The Lost World - 01x18 (1999) Свали субтитрите
Ето това е силен характер!
Животът е състояние на ума.
- Значи моят не е наред.
Няма проход през планините.
Поне сме под нивото на заснежаване.
Ако търсиш топлина, да беше отишла с Малоун и Чалънджър в балона.
Малко телесна топлина?
Този принцип ми е познат.
Е, заповядай.
Това кракът ти ли е?
Извинявай.
- Не, няма проблем.
Започвам леко да се затоплям.
А ти?
Да.
Леко.
Знаеш ли? Ако просто...
се обърна настрана...
Мисля, че така е по-добре.
Да.
Може би, ако просто...
сложа ръката си.
Така е още по-добре.
Винаги става така горещо.
Чу ли това?
- Кое?
Пълна тишина. Очарователно.
Докъде бяхме стигнали?
Ето, пак.
Чувам единствено как се измъкваш, защото не ти стиска.
Стой тук. Веднага се връщам.
Страхотно!
По дяволите!
Грубо, но ефективно.
Нали ти казах, да стоиш в палатката?
Фразата "неблагодарен кучи син" звучи ли ти познато?
Пуснете ме!
Пуснете я!
- Пази се!
Не!
Рокстън!
Не!
Рокстън!
Водете я!
Рокстън! Рокстън!
Не!
В зората на миналия век...
Група авантюристи търсят да докажат невъзможното.
Съществуването на праисторически свят.
Мечтател, богата наследница...
ловец, учен...
и репортер.
Преследващи световна сензация.
Захвърлени насред дива земя...
С помощта на красива дивачка...
Заедно се борят да оцелеят...
В този изумителен свят на изгубени цивилизации...
и ужасяващи същества.
Неспирно търсещи път към дома...
и изход от...
::: И З Г У Б Е Н И Я Т С В Я Т ::: по романа на Сър Артър Конан Дойл
В ролите: Питър МакКоли
Рейчъл Блейкли
Уил Сноу
Дейвид Орт
Дженифър О'Дел
и Майкъл Синелников
Сезон 1 епизод 18 ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Горкият човек. Горкият лорд Джон Рокстън.
Не е нужно да умираш.
Кой си ти?
- Наричай ме Озрик.
Не искаш ли да спасиш приятелката си? Не е късно.
Виж.
Не!
Ей! Ти там! Вземи си обуздай бой скаутите!
Виж я ти хилавата, как се бори!
- Хилава?
Развържи ме и ще видиш кой е хилав.
Само аз и ти! Веднага!
Ей! Къде тръгнахте всички?
Е, не беше чак толкова зле.
- Беше пречистена.
Вече си готова.
Готова? Готова за какво?
Жертвоприношение за боговете.
- Много ме надценявате.
Нямам какво да предложа.
Наистина!
- Туптящото ти сърце, например.
Не.
Приятелката ти ще издъхне, щом слънцето се изкачи в зенита си.
Освен ако не искаш да я спасиш.
Ще умра ли?
- Може би да, а може би не.
Вселената трябва да е в равновесие.
За да живееш, някой трябва да умре.
Напълно непознат.
Някой, когото дори не познаваш. Но ако умреш...
ще умре и Маргарет.
- Сигурно сънувам.
Я виж, какво имам тук.
Жизнената сила на лорд Джон Рокстън.
Виж само, колко е крехка.
Виж как гасне.
В един миг има светлина...
а в следващият, само мрак.
Кой си ти, по дяволите?
- Искаш ли си я обратно?
Да.
- Ами равновесието?
Някой трябва да умре.
- Да, мамка му!
Какво, по дяволите?
Тръгвай.
Спаси приятелката си.
Трябва да сме в къщата по обед. Да се заредим с провизии.
Да дремнем час два и да продължим да търсим.
Какъв е този зор?
Рокстън и Маргарет търсят на север, Самърли и Чалънджър на юг.
Ние трябва да търсим на запад.
Добре ли си?
- По-добре от всякога.
