Chasing Papi (2003) Свали субтитрите
имате прекрасно момченце!
- Добро утро.
- Добро утро, г-н Фуентес!
- Любов моя!
- Липсваше ми.
Моята принцеса?
- Томас. Ти си тук!
- Каретата ви чака.
Здравей!
Тук ли ще се срещнете?
Той знае кое е добро за него.
Толкова е готин!
Всяка жена в тази стая те гледа.
Има ли други жени тук?
Не мърдай. Ще ти донеса питие.
Извинявай, заето е и не говоря за мястото.
Ще донеса питие и меню.
Ето го менюто. Може да получиш моя крак или моя юмрук.
Придружено е със следи от нокти.
Искаш ли да чуеш специалитета?
Не, благодаря,
Сиси...
- Ако някога разбера,че има друга жена...
Кълна се, че Ла Илрона ще те настигне.
Ла Илрона?
Чуваш ли ме?
- Чуваш ли ме?
- Разбира се.
Това е за теб.
Страхотно!
Не мога да чакам докато смяната ми свърши.
- О, мамита.
Знаеш, че заминавам довечера.
За съжаление бизнесът ми е в Лос Анжелис и не може да чака.
Добре, Папи. Но ако разбера...
Че това е някакъв друг бизнес...
- Знам. Знам. Знам.
Следи от нокти.
Не, слушайте. Случаят е твърд.
Клиентът ми няма да се откаже и вие го знаете.
Защото открих, че ми е трудно да повярвам, че собственик...
на 12 сгради с апартаменти е изненадан, че съществуват...
анти-дискриминационни закони.
Моля. Казах вече. Няма да се откажем...
Знаете ли какво? Ще ви се обадя след малко.
Папи!
Работният ти ден свърши.
Пропътува целия път до Чикаго да ме посетиш в офиса?
Къде другаде мога да те открия?
"Заедно през есента, водата и тъга,,,
"докато бъдем заедно сами...
"само ти и аз...
сърцата ни ще се сплетат в страстна прегръдка."
Обичам те, Лорена.
О, не. Това не е добре.
Добре е, Томас. Добре е.
Нямаш представа колко си секси.
Аз? Не!
- Ти? Да.
Знаеш ли какво харесвам? Че основата на нашата връзка е...
- Интелектуална.
- Да.
Да се опознаваме един друг чрез думите е толкова...
- Интелигентно.
- Точно така.
- Любов моя, това е за теб.
- Благодаря ти, любов моя.
Твърде голямо?
Изглежда прекалено малко.
Томас, колко ще останеш в Чикаго?
Само за вечерта,
- О, Томас!
Защо не останеш по-дълго?
- И на мен ми се иска.
Ни имам голямо представяне в края на седмицата.
Много ми липсваш когато сме разделени.
Аз липсвам ли ти когато си сам?
Не задавай глупави въпроси.
- Разбира се, че ми липсваш.
- Така ли?
Разбира се, скъпа.
Искаш ли... да продължим с четенето?
Мисля да облека роклята на Версаче за довечера.
Тази е елегантна, като Мадона в "Евита".
- Това беше преди седем години.
- Да.
И тя се ожени веднага след това.
О, скъпа.
Ще има подходящи мъже на партито довечера.
Кой знае? Може да откриеш "Г-н Подходящ"...
Патрисия София Ордонес Коронадо дел Пескадор!
Знаеш, че знам кое е най-добро за теб, нали?
Глупаво.
Тя ме третира като дете.
Знаеш ли какво е да живееш в тази къща?
- Възмутително е.
Благодаря на Бога, че си толкова мила и добра.
Знам!
Добър вечер, Лупе.
Томас!
Каква чудесна изненада!
Сега разбирам защо наричат Ню Йорк най-вълнуващия град на света.
О, майчице!
Не това наричам вълнуващо.
- Ела тук, скъпа.
- Може би това ще те развълнува.
Донесъл си ми подарък?
Надявам се, че нямаш нищо против.
- Томас.
- Какво?
- Майка ми ще умре!
- Следващия път ще донеса и на нея.
- Забавно.
- Фифи.
- Фифи.
Когато Томас се премести в Ню Йорк...
Тогава няма да трябва да се женим за някой друг, нали?
- Томас, какво има?
- Нищо.
- Сигурен ли си?
- Да. Да се позабавляваме, а?
Не мога. Трябва да отида на онова тъпо парти долу.
Не, не трябва.
- Трябва?
- Разбира се, че не.
Прав си. Не трябва.
Мога да правя каквото си поискам.
Точно сега искам да съм извън тази къща.
Е, за тази нощ.
Да вървим.
- О, Господи!
- О, полета ми.
- О, Господи!
- О, полета ми.
Сложи това във вярната позиция!
Позволете на мен.
Къде беше той през 44-та?
Добър ден сестри.
Сестро, късно ли е да разваля обета си?
Ало?
Г-н, Фуентес, Мери е.
- Какво има?
Нуждая се от вас. Трябва да говоря с вас незабавно.
Почакай. Имам обаждане. Ало?
- С какво си облечен?
Сиси! Любов моя, обичам да си говорим, но...
- Секретарката ми е на линията.
- Секретарката ти?
- Хубава ли е?
- Не! Не съвсем.
- Ще ти се обадя пак.
- Мери, какво става?
Притесних ви миналата нощ относно кампанията за парфюмите?
Директорката, г-жа Джеймс пристигна по-рано.
- Тя какво?
Да, тя...
- О, Мери задръж. Другата линия.
- Ало?
- Все още усещам вятъра в косата си.
Патрисия! Ще ти звънна по-късно мой малък дезертьор.
- Добре, Мери?
- Мери? Коя е Мери?
Още ли си ти малката ми.
- Мери е секретарката ми.
- Хубава ли е? Каква й е косата?
Не знам каква й е косата. Ще ти се обадя после.
- Мери?
- Да, сър?
Г-жа Джеймс вече в града ли е?
- Да, тя вече...
Почакай. Отново другата линия.
- Ало?
