ALF - 01x02 - Stranger In The Night (1986) Свали субтитрите
Лин, ще закъснеем за подаръците.
Някой да е виждал жълтата лента.
Де да знам. Каква е на цвят?
- Направо се утрепах!
- Направо ме утрепа!
Хайде, Браян. Време е за лягане.
Е, хайде Алф. Утре пак ще играем.
А, ето я и лентата, обаче е малко.... мокра.
А, щях да ти казвам. Свършиха конците за зъби
Дали ще намеря ленти без месо по тях?
Не и в това чекмедже.
Сигурно имам "безмесни" ленти в гаража.
Остави. На блендера не му трябва лента
- Добре, имаш ми номера, нали?
- Няма проблеми, Браян ще си легне,
аз имам достатъчно за четене, а съм сигурен, че Алф ще намери какво да прави.
Гледай да не си намира.
Аз ще го вдигна.
Не се безпокойте за стария Алф. Тази вечер ще има "Психо"
А, между другото, пуканките ни са привършили.
Ще ги сложа в списъка с покупките, точно до конците за зъби.
Чувствам, че няма да притичаш набързо.
Добре де. Ще обера трохите по дивана.
Готова съм. Какво мислиш?
- Роклята е страхотна.
- Благодаря.
- Уили, тръгваме.
- Почакайте, обади се Хърб от офиса.
Компютъра се е скапал. Файловете ги няма. Трябва да ги възстановя от архивите.
- Сега ли трябва да отидеш?
- Нямам избор. Отчета ни трябва за утре.
Скъпи, не можем да оставим Браян сам.
- Аз съм тук.
- Може и да го взема с мен.
- Утре е на училище, трябва да си ляга.
- Аз ще остана.
- Не можеш. На сватба си.
- Аз не съм.
Какво ще правим сега?
Хей, ами аз?
- Какво ти?
- Мога да остана с Браян.
- Какво ще кажеш?
Дали да поверим сина ни на извънземен който гледа "Психо" в другата стая?
Няма проблеми. Просто ми оставете ключа от барчето.
МАКС РАЙТ
АН ШЕДИЙН
АНДРЕА ЕЛСЪН
БЕНДЖИ ГРЕГЪРИ
А Л Ф
- Г-жа Акмонек ще бъде тук след 5 мин.
- Слава богу!
Чао.
- Значи, тук ще бъде затвора ми.
- Не е затвор.
- Това е нашата спалня.
- За едни спалня, затвор за други.
Е, има с какво да се занимаваш. Ето ти списания и един пъзел.
Счупен е!
Това му е идеята. Ти трябва да го сглобиш.
Защо, да не съм го чупил аз?
Ето ти и любимия комикс: "Шона, метресата на вселената"
Не искам Шона, искам г-жа Бейтс.
Ще гледаш "Психо" някоя друга вечер.
Ако обещаеш, че ще стоиш далеч от г-жа Акмонек,
може би за в бъдеще ти ще наглеждаш Браян.
Не си играй с чувствата ми, Уили.
Не си играя.
- Мислиш ли, че ще можеш да се справиш?
- Тя никога няма да узнае, че съм тук.
Аз ще отворя.
- О, Алф.
- Просто се шегувам.
Какво стана с чувството ти за хумор?
- Спасявате ми живота, г-жо Акмонек.
- О, моля те. Викай ми Ракел.
Удоволствието е мое. Тревър гледа мач, така че така е идеално за мен.
- Ще дават "Психо" по девети канал.
- И аз така чух.
- Уили, да имаш проблеми със съня?
- Не, защо?
Не че си вра носа, но напоследък телевизора ви е включен до доста късно.
Сега като стана дума, май наистина имам проблеми със съня.
Прави ми впечатление и колко много боклук изхвърляте напоследък.
Ако не те познавах толкова добре щях да си помисля, че укривате бежанци.
- Ами като не мога да спя - ям.
- И моят Тревър е така.
