LXG - The League Of Extraordinary Gentlemen (2003) Свали субтитрите
Стотици години наред войните са се водили с едни и същи оръжия -
мускети, кавалерия и оръдия, теглени от коне.
Но краят на това време наближава.
Изгрява Нова Епоха...
Twentieth Centruy Fox представя
Входът "Моргейт"!
Входът "Моргейт"!
Шон Конъри
Ето там!
Обществото на Изключителните Джентълмени
Какво е това? Какво им става на тия псета?
Какво за бога е това?
Стой!
Тони Къран
Стой!
Бягай!
Стой! В името на закона!
Стой! Как да спрем това чудо?
Казах спри!
Макс Райън
Банка на Англия
Ето го! Внимавайте!
Вътре има човек!
Обградете ги!
Има още един жив.
Та той трепери от страх.
Това е цяло съкровище!
Да, съкровище е...
... и най-накрая го открих.
Британия обвинява Германска армия в банков обир!
Най-новото оръжие на Германия?
"Не сме ние!" казва Германия
Берлин, май 1899 г.
Отведете учените! Убийте съпротивляващите се!
Намерихме ли го?
Колт Дрейпър на ваше разположение, сър!
- Какво искате?
Свътът, естествено! Искам светът!
Вие сте луд! Пълни са с водород!
Не думай! Колко страшно!
Германия нападната!
Британия отрича нападението над Берлин!
Европа на ръба на война!
Кения, юни 1899 г.
Не се отдалечавай!
Къде е Куотърмейн?
Господинът в дъното.
Удоволствието да разговарям с Алън Куотърмейн ли имам?
Да, сър. Наистина е така.
Не сте това, което очаквах.
- Предполагам сте поредния пътешественик,
втълпил си в главата да вкуси от тъмния континент, като междувременно
издири стария Алън Куотърмейн и го накара да разкаже приключенията си?
Ами...
- Седнете, сър.
Може да ми напълните чашата. Брус - двойно.
Ще ви доставя удоволствие с това как намерих мините на цар Соломон или...
Не ме интересува миналото ви. Казвам се Сандерсън Рийд.
Представлявам правителството на Нейно Величество.
Империята се нуждае от вас!
Въпросът обаче е: Дали аз имам нужда от Империята?
Алън, аз май да взема да си ходя?
- Разбира се, Найджъл - тръгвай.
Е, тръгвам значи.
- Найджъл е полезен с това,
че държи търсачите на истории настрана. Аз съм Куотърмейн.
Империята е в опасност!
Сигурно сте прекалено млад, за да знаете, но Империята винаги я грози някаква опасност.
Имаме нужда от вас, за да ръководите уникален екип от хора като вас, срещу тази заплаха.
Разказвай.
Нвсякъде е смут, държави са се хванали за гърлата и крещят за кръв, всичко е като буре с барут.
Проблемите, за които говоря могат да се сравнят само с едно - война.
И с кого по-точно?
- С всички, Световна война.
И това те кара да се потиш?
- За бога, а вас не ви ли кара?
Това е Африка, скъпо момче. Потенето е това, което правим.
Къде ви е патриотизмът?
Бог да пази Кралицата!
Бог да пази Кралицата!
От това по-патриотично няма да стане.
Но вие сте Алън Куотърмейн, вашите подвизи десетилетия наред са вълнували английските деца.
Това го знам, а и Найджъл все това ми повтаря.
Но... с всеки следващ подвиг губя приятели. И бели и черни, дори много повече.
И не съм човекът, който бях преди.
Господинът ето там.
Г-н Куотърмейн?
- Същият.
Грешният Куотърмейн!
Това е той!
Залегни!
Те са неубиваеми!
- Не, просто имат броня.
Автоматични пушки. Кой, за бога, има автоматични пушки?
Адски неспортсменски! Вероятно Белгия.
Алън!
Жива загуба!
Внимавай!
Да живее Британия!
Нямаше ли още един от тия негодници?
- Г-н Куотърмейн!
Брус, дай "Матилда".
Може пък и да има малко информация.
Ама той е толкова далеч.
Да, знаех си че е така.
Боже, как мразя да остарявам.
Искахте само да го раните?
- Не е ли очевидно?
Спрете го! Трябва ми информация.
Проклета отрова.
Може и да не обичате Империята, но знам че обичате Африка.
Една война в Европа ще се разпростре и до колониите й.
Изглежда войната вече е дошла.
