A Goofy Movie (1995) Свали субтитрите

A Goofy Movie (1995)
DANNEY team © ПРЕДСТАВЯ
ЕДИН ФИЛМ
ЕДИН ФИЛМ {s:10}ЗА {s:40}ГУФИ
Макс!
Макс!
Макс!
Роксана?
Какво има?
- Ало? Ало?
- Макс! Къде се губиш бе, човек?
- Пи Джей?
- Трябваше да си тук още преди час.
Какво? Ама колко е... Чакай малко!
- O, не!
- Виж, може би просто трябва да го отложим.
Без тия. Сега или никога!
Ами тогава по-добре побързай! Ще те чакам при шкафчетата.
- Добро утро, сине.
- Тате!
Опа! Забравих да почукам.
Добро утро, сине. Дойдох да видя дали имаш дрехи за пране.
Да, ей ги там. Можеш да ги вземеш.
- Макс, мисля, че вече си говорихме за това.
- Да, виж, съжалявам, Тате!
Ще... ще подредя после.
- За къде си се разбързал?
- Закъснявам.
Мога да те закарам на път за работа.
А, не, мерси! Имам нужда от малко тренировка.
Хайде, Макс.
Тате!
Не!
Тате бе, съсипа го!
Извинявай? Кой е той, все пак?
Това е само Пауърлайн, тате, най-голямата рокзвезда в света.
Е, не е по-голям от Зейвиър Кугат, кралят на мамбото.
Хайде всички - мамбо!
Тате, стига бе! Нямам време за това. Ами ако ни видят комшиите?
Почакай, Макси! Забрави си закуската.
Лек ден!
За смях съм аз от как се помня
Но няма все да е така
Но край! До тук със Макс Глупака
На чисто почвам от сега
До септември край със алгебрата
С нещастниците като тоя, край
- Не ще преписваме зад госпожата
- В училище със столовата, край
- За физкултура я познай
- За физкултура я познай
- Ще лудуваме на воля
- Погледни какъв юнак
Със Роксана ще говоря без да стана на глупак
Защото от утре аз свободен ставам
От утре ще е моя тя
От утре ума си няма да напрягам
От много мисли патката умря
Последни часове - проверка на познанията
- Хвърляй учебниците
- Хващай списанията
Като помисля време колко аз изгубих
във търсене на верните слова
Обаче всичко ще е друго от утре както аз реша
Подмина без да ме погледне
Но кой ли може я вини
Друг облик нужен е за мене
Ще им докажа без съмнение не съм аз някакъв смешник
И от утре аз свободен ставам
Що пък тез си дават зор?
От утре ума си няма да напрягам
Аз пък пак ще съм шофьор
По-малко имам и от час
До момента злополучен прочут, във който ставам аз
Или може би изключен
Като помисля време колко аз изгубих
Но времето дойде да кажа
До скоро, мамо, тате казвам
Купон до края чак на юли, ако ме търсите - на плажа
Всичко вече ще е друго от утре както аз реша
Как искам утрешния ден
Да беше минало за мен
- Добре ли си?
- Да, да, добре съм. Само се...
Надолу, по стълбите. Аз само... си слязох.
Не мога да повярвам, че направих така!
Тя най-накрая ме заговори И какво направих аз? Изхълцах!
Хлъц! Изглеждах като истински левак.
Къде беше, приятел?
Здрасти, Пи Джей. Взе ли камерата?
Виж, Макс, ако баща ми ме усети, ще ме убие. Сигурен ли си, че трябва да го направим?
Това е единственият ми шанс, Пи Джей. Иначе Роксана въобше не би ме забелязала.
Но от утре...
Боби.
Брей! Това всичкото за нас ли го носиш?
Върхарско!
Ще стане страхотно, човече!
- Пич, нали се разбрахме, брато!
- А! Заплашането! Да, да. Ето!
Сирене "Чедър"!
"Чедър" в спрей!
Много вкусничко!
Да действаме, дами!
Като председател на ученическото сдружение, искам само да кажа едно
"Ура" на всеки, за който година беше спорна.
Браво, Стейси! Говори ми, бейби, говори ми!
А също искам да ви напомня за грандиозния купон у нас по случай ваканцията, следващата
събота, когато ще можем да гледаме концерта на Пауърлайн по платения ми ТВ канал.
Благодаря ви. Много ви благодаря.
И сега без излишен анонс, директора Мейзър.