- Това прочутия поет Томас Фуентес ли е?
Лорена, нека ти се обадя като приключа със секретарката си.
Която не е красива и не знам каква е косата й.
Какво, Томас?
- Лорена, не те чувам.
Разпадаме се.
- Томас. Томас.
Разпадаме се?
- Ало. Ало. Ало?
- Мери?
- Тук съм.
Събери всички. Ще бъдем готови.
Какво имаше предвид с, "Разпадаме се"?
- Вероятно връзката се разпадна.
- Време е!
Време е да видим какво казват планетите.
Аз съм Уолтър Меркадо, а това е "Муемдо Инфинито".
- Водолей.
- Здравей, Глория.
- Някакви обаждания?
- Всичко е на бюрото ти.
- Имаш ли нещо против да отида...
- Върви.
Да! Казаха ли за "Лъва"?
Не още!
- Здравей, Сиси.
- Здравей, Фала.
Сиси, не съм чувала Рики от няколко дена.
Защо не мога да намеря такъв като твоя?
Защото има само един и целият е мой.
"Конга рум".
Прехвърлено обаждане от Рики. Да приема ли?
Разбира се. Нали не си у вас.
Прието. Рики!
Къде беше? Тревожех се за теб!
- Да ти докарам колата? Да.
- Виж ти.
До Лос Анжелис? Рики, не мога. Знаеш, че ходя на работа.
О, не, не, не! Скъпи, не!
Разбира се, че те обичам. Добре. Кажи ми пак името.
Не, Рики. Обещавам.
Рики, кога ще те видя отново? Ало?
Красива както я помня в единствения път, в който я носих.
Обясни ми още веднъж, защо трябва да пробвам твоята сватбена рокля.
Защото трябва да бъде подготвена, мила моя.
Патрисия, не искам повече номера като онази вечер.
Майко, моля те. Опитвах се да се забавлявам.
Един ден... когато почнеш сама да се грижиш...
Ще ми благодариш, скъпа.
Аз съм възрастна. Мога да се грижа за себе си.
Наистина? Спомни си това при следващото бурно пазаруване.
Венера планетата на любовта и романтиката...
преминава над вашия знак.
Момента е идеален да обичате и да бъдете обичана.
Добре и за работа, работа и работа. Но сега се нуждаете от любов.
Изненадайте себе си, изненадайте мъжа на живота си.
Везни...
Глория! Толкова се радвам, че си тук.
Ще ми запазиш ли билет за утре за Лос Анжелис? Вътрешно място, краен ред.
- Благодаря.
- Имаш го.
Знаеш ли, Уолтър никога не греши.
Какво иска мозъчния хирург сега?
Иска да закарам тази кола до Лос Анжелис.
Продал я е по интернет.
- Защо не го направи сам?
- От къде да знам?
- Дори не знаех, че има компютър.
- Скорпион...
О! Шш.Шш.
- Опасността е
във вашия дом на любовта!
Слушай внимателно. Осъзнай момента.
Изненадай го преди друго момиче...
да ти го отнеме.
Фала, къде каза, че трябва да закараш колата на Рик?
Лос Анжелис. Трябва да се срещна с някой си Родриго...
на паркинг на Холивуд булевард в Събота на обяд и да му дам колата.
Рики казва, че е много важно.
Каза, че ще ме убие ако се издъня.
Знаеш ли какво, Фала. Аз ще закарам колата до Лос Анжелис.
О, така ли? Наистина?
О, Сиси, благодаря ти. Никога не съм напускала Маями.
- Почакай малко. Ти също.
- Ще се справя.
- Ще направиш това за мен?
- Да, естествено. За какво са приятелките?
Знаеш ли какво? Можеш ли да се поразтърсиш?
Като в ресторанта... о, Господи. Свали си ръцете.
Не мога да повярвам, че ме кара да пробвам булчинска рокля.
Още не съм сгодена.
Козирог: Не оставяйте другите да определят живота ви,
градете сама бъдещето си.
- Как сте?
- Как вървят нещата?
- Как сте?
- Как вървят нещата?
- Добро утро, г-н Фуентес.
- Добро утро.
- Здравей, Мери. Някакви важни съобщения?
Нищо важно, но мис Сиси, мис Лорена и мис Патрисия...
се обаждаха няколко пъти.
О, не.
Г-н Фуентес, болен ли сте.
Добре съм.
О, благодаря, Мери.
Много си добра с мен.
Позволи ми да те питам нещо, Мери.
Какво ще направиш ако приятелят ти...
Никога съм нямала приятел, сър.
Е ако имаше.
Какво би направила ако разбереш...
че ходи с друго момиче...
Или три?
Ще го отнеса като Ла Илрона.
- Всичките чакат в конферентната зала.
- Какво?
Разискванията за "Моменто". Г-жа Джеймс?
Вашето представяне?
След месец на проучване в нашите ключове градове...
Маями, Чикаго и Ню Йорк.
Ние сме убедени, че "Моменто" ще бъде страхотен вътрешен успех...
на който можем да се базираме за международните пазари.
Този парфюм въплъщава много от женските ценности, като...
сила и интелигентност...
дързост и сексуалност...
Също класа...
и красота.
Достатъчно! Достатъчно!
Обичам ви! Обичам ви всички! Обичам ви!
Какво?
Какво?
Кръвното ти налягане е високо, Томас.
- Изглежда това е проблема сега.
- Болка в лявото око.
Леко съм главозамаян.
Все едно кръвта не достига до мозъка ми.
Звучи като стрес.
Проблеми в работата?
Излизам с три жени.
Мисля, че се досещаме къде е всичката кръв.
Не съм планувал това! Трите са толкова различни...
толкова красиви, толкова... толкова специални.
По-добре избери една или напълно ще се изтощиш.
Как да избереш между най-красивите цветя на природата?
Как? Освен това те ще бъдат съсипани, а аз мъртъв.
Може да умреш от преумора.
Как се казват?
Сиси, Патрисия и Лорена.
Ожених се за жена, която се казваше Берта.
