Romancing The Stone (1984) (Romancing The Stone CD2.sub) Свали субтитрите
Джак: Пренасят дрога. Старай се да изглеждаш приветлива.
Добър ден.
О, по дяволите.
-Какво има? -Все още нищо
Ей, ти.
Ей, ти!
-Добре, започва се. -Какво?
Джак: Знаех си, че трябваше да послушам майка си.
Мъжът: Ей, омвре.
Джак: Готова ли си?
Ааа..извинете.
Господа, нуждаем се от кола.
Може ли някой от вас прекрасни господа да ми каже къде...
Мъжът: Само една кола в селото.
Хуан, майсторът на камбаните.
Майсторът на камбаните.
Благодаря.
Джак: Майстор на камбани, друг път.
Спомняш ли си корпуса в който спахме миналата нощ?
Вероятно е една от старите пратки на Хуан.
Джоан: Имаш предвид, че е нарко..
Джак: Шшт! Не казвай и дума на висок глас, става ли?
-Наркотик. -Хайде, да вървим.
Джак: Добре. Сега, задръж.
Този път аз ще се оправя.
Джак: Сеньор, добър ден.
Хуан: Какво искаш, гринго?
Джак: Говориш английски. Това е страхотно.
Разбрахме, че имате кола...
и бихме желали да я купим или наемем.
Трябва да се доберем до град.
Хуан: Как го наричаш, че живея в свинарник?
Не. Това е прекрасно.
Хващайте пътя.
-Вие не разбирате. -Хващайте пътя.
Джак: Господине, Аз бих..
Хуан: Хайде, със здраве, гринго.
Джак: Само спокойно.
Спокойно. Няма проблем.
Хайде със здраве.
О!
Джак: Добре Джоан Уайлдър, отпиши ни от това.
Хуан: Джоан Уайлдър?
Джоан Уайлдър?
Истинската Джоан Уайлдър?
Вие сте Джоан Уайлдър, писателката?
Джоан: Да аз съм.
Хуан: Чел съм книгите ви. Чел съм всичките ви книги.
Влезте. Това е Джоан Уайлдър!
Тази, която пише книгите, които ви чета всеки четвъртък.
Мъжът: Джоан.
Джоан! Това е Джоан!
-Влизайте. -Довиждане приятели.
Хуан: Не мога да повярвам, че сте тук. Джоан Уайлдър.
Четях книгите ви през всичките тези години.
Толкова ми е приятно, че сте тук. Не мога да повярвам.
Добре дошли в моята скромна къща.
Джоан Уайлдър. Ха! Съжалявам.
Не се представих. Аз съм Хуан.
Аз живея тук. Какво сте искате? Ха, ха!
Най-великата писателка. Затвори вратата, моля.
Золо: Добър ден.
Грингос?
Американос?
-Грингос? -Не.
-Американос? -Не.
Хуан: Влизайте. Чувствайте се като у дома си.
Чел ли си я "Завръщането на Анхелина"
Джак: Не.
Джуан: О, тази жена ме кара да огладнявам.
Какво ще кажеш за "Сладката целувка на любовта"
Джак: Не . Тази също не съм я чел.
Хуан: Наистина? Вземи я. Имам много копия.
Имам тук "Опостушителите"
И чакам да излезе "Спасяващата тайна на Анхелина"
Толкова се радвам, че си тук в Колумбия.
Искам да ти покажа, наоколо моето прекрасно цело.
Имаме цветни покриви и типични павирани улици...
и много плодородни поля.
Аз съм роден тук, също и моето бедно семейство.
Джоан: Това което наистина искам би било наличието на телефон.
Хуан: Няма телефони, никакви телефони. Мразя телефони.
Нямам телефон.
Но пийни едно. Да се поразходим.
Виж. Харесваш ли ме? Мога да бъда един от твоите книги.
О, питието ти.
Имам Южняшки удобства или Мишелоб...
Кирин, Бекс, Дос Екуис...
Перие, Анкор Стийм, Доктор Браун...
Джак: Имаш ли ксерокс?
Да, но се счупи.
-Къде е най-близкия телефон? -На много мили оттук.