Благодаря ти, Стейси! Добро утро, момчета и момичета.
Знаете ли, в последния учебен ден на всяка година
много младежи идват и ми задават един и същи въпрос:
"Господин директор, как да прекарараме ползотворно ваканцията си?
Не искаме да пилеем свободните си дни в спане или по гостувания на приятели."
Ей, Роксана, ще ходиш ли на купона у Стейси...
Ей, как... как се справяш, Боби?
Не ме притискайте, момчета! За вас се старая.
Това е лудост. Не знам защо се оставих да ме въвлечете в това.
Ако баща ми разбере, ще ми изтръгне душата.
...на физичните елементи. Или...
- Дано да стане.
- Или пък вечеринки на поезията?
Какво...
Хей! Това не съм го...
Айде сега малко пушече...
Леле! Кой е този?
Хей, това бил оня глупчо.
Разкрити сме.
Хайде! Усмивка!
Усмихни ми се!
Е, хайде, Кими! Дай ми една голяма ус...
Стига си се видиотявал! Работа ни чака.
Добре, Кими, нека те върнем на мама.
Каква си ми сладуранка!
И пак да дойдеш!
O, имате чудесен подход към децата.
"Имате чудесен подход към децата"!
Я да видим сега, кой ли е следващия?
Отдръпни се, Гуфи! Дай на професионалиста да ти покаже как се прави!
Така, кой е следващият?
O, здравей, съкровище.
Вие сте щастлива майка. Хайде, ела тук, сладурче.
- Време е за снимка. Хайде!
- Ку-ку!
- Толкова е сладка.
- Ку-ку!
Боже, Пит, наистина те бива.
Че как! Децата ме обичат.
Затова и Пи Джей ме молеше да го взема с мен на почивка през лятото.
Сериозно? Къде ще ходите?
На къмпинг. Природата изключително много засилва връзката
между баща и син.
На Макс не би му допаднало подобно нещо.
- Не знам, Гуфи. Има нещо нередно...
- Дай, дай, дай!
...когато децата странят от родителите си.
Ами ако се съберат с някои нехранимайковци...
и започнат да крадат, да правят бели и...
- Дай! Дай!
- O, Макс е добро дете.
Той никога не би се забъркал в нящо подобно.
Провалих се, пълен загубеняк съм.
Пропилях си единствения шанс да впечатля Роксана.
Макс, виж!
Наклонената кула от сирене.
O, човече! Баща ми ще ме размаже като муха.
Ей, Пи Джей, наказан си.
Робърт Зимаруски.
Добре, идвам.
Дръж, Макс! Пази го с цената на живота си, пич!
Хей, Мейзър...
...как е хавата, брато? А така!
И тогава климатика на нашите се скапа и си помислих, че с всичките тия деца,
на купона у нас ще стане сауна и направо се побърках,
но после си казах, защо да не исползвам положението
и реших темета на купона да бъде: "Пауърлайн в дъждовната гора".
Как мислиш, Роксана?
Слушаш ли ме?
- Стейси, недей! Не искам да...
- Заговори го!
Бутни го!
- Боже, извинявай!
- Няма нищо. Наистина.
- Танцът ти ми хареса.
- Ами!
Ами? Ами от новия клип на Пауърлайн е.
Знам. Направо е гениален.
Да, следващата седмица има концерт в Лос Анжелис.
Да. Ще го гледаме на купона у Стейси.
- Да.
- Да.
Ами, Роксана...
абе аз накак си си мислих... дали мога да те помоля...
да дойдеш с мен на този купон.
Разбира се, ако не искаш, напълно ще те разбера.
Ами, аз някак си си мислих... че ще е чудесно.
- Да? - Ами да.
- Чудесно! - Велико!
- Страхотно! - Прекрасно.
- Супер! - Хубаво!
Хайде, Роксана! Нека не прекаляваме!
- Е, аз ще вървя.
- Ще ти се обадя по-късно.
Добре. Чао!
- Чао!
- Видя ли? Не беше толкова трудно.
- Казах ти, че мъжете са лесни за манипулиране.
- Да! Тя каза "Да"!
Хайде всички - мамбо!
Но още не съм в почивка.
Да! Танцувай с нея! Раздвижи я!
- Мис Мейпълс!
- Да, сър?
Незабавно се свържете с бащата на това момче.
Веднага, сър!
- Ало?
- А, мистър Гуфи?
Обажда се директорът Мейзър. Става въпрос за сина ви, Максимилиян.
