House Of 1000 Corpses (2003) Свали субтитрите
време е за шоуто на Д-р Волфенщайн
"Парад на тварите."
Докторът е тук.
Не пищете. Да не сте помръднали.
Останете с Канал 68 и
филмовия маратон в нощта на Хелоуийн.
Аз съм Вашия водещ, пътеводния Ви дух,
Д-р Волфенщайн.
Ще бъда с Вас
до самия край.
Как сте, приятели? Черна кръв.
Насилие. Уродите на природата.
Елате с мен, капитан Сполдинг, в моя
Музей на Чудовищата и Безумците.
Вижте Момчето-Алигатор.
Повозете се на моето "Влакче на убийствата".
Но преди всичко, не забравяйте да си вземете
от моето прекрасно пържено пиленце.
Толкова е вкусно.
...с касапски сатър.
Вижте, чуйте, и евентуално, почувствайте.
Идва за Вас за да Ви изкорми червата.
Невероятно, но истина.
Вижте, чуйте, и евентуално, почувствайте.
30 Октомври 1977 г.
Мамка му, нищо не мога да направя. Не мога да се отърва от това нещо.
Нищо не струва, името ми е навсякъде.
Опитах се да го пробутам на Джаки Коб.
Оня малоумник, който се върти около плод-зеленчука на Моли ли?
- Да.
- Да пукна, но не мога
да разбера защо се мъкнеш с тоя задник.
Той е един много незадоволен малоумник.
Е, че не са ли всичките такива? Искат само да ядат и да чукат.
Ако го познаваше, можеше и да разбереш страстите му.
По-лош е и от побеснял бабуин.
Знаеш ли какво му е любимото нещо, освен да си блъска порчето?
Взима един подострен молив,
завира си го в окото и започва да го върти.
- Какво?
- Абе, не се наранява,
просто го върти много близо до окото си.
Май си го завира тоя молив и на други места освен в окото.
Нищо такова не прави. Въпреки че, веднъж го спипаха
с кукличка от "Планетата на маймуните", завряна в задника.
Проклятие.
Трябвало да го откарат в болница.
Хлапето си било набутало "Д-р Зийс" наполовина в задника.
Не могло да го извади.
- Оправи ли тоалетната?
- Да, оправих я
и не искам да я задръстваш повече с тоалетна хартия.
Една по една трябваше да ги измъквам оттам.
Ето ти.
Ако осереш кенефа пак, ще ти спукам задника.
Чух те.
Боже мили господи, я се разкарайте оттук!
Задръж, смешнико! Дръж си лапите така, че да ги виждам.
Не мърдай. Иначе ще ти направя дупка
с размерите на Канзаски пъпеш в задника, Бозо.
Това пък какво трябваше да значи?
Измъкни другия задник от дрискалника
- и го довлечи тук.
- Добре.
Вие нещастни ко-- Ще трябва да прескоча тезгяха
и да ви сритам топките навътре.
Добре, смешнико, давай насам парите
и ще оставя мозъка ти да си стои в черепа ти.
Ще ти кажа нещо, скиорче,
защо не занесеш на мамчето малко пиленце
и няма да се наложи да си завирам обувката в задника ти!
Не обичам пиле!
И мразя клоуните!
Остави тоя боклук. Остави го!
Това беше!
Ще броя до 10 и ти ще ми дадеш мангизите,
или ще ти разнеса наплесканото канче
чак в другия щат.
- Едно--
- Да шибам майка ти.
- Две--
- Да шибам сестра ти.
Какво ще правим?
Ей, познавам те, ти работиш в железарията, нали?
- Ричард Уик, нали?
- Затваряй си плювалника.
Млъквайте, и двамата!
- Три--
- Да шибам баба ти.
Сега си спомних. Всички ти се подиграваха.
- Наричаха те Малкия Пишльо Уик.
- Млъкни!
Малкия Пишльо Уик си играеше със своя стик.
Той така смърди, че направо те боли?
Стига си пял, мразя тази песен.
Слагай си маската, бе.
Майната му!
Но най-вече, да те шибам теб!
Проклетия копелдак, оплеска ми най-хубавия костюм.
::: КЪЩАТА НА 1000-та ТРУПА :::
Сид Хайг
Бил Моусли
Шери Муун
и Карън Блак
Колко от вас искат да бъдат благословени този следобед?
Вдигнете ръка, ако искате да бъдете докоснати от Бог.
Ще се моля Господ да ви осени с божествено докосване...
...Министерството на земеделието и санитарните инспектори
извършват проверка дали произведеното месо
е годно за пускане на националния пазар.
Министерството заяви...
Човече, някои от тея мадами, жертви на Менсън, са наистина секси.
Мамка му, как така няма бензин?
А тази катеричка тука, е това е гадже за свалка.
- Джери, колко бензин сипа?
- Де да знам? За два-три кинта.
Два-три кинта? Казах ти да напълниш--
- Бил, аз да не съм направен от пари?
- Стига, бе. Мили боже, Джери.
Стига си се паникьосвал, кофеиново момче.
Нямаше да се наливам така с кафе,
ако ти си беше поел твоята част от шофирането.
