Cool Runnings (1993) (Cool.Runnings.SBC.AC3.CD2-MegaMovie.BG.sub) Свали субтитрите

Cool Runnings (1993) (Cool.Runnings.SBC.AC3.CD2-MegaMovie.BG.sub)
Страхотно посрещане, няма що.
- Така е добре. Качвайте го.
- Чакай, няма ли да го засилим?
- Другия път.
Сега просто ще ви бутна отзад. Хайде, скачайте вътре.
- Не ме докосвай!
- Стига си ме настъпвал!
Ей, Блицър, защо не му монтираш и колелца?
Много смешно.
Искаш ли да цункаш яйцето ми?
Я се разкарай.
- Ако щеш.
- Не се безпокойте, просто се пуснете.
Що не им дадеш и по едно одеялце?
Май никой не ни харесва.
Защото сме различни. Хората се боят от непознатото.
Ей, Ямайка.
Внимавайте на 12-ия вираж. Доста е страшничък.
- Какво му е на тоя?
- Това е Йосеф Грул.
Голям бобслеист.
И голям кретен.
Не слушайте него, а мен.
Дерис, концентрирай се!
Помни: мисли и действай бързо.
- Влизате високо, излизате ниско.
- Разбрано.
Слагайте шлемовете!
Хайде!
Тренер, шлемът ми е малък. Благодаря.
- Нали затова съм тук.
- Трябва да свърша една работа.
- Ще стискаш.
- Да стискам?
- Ами да, стискай!
- Не мога повече. А и още не сме стартирали...
- Напротив.
- Тренер!
Тренер!
Намали! Намали бе!
Леле майко!
Дерис, мразя те!
Санка, умря ли бе?
Май да.
Вече можеш да се изпикаеш.
Свърши тя...
Доста конфузна ситуация.
Изключи проклетия котлон.
Тия банани вонят, та се не трае.
Не ми се бъркай! Това е тайната рецепта на мама.
И ме остави да чета.
Я стига! Това е детска книжка.
- Тъй ли?
- Тъй я.
Значи ще ти е прекалено сложна.
Да не намекваш, ч съм тъп?
Не, просто смятам,
че си празноглав неандърталец, който може да брои до 10,
само ако е бос или със сандали.
Приказвай каквото си искаш.
И ти си като всички останали глупаци на острова.
Тъпчеш на едно място и си умираш от кеф.
А виждаш ли ме мен?
Аз съм различен, защото
знам накъде съм се запътил.
И когато аз, Юл Бренър, спечеля златото и стана известен,
ще напусна острова
и ще се преселя ей тук.
Защо се хилиш?
- Това е Бъкингамският дворец.
Ако искаш да живееш там, трябва да се ожениш за кралицата.
Там живее английската кралица.
Отвори си очите. Дори да се прекръстиш на Мадона,
пак ще живееш в колиба.
- Кой казва?
- Аз, кой! Ти пък какво разбираш!
Баща ми се е родил в колиба,
а пък сега има къща като палат.
- Да, ама той не е баща ти.
И не е нужно.
Просто трябва да знае какво иска и да работи здраво.
С желание всичко се постига.
Повярвай ми, колкото повече
хора като Юл Бренър преуспяват,
толкова по-хубав ще става светът. Особено за нас, ямайците
Не се предавай, Юл Бренър.
Твоят палат те очаква.
Какво е това? Да не си забременял нощес?
-Още ли ти е студено?
- Студено?
Топките ми се вледениха!
Ние сме момчета!
Дай ми това нещо!
Това е първият ви истински старт, но не се безпокойте?
Правили сме го поне 100 пъти.
- Сложете си шлемовете.
- Тренер!
- Благодаря.
Ти си Дерис.
- Смехотворно.
- Давайте!
- Чакайте!
Сега!
Сега!
- Бива си ги, а?
- Направо са върхът.
Май имахте някакви проблеми...
- Ще се оправим.
- Дано.
Жалко е да се пропилее такъв талант.
Не се притеснявам, а и имаме добър треньор.
