Saving Private Ryan (1998) (Saving Private Ryan CD2.sub) Свали субтитрите
- Светкавица!
Идвайте!
Търсим капитан Хамил.
- От другата страна на площада е.
- От другата страна.
Внимавайте за снайперисти.
По-спокойно. Приклекни.
Джими, намери капитан Хамил и го доведи.
Какво, да отида чак там?
Откъде да знам. Иди го намери.
Благодаря ти, глупако.
Добре тогава.
Вие поотдъхнете малко тук.
Аз ще извадя това, дето се е пъхнало в обувката ми.
Долу оръжието!
- Долу оръжието!
- По дяволите, долу оръжието !
- Ще стрелям!
- Хвърлете оръжието!
Хайде, не се опъвайте!
Чисто ли е?
По дяволите!
Чисто ли е? Да!
- От това може човек да остарее.
- Да се надяваме, че ще остареем.
Фред Хамил от 101 -ва.
Джон Милър, втори рейнджърски батальон. Благодаря.
Търсим редник Джеймс Райън.
От вашата част е.
- Как беше пътят насам?
- Живописен.
- Доста муниции изгубихме.
- И един от хората си.
Лейтенант, премести тая базука отдясно на пътя!
- Да, сър!
- И доведи Райън!
Райън, върви отпред.
Ето го и нашето момче.
Казах ти, че ще е леке.
- Редник Райън на вашите заповеди.
- Свободно.
Капитан Милър от втори батальон иска да говори с теб.
Оттук.
И така... добре ли си?
Редник, имам лоши новини за теб.
Няма лесен начин да ти ги съобщя,
затова ще говоря направо - братята ти са мъртви.
Имаме заповед да те приберем.
Прибираш се у дома.
Божичко! Братята ми са мъртви.
Щях да ги водя на риба след войната.
Искрено съжалявам, Джеймс. Не мога с думи да ти опиша.
- Как загинаха?
- Убити са в бой.
Не може да бъде...
Това е невъзможно!
Братята ми са в началното училище.
- Ти Джеймс Райън ли си?
- Да.
Джеймс Франсис Райън от Айова?
Джеймс Фредерик Райън от Минесота.
Това означава ли, че братята ми са живи?
Сигурен съм, че са живи и здрави.
Но сигурен ли сте?
Търсим друг редник Райън.
Откъде знаете?
Може неговите братя да са живи, а моите...
Лейтенант, простете за безпокойството.
Току що им написах писмо. Трябва да си ида у дома още сега.
- Трябва да си ида у дома веднага!
- По-спокойно.
- Къде ли е нашият Райън?
- Нямам представа.
Имате ли контакт с командира?
В коя част е вашият Райън?
Рота Бейкър, 506-ти.
- Оня със счупения крак е от 506-ти.
- Не, мисля, че е от Чарли.
Така ли мислиш?
Райън? Не се сещам.
В коя зона ви спуснаха?
- Край Виервил.
Виервил? Как се озова там?
И аз не съм сигурен, сър.
Обстрелваха самолета.
Пилотът искаше да се измъкне.
При скока пак ни обстрелваха. Стана пълно объркване и се озовах тук.
Не съм виждал никого от моята колона, сър.
Никой ли не ви каза къде ще ви спуснат?
Не, но с рота Бейкър имахме общ сборен пункт.
Покажи ми.
Хората ми са съсипани.
Тръгваме след три часа, като се мръкне.
Не е ли останал в този град поне един хотел с три звезди?
С чисти чаршафи и обслужване по стаите?
- А една хубава, удобна църква?
- Навити сме.
Какво се чува за офанзивата?
Брегът е обезопасен.
Проблемът е, че Монти се бави при Каен.
Не можем да се измъкнем докато той не е готов, така че...
- Много го надцениха.
- Напълно съм съгласен.
Без Каен не може да се превземе Сен Ло.
Сен Ло осигурява Валон.
А Валон, Шербург.
- Имаме ли Шербург, имаме Париж.
- Имаме ли Париж, Берлин е наш!
И после с големия параход към дома.
Бихте ни свършили работа тук,
но оценявам задачата ви.
Наистина ли?
И аз имам двама братя.
- Успех.
- Благодаря.
Казвам го от сърце. Намерете го. Отведете го у дома.
Какво ви е на ръката?
Не знам.
Започна при Портсмът.
