Paris, Texas (1984) (Paris, Texas BG CD2.srt) Свали субтитрите
Травис, трябва да ти кажа нещо.
Не съм го казвала, защото
някак си е по-лесно, когато никой не знае.
Не съм го казвала дори на Уолт или Хънтър.
След като Хънтър дойде да живее с нас,
Джейн се обаждаше
да пита за него.
Накара ме да обещая да не казвам на никого, че се е обаждала.
Тя питаше ли за мен?
Да, в началото.
От къде се обаждаше?
От разни места в Тексас.
Какви места?
Остави ме да довърша.
След това, което се случи между теб и Джейн,
тя реши Хънтър да бъде с нас.
Каза, че не би могла да му бъде майка повече.
Тя престана да му бъде майка дълго време преди това!
Не искам да си мислиш,
че крия нещо.
Тя беше млада.
Искаше нещо,
което не можех да разбера точно.
Не осъзнавах колко ярост имаше в мен.
Преди около година спря да се обажда.
Не съм чувала нищо за нея от тогава.
Нито дума.
Но при последното си обаждане,
ме помоли да открия банкова сметка за Хънтър.
Всичко, което знам за Джейн сега е,
че тя ходи в тази банка
на пето число всеки месец
и внася пари за Хънтър.
Понякога 100 долара, понякога 50 или 5.
За бъдещето на Хънтър.
Проследих пътя на сметката.
идва от банка в Хюстън.
Коя банка?
Записала съм, ако я искаш.
Кой ден сме днес?
Първи ноември.
Обещавам ви!
Кълна се в главата на майка ми!
Те ще ви нападнат в леглата ви,
ще бъдете извадени от сауните си,
ще бъдете извадени от хубавите си спортни коли!
Нищо няма да остане,
абсолютно нищо,
в тази забравена от Бога равнина.
Нека се чуе моят глас от тук
през проклетата пустиня Мохави,
и отвъд, чак до Барстоу
и Аризона!
Никое от тези места няма да може да се нарече безопасно!
Няма да има сигурно място!
Мога да ви гарантирам, че безопасни места
няма да има никъде!
Унищожение!
Ще бъдете изселени от Земята без да можете да се върнете!
И ако си мислите, че ще е забавно,
очаква ви голяма изненада!
Може и да съм нищожество,
но повярвайте ми: знам за какво говоря!
Не съм луд!
Не казвайте, че не съм ви предупредил!
Всички ви предупредих!
Мислех, че те е страх от високото?
Не ме е страх от високото, страх ме е от падане.
Как ти се вижда от тук.
От тук нещата не изглеждат както на земята.
От тук се вижда по-ясно.
Говорих с Ан снощи.
Тя е доста разстроена.
Ще замина.
Не съм казвал да ни напускаш.
Какво ще помогне това? Така нищо не може да се разреши.
Не знам. Ще намеря Джейн.
Как ще я намериш?
Минаха четири години! Тя изчезна.
Опитах всичко, за да я намеря.
Аз не съм опитал. Мога да я намеря.
Защо си толкова сигурен?
Просто знам.
Можем ли да слезем сега?
Кажи ми какво стана, Травис!
Писна ми от тези шибани мистерии!
Държиш се като разглезено дете,
откакто те намерих в пустинята.
Кажи ми какво се случи между теб и Джейн!
Ще ми трябват
пари, кредитни карти.
Няма проблем.
Ще ти ги върна!
Искам да я намеря!
Това твоята кола ли е?
Супер!
Това не е лошо.
Ан ми дава всеки ден от тях.
Ла ваш ки ри. Това залепва.
Харесва ми.
Татко, къде беше през цялото време?
В Мексико.
Защо?
Не знаех къде другаде да отида.
Къде отиде мама?
Не знам.
Но сега е някъде в Хюстън.
Там е космическият център!
За това исках да си поговорим.
Трябва да замина.
Отивам да я намеря.
Тъкмо откри мен. Мога ли да дойда с теб?
Ами Уолт и Ан?
Никога ли няма да се върнем тук?
Не знам кога.
Искам да дойда.
Аз също искам да я намеря.
Кога тръгваме?
Веднага.
Първо трябва да напазаруваме.
Имаме нужда от якета, тениски,
четки за зъби
и може би уоки-токита.
