The Man From Elysian Fields (2001) Свали субтитрите
нобелови лауреати, нови технологии...
красиви музеи...
и на един-двама носители на наградата "Пулицър"
Добре дошли в града, където хората все още четат.
Нещо специално ли търсите?
Не.
- Обичате ли трилъри? - Не особено.
Тази е доста добра.
- Не знаех, че Хитлер е имал деца.
- Не можем да знаем всичко.
Но какво щеше да стане, ако Хитлер имаше дете от Ева Браун?
И е бил отгледан от нацистите в Аржентина
за да тръгне по стъпките на баща си?
Това е абсурдно.
Това е допускане и може да бъде абсурдно.
Благодаря, но ще продължа да разглеждам.
Книга от 25$ за 3.99$.
- Не и ако не я купя. - Така е.
Това вие ли сте?
- Вие ли сте автора? - Струваше ми седем години от живота,
но не искам това да ти повлияе.
Ще ми я подпишете ли?
- Сигурни ли си? - Да.
- Какво искате да напиша? - Вие сте автора.
Благодаря.
- "3абавлявай се". Определено ще го направя. - Моля.
- Благодаря. - Аз благодаря.
- Чао. - Чао.
Това е историята на Байрън Тилър.
Скромен човек, който живее в скромен квартал в Пасадена.
Квартал, построен за средно заможни семейства,
когато значението на това "средно" е било по-близо до върха, отколкото до дъното.
- Поздрави мама. - 3дравейте.
3драсти. Как си?
- Имаш ли нужда от помощ? - Не.
Днес продадох една книга.
Това е добре.
Не съм направил изчисленията, но мисля, че това ще ни донесе 3. цента.
Данъците ще ни убият.
Важното е, скъпи, че хората четат работата ти.
Ходих в "Ризоли".
В началото не я открих. Но после я видях.
Седем години от живота ми в коша за намалени книги
заедно с готварски книги, "Как да си помогнем сами" и "Достигане на оргазъм".
Щом хората не дават пари и за оргазми, не трябва да се срамуваш.
- Какво е това? - Кое?
Хейнц умрял ли е?
Човекът предлага 57 варианта, а ние не можем да си позволим нито един?
3ащо да плащаме за етикета?
По колко памперса са нужни на Натаниел за седмица?
3ависи дали ще реши да разсипе храната си вместо да я гълта.
Кога ще започне да контролира мускулите си?
Мисля, че на три.
Тогава новата ми книга трябва да бъде публикувана
бързо.
Не искам да се тревожиш за нищо.
Сега върви да спиш, мистър Натаниел Хоторн Тилър.
Обичам те.
- Какво правиш там? - Премествам му главата.
3а да не се сплеска.
Втвърди се преди две години. Лягай си.
Да си лягам?
- 3а какво си говорите вие мъжете?
- Главно за правни училища.
- Ориентира се към "Дюк". - Добро училище.
- Той мисли така. - Ами ако не иска...
да стане адвокат? - Никой не иска.
3атова пося семето рано.
Ами ако иска да стане писател?
Щом не допускаме главата му да се сплеска, това няма да се случи.
- Твоята глава не е сплескана.
- Може би отвън не е.
- Скъпи - Какво?
Бог ти е дал дар.
Помниш ли какво пишеше в "Нюзуийк"?
"Речта на Байрън Телър е жива и цветиста
"Детето на Хитлер" носи оригиналност, неприсъща за трилърите."
"Неприсъща за трилъра като жанр".
Ами в "Таймс"?
Напомни ми.
Пишеше нещо за мен и Хемингуей.
- Не мога да си спомня. - Така ли? Не си спомняш.
Може би трябва да опресня паметта ти.
Опресняване значи.
О, Боже.
"Също като Хемингуей...
...той вае речта си
с лазерна прецизност.
Оставя най-доброто и най-яркото."
Господи, много те бива.
Не те чувам.
Казах, че много те бива.
Не беше сигурно дали жена му говореше на Байрън или на Бог,
но изглеждаше, че вярваше в него повече от необходимото.
Точно това привлече вниманието ми.
Натъпкан между порно магазините в Холивуд
и книжарниците за романи и философия,
между звукозаписните студия, чийто разцвет отдавана беше забравен,
нереализирани сценаристи, чиито договори бяха отдавна забравени
и опитите на слаби актьори да обучават други слаби актьори как да изразяват емоции,
които мечтаят да се явят на прослушване някой ден,
седеше Байрън Тилър, който смяташе, че пише романи,
които никой не иска да чете.
Продавай, скъпа, продавай.
Целите стават по-достижими когато ти трябват пари.
Приоритет.
- Добре ли е? - Благодаря.
Идеалният човек за "Елисейските полета".
Изпратих ти я защото Браун публикува последната
и си казах, защо да се отказвам от печелившата комбинация?
- Бишкоти? - Не, благодаря.
Можеш да поорежеш тук-там, затова си редактор.
Екскалибур трябва да е страхотен меч за избиване на хора,
да го държиш в ръцете си.
Това е меча, който самият крал Артур измъкнал от скалата.
- 3нам историята. - Разбира се.
Някак не пасва в роман за миграционни работници.
Екскалибур е символ.
Символ.
Представя потъпканите мечти и надежди за бъдещето.
Миграционните работници са един микрокосмос.
Не са ли били винаги такива?
Виж, точно тук е проблема.
- Какво? - Ще ти кажа за микрокосмосите.
- Хората ги мразят. - Не знаех.
Кой иска да седи в автобуса и да чете книга,
в която пише, че си микрокосмос?
3най го за в бъдеще. Той се оглежда, и вече го знае.
Символизма е още по-зле.
Бедния нещастник иска да му бъде разтълкуван.
Никой не иска да губи време в търсене на значения.
Съпругата ми мисли, че това е най-добрата ми работа до сега.
Тя сигурно много те обича.
Винаги съм бил напълно отворен
към всякакви творчески предложения, към промените.
- Не би било честно към теб. - Както и да е.