Добре Рийд, ще участвам.
Отлично. Пригответе се за английско лято.
Куотърмейн.
Лондон, юли 1899 г.
Доста бързо дойдохте дотук.
- Явно не толкова бързо колкото Фок.
Обиколи света за 80 дена.
Къде отиваме? В Австралия?
Пристигнахме, сър.
Не обичам театралниченето.
- След равнините на Африка, лондонското време
не помага на настроението ви.
- Кой сте вие?
Познат съм с много имена, г-н Куотърмейн. Подчинените ми ме наричат Сър.
Началниците ми ме наричат М.
- М?
Просто М.
Дължа да кажа, че удоволствието да посрещна такова видно попълнение към
подновеното Общество на Изключителните Джентълмени, е изцяло мое.
Общество на какво?
- И преди е имало времена,
когато заплаха за света е налагала ползването на услуги на... редки индивиди.
Много интересно.
Този музей е пълен с интересни неща. Алън Куотърмейн, представям ви Капитан Немо.
Чувал съм за вас, г-н Куотърмейн.
- И аз за вас, капитане.
Носят се слухове, че сте пират.
- Бих предпочел по-непровокиращо име.
О, сигурен бях.
- Г-да, моля ви.
Държави нападат държави и всяка атака е направена с високо технологични оръжия.
Разкри се, че тези атаки са дело на един човек, който се нарича Фантома.
Много оперно звучи. Той какво получава от това?
Печалба. Тези машни са негови създания - дело на учените, държани в плен от него.
И атаките му карат всяка държава да иска същите оръжия, които продава на останалите.
Значи е надпревара за въоръжаване.
- А милиони ще загинат.
Има един последен шанс да предотвратим войната.
Лидерите на Европа ще се срещнат тайно във Венеция.
- И вие мислите, че този Фантом
ще нападне конференцията?
- Ако я намери. Трябва да подготвим екип,
който ще го спре. Този екип ще се състои от 6 човека. Имате 4 дена.
4 дена за да стигна до Венеция? Невъзможно е.
Оставете грижите за това на мен.
Я виж ти, наистина изключителен джентълмен.
Един от тях закъснява.
Паркър - химикът.
- Химик значи, а?
Ще може ли да взривявим нещо?
Зрението ми май е по-лошо отколкото мислех.
- Не, добре си е.
Без игрички, М.
Преди известно време талантлив, макар и заблуден, учен
открил начин да се става невидим.
- Помня историята, но той не умря ли?
Да, но самият процес не. Аз го откраднах и ето - вижте ме.
Това да не е някоя салонна игра?
- Повярвай!
Спокойно, Алън!
Усетих лек полъх около слабините и дължа да кажа, че бе доста освежаващо.
Позволете да се преставя - Родни Скинър. Джентълмен крадец.
Мислех, че невидимостта ще е благодат за занаята ми,
но се оказа, че е моята гибел, защото след като един път си станал невидим
е доста трудно да станеш като преди.
- Най-накрая го хванахме.
И ще ми дадат противосредство, т.е ако съм добро момче.
А ти добро момче ли си?
- Е, явно ще трябва да разбереш, нали?
Закъснях ли?
- Това е женска привилегия, г-жо Харкър.
Кажете ми, че това не е съпругата на Харкър - с болезнен тон при това.
"Болезнен" би било слаба дума. Съпругът ми е мъртъв от години.
Г-да, г-жа ВилхеMина Харкър.
Познанството на Мина с неохотен член може да се окаже полезна.
Очаквам да се впечатля.
- Съдбата на света е заложена на карта.
Трябват още двама, а времето тече господа.
Допреди малко се майтапехме, а вече ни изритва.
Какво за бога е това?
- Наричам го "авто-мобил".
Да, но какво е?
- Бъдещето г-да, бъдещето.
Това е помощник-капитана ми.
- Наричайте ме Ишмаел, заповядайте.
И така... как се добра M до теб?
- Не е твоя работа.
Не сте много изискан, г-н К.
- Г-жо Харкър, съмнявам се,
че преценявате опасността като мен.
- А аз си ви представях като книжен червей, г-н Куотърмейн.
Всички онези книги, които сигурно сте прочели само с поглед на кориците им.
И при други подвизи съм бил с жени и ги намирам най-много за разсейващи вниманието.
Аз разсейвам ли ви?
- Мило момиче, погребах две съпруги,
а също и много любовници и не съм в настроение за никое от двете.
