Saving Private Ryan (1998) (Saving Private Ryan CD3.sub) Свали субтитрите
Две 30-калиброви картечници,
17 гранати, 11 противотанкови мини,
две базуки, но само 8 ленти патрони.
И различни малки оръжия.
Имахме минохвъргачка, но...
А защо не прашки, ако докарат танкове?
- Което със сигурност ще стане.
- Какво мислите, сър?
Ще се опитат да ни обходят по фланговете.
Освен ако не се опитаме да ги подмамим по главния път,
за да са като в гърло на бутилка.
- Да унищожим танка?
- Ако можем.
Ще го превърнем в 60-тонна барикада
да не им позволяваме струпване.
Удряме ги и отстъпваме към моста.
Едната картечница - в движение, другата ще ги трепе отгоре.
Точно това е идеята.
Джаксън, ще те настаним в кулата.
- Да, сър.
- Ще ти дам компания, ако желаеш.
Да, не ми е излишна компания.
Във вид на 30-ти калибър с хиляда ленти.
Паркър, открива ти се поле за действие.
Не е лоша идея, капитане.
Стига да привлечем танка на главния път.
Как смятате да го постигнем?
Райбън е прав.
Както изтъкна колегата, разполагаме само с прашки.
Та как ще спрем танка, ако го прилъжем насам?
Ще му пуснем заек, за да го подгони.
Можем да ударим веригите.
Но с какво?
- С лепкава бомба да речем.
- Какво е пък това?
- Това сега ли си го измислихте?
- Не, има го в полевия наръчник.
Изчерпали сме наръчниците, сър.
Защо не ни осветлите?
Имате ли тринитротолуол или пластичен експлозив?
Експлозив имам да взривя моста два пъти.
Значи можеш да отделиш малко.
Взима се стандартен войнишки чорап,
натъпква се с пластичен експлозив,
поставя се обикновен фитил,
после цялото се потапя в смазка.
Като я хвърлиш, залепя се.
Бомба, която се лепи, т.е. лепкава бомба.
Ако знаете по-добър начин да се разбият вериги, слушам ви.
Този е добър. Сега и чорапите ще си дадем.
Изтегли я.
Избери място да се кръстосаш с огъня от кулата.
Оттук покривам сектор от 90 градуса.
- Внимателно!
- Ето!
Ето ги мините.
Като се има предвид колко сме притеснени,
тази предна картечница е сравнително добре разположена.
Обърнете внимание на тази позиция.
Но това е Аламо.
Ако ни изтласкат, последният жив взривява моста.
Възпламенителят е с 30-секундно закъснение,
тъй че последният жив да не се мота, ако му се живее.
Капитане?
А моето място къде е?
Най-много на две крачки от мен. Не подлежи на обсъждане.
Ще донеса муниции. Ела с мен.
- Ъпъм, чуй какво ще ти кажа.
- Да.
- Слушаш ли ме?
- Да.
Ще сменяме позиции и ще отстъпваме на поразия.
Ти ще си пъргавелкото с мунициите. Иначе сме загинали.
- Добре.
- Ясно ли е?
- Пъргавелкото с мунициите.
- Добре ли си?
Като слязох от кораба
раздаваха стекове с цигари.
А аз казах "Не пуша".
- Бива си я ситуацията, а?
- Невероятна.
Ето.
Фраш от Улава Бъркотия и Абсолютен Риск.
Разбра го, нали?
ФУБАР.
Страхотно представление ще е.
По-спокойно.
- Кой пее, сър?
- Едит Пиаф.
Защо е толкова разстроена?
Любимият й я изоставил,
но тя все още вижда лицето му, където и да иде.
Това наистина разстройва.
"Дори самият живот има твоето лице.
"Сънувам, че съм в прегръдките ти."
Чакай, това го пя вече.
То е припев.
"Шепнеш нежно в ухото ми.
"Изричаш неща,
"които ме карат да затворя очи.
"И от това се чувствам прекрасно."
Ъпъм,
честно казано постоянно се възбуждам от теб.
Прекрасно. Песента е много меланхолична.
