Dreamcatcher (2003) (dreamcatcher-cd1.sub) Свали субтитрите
Томас Джейн
Джейсън Лий
Деймиън Люис
Тимъти Олифант
Том Сейзмор
Дони Уолбърг
Л О В Е Ц Н А С Ъ Н И Щ А
По романа на Стивън Кинг
Карл младши продаде един хамбургер за 6 долара, който иначе струва 3,95
и си мислеше, че е направил сделка.
Но истината е, че това най-добрият сандвич в цялата област.
Вчера си поръчах... три.
Тая гадост почти ме нахрани.
Като си отида у дома все пак ще трябва да си взема кутия солетки.
Но това не омаловажава постижението на Карл.
Той е човекът, който трябва да живее цял живот като Карл младши.
Все едно никога няма да избяга от сянката на баща си - истинският Карл.
Бери, смяташ ли че това непреодолимо плюскане има нещо общо с мисълта, че си убил майка си?
Да преяждаш до смърт за наказание?
Това си направил, убил си я, нали?
Никога не съм го твърдял.
- Тя те е викала от голямото си луксозно старо легло.
Казала е, че има болки в гърдите...
- Никога не съм казвал това!
Откъде може да знаеш?
- Помолила те е да се обадиш за помощ.
Но винаги ти е досаждала с това, нали Бери?
- Ти не беше там!
Как може да знаеш какво се случи? Как?
Няма значение.
Важното е да спреш да се самообвиняваш.
Ако ли не, ще се разболееш...
- Спри!
Не надзъртай в главата ми!
Спри! Не гледай там!
Няма нужда да го правиш, Бери.
- Остави ме на мира!
Вината не беше твоя.
Джоунси?
Как си, Хенри?
- Какво каза, не те разбрах?
Какво правиш, да не си оглушал? Казах, как си?
- О, знаеш, СГДД.
О да, разбира се.
Мислех си ако си свободен през уикенда можем да идем да видим Дъдитс
Да, непременно. И аз затова си мислех.
Доста време мина.
Да. Отворено е!
Трябва да затварям, имам малко работа. Ще се видим в събота.
Добре.
Ще се видим в събота.
Е, г-н Дефуниак.
Знаеш ли, кой ми донесе резултатите?
Ти си от Питсфилд?
Дейвид, знаеш ли какво става със стипендианти хванати да преписват на изпити?
Имал си грип на тази дата, Дейвид. Пропуснал си теста.
И докато си бил болен вместо него си писал есе.
3000 думи са достатъчни за нормално преминаване на семестъра.
Отивай и започвай.
- Да, сър.
В Питсфилд е хубаво, но по-добре да не се връщаш.
Благодаря ви, сър.
Как разбрахте? Дори не бяхте там в този ден?
Понякога просто знам.
Здравей.
Вероятно не можете да ми помогнете.
- Никога не почвайте
разговора с продавач на коли така. Ние обичаме предизвикателствата.
Аз съм Пит Мур.
- След час ще показвам къща във Фрайбург.
Комисионната е голяма. А изгубих проклетите ключове за колата.
Възможно ли е да ми направите дубликат?
- Отнема най-малко един ден.
Мамка му, знаех си.
- Спокойно, Триш. Може би ще помогна.
Винаги съм бил добър с откриването на неща.
Казах ли ти името си?
- Не си спомням.
Налучках.
Нека да намерим тези ключове.
Здрасти Рейчъл.
- Здравей, Пит.
Госпожице, отново търсих и ги няма.
- Добре, трябва ми помощта ти.
Държала си чаша кафе, платила си опаковка аспирин
и си отивайки навън до колата си осъзнала, че ключовете ги няма?
Всичко ли съм разбрал?
- Да.
Виж... може да изглежда странно, но правя това за да мисля по-добре.
Купила си шоколадче, преди аспирина.
"Марс".
Твоята, нали?
Още един въпрос.
Ако ти намеря ключовете ще позволиш ли да те заведа на вечеря?
Уест Уорф, в 18:30?
Най-добрите миди в този щат. После ще те закарам обратно.
Разбира се, добре. Ще бъде чудесно.
Добре.
Значи била си тук, отворила си портфейла...
кафето, аспирина, шоколада са се разпилели
И точно тогава...
...си изпуснала ключовете си.
Това е просто един обикновен ключ.
Благодаря.
Уест Уорф, в 18:30?
- Дадено.
