BBC Space (2001) (BBC Documentary Space Episode 4 - Are We Alone.sub) Свали субтитрите
един ден може да се срещнем лице в лице
с извънземен.
Това е история за търсенето на извънземни.
Съществуват ли наистина извъмземните?
Ще се отправим на пътешествие, за да разберем това.
Ще посетим чужди планети в търсенето на живот.
Ще се потопим в океаните на далечни луни.
Тук на Земята ще изследваме Вселената за извънземен живот.
И ще търсим отговора на един от най-големите въпроси.
"Има ли живот на други светове?"
Или в цялата необятност на Космоса може наистина да сме напълно сами?
- К О С М О С Ъ Т -
- К О С М О С Ъ Т - със Сам Нийл
Сами ли сме?
Вече знаем, че не сме сами.
Ние живеем на планетата с най-малко още 10 милиона други биологични вида.
Това е живота на Земята.
От обикновен, до напълно чудат.
Как е на другите планети? Има ли и на тях живот?
Има едно същество на нашата планета, което би могло да знае.
Това сме ние.
Ако интелигентния живот е еволюирал тук на Земята, защо не и някъде другаде?
Ние сме първото поколение, което може да разбере това.
Учените са започнали да откриват нови светове в Космоса.
Места, където един ден можем да срещнем извънземен живот.
Колко време ще мине преди да разберем, е въпроса, който наистина ни вълнува?
Има ли някой там горе?
Погледнете звездите.
Всяка от тях прилича на нашето Слънце.
А Слънцето има планетата Земя.
Може ли това да е единствената планета, на която има живот?
За да разберем, ще трябва да излезем извън нашия свят.
Нека пътуваме по-далеч.
Отвъд Слънцето, далеч в Космоса.
Това е Марс, студен и неприветлив.
След това е Юпитер, огромна и безжизнена топка от газ.
Още един гигант от газ - Сатурн.
След това Уран, Нептун и така нататък.
Всички други планети в Слънчевата система са пусти светове лишени от живот.
Но отвъд Слънчевата система са звездите, и всяка от тях е друго Слънце,
400000 милиона от тях в огромен въртящ се облак.
Млечния път, нашата галактика.
И когато напуснем нашата галактика, разбираме колко необятна е Вселената.
Защото всяка от тези е галактика като нашата.
А това са облаци от галактики.
Възможно ли е от всички тях, само нашата планета да е с интелигентен живот?
Тя ли е единствената?
Това е поредица от въпроси.
Ако има достатъчно много звезди, шансовете за съществуването на извънземен
живот са всъщност доста добри.
Трудно е да се разбере колко звезди има.
Всяка от тези светли точки е цяла галактика,
милиарди звезди във всяка от тези малки светлини.
Погледнете една шепа пясък.
Колко песъчинки мислите, че има?
Хиляди, стотици хиляди?
Колко песъчинки има в целия плаж?
Броя е прекалено голям, за да мислим за него.
Но помислете за това.
За всяка песъчинка в нашата планета
има милиони звезди в Космоса.
Милиони звезди, точно като нашето Слънце,
за всяка песъчинка, а където има звезди там може и да има планети,
а където има планети, може да има живот.
Това се е случило тук.
Тогава къде са другите?
Ако има интелигентни същества, които се опитват да осъществят контакт с нас,
техните съобщения ще пристигнат тук, вероятно преди където и да е другаде на Земята.
Но за да чуете гласа на планетите, ви трябва голямо ухо.
А това е най-голямото ухо на Земята.
През последните 35 години, учените работят върху проект, който да отговори на въпроса дали сме сами.
Тяхната мисия е да сканират всяка звезда в небето за признаци на извънземен живот.
Тя е наречена SETI. Търсене на извънземен интелект
и продължава до ден днешен.
"CQ 20 метра, това е N6. Чичо Доналд Киловат отсреща, слушам."
Сет Шостак е SETI астроном.