Появява се и изчезва.
Май ще трябва да си търсите друга работа.
Тази явно не ви понася.
Какво?
- Какво?
- Нищо!
Как се казваше онова момче при Анцио?
Дето постоянно ходеше на ръце
и пееше песента за акробата?
Векио.
Точно така, Векио.
Глупавичък беше.
Пикаеше по куртките на всички във формата на "В".
- Като Векио.
- Като Виктория - победа.
- Толкова беше нисък.
- Направо дребосък.
"Как стана рейнджър?"
Простреляха го в крака.
Така започна да ходи по-бързо на ръце.
На ръце тичаше по-бързо от...
Когато убият един от хората ти,
казваш си, че е станало така,
за да спасиш живота на двама, трима или десет други.
Или може би дори на стотина други.
Знаеш ли колко изгубих под мое командване?
- Колко?
- 94.
Но това означава, че съм спасил живота
на десет пъти повече, нали?
Може би дори 20 пъти повече?
Ето колко е просто.
Ето така...
Ето така оправдаваш избора си
между мисията и хората.
Само че този път мисията е един човек.
Дано този Райън си заслужава.
Дано като си иде у дома да стане лекар
или изобретател.
Не бих заменил 10 Райъновци за един Векио или един Капарзо.
Амин.
Ето виж, пак започва.
Сър, добре ли сте?
След два часа тръгваме.
Поспи малко.
- Не знам как го прави.
- Кое?
Толкова лесно заспива. Виж го само.
Щом сложи глава на мешката, мигом е заспал.
Чиста съвест.
Как беше тая приказка? "Ако Бог е на твоя страна, кой е на тяхната?"
"Ако Бог е за нас, кой би могъл да е против нас?"
Аз не казах ли точно това?
Номерът да заспиш бързо е да се мъчиш да стоиш буден.
Как така?
Когато майка ми беше стажант-лекар, работеше до много късно вечер
и спеше през деня.
Можехме да си говорим, само като се върнеше.
Аз лежах в кревата си и се мъчех да не заспя,
но никога не се получаваше, защото колкото повече се опитвах,
толкова по-бързо заспивах.
У нас това нямаше да е пречка.
Мама би ме събудила и би дрънкала до зори.
Тази жена никога не се уморяваше да приказва.
Денем сигурно не е могла да се вреди дума да каже от теб.
Но понякога се прибираше по-рано
и аз се правех на заспал.
- Майка ти ли?
Заставаше на прага и ме гледаше.
И аз не отварях очи.
Знаех, че иска само да разбере как е минал денят ми,
че се е върнала рано,
само за да поговори с мен.
И все пак не помръдвах.
Продължавах да се преструвам, че спя.
Не знам защо го правех.
Имаме само два часа. Заспивайте.
Капитане? Сър?
Ефрейтор?
Как си? Добре ли си?
Мисля, че всичко това е добре за мен, сър.
Нима?
Защо смяташ така?
"Войната тренира сетивата,
"призовава волята към действие,
"усъвършенства физиката,
"довежда мъжете до тъй бърз и близък сблъсък,
"че човек е мерило за човека."
Това е начинът на Емерсън
да открива хубавата страна.
- Чел ли сте Емерсън, сър?
- Да, някои творби.
А откъде сте? Какъв сте бил преди войната?
До колко стигна банката?
Към 300 долара, сър.
Когато станат 500,
ще ти поразправя някои неща и ще си разделим парите. Какво ще кажеш?
В такъв случай, мой дълг е, сър,
да предложа да изчакаме да се съберат хиляда.
Ами ако не доживеем дотогава?
- 500?
- 500 е добре.
- Дадено, сър.
- Добре.
- Легни да поспиш, ефрейтор.
- Да, сър.
Кой има сулфатиецол?
Санитар, приятелят ми има кръвоизлив. Трябва му турникет.
- Уейд!
- Да, сър.
- Виж с какво можеш да помогнеш.
- Слушам, сър!
Дръжте се момчета. Малко остава.
Я да видим как си.
Добре.
Няма страшно, ще те оправим.
Докторът е тук.
Спокойно.
29-та прави пробив. Скоро ще са тук.
Някой има ли плазма?
- Капитане!
- Какви са сведенията?
Лейтенант Де Уинд, сър.
99-та транспортна ескадрила, пренасяща 327-ма пехотна дивизия.