Още една неразорана нива.
Джоунс.
- Какво правиш?
Същата Гадост, Друг Ден.
- Да, СГДД.
Искаш да поговорим?
- Просто се прибери при Карла и децата.
Какво има?
- Нищо. Прибери се.
И... Джоунси...
- Да, Бив?
Пази се.
- Да се пазя от какво?
Иска ми се да знаех.
Какво казахте?
Не съм казвал нищо.
- Добре, извинявайте.
О, Господи!
Някой да повика линейка!
- Не го пипайте.
Не го видя. Внимателно.
Господи, това е проф. Джоунс. Току-що го видях
Мъртъв ли е? Не го видях.
Дръпнете се!
Лошо - няма пулс. Отново.
Какво мислиш?
- Зле е.
Мисля, че е мъртъв.
Внимавай с г-н Гай.
Шест месеца по-късно.
Дръпни се, непохватко. Ама че работа.
Джоунси, недей да зарязваш нещата.
Просто отвори.
- Дай ми това.
Хей, я виж.
Ейбръхам, влизам!
- Добре, сега идваме.
Искаш ли бира?
Снощи ми направиха свирка.
- Браво бе.
Първата ли ти беше?
- Да ми ядеш задника.
Онази мацка от Бингото, си търсеше да се изчука. Очевидно.
Признавам, че да си добър, трябва да я изчукаш набързо.
Виагра.
- Виагра?
Целувахме се цял ден.
Аз съм дето се казва... потаен... прагматичен ...Хенри ги знае тези работи.
Като малък може и да си бил.
- Не си ли имал проблеми с дървенето?
- Абе имах...
Като лапнеш синьото хапче сърцето ти подскача 12 часа.
12 часа!
Като на бейзболист. Като ти потрябва ще го обикнеш.
Бинго ли каза? Като оная игра в мазетата на църквите?
Какво лошо има?
- А аз си мислех, че аз съм емоционален.
Само гледай, това ти е работата.
- Добре съм.
Мислиш за Дъдитс повече от обикновено.
Помниш ли когато искахме да отидем да го видим?
- Помня.
И ме блъснаха?
Трябва да ти кажа нещо странно. Когато ме удариха и лежах
там, от другата страна на улицата аз видях Дъдитс.
Беше точно, когато го видях за първи път тогава в Дери.
Викаше за помощ, никой не го чуваше и всички го подминаваха
И тогава той погледна право към мен.
Махаше ми да дойда при него.
Вярваш ми, че съм го видял, нали?
Да, сър, вярвам.
Дъдитс ме обичаше, знам го. Обичаше ни всичките.
Би умрял, вместо да ни нарани.
Тогава защо ме викаше да пресека и да ме ударят?
Може би има неща, които не разбираме.
Помниш ли...
- Нищо не знаеш!
Назови го!
- Добре де, ако се хванем на бас.
Да речем... 50 долара? За какво става дума?
Във филмите, когато артистите се събудят заедно в леглото
Веднага започват да се цункат и гушкат
Но никога не стават и не си измиват първо скапаните зъбки.
Което не мисля, че е особено необходимо особено сутрин.
Как се казваше когато имаш концерт и не искаш да излезеш на сцената?
Приобизъм.
Видяхте ли, аз съм прибизмик.
- Приобизмик.
Все тая!
- Смехория.
- Такъв си.
Мога да назова единствения филм, където потвърждават тайните факти на живота.
Но разбира се срещу някакви пари.
- Давам ти 25 цента.
Добре, 25 цента от теб, 50 долара от теб.
Обетована земя.
- Обетована земя?
Не съм го чувал.
- Мег Райън и ... как беше...
Рийфър Съдърланд?
- Кийфър!
От 1988 ли беше?
Мег Райън се събужда и казва: "къде е котката"?
Той отговаря: "каква котка"? А тя: "тази дето ми се е изсрала в устата".
50 долара!
- Глупости, нагласил си го.
- Точно пък той.
А ти Хенри можеш да получиш това безценно кино богатство безплатно.
Най-накрая разбрах, откъде е боклука в магазинчето за спомени.
Какво е пък това?
- Не си спомняш магазинчето за спомени?
Явно съм забравил.
- Забравил си го?
Ами напомнете ми де.
В главата му е, Бив, всички имаме по един.
- Май твоето място беше бракувано.
Да, толкова беше препълнено, че трябваше да изхвърлям по нещо за да поставя нещо ново.