Може би следващия път.
- Мога ли за поискам един съвет? - 3а какво?
- 3а следващата. - С удоволствие, но...
Върджил...
3нам, че моите проблеми не са твоя работа,
но вече не ми остана за какво да живея.
- Наистина ли си толкова отчаян? - Да.
Тогава използвай тези емоции.
Всички добри романи са написани в отчаяние.
Също и най-добрите предсмъртни писма.
Кой би си помислил, че някой в костюм ще се интересува от миграционните работници?
И какво като редактора не го харесва? 3наеш ли какъв е моя съвет?
3арежи го.
Благодаря, Хари. Много ме окуражи.
3дравей.
- Как си? - Мисля, че не се познаваме.
Не.
- Казвам се Лутър Фокс. - Байрън Тилър.
3начи си писател?
Да.
Нещо, което трябва да знам?
Много се съмнявам.
Успях да публикувам боклук наречен "Детето на Хитлер".
Хареса ми.
- Чел ли си я? - Май си изненадан.
Никога не съм се срещал с читателите си.
Е, това съм аз.
- Какво пишеш сега? - Имам няколко идеи.
Мисля, че от теб ще излезе много добър оператор.
Нещата не вървят, а?
Хемингуей се самоуби и хората започнаха да купуват книгите му.
А аз, аз съм при книгите с намаление.
Трудно е да не мислиш за това като знак на съдбата.
Правиш от къртичата дупка планина.
Проблема е, че моята планина се превърна в къртича дупка.
И ако не си от семейство...
къртици...
...как ще живееш?
Можеш да издържаш семейството си, ако имаш вола да направиш необходимото.
Трябва да тръгвам.
Благодаря за питието и затова, че ме изслуша. Благодаря.
Ако не искаш да работиш като оператор,
защо не дойдеш в офиса ми, може би ще измислим нещо
Нищо подобно на малък житейски опит.
- Какво каза редактора ти? - 3ащо не спиш?
Не можех да чакам. Трябваше да чуя какво е казал.
Каза, че има място за промени.
Но го хареса, нали?
Не знам дали го е харесал. Относително е.
В зависимост от какво?
Дали си Джон Гришам или не.
Не се разчувстват толкова за хора като мен.
Ще я публикуват, нали?
Да.
Каза ли кога?
Не. Сега го планират.
В другата част на сградата. Ще разбера.
Казах ти, че всичко ще се нареди, нали?
Пол Пиърсън!
- Пол Пиърсън! 3.наех си, че си ти! - Радвам се да те видя.
- Аз също. - Добре ли вървят нещата след като напусна?
Страхотно. Публикувах първия си роман.
И аз така чух.
Исках да го прочета, но не го намерих в нито една книжарница.
Как е в офиса?
3наеш как е в рекламата. Скъсяваме си живота с всеки изминал ден.
Липсва ми. Действието, крайните срокове.
Адреналина ти направо изхвърча.
Бих се замислил да се върна при определени условия.
- Каза ми да си го начукам.
- Това беше от адреналина.
- Имаш ли желание да се върнеш? - Да.
- 3аплатата ти ще бъде по-малка. - Добре.
- Сметките ще бъдат ужасни. - Както решиш.
Това е добро отношение.
- 3ащо не го имаше преди? - Малко пораснах.
Радвам се да го чуя.
Добре. Благодаря ти. До утре сутрин.
Всъщност, мисля, че ще бъде по-добре да си го начукаш.
- Поздравления. - Благодаря.
- Тук сме за да празнуваме. - Къде другаде?
Двамата ми любимци. Ще изпратя най-добрите си...
- Не е необходимо. - Моят подарък.
Много щедро.
Не се ядосвай, но мисля, че по-добре...
да вземем пари назаем от родителите ми.
- Баща ти ме мрази. - Точно за това ще ни даде пари.
Това ще го накара да се чувства нещо повече.
- Не искам да му доставям удоволствие.
- Той никога не е доволен. 3наеш го.
И щом публикуват книгата ти, ще му ги върнем.
- Някога мислила ли си, че баща ти е прав? - 3а какво?
Че може би аз съм неудачник.
Ти ме обичаш и мислиш, че всичко ще се нареди.
Разбира се.
Безусловната любов може да бъде голяма досада.
Чао.
Чао.
- Обичам те. - Ще се видим след работа.
Какво искаш да правим?
Искаш ли да отидем в парка за малко?
Шибан бизнес.
И "Илиада" да напишеш, не знаеш дали ще се купува.
Да вземем последната ти книга.
Хубава статия в "Таймс".
Нищо не си направил, нали?
- В този квартал. - Що за бизнес е това?
Трябва да си зададеш въпроса какво си е мислил Гутенберг.
Гутенберг изобщо не ме интересува. Да си спестим глупостите.
Трябват ти пари, нали?
Да, заем.
Мислих много по въпроса
и реших, че няма до ти дам парите.
- 3ащо? - Какво беше казал Шекспир?
"Нито взимай нито давай назаем".
Тук съм, защото обещах на дъщеря ти, че ще се срещна с теб
и ще ти оближа задника.
Май вече нямам повече работа тук.
И двамата знаем, че никога няма да можеш да издържаш семейството си.
Помисли си за това!
3драсти, как си?
Да?
3драсти.
Г-н Лутер Фокс тук ли е?
Да го виждате наоколо?
Не. Бихте ли му предали, че Байрон Тилер е идвал?
Байрън Тилер, писателя?
- Чували ли сте за мен? - Разбира се.
Лутър ви спомена онзи ден.
Да.
Името ми се разчува.
Разбрах, че си идвал.
Нора ми каза.
Тя не обича много хората, нали?
Познавам я от шест години, и единственото нещо, което със сигурност знам, че харесва
са любовните романи и Рейсинетс.
Не е много за офис, нали?
Това по-скоро е място, откъдето да си взимаш съобщенията.
Онзи ден спомена,
че може и да имаш нещо за мен. Реших да намина.
Ела и ще поговорим.
Разбира се.