"Един ден ти си тръгна от мен
"и отчаянието не ме напусна.
"Виждам те навсякъде - по небето и по земята."
Още малко такива песни и няма нужда швабите да ме стрелят.
Сам ще си прережа вените.
- Странна птица си ти, Ъпъм.
- Съжалявам. Заради Едит е.
Знаеш ли за какво ми напомня тази песен?
За това какво ми каза госпожа Трубовиц преди лагера.
"Не ме докосвай"?
Не. Госпожа Трубовиц е съпруга на управителя на сградата ни.
Дойде да пазарува при мама. Мерките й са поне 44 Е.
- Циците й са гигантски.
- Това е огромно.
Аз я убедих, че ще й стане мярка 42 Д.
И тъй, двамата сме в пробната.
Тя се опитва да се напъха
в корсет с банели.
Цялата прелива от него.
Прекрасно.
Тя забеляза, че ерекцията ми е като Статуята на свободата.
Тогава ми каза: "Успокой се, Ричард.
"Като си там,
"ако си притеснен или уплашен,
"затвори очи и си мисли за тези неща. Разбра ли ме?"
И аз отвърнах: "Да, госпожо."
Добре ли сте, сър?
Просто потропвам в ритъм.
Вярно ли е, че у дома сте били учител?
Да.
Не бих могъл да върша това.
Като знам как с братята ми правехме учителите на маймуни...
Имах хиляда хлапета като теб.
Не мога да си представя лицата на братята ми.
Опитвам се, но не мога.
Случвало ли ви се е?
Трябва да ги видиш в контекст.
Какво значи това?
Мисли за нещо конкретно,
за нещо, което сте правили заедно.
Когато си мисля за дома, си представям нещо конкретно.
Хамакът в задния ни двор.
Жена ми, която подрязва розите, с работните ми ръкавици.
Веднъж двама от братята ми
ме събудиха посред нощ.
Казаха, че имат изненада за мен.
Заведоха ме в хамбара.
Там беше Дан, най-големият ми брат.
С Алис... Алис Джардин.
Представете си момиче, което е падало с главата надолу от дърво
и лицето му е блъскало всеки клон - това е тя.
Дан й беше свалил блузата
и се мъчеше да й махне сутиена.
Внезапно Шон извика:
"Дани, ти си млад човек, не прави това!"
Щом го чу, Алис Джардин писна
и хукна да бяга от хамбара, но блузката й още бе над главата,
та се блъсна в стената и се трупира.
Дан адски ни се ядоса.
Понечи да ни подгони, но Алис беше в безсъзнание.
Трябваше да я свести някак. Хвана я за крака и я потътри.
Грабна една лопата и замахна към Шон.
А Шон го попита: "Защо ще ме удряш? Направих ти услуга."
Това още повече ядоса Дан и той размаха лопатата.
Но тя му се изплъзна, удари един газов фенер,
той избухна и едва не вдигна целия хамбар във въздуха.
На другия ден Дан замина за тренировъчния лагер.
За последен път бяхме заедно.
Беше преди две години.
Разкажете ми за жена ви и розите.
Не.
Това си го пазя само за мен.
Врагове от изток!
Видял е два танка "Тигър"
и два бронетранспортьора.
Пехота.
Над 50 души.
Разпръснете се! Райбън, заеми се със заека.
Ъпъм, прикрий се.
Мелиш и Хендерсън, готови за стрелба!
- Проверете мунициите си!
- Късмет, Райбън.
Аз съм си роден с късмет.
Един от пет е трасиращ, нали?
Да, но насочва и двете страни.
Трябва да има свободно движение.
Ъпъм! Побързай!
- Ефрейтор, Ъпъм?
- Да, сър.
На тази позиция нямаме 30-калиброва картечница.
Тези муниции са за Мелиш и Джаксън.
Да, сър.
Ъпъм! Джаксън си има. Върви при Мелиш.
Не знам дали се хванаха на въдицата.
Имаш ли още дъвка?
Танковете не се вързаха.
Пехотата се придвижва наляво.
Мина бронетранспортьор с около 20 души.
Сменете позицията!
Пали бързо!
Ти! Пали!