Когато си взех лаптоп трябваше да изтрия всичките си файлове и текстове на песни.
Магазинчето за спомени бе унищожено от наводнение преди 10 години.
Няма го вече.
- Не мисля да е било пригодено за наводнения.
Какво направи си всички записки?
- Изгорих ги.
Не ми казвай, че си изхвърлил текстовете дето ти купи Блу.
Не. С което не можах да се разделя го прибрах на тайно място в офиса.
Къде пазиш нещата на Дъдитс?
Има си специално място за него на 3-то ниво.
Напоследък не мога да спра да мисля за него, ами вие момчета?
Това е негово място. Той е навсякъде тук, макар знаем, че не е бил никога.
20 години поред идваме тук. Да пием за още 20.
Да, за още 20.
Ето го и Дъдитс. Нашият ловец на сънища.
Бих искал да е с нас.
За Дъдитс.
- За Дъглас Кавел.
Дери, щата Мейн.
20 години по-рано.
Защо тийнейджърка дето си е показала оная работа ще е във фабриката?
Защото така ми казаха. Това е снимка.
Виждал ли си я?
Не, но хлапето в магазина я е видяло.
Фабриката е изоставена от години.
Не искаш да и видиш котенцето? Тогава не идвай.
Детска риза?
Е и?
- Нова е.
Скуби-ду.
"Принадлежа на Дъглас Кавел."
"Ако притежателят на кутията се е загубил, моля доведете го на "Мейпъл Ейн" 11, Дери."
Сигурно е на някое дете от училището за бавноразвиващи. Не мислиш ли?
Хайде.
Яж! Изяж го и си отиваш!
Ей, я престанете!
Веднага спрете!
Какво правите?
Насилвате го да изяде това?
Какво ви става?
Погледни ме, спри, изяж го и можеш да си вървиш.
А вие се махайте, ако не искате да си го получите.
Поразходете се момиченца, докато можете.
Махайте се. Последно предупреждение.
По-добре внимавайте!
- Че защо?
Знам кой си!
- Треперя от страх.
Ти си Ричи Гренадо, куотърбека.
- Е и?
Какво мислиш, че ще кажат хората като им издадем какво правиш?
Няма да кажеш на никой нищо, защото си мъртъв.
Приготви се, Пит.
Само кажи, Хенри. Един поглед и изхвърчаш. И ако тръгнат за нас, ти се измъкваш.
Не мога да хвана тоя тъпак?
Не знаеш ли кой е това? Пит Мур.
Опитай, дебел гъз такъв. Никой не може да хване Пит Мур.
И отива право у вас да каже на майка ти какво правиш.
Тя ще се обади на ченгетата и после ще видим.
Познавате го, така ли?
- Не сме го виждали никога.
Тогава защо си търсите белята? Заслужава ли си заради тоя?
Харесва му. Привлича вниманието му.
Откъде знаеш, че му харесва?
Хайде, боклуци такива!
Искате да се биете с нас?
- Да!
Тръгвам Хенри.
- Защо, вие загубихте.
Защото не можете да правите това. И аз ще кажа на всички.
Ще кажа на всички.
Искате да го оставим, нали?
- Не, да им наритаме задниците!
Да вървим.
Ще го довършим после.
Както и всички вас.
Всичко е наред. Спри.
Направете нещо!
Ако направя и кажете на някой...
Няма да ходя с вас повече.
Не съм знаел, че Бив може да пее.
Бийвър, колко красиво.
- Наистина, нито дума!
Бийвър!
Имаш си почитател!
Това твое ли е?
Уби-уби-у, къде си? Имаме да свършим нещо.
Дъглас Кавел, така се казваш нали?
Аз Дъдитс.
- Какво?
Аз Дъдитс!
Дъдитс?
- Дъдитс.
Хайде Дъдитс. Ще те заведем у дома.
Хей момчета! Елате, хлапето е било тук!
Стой тук Дъдитс. Със Скуби-ду, чу ли?
Леле майчице! Не е оная тинейджърка.
Може да е баба и.
- Продължавай Бив.
И дойдохме дотук само за това?
Не. Дойдохме за него.
Магазинът на Жослин
Хей Пит, забрави стоката.
Накъде летят? Двойна буря.
Тия птици имат опашки като ножици дълги по 8 инча.
Насочват се с опашките си.
Прибирай се в хижата, Хенри.
