Man On The Train (2002) Свали субтитрите
Свърши ми тринитринът.
Свърши, съжалявам.
Аспирин.
Кога ще получите?
Утре.
Добре...
Утре...
Ще дойда пак тогава.
Даде ми разтворими таблетки.
Ще ти трябва вода.
Ако искаш, живея наблизо.
Градът не е много оживен.
Пристигнахме.
- Не заключваш ли?
- Никога.
Загубих ключа.
Този също го загубих.
Но имам резервни.
Старо е.
Забелязваш.
Предпочитам японския стил:
Хартиени паравани, оризови купи,
Минимализъм като при будистките секти.
Би наранило майка ми ако сменя всичко това.
Вече 15 години откакто тя почина,
и всичко си е все същото.
Аз също не съм се променил.
Не е зле.
Нали не ми казваш, че ти харесва?
Харесва ми.
- Защо?
Не знам. Пропито е с миналото.
И с отегчение.
Като заговорихме за отегчение,
позволи ми да ти представя...
моята първа любов.
Белязан съм за цял живот с практикуване на онанизъм
пред момиче, рисувано преди два века.
Или да се изразя образно,
както казваха учениците ми преди, когато преподавах френски,
дължа на тази млада дама
няколко неистово усърдни чекии.
Какво ще кажете за едно питие?
Съжалявам, забравих.
Не сте много разговорлив.
Обикновено не задавам много въпроси.
Винаги съм искал да бъда безмълвен страничен наблюдател.
В смисъл?
Влизам в бара
и не казвам нито дума
но всичко внезапно се променя.
Най-вече жените. Те започват да проверяват как изглеждат.
И въпреки това аз не правя нищо.
Самото мое присъствие
посява смут в душите им.
Гледаш прекалено много трилъри.
За това сте прав.
Благодаря за всичко.
Чаша вода.
Как е мигрената ви?
Ще се оправя.
Хотелът... ...е затворен, знам.
През ноември туристите са рядкост.
Също както й през юли.
Елате, ще ви покажа стаята ви.
Семейната ни гордост,
Командир на 117-ти хусарски полк.
Мой прадядо.
Не са имали нужда от полка му в Аустерлиц.
При Ешмуул си е имал неприятности,
след като си отрязал ухото със сабята си.
А при Ейлу, точно преди да заповяда да се зареди оръжието,
решил да покаже на някакъв гренадир
как да борави с карабина и си отнесъл половината глава.
Обичам го този абсурден тип.
Баба ми казваше, че приличам на него и аз и вярвам,
предвид склонността ми да провалям най-хубавите моменти в живота ми.
Така, обиколката приключи.
Казват, че това платно
е рисувано в студио Джерико. Представете си!
Това е стаята ви.
Мога ли да остана до събота?
- Разбира се.
Аз самия трябва да свърша нещо в събота.
Вземете си одяла. И ако искате преместете се в друга стая.
Тази е добра, защото тавана не тече.
Чудесна е. Благодаря.
Тогава ви оставям.
Да ви дам нощна шапчица?
Не и за мен.
Не мога да пия, но бих искал.
Може да обядваме утре ако желаете.
Лека нощ.
Правя това от време на време. Не би трябвало, но ме поддържа във форма.
Няма нужда да се извинявате.
В днешно време няма голям смисъл.
Животът е едно спортно състезание.
Катерене на стълбища, гонене на автобуси, връзване на обувки...
Старите хора са като гимнастици.
Тренирали ли сте някога?
Никога.
Наистина ли?
Добре ли спахте?
Ще се видим по-късно.
Обичай е шерифът да черпи всички в бара.
Аз не съм такъв!
Аз съм от Лареми.
В Лареми казват, че съм яко копеле.
Кой каза Лереми, лайнярчета?
Следващия куршум е за теб, скапаняко.
От сега нататък, аз съм шефа тук.
Добре дошли в Туумстоун, каубои.
Ще ви накарам да се посерете от страх!
Вземи си тетрадката и пиши:
"При Поинт-Ньоф срещнах..."
Кой пее...
тази далечна песен?"
Садко е.
Не се тревожи, по късно ще ти обясня.
Обясни ми сега, тревожа се.
Произнася по едно изречение на ден. В десет сутринта.
А преди това?
- Обмисля го.