Преди работех в една рекламна агенция,
а те няма да ме взимат отново на работа.
Ходих в бюрата по труда и ми казаха...
че не мога да работя нищо друго.
И така, в с какъв бизнес се занимаваш?
"Елисейските полета" е фирма за придружители.
Фирма за придружители.
Фирма за придружители.
Казваш, че е нещо като
да стоиш на някой ъгъл с каубойска шапка.
Не. Ние не сме проститутки.
3анимаваме се със самотни жени, които се нуждаят от емоционална
и душевна утеха.
- Жени. - Често става въпрос само за приятелство.
- Само жени? - Кажи, че съм старомоден.
И си мислиш, че аз съм подходящ за такава работа?
Хубав си, образован, състрадателен.
- Състрадателен? - Четох романа ти, помниш ли?
- Силата на романа е точно в състраданието. - Благодаря.
Дори и въведението да беше боклук.
Ако беше прочел форзаца, щеше да забележиш,
че съм женен и имам дете.
- Още по-добре. - Как така по-добре?
Ние сме професионалисти, и това да имаш семейство
предпазва от излишно обвързване с клиентелата.
И ти ли имаш семейство?
Не съм толкова богат. Много от работещите тук имат.
Не се опитвам да бъда високо морален,
но този бизнес не те ли кара да чувстваш срам?
Не. Бедността ме кара.
Предлагам ти краткосрочен договор, ако желаеш.
Само докато закърпиш положението.
Временно.
3драсти.
Как си?
Просто минавах. Исках да ти благодаря за...
Вече ми благодари миналата нощ.
- Не си спомням. - Аз помня.
Не е лесно да бъдеш учтив, когато си самоубиец.
Много се впечатлих.
- Е, още веднъж... - Не, не. Влизай. 3аповядай.
- Сигурен ли си? - Да, напълно.
Не знаех, че сте в страната, г-жо Хардуик.
Влезте.
Тук пише, че ще бъдете в Индия още един месец.
3нам, Къри може да отиде.
Винаги изглеждате прекрасно. Естествено.
Не сам сигурен дали ще мога да направя нещо за толкова кратко време.
Колко косми имаш по тялото?
- Какво? - Колко косми имаш по тялото?
Косми? 3ащо?
3а парите, които дават, могат да имат претенции.
Ще ви се обадя в 5:00, става ли?
Дотогава ще намеря някой.
Довиждане, г-жо Хардуик. И без това не е подходяща за теб.
Трябва да призная, че обмислих...
предложението ти.
Играеш ли тенис?
- Лошо. - Добре. Тя мрази да губи.
- Коя е тя? - Г-жа Франклин Бъкнер.
Не съм спал миналата нощ и си мислех...
Г-жа Лорета Форбес, "Енцио"45, обича опера и балет.
Точно това си мислех.
Щом ще съм временно, нещо като опера,
тенис, балет, само не... нали се сещаш.
Не искам...
Нали разбираш...
Онова нещо там.
- Това може да е много лоша идея.
- Една идея може да бъде лоша, само ако не върши работа.
Може би някъде накрая на списъка можеш да ми намериш
някое мило старо момиче, което търси нещо като партньор за бридж.
- Байрън. - Какво?
И аз бях нервен първия път.
Точно за това е важно да намерим някоя, за която да си подходящ.
Ако не можем да осигурим истинска любов, поне можем да осигурим симетрия.
Трябва да махнеш брачната си халка и очилата.
Лутър...
Наистина оценявам това, което направи.
- Още нищо не съм направил.
- Може би това е най-доброто.
Андреа Алкот, 3.5-годишна. С лице на ангел.
Имате много общи неща. Съпругът й също е писател.
- Точно като теб. - Чудесно.
Може и да си чувал за него. Тобиас Алкот.
Тобиас Алкот, носителят на наградата "Пулицър"?
Всъщност, мисля, че има три награди.
Но "Носител на наградата "Пулицър" звучи алчно.
В колежа ходех на курс специално за неговото творчество.
Наистина ли? Как се справи?
Пет и половина.
Трябвало е да учиш повече.
Виждал ли си обецата ми?
Какво, да не си я глътнала?
Имам добро предчувствие за този човек.
Винаги си имала инстинкт за подобни неща.
Така е, нали?
Трябва да е добра перспектива.
Когато учителят на Пикасо видял първите му драсканици,
трябва да е предусетил нещо специално.
Точно така се почувствах когато те видях за пръв път.
Скъпа, ти си безнадеждна романтичка.
Изпълнена с надежда. Това е много по-лошо.
Късно е.
Да вървим тогава.
Не, Джордж ме чака.
Да вървим да празнуваме. Хайде.
Не мислиш ли, че е малко прибързано?
Най-добре е да празнуваме преди всичко да се вкисне.
Не се тревожи.
Няма.
Ето.
Какво е това?
Чека за миналия месец. 3абравих го.
Аз също.
Чао.
Излизаш ли?
- Не ти ли казах? - Не.
Имам среща с издателите.
- Толкова късно? - На по питие и вечеря.
3ащо?
- Рано е да се говори. - Не и с мен.
Познаваш ме. Малко съм суеверен.
Не, не си.
3а хубавите неща съм.
Не си забелязала, защото напоследък не се случват хубави неща.
Искат да се ме срещнат с хората от "Книга на месеца".
- Господи. Наистина ли? - Няма никакво гаранции.
Не, скъпи, но това е чудесно.
Мисля, че искат да ме изстискат за по-кратко време. Февруари.
Иска ми се да имаше нещо по-хубаво за обличане.
Това е просто една вечеря. Масата ще скрива по-голямата част от мен.
Ако има омари, поръчай си. Така ще си скрит до брадичката.
Трябва да вървя.
Когато се прибереш искам да чуя всичко.
Ти сигурно си новия.
Да.
Найджъл Холси.
Байрън.
Да. Писателя.
Господаря трябва да е впечатлен.
Виждам, че те е водил до Дънхил.
Да видим.
Боже, не и тя.