Ами тогава ги давай насам.
- Скинър, млъкни!
Източни докове на Лондон
Да изчакам ли, капитане?
- Не, докарай дамата ми при мен.
Това е очарователно местенце. Джак Изкормвача е живял тук.
Добър вечер.
- Г-н Дориан Грей?
Същият.
- Идваме чрез М.
М за мистерия.
Казах на него, казвам и на вас - не ме интересува.
Дориан...
Мина?
Пленителен декор.
Липсва ви една картина, г-н Грей.
- А вие не пропускате нищо, нали г-н Куотърмейн?
Е, понякога.
Някой за скоч?
- Моля, налейте си.
Недей, че ще ти си развалиш грима.
Впечатлен съм, г-н Грей. Приемате уникалността на Скинър твърде сдържано.
Ами да, видял съм много през живота си, че да се шокирам от това.
Но трябва да призная, че съм изненадан да видя отново теб.
Даже и когато нашата раздяла бе изпълнена с толкова нежна скръб.
О, значи не си нищо повече от съблазнение, но все пак присъствието ти ме интригува.
Говори се, че си неубиваем, Куотърмейн?
- E, веднъж наистина бях благословен от един шаман.
Бях спасил селото му и той каза, че Африка никога няма да ми позволи да умра.
Но сега не сте в Африка.
- Не.
Признавам любопитен съм, какво пише в досието на г-н Грей.
Всички ние си имаме качества полезни за това приключение -
ловец, учен, дори Скинър със своята безшумност.
Наздраве.
- Ами вие?
Аз имам опит.
- С Грей сме се срещали
преди много години в колежа "Итън".
- На лекция предполагам, нали сте герой на нацията.
Дориан е бил жадното за разкази момче.
- Точно обратното.
Грей изнасяше лекции, а аз бях момчето.
Какво има?
Грей?
- Не са мои?
Мои са.
При първа среща обикновено има представяне.
Разбира се, аз съм Фантома.
Вие сте така нареченото Общество на Изключителните Джентълмени.
Представянето бе направено. О, а аз съм белязан, г-н Куотърмейн,
а не сляп. Хвърлете пистолета.
Вашата задача е да ме спрете, това естествено не мога да го позволя.
Затова ще отправя към всички една единствена поката - присъединете се към мен.
Да не мислиш, че ще помогнем започването на война, която ще погълне земята...
...докато ти печелиш от надпреварата за въоръжаване?
- Не мога да отрека, че състояние
се трупа по време на война. Представете си богатствата, която една световна война би донесла.
Той е прав.
- Говори за себе си.
Хвърли си оръжието!
- Аз съм на друга вълна.
Бягай, Джеймс!
Я почакай.
Лека нощ.
Дориан!
Какво си ти?
- Сложно е за обяснение.
По дяволите!
А пък аз си мислех, че съм специален - та ти си неуязвим.
Не обичам да се хваля.
- Какво стана с Мина?
Вероятно е до гуша в някоя каша.
- Не вдигайте чак такава врява, г-н К.
А моята гуша не е ваша работа.
Стреляйте! Хайде!
Така си и знаех, че ще направят всичко, за да те защитят.
Да си мислиш, че те ми трябват, за да се пазя, ще ти е най-голямата грешка.
Изключително!
Въх, казаха ми че Европейските жени били странни!
Пропусна малко.
Извинете.
А вие сте?
- Специален агент Сойер.
От Американските тайни служби.
- Значи Америка е наясно с положението?
Войната в Европа няма да й трябва много, за да прекоси Атлантика.
Проследих ви, пречуках една мутра и заех мястото му.
Много благородно, но това е частен прием, а вие не сте поканен.
Всъщност Дориан се отказа, така че сме с един по-малко.
Напротив, битката бе искрата, която ми трябваше.
Тя и тръпката от подновено приятелство.
Така че не си нужен.
"Уинчестър".
- Да, модифицирана.
Американският стил.
- И американски стил на стрелба.
Каквото е нужно.
Харесва ли ти? Взел съм две.
Включен си.
Та къде е следващата междинна спирка?
- Париж.
Да вземем последният член.
- Да "пленим" е по-точната дума.
И ще е страхотен лов.
- Говориш като за животно.
Ако ще говорим така, г-жо Харкър - вашето поведение преди малко...
О, да всички тръпнем от любопитство.