Слез на земята, хлапе.
Блицър е бита карта, откакто го дисквалифицираха.
- Как така?
- На Олимпиадата през 1972-а.
Скри баласт в боба, за да се движи по-бързо.
И какво от това? Чудо голямо.
Никак не е малко да ти отнемат златния медал заради измама.
Дерис, да вървим.
Даваш напътствия на момчето ми, а, Лари?
Той има крещяща нужда от помощ...
...тренер
Желаете ли да ви оправя леглото?
Или да ви забърша главата?
Не знам какво ти е, но изглежда сериозно.
Побързай! Дори покойната ми баба е по-чевръста от теб.
Какво е намислил пак тоя тъпак?
Казвай!
Извинете.
- Какво е това?
- Телеграма.
Виждам, но какво пише?
От баща ми е.
Иска веднага да се прибера.
- Здрасти, маце.
- Недей да хвърляш всички усилия на вятъра!
Нека ти кажа и още нещо.
Без теб сега нямаше да сме тук.
Но ти не знаеш какъв е баща ми.
Много добре го познавам.
Най-добре да го послушам
и да се върна у дома.
И ще зарежеш съотборниците си?
Да му се не види!
Не вярвам да е толкоз страшен.
Но какво да направя?
Ей, Ямайка, намали децибелите! Това не ти е бащиния.
Извинете, сър.
Ти и тъпите ти приятелчета
нямате работа тук.
Вървете си по живо, по здраво.
Оставете бобслея на големите мъже.
Ама аз съм мъж...
Искаш да ми кажеш нещо ли?
Я тръгвай!
Погледни в огледалото и кажи какво виждаш.
- Виждам Джуниър.
А знаеш ли аз какво виждам? Виждам гордост! Виждам сила!
Виждам един печен тип, който не се оставя да го тъпчат!
- Наистина ли?
- Да.
Но не е важно какво виждам аз, а какво виждаш ти!
Погледни пак и кажи какво виждаш.
Виждам...
- Гордост!
- Гордост.
- Сила!
- Сила.
- Един печен тип, който...
- ...не се оставя да го тъпчат!
- Пак!
- Не те чувам!
- Виждам гордост! И сила!
Печен тип, който не се оставя да го тъпчат!
- Още веднъж!
- Виждам гордост!
- И сила!
Виждам един печен тип, който не се оставя да го тъпчат!
- Точно така! Джуниър Бевил!
Къде хукна?
Гордост, сила, гордост...
Слушай какво ще ти кажа.
Тия приказки при мен не вървят затова се извини, иначе...
- Иначе какво.
Кажи де!
Иначе какво?
Езика ли си глътна?
Кажи нещо.
Нямаш проблеми, мой човек.
Извинявай, хубавице!
Не така бе, боли!
Не мога да повярвам.
Просто не е за вярване.
А на всичкото отгоре се смеете.
Като дойде Ърв, ще ви замръзне усмивката.
Оня германец блъсна съотборника ми
и трябваше да му го върнем.
Да сте виждали швейцарците
да се бият и да правят щуротии?
Обаче не се и усмихват.
Като видят някое хубаво момиче,
сигурно викат: "Айнс, цвай, драй"
и я блъскат на леда.
- Какво стана?
- Оправих работата. Казах им,
че са с психични отклонения,
тъй че няма да предявят иск.
Браво.
Млъкни, Санка.
Ако не сте забелязали,
не сме особено популярни тук.
Мразят мен мразят нас, мразят целия отбор.
Ако изобщо искаме да се класираме,
трябва сериозно да се замислим.
Не съм дошъл тук да ставам за резил.
Точно обратното!
Лека нощ, господа.
Ставай!
Да видим кой - кого.
Не е зле, но ускорете темпото.
Сега!
- Добре.
- Още пет. Натискай!
- Не се отказвай.
Браво.
- Имаш ли сили за още?
Хайде, скачайте вътре!
Стъпвайте на пръсти.
Някой ден и сам ще можеш.