30 пехотинци по десния фланг!
Намерете пролука и ги спрете!
Смени позицията!
Чисто!
Шваби!
Десният фланг!
Залегни! Долу!
Ъпъм! 30-калиброви! Бързо!
Намери капитана! Флангът се огъва!
Върти оръдието! Още може да стреля!
Не, Райън, долу! Скрий се!
Разкарай се от мен!
- Добре ли си?
- Разкарай се!
Добре съм, капитане. Благодаря.
Качете се и пъхнете граната вътре!
Граната!
20-милиметрово оръдие!
Унищожете го!
Оръдие в прикритие! Нямам прицел!
Танк!
- Мишената е на позиция 8 ч. ниско!
- По дяволите!
Боже, дай ми сили.
Хайде! Сменяме позицията!
Хайде!
Ъпъм! Намери прикритие!
Свърших 30-калибровите.
Боже, благослови силата ми,
която учи ръцете ми да воюват.
Моя доброта и моя крепост...
Моя кула и избавление...
Мой щит и упование...
Паркър! Залегни!
20-милиметровото е смърт за нас.
Трябва да го обходим.
Ще заема висока позиция.
Ъпъм! Муниции, дявол го взел.
Засякох. Имаш ли 30-ти калибър?
- Свърших ги.
- По дяволите.
Свърших патроните! Някой има ли?
О, Боже! О, Боже!
Тъпо копеле!
Нека спрем! Послушай ме! Спри!
Копеле!
Копеле! Копеле!
Копеле!
- Свърших ги.
- 60-милиметровите.
- Може да ги използваме без тръба.
- Как?
Удряш по детонатора и мяташ.
Отиваме на Аламо!
Аламо!
Ние отиваме! Вие се оттеглете!
Последвайте ни бързо!
Щом свършим работата!
Сменяме позицията.
Зареди!
Давай назад!
Махнете се от моста! Взривяваме го!
Сержант! Майк, добре ли си?
- Просто ми излезе въздухът.
- Прикрий се!
Взривяваме моста!
Давай!
Рота "тигри" прекосява моста.
Капитане!
Капитане, къде? Върнете се!
Дръжте се!
Санитар!
Санитар! Има ли санитар?
Щурмови самолети, сър, П-51 .
Ангели-спасители.
Какво, сър?
Джеймс, искам да заслужиш това.
Заслужи го!
Драга госпожо Райън,
С чувство на огромна радост
ви съобщавам, че синът ви, редник Джеймс Райън
е жив и здрав
и напусна фронта в Европа, за да се прибере у дома.
Според рапортите Джеймс е изпълнил смело войнския си дълг
и се е сражавал упорито и самоотвержено,
дори след като е узнал
за загубата на семейството ви в тази кампания
за освобождаване на света от тиранията.
С огромно задоволство се присъединявам
към всички от армията ни
и цялата благодарна нация
в пожеланията за дълъг и щастлив живот
редом с вашия Джеймс.
Нищо, дори благополучното завръщане на любимия син,
не може да компенсира вас и хилядите американски семейства,
преживели огромна загуба в тази трагична война.
Ще споделя с вас думите, които ме крепиха
през тези нощи на опасности и болка.
Цитирам:
"Моля се Бог
"да ви подкрепи в тази голяма трагедия
"и да ви остави само скъпия спомен
"за обичните ви чеда
"и дължимата ви гордост,
"че сте принесли тъй скъпа жертва
"пред олтара на свободата.
"Ейбрахам Линкълн".
С искрена почит,
Генерал Джордж Маршал, Главнокомандващ.
Семейството ми е тук днес.
Искаха да дойдат с мен.
Честно казано,
не знаех как ще се почувствам тук.
Всеки ден си мисля
за онова, което ми каза тогава на моста.
Старах се да живея по най-добрия начин.
Надявам се, че това е достатъчно.
Дано поне в твоите очи
съм заслужил онова, което всички вие сторихте за мен.
Джеймс...
Капитан Джон Х. Милър.
Кажи ми, че водих достоен живот.
Какво?
Кажи ми, че съм добър човек.
Такъв си.