Съпругът ми бе Джонатан Харкър и заедно с професор на име ван Хелсинг
се борехме с опасно зло. То си имаше име - Дракула, беше от Трансилвания.
О, Европеец. От онези радикалисти, за които пишат вестниците?
Не знам г-н Скинър.
Практикуването на смучене на кръв счита ли се за радикално поведение?
Транспортът ни пристига.
- Лодка?
Движи се по вода, ако това питате?
А също и под нея.
Това е "Наутилус". Мечът на океана.
Следваща спирка - Париж.
Париж
Не виждам защо ни е нужна голяма маймуна?
- Ами тази маймуна всява ужас наоколо от месеци.
Представи си какъв ужас ще всее във врага.
Не уцели.
- Не се опитвам да го уцеля.
Свийте вляво, г-н Хайд.
Накарай го да свие вляво, момче.
Ако не можеш с един куршум, въобще и не се опитвай.
Той се върна обратно.
- Именно, хайде.
Внимавай!
Това бе невъзпитано.
Благодаря.
- Очите на четири, момче.
Не мога да те пазя през цялото време.
Страх го е!
Нищо не подушвам.
Отлично. Добре дошли на борда, г-н Хайд.
"Този лов е прекалено опасен за жена, дори за такава като теб. Остави на мен."
Мили боже!
Здравей, Дориан.
Великият бял ловец е хванал тровея си.
Или трофеят него.
Назад, ако цените живота си!
Ох, одраска ме!
- По-добре аз, отколкото той.
Много хубаво.
Г-н Хайд, извършихте ужасни неща в Англия.
Толкова ужасни, че избягахте от страната.
И ме е срам да призная, че правителството на Нейно Величество,
би ви предложило амнистия срещу вашите услуги.
Искаме да се приберем у дома.
- Домът?!
Казват че домът е където е сърцето, а на мен страшно ми липсва Лондон.
Тъгата по него е сладка като рядко вино.
Ваш съм.
Не се бойте.
- Кой казва, че се боя?
Ти, ти вониш на страх.
Точно салонен номер.
- Почакай да видиш следващият.
Д-р Джекил, на ваше разположение.
Тъй значи... Обществото е готово.
А също и датата за конференцията. Имаме три дена.
Три дена? Това кану ще стигне ли дотам?
Вие подценявате "Наутилус", сър!
Много я подценявате.
Извън възможностите ти е.
Мина...
Не се ласкай, Дориан.
Форутната награждава смелите.
Ако имате нужда от помощ през пътуването, г-жо Харкър, просто кажете.
Интересно ми е как бихте ми помогнали, агент Сойер?
Ще повдигам тежести.
Ето така е добре. Полезен тип съм.
Колко сте мил, и млад. Две от качествата, които не ценя високо.
Слънчевите батерии са напълно заредени. Скоро ще се потапяме.
Г-н Куотърмейн, д-р Джекил, г-н Скинър.
Капитане.
- Немо.
Плановете, които Фантома открадна от Банката на Англия, а това са копия.
Чертежите на Да Винчи за Венеция.
Основите й.
А също и каналите.
Значи ще нападне конференцията по море.
Спокойно, Алън. Спокойно!
Скинър, искам да си облечен през цялото време.
Иначе ще ти сритам задника!
Вечерята е сервирана, г-н Куотърмейн. Мога да ви предложа сако, ако искате.
Не, благодаря ви.
Но съм ви благодарен за стореното от вас досега.
Може да съм бил малко груб преди, като ви нарекох пират.
А аз може да съм бил твърде снизходителен, като отрекох.
Но се опитвам да живея в "Нау", където няма зли духове.
Ами вие?
- Ами аз не вярвам в духове,
въпреки че съм видял доста.
- Вашето минало ви преследва.
Суета, гордост...
грешки..., които струваха живота на скъпи за мен хора.
Значи сега се хвърляте в опасността.
Възрастните тигри, предусещащи края, са най-свирепи.
И те умират борейки се.
Знам как ги оставих, капитане.
Просто казвам.
Барут?!
Мислите, че е саботаж? И това предполагате, разбира се.
Пускай.
Желаеш ли нещо?
- Не, просто се чудех защо се включи?
Немо ми каза, че мразиш Британската империя.
Те ме повикаха, аз се отзовах.
- Но това не е всичко, нали?
Пускай.
Прости ми, че питах.
Преди няколко години британците дойдоха при мен относно една мисия - за страната и Кралицата.