- А след това?
- Почива си.
- Как се справя с шофирането?
- Отлично.
Луйджи пристига утре.
Напълнял си.
Животът си тече.
"В градчето Арл, където Алискампс се ширят
"Където сенките се червенеят под цъфналите рози
"И светъл е денят,
"Пази се от сладостта на нещата."
Какво те заинтригува в това стихотворение?
Какво те изненадва?
"В градчето Арл, където Алискампс се ширят..."
Какво е толкова интригуващо тук? Париж си имат Айфеловата кула
А в Арл си имат Алискампс.
Не, той пита.
Какво пита?
- Къде са Алискампс.
В такъв случай трябва да има въпросителен знак. Да виждаш такъв?
Пропуснали са го.
Защото няма такъв!
Добре.
Ще поработим върху това пак следващата седмица.
Довиждане, сър!
Довиждане, синко.
"Пази се от сладостта на нещата."
Мислиш, че той би казал това?
Защо сладостта е толкова опасна?
Човек може да свикне с нея.
Не мисля, че нещата са сладки.
Добър учител ли си бил?
Нито един тормозен ученик за трийсет години преподаване.
Това е добре!
Не, не е добре.
Просто не знаеш как.
Искаш да кажеш, че мога да се науча?
Отпиваш една голяма глътка.
Давай, голяма.
Сякаш си жаден.
Отвори хранопровода.
Наслади се на топлината.
Как е?
По-добре.
Мога ли да те попитам нещо?
Разбира се.
Може ли ми дадеш някакви пантофи?
Да не те болят краката?
Никога не съм носил.
Е?
Целият ми живот е грешен.
И те също са нови.
Идеалните чехли са овехтелите,
които прилепват като втора кожа.
Опитай да се разходиш с тях.
Не така, за Бога. Влачи си краката.
Познавачът би ги носил подпетени
Не ти подхождат, но може да ги задържиш.
Като подарък.
Може да те помоля за услуга в замяна по-късно.
Това е целият ми живот, от първото ми бозаене до последната пура.
Всичките ли си прочел?
Да, почти.
В началото мразех книгите, но всички толкова ми натякваха,
че започнах да чета.
Беше подобно на откровение!
А ти четеш ли поне малко?
Рядко.
Много хора приказват куп глупости. Мисля, че ще се съгласиш.
И веднага щом го напишат, то става азбучна истина.
А това е лошо.
Още коняк?
Не тази вечер.
- Жалко.
Не си голям сладкодумник, нали?
Въпреки това, нямам нищо против. Разговорите са ми в кръвта.
Мога да продължавам до второ пришествие
Имаш ли татуировки?
Защо?
Мисля, че ако бях на твое място,
щях да имам татуировки. Орел, дракон...
Защото татуировката е...
Разбира се трябва да си...
Да излезем ли на терасата?
Имам тераса.
Спести ми репликите за безкрайността.
За кое?
Всеки, който излезе тук започва да говори за безкрайността.
И за това колко незначителен се чувства на фона на вселената.
Това ме вбесява.
Предполагам, че нямам чувства към Вселената
Звездите ме отегчават.
Очевидно всички ние имаме по една звезда.
Индиански фолклор?
Но, просто глупави поверия.
Какво ти предстои в събота?
Нищо, просто един бърз ремонт.
Едно нещо, което се отваря и затваря.
Клапа, която засича е достатъчна
да те извикат на ремонт.
Не ти се говори за това, нали?
Не.
Стандартна двойна врата,
две жалки камери за наблюдение,
персонал от няколко местни,
фасулска работа.
С фасул можа да се задавиш.
Не приличаш на себе си!
Не си надебелял
но си остарял преждевременно.
Нямаш ли нужда от мангизи?
Имам.
- Нали!
Не мърдай!
Пак ти!
- Живеем в малък град.
Искаш ли да ти кажа една тайна?
Имам ли избор?
Имам сметка тук от 40 години.
И знаеш ли какво винаги съм сънувал, че правя?
Спри да питаш неща, на които никой не знае отговора.
Банков обир!
Откакто си открих сметка.
Нахлувам с маска и патлак,
"Всички на земята!"
"Отворете сейфа или сте мъртви!"
Това ми качва адреналина. А при теб как е?
Не и при мен. С теб не сънуваме едни и същи кошмари.