Никога не казвай на клиентката, че има хубав задник. Няма да видиш края.
Искаш ли...
"Булгари" за довечера?
- Не, ти го вземи. - Благодаря.
Работил ли си такава работа преди?
- Не. - Прилича на това да търкаляш пън.
Просто не го изтъркулвай преди края.
Лутър каза, че не е задължително да искат...
Добре, добре. Ще свикнеш.
Когато поискат да ги прегърнеш разбираш, че всичко е измама.
Но в кой бизнес не е? Можеше да продаваш стари коли.
Поне им даваме за каквото си плащат. Не се тревожи, ще се справиш.
Тези богати кучки искат само малко компания и секс.
Ние сме като надървени кокер шпаньоли.
- Ще запомня това сравнение. - Добре.
3драсти. Аз съм.
Нещо не е ли наред?
Не. Просто... аз...
...исках да ти кажа, че те обичам.
И аз те обичам.
- 3ащо? - 3наеш защо.
Искам да го чуя.
3ащото...
си хубав и забавен и сериозен.
Дина...
Не чувства нито едно от тези неща.
Байрън, ти просто си нервен.
Но всичко е наред и знаеш ли защо?
3ащо?
3ащото аз винаги ще вярвам в теб.
Добре.
Всеки е нервен първия път.
3а Байрън беше важно да се срещне с някоя красива...
...някоя като Андреа Аскот...
която наистина да има лице на ангел.
И не ставаше въпрос само за лицето й.
Пластичните хирурзи изкарват достатъчно за да си купят яхти като коригират природата
по по-привлекателен начин.
Това не беше някакъв обикновен ангел.
Този, сигурен сам, самият Бог е изваял.
Вие сигурно сте от "Елисейските" полета.
Да.
Мразя да ходя на тези събирания сама. Бих си тръгнала, но нали е с благотворителна цел.
Да се надяваме, че ще намерят лек за каквото и да събират пари.
Какво искаш да правим сега?
Гладен ли си?
Не много.
Всъщност, бих хапнал бишкоти.
Бишкоти, разбира се.
- Едни бишкоти, моля. - Разбира се.
- Колко ви дължа? - Два долара.
- Виж... - Благодаря.
- Мога ли да получа разписка? - Не.
- 3аповядайте. - Благодаря.
Не е нужно да ми благодариш. Това са разходи на фирмата.
Което води до въпрос, който трябва да ти задам.
Имаш право да питаш. Да не отговарям е мое право.
3ащо не доведе някой приятел?
И защо на жена като теб й е нужен някой като мен?
Има случаи, в които жената трябва да има придружител.
Да, но мисля,
че ще ти бъде лесно да си намериш истински.
Ти не си ли истински?
Имам предвид някой, който не се налага да поръчваш.
Аз съм омъжена.
Това не винаги е проблем.
Много обичам съпруга си.
Това е много хубаво.
И ние така мислим.
Ще се оправиш ли с таксито?
Да.
Лека нощ, г-н Тилер.
Лека нощ.
Ако изпратите веднага чека, ще ви бъда много благодарен.
Да. Благодаря ви. Довиждане.
Не знам защо ги наричат "отличителни чекове",
сякаш да не ти платят е хубаво нещо.
- Видях те снощи. - Къде?
- На концерта. - Да.
Тя е много привлекателна.
Дженифър Адлер. Клиентка е от години.
Всъщност, тя е единствената клиентка, която продължавам да обслужвам лично.
Ако не беше тя, щях да се пенсионирам още преди години.
Мисля, че сега ще се пенсионирам.
Вече?
Да. Не съм сигурен, че ставам за подобно нещо.
Байрън, съмняваш ли се в инстинктите ми?
Не.
Тогава се надявам, че харесваш експериментален театър.
Мразя да ходя на такива места сама.
- Бих си тръгнала... - Нека позная. Благотворителност.
И аз имах такава в колата си.
И така...
Какво ще кажеш за бишкоти?
Искаш да вляза този път?
Ако искаш.
Ако не искам, чека ще отпадне ли?
Възможно е.
- Накъде, г-жо? - Пасадена.
Искаш ли?
Не, благодаря.
- Често ли излизате? - Не много често.
Общите ни приятели са приятели на съпруга ми и повечето от тях са мъртви.
Искате ли да ви изпратя до вратата?
Би било мило.
- Благодаря, Филип. - Лека нощ.
Благодаря.
Обичаш ли горещо какао?
- С вода ли го правиш или с мляко? - С мляко, разбира се.
Какво щеше да направиш, ако бях казала вода?
Щях да се моля за бонбони.
Вкусно е.
Не знаех колко мляко да сложа. Обикновено правя една доза.
Съпруга ти не обича ли горещо какао?
Той има диабет.
Млада си за да си омъжена за човек като него.
В началото нямаше значение...
но през последните няколко години...
Сигурен съм, че не му е лесно като писател.
- Какво ли знаеш за това? - И аз съм нещо като писател.
- Наистина ли? - Да, наистина.
Изненадана ли си?
Всъщност, не.
Не си човек, който би се задоволил с развеждане на самотни жени.
3начи ти си самотна?
Няма нищо по-самотно от това да гледаш как умира мъжа, когото обичаш.
"Смъртта, единствения безсмъртен, пред когото всички сме равни.
Нейната милост и мир са подслон за всички."
- Това е прекрасно. - Марк Твен.
Действителността не е толкова поетична.
Съжалявам.
3дравей, скъпи. Какво правиш толкова късно?
3абравих да си направя инсулина.
Но се чувстваш добре?
Да, добре съм.
Скъпи, запознай се с Байрън Тилър.
Байрън?
Байрън?
3дравейте.
3дравейте, сър.
- Байрън също е писател. - Така ли?
Да, пиша по малко. Не съм от вашата класа.
Е, поне това е успокоително.
- Искаш ли нещо за ядене? - Не, благодаря.
Продължете със заниманията си.
3а мен е чест, че се запознах с вас, сър.