Пилотирах този безмоторен самолет. 22-ма души загинаха.
Аз нямам и драскотина, но на втория пилот не му се размина.
А къде е частта? Кои за тези?
Хората, които докарахме, заминаха още първата нощ.
После взеха да идват други. По един, по двама, както дойде.
Щом се появи офицер, събира смесена част
и веднага ги повежда.
Търсим редник Джеймс Райън.
Рота Бейкър, 506-ти батальон.
Тук ме хванахте на тясно. Нямам представа кой къде е.
Ъпъм, провери дали Райън не е в тази група.
Райбън, подуши този крак. Кажи дали намирисва на сирене.
Какво?
Евреин.
Евреин!
Движи се! Движи се!
Аз съм евреин, ако искате да знаете!
Не можах да го измъкна отвътре.
- Трябва крик.
- Прав си.
Звезди.
Бригаден генерал Ейменд,
заместник-командир на 101 -ва.
На някой гений му хрумнало
да завари стоманени листове на борда,
за да предпази генерала от зенитните батареи.
Естествено, забравили да ми кажат
преди да излетим.
Все едно да пилотираш товарен влак.
С такова претоварване
параметрите отиват по дяволите.
Едва не си счупих ръцете в усилие да го удържа.
Отделихме се от теглещия самолет,
помъчих се да набера височина,
без да забоксувам.
Но полетяхме надолу като метеор и ето как свършихме.
Другите безмоторници се приземиха безпроблемно.
Но ние бяхме адски тежки.
Тревата беше мокра,
теренът - наклонен и ето на.
Двайсет и двама мъртви.
- И всичко това заради генерал?
- Един човек.
- Чести са тия случаи.
- ФУБАР.
Всички сте на прав път.
Не открих ФУБАР в немския речник.
- Ъпъм.
- Да, сър?
Там има още парашутисти. Потърси Райън.
Да, сър.
Не е зле да прегледате тези, сър.
Опознавателни медальони.
Повече са, отколкото имам желание да броя.
Много тела покрих, сър.
- Джаксън, започни да ги преглеждаш.
- Да, сър.
Ще ти помагам.
Дали малкият кретен е тук?
- Ако е тук, ще го открия.
- Сигурен съм, че е тук.
Десет долара, че пръв ще го открия.
- Я да ги разгледаме.
- Няма начин да го откриеш.
- Смяташ ли, че е сред тях?
- Търси, пък ще видим.
Така. Гари Янико.
Бен Рубино, Майк Сесачио.
Все италианците го отнасят.
Хайде бе, друго име търся.
Я виж това приятелче.
Трябва да го намерим този.
Къде е това копеленце?
Не ги разбърквай, Джаксън.
Как ще разбера кои са проверени?
Я вземи да млъкнеш, Райбън.
- Хайде да сме приятели.
- Много си нервен, бе.
- Имам печеливш. Райън.
- Какво?
Погледни това, Мелиш.
Голям гений си. Риен.
Това е френско име. Знаеш ли какво значи?
"Нищо".
- Държа тройка.
- А моите са все от Ню Йорк.
- Трябва ли ви помощ?
- Имам фул.
Бия те с моя кент флош.
Ама ти гледаше табелките ми. Не е честно.
Не мога да повярвам.
Трябва ти помощ да го разчетеш ли?
Вижте го тоя нещастник.
- Не са устойчиви на куршуми?
- Явно. Добре ли си?
Тоя какво има в главата си?
Каквото вие между краката си.
- Трябва да го признаеш.
- Браво, Джаксън.
Какво правите? Всички парашутисти ви гледат!
Това не са ви чипове за покер.
Приберете ги!
Няма го тук.
Дали да не се разделим на групи,
да тръгнем през гората като Хензел и Гретел и да го викаме?
Ще ни чуе рано или късно. Райън!
Трудничко ще стане, капитане.
Може би местните са го виждали.
Райън. Някой познава ли Райън от 101 -ва?
Райън. Познавате ли Райън?
Редник Джеймс Райън от Айова?
Някой да познава Райън?
Хей, Джо,
Майкълсън нямаше ли един приятел Райън от рота С?
- Май че да.
- Доведи го тук.
Познаваш ли редник Райън?
Ще трябва да говорите по-високо, сър.
По-високо, сър. Не чувам!