Представям си, че за теб е било като на разходка.
- Приех без колебание, дори взех сина си с мен.
Аз водех, синът ми ме следваше.
Умря в ръцете ми.
След това приключих със Англия, Империята и с...
легендата за проклетия Алън Куотърмейн.
А сега...
Искаш ли да се научиш как да стреляш?
Вече мога.
- О да, видях американския стил.
Изстрелваш достатъчно куршуми и се надяваш да уцелят целта.
Видях те. Говоря за това да уцелиш десетката на 900 метра.
Пробвай.
Полека. Давай полека.
Пускай.
Прицели се.
- Това е лесно.
Прецени движението на целта спрямо вятъра.
- И това е лесно.
Точно тази част не е.
Трябва да почувстваш изстрела.
Не бързай. Имаш достатъчно време.
Всичкото време на света.
Не бър...
Твърде рано! Но пък бе адски близо.
При това на 500 метра. Отново.
Пускай.
Синът си учи ли го да стреля така?
Куотърмейн?
Това е Кали - богинята на смъртта.
Не той ме притеснява.
Мина.
Идентифицирам прахът, който Немо намери.
Магнезиев фосфор. Фотографите го използват за светкавица.
Може би фотоапарат?
Изглежда някой иска да заснеме тайните на този съд.
Бях изненадана, че в крайна сметка се присъедини към Обществото.
Исках да поправя грешките в характера си.
Искам да застана лице в лице с демоните в мен.
- Ти пък какво разбираш от демони?
Помниш ли празното място на стената вкъщи?
Липсва една картина.
И въпреки, че картината е моят портрет се съмнявам, че ще разпознаеш лицето ми в нея.
С всяка изминала година портрета ми старее вместо мен.
Кога за последно го погледна?
Не смея да го погледна, защото магията на картината ще се развали.
Нещо за преди лягане?
- Не си падам по пиенето.
Тогава една малка глътка.
Колко съм непохватна.
- Не искаме кръв нявсякъде.
Нали?
- Не и кръв.
"Да, Хенри - гледай, но не пипай."
"Ти така и правиш."
Я млъкни. Няма да сгреша отново.
Да стрешиш? Знаеше какво съм всеки път, когато изпиваше формулата.
Лъжец! Аз съм добър човек, добър.
- И кой лъже сега, ти искаш това повече отколкото нея.
Не!
- Не може вечно да ме отбягваш.
Изпий еликсира!
- Не!
Тя дори не те поглежда!
- Тихо!
Но мен ме гледаше!
Овладейте злото у вас, докторе! Не желая звярът свободен из кораба ми.
Трябва ли да предпиемам драстични мерки?
- Владея се.
Искрено се съмнявам.
Вашите приказки вещаят добро, но миналото ви съвсем не е благородно.
Освободи ме!
Ако не бях по-предпазлив, бих се заклел, че вече съм го сторил.
Една от колбите липсва.
О боже.
Значи е ясно: с плановете на Да Винчи и достатъчно експлозив
той би могъл да взриви бомба, която ще срине основите на Венеция.
Ще потопи целят град.
- Да, и ще даде искра на Световната си война.
Опасявам се, че това не са всичките ни проблеми.
Скинър е взел една от колбите с моята формула.
Сигурен ли си?
- Че кой друг?
Виждали сте как действа този потаен злодей.
Венеция
Карнавал!
Мили боже, трябва да намерим бомбата.
По-нататък не може да отидем, капитане.
- Стоп машини!
Спуснете водолазите под града. Трябва да намерим тези експлозиви.
Слушам, сър.
Този град е огромен, може да са навсякъде.
Ами Скинър?
- Аз бих внимавам с предателството му.
Проклет карнавал!
- Боже, помислих си най-лошото.
Спкойно, спря.
Сградите падат като домино.
- Закъсняхме.
Трябва да има повече от една бомба. Немо, бомбите са в центъра на града.
Трябва да взривим някоя централна сграда.
- Да, изпревари взрива и разруши следващата сграда.
Не може да прекъснеш верижната експлоция.
- С поставен сигнал мога да изстрелям ракета,
и да унищожа доминото.
- Това е нелепо, няма да стигнем навреме.
Няма място за грешка, но може да проработи.
- Какви ги говориш, Грей е прав.
Аз съм безсъртен, сър, не газела. Как ще изпреварим това?
Едно кръгче?
Хайде Джекил, влизай.