Макс? O, Боже, ранен ли е?
Не, мистър Гуфи. Загазил е!
Загазил? Как е загазил?
- Облечен като някой бандит...
- Бандит?
днес вашият син подстрекаваше всичките си съученици към безредици и бунт.
- Бунт? Но как така...
- На ваше място, мистър Гуфи,
сериозно бих преразгледал методите, с които го възпитавам...
преди да е свършил на електрическия стол.
На електрическия стол?
Какво да правя?
Промоция на трета пътека под синята светлина.
Промоция на трета пътека под синята светлина.
Езерото Дестъни.
Така, хлапе. Дай усмивка сега!
- Езерото Дестъни, Айдахо!
- Езерото ко... К'во?
Беше прав, Пит. Природата изключително...
много засилва връзката мажду баща и син.
- Ти сам го каза.
- Е, да, ама аз...
Отивам на риболов!
Отивам на риболов със сина си!
Да. Добре, съкровище, дай ми една голяма усми...
Рибка! Рибка!
- Як концерт, копеле!
- Какво?
Върха си, пич!
- Ей, Макс, страхотен танц.
- Мерси.
Ей маце, забрави! Той е на Роксана.
Само така, мой човек! Току що чух за теб и Роксана.
- O, Пи Джей.
- Жребец такъв!
Видя ли? Видя ли? Нали ти казах, че планът ни ще проработи.
- Макс! Макс! Макс! Макс!
- Пи Джей, недей...
Максимум! Максимум!
Макс! Макс! Макс! Макс!
Макс! Макс! Макс! Макс!
Макс! Макс!
И само шанс ми нужен беше Да мога да те впечатля
аз там без никакво съмнение
Но лесна работа е вече
да се изправя там пред всички аз, човече,
дори да трябва да крещя
докато в мен погледне тя
Ще се изправя, ще се изправя, хей
Докато в мен погледнеш ти
Ще се изправя
Така че да ме забележеш ти
- Отиваш ли някъде, тате?
- Разбира се, приятел.
Супер! Приятно прекарване, тате. Ако се забавиш повече от месец, да пишеш!
Но, Макс, няма да съм на почивка сам.
Ще замина с най-добрия си приятел.
- С Доналд Дъг?
- Не, глупчо. С теб.
Макси, добре ли си?
- Какво каза?
- Точно така!
На почивка, сине! Заедно ще си прекараме наистина чудесно.
- Май ще ми прилошее.
- Хей! Имам подарък за теб.
Тате, недей! Спри! Не мога да дойда с теб. Имам работа.
Изглеждаш точно като мен, когато бях на твоята възраст.
- Моляте, тате, това не го казвай!
- Чакай! Най-хубавото го запазих за накрая.
Предава се от баща на син в семейство Гуфи
и сега е твое, синко.
- Пръчка?
- Не, глупчо. Спининг!
Спининг? За риба ли ще ме водиш?
А-ха! Точно както моят баща водеше мен.
Двама добри приятели за риба на езерото Дестъни,
далеч от всичко!
Не искам да съм далеч от всичко, тате. "Всичкото" ми харесва.
Ей, Макси, я виж! Ще използваме същата карта, която исползахме и с моя баща.
Ще използваме същите пътища, ще спираме на същите отбивки, ще видим същите места.
- Но това пътуване ще отнеме седмици.
- Точно така.
- Дори само идеята за това е забавна.
- Прибери картата, тате! Няма да стане.
- Казвам ти, няма да...
- Внимателно, синко! Мачкаш ми миналото.
И нашето бъдеще. Ще следваме това, което ни казва картата.
Звучи много мистично или каквото е там, тате,
но, виж сега, има един купон, на който трябва да отида.
O, ще имаш достатъчно време за купони когато пораснеш, Макси.
Когато бях на твоите години, не бях канен на нито един купон.
А я ме виж сега!
- Страхотно, тате.
- Скачай вътре, Макси!
Няма!
Е, добре тогава. Изглежда ще трабва да тръгна...
сам самичък, това е.
Просто ще си седя в лодката сам самичък...
ще си говоря сам.
- Сам самичък.
- Така излиза.
- О, я стига! Скачай вътре!
- Няма!
- Просто скачай вътре!
- Няма!
Хайде, Макси! Давай!
Е, готови сме за потегляне.
- Приготви се за приключения, Макси?
- Тате, защо ми причиняваш това?