Неговата работа е да слуша радиото за извънземен живот.
"Радиото минава през газа и останките, които се движат между звездите.
Радиото е лесно средство за комуникация, както за нас, така и за тях.
Така, че без значение какво друго правят извънземните, те вероятно използват и радио.
И оттам правим изводи за следното.
Знаем, че има толкова много места за живот в Космоса, толкова голям брой звезди.
И е трудно за вярване, че това е единственото подходящо място за живот в целия Космос,
което е населено със същества, открили например радио технологията.
След едно десетилетие търсене, SETI нямало какво да покаже.
Но тогава през 1977, това се променило.
Компютъра SETI открил точно това, което са търсили.
Мощен радио лъч от друга звезда.
Може ли това да е било сигнал от извънземна раса?
Може би никога няма да разберем.
По времето, в което те настройвали други уреди към него, сигнала изчезнал.
Това остава необяснено и досега.
Един малък успех за 35 години търсене, е достатъчен да ви откаже.
Но Сет Шостак е непоколебим.
"Ако правим същото още сто години може да не хванем сигнал,
а аз би трябвало да съм отдавна умрял, но това наистина ще ме изненада.
Затова аз мисля, че по някакъв начин е гарантирано, че този експеримент ще успее."
Но въпреки оптимизма на Сет, откриването на извънземен живот би отнело известно време.
Има прекалено много звезди за претърсване.
Проблема е, че нашата галактика е наистина огромна.
Тази звезда точно тук, е нашето Слънце,
а това е областта, която сме претърсили, за извънземни сигнали.
Не е зле, докато не видим, колко много звезди остават.
С толкова много звезди, намирането на извънземни същества може да изглежда трудна задача.
Но търсенето може да не е напразно.
Започнали сме да търсим местата, където бихме могли да живеем.
Хавай.
Далеч над облаците на Големия Остров,
е разположен най-големия телескоп в света.
Учените са дошли тук да търсят нещо, което доскоро са вярвали, че е невъзможно.
Доказателство за планети, въртящи се около далечни звезди.
"На кой обект да се прехвърлим?"
"Ще продължим надолу към 93/31."
"Слизайки надолу по разреза, ние сме готови за експониране."
"И снимане."
На пръв поглед, задачата им изглежда безнадеждна.
Откриването на планета около друга звезда е все едно да открием песъчинка на Луната.
Но има начин да го направим.
Не е нужно да търсим планетата,
а само да погледнем към звездата.
Джеф Марси е от ново поколение учени, търсачи на планети.
"Ако около една звезда има планета и вие гледате с нашите телескопи,
никога няма да видите планетата, потънала в блясъка на звездата.
Това, което правим е да наблюдаваме самата звезда.
И се опитваме да видим дали звездата потреперва в Космоса."
"Това прилича да чукохвъргач.
Докато чукохвъргача върти големия чук около главата си,
чукохвъргача се поклаща дърпан от чука.
И даже без да виждате самия чук,
можете да познаете, че чукохвъргача държи голяма тежест на края на дълго въже."
"Затова можете да узнаете много за планетите около една звезда, само наблюдавайки звездата."
Идеята е, че може да открием планета само по минималното потрперване, което се създава около звездата.
Удувдащо е, че успеха е отнел толкова дълго време.
"Започнали сме търсенето на планети през 1986 г.
и в продължение на 9 години не бяхме открили нищо.
И тогава през 1995 г. открихме няколко,
а сега откриваме планети толкова бързо,
че трудно можем да се справим с всички.
Всеки месец ние откриваме две или три планети.
Чувстваме, че сме отрили планетите, но както знаете
просто продължават да излизат нови.
Всъщност сме открили много малко."
"Не е тайна, че има буквално стотици милиарди планети
само в галактиката Млечен път,
много от които, разбира се, подходящи за живот."
Един по един астрономите откривали чужди светове.