Джоан: Можем ли да отидем до там с твоята кола?
Хуан: Кой ви каза, че имам кола?
Джоан: Мъжете в селото.
Казали са ви, че имам кола? Те са такива смешници.
Имали са предвид моето Малко Муле, Пепе.
Хуан: Не е лошо за Малко Муле, нали?
Сега Пепе ще нажежи обстановката.
Джак: Защо спираме?
Хуан: Не мога да нараня любимото ми прасе.
Крещене.
Джоан: Внимавай! Пази се!
-Ау! -Ха, ха!
Виждаш ли през онази ограда? Това е мястото където се е родила майка ми.
А виждаш ли това дърво, третото дърво на моста?
Брат ми е засадил това дърво.
Стрелба от картечници.
Хуан: О'кей Пепе, да им се изплъзнем.
-Този човек е по луд и от мен. -Благодаря. Йее!
Джак: Какво по дяволите правиш? Тази поляна е като килим!
Хуан: Исках да ви покажа другана поляна.
Този човек, който ви преследва е много настоятелен.
Няма проблем.
Моето Малко Муле е устойчиво на стрелба.
-Виждате ли тази река? -Тази без моста?
Това е главния водоизточник за много села.
Джоан: Какво имаш предвид, тази без моста?
Джак: Тази без моста?
Къде по дяволите отиваш?
Към рампата за бягство. Използвал съм я много пъти и преди.
Пищене.
Смях.
Джоан: И..хуу!
Deja de disparar!
Джоан се смее.
Хуан: Вече сте в безопасност.
Нуждаете се от Малкото Муле за да преминете през рампата.
Знаете, че тази река е невъзможно да се прекоси.
по протежение на 200 мили и в двете посоки.
Всъщност над тази планина...
реката става дива, много буйна
водопади, бързеи.
Страната на Анхелина. Нали така Джоан?
Джоан: Какво се е случило с Лупе?
Хуан: Ай-и-и!
Ужасно разочерование за семейството.
Джоан: Мога да си представя.
Хуан: Той се присъедини към свещенниците и аз се заех с бизнеса.
За добро е. Не съм толкова безрасъден.
Може да е свършил, обесен от Тенедор дел Диабло.
Случвало се е на бандитите.
Джоан: Тенедор дел Диабло?
Джак: О'кей, да потегляме. Тръгваме.
Хуан: Съжалявам, не мога да ви закарам чак до Картахена.
Извън този град, аз съм търсен човек.
Но всяка сутрин има автобус.
Ще ви заведа.
От всички неща, които можеш да ми кажеш сега...
"Изгпуснах я Ралф..."
е, че ще намеря повечето от зъбите ти в устата натрошени.
Застреленяко, ако се крият някъде в джунглата...
не мога да направя нищо.
Нямам кола. Аз не съм Тарзан.
Бях във всяка възможна дупка...
в радиус от 200 мили.
Трябваше да прегледаш покрай реката, която трябваше да обходя.
Не ми поднасяй тъпотиите ти, забутаняко.
Ти беше притеснение за мен и семейството ми...
откакто си се родил. И още нещо-
Хуан: Джоан.
Джоан: Йе?
Ралф: Ти си най-късметлийския кучи син...
който се е раждал на Земята! Тя е тук!
Тя е там?
Тя е точно тук.
Тя идва точно към телефонната кабина.
С някакъв тип е.
Откъде да знам? Тя обича компания.
И ти също мариконе.
Джак: Господине, добър ден.
Има ли стая за една нощ с баня?
Съдържател: Всички стаи имат баня.
Джак: Това е страхотно. Вие също говорите английски.
Това е страхотно.
Слушайте, дали нямате ксерокс машина някъде тук наоколо?
Съдържател: Да, имаме една отзад.
Джак: Достатъчно голяма ли е да снима, размера на една карта?
Съдържател: Да, напълно.
Да, разбирам. Ще го направя.
Е, говорих с Илейн. Тя е добре.
Ще ме изчакат, да хвана сутрешния автобус.
Това е чудесно. В безопасност ли е?
Не знам. Звучеше толкова неясно.
-Кой? -Това копеле дето е хванало Илейн.