Никого не убивам.
Всичко минава по план.
И никога не ме хващат.
Какво правиш с парите?
- Бахамските острови.
Всеки път на Бахамите.
Казина, бял ленен костюм, слънчев загар...
Бахамите!
Всъщност, веднъж наистина получих пари.
И то доста, след като майка ми почина.
Отидох в Париж да обикалям заведенията.
И?
- Заваля дъжд.
И не просто дъжд, а нон-стоп порой два дена.
Така, че отидох на кино.
Изгледах 11 филма.
Не ми струваше кой знае колко.
Да пръскаш пари е изкуство.
Обзалагам се, че си експерт.
Справям се.
Какво ще правиш по обяд?
- Нищо.
Ще те почерпя. Знам едно прилично заведение.
Иска ми се за профукам малко пари.
Кино "Рокси" беше ей там.
В него се целувах за пръв път. Трябва да е било романтично.
Тя си вкара езика чак в гърлото ми
и вероятно охлади страстта ми,
Дебелите и вълнени ръкавици, беше зима,
се опитаха да ме извлекат от киното за члена ми.
Трябваше да се съпротивлявам.
Няколко години след моята самотна, рисувана любов
не беше много сполучливо начало.
Пристигнахме.
Точно навреме.
Верлин. Как си?
Още две години.
Последният ми останал колега.
Другите не ги познавам.
Често ли идваш тук?
Обяд всеки ден през последните 30 години
за да избегна училищните столове.
Свършихме подлютените пържоли.
Омлет.
Картофки или салата?
- И двете.
А за младия господин?
За него същото, Нели.
Червено или бяло?
Червено, предполагам.
- Червено.
Тук не е идеалното място да споделяме тайни.
Опитай. Как свърши всичко?
Кое?
- Ти и момичето в киното.
Заряза ме,
в пълния смисъл на думата,
заради сина на портиера на спортния клуб.
Я не ме обиждай!
Не те обиждам.
- Голям левак си на пинбол!
Нищо не му каза.
Не. И знаеш ли защо?
Защо?
Защото са двама.
А сам човек може да се справи с двама само на кино.
Ето кога разбираш, че вече остаряваш.
Ако ми се бе случило преди време, сега щеше да ми се извинява.
Нищо не може да се направи.
А ние не сме ли двама?
Играят ми по нервите.
Върви и им го кажи.
Ако го направя,
за мен това ще означава ново начало.
Прав си да се колебаеш.
Не може ли да млъкнете?
Не може ли да млъкнете?
"Моята любима сега е в Китай
със родителите си стари
В крехка порцеланова кула
С кормораните от жълтата река."
Вие ми бяхте учител през 82-ра.
Жоузеф Писоно, четвърта година, B2.
А, Писоно!
Сега работя в "Кадоре", магазина за осветителни тела.
Все още ли преподавате поезия?
Да, но се пенсионирах.
Съжалявам, точно така.
И аз обичам малко поезията.
Благодарение на вас, вероятно
Получихте 18 точки от 20 възможни.
Не ми е дошло още времето, предполагам.
За това се иска кураж.
Опитвам се да си изпрося боя, а попадам на някой който ме харесва.
Да не би да предпочитате изпотрошени бутилки?
Щеше да е нещо, което да се помни.
Не беше кой знае колко трудно.
Само тъпанар би се прецакал.
Получи 2 години за това
и го пребиха от бой когато излезе.
Злопаметните копелета го чакаха.
Слушаш ли ме?
Не.
"Отмъщението е справедливост за нещастието".
10 часа. Нали ти казах.
Откачено, а?
Той обет ли е дал или е смахнат?
Така е откакто жена му го напусна.
Отдавна ли?
- Преди седем години.
Отказваме се, Мах. Няма да се получи.
Защо?
Работата е съвсем лесна.
Ти сам го каза.
Луйджи не е тук, този там е смахнат а ти си се угоил като свиня.
Твърде много става.
Да не си откачил? И по трудни неща сме правели.
Тогава сам ще го направя,
трябват ми пари.
Отрязахме ореха.
Беше болен.
- Добре.
Господин Гура, защо дори след като идвате
веднъж месечно в продължение на 20 години,
Никога не очаквам да ви видя?
Никой не помни градинарите.
Това трябва да е.