- Знаеш, че не съм надарен с нощно виждане.
- О, не отново.
Наистина, не мога видя и маркировката на пътя дори.
Ако искаш спри колата, повече от щастлив ще съм
да ни изтрепя някъде в тоя пущинак.
Освен това, ето тук има табела.
Музеят на Чудовищата и Безумците на капитан Сполдинг.
- Страхотно, чудесно!
- Пържено пиле и бензин.
На следващия изход, ето, проблемът е решен
и няма какво толкова да се вкретеняваме. Голяма работа, няма що.
АКО ЖИВЕЕХТЕ ТУК, ДОСЕГА ДА СТЕ СИ ВКЪЩИ!
Добре.
Аз ще напълня. Ти влез вътре и виж струва ли си нещо.
Окей, г-н Мърморко.
Свещени... лайна!
Трябва да видиш това място. Жестоко е.
- Колко жестоко?
- Истински шибано жестоко.
Като за, "събуди гаджетата и вземи камерата" жестоко ли?
И още как.
Събуждайте се! Яйца с бекон.
Ей, бонбонче, хайде.
Вдигай Мери, взимайте си нещата и елате вътре.
Бил и аз открихме страхотно местенце. Хайде де, размърдайте се!
Да вървим.
Хайде, Спяща красавице, време е да вървим на работа.
Какво има в тази кутия там?
Плешива маймуна.
Видя ли момчето-крокодил?
Какво ще кажеш да имаш едно такова в гащите си, а?
- Извинете, сър? Здраво.
- Здрасти.
Обичам това място. От колко време го държите?
Ами, хъммм-- Колко дълго е въжето на бесилката?
Не знам.
Прекалено дълго, ето колко.
Прекалено дълго, точно така.
Добре, разбрах, но откога, всъщност?
О, мамка му, не знам точно.
Наследих го от баща си, точно след като Дукът получи "Оскар".
- О, имате предвид Джон Уейн.
- Проклятие, синко.
Че колко други дукове познаваш?
- Най-великия американец някога живял.
- Виж това.
"Обградете каруците, пилигрими"
"Както кажеш, каубой."
Аз не съм чак такъв фен на уестърни.
Аз харесвам фантастика.
Ааааа,... Космическо момче.
Досетих се.
Нека те попитам нещо.
Защо ми задаваш толкова много тъпанарски въпроси?
Приятелите ми и аз, пътуваме из страната
и пишем за тези крайпътни увеселителни заведения,
всички тези откачени местенца, които виждаш като пътуваш из страната.
Аз не пътувам из страната.
Но ако пътувахте.
Но аз не пътувам.
Да, но да предположим за секунда, че пътувахте.
Вие, малки копеленца такива.
Знам какъв ви е проблема.
Какъв е?
Мислите си, че ние от провинцията всички сме смешни селяндури, нали?
- Джери--
- Е, оседлай ми катъра, мамче.
Пусни ме по чакъла, това ще е образователно за мен.
- Джери--
- Задници скапани!
Не, не, наистина съм заинтригуван, не се шегувам с Вас.
Пипнах те!
Лош клоун такъв!
О, майната ми,
че кой, по дяволите, ще иска да чете подобни конски фъшкии?
Ще се изненадате колко много хора.
Синко, огледай се.
Бих ли се изненадал?
Най-сетне. Страхотно, страхотно. Хайде, взехме билети.
- Да вървим, да вървим, бързо.
- Какви билети?
Това тук съвсем не е всичко. Всъщност, има и "Влакче на Убийствата".
"Влакче на Убийствата"? Не искам да се возя на такова нещо.
- О, искаш да се возиш на--
- Не, не искам.
Ей, какво ще кажеш да пропуснем "Влакчето на Убийствата"?
А какво ще кажеш пък да не?
По всяко време на годината, народе. Обиколката започва.
Окей ще се видим вътре при влакчето. Сега се връщаме. Чао.
Дами и господа, момчета и момичета,
дечица от всички възрасти,
ще навлезете в света на мрака,
свят, където живота и смъртта са без значение,
а болката е вашият Бог.
- Болка!
- Били, да тръгваме.
- Не прави така, приятелче.
- Съжалявам, капитан Сполдинг.
Сега ще си прекараме чудесно.
Вдясно от вас, ще видите
скандалния Албърт... Фиш.
Мазохист, садист,
детеубиец и най-важното,
канибал.
Г-н Фиш бил роден през 1870 г. обичал плясканията
с лопатка, накована с пирони,
забивайки гвоздеи в слабините си.
- Имам въпрос. Колко--
- Задръжте с въпросите.
Не, не, помощ.
Лизи шибаната Бордън.
Така, това е един от най-известните ни психари,
психопатът от Плейнсфийлд, г-н Ед Гейн.
Убиец и канибал,
г-н Гейн изпитвал огромно удоволствие
да си играе с женски трупове,
особено с техните полови органи.
Сега, един от местните ни герои,
С. Куентин Куейл,
известен като д-р. Сатана.
О, мамка му!
Убиец, насилник, но най-вече, изкусен хирург.