Тази лампа нова ли е?
Г-жо Акмонек, трябва да тръгвам. Ето ви номера, ще ме няма час - два.
Не се притеснявай.
И ако може да не влизате в спалнята. Доста е разхвърляно.
Както кажеш.
Да не съм влизала в спалнята. Че аз да не си вра носа навсякъде.
Междувременно, докато бях в спалнята и довършвах пъзела ...
... дочух зловещите звуци от филма който толкова исках да гледам.
Едно нещо мога да ви каза за тези пъзели. След час си отново гладен.
Ало, "Пици по домовете" ли е?
Искам да поръчам една голяма, специалитет, за вкъщи.
Хемдейл No.167
"Граци". Извинете, но бихте ли могли да я оставите под дъба в задния двор.
Откъде да знам. 'Щото съм суеверен.
Реших да изляза и да почакам за пицата вън. Голяма грешка.
Тревър, идвай бързо. Мисля че има някого в къщата.
- Къде се забави толкова?
- Дойде реда на "Доджърс".
- Кажи сега какво има?
- Мисля, че има някого. Чух писъци.
- Не ме буди като се прибираш.
- Не беше телевизора.
Писъка дойде от спалнята.
- Мoжe да е била котката.
- Котките не издават такива звуци.
- Може да е разгонена.
Звучеше като да е човек и дойде от тази стая.
Добре де. Влизам. Ако не се върна, можеш да си намериш любовник.
Пробвах, заключена е.
- Сега пък е отворена.
- Стига с истериите.
Страх ме е. Уили ми каза да не влизам в тази стая.
- Я погледни в банята.
- По дяволите.
- Тревър, какво има?
- Сядалото им е от ония, меките.
Да си вземем и ние, Ракел. Писна ми да живея в средновековието.
Хайде провери и прозореца.
Ето. Заключих го. А сега, ако нямаш нищо против отивам да си гледам мача.
Аз пък исках да се прибера в спалнята и да се почистя от бодилите.
Една лека закуска щеше да закрепи положението докато дойде пицата.
За нещастие и на Лъки му бе хрумнала същата идея.
"Пици по домовете".
Една голяма сицилианска. Ето ви пицата.
Не можах да я оставя под дървото. Фирмена политика.
- Нищо не разбирам.
- Последния път като я оставих под дърво,
една катерица умря.
Не искам да плащам за пица която не съм поръчвала.
Вече е платено за нея.
- О, в такъв случай....
- Ами бакшиша ми?
- Това стига ли?
- Разбира се.
В някой щати могат и да стигнат за уличен телефон.
"Могат и да стигнат за телефон."
- Тревър, да си поръчвал пица за тук?
- За какво ми говориш?
Случи се странно нещо. Донесоха пица за която вече е платено.
- Какво, имаш пица ли?
- Точно така.
Идвам веднага.
Изчезнала е!
- Не е за вярване, обаче изчезна.
- Какво изчезна?
- Пицата.
- Дори едно парче ли не ми остави?
Не съм я яла. Просто изчезна.
Тревър, нещо става тук. Първо виковете а сега и изчезналата пица...
Глупости. Ето я пицата - на тезгяха.
- По търговците! Върнала се е.
- По търговците?
- Да върнала се е!
Вкусотия!
Можеше да е малко по-топла.
- Гледай тук мача. Не ме оставяй сама.
- Спокойно, Ракел.
Не съм те виждал толкова зле от слънчевото затъмнение насам.
Добре, тогава кажи ми къде беше изчезнала пицата?
Имам по-добър отговор. Ще ти кажа къде отива.
Правех какво ли не, за да убия времето.
Едно беше сигурно, синьото не ми отива.
Ало.
- Защо вдигаш телефона?
- Защото живея тук.
- А къде е г-жа Акмонек.
- Тя живее до нас.
Знам къде живее. Къде е сега?
Откъде да я знам. За последно я видях да ми отмъква пицата.