Защо имате два гребена и две четки за зъби?
Има два вида хора.
Едните казват: "Трябва да си купя четка за зъби,
старата я загубих."
Това са авантюристите.
Другите имат резервна четка.
А те какви са?
Предвидливи, в най-добрия случай.
Значи имаш по две от всичко?
Не, по три!
Като изключим бродериите,
имам всички умения, присъщи
на една добре възпитана млада дама от началото на 20 век.
А вие?
Музикален ли сте?
Навремето имах хармоника.
Тя е по-удобна при пътувания.
Странно, когато свиря
хората си мислят, че се забавлявам.
"Какви щастливи моменти прекарва зад пианото!"
Да свириш на пиано може да бъде отегчително до смърт!
Дори Бетовен?
Дори Бетовен!
А Шуман е най-зле.
Шуман, Боже мой!
Шопен мога да го понасям.
Почваш и свършваш за нула време. Как сте г-жо Шопен?
После забравяш проклетото нещо!
Но Шуман!
Пласт върху пласт сладникави глупости,
отгоре на всичко, напълно лицемерни.
Но аз харесвам Шуман. Моята провалена любов го харесва.
Тези неща въобще не са за теб.
Сякаш аз да подкарам спортен кабриолет.
С течение на времето,
все повече се питаш "дали" ще се случи, вместо "кога".
И още една увереност хвърля топа.
Толкова по-добре.
По дяволите, забравих хляба.
Имаш ли нещо против да идеш за една франзела?
Не, разбира се.
Мразя да карам друг, но не обичам да ходя.
Защо?
- Заради продавачката.
Какво й е?
- Стара история...
Да я чуем.
Всеки път като ходя там, тя ме пита,
"Нещо друго? Нещо друго?"
Един ден така ми писна, че и казах че е достатъчно,
и че ако исках още нещо, щях да и го кажа.
И?
- Когато пак отидох следващия ден,
взех си франзелата, платих я и знаеш ли какво ми каза?
"Това ли е всичко?"
Не я уби, нали?
Не, не. Сега купувам корав хляб от супермаркета.
Няма да се бавя.
Нещо друго?
- Това е всичко.
3 франка и двайсет.
Мадам?
- Един хляб.
Нещо друго?
Не, благодаря.
5 франка и 85.
Чудесно, благодаря.
Една франзела.
3 франка и двайсет. Нещо друго?
Нищо, благодаря.
Господине?
- Една франзела.
Не, нека да са две.
6 франка и шейсет.
Е?
Непоправима е.
Беше много мило, че излъга.
Продавачката.
Не ти го е казала. А на мен го казва.
Искаш ли малко?
Между другото,
защо купи две?
Има два вида хора.
Присъединих се към предвидливите.
Все още не си ми казал защо дойде?
Няма нужда
защото вече знаеш.
Знам, че имаш пистолети.
Банката ли е?
Ако се издъня, не искам да те въвличам и теб.
Не това ме тревожи.
Бих искал да ти помогна.
Предполагам, че се изисква прецизно планиране.
Имаш нужда от опит.
Много по-просто е отколкото си мислиш.
Влизаме, взимаме оборота и изчезваме.
Събота ще е натоварен ден!
Може да си сигурен!
Точно така. Утре в 8.
Аз също.
Обичам да си пийвам с теб.
Това заздравява отношенията.
Алкохолът е ключът към общуването.
Утре ще пием трима.
Жена?
Мой ред е да те помоля за услуга в замяна на чехлите.
Няма проблем. Ще спя на друго място.
Не, не е това.
Ако е възможно,
Бих искал да те помоля,
Ако е възможно, разбира се,
да...
- Слушам те.
Какво да си представям?
Защо трябва да си представяш нещо?
Просто си помислих, че...
Като начало си мисли, че е консервна кутия.
А става ли да си представям, че е градинаря ми?
Не забравяй също консервната кутия.
Не уцелих.
Това е достатъчно ясно.
Поеми си въздух и опитай отново.
Този път беше по близо, нали?
Милиметър или километър, все е пропуск.
Сигурно си надарен.
Не.
Упражнения достатъчни ли са?
И това не е.
Какво тогава?
Никой не знае.
Може би липса на състрадание.
Ръката ми не е ли прекалено схваната?