Надушвам, близо сме. Ще намерим изход от това проклето плато до дни.
Ако не поучиш инфаркт.
- Писна ми от насекоми.
Повдига ми се от човекомаймуни и проклетите динозаври.
Освен това, липсва ми семейството. Липсва ми работата и...
Продължавай.
- Доста неща.
Липсва ми моя свят.
И ти искаш да се махнеш от това плато.
Нали?
Раптори.
Хайде.
Добър изстрел.
Май съм ви длъжник.
- Забрави.
Ще забравя. Веднага, след като ми предадете оръжията си.
Какво каза?
- Изстреля и двата патрона.
Ако си мислиш, че ще успееш да извадиш пистолета...
знай, че ще си мъртъв още преди да пуснеш пушката.
Ти си луд.
- Току що те спасихме.
Затова ви давам шанс.
Търпението ми се изпарява.
Нека игрите да започнат.
Време е.
Хайде стига! Можем да се разберем.
Трябва ли да е точно сърцето?
Не може ли изрезки от нокти?
Или кичур коса? Не съм я боядисвала!
Не!
Джон.
- По-добре късно, отколкото никога.
Хвърли ножа.
Това мина лесно.
- Доближиш ли се, ще умреш!
Пази се!
Бой със саби, а?
Рокстън!
- Правя всичко възможно.
Бъди добро момиче и...
Ох! Дамата има желязна челюст.
Повярвай ми. Не е никаква дама.
Мислех, че си...
Хайде, ставай.
Видях я да те убива.
Хайде. Преди приятелите й да се върнат.
Дали се отървахме от тях?
- Не знам.
Нямахме време да покрием следите си.
Ще огледам наоколо.
Имате си малък замък в небето.
Бързо! Спри подемника!
Е?
Не успяхме.
Този път доведох и семейството си.
Давам ви само един шанс. Предайте се и ще живеете.
Колко барут ни е останал?
Не стига да ги взривим.
- Тик-так, тик-так!
Никой няма да отнеме дома ми.
Вървете по дяволите!
За мъртвец направо преливаш от енергия.
Вече можем да намалим темпото. Бягахме поне 3 км.
Още преди час.
- Насам!
Какво...
Поздравления. Тя оживя.
Браво, лорд Джон Рокстън.
Приятел ли ти е?
Спазих моята част от сделката. Сега е твой ред.
Мой ред ли?
- Сделка? Каква сделка?
Някой трябва да умре. Мъж, когото не познаваш.
Спомням си.
За смешно ли го намираш?
- Ти трябва да го убиеш.
Не си споменавал подобно нещо.
- Изненада!
Това е смешното. Само ти можеш да извадиш кристалния меч от скалата.
Извинете. Някой ще ми каже ли, мамка му...
прощавай, по дяволите, какво става тук?
Нищо не става тук. Не съм обещавал да убивам човек.
Хайде.
- Ох! Ама, че джентълмен.
Ще ми кажеш ли сега?
Той е много стар човек. И без това скоро ще умре.
Как го направи?
Нека си изясним нещо, малко човече.
Аз няма да убивам никого.
Дори и твоя собствен брат?
Вече си прокълнат, лорд Джон Рокстън.
Какво е още едно убийство?
- Върви по дяволите.
Рокстън!
- След теб.
Говори с лорд Джон Рокстън, моля те.
Защо?
- Мислех, че знаеш.
Той спазари душата си заради твоя живот.
Маргарет?
- Харесвам те, Маргарет.
Ще ти предложа сделка.
- Слушам те.
Лорд Джон Рокстън трябва само да вземе кристалния меч.
Кристален меч ли каза?
- Забит е в скала наблизо.
После какво?
- Аз ще се погрижа за останалото.
Ами ако откаже?
- Ще си взема обратно
това, което щедро му подарих.
Животът му.
Маргарет! Веднага!
Трябва да бягам.
Ако ни трябва нещо, ще поддържаме връзка.
Един час, Маргарет.
Провалиш ли се, той ще умре.