- Шести. Десен.
- Седми. Направо.
Само така!
Е, тази вечер ще се реши всичко.
След няколко минути може би
ще влезете в историята на Ямайка.
Но ако искаме да убедим съдиите,
че сме първокласни бобслеисти,
трябва да изглеждате като такива.
Ще замръзна с това.
Добър вечер, господа.
Това е Карл Шиндлер, той ще наблюдава средната отсечка.
Аугуст Гремър,
ще оценява старта.
А аз ще ви следя от кулата.
Ти? Нали щеше да е Кройчек?
Болен е, аз го замествам.
Страхотно.
Асоциацията промени времето
за класиране от 1.2 на 1 минута.
Нямаш проблеми, мой човек.
Покажете им какво можете!
На старт е отборът на Ямайка.
- Какво време дадоха?
- 6.13.
Под 60 секунди ли е?
Под 60 секунди!
Извинете, оставям ви. Жестоко.
- Знаех си, че ще успеем.
Само дядо Коледа се е забавлявал толкова на шейна.
Приятели, да пием за мечтите ни.
Казвал съм го и на баща ти:
за бобслея са нужни спринтьори.
За спринтьорите.
Как ще кръстим боба?
Какво ще кажете за "Талула"?
Звучи като име на евтина курва. Откъде ти хрумна това?
Така се казва майка ми.
- Хубаво име.
- Харесва ми.
Какво да е, шампионе?
Какво име ще скандират феновете?
Предлагам да го наречем "Леден болид".
- Харесва ми.
- Много силно.
Хубаво е, но какво точно означава?
Че ще полетим със скоростта на метеор.
- Само така.
За "Ледения болид"!
За човека с оранжевия гащеризон!
- За куриера.
Официално сме... дисквалифицирани.
Извинете, господа, Кърт, трябва да поговорим.
Нямам какво да ти кажа, Ърв.
Напротив.
Искам да знам защо сме дисквалифицирани.
Трябва да имате поне едно международно участие.
Квалификациите се считат
за международно състезание.
Тази година
Асоциацията промени регламента.
Променили са регламента?!
За благото на спорта.
Обезпокоени сме и за евентуални недоразумения...
Нима четирима чернокожи в бобслей
са способни до ви изчервят?!
Чухме достатъчно.
Знаеш, че не постъпваш правилно, Кърт!
Ако проблемът е личен,
дай да го разрешим още сега.
Преди 16 години направих най-голямата грешка в живота си.
Прибягнах до измама.
Посрамих себе си, семейството си,
съотборниците и страната си, както и треньора си.
Ако търсиш отмъщение, действай.
Дисквалифицирай ме,
прави каквото щеш с мен.
Аз те предадох, Кърт, не и момчетата ми.
Те покриха всичките ви нормативи,
въпреки подигравките.
Няма значение дали ще се класират първи или последни.
Те си извоюваха правото да представят страната си
и да развеят националното знаме на стадиона -
най-голямата чест за един спортист.
Това е смисълът н Олимпийските игри.
Преди 16 години аз забравих това.
Не повтаряйте моята грешка.
Простете, че прекъснах съвещанието ви.
Ало? Да.
Да.
Ясно.
- Какво?
- Обадиха се от Асоциацията.
- Какво казаха?
Възстановяват ни правата.
Изпуснах ли ги?
Не детето ми, нищо не си пропуснал.
Отборът на Ямайка ще участва
в бобслейната надпревара.
Знамето е в ръцете на капитана им, Дерис Банок.
Бащата на Дерис Бен Банок е олимпийски шампион отпреди 20г.
И може би е предал победния дух и на своя син.
В този прекрасен ден,
проследете с нас
церемонията по откриването на
15-ите Олимпийски игри в Калгари.
Да идем да се настаним.
Хайде, Джуниър.
Джуниър!
Някои биха изнесли патетична реч,
но аз нямам дар слово, затова нека се помолим.
Да сведем глави.
Какво значи "патетична"?
Отче наш, който си в Калгари, бобслей е твоето име.