Г-н Куейл бил интерниран
в заведението за психично болни "Уилоус Каунти",
наричано още "Плачещата върба"
заради нестихващите викове на болка, носещи се оттам.
Чрез примитивна мозъчна хирургия--
- Джери, престани.
- г-н Куейл вярвал, че
може да създаде раса суперчовеци
от психично болни хора.
Общественото правосъдие надделяло.
Сграбчили му задника и го обесили.
И това позорно дърво, на което го увесили
е на не повече от хвърлей камък
от мястото, където седят вашите задници.
Но на следващия ден
тялото липсвало.
И до днес
от д-р Сатана
няма открита и следа.
Но кой знае?
Може би живее до вас.
Обиколката приключи. Изходът е през вратите.
Това беше доста злокобно.
Д-р Сатана. Уу-ууу, д-р Сатана.
Може би живее до вас.
Успокой се, де, добре беше.
Сега може ли да си тръгваме?
Ще звънна на татко. Сега се връщам.
Обичам те.
Какво искаш да кажеш с това, добре беше?
Яко беше, но чак пък страхотно...
Пич, няма нужда да се докарваш пред гаджето си.
- О.
- Благодаря ти.
Не помръдвайте мускулче, артерия,
дори вена.
- Ало?
- Здравей, татко.
- Уау, Денийс.
- Спряхме да налеем бензин
на някакво място наречено "При капитан Сполдинг",
някъде близо до Ръгсвил.
Станаха разни работи, и закъсняхме с графика.
Не закъснявай прекалено.
Забравих да ти кажа, че има веселба за Хелоуийн в училището,
така че ще има големи забавления довечера.
Лявата ръка показва миналото,
а дясната ръка показва бъдещето.
Добър вечер. Аз съм Ланс Брукуел,
а това са новините в 7:00. Водещата ни новина е, че
следователите още нямат никакви улики по мистериозното изчезване на
пет от мажоретките на колежа в Ръгсвил.
Синди Томсън, Карън Мърфи,
Алисън Коул, Велъри Грийн, и Доун Бейкър
са били видени за последен път да напускат футболното игрище.
Може да ви звучи тъпо, но наистина искам да видя това дърво.
Направи си услуга, синко, забрави за него.
О, стига де, аз живея за такива работи.
Окей, добре, ще ви начертая карта.
- Благодаря Ви.
- Пак казвам, че ще е загуба на време.
Вие сте тук. Продължавате направо по тази път.
Свивате първо надясно. И после вляво.
Преминавате направо и после надолу.
Не можете да го намерите? Трудна работа.
- Ето ви картата.
- Право напред.
- Ето ви и безплатно пиле.
- О, уау.
Не позволявай вратата да те хласне по задника на излизане.
Страхотна статия ще напишем за вас.
Имам идея, хайде да го пропуснем. Вероятно не е нищо особено.
Божичко, Джери, Бил е прав, и без това нищо не се вижда.
Какво е това?
Стопаджия.
- Какво? Ще спрем ли?
- Не можем да я оставим на дъжда.
Тогава си я вземете отпред, щом толкова искате.
Е, ъъъм,
- накъде си тръгнала?
- Прибирам се вкъщи.
- Вкъщи, и къде е това?
- Няколко мили по-нататък.
- Е, значи тук живееш?
- Да.
Знаеш ли къде е дървото на д-р Сатана?
Да. Знаете ли къде е? Точно до къщата ми.
- Мога да ви покажа.
- Наистина ли?
- Значи, наистина има такова нещо.
- Майната ти.
Значи, дърво? И къде е то?
- Какво дърво?
- Окей, това е лудост.
Тя явно нищо не знае.
О, знам, ще ви покажа къде е.
Каквото трябва да направиш, правиш го.
Няма нищо погрешно.
Ако някой трябва да бъде убит, убиваш го.
Това е начина.
Мамка му.
Мисля, че спукахме гума.
- O, тъпо.
- О, проклятие.
Поне имаме резервна.
Сложи я както те помолих, нали?
Да, да.
Добре де, а какво ако съм забравил да я сложа в багажника?
Тогава какъв би бил план "Б"?
- Мили боже, Джери.
- В известен смисъл, направих каквото ми каза.
О, за бога, Джери, какво ще правим сега?
Не мога да ви кажа точно, мили дами.
Чакай, обожавам тази песен.
Би ли изключила радиото, моля те?!
Боже!
Може да отидем пеша до вкъщи.
Какво?
Брат ми има влекач. Може да довлачи колата ви.
- Аз ще ида, вината е моя.
- Забрави, аз отивам.
- Не, Бил, аз--
- Вие оставате тук.
Няма смисъл всички да подгизнем от дъжда.
Отново новини, местните власт все още не знаят
нищо за мистериозното изчезване на петте мажоретки
от Ръгсвил. Момичетата са били видени
да напускат състезанието...
...това можеше да събуди и мъртвите.
- Това е идея.
- Кое?
Нямаше ли да е драматично? Представи си, че всички вътре бяха мъртви
прострели се на пода и пламъците леко ги подхващат.