Какво...
Събуди се.
Наградата ми?
- Опасявам се, че се отлага.
Провалих се.
Не, не. Не ти.
Само Рокстън ли може да извади кристалния меч?
Но няма да го направи доброволно.
Значи трябва да насочим волята му.
Да видим, дали съм разбрала.
Умирал си, когато се е появило това дребосъче...
махнало е с вълшебна пръчка и ти си се съживил?
Чуваш ли, как звучи?
- Мислиш, че е номер? Илюзия?
Видя как ме прониза с меча.
И кръвта.
Какво искаш от мен?
- Озрик спомена нещо за душата ти.
Съжаляваш ли, че спаси живота ми?
Не.
Разбира се, че не.
Добре.
Щом казваш.
Добър ход. Да се убием сами, преди да ни нападнат?
Не достатъчно добър.
Хайде!
- На открито сме лесни цели.
Насам.
Да се прикрием тук!
- Какви ги измисляш?
Добре. Стига ми толкова за днес. Искам пак да ми е скучно.
Забеляза ли нещо странно в случилото се?
Освен факта, че още сме живи?
Все едно ни насочваха, като стадо добитък.
В гората? Няма смисъл. Можеха да ни убият на открито.
Именно. Защо тук?
Какво специално има в това място?
Поне ще ме чуеш ли за малко?
Отказвам да се предам.
- Ще изчакаме нощта.
Ще се спуснем долу по въже.
- Ще ни убият.
Ще спуснем подемника и докато го чакат, ще се измъкнем.
Но те ще получат къщата.
- А ние живота си.
Не!
- Как така, не?
Тази къща е моят живот.
Нещата, научени за света. Родителите ми...
се намират тук.
- Вероника...
Бродерия на майка ми, която не е довършила.
Любимите записки на баща ми.
Книга, която моите родители ми четяха като дете.
Бебешкият ми кичур е още вътре.
Не исках да...
- Тази къща е моят живот.
Моят свят.
Нали не очакваш да се откажа от нея без бой?
По-скоро бих умряла.
Мога да ти помогна в това.
- Не!
Малката иска да си играем.
Който умре първи, губи.
Любимата ми игра.
Губиш.
Не!
Изглежда чисто.
Само внимавай.
Какво?
Чудех се, дали има бяла светлина и хор от ангели.
Забрави.
- Трябва да ми опишеш смъртта.
Като ледено острие...
което ме разсича на две.
Никога не съм бил...
така уплашен.
Съжалявам.
- Няма нищо.
Благодаря, че се върна за мен.
- Мислиш, че беше заради теб?
Не схващаш, нали?
Бях страхливец, Маргарет.
- Не, не.
Не се страхувах точно от смъртта...
а от това, че няма да живея.
Не можех да повярвам, че това е краят...
на моя живот. Моят живот!
"Какво? Това ли беше?"
"Не е възможно."
И изведнъж...
не беше краят.
Не си страхливец, Джон.
Просто човек.
Добре дошъл на планетата.
Лорд Джон Рокстън.
Най-накрая да се срещнем.
Познавате ли ме?
- Да.
И знам, защо си тук.
Защо?
Дошъл си да ме убиеш.
Заболя ли те?
- Че защо да боли?
Просто извади стрела с нащърбени краища от тялото ми.
Не кървиш много.
Просто внимавай.
- Ще се оправя.
Вероника. Размишлявах и...
- Аз също.
Беше прав.
Не. Ти беше права.
Мислех само за себе си. Виж какво стана сега.
За малко да умреш, заради къщата.
Но това е домът ти. Твоят свят.
Просто купчина дъски и малко слама.
Не е от плът и кръв.
Не си заслужва, да те загубя.
Имаме достатъчно куршуми да издържим още малко.
Превъзхождат ни числено. Кой знае, какво ще опитат пак.
Затова, да действаме веднага.
- Какво си мислиш, че правиш?
Може и да не оцелеем...
но проклет да съм, ако се дадем без бой.