Със сигурност е той. Носиш му това което иска-картата.
Да.
Е...
Предполагам, това е.
И аз.
Оу.
$375. Такава беше сделката, нали?
Джак: Да. Така беше.
Най-малкото, което мога да направя е да ти взема нещо за вечеря.
Изглежда ще бъде страшен купон.
С удоволствие.
Ще ти кажа какво. Имам стая в хотела.
Защо не се поизмиеш? Аз ще взема някоя и друга дрешка.
Номер седем.
-Седем? -Да.
Джоан: Това е щастливото ми число.
И моето.
Свири музика.
Просто е прекрасна.
Благодаря ти, Джак.
Джак: Мисля, че книгите ти са горещи. Страхотни са.
Наистина го мисля. Казвам ти, впечатлен съм. Наистина съм.
Ти дори не си прочел книга.
Знам. Знам.
Предполагам, че това е начинът ми, да живея в друга епоха.
Ако беше така, никога нямаше да те срещна.
Донесох ти нещо.
Ел Корасон?
Джак: Да танцуваме.
-О, не, не мога. -Ще ти покажа.
-Аз, не. -Хайде, имай ми доверие.
Голяма жена говореща на испански.
Загубил съм си лагостиното.
Ралф: Не, госпожо! Не! Госпожо!
Успокойте се, госпожо!
Сервитьорът: Госпожо! Ау!
Джак: Някой ден, ако имам пари...
Ще те взема.
Ще отплувам надалеч.
Само двамата.
Ще обиколим целия свят и ще се върнем.
Обещавам ти. Обещавам ти, че ще направим това.
Джоан: Защо не си взел картата от мен?
За какво говориш?
Видях това дърво днес, Вилицата на дявола.
То е на картата.
Знаеш ли колко сме близо.
Със сигурност, знам, но какво общо има това?
Мислех си за това което каза..
че има още нещо за което можем да се споразумеем.
Най-добрия начин да помогна на сестра ти е като намеря съкровището...
и тогава ще можеш да танцуваш в Картахена.
В тебе са картите.
Бих искал да те видя на тазии лодка.
Но, Джак, ако трябва да се откажев само за да спасим Илейн...
Тогава ще се откажем. Тя е твоята сестра.
Естествено, че ще се откажем, но точно това имам предвид.
Поне имаме възможността да гонаправим.
Джоан: О'кей.
О'кей.
Да го направим.
Петел кукурига.
Джак: Шшт, шшт.
Военен патрул. Тази жена трябва да е там.
Джак: Той няма да се откаже.
[Groans]
-Какво правиш? -Паля колата с жиците.
Джоан: Опитай с ключа.
Двигателя запалва.
Джоан: Ето го. Това е святото място.
Джак: Мда.
-Да тръгваме. -А-ха.
Те са по девствения път.
Джоан: Е, не може това да е всичко.
Трябва да има друга уловка тука.
Джак: Пейзажа се променя, нещата се уголемяват.
Всичко това, нали знаеш?
Джоан: Оу.
Течаща вода
Ей, чуваш ли това?
-Водопад. -Погледни, Джак.
Джак: Браво, Джоан!
Джоан: Ии-ха!
Джак: Добре ли си?
Джоан: Да.
Джоан: Оу! Това трябва да е.
Ей. Какво значи "Leche de la Madre"
Джак: "Leche de la Madre"
Джоан: Да. На картата е.
Джак: Значи Майчиното мляко.
-Майчиното мляко? -Да.
Джак: Проклет да съм.
Майко, удома съм.
Джоан: Не мога да повярвам, че правя това.
Джак: Кое?
Джоан: Да търся съкровище с теб.
Джак?
Джак: Нали?
С теб прекарах най-хубавите моменти, които някога съм имала.
Никога не съм изкарвала толкова хубаво с някого.
Глух звук
Това е безценна статуя.
Джак: Някой, там навън наистина е имал извратено чувство за хумор.
Джоан: Чакай малко.
Моята първа книга, "Богатствата на властта"...
Скрих богатството в една статуя.
О...
Исусе Христе, в големи неприятности се забъркахме.
Пукат пушки
Ралф: Представянето на годината, задник.