Сигурен съм би било забавно.
Защо, питаш? Защо не е въпросът.
Как?
Това е въпрос, заслужаващ размишление.
Как е възможно аз,
израснал в такива
обикновени условия,
да стана водач на бунта?
Беглец от един конформистки свят, обречен да търси щастие
само в необяснимото.
Доведох ви тук, защото имах причина.
За нещастие, вие и вашите сантиментални съзнания
не ми вършите никаква работа.
Мозъкът ми е смразен,
заключен.
Трябва да се освободя
от тази култура на механично възпроизвеждане
и това твърде закостеняло
и повърхностно мислене.
О, боже.
Майната му.
Това са моите кукли.
Обичах да им отсичам главите и ръцете
и да ги залепвам на стената.
Вратата е заключена, ще трябва да заобиколя.
Чакай тук.
Исусе Христе! Не прави така.
Изкара ми акъла.
Още нищо не си видял.
- Брат ти готов ли е да вървим?
- Да, вече е излязъл.
- Хайде, ела вътре.
- Какво? Излязъл е?
Хайде ела и се сгрей.
Не се тревожи, той си е добре.
Просто не разбирам защо--
Какво беше това?
Какво? Нищо не чух.
Изключи радиото.
Слушай сега.
Пак не чувам нищо.
Кълна се, че чух някакви странни--
Пусни фаровете, да видим какво има там.
Успокойте се, спокойно.
Исусе Христе!
Това е човека с влекача.
Е,
сама ли живееш тук?
Искам да кажа, само ти и брат ти ли?
Неее, доста сме тук наоколо.
Мисля че Отис е горе, мотаейки се.
Трябва да опиташ сладкото.
Това е толкова забавно.
Да, предполагам.
Определено доста предполагаш.
- Благодаря ти.
- Пак заповядай.
Уау.
Погледни го.
Доста бързо трябва да се е движел за да се забие така в стената.
Доста си глупавичък за някой с очила.
- Харесва ми това.
- Окей, ей.
Трябват ми да виждам, благодаря.
Как изглеждам?
Страхотно, наистина.
Вкусно.
Не единственото вкусно нещо в тази къща.
Окей, окей.
Чудя се колко е часът--
- става късничко вече.
- Не се тревожи, сладур.
Не ми е дошло времето за лягане още.
Ей, ти флиртуваш ли с мен?
Какво? О, не.
Чудесно! Върнаха се.
Да бе, страхотно, няма що.
Извинявай?
Трябва да се обадя на баща си да му кажа, че ще закъснеем.
Може ли да използвам телефона, моля?
Ехо?
Няма такъв.
- О, здравейте.
- Божичко.
Наистина ли нямате телефон?
Нямаме.
Имах един през '57-ма,
но--
Не си спомням точно. Тук няма никой наоколо.
Няма с кой да си раздвижиш ченето.
Мислите ли, че този с влекача може да ни закара до някой телефон?
Казва се Руфус, Руфус Джуниър.
Но ние го наричаме
- АрДжей.
- Има логика.
Как ти викат, сладкишче?
Аз съм Куалснарг от Граб Небюла.
Но човеците ме наричат Джери.
Джери.
Скъпа, иди и виж как се справя АрДжей с колата на тези добри хора.
Защо всички не се разположите като у дома си?
Какво ви доведе тук, дечица?
Нямате ли си нещо по-добро за вършене на Хелоуийн
освен да се мотаете в този пущинак?
Мислех си, дали да не се заемем с прекопаване на нивите.
Не, той се шегува.
- Така ли?
- Съжалявам, просто се бъзиках с Вас.
Млъквай, пич.
О, сега схванах.
Всички вие си мислите, че сте прекалено интелигентни
за простите удоволствия от Хелоуийн.
Не, само прекалено възрастни.
О, така ли? Надявам се нещо да промени възгледите ви
някой ден.
- Мамо, Малчо е вкъщи.
- Ами АрДжей?
Беше излязъл преди да се видим.
Но Малчо го е видял и каза, че той казал, че отива до двора
да вземе нова гума.
И колко време ще му отнеме?
Сигурно ще се върне до няколко часа.
Няколко часа? Какво?
Малчо не може ли да ни откара до телефон?
Малчо няма кола,
той няма дори велосипед.
Дори и да го мислите за детинщина,
днес сме в навечерието на Хелоуийн,
а за нас
това е нещо много специално.
Така че, всички сте поканени на вечеря.
Само се моля, тя нали не се надява да носим тези неща?
Както и да е, просто го направи.
Колкото по се вживеем в това, толкова по-бързо ще се махнем оттук.
Не му е сега времето да се вживяваш. Джери!
Ще трябва да извините Малчо.
Той малко недочува.
Бедничкото ми бебче.
За всичко е виновен татко.
Ърл не беше лош човек,
никога не ме удрял или нещо такова.
Един ден просто се събуди и ни беше побеснял.
- Какво се случи?
- Опита се да опожари къщата.
Каза, че била обладана от духове.
А Малчо си спял в мазето, когато огънят пламнал.
Но аз мисля, че Ърл не е искал да ни нарани.