- Отиваме право там, г-н Ж.
И не се моткай. Няма, сър.
Спокойно, приятел. Добре си.
Благодаря на Бога!
Загубих се в гората. Още от вчера.
Да влезем вътре. Там ще се стоплиш.
Какво ще кажеш?
- Разбира се.
Ето. Дай да взема това.
Рик Макарти.
- Гари Джоунс
Всички ме наричат Джоунси.
Скапания клетъчен телефон няма връзка...
Затова не мога да се обадя за помощ, но... колата ни ще е скоро тук.
Мисля си дали ще успеят.
С другарите ми се загубихме.
А ти ме спаси. Със сигурност.
Какво е това?
- Нашия ловец на сънища.
Индиански амулет. Улавя кошмарите.
Държи ги настрана.
Тук си на сигурно.
- Имах достатъчно кошмари.
Правя това цяла нощ.
Смущаващо е в мрака...
Мисля, че е разстройство.
Знам какво си мислиш.
Че всеки, който почва да кърка от 11 сутринта
вероятно има нужда от помощ.
Обикновено не пия преди 17:00
А ако започна да го правя ще е доживот.
Пий си спокойно, Пит.
Какво става с теб?
Преди 6 месеца
Джоунси го блъснаха.
Аз направих нещо ужасно с един пациент, унижих го.
Изхвърлих го от офиса.
Бари Ниймън.
Дни по-късно видях снимката му във вестника
Беше изгризал себе си до смърт.
Трябва и аз да опитам следващия път, като не успея да продам "Мустанг".
Ти си беше загубен доста преди тази свиня да опита да се сдъвче завинаги.
Благодаря. Много си приятен и деликатен...
Хайде Рик, приятелю.
Това ще те подкрепи.
Исусе, един шибаняк ме подлуди!
Благодаря много, Бив.
- Да, мисля че взех всичко.
Какво ти се е случило?
Здрасти, Джо Кларендън.
Викай ми Бийвър.
- Рик Макарти.
- Прекарал е кофти нощ в гората.
Добре дошъл.
Тая рана от студа ли е?
Същото ми става и от фъстъци. Алергия.
Искате ли горещ чай?
- Супата ми стига, благодаря.
Купих всичко дето продават тука.
Майка ми ме хранеше с топла супа...
когато се чувствах...
Егати дъскорезницата!
Чувал съм могъщи оригни през живота...
но тази може да свали птица от небето!
Чувствам се толкова неловко.
О, божичко!
Ужасно е.
Толкова съжалявам.
- О, Рик, приятелю не се притеснявай.
Какво си ял? Дървени оръдия ли?
Знаеш ли какво мисля? Че трябва да си легнеш да ти се изглади корема.
Явно си прав.
Просто съм изморен.
Хайде.
Шапката ми.
- Бив...
Хайде.
- Ето я.
Благодаря ви, че ме доведохте. И на двамата.
Глупости, всеки би го сторил.
Донесох това ако искаш да... пикаеш и не можеш да стигнеш до банята.
Която е третата врата отляво.
Ако влезеш в първата ще се изсереш в килера.
Ако имаш нужда от нещо, отвън сме.
Майчице, искам малко въздух!
- Да имаш някакви противогази?
Да си виждал някога по-шантава работа?
Знаеш ли, неговият огромен корем...
когато дойде му беше нормален, но пък гърдите му бяха такива.
Иска ми се Хенри да е тук.
Той е психиатър а не лекар.
Бил е в медицинско училище!
- Ти бил ли си?
Правех си такива сметки.
По-добре да побързаме, Еди.
Мамка му! Внимавай!
Пит, добре ли си?
- Не, кракът ми е счупен!
Хенри, помогни!
- Дръж се за малко.
Божичко!
- Хенри! Заклещен съм!
Дръж се, Пит! Колана те държи.
Сега ще го разкопчая.
Как ти е крака?
- Не е счупен.
Само е изкълчен.
Да не е бил изложен на радиация?
Виждал съм го по филмите. Оня умира докато успее да каже какво му е.
Този си има достатъчно коса.
Обаче червената му рана стана по-голяма само докато я гледах.
Какво правиш?
- Ям, преди да са ме хванали.
И някой друг може да иска тоя буркан.
Ще оставя малко.
- Бив!
Егати блъсканицата!
Мисля, че е жена.
Исках да те предупредя. Направо ще я удуша.
Мисля, че вече е мъртва.