Джак: Има ли някой, който не те следи?
Ралф: Сложи стоката в торбата.
Хайде.
Хайде.
Сега се раздвижи, преди да се е прибрал Батман.
Ралф: Време е да си имам шофьор, госпожице Уайлдър.
Джак: Ей, дръпни се от мен, мижитурко.
О, аз ли съм мижитурка, а?
Е, поне съм честен. Крада този камък.
Не се опитвам да бъда романтичен заради нея.
Джоан: Чакай малко. Да дойдем за камъка, беше моя идея.
Ралф: Това е което иска да си мислиш добрия артист.
Накара те да мислиш, че го искаш, глупачке.
Качвай се и карай! Хайде! Раздвижи се!
Движение!
Виж сега дали ще ти хареса да си натъпкан.
Леле, майко!
-Аа!-Аа!
Влизай!
Джоан: Накъде отиваме?
Следвай този камък!
Ралф: Маунти!
Джак: Настигни го!
Джак се смее.
Золо: Хайде! След тях! Хайде!
Джак: Къде по дяволите отиваш?
Къде отивам ли?
Какво ще кажеш за Бягството на Лупе?
Къде отиваш? Престани да въртиш кормилото. Никъде не отиваш.
Джак: О, не!
Джоан: Какво ще правим сега?
Джак: Скачай!
Джак кашля.
Джак: Хей!
Джоан Уайлдър! Хей! Какво завръщане!
Ха, ха, ха, ха! Ии-ху!
Джоан: Мда.
-Човече, мислех, че си се удавил! -Да така е!
Джак: Добре ли си?
Джоан: Със сигурност, добре съм.
Чуствам се чудесно! Сомо дето си от другата страна!
Няма никакъв път покрай този воден език!
Направи го нарочно!
За какво говориш? Просто се натъкнахме на водопад!
Признай си! Планирал си го през цялото време!
Знаех си, че не мога да разчитам на теб!
Как е името на този хотел в Картахена?
Хотел Картахена! Какво се интересуваш толкова?
Добре. Просто върви по посока на залеза...
и ще успееш! Аз ще бъда там!
А,да, сигурно. С Ел Корасон в джоба ти.
Ами сестра ми?
Няма нужда да знаят за това. Картата е в теб!
-Е, ти нали взе камъка! -Да, но..
Изстрели.
Джак: Ще се срещнем там! Имай ми доверие!
-Какво? -Ще бъда там!
Извънява звънец.
Свири Маримба.
Ира: Най накрая успя.
Взе ли картата?
Да, донесох я. Искам да говоря с Илейн.
Не. Не можеш да говориш с нея, докато не я взема.
Добре, сега погледни през прозореца си.
Виждаш ли крепостта срещу залива? Кулата?
Джоан: Да.
Вземи си водно такси точно пред хотела.
Ще се срещнем там след два часа..
и бъди съвсем сама.
Дзъъъъ.
Съдържател: Ало?
Джоан: Джак Колтън пристигна ли?
Съдържател: В тези няколко миннути не е пристигал никой.
Гръмотевица.
Ира: Тук.
Спри точно там.
Дай да видя картата.
Къде си?
Ира: Да видя картата.
Искам да видя Илейн.
Илейн: Джони?
Ира: Хвърли картата и се отдръпни.
Ако това не е истинската...
ако не сте донесли същата...
Джоан Уайлдър, вие...
и сестра ви...
можете да вървите!
Смехове.
Илейн: Хей.
Джоан: Всичко е наред. Наред е.
Да си заминаваме вкъщи, довечера.
Изстрели.
Изпуснах те в хотела.
И всички ние.
Ира: Ти безмозъчен тъпанар, си му позволил да те последва тук.
Хайде.
Тази карта е нищо.
Те вече взеха камъка.
Ралф: Аауч!
Държах го в ръцете си, Ира.
Тези ръце, които ще счупят всички кости в тялото ти.
По късно.
Къде е?
Не знам.
Къде е камъка?
Не зн...
Копахме. Не торихме нищо.
Трайгала!
Золо: Крокодилите не плачат, докато ядат плячката си.