Малчо бе лошо обгорен, ушите му бяха съсипани
и по-голяма част от кожата му също.
- Затова ли носи тази маска?
- Да.
Малкото ми момченце е доста срамежливо пред чужди хора,
но постепенно ще ви хареса,
особено момичетата.
Той е истински гадже-трепач.
Ще изпуснете страхотно шоу довечера.
Такъв ви бил късмета.
Мислех, че всичките вие играете за отбора.
Но не сте направили нищичко за да ми повдигнете духа, откакто сте тук.
Кажете ми Б. Кажете ми Е.
Кажете ми Й. Кажете ми Б. Кажете ми И.
Какво се получи? Какво се получи?!
Какво се получи?!
Бейби.
Абсолютно правилно.
Добре. Сега, всички си сложете маските.
Няма да можем да си изядем десерта, ако сме си с обикновените лица.
Нали така?
Боже, хлапе, сложи си я.
Тя няма да позволи на никого да докосне десерта дори,
ако не си сложиш тая проклетия.
Г-жо Файърфлай?
Чували ли сте историята за д-р Сатана?
- Ето, почна се.
- Млъквай.
Не съм много-много по клюките,
- но съм чувала--
- Аз знам всичко, което
искате да знаете.
Отис.
Не мога да повярвам, ти си решил
да слезеш и да се присъединиш към нас.
И си довел Малкия Вълчо.
О, мъничкото ми.
О, боже мили.
Това е толкова прекрасна вечер за мен.
Не знам
кой ви е говорил разни небивалици за д-р Сатана.
Капитан Сполдинг ни разказа за него,
там, на отбивката на пътя--
Тоя дърт шопар не знае нищичко за това.
Разправя си тези сладки дрънканици за да си продава боклуците,
но на един истински янки не може да ги пробута.
Нещо се е случило, нали? Това трябва да е базирано на истинска случка.
Ти да не си Джими Олсън, репортерче за стенвестника "Дневен Задник"?
- Дядо, внимавай с изразите.
- Не мисля, че ви трябва да знаете.
По-добре си тръгвайте сега, докато главите ви са пълни само с
малки котенца и сладки кученца.
- Аз наистина искам да науча--
- Ей, той наистина иска да научи.
Осветли го.
Обзалагам се, че ще си пъхнеш главата в огъня, ако ти кажа, че там ще видиш ада.
Междувременно, ти си толкова тъп, че няма да забележиш
как някой демон се е подал от задника ти
пеейки "Света Мис Моли,
падна ми нещо живичко!"
Може ли да сменим темата, моля?
Вечерята приключи.
Дами и господа,
време е за шоу!
Ще ви разкажа една история...
Захапи путката на жена си...
искам да кажа, заври си лицето в нея!
...започни да я лижеш и дъвчеш тая путка
и тя ще пищи и ще вика и ще--
Стара бойна брадва вкъщи още е годна да ми отсече топките!
Ще млъкнеш ли?
Ще събудиш баба.
Браво, човече.
Ей, ей, ей, не се разотивайте, не се разотивайте.
Имаме нещо наистина специално за всички вас там.
Разкарай се от него.
Казах да се разкараш от него, тъпа курво!
- Шибана мръсница!
- Не трябваше да правиш това.
О, така ли? И какво ще направиш?
- Ще направя нещо, копелдачко.
- Така ли, хайде де.
Ще ти резна циците и ще ти ги завра в гърлото.
- Миличка, престани!
- Стига, мамо,
- тази кучка си го търсеше.
- Не, казах ти, помниш ли?
- Колата е готова.
- Благодаря ти, господи.
Предлагам ви да тръгвате, дечица.
Вече ни няма.
Шибай се!
- Обичам те, мамо.
- Знам.
- Заключи шибаните врати!
- По-бързо.
Исусе Христе, мислиш, че наистина щеше да те порне.
Естествено, че щеше да ме нареже, тя е шибано хахо.
Разбрах, че е куку още от секундата, в която я качихме.
Окей. Това беше.
Да се махаме от тая шибана лудница.
Какви ги вършиш? Защо спираш?
- Трябва да отворя портата!
- За бога, побързай!
О, мамка му!
Някой да му помогне!
- Мамка му!
- Какво му правят?
Кой е това?
Боже мой!
- Затвори скапаната врата!
- О, не!
Някой да ни помогне!
О, боже! Махни се от нас!
Не, моля.
О, боже мой!
Не-еее!
О, боже мой!
Помощ! Помогнете ми!
31 Октомври
Хелоуийн
Хюстън.
Доналд Уилис.
- Дон Уилис, как си, по дяволите?
- Слушай, Франк,
малко се притеснявам за Денийс.
Вчера ми се обади от някъде близо до Ръгсвил,
някакво място на име "При Сполдинг".
Да, знам го местенцето.
Каза, че щяла да си бъде тук докъм 23:00, но въобще не се появи.
Е, ще намина към Сполдинг
и ще проверя дали не имало инциденти, или не са затворили някой път.
Доста шибано валеше тук миналата вечер.
Вероятно просто са затънали в калта някъде.