Защото не искам да свършиш на електрическия стол.
- Електрическия стол? Какви ги...
- Няма да се откажа от теб, синко!
Заедно ще преодолеем това.
- Преодолеем ли? Но, тате...
- Никакво "но", Макси, момчето ми.
- Старият ти баща знае най-добре.
- Но...
Довиждане, къщичке. Довиждане, пощенска кутийке.
Довиждане, счупени дъски.
Довиждане, надежди. Довиждане, мечти.
Довиждане, Роксана. Роксана !
Тате, трябва първо да се отбием на едно място. Трябва да говоря с някого.
- Е...
- Бързо! Завий тук!
Тате! Тате! Внимавай!
Бързо, тате! Ето тук! Отбий!
Побързай, Макси, момчето ми! Доста път ни чака.
За по-малко от час си уредих и отмених първата си среща.
Няма начин да не съм поставил рекорд.
Здравейте. Роксана в къщи ли е?
Казвам се Макс.
Роксана тук ли живее?
- Дали живее в този квартал?
- Чакай!
Всичко е наред, тате. Макс е приятел от училище.
Хайде! Прибирай се! Добро татенце.
- Здравей, Макс.
- Здрасти!
Искаш ли да седнем?
Тате! Обещавам, че ще се държи по-добре, когато дойдеш да ме вземеш за купона.
Ами това е и причината поради която дойдох.
Много съм развълнувана за това, Макс.
- Да, и аз бях.
- Беше?
Виж, баща ми е луднал да замина с него на...
O, няма нищо, Макс. Просто един глупав купон.
Не, не е. Това... Роксана, наистина исках да отидем заедно. Аз...
- Не, Макс, разбирам. Наистина. Всичко е наред.
- Но баща ми ми го сервира неочаквано.
- Дори не искам да ходя, но нямам избор.
- Сигурна съм, че ще успея да намеря...
някой друг да ме заведе.
- Някой друг ли?
- Ще ти се обадя друг път.
Роксана... баща ми...
Баща ми ще ме води на концерта на Пауърлайн в Лос Анжелис.
Баща ти ще прекоси цялата страна само за да гледа един концерт?
Е, ами виждаш ли... баща ми...
е познавал... познава, познава Пауърлайн.
Те... те преди са свирили заедно в един състав. Да.
Хайде, синко! Да поемаме към забавленията!
Минутка само... стар купонджийо!
- Ама ти говориш сериозно.
- Абсолютно.
Е, още ли мислиш да отидеш с някой друг?
- Ами мисля...
- Понеже се надявам, че бих могъл...
да ти махна от сцената, когато излезем при Пауърлайн за финалното изпълнение.
Това е невероятно!
Не бих пропуснал срещата ни за нещо, което няма да е невероятно, Роксана.
Приятно прекарване на концерта, Макс!
Ще те гледам по телевизията.
Сериозно я втасах.
Ден първи. Е, ето ни вече...
на пътя, по стъпките на моето детство.
А това е Макси.
Кажи "здрасти", Макс!
- Махни поне!
- Не сега, тате.
Какъв си шегаджия!
Забавните игри, които играех с моя баща.
"Бинго за път. Двадесет въпро..."
Ей, Макси, да поиграем на една игра!
Намисляш си едно име, а аз опитвам да позная кое е.
- Мъж или жена?
- Абе, човек?
Човек, а? Хм!
Това е трудно. Нека видим!
- Уолт Дисни.
- Браво!
Много съм добър. Сега аз ще си намисля.
O, искаш да попеем, а?
Тази я пеехме с моя баща през цялото време.
Е! Браво бе, тате. Сега нямаме никаква музика.
Макси, не е толкова страшно.
Можем и сами да се забавляваме.
Ако трябва ти почивка от живота ти модерен
Нужна само е усмивка стига бил си начумерен
Ако нервите ти са опънати и главата ти гърми
само трябва да потеглиш със приятел верен ти
По пътя широк
Пей, Макси!
По-добре в да бях наказан в къщи
По-добре да бях изял жабок
Баща ми кара като Фитипалди същи че направо ще се изповръщам
Направо върху тоя път широк
Тревогите назад оставяй
Щом по пътя си поел
Старата ни карта вярна води моя син и мен
Роксана, моля те, не ме забравяй Ще се върна някой ден
Ала като гледам, сигурно не е!
- Аз и Макс - на път със песен!