Да бъде твоето царство както на земята,
така и на 7-и вираж.
Дай сили на отбора на Ямайка и ни опази от провала.
Амин.
Джуниър!
Чуй ме добре.
Не изпълни молбата ми,
но сега ще правиш каквото ти кажа.
Връщаш се у дома!
- Но, татко, аз...
Не ми противоречи!
Не съм те изучил,
за да се пързаляш по задник!
Ума ли си загуби?
- Отборът има нужда от мен.
Не ща и да чувам!
Върви си събери багажа.
Ще те чакам във фоайето.
Гордост, сила...
Татко, какво виждаш, като ме погледнеш?
Нямам време за глупости.
Кажи ми какво виждаш, моля те!
Добре, ще ти кажа.
Виждам едно объркано момченце,
чийто баща знае какво е най-добре за него.
Не, татко, не знаеш какво е най-добре за мен!
И не съм объркано момченце,
а мъж!
И олимпиец.
Оставам.
Ей, Джуниър...
Печен тип си ти.
Предаваме на живо
от новата писта за бобслей
на няколко мили от центъра на Калгари.
Тишина! Започва!
Ще наблюдаваме изключително оспорвано състезание.
Изпълнен съм с олимпийски дух. А вие?
Този спорт изпробва предела на човешките възможности,
затова смятаме, че ни очакват
три вълнуващи дни.
Първо да представим главните претенденти за златото.
Това са швейцарците, които ще стартират първи.
Но не бива да забравяме, че източногерманците са шампиони,
а канадците ще се състезават на родна земя.
130 км/ч.
Пистата е изключително бърза.
Тревожа се дали австралийците
ще успеят на 180-градусовия вираж.
На следващия отбор ще му е още по-трудно.
Колкото и да ни е странно,
на ледената писта в Калгари ще участва и отбор от Ямайка.
Как ли понасят снежната вихрушка?
Много от съперниците им смятат,
че мястото им не е тук.
- Какво те прихваща?
- Така правят швейцарците.
Те и джобни ножчета правят, за разлика от теб.
Стига, момчета!
Време е.
Заемете местата си. Първото пускане не е решаващо.
Все едно сте на тренировка.
- Само дето ни гледат
100 милиона души.
Дерис не забравяш ли нещо?
- Благодаря.
- Готови?
Айнс, цвай, драй...
Давай, давай!
- Вътре!
- Ямайка прави своя пръв старт
на зимни олимпийски игри.
Дори не успяха да влязат в боба. Не съм виждал подобно нещо.
Каква нелепа ситуация.
Слава богу, вече са вътре. Краят можеше да бъде трагичен.
Нужни са грациозни, котешки движения.
Не влизат добре във виража, блъскат се в стените!
Бобслеят изглежда неуправляем.
- Защо не млъкне тоя глупак
- Само да ми падне...
Ямайците вероятно вече съжаляват че са били път дотук.
Подскачайки като парцалени кукли,
те пресичат финала за 58.04,
което им отрежда последното място.
Панакьосахте се. А успехът ви беше вързан в кърпа.
Бяхте готови, а вие се панакьосахте.
Защо не преговорим виражите?
Знаете ги.
Знаете всичко за този спорт.
Само самообладание ви липсва.
За това вече не мога да ви помогна.
Ще се видим утре на улея.
Когато швейцарците...
Стига вече с тия швейцарци!
Това "айнс, цвай, драй" ни съсипа!
Просто търся подходящ модел...
Швейцарският не е подходящ.
Имаме си наш собствен стил.
Наричаш целуването на яйце стил?
Сега си на олимпиада, а не на някакво тъп селско рали.
Това не означава,
че ще забравя кой съм и откъде съм.
Нито пък аз. Искам да им покажа какво мога.
И аз. Но най-добре мога да бъда ямаец.
Виж. Познавам те, откакто Джули те караше да и покажеш пишката си.
Като приятел ти казвам,
след като от километри ни личи,
че сме от Ямайка,
нека се състезаваме по ямайски!