Слухът ми се губи. Над главата ми мина граната.
Ясно, ясно. Познаваш ли редник Райън?
Кого?
Джеймс Франсис Райън.
Дайте молив и някакво листче.
Молив, бързо!
Мъничък е, сър.
Напиши:
"Джеймс Франсис Райън, въпросителна.
"Айова, въпросителна." Познаваш ли го?
Прочети какво пише.
- Да, познавам го, разбира се!
- Знаеш ли къде е?
Да. Скочихме на 20 мили от зоната
и се озовахме край някакъв Пъкълвил.
С него и други момчета идвахме насам,
когато срещнахме един полковник. Той събираше хора
- за... Рамел...
- Рамел.
Да пазят някакъв мост. Тогава го видях за последен път.
Браво! Благодаря.
Напиши: "Благодаря". Прочети го.
Моля, няма защо.
Съберете се при мен.
Благодаря, лейтенант.
Ние сме тук. Ето.
Рамел е на река Мердерет, юго-западно от нас.
Знаете ли нещо за този мост?
Да. Целта от край време е Шербург.
Не можем да настъпим към Париж докато не превземем пристанище.
Ромел го знае.
Ще опита да прекара танковете си някъде през Мердерет
Тогава ще ни удари по фланга като настъпваме към Шербург.
Затова всяко село по тази река със здрав мост струва злато.
Да тръгваме.
Капитане.
Какво е това, дявол го взел?
Радарна установка, извадена от строя.
Май има нещо...
в бункера под станцията.
- Виждаш ли?
- И аз така си помислих.
Какво е това?
Картечница. МГ-42.
Господи. От това ли са загинали?
Може нашето момче да е тук.
Не, нашивките им са от 82-ра.
Не знам колко сте бързи,
но ако заобиколим, швабите няма и да разберат, че сме били тук.
Аз казвам да заобиколим.
Чух какво казваш, само че не можем.
Подкрепям Райбън, сър.
- Ония оръдия ги отминахме.
- Оставихме ги на ВВС.
За една картечница няма да хабят муниции.
Да я отминем.
Нашата задача е друга.
Значи така, искаш да я отминем?
И да ги оставим да избият от засада другите след нас?
Казвам само, че е ненужен риск
предвид целта ни, сър.
Целта ни е да спечелим войната.
Сър, имам лошо предчувствие.
Кога за последно си имал добри предчувствия?
Трима бегачи с прикриващ огън.
Мелиш, ти си вдясно, аз съм в средата.
Кой е вляво?
Кой ще бяга вляво?
- Добре, аз съм вляво.
- Чудесно.
Ъпъм, ти сменяш Джаксън. Дръж се зад него.
Разбрано, сър.
Атакуваме докато му се наложи да презареди.
Можем да ударим от гранатен обхват.
- Я аз да тичам в средата.
- Ти пък както тичаш... Не.
- Може би да тръгна вляво...
- Може би да млъкнеш.
Райбън, масиран обстрел.
Пълнителите да са ви под ръка.
Допълнителни гранати за бегачите.
Хълмът е чист! Четирима мъртви!
Ъпъм, ела тук.
Трябват ни вода и бинтове!
Вземи морфина от резервния комплект.
Мамичката му! Сложете сулфатиецол.
- Вдигнете ми краката.
- Още сулфатиецол.
Ще се оправиш, докторе.
Как ви се струва?
Уейд, ще те качим на санитарен кораб.
Още сулфатиецол!
Вдигнете ми краката.
Ето, вдигнах ги.
Ъпъм, дай си манерката.
- Давай!
- Натисни по-силно.
- Ще се оправиш.
- Как е раната?
- Дайте му морфин.
- Как е раната?
- Всичко е наред.
- Как ви се струва?
- Слагам ти морфин. Ето го.
- В гръбнака ли съм улучен?
- Всичко е наред, Уейд.
- В гръбнака ли?
Повдигнете го. Полека.
Натиснете по-силно.
- Полека, полека.
- Повдигнете го.
Дръж се, докторе, ще се оправиш.
Уейд, имаш изходна рана.
Точно над таза.
Колко е голяма дупката?
Колкото жълъд.
Всичко е наред. Всичко е наред.
Притиснете раната.
Всичко е наред.
Натиснете малко по-силно!
Някоя кърви ли повече от другите?
