези, които не могат да стигнат дотук.
Имаш предвид Ада? От части.
Вероятно не е това, което си мислиш.
От друга страна, моята работа е с животни.
Кейти е стара приятелка.
Мила Кристи.
Не знам как този ден се разнищи.
Бях горд/а от това как минахме през това.
Но идвайки към къщи, започнах да губя гордостта си.
Ако бях навън онази вечер за нашия Double D, нямаше никога да се озовеш в онзи тунел, правейки ми услуга.
Цяло семейство, погубено в катастрофи.
Предостатъчно да накарат човек да си купи колело.
Къде отиват? Те ще помогнат на другите да се преродят след смъртта.
Наистина ли? Превъплъщение.
Албърт каза да те разведря.
Имаш проблем... ами ако загубя жена ми.
И децата? Те умряха преди години.
Ето защо съм притеснен за жена си.
Те умряха в ужасен сблъсък.
Бавачката караше. Не е било нейна вина.
А жена ти?
Дъщеря ми я помолила тя да кара.
Някакъв шофьор на камион е бил виновен.
Но жена ми вярваше, че ако тя е карала,
нейният защитен инстинкт щеше...
Добре ли си?
Хайде, Кейти!
Къде беше преди малко?
Умът ти се лута цял следобед.
Мисли за някого.
Жена ти със сигурност е обичала децата си много. Адски много.
Но не е нужно да се погубваш, за да обичаш някого.
Разкажи ми твой спомен.
С дъщеря ти.
Хей, това е нечие друго изкуство.
Каква е разликата като така или иначе не гледаше?
Твой ред е.
Там ли отиваме като умрем?
Това е сън. Хубав сън,
но знаеш, че сънищата знам -- не са истински.
Да.
Вече е след полунощ, а аз още не съм спечелил/а.
За пръв път ти е. Не, харесва ми, че не съм спечелил/а още.
Означава, че не ме лъжеш.
И когато спечеля, наистина печеля. Искам да играем докато спечеля.
Освен ако не искаш да спрем? Не. Нека играем докато спечелиш.
Тя умря три месеца по-късно.
Играхме всяка вечер.
Беше всичко на света за мен.
Тя така и не спечели.
Не изглеждах като това в тялото...
Веднъж летяхме до Сингапур.
И баща ми се усмихваше на стюардесата, която...
изглеждаше така и носеше картонче с името си -- Леона.
Той каза, че азиатките са толкова
прекрасни и грациозни и
умни. Нямаше предвид само
Знам. Беше просто нещо, което каза.
И си помислих, че като порастна искам да съм това.
Все още ли играеш шах?
Мисля, че чаках партньора си.