- Трябват ми координати.
Можеш ли да проследиш това?
- Разбира се.
Значи колата ще е целта ти. Стреляй като видиш сигнала.
- Ясно.
Хайде Джекил, ще ни трябва Хайд.
- Не. Хайд няма да ме използва вече.
Че за какво си ни тогава?
Право напред, после вляво.
- Не, свий вдясно след отвора на канала.
Трябва да свием вляво, за да изпреварим...
Снайперисти!
По дяволите Скинър! Сигурно им е казал, че идваме.
Дориан.
Не мога да се прицеля!
- Вземи карай тогава.
Седни бе, глупак! Не знам как да карам тая проклетия!
Седни!
Хванах го!
Спестете си куршумите, тези са за мен.
Видя ли това?
Видя ли я какво направи?
- Гледай проклетия път!
Обстрелват ни отвсякъде!
Вампирката ни прикрива.
Срутването достигна карнавала, капитане. Времето изтича.
Настрой ракетата към честотата на колата, трябва да сме готови да я изстреляме.
Хайде Сойер, хайде!
Капитане трябва да се изтеглим!
- Не, оставаме и си вършим работата!
Главният виновник! Аз слизам.
Какво?
- Не забравяй - ти си целта.
Ще бъдем премазани!
- Немо казва, че оставаме - значи оставаме!
Вече изпревари срутването - готви се за изстрелване!
Изстрелвай!
Браво, момче!
Успя.
Венеция оцеля..
Ти се провали.
Виждаш се като смелият Джон Бул.
Но си слаб.
Поради спомените от смъртта на сина ти.
Трябваше да го тренираш по-добре.
Все едно, че ти опря пушката до главата му и дръпна спусъка.
Знам всичко за теб.
Знам всичко за шпионинът ти.
Дали?
Господин Грей, какво се случи?
- Нещастен случай. Другите върнаха ли се?
Вие сте първият, дано не сте последния.
Това копеле Скинър, ще има да отговаря за доста неща.
Скинър ли? Не, аз ще отговарям.
Ти?
И половината не знаеш.
Фантомът е М.
И ловът продължава.
Какви ги говориш?
- Фантомът е М, същият който ни извика.
Дай да те видя.
- Не.
Но как...?
- Ще си получим отговорите.
Къде са останалите?
- Дориан липсва.
А г-н Скинър, сигурно е избягал след като е разбрал, че знаем.
Ами Сойер?
- Ще доживее до следващата битка.
Не се безпокой, вече се наситих за тази вечер.
Капитане!
Беше Грей, а не Скинър.
Грей измами всички ни.
Какво е това?
- Звукът на предателство.
Какво е това нещо?
- Изследователската ми капсула.
Можем да я проследим.
- Имам намерение да я хвана.
Това сме ние, а това е "Наутилоида".
Скоро ще сме им по петите.
Добре ли си?
- Леко разстроена съм.
Немо?
- Не е от моите.
Капитане, звукът идва от това.
Записващ диск?
Готов ли сте, професоре?
Записваме.
Господа, ако слушате това, значи всяка стъпка към случилото се, е била по план.
А аз останах верен на определената ми задача. Да, това съм аз - Дориан.
Както вече знаете не съм верен син на Империята. Всъщност верността ми към г-н М
до голяма степен идва от нещо много ценно за мен, което той притежава, и аз бих направил всичко,
за да си го върна.
- Добре ли си?
Ушите ме болят, няма нищо.
- Всичко до този момент бяха грешни напътствия -
Сандерън Рийд, убийците в Кения, влкючването ви в мисията, а тайната конференция е измислица.
Дори Обществото - няма Общество. И никога не е имало.
Беше хитрост, за да се приближа до целта.
- Харесва звука на гласа си, нали?
Аз искам вас, всеки от вас. Дори уморения старчок Куотърмейн.
Защото той ще хване Хайд, докато другите се провалиха. Въпросът е защо?
Защо е целият този маскарад и мистерия, защото в бъдещата война аз смятам да притежавам
най-могъщото оръжие - самото Общество.
- О Хенри, изключи го. Изключи го, моля те.
За тази цел пуснах моя вълк сред вас - овцете.
- Бау!
Ще ви спечели доверието, докато ви отклонява от целта.
А аз ще ви колекционирам - частите, които ми трябват.
Технологията на Немо...
- Магнезиев фосфор.
Проба от кожата на Скинър...