Не ми пука. Пак ще я удуша. За малко не ни уби.
Хей, идваме госпожо! Не се притеснявайте.
Здравейте.
Забрави, Хенри, мъртва е.
Госпожо? Чувате ли ме?
Добре ли сте?
Май ни каза здрасти.
Слушай, г-жо пътен убиец!
Почти ни пречука!
Кажи нещо!
Трябва да намеря Рик.
Добре.
- Рик?
Жив да не бях!
Виж, какви са тия червени рани по тях?
- Като на Макарти.
Досега не съм виждал нещо подобно.
Дори мечките изглеждат уплашени.
- От какво, човече и къде отиват?
Зарежи къде отиват. По важното е от какво бягат.
Какво по дяволите...
Идеално, могат да закарат смрадливкото в болница.
Ей, момчета!
- Трябва ни помощ!
Имаме болен!
Района е под временна карантина! Трябва да останете там!
- Каква карантина бе! Имаме болен!
Трябва ни вашата помощ! Вземете го!
Всичко ще е наред! Ситуацията ще е решена до 48 часа!
Целунете ми чатала!
Трябваше да те питам приятел. Защото съм объркан.
Това СГДД ли е или не?
- Определено не е.
Днес гадостта е друга, Пит.
И също така е скапан странен ден.
Ето тук.
Добре.
Леко.
Трябва да ходиш 15 км. пеш.
Мисля, че мога да се справя.
Ще се върна със сномобила и ще прибера и двама ви.
Пит, слушай.
Не ходи до колата за бира. Стой с нея.
Дръж я на топло.
- Заклевам се, чичо доктор!
Хенри! Ако умрем преди да се върнеш...
Обещай, че ще кажеш на всички, че не ми е била гадже.
Не казвай нищо Джоунси и на мен не ми харесва.
- И на мен също.
Двойна преебавка.
Истинска кретения.
Рик, добре ли си?
Малко ми е гадно, приятели.
Просто се преместих.
- Макарти... Рик, отвори човече!
Махайте се!
Отвори или трябва да я изкъртим!
Не може ли да съм малко насаме!
- Защо кървиш, приятел?
Да кървя? Не кървя!
Какво да правим?
- Сигурен съм, че не искам да вляза.
Но той умира!
Скуби-ду, имаме малко работа.
На три. Готов ли си?
Едно... две... тр...
Чакай! Нали си убеден?
Като нямаш топки не играй.
- Правилно.
Майка му стара! Човече!
Не искам да гледам това, Джоунси. Не мога!
Млъкни, човече Г-н Макарти...
- Рик... още ли е жив? - Не знам!
Рик?
Щом още може да прави това трябва да е жив!
Рик, чуваш ли ме? Май е мъртъв.
Глупости! Току-що пусна едно лайно, чух го!
Не мисля, че беше лайно...
- Хайде приятел, скачай!
О, Господи!
Не!
- Не?
Добър ход, Пит!
- Това е капан, отива в септичната яма!
О, мамка му!
Какво е това... Бийвър!
Трябва да си сменим местата.
- Какво?
Един от нас трябва да отиде до бараката.
Няма начин!
- Млъкни и слушай!
Има скоч там, отиваш взимаш го и залепваме кенефа...
Не ставам оттук!
Ти вземи лепенката!
- Не се прави на смел, Бив.
По-бърз си от мен.
- Вземи я, а аз ще седна на чинията.
Ако това се измъкне, няма да можеш да избягаш!
Божичко!
Проклятие! Тръгвай!
Бив!
- Да?
Спи спокойно, приятел.
Добре.
Земята до Джоунси!
- Обади се, Джоунси!
Джоунси, липсваш ми!
Добре, спокоен съм...
Добре, хайде...
Намери скапаната лепенка!
Къде е!
Идвай моля те!
Бийвър!
Намерих...
Какво....
Джоунси, махай се!
Бийвър!
Не!
Бягай, Джоунси!
Ти уби Бив...
Уби го, шибаняк!
Какво си ти!
Хората нарекоха червените неща "Рипли"
като във филма "Пришълци".
Унищожаваме животните, дори мухите в "Синята зона".
Ами населението?
Доведохме ги тук, докато открием решение.
Неприятно?
Този път извънземните са за теб.
Точно така, самохвалко. Ще си водач на "сините".
Най-накрая. Колко останаха?
- Около 100.
Да, не са достатъчно за такова нещо.