За всеки случай.
Знаеш ли какво?
Цялата галактика, цялата вселена
е била свита в малка точица, толкова голяма.
И знаеш ли какво се е случило?
Експлодирала е.
Всичко се е разхвърчало.
Образувал се е космосът.
Навсякъде се е носил газ.
А Земята?
Земята е била само газ.
Образувало се е Слънцето и е било толкова горещо,
че Земята се е оформила като голяма твърда топка...
от океан. Всичко е било океан.
Имало е морски животни.
После под водата избухнали вулкани.
Появили се скали
и образували земята.
Знаеш ли как да се обадиш по телефона?
Казваш на оператора...
Знам как да телефонирам.
Добре, обади се на Уолт и Ан.
Защо?
За да не се тревожат
къде се намираш.
Какво да им кажа?
Просто им кажи истината.
Кажи им, че си с мен и че отиваме в Тексас.
Ще се справиш.
Защо не се обадиш ти?
Не мога.
Трябва ти да го направиш.
Хънтър, къде си?
Знаеш ли колко е часът? Търсихме те навсякъде.
Хънтър, слушай ме сега.
Къде точно се намираш?
Как така си в Сан Бернардино?
Остави ме да говоря с него!
Добре ли си?
Какво правиш там?
С Травис?
Къде отивате?
Кажи ми къде се намираш.
Как се казва?
Кажи на Травис да обърне
и да се върнете веднага тук.
Разбра ли ме?
Дай да говоря с него.
Какво да правя?
Затвори!
Чао мамо, трябва да тръгвам.
Кара ли ти се?
Да.
Не съжаляваш ли, че дойде?
Можеш да се върнеш по всяко време.
Просто ми кажи.
Не искам да се връщам.
Знам. Но ако си промениш мнението...
Имах навика да се обаждам на мама.
Звучеше толкова тъжно.
Знам.
Как мислиш, че изглежда сега?
Не знам.
Помниш ли я?
Не съвсем. Само от филма, който гледахме
Изглеждате щастливи тук.
Задръж я.
Лека нощ.
Ако човек остави едно бебе и пътува
със скоростта на светлината за един час...
Той ще се върне след един час.
Ще е остарял с един час,
но бебето ще бъде
много стар човек.
Колко време ще му отнеме, за да стигне до Хюстън?
Около три секунди.
Повтори, не чух добре.
Ще са му нужни три секунди,
за да стигне от Калифорния до Хюстън
със скоростта на светлината.
Това ли е Хюстън?
Как ще я намерим в такъв голям град?
Знам къде ще бъде.
Ще внася пари в една банка днес.
Каква банка?
Където можеш да оставиш колата си.
Никога не съм виждал такава банка.
Аз също.
Има толкова много коли. Никога няма да я намерим.
Ще я намерим!
Ще се разделим и ще претърсим по-голям район. Става ли.
Можем да използваме уоки-токитата.
Добра идея!
Сега ще те сваля.
Чуваш ли ме, татко?
Прекрасно.
Хънтър на позиция, край.
Травис също на позиция. Имаме покритие.
Казах ти, че не са играчки. Край..
Татко, тя току-що напусна банката!
Изчезвай от там!
Татко, чуваш ли ме?
Тя напуска банката!
Събуди се!
Идвам.
Тръгна натам!
В коя посока?
Сигурен ли си, че беше тя?
Добре ли я видя?
Знам, че беше тя.
Не можеш ли да караш по-бързо?
Тук има десет хиляди коли.
Каква беше по-точно?
По-бързо, татко.
Какъв цвят беше колата? Червена?
Да. Малък червен Шевролет.
Виждаш ли нещо? Аз не.
Трябва да ми помогнеш! Виждаш ли нещо?
Още не.
Виждам я!
В това платно!
В дясното платно! Добре. Виждам я.
Това ли е тя? Виждаш ли я?
Сега има две червени коли.
Коя от двете е?
Дясната... Лявата!.
Лявата.
Сигурен ли си, че е тя?
Надявам се, че си прав.
Ако сме объркали ще трябва да чакаме цял месец!
Тогава ще съм на осем.
Тогава ще си какво?
Ще съм на осем.
Да се приближим.
Не трябва да се приближаваме. Можем да я изплашим.