- Мисля, че ще е по-зле
- и от жаба със акне! Толкова съм бесен
- На почивка след края на втория срок
- Ще се пръсна и от пъпеш по-добре
- Чак ми иде да заплача от такъв прекрасен ден
Смешно - също и на мен!
Само като видя тоя път широк
Привет, юнаци, ние сме за Нешвил
Гле'й де караш бе, мишок!
Аз пътя си не бързам да завърша Шейсет и пет ще съм навършил
следващия път когато видя пътя широк
Седмица за истинска почивка
- О, да!
- И за малък романтичен епизод
- Будала!
- За Калифорния пътуваме с усмивка
Варда, баби, дайте път! Широкият път е мой този път
Аз и малкия ми Макси пътешествие ще спретнем
Те двама верни са другари като пионери стари
Повикайте моля такси, за да ме метне
До Бевърли Хилс, ако може директно
Всеки ден е ново приключение
Всяка миля - нов адрес
За вас ще се погрижим! За мен погрижиха се без съмнение
Да бях не неговото място днес
Нищо тук не ме държи Аз чувствам се съвсем свободен
Как чудно е поел да си
по пътя широк на воля
Тате бе, ще се претрепем!
- Защо просто не дадеш картата на мен?
- O, не, сине, благодаря!
Навигацията е отговорна работа.
Пък и не искам да разбереш за голямата изненада.
Водя те на едно много специално място.
ПРИ ЛЕСТЪР
Боже! По-хубаво е от колкото го помня.
Мамо, не! Не искам там!
Вярно, голям купон! Виж сега, аз ще те изчакам в колата.
Голям си веселяк. Хайде! Ще е забавно.
Ей, живо-здраво, приятели!
"При Лестър" сега ще ви представи грандиозната си вечерин...
...веселба!
Започваме!
Боже! Точно на време.
Живо-здраво, приятели! Кой е любимият ви опосум?
Лестър!
- Ела, сложиха ни на първия ред!
- Нека ви представя тайфата.
Това са Бюфорд, Бюла и Мордекай.
Здрасти, Лестър. Готов ли си за песен?
Разбира се, Бюфорд.
Това е жалко.
Хайде всички заедно! Пейте с нас!
Хей, там са сувенирите.
Веднага се връщам, мой малки опосумски приятелю!
- Животът ми е истински...
- Здравей, малки приятелю!
Кой е любимият ти опосум?
Не ме доближавай!
О! Защо така си увесил нос?
Толкова си тъжен.
Сетих се! Трябва ти една голяма прегръдка от Лестър.
- Даже не си го и помисляй...
- Видя ли?
Сега вече се чувстваш чудесно.
Изчезни бе, клоун!
А, не! Моля те, тате, не това!
Ето, юнак! Какво ще кажеш да си направим по една снимка?
Майтап си правиш, нали?
Добре, но да знаеш, че изпускаш!
Здрасти, сине!
Хей, вижте всички тъпчото!
- Кажи "зеле"!
- Зеле!
Виж го! Виж го!
Това се казва дух, Макси!
Не!
Татко, спри! Моля те!
Татко, излагаш ме!
Недей! Стига! Пусни ме! Татко!
Това са Тъпчо и Тъпчо Младши.
Макс!
Ей, какво се опитваш да направиш?
- Опитвам се да се махна от теб.
- От мен ли? Че какво съм направил?
- Забрави!
- Мислех, че се забавляваме. Какво стана?
Нищо. Нека просто да тръгваме!
Хайде де!
Изпусна си шапката.
Това е най-тъпата ваканция! Измъкна ме от къщи!
Набута ме в тая смотана кола и измина един милион километра,
за да ме докараш на това идиотско шоу с плъхове!
Кажи ми когато пътуването приключи!
Ей, Макс, искаш ли да половим риба?
Само два дни, докато стигнем езерото Дестъни.
Може би по-късно.
Леле! Ей на това му се вика къмпинг.
Каза ли нещо, Макс?
- Пит?
- Гуфи?
Каква изненада, а? Не очакваше да се видим, а?
- Пи Джей тук ли е?
- Кой? А, да.
Мотае се някъде вътре.
Колко е смешен!
Макс! Света е малък, а, пич?
- Не очакваше, че ще ви настигнем, нали?
- Въобще.
Можеш да ми завиждаш, мой човек. Видя ли какви стъпки изкарах?
Стъпките ти не струват, но апаратурата ти е страхотна.