Обадих се за говоря с г-жа Акмонек.
Ей сега ще я извикам.
- Не, не мърдай от там. Пак ще звънна.
- Както искаш.
Деца ...
Ало.
- Защо вдигаш телефона.
- Защото звъниш, бе човек.
- Наред ли е всичко.
- Всичко е окей.
- И котака също ще се оправи.
- Какво му се е случило?
Заклещих му опашката с вратата на хладилника.
Какво правеше в кухнята?
Трябваше да вляза през задната врата защото паднах през прозореца.
- Какво правиш сега? Къде си?
- Облякъл съм синя рокля и съм в спалнята.
- Не мърдай оттам!
- Къде да ходя, нямам подходящи обувки.
Прибирам се.
Трябваше да го заключа в гаража.
Деца ...
Браян, това ти ли си?
Ало, услуги ли е? Какъв е номера на 911.
И тогава се случи...
Той влезе в живота ми.
Отначало помислих, че е Дядо Коледа.
После обаче се светнах.
Дядо Коледа не би ми вонял на бъчва.
Освен това той започна да си пълни торбата с чужди вещи.
Уплашен бях до смърт, но знаех, че трябва да направя нещо
В този момент осъзнах, че аз съм мъжът в къщи.
Извинете, господине, може ли да поговорим?
- Кой каза това?
- Аз
Бихте ли приели конструктивна критика. Това което правите не е редно.
Сигурно е от онези говорещите кукли.
Така ли? А говорещите кукли мърдат ли си устните?
- О, г-жо Акмонек, недейте.
- Г-н Танер, слава богу, че се прибрахте.
- Такава зловеща вечер.
- И аз така подочух.
- Не г-жо Акмонек.
- Не знам къде съм вече.
- Дано полицията пристигне скоро.
- Полиция?
Странни работи стават в къщата тази нощ. Особено в спалнята ви.
- Лин, направи чай на г-жа Акмонек.
- Добре мамо.
Елате, г-жо Акмонек. Какъв предпочитате - билков или обикновен?
Предпочитам скоч.
- Е, как беше?
- Какво по дяволите...
- Алф, защо си облякъл роклята ми?
- Извинявай, мислех, че е на Лин.
Този път прекали. Пропиля всичкото ми доверие към теб.
- Мога да обясня.
- И какво обяснение би дал за това?
- Вкарах един престъпник в правия път.
- Какви ги говориш?
Уили, няма я кутията ми с бижута.
- Няма ги ръкавелите... и часовника ми.
- Няма ми старинната брошка. Къде са?
Сигурно в някоя заложна къща.
Виж. Наистина е имало крадец в къщи, нали Алф.
Даже двама. Единия ви взе бижутата а другия ми отмъкна пицата.
Полицията дойде. Какво си направил Алф?
Да бе. Обвинете сега оня с роклята.
Стой тука тихичко и съблечи тая рокля.
Добре, но трябва да те предупредя - отдолу не нося нищо.
Г-н и г-жа Танер. Отзовахме се на вашето повикване.
Можете ли да идентифицирате вещите?
- Това ми е кутията.
- Ето ми ги и ръкавелите.
Този човек настигна колата ни и твърдеше че е откраднал това.
- Заслужавам максималното наказание.
- Спокойно, приятелче.
Можете да дойдете в участъка и да си ги приберете... ако ги искате.
- Щом се налага.
- Добре. Хайде да тръгваме.
Питайте го, нали обещахте.
Твърди че бил видял някакво грозилище с голям нос...
... и носеше синя рокля.
- Каза, че говорело.
- Заклевам се, че беше така.
Благодаря, Лин. Вече ще си ходя. Може ли?
Е, поне не може да пледира за невменяемост. Лека нощ.
- Уили...
- Знам какво си мислиш...
...но нали се разбрахме. Вече всичко е наред
Няма ли някой да ми разкопчее ципа?
Превод и субтитри: Борислав Тодоров dcl@abv.bg