Намери стойката, която ти е удобна.
Имам един въпрос.
Твой ред е да питаш.
Започва да ми става навик!
Добре, слушам те.
"При Поинт-Ньоф срещнах аз..."
"Кой пее таз далечна песен?"
Случайно да знаеш останалото?
"При Поинт-Ньоф срещнах аз..."
"Кой пее таз далечна песен?"
"Лошо закотвена лодка или самарянска метростанция"
"При Поинт-Ньоф не срещнах аз..."
"ни куче, ни пръчка, ни знак"
"Жалко за тез в отчаяние"
"които тълпата отблъсна..."
Знаеше ли я?
Чух я веднъж и исках да науча останалото.
Учениците ми не горяха от желание да го научат.
Трябваше всеки ден да ги задължавам.
Да рецитирам ли останалото?
"При Поинт-Ньоф срещнах аз..."
"седейки на топлите камъни,"
"въздухът, който шептях"
"Мечтата, която ме водеше."
Твърдо ли си решен за съботата?
А, ти?
Нямам избор.
Нито пък аз.
Имаш ли тази книга в къщи?
Тази със стихотворенията ли?
Сигурно. Не знам къде.
Няма значение.
Всъщност, предпочитам така.
Добре е човек да не знае цялото стихотворение.
Още не съм се решил.
От какво зависи?
От това дали един човек ще пристигне или няма.
Г-н Манескю?
За рентгена ли сте?
Оттук, ако обичате.
Рисуването те подлудява.
Да се ровиш в детайлите също.
Осенила го е идеята за преливащи цветове
и доминиращи нюанси
но по пътя е загубил лудостта си.
Принизил е изкуството до най-низката точка.
И ето го тук, вместо в Лувъра.
Защо не дойде навреме?
Навреме дойдох, но не бях много адекватен.
Реших да изчакам малко.
Бях срещнал една бутилка по-рано.
А не мога да отлагам такива срещи.
И как беше в изтрезвителното?
Една голяма далавера.
Още повече, това ме връща към водните бои.
Бях забравил всичко това...
Взаимодействието между водата и случайността.
Макс тук ли е?
Да, с един шофьор. Сам го е избрал.
Тогава няма проблеми.
Ще ги разбием.
Ще им разкажем играта.
Виж го тоя идиот.
Стигнал е границата на палитрата си,
с този червеникаво-кафяв нюанс и си е заминал с есента.
Можеш ли да останеш трезвен два дена?
Това е цяла вечност.
Поне до събота.
Вечността винаги свършва в събота.
Какви са оценките?
По 200 бона на калпак.
Не може да се оплачем.
Да пием за това.
Шегувам се.
Шегичка бе, става ли.
Нещо друго?
Ако нямах такава сестра като теб,
никога нямаше да се справя с куфарите.
Още един чифт чорапи.
Тези няма да ти трябват.
Там ще ти дадат пижама.
Не предпочиташ ли електрическа самобръсначка?
Не, не
Чехлите ти.
Там са с теракот
и ще се радваш да ти е топло на краката.
Написах завещание.
Защо казваш това?
- Познай.
Не трябва да говориш за това.
- Трябва.
Какво значение има?
Всичко завещавам на теб, въпреки че ме ядосваш.
Къщата също.
Ще си в къщи след седмица.
Слагам ти и одеколона...
Защо правиш това?
- Кое?
Казваш това, което правиш.
Това което опаковаш.
Винаги отваряш вратата с думите "Ще отворя вратата."
Не може да ти се угоди.
Може. Но всичко това е досадно.
Да не би да ти досаждам?
От както се помня.
Откакто бяхме деца.
Защо сме такива сега?
Какви?
Никога не се преместихме от тук.
Ти се омъжи за един никаквец, който ти направи две кретенчета.
Няма да ти позволя да говориш така.
Ще го кажа, щом искам.
И ти го кажи, ако го искаш.
Погледни ме.
Фернанд е никаквец, нали?
Няма да ти позволя!
От 30 години си мечтаеш да го кажеш!
Давай. Ти обичаш да говориш.
Какво ще промени това?
И на двамата ще ни стане добре
ако кажеш нещо различно от "каква хладна вечер" поне веднъж.
Хайде, кажи го.
"Фернанд е дебел копелдак."
Не мога.