Щях да кажа: "Удоволствието е изцяло мое".
Но щеше да бъде глупаво, не мислите ли?
Лека нощ.
По дяволите.
Байрън Тилър.
Просто сте мотивиращ.
- Добро утро. - Добро утро.
Добре ли спа?
Не съм мигнал.
Нито пък аз. Явно и двамата страдаме от безсъние.
Лоти ми направи силно кафе.
Лоти, не трябваше да му даваш цяла чаша. Той не е търговец.
- Не, не съм гладен. Благодаря. - Не е за теб.
Г-н Алскот иска да му занесеш закуската.
Аз ли? 3ащо?
Така ще можете да си поговорите.
Влез. Влез!
Чух, че пишете...
но не исках да ви прекъсвам. 3акуската ви ще изстине.
Няма значение. Не мога да ям това.
Ям само по едно рохко яйце.
Останалото е само за шоуто, за да не се чувствам лишен.
- После отива в купата на кучето. - Да, сър.
Добре ли прекара снощи?
Всичко е наред. Тя има благословията ми.
Мъжът трябва да се погрижи жена му да бъде добре,
по всеки възможен начин. Не си ли съгласен?
Да. Съгласен съм, сър.
Може би беше грешка...
да се оженя за по-млада жена...
но само до преди няколко години бях много силен.
- Чух всички истории, сър. - Вярвай само на най-скандалните.
Бях благословен да водя лесен живот.
Но накрая само Бог може да ми причини това.
Гения трябва да има привилегии, непознати за обикновения човек.
- Мислиш ли, че съм гений?
- Да, сър. Така мисля.
Вероятно си прав.
Но дори това...
става все по-трудно с времето.
Когато бях на твоята възраст, идеите просто се извираха от мен.
Сега трябва да ги изстисквам...
като малки пръдни преди да ги събера в една.
- Вероятно сте в дупка. - Дупка.
Може да бъдеш в дупка...
ако си в разцвета на силите си, не в края на живота си.
- Но вие работите. - Отне ми 12 години за да го напиша.
Просто го поизчиствах...
...отстранявах ненужните прилагателни.
Със сигурност не мога да изчакам да го публикуват.
Да, мисля, че и аз няма да мога да чакам.
Всичките ми органи се обърнаха срещу мен, малките негодници.
Искаш ли да го прочетеш?
- Наистина ли? - Да, ти си писател.
Бих искал мнението на друг професионалист.
- Жена ми мисли, че е прекрасен... - Да.
Но тя ми е жена...
и никога не можеш да вярваш на ценностната система, когато е замесена истинска любов.
- Какво правиш? - Чета.
Редактора ми даде последния ръкопис на Тобиас Аскот.
- Добро ли е? - 3.а нищо не става.
Тогава го остави и ми обърни внимание.
Време е мъжа да прекара една вечер с жена си вместо с редактора си.
Готов ли си?
Да.
- Какво мислиш? - Много е хубав.
Похарчих повече, отколкото трябваше...
но сега когато си важен автор ти трябва костюм.
- Откъде взе пари? - Татко ни изпрати 1 000 долара.
- Няма да даде повече докато не се извиниш. - Няма да се извиня.
Казах му, че няма да стане. Дай му време.
Тук пише,
и само 20% от по-евтината материя, така, че няма и да забележиш.
Накарах ги да оставят повече място при четала.
Добре.
Харесва ли ти?
Да. Харесва ми.
Казах на продавача, че е за много важен писател,
който ще излезе в "Книга на месеца".
Дина, казах ти...
всичко е още на ниво преговори.
- Излъчвам позитивни вибрации. - Виждам това.
Прави любов с мен.
Тобиас ме доведе тук на първата ни среща.
Как се запознахте?
Отидох да го интервюирам в къщата му и никога не си тръгнах от там.
Трябва да е било страхотно интервю.
Тобиас обича млади хора около себе си. Казва, че това го поддържа млад.
Какво ще кажеш?
Изглежда няма да работи повече.
Очите му все още са млади когато ме погледне.
Предполагам, че само това е от значение.
Съпругът ми каза, че ти е дал да четеш копие от романа.
Обикновено не го прави. Трябва да има високо мнение за теб.
Той дори не ме познава.
Какво е мнението ти?
Прекрасен е, нали?
Мисля, че това е най-добрата му работа.
- Боклук е, нали? - Да.
Ще направиш ли нещо за мен?
Кажи му.
- Какво да му кажа? - Кажи му, че не става.
Не мога да го направя.
Тогава ще го направят критиците и това ще го убие.
Единственото, което му остана е репутацията му
и когато умре, искам тя да остане такава.
- Не знам. - Моля те, Байрън.
Може ли да седна?
Може ли да не ставам?
Хубави патици.
Да.
Мисля, че ние...
допринасяме за апатичното им отношение.
Повечето хора искат да се преродят като птици.
Не знаят какво говорят. Ужасно е.
Да живееш на подаяния и остатъци, за Бога.
Предполагам, че летенето е символ на свободата.
Птиците не го знаят. Летенето за тях е работа.
Освен, ако не си орел или ястреб.
Извисяването. Извисяването може да бъде приятно.
Да.
- Ти в какво би се преродил?
- Не бих се прераждал.
Не би могло да е по-хубаво от сегашния ми живот.
Никога.
Повечето хора не могат да кажат това.
Да, това не прави живота по-лесен.
Нахрани патиците.
Когато работех, можех да усетя това.
И когато книгата е вече готова
вече не мога да намеря причина.
Прочете ли я?
Да.
И?
Прекрасна е.
На пръв поглед.
Боже. По дяволите!
- Не можете ли да приемете малко критика?
- Какво искаш да кажеш с "на пръв поглед"?
Какво не ти хареса?
- Може ли да поговорим за това по-късно? - Не!
- Книгата смърди. - Смърди ли?
Цялата ли?
Предпочитам сега да не влизам в подробности.
Имам други неща, за които да мисля.
Господи, може би си ми счупил носа.
Покажи ми.
Покажи ми.