Но надеждите им един ден да открият извънземен живот намалявали.
Всичко, което са открили, изглежда напълно безжизнено.
Това са гигантски планети от газ без никаква твърда повърхност подходяща за живот.
И повечето от тях са толкова близо до звездите, че горещината би била смъртоносна.
За да открият светове, където могат да живеят извънземни, трябва изцяло нов подход.
А той може да бъде такъв.
Флота от орбитални телескопи, чиято формация е направлявана от лазер.
Всеки е в пъти по-мощен от телескопа Хъбъл.
Когато те бъдат изстреляни през 2025 г.,
няма да гледат потреперването на звездите,
а директно самите планети.
Ще анализират атмосферата и вероятно ще ни казват дали там има живот.
Един ден ще можем да виждаме в Космоса други светове като нашия.
"Мисля, че за всяко човешко същество,
снимката на друг свят, в орбитата на друга звезда
би бил като поглед в огледало,
но не огледалото, което виждате сутрин.
Това може да бъде огледало показващо цялата Слънчева система,
нашата любима планета Земя и друга звезда.
Мисля, че това може да бъде един от най-трогателните и вълнуващи дни от живота на всеки."
Това е поразителна гледка.
Но ако търсим извънземен живот, откриването на планета точно като нашата,
може всъщност да не е необходимо.
Нашата планета има всичко, от което се нуждае живота.
Въздух, вода, даже слънчева светлина, ако сте късметлия.
Условията тук са добри, за нас.
Но кой може да каже, че извънземния живот би процъфтял при същите условия?
Ако на него не му е нужна слънчева светлина или въздух?
На три километра под океанското равнище,
е една от най-жестоките околни среди, които познаваме.
Това е вулкан.
Температурата тук е над 100 градуса,
тук е пълен мрак, налягането е непоносимо за човек.
Тези създания буквално трябва да са изпечени.
Но те са тук.
Ако живи същества могат да оцеляват и тук, тогава къде другаде?
Търсенето на нови форми живот е отвело учените
до някои от най-враждебните околни среди, които можете да си представите.
Тази пещера е останка от голяма вукланична дейност преди милиони години.
Тя е като тръба от лава, останала след река от разтопена скала,
породена от топлината.
Когато скалата се втвърдила, тръбата била запечатана от останалия свят.
Тук нищо не живее.
Няма светлина, има единствено скала.
Това наистина е друг свят.
Пени Бостън е специалист в откриването на живот, на места където той не би трябвало да съществува.
"Най-важното нещо в търсенето на други светове
е да поддържате въображението си колкото може по-голямо,
и да не се впускате в познати възгледи, защото никога не знаете какво може да откриете."
"Може да се базираме само на най-добрите си предположения, зависещи от това, което сме открили на Земята."
Ако екипа на Пени открие живот тук,
той е оцелял в условия, за които твърдим че са невъзможни.
И ако живота е оцелял в невъзможни условия на Земята,
защо не и на други светове?
А това е първото място, където да търсим.
Марс.
Както в пещерите на Земята, и на тази малка планета
няма вода или въздух, нищо друго освен скали.
Но вероятно скалите на Марс могат да крият чудеса подобни на тези на Земята.
Чудото на живота.
"Това е супер!"
"Вижте колко се стеснява тук долу."
"Възможно ли е да има нематод?"
Откритията на Пени в тези пещери правят откриването на живот на Марс доста далечно.
А живот на Марс може да означава и живот на други планети.
"Ако открием живот на Марс,
мисля, че шансовете да открием живот и на други планети освен Марс се увеличават неимоверно.
Две планети в една Слънчева система с живот на тях.
Това означава, че живота е доста разпостранен във Вселената."
Къде да търсим освен на Марс?
Това вероятно е най-силния кандидат за извънземен живот в Слънчевата система.
Това е една от 16-те луни на Юпитер - Европа.