Затваряй си устата!
Казах, затваряй си шибаната уста!
Слушай, жалко подобие на лайно от Барби,
опитвам се да работя тука!
Работа! Някога да си работила?
Да бе, сигурно си.
Продавала си сладолед на лайняните си приятелчета през лятната ваканция.
А аз не ти говоря за бели чорапки
с Мики Маус на единия и Патока Доналд на другия.
Аз не се занимавам с детски книжки, мамче.
Нашите тела са преходни, но кръвта е вечна.
Сега ще ти махна кърпата,
но ако ми запискаш,
ще те колна като прасе
и ще те накарам да си изядеш чревцата. Схвана ли?
Защо ми причинявате това?
- Защо правите това?
- Да правя какво?
Обърквам ти плановете за деня?
Къде е Бил?
- Къде е Бил?
- Бил?
Той добре ли е?
Той е добро момче.
Той ми беше от голяма помощ. Истинска благодат.
Не бих се и помолил за по добър екземпляр.
Ти просто не знаеш
каква магия ме е оплела,
тотален блокаж, напълно.
Но Бил,
той е окей.
Къде е той?
Здрасти.
Може ли да видя Бил, моля Ви?
Да идем да го видим.
Погледни...
- Момчето-риба!
- О, боже господи!
Божичко, Бил.
Не, не, това не е истина. Това не може да е наистина.
Не може да е истинско, Не може да е истинско.
О, истинско е.
Истинско е точно колкото исках, мамче.
Майната ти, шибан изрод!
Да видим дали перкото, дето държи това място може да ни помогне.
Само погледни тези боклуци.
Бих освидетелствал всеки, който държи подобно място.
Малък сладък Исусе.
Който и да се ебава с този звънец, по-добре да си е бил камшика като изляза
или ще му откъсна топките.
Полицаи, полицаи, с какво мога да ви помогна?
Още не съм подпържил пилците,
ако затова дрън-дрънкате звънчето.
Бих искал да ми отговорите на няколко въпроса относно едни изчезнали хлапета.
О, аз не знам нищичко за нищичко.
Аз съм от тея типове дето си гледат своята работа,
ако ме разбирате за какво говоря.
Виждал ли си това момиче? Да кажем, през последните 24 часа?
Да, да, сладко хлапе.
Макар че, не е мой тип.
Харесвам ги с малко повечко мръвка по тях.
С мекичка подложка, в клатенето няма прошка.
Виж, клоунски гъз такъв, просто отговори на въпроса.
Не ни интересува любовния ти живот, ясно?
Престани с простотиите, Сполдинг и карай по същество.
Ъ?
Какво видя? С кого беше тя?
- Накъде отиде?
- Не знам.
Беше с някакви тъпи хлапета. Мотаха се тука,
и ми задаваха куп тъпи въпроси.
- Какви въпроси?
- Ми, де да знам.
За това-онова. Повече питаха за оная тъпа история с д-р Сатана.
Опулиха се на оная сцена там
и решиха, че ще разрешат
великата мистерия в Мъртвешката гора.
И как им е хрумнала тази идея?
Начертах им карта.
През стария селски път.
Помислих си, какво пък толкоз? Няма нищо лошо.
Освен това, така ще си вдигна рейтинга за пред туристите.
Въобще не ми дреме за това.
Какво друго?
Нищо.
Тъпоглавите хлапета сигурно
са си изгубили смотаните задници някъде там.
Това ли е? И хубаво си помисли.
Ами, горе-долу е това.
Не се заседяха тука достатъчно,
че да се сближим с тях,
както с повечето задници, дето се мотаят тука.
Какво ще кажеш да нарисуваш такава карта и на мен, а?
Добре, добре. Не се изхвърляйте на мен, де.
Изгаврихте се всичко мое тук.
Стига си дрънкал! Пиши.
Не знам къде е тая миризлива маймуна.
Знам само, че е имал нечисти връзки с жена ми.
Истина е, той извърши зловещи деяния с мен и моята личност.
Я задръж малко.
Ще убия този миризлив скункс.
Моля те, Малчо. Пусни ме да си вървя.
Пусни ме. Помогни ми.
Моля те, Господи, моля те.
Благодаря ти. Благодаря ти.
Сега ще си вървя.
Ще си ида вкъщи.
Отивам си вкъщи.
Ще си ида вкъщи.
Отивам си.
Отивам си вкъщи.
Къде си мислиш, че отиваш, а?
Не, не, не...
Времето за игра свърши.
Всичко съвпада.
Съобщи го.
- Мисля, че ги открихме.
- Да.
Ей, дрисльо малък. Какво ново?
Къде, по дяволите, е Бил? Къде е Денийс? Не можете да ни държите тук.
Млъквай!
Искаш ли да играем на отгатване?
Познай какво число съм си намислила сега.
Яж лайна и умри.
Не, чакай, моля те. Стига, престани. Какво искаш от мен?
- Какво искате от--
- Стой мирен. Да не ми се плъзне ръката.
Окей, още един опит.
Ако отгатнеш, ще те пусна.
Ако сбъркаш, си прецакан!