Берта?
Избери едно.
- За коя се надяваш?
- Не знам. Коя е?
От значение е на коя ти се надяваш.
- Бързо!
- Не знам. Коя е?
Това е вътрешното ти съзнание. Подсъзнателно ти знаеш коя е всъщност.
- Бързо!
- Просто го прочети? Моля те?
Не в това проблема. Кръвното ти е твърде високо.
Ще опитаме с успокоителни, докато се възстановиш.
До тогава без шофиране, без алкохол и най-важното...
- Без жени.
- Какво?
Ще си предпиша едно и на мен.
Сега махни трети и седми параграф.
Да. Дай ми секунда.
Добре. Сега ми го прочети пак.
Останалото звучи добре. Подпиши го и го предавай.
Скъпи?
- Благодаря.
- Няма защо.
Седни. Добро момиче.
Агент Куин? Да Кармен е.
Току що спре пред някаква къща.
Не мисля, че някоя от техните.
Стой тук.
Добро куче!
Изненада, Папи!
Какво става? Какво е това?
Какво правиш в моето бельо?
Твоето бельо? Отвори си очичките, скъпа!
Очевидно е спретнал този номер на всяка от нас.
- Но само една го прави законно!
- Но той е мой! Мой е!
Тогава, защо в понеделник в Маями ми даде това?
Във вторник беше в Чикаго.
Сряда, Ню Йорк.
Уолтър ми каза, че орбитата на Венера се е преместила над моя мъж!
Какво значи моя мъж? Не може да е това... как му е името? Уолтър?
Гарантирам ви, че орбитата, която се е преместила не съм аз.
Това си ти! И ти!
Това е смешно. Томас няма да ме мами...
с някакъв книжен плъх и прислужница.
Аз съм сервитьорка и ще избърша пода с теб!
- Всичко това е абсурдно!
- Особено, че Томас и аз сме сгодени.
Томас Фуентес ти даде този пръстен?
- Да.
Красота! Парче цикроний.
За 10$ мога да ти намеря купчина такива обеци.
- Почакай малко,
това е боядисан пръстен!
По-добре се прибери в замъка, принцесо, преди да си се превърнала в тиква!
По-истински е от много неща, за които не мога да кажа същото...
намиращи се в тази стая.
- Стига толкова!
Ще ти сложа корона точно на...
- Почакайте! Почакайте!
- Откачалка.
Просто супер! Томас Фуентес ни мами, а ние се бием по между си?
Този мъж както разбрахме,,,
е безочлив заговорник...
и не може да му се вярва!
Нямаме ли чест, момичета?
Той не ни заслужава!
Аз съм с книжния плъх. Майка ми винаги казваше...
"Ако един мъж те мами, не заслужава уважението ти."
Предлагам да излезем от тук и никога да не поглеждаме назад.
Може ад чакаме тук и да му приложим сърдечна атака.
Не, не, не. Трябва да избягваме всякакви контакти.
- Това е което заслужава.
- Спукана глава заслужава той.
Но ми харесва плана ти... изтънчен е.
Изтънчено е и презимето ти.
От този момент се споразумяваме да бъдем честни в намеренията си...
да се откажем от Томас Фуентес.
Заклеваме се в нашата женска чест.
- Кой те учил да говориш така?
- Съгласни?
- Съгласни.
- Добре.
- Аз съм Лорена Моралес.
- Аз съм Сиси.
Само Сиси?
- Като Шаро.
- Като Шер.
Аз съм Патрисия София...
- Както и да е!
- Ордонес Коронадо дел Пескадор.
Сигурно е европейка!
Помнете трябва да бъдем силни.
Защото заслужаваме повече от това.
Не ми пука колко пъти ще опита.
Няма да му отговарям.
- Нито пък аз.
Чудя се на коя ли ще се обади първо. Имам предвид...
Знам, че ще съм аз.
Щом може да има такива като вас, какво ли иска от момиче като мен?
Предполагам това е сбогом.
Да сбогом.
Щом може да има такива като вас, какво ли иска от момиче като мен?
- Томас има нужда от интелектуална стимулация.
- И култура.
- Той няма да тръгне след...
- Блондинка с големи цици...
- Наистина ли?
- Наистина ли?
Добре, Томас. Време е да се отпуснеш.
Любов моя, мислих само за теб.
Наистина? Може ли да вляза?
- Разбира се, скъпа.
- Къде са ми обноските?
- О, не знам.
Може би си ги оставил в Ню Йорк...
или може би в Маями?
Не е ли истина, че си бил в тези градове наскоро?
Много скоро.
- Да по работа, скъпа.
- О, работата ти.
Няма ли други причини, Томас?
- Не знам за какво говориш?
- Мисля, че знаеш.
- Скъпа...
- Не ме докосвай.
Качи се горе, скъпа.
Ще ти приготвя питие.
Приготвила съм ти още въпроси, Томас!
Ще чакам тук.
Какво каза тя... Ню Йорк и Маями? О, Господи!
Няма начин. Няма начин.
Сега се успокой.
Дишай, Томас. Просто дишай.
Патрисия, мислих само за теб.
Как можа, Томас?
Да се пробваш с някаква библиотекарка и нещо като...
проститутка!
- За какво говориш?
- За кого са питиетата?
- За мен?
- Две?
- Да. Да не се връщам да доливам.
Виждаш ли?
Ела в кухнята. Ще приготвя две и за теб.
Федерал Експрес.
Сега се връщам.
Това не може да се случи.
О, господи. Случи се.
- Сиси!
- Ти беше много, много лош!
- Мамита.
- Погледни ме добре, Папи.
Виж какво губиш и за какво?
- Не е каквото си мислиш.
- Някаква тъпа,,,
ледена принцеса и очилата офис чиновничка!
- Надявам се, че е имало смисъл!
- Мога да обясня. Изслушай ме.
Защото няма да получиш тези цици довечера!
Върнах се при къщата, но нещо странно става тук.
А! Върна се! Знаех, че не може да се вярва на уличница като теб! Лъжкиня!