- Голям късметлия си,човече.
- Аз ли?
- Я стига! Ти си звездата.
- Ка... какв...
Ще бъдеш на концерта на Пауърлайн. Направо не е завярване, човече!
- Кой ти каза?
- Я стига! Всички в града знаят, Макс.
Ще станеш известен, приятел, особено за Роксана.
Има един, който не знае, Пи Джей.
- Кой?
- Баща ми.
Е, Гуфи, я кажи, твоя малкия още ли те ядосва?
Незнам къде греша. Явно каквото и да правя,
все дразни Макс.
Може би просто трябва да го оставя на мира. Не знам.
Грешка, Гуфи. Чуй,
ако го държиш под здрав контрол,
никога няма да ти създава проблеми.
Жалко, Пит. За малко.
За малко ли? Гледай само!
Пи Джей!
Да, сър. Идвам, сър. Кажете, сър.
Бележа точка! Благодаря ви! Благодаря ви! Йес!
И тълпата направо полудява!
Дай лапа, сине! Не улучи!
- Ей, Гуфи, защо не останете за вечеря?
- Супер!
Не, благодаря, Пит. Аз и Макс ще ловим риба.
Тате бе, може и утре да идем. Сега може да правим други работи.
- Но Макс, аз мислех...
- Здрав контрол, Гуфи.
- Максимилиян. - Какво?
- Събери си нещата, млади човече!
Отиваме за риба.
И то веднага!
- Татко, аз дори не знам как се прави.
- О, я стига.
Мен това никога не ме е спирало. Нека те просветя в една малка семейна тайна,
която се предава в семейството ни от 12 или 13 поколения насам.
- Перфектното замятане.
- Перфектното какво?
Перфектното замятане. Моят баща ми го показа, когато бях на твоите години.
Добре сега! Гледай внимателно!
Трябва да си отпуснат...
спокоен, да си стъпил стабилно и...
замахваш и хвърляш...
четвърт замах, пълен замах...
с извъртане, с мах, Па Де Дьо.
Аз съм лек като перце и се нося по вятъра!
И нека полети!
Перфектното замятане.
И сега леко обираме.
Бързо! Донеси камерата!
Трябва да е над 3 килограма.
Това искам да го заснема.
- Виж, Макс!
- Ъ-ъ-ъ, т-т-тате, това е Голямата Стъпка!
Бихте ли застанали по-назад, мистър Стъпка? От тук не сте на фокус.
Абе имате ли идея...
Голямата Стъпка!
В момента гледате легендарната Голяма Стъпка. За някои измислица, но...
- Заключена е!
- Бързо! През шибедаха!
Побързай!
Побързай!
Не мога да повярвам. Голямата Стъпка.
И го имаме на запис.
Ще станем известни.
Нека просто да се махаме.
Тръгна ли си?
Не. Още е тук.
Брей, Макс, това Голямата Стъпка ли беше или твоя стомах?
Направо умирам от глад.
Супата пристига.
Тате?
Татко! Не си играй! Идва!
Е, тази запалка поне веднъж да послужи за нещо добро.
На какво се смееш?
- Супа "Здравей, татко".
- А?
Не ми казвай, че не помниш супата "Здравей, татко"!
Я стига. Трябва да помниш.
Тъкмо се беше научил да говориш.
Казваше, "Здравей, татко" или "Макси" или...
- Противоконституционализирам.
- Да. Е, не чак пък такива!
- Прости думи, като...
- Хаста ла виста?
- Като "Чао".
- Или "Васална зависимост"...
Или "Обичам те".
Супата не стана ли вече?
O, щах да забравя.
Брей! Къде го научи това?
Дядо ти ми го показа, когато ходихме до Йосемити.
- Май сте прекарвали доста време заедно?
- Аха.
- Макс, ние с теб май...
- Тате, виж, съжалявам.
Как е супата?
Не е зле.
- Какво?
- Нищо.
Е, май ще е добре да ударим по една глава.
Не мисля, че тази нощ ще излизаме някъде.
"Здравей, татко"
Лека нощ, Макси!
"Скъпа Роксана, неможах да заспя,
затова реших да ти драсна някой ред.
С татко си прекарваме страхотно. От Лос Анжелис ни делят само няколко дни път
и аз очаквам с нетърпение големия концерт."
Може ли още една супа "Здравей, татко"!
"Скъпа Роксана...
извинявай, че те излъгах, но аз всъщност не отивам на концерта на Пауърлайн.