Предполагам, че е аварийно кацане.
Досега не са избирали такъв терен.
Или студено време.
- Какво мислиш?
Най-страшното е да ги изпуснем.
Авария или не, сигурен съм че ще опитат да пръснат инфекцията.
Винаги съм казвал, че не идват без да желаят да се заселят тук.
Винаги същите номера.
Правят се на "сиви", с невинни кучешки очи...
нежна бебешка кожа.
Преструват се на това, което искаме да видим.
Виждал съм истинската им същност и повярвай...няма да ти е кеф да се ожениш за сестра им.
Има различни мнения за раните.
Така ли?
Чие е мнението?
Кой мислиш?
- Генерал Матюсън.
Три звезден... генерал.
Кога си го виждал?
- Повика ме вчера.
И какво е мнението на такъв духач който никога не е
виждал отблизо извънземен?
Че гъбите не нараняват всички жертви.
Даже някои се отървават.
Така ли?
- Ами пърденето? Дето може да изкърти вратата?
Матисън мисли ли, че може да гледа някое такова кученце?
Работи се над теорията, че съществата
растат само в малък процент от заразените.
- И тая теория ти харесва?
Мисля, че са глупости.
Значи ако мислиш, че някой е заразен
и е тук в пасището...
- Няма да позволя да излезе оттук. Да се чудят както искат.
Самохвалко? Мисля, че четем една и съща страница.
И пикаем в същата дупка.
Ако "Рипли" се измъкне ще стане рай за гадовете.
Е, но няма да го позволим.
Цялата зона е под карантина.
Нищо не си тръгва живо.
Ясно ми е, шефе.
- Влизай!
Ефрейтор Мейпълс, шефе.
Ефрейтор Мейпълс, сър!
Знам кой си, Мейпълс. Знам отпечатъците на всяко момче тук.
Понякога обаче се чудя на преценката си.
- Да, сър, съжалявам, шефе!
Мейпълс, знаеш ли законите на групата?
- Да сър.
Синята група от редовната армия ли е?
- Не, шефе, по-добра е!
Как действа синята група?
- Без радари.
Не поздравяваме, не показваме рангове, не казваме сър, вярваме в себе си.
Сравни армията със синия екип.
- Путки, шефе!
И на кой правила се подчиняват сините?
Правилата на битката.
- Точно така, госпожо.
Когато не си се подчинил на тези заповеди си изложил всички на риск.
И това ще бъде наказано веднага от съответния командир.
Това съм аз. Разбираш ли? Добре.
Нека ти задам един въпрос и можеш да се спасяваш оттук.
Но ако отговориш честно.
Бил си в заразената зона тази сутрин
сектор 14 от Синята зона. Позволил ли си
или не на млада жена и 4 годишната и дъщеря да напуснат зоната с колата си?
Не е била в зоната.
Минала е отстрани и не може да е заразена.
Убеден ли си в това? Или тя ти го е казала?
Сигурно е, шефе.
- Честна скаутска?
Можеш ли да вдигнеш ръка и да кажеш честно, че си проверил това?
Тогава го направи. Закълни се.
Честна скаутска.
Престани да хленчиш, смотаняко!
Ти отхвърли законите ни, момче.
И ако пак ме излъжеш, ще те изправя за разстрел.
Разкарай го преди да си променя решението.
Да го изведем.
Дайте път!
Господи, Ейб...
- Предупредих го.
Можеше да е под китката.
Можеше и цялата ръка...
- Защото излъга!
Идва в дома ми, говори лъжи. Мислиш, че съм луд ли?
В известна степен.
Загубих самообладание.
Но няма да свърши нещо по-лошо.
- Позволи на майката да напусне сутринта
За да скита на воля сега. Разнасяйки навсякъде "Рипли".
25 години Оуен. 25 години се боря с тези извънземни копелета.
Показвайки, че са избрали грешното място.
И че чукат на грешната врата.
Честно казано, танка се движи малко бавно.
Специално за мен в тая виелица от глупости.
Имам теб. Да водиш атаката днес.
И да поемеш командването от мен утре.
За какво говориш, Ейб?
- Последният ми ден.
Отсега нататък, ти ще водиш.
Знаеш откъде имам това, нали?
- Джон Уейн.
Точно така. Той ми го даде. И сега го давам на теб.
Ейб, не знам как да...
- Да не ставаме като стари моми...
Просто ми кажи как го правим.