Спокойно, не го приемам лично.
Имам предвид, че ще ме убиеш.
- Много щедро от ваша страна.
Озрик не може да ме принуди.
- Не подценявай момчето.
Силата на Озрик е голяма.
Откъде знаете?
- Идва от равнина, от която и аз.
Равнина? Идвате от равнината?
Равнина, измерение или както искате да наречете...
едно алтернативно битие.
- Да, разбира се.
Значи твърдите, че с Озрик сте вълшебни същества?
Нещо като богове?
- Не го поощрявай.
Може ли един бог да е уморен?
Седнете.
Вижте. Каквото...
който и да сте.
Защо Озрик иска да умрете?
Аз съм негов тъмничар.
Не виждаме решетки.
- Държа го затворен тук...
в тази равнина на простосмъртни.
Пазя света от злините му.
Злините му? Какво е направил?
- Ако ти кажа, направо ще откачиш.
Ако не си като нас, как можеш да умреш?
Нищо не може да ме убие.
Освен кристалният меч, разбира се.
Какво общо имам аз с това?
- Само прокълнат с чиста душа...
може да освободи кристалния меч.
Прокълнат?
Достатъчно чух. Нека сменим темата.
Аз съм прокълнат?
- Само в сърцето ти.
Но само когато е там, има значение.
След смъртта на брат ти, сам прокълна късче от себе си.
Но като цяло, ти си оставаш с чиста душа.
Ти си точният човек за това дело.
Успокой се, старче.
В безопасност си.
Нямам намерение да изваждам онзи меч.
Не разбираш ли, че точно в това е красотата.
Пътят към ада е постлан с добри намерения.
Кой казва, че нямаме чувство за ирония?
Хората ми ме провалиха. Собственоръчно ще ги изкормя.
По-спокойно. Всичко върви по план.
- Но ние изгубихме мъжа и жената.
Никога няма да изгубя лорд Джон Рокстън.
Запазих частица от него.
Това място ми е познато.
Най-много на час път оттук.
Виждаш ли? Лорд Джон Рокстън е мой завинаги.
Мисля, че е това.
Като се замисля, може да не е.
- Сушено месо в чувалчета?
Знаеш ли, какво точно правиш?
- Видях го от Чалънджър и Самърли.
Мисля, че да. В общи линии.
Това е.
Мирише на мърша.
- Серен двуокис. Това е идеята.
Малко барут.
Боже мой!
Помогни ми!
Последен шанс.
Запалете ги.
Или веднага ще ми предадете къщата или ще изгорите живи.
Сега!
Ако ще правиш нещо, давай. Ако уцелят сламения покрив
ще се превърнем в огнена топка.
Да оставим така горкия старец?
Не е старец.
- Каквото и да е.
Най-безопасно за него е да стои далеч от кристалния меч.
И далеч от мен.
Все говорим за този меч, но никъде не го виждам.
Чудесно. Нека се прибираме.
Колко куршума ти останаха?
- Трябваше ли да ги броя?
Все едно, просто стреляй!
Не можем ли да бъдем приятели?
Явно не можем.
Да си поговорим по женски. Какво съм ти сторила?
Отказа да направиш дар.
- По-точно сърцето ми, нали?
Ще играем мръсно, а?
Мечът се пробуди.
Рокстън?
Слава богу! Хайде.
Хайде, хайде.
Ставай поспаливко.
Спокойно, сами сме. Тях ги няма.
О, не! Мечът.
Какво за него?
- Кристалният меч беше в скалата.
Беше?
Аз го извадих.
Тогава пиши стареца за мъртъв.
Не и ако мога да помогна.
Събуди се.
Какво?
- Нося добри вести.
Рокстън?
Отвън съм.
- Какво има?
Бързо.
Добрата новина е...
че ще умреш.
Кристалният меч?
- Свободен.
След всички тези хилядолетия?
- Свободен.
Човекът на име Рокстън...
не би го използвал срещу мен.
В лявата или дясната?
Къде е мечът?