Може да катастрофира.
Чудя се къде ли отива.
Може би на работа.
Може би.
Прилича на кола на момиче.
Дали е нейната?
Възможно е. Качвай се, ще ти кажа плана си.
Вдигни прозирците и ако някой те попита,
ще кажеш, че татко ти е вътре и ще се върне след малко.
Става ли?
Сержант Джоджо - в кабина 22.
Момичетата тук се срещат с толкова типове.
Повечето живеят сами.
Трудно е в град като този.
Има много насилие.
Изнасилвачи, убийци...
Сестра Бибс в кабина 7.
Отново? Доста пациенти...
Малко рок-ен-рол.
Как е?
Сър, объркали сте се.
Твърде рано е,
всички момичета са още долу.
Какво желаете?
Искам да видя блондинка.
Къса права коса, 25 годишна.
Идва. Стойте на линия.
О, Господи.
Работя в 23 от 24 кабини тук.
С "Плувния басейн" прави 24.
Какво мога да направя за теб?
Имам идея:
какво ще кажеш за водно поло?
Защо не кажеш на сестра Бибс къде те боли и аз ще те излекувам.
Защо не гледаш към мен?
Гледам те!
Не ме ли виждаш?
Миличък, ако те виждах не бих работила тук.
А какво виждаш?
Каквото и ти виждаш: сестра Бибс...
Сестра Бибс с кончето.
Там ли си?
Щом лампата ти е запалена значи трябва да си там.
Добре, ако не искаш да говориш.
На мен също не ми се говори понякога.
Понякога ми се иска нищо да не казвам.
Може ли да седна?
Имаш ли нещо против, ако седна?
Мерси.
Краката ми малко се уморяват, ако стоя през цялото време.
Това първото ти посещение ли е?
Сигурно много неща ти изглеждат странни?
Знаеш, че аз не мога да те видя, когато ме гледаш ти.
Трябваше ми време, за да свикна.
В лицето ли те гледам сега?
Няма значение.
Ако искаш да говориш за нещо,
аз ще те изслушам, става ли?
Аз съм добър слушател.
Има ли нещо, което мога да направя за теб?
Да си сваля ли пуловера?
Ще го махна.
Недей! Остави го!
Извинявай.
Не знам какво точно искаш.
Нищо не искам.
Защо си дошъл тогава?
Искам да говоря с теб.
Искаш ли да ми кажеш нещо?
Можеш да ми кажеш. Ще пазя тайна
Това ли правиш? Само говориш?
Да, предимно.
И слушам.
Какво друго правиш?
Защо се смееш?
Извинявай.
Какво друго правиш?
Нищо, наистина.
Не ни е позволено да се виждаме с клиентите.
Къде можеш да ги видиш? Излизаш ли с тях?
Не.
Не ни е позволено да имаме никакви
връзки с клиентите навън.
Но ако искаш можеш.
Така можеш да говориш в кабината.
Но колко би изкарала навън?
Съжалявам.
Може би искате да говорите с някое от другите момичета.
Ще отида да намеря друга.
Моля те, не си отивай!
Просто си помислих, че не съм тази, с която искате да говорите.
Не си отивай! Извинявай.
Няма нищо.
Знам, че е трудно да говориш с непознат понякога.
Просто се отпусни.
Отпусни се и ми кажи какво мислиш.
Аз ще те слушам.
Нямам нищо против да слушам.
Правя го през цялото време.
Тя беше ли вътре?
Какво е това?
Гола земя.
Купих я, когато живеехме заедно
с майка ти.
Мислех, че някой ден ще живеем там.
Париж...
Тексас.
Къде е това?
Бизо до Червената река.
Харесва ли ти?
Ще живеем в пустинята?
Защо пиеш това? Смърди!
Къде отиваш?
В камиона.
Още едно, моля.
Тук не е място, където можем да намерим жена от класа.
Ако имаше жена от класа, щеше ли да дойдеш на място като това?
Какво е жена от класа?
Майка ми...
Не твоята майка,
Моята майка,
не беше жена от класа.
Никога не е претендирала, че е жена от класа.
Каква беше тя?
Беше... обикновена.
Обикновена и добра.
Беше много добра.
Но баща ми...
Имаше тази идея...