Вървим бързо и твърдо
- И как излизаме?
- Чисти и усмихнати.
Скъпа, у дома съм!
Добра идея. Да подремнеш...
Да запазиш силите си за тайните си мисли.
Е, много е мило че го казваш.
Аз също те намирам много привлекателна.
И имам чувството, че си от онези редки жени, които могат да издържат цяла експедиция.
Яка, като луксозна кола.
Много голяма луксозна кола.
Но сериозно, има нещо друго.
В случай, че с тебе
тука гушнем букетчето.
И се превърнем в тор.
Не, че смятам това за неизбежно.
Сигурен съм че Хенри, Джоунси или Бийвър ще дойдат скоро.
Те са ми приятели. Най-добрите.
Г-жо, бях много искрен с вас. Затова моля не бъдете толкова шантава.
Или мислите, че съм странен? И дали да се видим в най-добрия ресторант
за миди? Само едни невинни миди в
ресторанта Уест Уорф!
Дали той ни подкрепя? Другия ни добър приятел, Дъдитс?
И той не е това, което наричаш стар приятел.
Един ден той ни даде този... дар.
Тази... как да го кажа...
тази способност.
Способността да знаем нещата.
Да си говорим само с мисъл. Разбираш ли?
Знам, че разбираш.
По-късно сънувах този сън.
И в него разбрах как ни даде този дар.
Мисля, че нашият приятел Дъдитс не е от тази планета.
Мисля, че Дъдитс е от другаде.
И е дошъл тук да ни подготви за нещо!
Щуро, а?
Да говоря глупости за най-перфектния подарък.
Той е толкова добър, че не мога да повярвам, че е човек.
Мога да му изпея песен за това...
Галактически въпроси...
- Трябва да се изпикая.
Това трябва да направя.
Ето Дъдитс, градска украса.
Боже, няма повече да пия!
Още няколко часа. Няколко мили само.
Джоунси!
- Къде ходиш, шибаняко! Ето идва да ни спаси!
Какво по дяволите....
Кой е господин "Сив"?
Какво опитваш да ми кажеш, Джоунси?
Ти не си Джоунси.
Какво е това, г-н Джоунс! Какво подминахме там на пътя?
На мен ли говориш?
Да, г-н Джоунс. Кой беше?
Джоунси, така ти викат приятелите, нали?
Да бъдем приятели!
Защо ме остави жив?
- Взех те под наем.
Ще си направим малка разходка!
Бийвър никога не е наранил някого а ти го уби.
- Нямаше нищо в главата.
Намерих нещо полезно в твоята.
- Да ти го начукам!
- Знам какво значи това!
Започнах да изучавам секцията по чужди езици в твоя склад за спомени.
Какво ще кажете за това, г-н "Сив"?
- Яж лайна и умри!
Защо ме нарече, г-н "Сив"?
- Внимавай за г-н "Гай"
Някой ти е казал за мен?
Кой ти каза за мен?
Ако искаш да знаеш, защо не ми прочетеш мислите?
- Много са объркани, но скоро ще успея.
О, Бив... Исусе!
- Тоя скапаняк опита да ми отхапе хуя.
Кой освен бившата ми жена би го желал?
Нека ти помогна.
Още ли виждаш линията, приятел?
- Не ми трябва за да отида до Жослин.
Знам това....
Не ти се иска да отидеш там.
- Как да се замъкнем до 95-та магистрала?
На кой му пука?
Смъртта ми е наблизо. Какво ти става?
О, ти не си...
- Млъквай Пит!
Прекалено си объркан за да знаеш какво говориш!
Доста е късно за това! Пит, трябва да стигна до сномобила веднага.
Кой си ти мамка му!
- Чувстваш се като Джеймс Бонд!
Имаш нещо общо с онази гад нали!
Спри! Пит, кажи му каквото иска да разбере!
Пит, накъде е 95-та магистрала?
Трябва да отида до Масачузетс.
Леле мале. Това е истински подарък!
Кой те научи на това?
Ще си ми от помощ, Пит.
На борда!
Шоуто свърши, приятел! Пусни ме вътре!
Какво криеш в мислите си, професоре?
Паметта ти е тук някъде в склада.
Искам да знам кой ти каза за мен и кой научи Пит на този готин трик!
Знам че отговорите са тук.
И няма да ми отнеме много време да ги открия.
Помисли кога да ме пуснеш. Ще бъде учтиво.