Предаваш ли се?
В теб е.
Кралю мой.
Сега мечът е твой.
Бях твой верен слуга и изпълних моята част от сделката.
Да, така е.
Моят красив войн.
- А наградата ми?
За жалост...
те чака в следващия живот.
Закъсняхме.
О, не!
Съжалявам, приятелю.
Мечът... извадих го случайно.
Забравяш кой съм.
Нищо не става случайно.
Внимателно.
- Озрик...
е тръгнал обратно към олтара...
за да премине отвъд.
Маргарет. Намери кърпа и вода.
Веднага се връщам.
- Няма нужда.
Не можеш да ме спасиш.
Един прокълнат може само...
да се надява, да спаси себе си.
Как?
О, не! Моля те, недей.
Все още не. Кажи ми.
Кажи ми, как?
- Озрик...
олтарът.
Как?
Как?
- Хайде, Рокстън.
Време е за план Б.
Чух какво каза. "Озрик, олтарът".
Ако той избяга...
губим доста повече от него.
Не много стегнато. Искам наистина да избухнат.
Идеално.
Готова ли си?
- Повече от всякога.
Каква загуба.
Ако не мога да я имам, никой няма да я има.
Този път се целете в покрива.
По дяволите! Бягайте!
Ще трябва повече да се постараете.
Ето още две. Хвърляй ги разпръснато.
Добре.
Какво?
Хайде стига бе! Няма да повявате.
Хвърлят месо по нас.
Тази миризма!
- На нещо разлагащо се.
Получава се.
Продължавай. Имаме още няколко.
Свиквайте с миризмата на мърша, защото в това ще се превърнете.
Последното.
Само щом ги пипна...
Ще повърна.
- Тихо! Чуйте.
Месото. Тази смрад!
Привлича всички раптори в района. Да изчезваме оттук. Веднага!
Не точно днес, приятелю.
Стой!
На място!
- Виж кой бил тук.
Лорд Джон Рокстън.
- Ти кой си?
Къде е Озрик?
- Прокълнат си с още една смърт.
Ти?
- Дойде за финалната глава, нали?
И с право.
Без теб нямаше да имам това.
Сега ще видиш нещо, което малцина смъртни са видели.
Ще видиш как преминавам отвъд.
Никой никъде няма да ходи.
Глупаци.
Вече съм безсмъртен. Нищо не може да ме убие.
Сигурно, но се обзалагам, че мога да те вбеся.
Какво направи?
- Привързахме се към теб.
Затова ще трябва да останеш.
Щом свърша с теб, лорд Джон Рокстън...
ще ме умоляваш да те убия.
Е, лорд Джон Рокстън?
Готов ли си вече да умреш?
- Ни най-малко.
Джон!
Дарих те с живот.
- Съжалявам...
но аз няма да ти върна услугата.
Добре ли си?
- Аз ли?
Да, добре съм.
Виж.
Умря.
Най-сетне умря.
Не гледай назад.
Не ставайте глупави, за нас е удоволствие.
След това, което сте преживели.
- Най-малкото, можем да сготвим.
Напълно са прави, най-малкото.
Чалънджър, трябва ми вилица. Самърли, още една чаша вино.
Къде е Рокстън? Храната му изстива.
Ще го намеря.
- Спокойно. Знам, къде е.
Тост?
За какво?
- За живота ни тук и сега.
И...
за местата, където ни отведе утрешният ден.
Давам пени, за да чуя мислите ти.
Твърде много даваш.
Ако някой от нас е прокълнат...
то това не си ти.
Не говори така.
Поне душата ти е чиста.
Доколкото помня, моята за нищо не става.
Затова винаги ще съм наоколо, да оправям кашите ти.
Мръсна работа...
но все някой трябва да я върши.
Вечерята е сервирана.
- Каза "винаги".
Така ли?
Да.
Хайде, вие двамата. Няма по-лошо от изстинало месо от раптор.
Истинските слова са неизказаните, професоре.
субтитри: olivervogue
© 2009