Коя е любимата ми филмова звезда?
Не знам.
Мерилин Монро.
Не, Бети Дейвис. Съжалявам, губиш!
Исусе, някой наистина е изкарал кофти ден тук,
направо му е изкарал душата на това нещо, а?
Да.
Без никаква милост.
Не сте открили никакви тела, нали?
- Още не.
- Свети боже.
Какво ли са направили тези деца та да им се стовари този ад?
- Открих нещо.
- Какво?
Ключове.
Е, не стой там като куче на изложба, Дик, отвори багажника.
- Слушам, сър.
- Я ги хвърли насам.
- О, дяволите да го вземат.
- Откри ли нещо, Джорджи?
Да.
Открихме нещо.
Хора идват, хора си отиват,
но колко от тях всъщност са се спрели и са опитали да погледнат
в пазвата на звяра?
Аз ги карам да се спрат и да погледнат.
Надявам се, харесва ти гледката.
Надявам се, харесва ти гледката!
Чакай малко, дядо.
И по това време ти снимаш?
Не можах да се спра.
Толкова естествена изглеждаше седнала в тази кутия.
Я ме сложи зад кормилото на тази красавица, ще ти покажа аз що е шофьорлък.
Безполезен тъпак такъв! Ти не можеш да си побереш там и тлъстия задник.
Ти, неблагодарен--
Не се закачай с мен, Хюго.
Я се разкарай от колата, това да не ти е всекидневната вкъщи.
Проклета омацана маймуна.
Сигурен ли си, че тоя тип трябва да се вози с нас-- в тази кола?
Ъхъм.
Това не ми се вижда редно.
Не е наша работа, шефът каза вземете го и го доведете тук.
Тоя е бивше ченге, явно е решил, че може да ни е от полза.
Само да не ми се изпречва на пътя, това ще кажа.
Това трябва да е той.
- Г-н Уилис?
- Да, сър.
- Аз съм Уайдел, това е Наш.
- Как я карате, сър?
Доналд Лийдс. Някакви новини?
Бяхме на път да проверим няколко ферми
на края на града.
И ето дотук стигнахме.
Ами онова тяло, което открихте?
Знаете за това?
Местно девойче. Карън Мърфи.
Една от мажоретките, обявени за издирване от миналата седмица.
И това ли е?
Знаем, че хлапетата са били на път
към място, наричано от местните "Мъртвешката гора".
Искали са да си поиграят с Нанси Дрю, местната легенда,
която хората наричат д-р Сатана.
- Това е лудост.
- Не се тревожете.
Ще я намерим.
Казвам се Люис Довър
и не съм богат човек, но знам истината.
Не е нужно да отивате в ада.
Вие СТЕ в ада-- това е ада.
Това е адът. Това е адът!
Ще проверя дали има някой вкъщи. Вие с г-н Уилис
огледайте наоколо, може да откриете нещо.
Елате с мен.
Мразя сбърканите семейства!
- Това е само боя.
- Отис!
Отис, ела бързо. Има ченгета там отвън.
- Какво? Проклятие!
- Колко са?
- Не се тревожи.
- Не зная. Видях само едно.
Шибаните свине винаги вървят в пакет.
- Вземи това.
- И какво да го правя?
Иди долу и бъди мила.
Аз ще мина отзад и ще поема нещата в мои ръце, както винаги.
Проклятие.
Тези боклучари изхвърлят ли нещо въобще?
- Не ми се вярва.
- Дръж това.
Ехо? Ехо?
Ще речеш, че тея кучи синове държат бит-пазар, а?
Да.
Ехо?
Боже мой!
- О, боже!
- Успокой се, Барни!
Само не започвай да си плюеш в пазвата.
Това е просто куче.
Ухапа ме един кокершпаньол, когато бях на 8 годинки.
- Здравейте, полицай.
- Добър ден, госпожо.
Аз съм Лейтенант Уайдел. Бих искал да ви задам няколко въпроса.
О, какво пък, ще ви кажа, каквото пожелаете.
Оценявам помощта Ви, госпожо.
Търся едно изчезнало момиче.
Наистина. Беше огромен кокершпаньол-- ужасни зъби.
Беше на бившето ми гадже. Почти ми отхапа малкото пръстче.
Да, да, да.
Тихо, чу ли това?
Да.
Да, чух го. Откъде мислиш, че идва?
Оттук.
Добре, чакай, чакай малко.
Ей, ей!
Полиция, отворете.
- Не, не съм я виждала, съжалявам.
- Госпожо--
Мога ли да вляза за минутка?
Имам и други снимки, които бих искал да погледнете.
Може Ви да изскочи нещо.
Не, не мисля.
Госпожо.
Ще отнеме само минутка.
О, добре де.
Предполагам, че мога да Ви имам доверие,
Вие сте човек на закона, все пак.
Да, госпожо.
Благодаря Ви, госпожо.
О, този ми изглежда познат. От телевизията ли е?
Не, госпожо, не мисля, че е.
- Уайдел, край! Уайдел, край!
- Тук Уайдел, край.
Да видим дали ще позная. Правите си Хелоуийн парти.