Ние сме отборът на Ямайка!
Вяра за победа в нас сее е вселила!
Ямайка вече е бобслейна сила!
Ето ги Дерис, Джуниър, Юл е Санка!
Най-бързите спринтьори на Ямайка
са горди с треньора си Ърв Блицър.
- Вие сте, момчета.
- Успех.
Второ спускане за непохватния отбор на Ямайка.
Според мен те нямат никакъв шанс за медал.
Господи, дан е по-добре от вчера.
- Готови?
Ритъма почувствай и готов бъди!
Към победата напред лети!
Тръгнаха по-бързо от швейцарците.
Каква изненада!
Вчера едва не паднаха на старта.
Тогава подскачаха нагоре-надолу,
но сега се движат в синхрон.
Не е за вярване!
Отборът е напълно преобразен.
- Откъде се взеха тези момчета?
- От Ямайка!
56.53!
- Чу ли, а? Страхотно.
- Придвижват се напред до 8-о място.
Дръжте се, ямайците идват.
Дерис, тук ли си?
Здрасти, тренер.
Ето къде си бил. Как си?
- Добре.
Готов ли си да последваш баща си?
- Май да.
- "Май"?
- Твърдо да.
- Така може.
Отиваме да хапнем. Идваш ли?
- Не.
- Знаех си. Ще ти донеса нещо.
-Тренер, може ли да те питам нещо?
Не ми отговаряй, ако не искаш.
Ще те разбера.
Искаш да знаеш защо излъгах нали?
Да.
Имаш право да питаш.
Отговорът е съвсем прост.
Трябваше да спечеля.
Виж, Дерис...
Победата беше моят живот,
а когато това е така,
трябва да побеждаваш на всяка цена.
Разбираш ли?
Не, не разбирам.
Имал си два златни медала. Бил си постигнал всичко.
Златният медал е хубаво нещо,
но ако без него не си пълноценен,
той няма да те промени.
Тренер...
А откъде да знам дали съм пълноценен?
Като пресечеш финала, ще разбереш.
Добре дошли на последния ден от състезанието по бобслей.
Днес ще се раздават медали. Половин секунда ще реши всичко.
Не очаквах да ви видя тук.
Нали имаме отбор на Олимпиадата!
И Ямайка може да спечели златото.
Тихо! Дават моето момче по телевизията.
Не само ти се вълнуваш.
Ямайска треска тресе публиката.
- И мен.
Всички нас! Нали знаеш чий ред е сега?
- Успех!
Ей, рошльо, дай да целуна яйцето ти.
- На старт е Ямайка.
- Хайде, момчета!
Настъпи големият ден!
Сигурен съм, че ще успеете!
Дерис! Ще се видим на финала.
При един силен старт,
Ямайка има шанс за златен медал.
Може би сега ще видим как се твори история.
Ритъма почувствай и готов бъди!
Към победата напред лети!
Давай!
Страхотно.
Подобриха рекорда си с няколко стотни.
С всеки изминал ден стават все по-добри.
Бобът плавно се плъзга по виражите
сякаш имат 10-годишен опит.
Какво пък... Давай, Ямайка!
Какво спускане! Банок дава всичко от себе си.
Дори с този стар, очукан бобслей,
ямайците просто летат.
Нещо става.
Бобът щеше да изхвръкне от виража.
Движат се с твърде голяма скорост,
няма да го удържат.
Дерис, умря ли бе?
Не, жив съм.
Трябва да финишираме.
Извинете.
Извинете.
Зер гут, Ямайка.
Ще се видим след 4 години, нали?
Да.
Джуниър Бевил.
Но не си прави илюзии, че съм взел да те харесвам.
- Благодаря, Ърв.
- Аз ви благодаря.
Толкова се гордея с вас, момчета!
Може ли една снимка?
Играчите от отбора по бобслей на Ямайка се върнаха в страната си като герои.
Четири години по-късно те се върнаха... като равни.
Превод: SpAwN spawn2001bg@yahoo.com