Изглежда малка в сравнение с Юпитер, но Европа е голяма почти колкото Земята.
Това е леден свят с температури около 150 градуса под нулата.
Живота тук изглежда невъзможен.
Но има план да се пусне сонда на Европа,
и ако това стане, учените се надяват да открият нещо изненадващо.
Под ледовете на Европа има океан.
Какво ще открием там?
Учените са почти сигурни, че тази сонда може да покаже дълбоки цепнатини в океана, като тези на Земята.
Може ли в цепнатините на Европа да има живот?
Ако е така, изглежда ще открием живот във Вселената.
"Аз мисля, че няма съмнение, че има живот и другаде в нашата галактика Млечен път,
най-малкото примитивен живот."
"Биохимиците ни казват, че ако имате планета с вода,
там може да има повтарящи се молекули,
които могат да се свържат с други повтарящи се молекули
и може да има даже по-висш живот."
"Въпроса на който нямаме отговор е
дали в галактиката Млечен път има друг интелигентен живот.
И това е въпрос за 60 млн. долара."
Така че, сами ли сме?
Единствените интелигентни същества във Вселената произлезли от прости форми на живот?
Трудно е за вярване.
С толкова много живот,
някои от тези създания със сигурност ще еволюират в интелигентни същества.
Вероятно същества малко приличащи на нас.
Това просто поражда още въпроси. Къде са те?
И защо още не са се свързали с нас?
В края на краищатта, ние вдигаме доста шум през последните 50 години.
Ето загадката.
Нашето радиоизлъчване не достига само до домовете ни,
а пътува в целия Космос.
"Аз, Джордж Уокър Буш се заклевам предано да изпълнявам задълженията си на президент на Съединените щати..."
Историята на Земята се излъчва във Вселената.
Така че, ако съществуват извънземни, те със сигурност знаят, че сме тук.
"Аз, Уилям Джеферсън Клинтън се заклевам ..."
Но даже на радиовълните са нужни години да достигнат звездите.
"Аз, Роналд Рейгън се заклевам ..."
"Аз, Джими Картър се заклевам ..."
Нашите радиопредавания са мощни, колкото да пропътуват около 50 години в Космоса.
"Аз Джон Ф. Кенеди се заклевам ..."
Но през всичкото това време, те са достигнали само до най-близките звезди.
За по-голямата част от Космоса, планетата ни изглежда напълно тиха.
"Аз Дуайът Д. Айзенхауер се заклевам ..."
"Това е като балон от ТВ, който се движи в Космоса и най-ранните шоу предавания са достигнали до 40-50 светлинни години.
Това, което искам да кажа е, че само няколкостотин звезди са толкова близо.
Факт е, че не знаем още за извънземните и може би това е причината да не сме чули още нищо от тях."
Но някой ден, когато радио балончето се разшири, някой може да разбере, че ние сме тук.
Но кога?
И какво ще се случи след това?
Големия размер на Вселената е проблем.
Ако извънземни съществуват, те биха могли да живеят чак на другия край.
На телевизионните и радио сигнали ще отнеме стотици хиляди години да стигнат до там.
А ние изпращаме такива сигнали само от около 50 години.
Просто зависи къде има извънземен живот.
Сигналите от нашата планета са достигнали само до малък брой звезди от галактиката, но това може да е достатъчно.
Тези звезди са получили нашите първи радио сигнали.
Така че, ако извънземни живеят на планета около тях, може би са разбрали, че ние съществуваме.
Ако отговорят, съобщението ще пътува други 50 години обратно към нас.
Затова може да почакаме известно време преди да открием, че не сме сами.
И разбира се, те може да имат това.
Интелигентни същества от друг свят.
Как ли биха могли да изглеждат?
Почти сигурно е, че не приличат на нищо което можем да си представим.
Но засега, може само да предполагаме.
Но търсенето продължава.
И това означава, че един ден може да разберем.
Превод:Spark spark@bgbest.net