- Ох, одраска ме!
Еликсирът на Джекил...
И кръвта на Мина.
Той ни е откраднал. А ние му позволихме.
Ако не успеехте да спасите Венеция, получавах войната си, а ако успеехте -
е, това си е нищо в сравнение с главната цел. Войната ще започне - рано или късно.
Неизбежна както есента идва след лятото.
Някои от вас, може би Куотърмейн ако не е мъртъв, ще се запитат защо ви казвам това?
Какъв глупак разкрива стратегията си преди края на играта?
Краят дойде за вас.
Защото моят глас не е единственият чуващ се звук.
Докато си плямпах, звук с друга, неуловима от човешкото ухо, честота,
дори от кучета или животни...
- Моля те, Хенри!
...се чува от кристални сензори, разположени из кораба ви.
Сензори свързани с бомба.
На добър "бум".
Махни се!
Трябва да изплуваме!
Поемаме твърде много вода, управлението не работи.
Главното машинно е почти залято, кърмовата преграда е отворена, помпените клапи заядоха!
Затвори я!
- Вътре има хора, капитане!
За бога, затворете я!
Ще се справим, Хенри!
- Какви ги дрънкаш?
Знаеш, че можем - заедно!
Затваряй! Затваряй!
Чакайте! Не я затваряйте!
Какво правиш?
- Това е последният ни шанс!
Наредиха ми да я затворя!
- Ами затваряй тогава!
Затваряйте!
Браво, Едуард! Браво!
Да не правим светец от грешник, следващия път може и да не помогне.
Можем ли да все още да следваме Грей?
Е, бяхме по-бързи, но сега сме като костенурка срещу заек.
Значи край.
- Не, живи сме.
Ако не знаят за нас, това ни дава предимство.
Получаваме сигнал!
Морзов код.
- Какво казва?
"Здравейте, скъпи откачалки."
- Скинър?
"Крия се на борда на малката рибка с Грей и М."
"На път към базата."
"Изток, североизток. Следвайте ме."
Браво на всички ви.
Капитане?
Пълен напред!
Ако координатите на Скинър са верни, ще преминем през опасните Татарски проливи,
и ще навлезем в река Амур, която се влива в замръзналите езера на Монголия.
Почни недостъпни за чужденци.
Села, но всички са пусти.
Защо са пусти?
Без съмнение поради страх.
Лятната резиденция на М.
- Дотук ни доведе сигнала на Скинър.
Така че чакаме.
Скинър?
Чухме шум.
- Няма нищо.
Просто стар тигър, предусещащ краят си?
- В крайна сметка може да не му е дошло времето.
Цяла седмица чакам да направя това.
- Конролирай се, бе.
Мисля това и направих.
О, Мина.
Докладвай.
- И на теб здравей.
Трябва ли да ви напомнят, че съм гол в снега?
Не чувствам нито един от крайниците си, ама нито един.
При всичката подозрителност на кораба знаех, че няма да повярвате, че не аз съм шпионина.
Реших, че е най-добре да изчезна.
- Та с какво си имаме работа?
Крепостта е огромна.
Пещите произвеждат желязо за оръжията на М.
Сглобяват се от частна армия от безмилостни мъже, споделящи възгледите му.
Но най-лошото предстои.
В сухите докове, най-добрата руда на М, осъществява мечтата му.
"Наутилус"?
- "Наутилите" - 8 са засега.
Ами отвлечените учени?
- М държи семействата им в плен.
Мъжете работят, а жените и децата умират.
Чудовищно!
- Това даже не е и половината.
Учените са принудени да работят ден и нощ, за да правят нови версии на "нас".
Невиди шпиони, армия от Хайд-ове, вампирки-убийци.
М тръгва днес за Европа с куфарче с проби, които ще продаде на най-настоятелните.
Няма да позволя на моето зло да зарази света.
- Да не мислиш, че някой от нас мисли различно?
Сградите са осеяни с комини. А бомби в пещите биха направили едно голямо "бум".
Някой трябва да взриви това място до небето, а пък аз най-малко ще бъда забелязан.
Скинър, не знаех че си такъв безочлив лъжец.
През цялото това време си се преструвал, че не си герой?
Ами млъкни и ще ми дойде акъла. Пък и без това...
още няколко като мен, и ще съм безработен.
Не, това не може да е лов до смърт. За съжаление.
Трябва да пленим М, за да разкрием тайните му.