Лъжкиня? Аз? Ти измамна тъпоимена кукло, долазила си тук преди мен!
Какво правите с него!
Библиотекарката?
- Аз съм адвокат!
- О, изигра ни!
- Не съм.
- "Заслужаваме повече от това", задника ми!
Исках...
- Искаше Томас за себе си.
- Празнодумка!
- Не мислех да се връщам!
Това е заради... по дяволите, заради циците на Сиси!
- Уличница!
За архивите.
Като че ли има насилие. Почакай.
Какво правим?
- Какво правим?
- Не се опитваме да убием някого.
Не ме убивайте.
- Нямах предвид това.
- Куин-куин...
Не чувам нищо.
- Оставете ме не искам повече.
- Ние искаме повече от това, Папи.
- Не искам да те деля.
- Направи избор, Томас
Избери или умри.
Избирам...
Из...Избирам.
Томас!
- Какво правиш?
- Убеждавам се, че е добре! Може да има нужда от помощ.
Ако някой ще даде на Томас въздух за живот, това ще съм аз!
Махни си устата от там! Този мъртъв чико е мой!
Вижте това. Предписали са му ги днес!
- Взел е половината!
- Това са само успокоителни.
Ще спи дълго.
- Какво ще правим ние?
Какво да правим? Ще чакаме да се събуди и да избере мен!
Имам предвид да направи избора си. Съгласни?
- Съгласни.
- Добре. Това е.
Ще погледна отблизо и ще се обадя.
Здравейте, открихте Томас Фуенте. Оставете съобщение.
Здравей аз съм.
- Какво?
- Тревожа се за теб.
И тъй като работата ми е да се грижа за теб ще ти дам което ти е нужно.
И по-добре да си в леглото, като пристигна там.
Жената от Л.А..
- Работата й?
- В леглото?
- Събуди се, Томас!
- Хайде, лъжливо копеле!
Ще я убия!
- Почакай да я открия!
- Тя няма да ви хареса...
повече отколкото аз, но аз харесвам различията...
По-добре да е една от трите.
Тя е тук! Сигурно се е обадила от мобилен.
Нещата не изглеждат добре.
- Не е толкова секси.
- О, Господи има пистолет.
- Да се махаме от тук!
- Не отивам никъде без Томас.
Чакайте! Отива отзад! Хайде!
Хайде, Фифи. Ела при мама, скъпа.
Хайде! Хайде! Хайде.
О, не сакото ми!
Вероятно е купено да прилича на кучето.
- Да се махаме преди да се е върнала.
- Поне дрехите ми не скърцат!
Не е сакото ми. Това е глупавия ти плъх!
Хайде, малката ми, Фифи. Хайде.
Какво правят тези момичета?
Можеш ли да спреш това?
F.B.I. е близо до ареста...
- Не мога! Счупено е!
- Тя ни преследва!
- Почакайте! Ще се отърва от тази!
Внимавайте, момичета!
Добър номер!
Разберете! Сисита знае какво прави!
Добре! Какво ще правим сега?
Може да продължим да караме наоколо.
Видях мотел на пътя към града.
- Какъв мотел?
- Трябва да отидем някъде.
- Веднъж бях в онзи хубав хотел там.
- Там ще отидем.
- Докато ти плащаш.
Добре.
Здравейте, госпожици.
- Мога ли да ви помогна с чантите?
- Да, разбира се.
Как ще го вкараме без да забележат?
Няма да го нося отново.
Извинявай.
Красиво място!
Майка ми ги обича.
Защо не ме почакате тук?
Аз ще се погрижа.
Искам апартамент за предпочитане на последния етаж.
Надявам се да намерите, макар че идвам малко късно.
- Всичко е ангажирано.
- Сигурна съм, че ще намерите нещо.
Ето един! Имаме останал един последен.
- Не е ли чудесно?
- Ще го взема.
Удоволствие е да ви обслужа "госпожице Коронадо дел Пасадор."
- Интересно име.
- Всичко е уредено.
Много добре. Защото Томас е заключен в стаята с багажа.
Съжалявам госпожице Коронадо дел Пасадор,,,
но мисля, че има проблем с кредитната ви карта.
- Невъзможно.
- Компютъра ми казва...
че сметката ви е била закрита от главния собственик,,,
Госпожа, Коронадо дел Пасадор.
Това майка ви ли е? Ще пробвате ли с друга карта?
Направила го е. Наистина го е направила.
Майка ми е полудяла.
Щеше да се получи идеално. Къде ще отидем сега?
Не ме питай, нямам пари и кредитни карти.
- Да, да. Как великите пропадат!
- О, млъкни!
Достатъчно. Трябва да помислим преди Томас да се събуди...
или някой да го намери.
- Господи, клонират ли ги?
Ще отида да проверя Томас.
Мис Пуерто Рико! Най-накрая ви открихме!
Аз съм Костас Делгадо. Аз съм директора...
на конкурса Мис Латинска Америка.
Разбирам, че плановете ви се промениха.
Съжалявам, важното е, че...
вече сте при нас!
Толкова съм щастлив. Сигурно сте уморена.
- Сигурно сте гладна от пътуванията.
- Да, разбира се!
Аз съм Сиси, мениджър на Мис Пуерто Рико.
А това е Патрисия, прислужницата.
Радвам се да ви видя всички.
Ей, пиколо! Багажа на дамите?
- Занеси го в апартамент 907!
- Да, сър.
Госпожици, от тук моля.
Мога ли да отбележа, че сте много по-красива на живо.
- Аз? Не, не съм.
- О, да. Така е.
Ало, телефона на Мис Пуерто Рико.
О, Енрике! О, да.
- Иглесиас?
Искаме да те видим, но сме в Лос Анжелис.
Не, сигурна съм, че ти казах.
Не, благодаря...
но имаш уговорката по всяко време.
Да, разбира се. Чао, успех.
Беше Енрике!
- Утре конкурса започва официално...
- Мърдай!
С представителен обяд, последван от среща със съдиите.
- Колко вълнуващо.