Да, ето там. Знаеш ли какво е това?
- Не.
- Ще ти поставя ръката върху нея.
- Натисни там.
- Ето тази.
Господи, черният ми дроб!
Кажи какво да направим, как да ти помогнем.
Какво да правим, Уейд? Кажи.
По дяволите.
Имам нужда от още малко морфин.
Още морфин, сър.
Добре.
Сложи му.
- Не искам да умра.
- Уейд, слагам ти.
Хайде.
Сложи му още.
Мамо...
Мамо...
Искам да си ида у дома.
Райбън, дръж го!
Не още!
Първо, да погребе Уейд и да бележи гроба.
Същото за ония парашутисти.
Съблечете го, търсете сведения.
Питай тая гадина той ли застреля Уейд!
- Няма значение.
- Има!
Я престани с тоя просташки език.
Джаксън, ти си ранен.
По дяволите.
- Само драскотина.
- Превържи я.
Огледайте наоколо.
- Казва: "Моля не стреляйте!"
- Не ме интересува какво казва.
Ще им позволите да го убият?
- Това не е редно, сър.
- Можеш да му помогнеш да копае.
Какво става?
Американско.
Аз обича американско.
Параходът "Уили".
Параходът "Уили".
Да, параходът "Уили". Американско.
Казва, че не е довършил.
Ти си мислиш така.
Моля... Аз обича Америка.
Тип-топ, фасулска работа.
Иди паси трева, прати ме на кино. Много ми е гот!
Бети Бууп. Егати парчето!
Бети Грейбъл. Супер крака.
Красота. Красота.
Нали така?
Мамка му на Хитлер.
Мамка му на Хитлер.
Казва, че съжалява за Уейд, сър.
Съжалява.
Капитане!
Това не е редно!
Знаете го. Той е пленник. Предаде се.
Той се предаде, сър!
Кажи му...
да върви хиляда стъпки в тази посока, да махне превръзката
и да се предаде на първата ни част.
- Нима го пускаме?
- Той е военнопленник, Райбън.
Нашите ще го приберат.
Ако по-напред не го прибере неговият Вермахт
и не го върне обратно на фронта.
Капитане, пускате врага!
- Адска глупост.
- Тук си прав.
Това да е глупост?
Да застреляш пленник е против правилата.
Правилата се ометоха с новия ти приятел.
Но сигурно е човешко да се постъпи така, а, капитане?
Взимайте си нещата, тръгваме.
Чухте. Нарамвайте вещите.
Капитанът ти даде заповед.
Като заповедта да унищожим картечницата.
- Много идейно.
- Държиш се непристойно!
Велико решение беше да атакуваме.
Но какво пък, изгубихме само един.
Дано мама Райън е щастлива, че нейният Джими
е по-ценен отколкото двама от нашите!
А дори не сме го открили още.
- Разкарай се!
- Райбън, ставай.
Вземи си вещите и в строя.
Приключих с тази мисия.
Сър!
Не обръщай гръб на капитана си, влез в строя.
Ако трябва ще лежа до живот в затвора.
- Няма да те подканвам пак.
- Капитане!
Това е лудост!
В строя!
- Ще ме застреляш заради Райън?
- Не те харесвам.
Щом иска да върви, пусни го!
Нима ще допуснете това?
- Сър, Райън е мъртъв.
- Глупости!
- Сър, трябва да се намесите.
- Имам шесто чувство за тия неща.
Швабата пуснахме, а мен ще гръмнеш.
- Той е по-добър от теб.
- Стреляй тогава, гръмни ме в крака.
В устата ще те гръмна!
Хайде де, дръпни спусъка.
Нямаш мярка.
Капитане, моля ви!
- Колко се събра в банката за мен?
- Какво?
- Страхливец!
- Чакам.
Майк, колко са вече в банката?
До колко ги докарахме?
300 долара ли? Аз съм учител.
Преподавам английска литература
в Адли, малко градче в Пенсилвания.
Последните 11 години
работих в гимназията "Едисон".
Напролет тренирам отбора по бейзбол.
Да му се не види!
У дома, като кажа на хората какво работя
всеки го приема за нормално.
Но тук това е...
огромна,
огромна загадка.
Тъй че, явно съм се променил.
Понякога се питам дали промяната не е толкова голяма,
че жена ми да не ме познае, когато се прибера.