Не твоя нос!
Хайде.
Добре. Покажи ми какво не е наред с ръкописа ми.
- Не искам да го нацапам с кръв.
- Моята кръв е по всяка страница.
Кажи ми какво му е.
Искате да ви кажа какво ви прави велик писател?
- Вече се съгласихме, че това е гениалността. - Това помага...
но става въпрос за героите.
Те са толкова реални, че читателя усеща плътта ми.
Благодаря.
Но тава са 800 страници за падането на Римската империя!
- На базата на добри изследвания. - Кого го е грижа?
Кой си ти за да критикуваш работата ми?
- Аз съм никой. - Да, така е.
Но и един никой може да бъде прав.
Чакай малко. Ти пиеш ли?
Не, не пия.
Моя лекар казва, че това ще ме убие. Да се надяваме, че е прав.
Не казвам, че това не е хубаво.
Казваш го зле.
Казвам, че може би подхода ви е грешен.
Каква беше основната тема?
Че всяка социална структура превръща една или друга група в роби.
- Това е страхотно! - Благодаря за одобрението.
3ащо тогава са ви нужни римските роби?
- Какво им е на тях? - Никой не може да се идентифицира с тях.
Да не ми казваш, че просто съм загубил 12 години от живота си?
- Не. - Какво тогава?
Можете да прокарате идеята си с всяка подтисната група.
Има достатъчно такива.
Това може да бъда най-великия ви роман.
Вече мислех, че е така.
Трябва само да се отървете от римските роби...
и да намерите друг микрокосмос.
- Черните? - Не.
- Евреите. - Не.
- Хомосексуалистите. - Не.
Кои тогава?
Миграционните работници.
Миграционните работници.
Миграционните работници.
Кучи син.
- 3драсти. - 3драсти.
От кога си с лещи?
Редактора каза, че очилата...
вероятно вредят на продажбата на "Детето на Хитлер".
Мисля, че каза това за брадичката.
Спря се на лещите, защото мисли, че иначе изглеждам
прекалено интелигентен и плаша хората. Никой не иска да чете книгата.
3ащо не се снимаш без очилата?
Може би външният вид... 3нам, че харесваш очилата.
Не съвсем. Просто те харесвах с всичките ти дефекти.
Искали сте да ме видите.
3наете ли кога за последен път бях тук?
Не.
Нито пък аз. Прекрасно, нали?
Кара те да мислиш, че всичко е възможно.
Бях нещо като детето чудо.
- Свирех Моцарт на седем години. - Наистина ли?
Е, не точно като самия Моцарт.
Не е лошо като за начало. Не мислиш ли?
Какво се е случило?
Пораснах.
Волвганг нямаше шанс.
Съжалението не води до нищо добро.
Байрън, това е измамен бизнес.
Голям късметлия си, че имаш жена и семейство.
Не позволявай любовта им да се изплъзне между пръстите ти.
3наеш ли защо те доведох тук?
Не, защо?
Тук те доведох на първата ни среща.
- Не беше тук. - Мястото е същото.
Ресторанта беше разрушен.
Трудно е да бъдеш романтик в Лос Анджелис.
Справяш се добре.
Помниш ли за новия, за когото ти говорих?
Направих сделка с него, която ще донесе повече пари отколкото съм виждал от години.
Това е чудесно, скъпи.
- Мислех си... - Обожавам когато мислиш.
Толкова е секси.
Ако не използваш успеха
просто преливаш от пусто в празно.
- Не разбирам. Благодаря. - Нека взема това.
Благодаря.
Ето.
Какво е това?
Чека ти за миналия месец.
Не го искам.
Ти си единствената жена от 3.0 години, с която мога да бъда.
Вече не искам парите ти.
Искам само теб.
Не разбирам.
Искам да напуснеш съпруга си.
Искам да се оженя за теб.
Сигурно си полудял.
3ащо искаш това?
Ето. Вземи го.
Какво си мислиш, по дяволите?
Хайде. Да вървим.
Глупаво.
Това е добро.
Много хубаво.
Прекрасно е. Всяка вечер ли ядеш така?
Не, не.
Благодаря.
Не всяка вечер. Тази вечер имаме повод за празнуване.
Добре дошъл в семейството.
Трябва да кажа...
че това е много щедро предложение и благодаря.
Не знам колко време ми остава,
но ще го прекарам като гледам красивата си жена щастлива.
- Ще направя каквото мога. - Ще правиш каквото иска тя.
Да.
- Скъпи, трябва да му кажеш. - Да, скъпа.
Байрън...
и аз се нуждая от помощта ти.
- Добре. - 3а книгата ми.
- Каквито предложения мога да направя...
- Не, нямам нужда от предложения.
Те само ще ме дразнят. Искам да ми помогнеш да я напиша отново.
Да. Добре.
Искате да кажете заедно?
Говориш сякаш ще седиш в скута ми. Харесвам идеите ти.
Изглежда Андреа ти вярва и Лутър казва, че си сигурен човек.
Тогава може и за нищо да не ставаш.
3.0% от хонорара, съавторство.
Съавторство.
Моето име до...
- До вашето име. - Вероятно със същия шрифт.
Байрън, какво правиш тук?
Адаптирам се.
Последвай ме.
Байрън, това е лудост.
Как можем да си го позволим?
Тобиас Алкот иска да пише с мен.
С мен.
Танцувай с мен.
Трябва да го облечем във втален костюм.
3дравей, Байрън.
Бях с жена, която ме накара да й смуча пръстите на краката.
Това нормално ли ти се струва?
Херпес.
Мислиш, че има места по човешкото тяло,
където няма нужда от компания.
Познай кои думи научи днес Натаниел.
Какви?
Какво по дяволите стана с баща ми?
Това не е смешно.
Не исках да бъде.
- Трябва да свърша тази глава.
- Можеш да я довършиш утре.
Трябва да прекарваш малко време и с нас.
- Дина, трябват ми няколко минути. - Моля.
Не разбираш ли какво правя?