- Да!
О, трябва да ми позволите да ви заведа на празника
Има ли нещо специално, което желаете?
Бих желала маргарита, ако обичате?
О, Мис Пуерто Рико.
Знаете, че на състезателите е забранено да пият!
Съжалявам.
Тя го поръча за мен. Тя полага невероятни грижи за себе си.
Нали така, бонбонче?
Защо не го направите бутилка шампанско?
- За нервите ми.
- Благодарим ви за всичко.
Удоволствието е мое! Картичката ми! Картичката ми!
- Ако има нещо...
- Благодарим. Ще се видим утре.
- На косъм.
- Това е безобразно!
Красива стая, а?
Не говоря за стаята, селяндурке.
Те мислят, че тя е Мис Пуерто Рико...
а аз някаква прислужница.
Ако не ти харесва, ето я вратата.
И да ви оставя двете с Томас?
- Не мисля така.
- Къде е Томас?
Не знам.
- Отвори.
- Не!
Здрасти. Донесох чантите.
- О, каква стая.
- Прислужницата се е погрижила както виждаш.
Ако има нещо от което се нуждаете или искате, или желаете...
- На вашите услуги съм...
- Благодаря.
Какво има? Не ти харесва храната?
Не съм много гладна.
Да загубиш всичките си пари за един ден ще ти загуби апетита със сигурност.
Ето. Вземи това.
- Това ще скове болката.
- Аз не трябва да пия. Благодаря.
Ти не си участничка. Благодаря.
Трябва да съм трезвена. Имам кръг пред журито.
Не, нямаш. Мис Пуерто Рико има.
Ти трябва да се измъкнеш от тук без да попаднеш в затвора.
Не съм нарушила никакви закони! Мога да бъда Мис Пуерто Рико.
- Не, не можеш!
- Защо не?
Като начало, ти не си от Пуерто Рико!
Мислиш, че участничките са от там от където казват?
- Моля?
- Ще ти кажа нещо.
Чух Мис Венецуела, тя всъщност е от Никарагуа.
- Помогни ми бонбонче.
- Не ме моли. Аз съм само прислужница.
Защо майка ти те отряза?
Това не е твоя работа.
Но Томас беше по-добрия избор, защо хвърлих всичко по този "нехранимайко".
Отрязали са те заради Томас?
Ами аз като че ли...избягах.
Те искаха да се омъжа въпреки всичко...
Избягала си? Впечатлена съм.
Много лошо, Томас ще избере мен.
- Само през трупа ми.
- Така ти се иска.
Моля ви. Моля ви. Затворени сме заедно за цяла нощ.
Скоро, Томас ще се събуди, и ще направи своя избор.
И мисля, че всички знаем, коя ще бъде.
Тази, която наистина обича.
Тази, която кара сърцето му... да тупти.
Тази, за която не може да спре да мисли.
- Тост.
- За мен!
О, Господи.
Не е ли... красив?
Ако правеше всичко докато спи.
- Защо правиш това?
- Защото е мъж.
- Толкова е гадно.
- Такъв е живота, нали?
- Какво работиш в Маями?
- Аз съм сервитьорка.
И аз исках да си намеря работа.
Винаги съм искала да бъда танцьорка.
- Да се въртиш на пилон?
- Не! Истинска танцьорка.
Всичко, което знам съм научила сама.
Трудно е да се разбере.
Знам какво си мислят хората, като ме погледнат.
Може да не изглеждам интелигентна, но съм пълна с изненади.
А ти, Мис Пуерто Рико?
Как стана адвокат, а нямаш пари?
Защото работя за хората.
- Какви хора?
- Нашите хора.
Боря се за правата на всички латиноамериканци.
Боря се против дискриминацията.
Боря се против неравноправието.
Боря се за хората, които нямат глас!
Браво.
Трябваше да запазиш това за концерта утре.
Знаете ли никога... не съм била на конкурс за красота преди.
Ти и сега не си.
Да бъдеш лъже-участник е по-добре, отколкото да бъдеш лъже-прислужница.
Може ли утре аз да бъда Мис Пуерто Рико а Лорена прислужницата?
А сега момента, който всички очакват.
И победителката е...
- Мис Лорена!
- Да, Лорена!
Лорена Моралес, заклеваш ли се да бъдеш моя единствена...
и ничия друга, освен единствено моя.
Да!
Ти си моята любов и не искам да те деля с никоя.
Това е нелепо.
Аз трябваше ад отида на бала, а не тези грозни вещици.
Помогни ми с роклята!
Токата на обувката ми се е разхлабила! Оправи я!
Би ли побързала? Не искам да изпусна принца.
Може ли малко вода? Толкова съм жаден от пътуването.
Получаваш, принце.
Разбира се.
- Толкова си красива.
- Нали?
И трябва да съм далеч от това ужасно подземие.
- Искаш ли да избягаш с мен?
- Повече от всичко.
Качвай се.
Моят Папи. Да, Томас?
- Как се осмеляваш?
- Как се осмелявам?
- как смееш!
- Махни си ръцете от тук!
- О, иска ти се.
- Ало? Да. Да, Мис Пуерто Рико.
Точно. О, съжалявам. Слизам веднага.
- Какво има?
- Пропуснах представянето!
Добре, имам среща със съдиите. Вече е 11:30!
- 11:30? Мърдай. Трябва да тръгваме.
- Къде?
Трябва да закараме колата на приятелите на гаджето на Фала.
- Дълга история.
- Имам среща със съдиите.
- Не нямаш.
- И защо трябва да идваме с теб?
Защото сме заедно в кюпа, защото имаме общи задължения...
и защото не вярвам на нито една от вас ако остане...
сама с Томас.
Добре. Сега ще сляза долу...
и ще разкрия истината за малката Мис Пуерто Рико.
Сигурна съм, че в Мотел 6 има свободни стаи.
Добре ще дойдем.
Ами Томас? Ако се събуди?
- Все още спи като къпан.
- Ще оставим Фифи да го пази.
Ела, Фифи. Нека ти дам любимата ти играчка.