Разбира се, че не можеш.
Никога не сме казвали това, което мислим. Нито веднъж.
Той съсипа живота ти с неговите умалени модели,
вратовръзки и дребни амбиции.
Ти никога не му каза да се разкара?
Той дори не те чукаше.
Спри! Никога не съм те виждала такъв.
За жалост!
Какво се случи с нас?
Бяхме нормални деца, играехме на обикновени игри
но един ден замръзнахме в една поза и се превърнахме в мумии
Защо?
Операцията те тревожи.
Ще дойда да те видя.
Той е дебел копелдак."
Тотален копелдак!
Така е по-добре.
Така е по-добре!
Здравейте, г-н Дусю.
Още не е зима,
а днес почти пуснах отоплението.
Добре, че поне все още е сухо.
Обичайната подстрижка?
Не, нека да променим.
Промяна?
Вземи я по-късо.
Как по-късо?
По-късо, значи не по-дълго.
Модерна?
Без път.
Без път?
Сигурен ли си, че не искаш "канадска ливада"?
Нещо средно между "току що излязъл от затвора" и "футболен играч от световна класа".
Може да пробвам и козя брадичка.
Козя брадичка?
Но ще оставим мустаците.
Благодаря ти.
Щеше да ми е жал да ги махна.
Не бих могъл да го направя.
Наистина не бих могъл.
Вече нищо не ме изненадва.
Младия Кевин ме помоли да му обръсна главата. Видял го по телевизията.
Но ти няма да отиваш чак толкова далеч, нали?
Проправям пътя на нова мода.
Кой знае накъде води.
Наистина, накъде ли?
Имам урок при г-н Манескю.
Няма го.
Ще се върне ли?
Днес аз ще го замествам.
Какво учиш при него?
"Еужени Гранде" всеки петък.
И какъв е сюжета?
Няма голям сюжет.
Винаги има сюжет.
Всяка книга има.
Чел ли си я?
Да.
Значи трябва да знаеш.
Коя е Еужени Гранде?
Едно момиче.
Добро начало.
И какво прави това момиче?
Чака.
Кого?
Мъжът, който я обича.
Дълго ли чака?
Цялата книга!
Какво би направила тя в днешно време?
Не знам.
- Днес какво би направила?
Би се обадила по телефона.
И още какво?
Не знам...
Ще му поиска снимка.
Видя ли. Може да се справиш.
Без телефон или снимки,
как може да го помни?
С паметта си.
Как свършва книгата?
Той не се връща никога.
Знаех си...
А тя продължава да се надява.
Какво мислиш за нея?
Че е търпелива.
А аз мисля, че е прекрасна, а ти?
Да.
Казваш го, без наистина да го мислиш.
Хората днес не могат да чакат толкова дълго.
Какво да напиша?
- Нищо. Защо да пишеш?
Помисли върху това.
Ако Еужени Гранде имаше телефон, какво би станало?
Това ли ми е домашното за следващата седмица?
Точно така.
За следващата седмица.
Довиждане, господине.
Довиждане, малкия.
Заради всичко това,
забравих, че имам урок. Няма значение.
От два дена живее при теб?
Утре си тръгва.
Това е Вивиан.
Запознанствата са смущаващи.
На са ли? И не се чувстваш смутен?
Не.
Нито пък аз.
Запознанствата ме карат да се чувствам сякаш ме викат при директора.
По къси панталонки?
Ще ни донесеш ли нещо за пиене?
Не знам защо поиска да се срещнем.
Нито пък аз.
Мисли си, че всеки когото харесва ще се справи.
Може й да греши.
Той е истински оптимист.
Не е много забавен, но е оптимист.
А ти?
Държиш ли на него?
Една стара любовна история не се износва никога.
А и не е твоя работа.
Така, значи?
Разчупваш леда?
На парчета!
Тих, малък град.
И много доверчив.
Верен ли си?
Свикнали сме един с друг. Има и известна обич също така.
Тази вечер не я покани заради обичта, нали.
Тя вече не ме смущава. Това все пак е нещо.
Обичам те.
Чао, скъпи.
Е?
- Взел ги е.
Нали ти казах. Синът и се явява на изпити.
Оценките му не са достатъчно високи, за да се класира в най-добрите училища.
Кажи и, че не ти пука.
Но на мен ми пука!
