ALF - 01x01 - Pilot (1986) Свали субтитрите
Чакай, просто ще го спра.
Какъв е този шум?
О, боже!
Това е в инфрачервения обхват. Засякох нещо в космоса.
Пулсар или сателит.
Ехо, тук е К726ХАА, чувате ли ме?
Отговарят, но не знам на какъв език.
- Защо не го изключиш?
- Не мога. Сигнала е твърде силен.
- Уили. Какво е това?
- Боже, не може да бъде!
Защо изгасна осветлението?
- Тате, виж какво има на небето!
- Какво става?
Приближава бързо, затова по-добре ще е да...
Имаме си гост.
МАКС РАЙТ
АН ШЕДИЙН
АНДРЕА ЕЛСЪН
БЕНДЖИ ГРЕГЪРИ
А Л Ф
- Ето го, идва!
- Не се отделяй от мен, Брайън.
Боже колко е космато!
- Да го сложим тук.
- Не на канапето!
Лин, разчисти масата. По-бързо, че е тежко.
Тежко и космато!
Не е за вярване. Какво ли е?
Истинско извънземно!
Уили, какво е?
Не знам. Браян е прав. Това е ALF.
- Какво?
- A.L.F. Това е съкращение за алтернативна форма на живот.
Може ли да спи в моята стая?
Не , то няма да спи никъде. Нали няма да остава?
Защо не, И-ти остана.
Извънземното беше на филм, а това тук е истинско и лежи на нашата масичка.
Това е невероятно. Направо удивително.
След всичките години на чакане и надежди за извънземни форми, а сега и това...
Това е чудо. Като сбъдната мечта е
- Трябва да се отървем от него.
- Безусловно!
Не знаем нищо за него. Може да е опасно, или заразно, или злонамерено.
Може да е какво ли не. Майка ви е права. По-добре да съобщим за него.
- А ако му направят нещо.
- Ами да, ако го боцкат с игли?
Не, не вярвам. Нали Уили?
Биха могли. Не мисля че ще го направят, но биха могли.
Виждам че ви е забавно, но нямаме избор. Трябва да съобщим за това.
- Мога ли и аз да предложа?
- Да, разбира се, защо н...
Ами ако няма много да ви притесня, какво ще кажеш да ми оправиш кораба?
Ехо, следи ми устните.
- То говори.
- Тежко е, космато е и говори.
Добре. А сегa ще ми оправиш ли кораба за да разкарам дебелото си космато дупе.
Не съм сигурен, че мога да поправя кораба ти.
- Поне не сега, в тъмното.
- Да бе, можеш да сложиш лампа
- Винаги съм си го мислил но знаеш как е, хващаш едно, започваш друго...
- Уили!
- Извинявай, но толкова прилича на човек.
- Хайде да не се обиждаме.
Мисля, че не трябва много да се сближаваме с него.
Тя е права. Първо да закусим, а после ще се сприятеляваме.
- Закуска? Каква закуска?
- Котка имате ли?
- Ти ядеш котки?
- Не можеш да ядеш Лъки!
Никакво ядене на котки! Не и в този дом.
Добре де, добре. Ами котешка храна става ли?
Можем ли да му дадем, мамо?
- Моля те.
- Моля те.
Добре, но някоя смачкана.
- Хайде, Алф.
- Идваме с вас.
- Не е ли удивително.
- Слез за минутка Уили.
Имаме извънземно у дома, което яде и котешка храна, и котки.
Да тази ще свърши работа.
Добре, дай ми само 1 ден. Ако не се справя с него, ще съобщим на властите
Добре.
Признавам, че е доста бърз.
- Добро утро.
- Добро утро.
- Уили!
- Уили!
- Какво става там?
- Нищо, просто си викаме.
- Мръдни се!
- Няма проблеми.
Ще ти го кажа така Уили: не мисля, че ще се получи.
Аз ще се погрижа. Всичко е наред и под контрол.
Интересно решение.
Хайде, идвай тук до мен. Трябва да обсъдим някои неща.
Хей, ама ти май съвсем си сляп.
- Би ли ми ги върнал?
- Няма проблеми.