Добро момиче!
Много странно. Мога да се закълна, че я сложих тук.
Имам по-добра идея.
Хотелска охрана.
Сега трябва да чакаме някой си Родриго.
Трябва да чакаме? В тази жега?
Слънцето май е твърде силно за твоите сини лъжливи очички?
Какво означава това?
Това, че някой в тази кола се срамува да бъде латино.
Аз не се срамувам.
Не мога да повярвам, че пропуснах конкурса заради това.
Ти не си в конкурса!
Добре, добре. Ето я колата. Да вървим.
- Добре, само минутка.
- Какво?
Само минутка. Трябва да глътна тези преди да е преминало успокоителното.
- Не можеш ли да изтърпиш малко зъбобол?
- Мамка му!...
Това е корена. Най болезненото място.
Не си ли чувал хората да казват...
"че като ги боли корена," не им се прави нищо?
Не, но ще те болят и двата корена ако прецакаш работата.
Слушай, Виктор. Днес е денят.
Като свършим това вече ще сме с големите момчета.
Свърши ли вече?
- Да... да вървим.
- Добре. Добре.
Чувствам се ужасно? Трябва да бъдеш малко по-деликатен.
Дами, закъсняхте.
Родриго.
Последното нещо което си представях е, че си купуваш коли по интернет. Ето.
Чудесна кола. Много е широка.
Радиото е малко повредено.
- Къде е чантата?
- Какво?
Къде е чантата?
- Чантата?
- Къде е чантата? Чантата с парите.
О, Господи. Какво трябва да има в багажника?
Не си играй с мен, малко момиченце.
Протестирам, че я наричаш малко момиченце.
- Коя по дяволите си ти?
- Аз съм жена със съвест.
Ще бъдеш жена без пулс, ако не дадете чантата.
Тя е в хотела. Да.
Не знам за никаква чанта.
- И аз не знам.
- Защо каза това тогава?
- Печеля време.
- За какво говорят те?
- Добре, добре, добре.
Моля ви! Престанете!
Всеки път когато жените се съберат заедно започват да правят така.
Връщаме се до хотела, вземаме чантата...
И ви я носим.
- Да.
- Не бързай толкова, сеньорита.
Виктор идва с вас.
- А?
- Не, не, не.
Това не е необходимо.
И той ще идва с нас?
Ей, ей. Трябва да си сложа лед на челюстта.
Наистина не искам да се разкарвам с тях.
Ще отидеш освен ако не искаш да останеш и да обясниш на шефа какво става.
И знам, че не искаш това, нали?
- Добър ход.
- Това план ли е?
Какво ще правим когато отидем в стаята, а там няма пари?
- Да, какво тогава?
- Ти ни забърка в това.
Ето ни.
Има бележка!
Аз ще я взема. Аз ще я взема.
"Ако искате вашия Папи обратно донесете парите при куклата на Дон Кихот...
на Латино фестивала в Л.А., без ченгета."
- Без ченгета?
- Латино фестивала в Л.А...
- Всичко това е заради теб.
- Защо да е заради мен?
- Не съм виновна аз.
- Ей, ей, по-спокойно.
Къде е чантата, защото това не е тя.
Пълно е с бельо и боклуци. Къде е чантата?
Не трябваше да оставяме Томас за да връщаме тъпата кола...
Ти си госпожица "Перфектна". Не си виновна за нищо!
Тихо! Млъкнете за да мога да мисля. Моля ви!
Какво? Живея в Ню Йорк. Никой не може да ми пипа чантата.
Все едно, че те виждам за първи път.
- Това беше добро.
- Но къде е Томас?
И кои са тези гангстери и какво е имало в колата?
Не знам, но ще разбера.
Конга рум.
- Фала.
- Сиси!
Трябва да открия оня идиот Рик.
Не знам къде е. Ти в Л.А. ли си.? Видя ли надписа "Холивуд"?
Той ни измами. Знаеш ли нещо за чанта с пари, която трябва да е била в колата?
Не. Рики не е правил нищо такова.
Той няма никакви пари. Видя ли някоя филмова звезда?
Нямам време за това. Чао.
- направи снимка...
- Е?
- Какво?
Трябва да разберем как да отидем на този фестивал.
Мис Пуерто Рико! Звънях ме ли звъняхме!
Толкова се тревожехме!
Хубави очила! Но това е конкурс за красота. Махнете ги!
Оставаме ти и аз. Да вървим.
Извинете! Трябва ни карта на местността
Колко мило, че се върнахте.
- Беше малко недоразумение.
- Разбира се.
- Какво стана с картата?
- Чие е това мило кученце?
Политиката на хотела не позволява...
четирикраките ни любимци да стоят с нас.
- Фифи, какво има?
О, виждала съм много, но това наистина е странно.
Не. Мисля, че ще се окаже много полезен за нас.
Да. Добре. Ще се видим там.
Само ще се уверя, че и те са там.
Добре. Чао.
И световен мир.
Извинете.
Мис Мексико, как бихте дефинирали красотата?
Вярвам, че красотата идва отвътре...
Но защо да не я покажем навън...
и да я споделим с целия свят?
Ако я имаш, покажи я.
И както каза великата Дейзи Фуентес, "Всички трябва да изразяваме нашите гени...
защото те ни правят, ...
толкова красиви, колкото сме."
Много благодаря.
Благодарим, Мис Мексико. Дейзи Фуентес:
Истинския глас на нашата генерация.
Дами и господа удоволствие е да ви представя...
Мис... Пуерто Рико.
Мис Пуерто Рико!
Здравейте.
Фифи, какво е това? Ела тук. Ела тук.
- Позволили са ти да имаш куче? Колко мило.
- Никой не ми е позволявал нищо.
Не съм прислужница. Не съм прислужница.
Продължавай да си го повтаряш.
Всяка сутрин си казвам в огледалото...
"Аз съм музикант."
Фифи, какво е това? Ела тук.
Ще спреш ли да се мотаеш с това куче?
- Парите.