- Не, не ти пука.
Той иска нежност и секс,
а не новини за хлапето ти.
А вие?
Какво аз?
- Какво искате?
Да забъркате каша?
Вивиан!
Държите се сякаш ревнувате.
Просто слагам нещата по местата им.
Франсоа?
Все още ли си тук?
В колко часа е тройният утре?
- "В 10".
5, 6, 7 и край.
Вивиан печели всеки път когато играем.
Отивам да разтребя.
Не бях прав преди.
Старата любовница трябва да е утеха.
- Точно така.
Така е от 15 години.
Откакто майка ти почина?
- Разбира се.
Можеше да се ожениш.
Веднъж наистина размишлявах върху това
Предполагам, че често си сменял жените.
Най-накрая става уморително.
Съвсем същото!
Бих искал да плавам от една непозната жена към друга.
Да изследвам различни континенти,
да не пускам никога котва, нови острови...
Жените не са това, което бяха.
Все пак, да откриваш и изследваш нови възможности...
Най-накрая оставаш без думи.
Какво мислиш за Вивиан?
Нищо не мисля, тя е твоя.
Да идем да направим една последна разходка до терасата?
Това е любимото ми място.
Тогава нямаше толкова къщи.
Обичах да вдишвам въздуха и да чувствам света като свой.
Каква грешка!
Така, че спрях да живея преди да остарея.
Знаеш ли защо жените не те гледат?
Защото не искат да ме виждат!
Не виждаш ли, че изглеждаш фантастично? Погледни се!
Погледни всичко това.
Всичко е тук.
Ставаме все по ценни с времето, не го ли виждаш.
Ако гледаш на това по този начин...
Това е единствения начин.
Единственият правилен начин.
Видях една твоя снимка правена някъде на запад.
Къде е това?
Невада.
Не започвай отново. Никога не карай една дама да чака.
Да не те изхвърли?
Не.
Имам едно предложение за теб. Честно предложение.
Казвай.
Мога да ти дам пари.
Това е само една малка банка. Плячката няма да е голяма.
И така, аз ти давам пари.
Може да ми ги върнеш по-късно.
Наистина нямам нужда от тях.
Не.
Е, добре.
Поне опитах, както се казва.
Благодаря ти.
"Докторе, утрешната операция ще бъде във 2-ра операционна. Лека нощ.
Познавах хора като теб.
Единствено могат да забъркват каши.
Със сигурност не носиш щастие.
И жените го знаят.
Бедата е там, че не могат да устоят.
Лошите момичета се изкушават.
Сигурно съм твърде стара за това. Трябваше да ти кажа.
Обичаш ли го?
Той ми каза, че никога не задаваш въпроси.
Тогава забрави, че съм те питал.
Вече забравих.
Изглеждаш зелен.
От осветлението е.
Може да хванеш местния влак в 9:15.
Моля те, хвани го.
Не.
Намерих книгата.
Онази със стихотворенията.
Излъгах те за снимката.
Не е правена в Невада,
а в един цирк.
Бях каскадьор 14 години.
Слушаш ли?
Да.
Скоро ще се върнеш към всичко това.
Към твоят прекрасен, тих живот,
както преди.
Безкраен низ от вечери.
Трябва да тръгвам.
Не си си изял всичко.
Не мога да пропусна началото.
Предполагам, че си прав.
Благодаря ти, че ме подслони.
Жалко, че днес съм зает, иначе щях да ти помогна.
Щеше да ми достави удоволствие.
Мога да се обадя в болницата и да кажа, че съм болен.
Дали ще мине номера?
Утре ще си като нов.
Благодаря за уроците...
Благодаря за книгата.
И за чехлите.
Благодаря за свежия въздух.
Ако някога ти попадне излишна пощенска картичка, спомни си за мен.
От Невада ли?
Задължително!
До скоро.
Ето стаята ви...
Това е банята.
Гардероб за дрехите...
Това е звънецът. Звънете ако се нуждаете от нещо.
Може да влезете.
Ние ще изчезнем като векове и гълъби.
Горе ръцете!
Не мърдайте!
На колене!
Сейфът!
Върви! Ще те прикривам!
Мърдай!
- Какво става по дяволите?
Това копеле Макс!
Превод и субтитри: I. Ivanovv 25-26.07.2003