Имаше тази идея в главата си...
която беше като болест.
Каква идея?
За нея...
Гледаше я,
но не я виждаше.
Дойде му тази идея.
Казваше на хората, че тя е от Париж.
Голяма шега.
Повтаряше я на всеки през цялото време
и вече не беше шега...
Започна да й вярва.
Наистина повярва.
И тя...
беше толкова смутена.
Беше толкова срамежлива.
Наляво.
Хънтър, аз съм.
Страх ме беше от това, че никога не съм могъл да ти кажа правилните думи.
В очите ти.
Така че, ще се опитам по този начин.
Когато те видях за първи път,
при Уолт,
се надявах за много неща.
Надявах се, че ще ти покажа, че аз съм баща ти.
Ти ми показа, че е така.
Но нещото, за което най-много се надявах
не може да се осъществи.
Знам го сега.
Вие с майка ти си принадлежите.
Вие с майка ти си принадлежите.
Аз бях този, който ви раздели.
И аз трябва
да ви събера отново заедно.
Но не мога да остана с вас.
Никога няма да мога да преодолея това, което се случи.
Такива са нещата.
Дори не мога да си спомня точно какво се случи.
Прилича на празнина.
Това ме направи толкова самотен
Нямаше никой до мен.
Знам,
че ме е страх.
Страхувам се да не остана отново сам.
Страхувам се от това, което ще открия.
Но най-много ме е страх от това,
че не мога да контролирам страха си.
Обичам те, Хънтър.
Обичам те повече от живота си.
Мога ли да ти кажа нещо?
Каквото искаш.
Малко е дълго.
Имам достатъчно време.
Познавах тези хора...
Тези двама човека.
Те се обичаха.
Момичето беше...
много младо, около 17-18 годишно.
А мъжът беше...
доста по-възрастен.
Беше неуравновесен.
Тя беше много красива.
Те се впуснаха в приключение,
на нея й харесваше.
Беше необикновено,
изпълнено с преживявания.
Смееха се на глупости.
Той обичаше да я кара да се смее.
Не ги интересуваше нищо,
всичко, което искаха да правят беше да бъдат заедно.
Винаги бяха заедно.
Май наистина са били щастливи.
Да. Наистина бяха щастливи.
Той я обичаше
до полуда.
Не можеше да се отдели от нея през времето,
когато трябваше да ходи на работа.
Затова напусна.
За да бъде само с нея.
После си намираше друга работа, когато оставаха без пари.
След това отново напускаше.
Но скоро тя започна да се тревожи.
Предполагам заради пари.
За това, че няма достатъчно.
За това, че не знаеше кога ще дойде следващия чек.
Да, познавам това чувство.
И той започна...
да се разкъсва вътрешно.
За какво?
Трябваше да работи, за да я издържа,
но не можеше да търпи да бъде далеч от нея.
И колкото по-дълго беше далеч от нея, толкова по-луд ставаше.
Накрая той наистина полудя.
Започна да си представя разни неща.
Какви неща?
Че се вижда с други мъже
зад гърба му.
Връщаше се от работа и я обвиняваше,
че е прекарала деня с някой друг.
Крещеше и чупеше разни неща в караваната.
Караваната?
Да. Живееха в каравана.
Извинете, може ли да се видим някой друг ден?
Бе да се крием.
За миг ми се стори, че гласът ви ми е познат.
Не. Не съм аз.
Продължавайте...
Той започна много да пие.
Закъсняваше, за да я проверява.
Какво значи да я проверява?
Да я хване как му изневерява.
Искаше да я хване в изневяра, но тя не му изневеряваше.
Тя просто се тревожеше за него,
но той ставаше все по-яростен.
Мислеше си, че не я е грижа за него.
Ревността беше знак за любов за него.
След това една нощ...
тя му каза, че е бременна.
Че е бременна от три месеца,
а той дори не е знаел.
Тогава изведнъж всичко се промени.
Той спря да пие и си намери постоянна работа.
Беше убеден, че тя го обича,
защото носеше неговото дете.
И той започна да търси нов дом за нея.
Но се случи странно нещо.
Първоначално не го забеляза.
Но тя започна да се променя.
След като се роди детето всичко около нея започна да я дразни.
Полудяваше от всичко.