- Чантата наистина беше в багажника.
Сложих играчката на Фифи вътре мислейки, че е моята чанта.
Приличаше на моята, но беше стар модел. Закопчалката й беше различна.
- Съжалявам.
- Нямаме време за това.
Да вземем Мис Пуерто Рико, и да спасим Томас.
Човече...как три беззащитни жени са се изплъзнали?
Не знам какво стана. Удариха ме. Ритаха ме.
- Какво?
- Не знам какво стана!
Виктор, не съм готов да умирам все още.
- Отчаян съм.
Ако не намерим парите сме мъртви.
Трябва да открием тези кучки.
Добре. Добре, Родриго. Не ми викай.
Мисля, че са при куклата на Дон Кихот.
Куклата на Дон Кихот на фестивала?
Да.
Ще се видим там.
Когато жените осъзнаят, че мнозинството в света...
възможностите стават безкрайни, но това зависи от нас.
- Вярвам, че като жена...
Извинена си. Хайде.
Във всеки аспект от нашия живот.
Какво бихте отговорили на тези, които казват, че конкурсите за красота като този...
са насочени повече към външността на жената, отколкото към нейни права?
Кой е по-добрият начин да се покаже, че жената е и красива, и интелигентна?
Всъщност смятам да предложа...
всички конкурси за красота да имат изпит за допускане.
Абсолютно!
За какво по дяволите говори тя?
Нашата задача е да уважаваме различните...
и чудесните качества на днешните латино жени.
- Нямаме време за това.
- Фактически, аз вярвам...
Спрете тази мошеничка!
Аз съм истинската Мис Пуерто Рико.
Съжалявам. Малко недоразумение...
- И това е моята...
Това не беше много пристойно за кралица на красотата.
Искате да ми кажете, че трябва да намерим Томас?
Мога да обясня всичко.
- Наистина нямаме време за това.
- Какво става?
Ууу! Как се справи само?
Беше страхотно, Сиси. Впечатлих ги. Накланяха се при всяка моя дума.
- Момиче, не заради думите са се накланяли.
- Научих го от теб.
- Лорена! Лорена! Намерихме парите.
- Наистина ли?
Хайде. Трябва да стигнем до фестивала...
или не знаем какво може да се случи на Томас.
- Надявам се, че е добре.
- Трябва да открием куклата...
Побъркал съм се.
Добре дошъл отново.
Къде съм?
Коя сте вие?
Агент Кармен Ривера от F.B.I.
F.B.I.?
Това... федерално престъпление ли е да ходиш с три жени?
Не, но можеше да е.
Пропуснах целия конкурс.
Ти си лъжкиня! Приеми го!
- Концентрирай се, Лорена.
- Вземи картата?
- Вземи я.
- Разгъни я!
- Какво става?
- Затегни се Ромео. Ще се повозим.
- Арестуван ли съм?
- Не, само си примамка.
Приятелките ти имат нещо, което искам.
Мисля, че трябва да го направим.
За адвокат беше невероятно красива участничка.
Не знам какво ми стана.
Никога не съм привличала така вниманието преди. Беше изумително!
Обзалагам се, че ако истинската Мис Пуерто Рико не се беше появила ти щеше да спечелиш.
- Чакай. Наистина ли мислиш така?
- Определено.
И ти ли?
Знаеш ли какво? За сервитьорка, тя е отлична организаторка.
Умница.
А ти, бонбонче, наистина можеш да завиеш лампа.
- Знам. Да. Да.
- Благодаря. Благодаря.
- Какво беше това?
- Не знам.
- Какво става?
- Свърши бензина!
- Сиси!
- Свърши бензина?
И те трите бяха в къщата ми. Може ли да повярвате?
Не можеше ли да им кажеш да не идват.
Нищо такова не се е случвало преди.
- Какво? Да те хванат?
- Не да се влюбиш в три жени.
О, любов. Ти наричаш това любов?
- Да, нещо като "неруда"...
"Обичам така, защото не знам друг начин да обичам."
О, Господи. Сигурно се шегуваш.
- Няма да успеем.
- Трябва да заредим! Там има бензиностанция.
- Отбий към бензиностанцията.
- Видях бензиностанция!
Тук няма пълно обслужване.
- Тук няма пълно обслужване.
- Откачи ли?
Побързай! Побързай!
- Чудесно!
- Нямаме време за това.
Трябва ни друг транспорт.
- С мен ли си?
- Пред теб.
- Знаеш ли как се кара?
- Нямам си на представа.
- Не знаеш?
- Не! Мислех, че ти знаеш.
- Защо трябва да знам как се кара мотор?
- А защо пък аз да знам?
Защото така изглеждаше!
Ще спорите ли или ще се возите?
Не знае как се налива бензин...
но знае как се кара мотор.
- Vamonos!
- О, тя говорела испански.
Дръжте се момичета!
Извинявай! Трябва да спасим нечий живот!
- Ей, това е моя мотор!
- Обещаваме да го върнем!
Може би нещо през детството.
Бях отгледан от много жени.
Майка ми, бавачката, и трите ми по-големи сестри.
Интересно. Затова многото жени не са ти проблем.
Правилно. Точно това е!
Разбрала си. Ти си толкова умна.
Знаеш ли какво ти трябва? Да прекараш известно време сам.
Не трябва да криеш красивите си очи под слънчеви очила.
- Сядай.
- Какво? Имаш красиви очи.
Надявам се, че знаете, че това е незаконно.
- Майка ми определено ще ме убие сега.
- Ще го върнем обратно, става ли?
- Да.
- Но първо да спасим Томас.
О, вижте! Кучката се върна. Наистина иска Томас!
- Давай! Давай!
- Опитвам се.
О, Господи! Там.
- Не! Чакай!
- Завий!
По дяволите.
Приятелките ти паркираха.
- Както изглежда са заедно.
- Какво?
- Тук ли са?
- Да. По разписание.
- Кой знае?
- Може да добави Евил Нивел към списъка от имена.
- Ето я куклата!
- Хайде! Хайде!