Трябва да знаеш, че Кейт е много изнервена от цялата ситуация.
Абсолютно! Коя е Кейт?
- Кейт е жена ми.
- А да, тя хърка.
- Тя не хърка.
- Лъжец ли ме наричаш?
Просто стой на страна. И се опитай да си по-деликатен.
- Няма проблеми.
- Това не е деликатно ами напротив.
Да се поуспокоим малко. Ще караме на малки стъпки.
Нямаш нужда да се бръснеш. И така си добре.
Искам да правя всичко което правиш и ти. Ти си моят идол.
- Сега ще взема душ.
- Брой ме и мене.
- Бих желал да съм сам.
- Недей да използваш всичката топла вода.
- Би ли имал нещо против?
- Въобще не гледам.
И стой далеч от прозореца. Имаме много любопитна съседка, г-жа Акмонек.
Акмонек? Звучи ми като правописна грешка.
Просто гледай да не те види, защото може да те издаде.
Тревър, има ли нещо като кръстоска между кенгуру и мравояд?
Престани да се анализираш.
Не говоря за мен, а за онова нещо което ме гледа от задния им прозорец.
Какво? Нищо не виждам.
Преди секунда беше тук и мисля че се бръснеше.
Да, бе. Аз пък съм Шон Пен.
- Кърпа!
- На мен ли говориш?
Да. Подай ми нещо да се избърша.
Имаш го.
Това ще свърши ли работа?
Няма проблеми.
Алф, би ли ми подал френския ключ?
- Алф!
- Как върви работата горе Уилям.
Да ти кажа честно, малко помощ би ми дошла добре.
Не разбирам много от тези неща.
И аз също. Просто завъртам ключа и то тръгва.
Ще ти дам ключа, тате.
- Хей, Лин, имате ли телефон тук?
- Не, защо?
Играта на KLVZ. 50-тия обадил се печели ново "Порше".
Почакай. А, забрави. Трябва да имаш книжка.
- Френския ключ, моля
- Аз имам шофьорска книжка.
- Бързо. Как се казва песента?
- Ключ, моля!
- "Роден в Америка"
- Нищо чудно, че не я знам.
- Аз ще се обадя.
- Ключ!
- Какъв е номера?
- 311 555 98...
...Ключ!...
...45.
- Извинявай, тате.
- Благодаря ти.
Алф, мисля, че ще е по-добре да се свържеш с твоите...хора.
Опитвал съм. И пак, и пак. Безнадеждно е. Нека си го призная.
В капан съм. Никога няма да видя отново пурпурната страна на моята планета.
Преигравам ли?
- О, Алф, какво да те правим?
- Ами, ще се наложи да ме обичате.
- Ще си те обичаме.
- Виж какво ако няма да помагаш...
- Аз се махам.
- Ако имаш нужда от мене, ще съм в къщи.
- Няма да имам нужда от теб.
- Е, аз пак ще съм си в къщи!
- Хей, Лъки. Мой човек!
Хващате ли "Улица Сезам" на вашата планета?
Не, и да ти кажа честно и тук не я "хващам".
Ако сте се досетили, че това е крава в метрото, сте познали.
Супер. Това всичкото, само на буквата "I" и то за 1 ден.
- Ще отида да си взема нещо за пиене.
- И аз.
- Къде отивате?
- Да си вземем нещо за пиене. Пресъхнали сме.
Добре, но никакви безалкохолни и сокове преди вечеря.
- Да, госпожо.
- Да, госпожо.
Ама, че цербер.
- Казах никакви безалкохолни.
- Това не е безалкохолно, ами бира.
- Между другото, на привършване е.
- Какво? Я ми ги дайте!
- Внимавай, неговата е още пълна.
Сега ме слушай внимателно Алф. Не позволявам такова поведение в къщи.
Това момченце е само на 6. Той не трябва да пие бира. Ти също.
Не знам как е на Морк или както там ти се казваше планетата...
...Мелмак.
- Какво?
- Мелмак. Така се казваше моята планета.
И от това беше направена.
- Как така "беше"?
- Е, ами виждаш ли Кейт,... госпожо.
Мелмак е история.