Дори и бебето й се струваше несправедливост.
Той се стремеше всичко да й бъде наред.
Купуваше й подаръци.
Водеше я на вечеря веднъж седмично.
Но нищо не можеше да я задоволи.
Две години,
той се бореше да върне нещата между тях
както при първата им среща,
но накрая разбра, че това е невъзможно.
Започна отново да пие.
Но този път още повече.
Когато се връщаше вечер късно, той не се притесняваше,
че тя му изневерява.
Просто беше разгневен.
Тя го обвиняваше,
че й е направил дете.
Казваше му, че мечтае да избяга.
През цялото време мечтаеше за това: да избяга.
Нощем сънуваше, че бяга гола по магистралата
бяга през полетата,
през реките,
тичаща постоянно.
И винаги, когато искаше да го направи,
той беше там.
И я спираше.
Просто се появяваше и я спираше.
И когато тя му разказа за тези сънища, той им повярва.
Той знаеше, че ако не я спре,
тя щеше да го напусне завинаги.
Завърза за глезена й звънец, за да може да усети,
ако тя тръгне да бяга през нощта.
Тя се изхитри да заглуши звука, слагайки чорап
и да се измъкне тихо
през нощта.
Една нощ, докато се измъкваше,
чорапът падна докато бягаше към пътя.
Той я усети, хвана я и я върза
с колана си за печката.
Остави я там,
върна се в леглото,
слушайки нейните писъци.
Слушаше и плача на сина си
и се удивляваше на собственото си безчувствие.
Всичко, което искаше, беше да спи.
И за първи път му се искаше да бъде далеч от тук.
Изгубен дълбоко в огромна страна,
където никой не го познава.
Някое място без език,
улици...
Сънуваше това място без да знае името му.
Когато се събуди,
всичко гореше.
Извиваха се сини пламъци от чаршафите.
Той скочи през пламъците
към единствените две същества, които е обичаше...
но тях ги нямаше.
Раменете му горяха.
Измъкна се навън,
отъркаля се във влажната земя.
След това побягна.
Не погледна назад към огъня.
Просто тичаше.
Тичаше докато започна да залязва слънцето.
Не можеше да издържи повече.
И когато слънцето се скри,
той започна да бяга отново.
Пет дни бягаше по този начин,
докато изчезна всяка следа
от човек.
Ако изгасиш светлината,
ще можеш ли да ме видиш?
Не знам.
Никога не съм опитвала.
Виждаш ли ме?
Позна ли ме?
Водя Хънтър с мен.
Не искаш ли да го видиш?
Толкова много искам да го видя, че не мога да си представя вече.
Ан ми изпращаше негови снимки,
докато не й казах да престане.
Не издържам повече
болката той да расте без мен.
Защо не го взе със себе си?
Не можех.
Не знаех от какво се нуждае.
Не исках да го използвам
да запълва празнината ми.
Той се нуждае от теб сега.
Иска да те види.
Наистина ли?
Той те очаква.
В града.
В един хотел.
"Меридиан".
Стая 1520.
1520.
Не си тръгваш, нали?
Не мога да те видя, Джейн.
Не си тръгвай още.
Говорех ти дълго,
след като изчезна.
Говорех ти през цялото време,
дори като бях съвсем сама.
Вървях и ти говорех месеци наред.
Сега не знам какво да ти кажа.
Беше по-лесно, когато просто си те представях.
Дори си представях, че ми отговаряш.
Водехме дълги разговори
двамата.
Беше все едно, че си тук.
Можех да те чуя,
да те видя, да те подуша.
Можех да чуя гласа ти.
Понякога се събуждах от гласа ти.
Събуждаше ме посред нощ,
все едно, че си в стаята с мен.
Тогава...
започна бавно да изчезва.
Не можех вече да си те представя.
Опитвах се да ти говоря както преди,
но там нямаше нищо.
Не можех да те чуя.
След това...
Просто се предадох.
Всичко спря.
Ти...
просто изчезна.
Сега работя тук.
Чувам гласът ти през цялото време.
Всеки мъж
има твоят глас.
Ще кажа на Хънтър,
че идваш.
Ще отида.
Стая...
1520.
Косата ти.
Мокра е.
Един подарък за вас от: BRUTAS & Flo ®