- Опитвах се. - Трябва ми време. Това е големият ни шанс.
Бяхме си добре и с по-малките шансове, Байрън.
Мислиш ли, че на мен ми е приятно така?
Колко такива шанса има човек в живота си?
Трябва да сграбчиш възможността
дори и да мразиш всичко свързано с нея.
А аз мразя това! Мразя го!
Но го правя за теб! Правя го за Натаниел!
Кой е?
Аз съм.
Благодаря, чудесни са.
Добре ли си?
Уморен съм.
Трябва да поспиш.
Уморен съм само когато очите ми са отворени.
Когато ги затворя се страхувам.
- Къде отиваш? - До офиса да видя дали не мога...
Не, можеш да работиш по-късно.
Това е проблема. Не мога да работя.
Като се замисля, прилича на това да се разхождаш в празна стая.
Ако нещо изпълва страниците, то е благодарение на него.
Не говори така.
Казват, че няма по-тъжно нещо от това да надживееш децата си.
Моят талант беше моето дете.
Ти си изтощен.
Нямаш никакво уважение към истината. Никакво.
Точно това най-много обичам у теб.
Браво.
Не чух никакъв смях.
Какво й е? Да не е яла нещо смешно?
Да.
Тя рядко се смее на глас когато чете.
Това е единственото несъвършено нещо в нея.
Андреа е единствената,
която мисля, че ме е обичала напълно.
Тя е над недостатъците ми.
Съжалявам, че е така.
Ако не беше така, вероятно щях да направя нещо за да ги поправя.
Внимавай с жените, които те обичат какъвто си.
Това е сигурен знак, че ще улегнат бързо.
Това е...
...прекрасно.
Благодаря.
Наистина ли ти хареса?
Наистина ли ти хареса?
Страхотна е.
Мислиш ли, че е комерсиална?
Хората купуват романите на Тобиас независимо дали ще ги четат или не.
Това му е хубавото да бъдеш икона.
- Извини ме. - Добре ли си?
Не можах да спя.
3ле ли се чувстваш?
Чувствам се прекрасно. 3атова не можах да спя.
Не исках да го проспя.
Какво пиеш?
Вода.
С достатъчно малц за да премахне металния вкус.
Исках да...
...кажа колко съм благодарен и на двама ви.
И...
...лека нощ.
Спи добре.
Имаш ли нужда от нещо?
Не искам да бъда сама тази вечер.
Не и тази вечер.
Ела тук. Легни, моля те.
Благодаря ти.
3драсти.
Излизаш ли?
Исках да взема Натаниел, да купя неща за ядене.
- Да поговорим. - 3.а какво можем да говорим?
Къде отиваш?
3ащо не ми кажеш къде ходиш всяка вечер?
Погледни ме и ми кажи!
Ти си такъв задник!
И аз съм задник! Бях толкова сляпа!
Къде ходя не е твоя работа.
Как си?
Много добре.
- Може ли да седна. - Давай.
Не те виждам често.
Оставях ти съобщения.
Трябваше ми малко време за себе си.
Какво си намислил?
Веднъж ми каза, че си женен.
Да.
- Докато си бил в бизнеса? - Имаше някакво застъпване.
- И? - И какво?
Това ли провали брака ти?
Връзките са сложно нещо. Никога не приключват заради само едно нещо.
Каза ми, че повечето от служителите са женени.
Не съм казал, че са женени щастливо.
Трябва да се научиш да вникваш в прилагателните.
Сега, когато приключих книгата,
имам малко повече време.
Бих искал да намина, да обядваме.
Няма да съм тук.
Мисля, че е време да напусна бизнеса.
Може би и ти трябва да направиш същото.
Сега съм писател.
Те продължават да ти плащат като за курва. Не го забравяй.
Те никога не го забравят.
Чао.
Какво смяташ да правиш?
Най-доброто, което мога.
"И да намериш подходящ обект за следващите 10 000 години?"
Влез.
- Мисля, че би искал чай. - Много мило.
Благодаря ти, Байрън. Много мило. Благодаря.
Искам да ви попитам нещо.
Да.
Кога ще публикуват книгата?
Точно затова говорехме.
Да. Ние...
Мислим, че може би е най-добре да изчакаме докато умра.
Извинете ме, но защо?
Публикуван посмъртно ще бъда сензация.
Критиците ще се страхуват да ме нападат и продажбите ще ударят тавана.
Не, не се разстройвай.
Доктора каза, че ми остават няколко седмици, месец най-много.
3наеш ли какво означава това? Означава, че ще бъдеш добре осигурена.
А това ще ме направи щастлив.
Благодаря за чая.
Байрън, чакай малко.
Да.
Ако ще се почувстваш по-добре,
вече имам болки в гръдния кош.
Марк Твен. Харесвам го.
Той може да обръща фразите, кара ме да се чувствам добре.
Чуй това: "Капала ли е тази капка търпеливо в продължение на 5 000 години?
Пада сега.
Ще продължава да пада когато тези неща ще са потънали.
Разцвета на историята и здрача на традицията
са погълнати от плътната нощ на забравата."
Чувствам се глупаво.
Не можах да кажа нито дума.
Беше прекрасно.
Бях богат.
Казах му всичко преди да умре.
Бих искал да напиша продължение
в знак на благодарност към него. Би ли ти харесало това?
Много.
- Но не е необходимо. - Не е проблем.
Наистина искам да го направя. Много се гордея от работата ни.
- Твоята работа. - Романа е много специален за мен.
3нам, че това ще те разочарова.
Но не бях посветена в нито една от сделките, които си правил със съпруга ми
и доколкото знам, не сте направили договор.
- Какво? - Или някакво доказателство за устно споразумение.
Чакай малко. Аз написах тази книга.
- Разбираш ме. - Какво да разбирам?
Аз написах книгата.
Не мога да допусна друго име до неговото.
Ще разберат, че ни е била нужна помощ. не мога да го допусна.
Искахте да изчакате с публикуването до смъртта му.
Трябва да защитя репутацията му.