Да не би да искаш да ми кажеш, че не можеш да се върнеш на Мелмак?
Тя експлодира.
Това беше моята улица.
Ако Уили поправи кораба, предполагам че бих могъл да започна наново някъде
на изоставен, пълен с кратери астероид и да прекарам остатъка от живота си.
Не Алф. Ние искаме да си с нас, нали мамо?
Браян, опитай се да разбереш...
Хей, хлапето иска да остана.
- Би ли ни извинил.
- А да. Няма проблеми.
Не можем да го крием вечно. Аз не мога да продължавам така.
Да го наблюдавам постоянно и да се чудя какво прави всеки един момент.
Но той ще е послушен. Няма вече да нарушава правилата, нали Алф?
Честен кръст.
Как си, Лъки? Виждаш ли? Няма проблеми.
- О, не. Кой ли е?
- Не знам.
- Не отваряй мамо, моля те.
- Браян, ще отворя вратата.
- Не.
- Сигурно е г-жа Акмонек, но ако не е...
- Не е тя.
- Какво?
Не е г-жа Акмонек, освен ако не е влязла току-що в армията.
Някакъв военен е.
Ами ако иска да ни вземе Алф.
Не знам, но ако реша че е правилно да го предадем, трябва да ме разбереш.
Да, мамо.
Не сме в къщи.
- Оправи ли кораба.
- Не можах. Просто нямам нужните части.
Топката е в твоята половина.
- Г-жа Танер.
- Да.
Аз съм Дарнел Валънтайн от отдела за борба с извънземни, база Едуардс.
- Имате ли нещо против да вляза.
- Да.
Добре тогава. Г-жо, получихме анонимна информация, че укривате извънземно.
- Извънземно същество!
- Да. Космато, високо около метър.
- А дали е опасно?
- Ще ви кажем когато го изследваме.
А какво ще му правите в лабораторията?
Обичайният набор тестове. Ще видим как реагира на прекомерна топлина,
ниски температури, високо напрежение, токсични субстанции, болка, безсъние,
инокулация - това са иглите, и разбира се - дисекция.
- Защо просто не му изтръгнете ноктите?
- О, още не съм свършил.
Няма нужда. При нас няма никакви извънземни.
- Добре, тогава. Приятен ден.
- Извинете, кой ви даде нашият адрес?
Както казах и на г-жа Танер, тази информация е напълно Акмо... анонимна.
Довиждане.
- Благодаря ти мамо.
- Благодаря ти мамо.
Да, Благодаря ти... мамо. Обожавам тази жена.
Да видим как ли се включва.
Почти като у нас.
Ехо. Чува ли ме някой. Ехо някой от Мелмак.
Скип, Лари, Мъфи. Гордън е. Не знам дали ме чувате,
но просто искам да знаете, че съм добре.
Живея при едни които се наричат семейство.
Почти същото е като стадо, само че по-малко.
Да, и единия се казва Уили. Има добро сърце и е много умен
за някой не толкова космат. Има и съпруга - Кейт.
И чуй това, косата й е същия цвят като моята.
Само дето нейният е естествен.
Имат и две страхотни дечица, които ме обожават.
Така че всичко е наред. Но искам да ви кажа нещо.
Вие наистина ми липсвате. И като си помисля, че може никога да не се видим,
сърцето ми се къса. Така че ако можете, опитайте се да се свържете с мен.
или направо идвайте насам, да ви запозная с тези приятни хора.
А после, можем да им излапаме котката.
Когато идва реда на дроида, той казва: Да ти кажа честно, бих се чувствал
по-добре дори тя да е на още 6 светлинни години от мен.
Това беше наистина смешно. На 6 светлинни години.
Трябва да видите какво е. А аз съм бил там.
Не искам да ви развалям настроението, но какво ще правим
на пижаменото парти на Лин.
- Да, вярно.
Не се притеснявайте, нося пети размер. Обаче не знам на кого ще му стане.
Трябва да ви кажа още един. Слушайте сега. Значи тези двамата
минават покрай Андромеда и налитат на космически патрул.
И има един новобранец, това е много важно...
Превод и субтитри: Борислав Тодоров dcl@abv.bg