И как изобщо ще мога
да й разправя за ден като днешния.
Райън...
Не знам нищо за него и не ме засяга.
Човекът не значи нищо за мен. Той е само име.
Но щом това, че ще ида в Рамел и ще го открия
ми печели правото да се върна при жена си,
тогава това е моята задача.
Искаш да си вървиш?
Искаш да си вървиш и да участваш в истински бой?
Добре.
Няма да те спирам.
Дори писмено разрешение ще ти дам.
Но знам, че всеки когото убивам, все повече ме отдалечава от дома.
Със спомени
за отминали дни/
в самотата ми
ти ме измъчваш./
Сред неугасващи спомени
стоя у дома
отчаян./
Никой
не може да бъде толкова тъжен./
Тъга ме обгражда
Седя и се взирам...
Бронетранспортьор! Прикрий се!
Кой стреля? Откъде е стрелбата?
Да ги обходим отляво!
Внимавайте, може да не са мъртви!
Ние сме от 101 -ва! Излизаме.
Разузнавателна единица от 2-ра СС бронирана дивизия.
Очаквахме ги и ето, че се появиха.
Капитан Милър, рота С, 2-ри рейнджърски.
Ефрейтор Хендерсън, рота Е, 501 -ва.
Райън, 506-ти.
Тойнби, 506-ти.
Джеймс Франсис Райън?
Да, сър. Как познахте?
Здравата са ви ударили.
Няколко малки части.
Взеха ни здравето с техните оръдия.
Ако вие сте подкреплението ни, ще подам оплакване.
Имаш пълно основание.
Кой е командващият офицер?
Трябваше да е капитан Дженингс.
Сега най-високият ни чин е ефрейтор.
А вие с каква задача сте?
- Тук сме заради него. За Райън.
- Заради мен ли, сър?
Джеймс Франсис Райън от Айова?
Тъй вярно, от Пейтън, Айова.
За какво става дума?
Братята ти са убити в бой.
Кои точно?
Всичките.
Сигурен ли сте?
Да, за жалост.
Може би ти е нужно време?
Ако има място, където искаш да идеш...
- Какво става?
- Райън е изгубил братята си.
- Кой брат?
- Всичките.
Вие...
дойдохте тук да ми го съобщите?
Отиваш си у дома.
Имаме заповед да те приберем.
Да ме приберете?
Ефрейтор Хендерсън, съжалявам, че още намалявам хората ви.
Има ли новини кога се очаква подкреплението?
Не, не знаем какво става на юг.
Моите заповеди са да не напускам поста си.
Новата заповед променя нещата.
Не виждам как ги променя.
Така твърди Главнокомандващият.
Трябва да удържим моста на всяка цена.
Самолетите ни разрушиха всички мостове по реката.
Освен два - при Валон и този.
Превземат ли ги германците, губим плацдарм.
Ако частта ти иска да остане, добре, но ти приключи тук.
Не мога да си тръгна.
Имаш три минути да се приготвиш.
Ами те, сър?
Гадно копеле!
Двама от нашите загинаха, докато те търсихме.
- Сър?
- Вярно е.
Как се казваха?
Ъруин Уейд и Ейдриън Капарзо.
Няма логика.
Няма никаква логика, сър. С какво съм заслужил да си ида?
Защо не някой от тях? И те са имали тежки сражения като мен.
Това ли да кажат на майка ти
като й изпратят още едно сгънато знаме?
Кажете й, че сте ме намерили
при единствените братя, които ми останаха.
За нищо на света няма да ги изоставя.
Вярвам, че тя ще разбере.
Няма да напусна този мост.
Какво ще наредите?
Сержант, прекосихме чудновата граница.
Светът ни стана сюрреалистичен.
Очевидно, но въпросът си остава.
Не знам. Ти какво мислиш?
Не ви трябва да знаете какво мисля.
Не, Майк, настоявам да знам.
От една страна смятам, че Райън е прав.
С какво го е заслужил?
Ако иска, да остане, а ние да си отиваме.
Да.
Но друга част от мен си мисли: ами ако останем
и по някакво чудо се отървем живи?
Един ден, като си припомняме всичко ще решим,
че спасяването на редник Райън
е била единствената ни човешка постъпка в този хаос.
Ето това си мисля, сър.
Както казахте, капитане,
успеем ли, всичките печелим правото да се приберем.
Ех, братко...