Ти направи това възможно.
Да, така е.
Дадох живота си за това. Дадох живота си за тази книга!
Само това ли можеш да ми кажеш?
Благодаря ти за прекрасното време.
Няма начин това да ти се размине.
- Нямаш избор. - Не?
Освен ако не искаш да се самоунищожиш.
3апомни, беше ти платено подобаващо за услугите.
Моля те, не ме мрази.
Ако някога си бил влюбен, ще ме разбереш.
Майната ти.
Номерът, който сте избрали не съществува.
Няма нов номер.
Моля, проверете дали набраният номер е верен.
Ти трябва да си човека от "Елисейските полета".
Не е ли очевидно?
Направих резервация в "Хънтингтън".
Съпругът ми се храни там.
Можем да отидем някъде другаде.
Няма значение. Той изобщо не ме забелязва.
Възможно е.
Благодаря.
Вероятно е много зает в работата си.
Така ми казва.
Когато мъжа е загрижен
да изкарва прехраната на семейството си, приоритетите му се объркват.
Но това няма нищо общо с любовта.
3а парите, които ти плащам, очаквам да си на моя страна във всяко отношение.
Извини ме.
Сега ще си напудря носа.
Помислих си, че мога да те срещна тук.
Ще пиеш ли нещо?
Не, тръгвам си.
С кого си?
Норма ван Руден от Сан Марино.
- Боже. - Какво?
Точно тази обича да й смучат пръстите.
Нека ти дам един съвет. Прави го бавно.
Не я води на танци преди това.
Благодаря.
Трябва да си пазим гърба.
Ти кого влачиш тази вечер?
Нея.
Какво? Няма ли да вземем стая?
Какво кара мъжа да прави това?
Мисля за нашата задача като за начин да носиш наслада на другите.
Всъщност, искам да знам истината.
Просто е.
Чукането е единствения начин да не се чувстваш импотентен.
Благодаря ти.
Лека нощ.
Лека нощ.
Този бизнес те кара да се чувстваш малко по-възрастен
и може би малко по-мъдър.
Някакви идеи?
3а мен лингуини с миди.
Добър избор. А вие, сър?
Какво ще ми предложите?
Опитайте "Паста Примавера".
Не ми звучи убедително.
Какво е "Примавера"?
- 3еленчуци с паста. - Като каша ли?
- Като каша. - Пресни ли са?
Като пролетта.
Добре.
Вземи 10. Аз ще те прикривам.
- 3дравей. - 3дравей.
Съжалявам.
Чух, че Дом ти е намерил работа.
Да.
Разбрах, че единственото нещо, което мога да си върна
е самоуважението си.
Получи ли се?
Щеше да е по-лесно без папийонка.
- Как е момчето ми? - Добре е.
Говори ли много?
Пита за теб.
Пишеш ли?
Имам...
Имам малко проблеми...
с вдъхновението.
Гладна ли си? Имам почивка за обяд след 20 минути.
Не мисля. Трябва да се връщам.
Разбирам.
Дойдох само да ти кажа, че се връщаме в стария кварта.
Чух. Опитвах се да те намеря.
Но телефона ти не е в указателя.
Предполагам, че съм била в такова настроение.
Много съжалявам.
Лека нощ, Байрън.
Това е на Натаниел.
Какво красота! 3наеш ли как изглеждате заедно?
Как?
Естествено.
Трябва да успокоя жена си.
3наеш каква става когато никой не й поръча специалитет.
- Тя не е виновна. - Казвам: "Вината не твоя".
- Тя е толкова чувствителна. - Менюто.
- Какво му е на менюто?
- Честно ли да ти кажа?
Само малко.
Всичко изглежда еднакво.
"Миникоти" е същото като "Осо Бусо".
Използваш думата "сочен" за да опишеш три различни ястия.
- Искаш ли да го препиша? - Ще го направиш ли заради мен?
Чувствам се вдъхновен.
Видях го още веднъж. Беше около година по-късно.
Беше написал роман озаглавен "3атъмнение", за един разпадащ се брак.
Почувствах се горда, че бях разбила достатъчно живота му
за да му дам нещо, за което да пише.
"В един момент тя ще се обърне и той никога вече няма да я види.
Имаше неща, които той знаеше, че трябваше да каже,
които искаше да каже.
Но когато погледна лицето на жена си
си спомни само какво беше казал стария човек:
"Внимавай с жени, които те обичат такъв, какъвто си.
Това е сигурен знак, че ще улегнат бързо."
Жена му го обичаше прекалено много за да улегне,
но той вече беше загубил съзнанието за промяна.
Беше се убедил, че всичко, което прави
го прави за нея.
Беше усъвършенствал фаталната техника да вярва на собствените си лъжи.
Един ден жена му и детето му си бяха отишли.
Той имаше всичко, от което се нуждаеше всеки мъж,
освен причина да се събужда всяка сутрин.
Онази част от секундата преди да отвориш очи
и там да има някой, към когото да се обърнеш,
който те обича.
Който те обича повече и ви свързва
по време на твоите поражения и победи.
Той си сипа още един скоч
знаейки, че ще прекара остатъка от живота си
в опити да си спечели тази частица от секундата обратно."
Благодаря, че дойдохте.
Благодаря ви.
- Как се казваш? - Ясмин, с "Я".
- Наистина харесах книгата ви. - Благодаря.
- Готово. - Благодаря.
Благодаря.
- 3дравей. - 3дравей.
- Името ви? - Жоржет.
- Жоржет. - Много е трогателна.
Благодаря.
Искаше ми се тя да го приеме накрая.
Аз също.
Бях омъжена три пъти. И накрая всичко свърши.
Трябва да знаеш кога е време да си тръгнеш.
Време е.
Името?
Подпишете я за Натаниел.
Прочете ли я?
3ащо не ми каза тези неща преди?
Аз съм писател.
Прекарах години в опити да доставям удоволствие на жените.
Тай стигна до извода,
че важното е да знаеш как да задоволиш само една.
Сега има за какво да пиша.