Не и Грей. Той живя достатъчно.
Аз ще се оправя с него.
- Не.
Немо, ти и Хайд, ще освободите пленниците, така че ти и аз ще се заемем с М.
Значи всичко е решено.
Може ли?
Лека нощ.
Картината ти е в стаята ти.
- В замяна на Обществото.
Това бе уговорката ни и се радвам, че я спазваш.
И какво сега?
- Лондон.
Достатъчно насилие видях, сега съм в настроение за поквара.
Можеш да останеш, да споделиш мечтата ми.
Живял съм достатъчно дълго, за да видя как бъдещето се превръща в история, професоре.
Империите рухват, изключения няма.
Мислиш се за по-добър от мен, но забравяш,
че съм виждал портретът ти.
Скинър, каза да свием вдясно при колоната.
- Страхотно, при коя точно?
Насам.
То води, аз ще следвам.
Учените.
- Те са за Немо.
"Пригответе оръжията за натоварване."
- Изнасят се.
Да се надяваме, че Скинър ще се справи със задачата.
Освободете ги.
По-тихо! Закарайте ги обратно на кораба.
Нарушители! Нарушители!
Джеймс, ето ти я магическата торбичка.
Еликсира на Звяра, вампирската кръв, технологията на индиеца, и проба от невидима кожа.
Ще са последната мода в Европа.
- "Наутилоида" е зареден и готов.
Имаме проблем.
- Проблем ли, за мен е закачка.
Нарушители! Индийци! Мисля че са капитан Немо и хората му.
Затворниците бягат!
- Колко пъти трябва да убивам тия кретени?
Това да им е краят! Проклети да са!
Немо, изведи учените!
Само това ли можете?
Не мърдай, М.
Или предпочиташ - професор Джеймс Мориарти?
Джеймс Мориарти - така наречения Наполеон на престъпленията.
Този човек умря на "Райкенбарк" 4, той умря, а аз се преродих.
Внимавай!
Очите на четири, момче! Не мога да те пазя през цялото време.
Здравей, любовнико.
Мина.
Ти си жива.
- Възможно е да не мога да умра.
Същото може да се каже и за теб.
Нека го поставим на изпитание.
Нахалница!
Осъзнаваш ли какво направи, като ме подведе?
Женският гняв, направо се вцепених.
Ще продължаваме така цял ден.
О, спалнята Мина. Да ти напомня нещо?
А да ти се иска нещо?
- Иска ми се!
Ако това беше завинаги, щях да съм адски разстроен!
Картината!
Знаех че ще те "забия" пак /за гадже/, не знаех обаче, че ще е буквално.
Скинър?
Спокойно, Скинър е. Какво правиш тук по дяволите?
Какво те кара да мислиш, че аз съм Скинър?
Сойер! Дай му газ отзад!
Продължавайте! Хайде, по-бързо!
Хайде де! Искаш ли още?
Не!
Не всичкото!
Толкова си прекрасна.
Благодаря ти.
Веднъж разби сърцето ми, този път не уцели.
Веднъж каза, че искаш да се срещнеш с демоните си.
Ето го и него.
Скинър?
За последен път си играя с кибрит.
Това е краят Мориарти.
Ще ти е нужен Хайд, за да ме закараш дотам.
- Няма да имам нужда от него.
Немо!
Тук съм!
Немо!
Багай, Немо!
Какво е това нещо?
- Аз като не съм на кеф.
Прекалено силен е! Няма изход!
Не, той преминава през фазите на формулата в ускорен ход.
Скоро ще се промени пак.
Немо!
Надявам се да имам твоето досие като стана на твоите години.
Днес ти е последния ден! Това ти го обещавам.
Хайд, хайде!
Моята формула свърши.
Внимавай!
Мислиш си че просто ще дойдеш и ще разрушиш всичко, което съградих?
Ще има и други като мен, Куотърмейн. Не можеш да убиеш бъдещето.
Не ти ли омръзва все да грешиш? Обществото, аз, Скинър.
Грешиш и за малкия си американски приятел.
Мислиш ли, че е готов за битка?
Мисля че си го тренирал, колкото успя да тренираш и сина си.
Уцели го.
Прекалено далеч е.
- Не бързай. Готов си.
Не бърз...
Уцелих го!
Нека новият век бъде твой, синко,
както стария бе мой.
Нали помните, че се кълнеше, че Африка няма да му позволи да умре?
Щеше ми се да бе прав.