Чувала си за тези сълзи, сигурен съм.
Но виждала ли си ги?
-Аа! -Престани!
Джоан: О, не! Не!
Ира: Виж тези хапливковци.
Золо: Можеш да превъзмогнеш тази агония.
Просто ми кажи, къде е Ел Корасон?
Къде е сърцето?
Къде е камъкът?
Джак: Добре! Само я пусни, става ли?
Тя не знае къде е. У мен е.
Къде е?
На безопасно място.
Золо: Къде е?
Къде е?
Фрас.
Задави се с него.
Благодаря.
Писък.
Джак: Залегни!
Илейн: Ааа!
Джоан: Добре,скъпа. Хайде.
Уайдж.
Илейн: Побързай. Бързо.
Ира: Момчета! Мучачос!
Докарай лодката насам! Задръжте ги!
Оставете ме да стигна до лодката!
Кашляне.
Джоан: Още малко. Хайде.
Мучачос!
Хайде де!
Ира: Хайде!
Ралф: Ира!
Ира!
Върни се обратно Ира!
Ира: Скачай, Ралф, скачай!
Ралф: Не мога да плувам. Знаеш го Ира.
-Ще се върна за теб! -Обещаваш ли?
Ира: Ще изпратя лодката обратно за теб, Ралф!
-Кога? -Скоро!
-Колко скоро? -Много скоро!
Джак: Не!
Не! Не!
Къде си мислиш, че отиваш, а, господинчо?
Хайде, изкашляй го.
Илейн: Чакай, чакай!
Илейн: Джони?
Как ще умреш, Джоан Уайлдър?
Бавно, като охлюв...
или бързо, като падаща звезда?
О, моя.
Задъхване.
Джоан: Джак!
Джак!
Джак!
Джак: Хайде, копеле. Дай ми почивка.
Ръмжене.
Джоан: Не!
Джак!
Джак: По дяволите!
Цък.
Опарване от цигара. Золо Ау!
Ааа!
Золо пищи.
Золо крещи.
О, Джак.
Джак: Всичко е наред. Наред е.
Върни се Ира.
Ти си ми братовчед, Ира! Забрави ли?
Твоята майка е и моя!
Сирени.
Насам!
Насам!
При него са всички! Отиде натам!
Илейн: Джони?
Джак: Добре. Ето какво ще правим.
Ще отидем до Американският консул. Разкажи му всичко.
Джоан: Къде отиваш?
Джак: Може и да ти повярват, но не им споменавай името ми.
Ченгетата от Картахена и аз се знаем от преди.
Илейн, беше удоволствие за мен.
Джоан: Тръгваш си?
Напускаш ме?
Ще се оправиш Джоан Уайлдър.
Да.
Винаги си била добре.
Джак Колтън!
Проклятие.
Глория подсмърча.
Глория: Ох.
Подсмърчане.
Е, това е наистина най-добрата ти книга.
Не мога да повярвам колко бързо я написа.
Джоан: Наистина ли ти хареса?
Глория: Дали ми е харесала.
Ако кажеш на някой, ще ти извадя сърцето.
Харесва ми краят, където той се гмурва от стената и отплува.
И после я посреща на летището.
Те обикалят Земята надлъж и нашир, заедно.
Боже, не мога да повярвам как ми хрумна това.
Джоан: Е...
Бях, вдъхновена.
Глория: Джони, сега си безнадежна романтичка от световна класа.
Не. Надеждна.
Благонадежна романтичка.
Джоан: Не, благодаря.
Не.
Мъжът: Известна марка. Известна марка.
Джоан: Никога не ги носи.
Мъжът: Можеш да ги носиш, точно сега. Пет долара.
Джоан: Хей!
Джоан: Харесвам ботушите ти.
Джак: Нали. Този беден стар жълто-опашат човек...
разви фатален случай на стомашно разтройство.
Умря ми в ръцете.
Не мога да го обвинявам.
Ако трябваше да умра...
Няма друго място на Земята, където бих искала да се случи.
Не съм спирал да мисля за теб.
Дори прочетох една от твоите книги.
Тогава зтаеш, как свършват всички.
Да.
-Здрасти. -Здрасти.