Защо мислиш така, голямо момче?
Определено купувате доста "светена вода" за двама души.
О, да обичаме да се ебаваме и да вършим разни извратени неща.
- Разбираш ли ме?
- И аз обичам да се ебавам.
- Да върша разни откачени неща.
- Да бе, обзалагам се.
Колко ти дължим, фъстъче?
Всъщност съм Дж. Обър, от Джери Обър,
ама този новия, Ромалд, ми добави още едно О
и ме направи "Goober" /фъстък/. Шибан тъпак.
Страшна история, фъстък. Колко ти дължим?
Пораженията са доста тежки.
- 185 долара.
- Е, няма да ми фалира сметката.
Ето, задръж рестото, и си смени името, фъстък.
Куче свещено, ще го направя, благодаря.
Карайте внимателно. Благодаря, че се отбихте в Червения Секси Пичи Ликьор.
Къде е Отис? Къде е Отис?
Идва. Приготвил е нещо специално тази година.
Отис, Отис, Отис...
Само аз нося коледните бонбонки.
Сега ми кажи,
кой е твоето татенце?
Аз ви нося дяволското уиски.
Кой е твоето татенце??!
Аз съм този, който те пошляпва щом си лош.
- Кой е твоето татенце?!
- Кой е твоето татенце?!
Хайде, бонбонче, дай на стареца малко захарче.
Татенце, татенце.
И аз съм този, който те обича
щом си шибан мъртвец.
Кой е твоето татенце?! Кой е твоето татенце?!
Е, бих казал мили мои.
Май не е добра идея да подскачате наоколо,
където не ви е мястото.
А ти, най-глупавия от глупавите,
какво търсеше ти?
Хайде, говори, момче. Сега си спомних.
Д-р Сатана.
По дяволите, всички трябва да узнаят за д-р Сатана.
Знаеш ли какво ще направя? Ще ти направя една услуга.
Ще ти позволя да се срещнеш със стария копелдак.
Всичко е истина.
Дъртия разкапаняк е истински и ти го откри.
Откри го...
Ей, щастливецо, докарай си задника тук.
Махни му кърпата. По-весело е с писъци.
И на мен ми харесва. Пищенето е много по-вълнуващо така.
Моля ви, не ни убивайте, Моля ви, не ни убивайте.
Моля ви, не ни убивайте-- ами-- Моля ви, не ни убивайте.
Затваряй си устата и си вкарай задника в сандъка.
- Влизай веднага.
- Чакайте, чакайте, чакайте...
Искам да се сбогувам.
Сбогом, любими.
Можехме да сме страхотна двойка.
Пуснете ни, кълна се, няма да кажем на никого.
- Кълна се--
- Мили, знаеш, че не мога да го направя.
Кълна се в господ, Няма да кажем. Кълна се.
Абе, аз само няк'во бухане ли чувам?
Вдигай си задника, момче.
Хайде, нямаме цяла нощ на разположение.
И накъде си мисли тя, че ще избяга?
- Ще пробяга чак до вкъщи?
- Не, нека да я хвана.
Добре, хвани я.
Лов на хора, нищо работа.
Всичките бягат като подплашени зайци.
Бягай, заеко, бягай.
Бягай, зайо.
Бягай, зайо. Бягай, зайо.
Бягай, заеко, бягай!
Бягай, зайо!
Имало едно време една жена.
Тя живеела с дъщеря си в една зелева градина.
Дошъл обаче зайо-байо и изхрупал всички зелки.
И жената казала, "Иди в градината и разкарай онзи шибан заек. "
Мери.
Казах ти. Ще те пипна.
Мери.
Мери...
Ще те хвана. Идвам за теб.
"Пис, пис" казала девойката.
"Ела, девойко" отвърнал заекът.
"Седни на заешката ми опашка и аз ще те отведа моята дупка"
Не-еее, не!
Без номерца. Руфус, запали светлините.
Не-еее!
Не-еее!
O, не!
Не!
Не, не, не!
Спри! Не!
Не!
Не-еее!
Не, не-еее!
Погреби ме във безименен гроб.
Погреби ме във безименен гроб.
Джери, събуди се, събуди--
Джери, събуди се, събуди се, събуди се.
Погреби ме във безименен гроб.
Погреби ме във безименен гроб.
О, боже мой!
- Не-еее!
- Джери!
Не, Джери!
Моля те! Помощ!
Помогнете ми!
Нищо не виждам!
Джери? Ти ли си?
Джери?
Джери? Благодаря ти, господи.
Моля ви, помогнете ми.
Боже!
Джери?
O, боже, не, не, не...
Не!
Не-еее!
Не!
Божичко, не, не.
Не, не!
Не-еее!
Махни се!
Махни се!
Исусе мили, момиче. Какво се е случило с теб?
Измъкнах се.
Познавам те.
Сума ти народ те търсят.
- Заведете ме при лекар.
- Добре, добре.
Само се облегни и се отпусни.
Ще те закарам при лекар.
Хайде-- точно така, точно така.
Ще те заведа, да, да.
КРАЙ
КРАЙ?