Всичките ли са заедно?
Забавляваш ли се?
Извинете. Извинете. Ченгета!
В бележката се казваше без ченгета. Това е рисковано.
Какво е станало с лицето ти?
Лещата ми! Помогнете ми да я намеря!
Do you see it? Do you see it? Come on.
Почакайте. Просто ще сваля другата.
Изглеждаш толкова красива без всичките тези пари.
- Благодаря.
- Надявам се, че може да вижда.
- Това е Виктор!
- Значи вижда.
Има един начин да се измъкнем. Не трябва да ни хванат.
- Къде отиваме?
- Танцьорки.
- Танцьорки.
- Ние не сме танцьорки.
Не знам как ще го направим.
Ще бъде лесно. Само ме следвайте.
- Не мога да направя това!
Не искам! Не мога да танцувам!
Чуй ме. Това е талантливата част от конкурса.
Убеди журито, че ти си истинската Мис Пуерто Рико.
Ето ги. Като че ли си разкъсват дрехите.
Не ми пука какво става. Ще помета наоколо с тези "machacas".
Machacas, човече?
Това е. Ще танцуваш и ще спечелиш короната.
- Това е диадема.
- Каквото и да е.
Вземах уроци, но не съм сигурна, че съм готова за сцена.
В този случай, малкото се явява много.
Не могат да стоят там цял живот.
Очевидно никога не си бил в салса клуб.
Сиси, това беше скъпо!
Изглеждат чудесно.
- Сигурна ли си за това?
- Да. Тук сме в безопасност.
Ако сме на сцената, не могат да ни хванат.
Ние сме танцьорките. Извинете, че закъсняхме.
Лорена, танцувай! Хайде. Давай!
Завърти се. Ето така, назад.
- Сега какво?
Успях! О, Господи!
- Добра работа.
Да. Готов съм.
О! Сиси! Сиси!
- Хайде! Хайде!
- Благодаря! Трябва да вървим.
- Трябва да вървим.
- Който е написал това държи Томас и иска тези пари
Кои са тези типове?
- Хвани ми ръката. Хайде, Сиси!
- Идват!
Побързай! Хайде! Трябва да стигнем до куклата.
В бележката пишеше 5:00.
Спри на място!
F.B.I.
Хвърли оръжието и вдигнете ръце.
Не вие.
- Хвърли чантата тук.
- Какво?
Дай й чантата. Това е момичето от "Матрицата".
О, да. Тя е.
Това е момичето от "Матрицата", йо. Черните са навсякъде.
- Млъквай.
- Добре, добре. Моля те не викай.
- Закопчейте ги.
- Закопчейте ги. Хайде.
Виктор и Родриго няма да избягат този път.
Някой записва ли това?
Можеш ли да кажеш на момчетата си да не бъдат толкова груби?
- Достатъчно. Махнете ги от тук.
- Прочетете им правата.
-Направихме го! Живи сме.
- Не се съмнявах и за секунда.
- Какъв отбор!
- Една за всички, всички за една!
- Томас!
- Томас!
- Къде е Томас?
- Томас!
Добре, че не прибрахме чантата в Маями, Кармен.
Тези момчета ще ни отведат до шефовете си.
А теб до повишение.
- Значи този ходел с трите едновременно.
- Дълга история.
Превърна се в добра примамка.
Бандитите преследваха своите пари, а момичетата своя мъж.
Карах Харлей, както ти ме научи. Беше върховно.
- Аз бях Мис Пуерто Рико.
- Беше толкова красива!
Съжалявам. Толкова съжалявам.
Не мислех, че това може да се случи.
Влюбих се във всяка една от вас.
Не мисля, че мога да избера.
Да избереш?
Томас, бях се побъркала в последно време.
Накрая съм далеч от родителите си.
Знам какво е най-добро за мен.
Аз и Фифи ще поемем по свой собствен път.
Съжалявам.
Ай, ай, ай, Томас. Всичко, което направи беше лошо.
Но ще ти благодаря, защото направих неща, за които не съм и сънувала, че мога.
Осъзнах, че не си ми нужен за да се чувствам секси...
и да се радвам на живота, така че ако мислиш да избереш мен.
Недей.
А ти, Сисита?
О, Папи. Изненадващо се оказа, че мога да върша нещо.
Това което искам е да танцувам.
Мисля, че света е готов за мен.
Мисля, че не си ми нужен повече.
Съжалявам.
Томас, май те направиха избора вместо теб?
Да.
Ще послушам съвета ти, Кармен.
Ще прекарам известно време сам.
Добре ще е за теб.
Но преди това...
Мога ли да те поканя на обяд?
- Обяд?
- Да.
- Това една от лъжите ти ли е, Томас?
- Не. Просто храна.
- Ами май съм гладна.
- Аз умирам от глад.
- Може ли да карам?
- Не мисля.
- Ще танцувам по-често.
- Разбирам те.
- Хареса ми това движение.
- Кое?
- Презрително поклащане на бедрата...
- О, не.
Хей! Качете се тук.
Ние ли?
Да вие. Качете се.
Палуба "Лидо".
Сиси, за теб е.
Време е.
Здравейте момичета.
- Хей.
- Поздрави от Палуба "Лидо".
- Ти си първа, Сиси.
- Рай.
Слънце и забавления. Три спектакъла на нощ. А моряците...
И ти си платила за това.
И това от някой който никога не имал работа.
- Познайте къде съм сега.
- Къде?
- В Бъкингамския дворец.
- В новия ми апартамент.
- Не!
- Нашето момиче има своя собственост.
Не само това. Вчера започнах работа в галерията.
- Работното място никога няма да е същото.
- Вероятно не.
- Ами ти, Лорена?
- Мога само да кажа, че всеки уикенд...
- Аз съм кралицата на тангото!
- Не!
Да погледнем за Рака.
Ракът... момента на живота ви. Това е твоя миг.
Любовта е толкова близо до вас.
Излез пред вратата, защото любовта те чака.
Превод и субтитри: Андрей Давидов andreivt@abv.bg