Може никога вече да не пожелаеш да ме видиш..."
А стига бе!
Каквото и направя съм мъртъв.
ЛОС АНЖЕЛИС
Колко чаши захар ще ти трябват, за да стигнеш до Луната?
Ами, три и половина?
"...те излъгах"
- Готово е!
- Не ме пришпорвай!
- Палачинките?
- За мен.
- Заповядай, драги.
- Яйцата? Яйцата?
- Яйцата!
- O, а... да! Да, за мен са. Извинете!
Заповядай, сладурче!
Макс, мисля, че трябва да поговорим за това.
Мисля, че трябва да започнеш да поемаш отговорности.
Извинете, мога ли да помоля за малко внимание?
Аз, Гуфи, провъзгласявам сина си, Максимилиян,
в официален навигатор и главен избирач на маршрут на това пътуване.
Това е чудесно!
- Сериозно?
- Дори няма и да погледна вече в картата.
От тук нататък ти ще избираш всички места за спиране от тук до езерото Дестъни.
Имам ти пълно доверие, сине.
За широкият път.
За широкият път.
НАЙ-ГОЛЯМАТА В СВЕТА КЪЩА ОТ ПРЕЖДА
Майчице!
ПЕЩЕРИ "ЗАДНИКЪТ НА КАРЛ"
МОТЕЛ "НЕПТУН"
Боже!
Виж какво легло!
Виж какъв шкаф! Коралов!
Страшна лампа.
Страхотен избор, навигаторе.
Говори полицията. Вие сте заобградени!
Двамата Гуфи да излязат с вдигнати ръце!
Трябва да си видиш изражението на физиономията!
Уплаши момчето, Пит.
Мен ли? Замалко не хукна да си спасяваш кожата.
- Не е вярно. Нарочно се престорих.
- А, да бе?
- Така си беше!
- Не е вярно!
O, толкова покъртително!
Не се оставяй да те баламосва с тия приятелски закачки!
Здрав контрол!
Абе тъй и тий си говорим, нали ще може да ти ползвам водата, за да си презаредя резервоарите.
- Ами...
- O, само едно тънко маркуче.
- Дори няма и да се вижда.
- Добре.
Чудесно! Пи Джей!
Ей, Гуфи, що не ни поръчаш по пица? Ние може да се позабавим с това.
- Не, сериозно...
- Заповядайте, деца.
- Аз отивам на горещия басейн.
- Добре, сър.
- Добре.
- Не вярвам, човече.
Защо мислиш, че баща ти ще се хване на такъв глупав номер?
- Не е глупав.
- Я стига! Да подправиш маршрута в картата?
Не знаех какво друго да правя. Бях отчаян!
Отдъхваш си малко от шумните младоци, а?
Не те виня.
Абе тия неща навсякъде ги препълват с вода.
Е, изглежда сте станали много гъсти със сина ти, а?
Да, чудесно е.
Знаеш ли, странно, но с твоите методи въобще не се получи.
Колкото по-твърд бях, толкова по-лошо ставаше.
Но щом отпуснах нещата, всичко се оправи.
O, това е хубаво. Значи сега нямате проблеми, а?
Нито един.
Е, това е...
Наистина мразя да нося лоши вести, но...
- Какво има, Пит?
- Хлапето ти те баламосва.
- Какво имаш пред вид?
- Ами, чух малкия пакостник да разказва на Пи Джей,
че е подправил маршрута ви в картата, така че да отидете до Лос Анжелис.
- Какво?
- Е, ти всичко опита, Гуфи.
Той просто е лошо дете, това е.
- Не ти вярвам.
- Какво?
- Не ти вярвам, Пит.
- Ей, не си го изкарвай на мен. Провери си картата.
Нама нужда да си проверявам картата. Аз вярвам на сина си.
Знаеш ли, може би Макс не отговаря на твоите представи за син
но той ме обича.
Ей, моят син ме уважава.
Е да.
Провери си картата, Гуфи!
Здрасти, тате.
Извинявай за бъркотията. Ще почистя.
- Май е по-добре да си тръгвам.
- До скоро, Пи Джей.
- Не забравяй: Пауърлайн.
- Ш-ш-т!
ОТКЛОНЕНИЕ
Твой ред е, навигаторе.
Просто следвай начертаното от мен в картата, сине!
Добре.
Наближаваме отбивката.
Е, Макс, казвай! Наляво или надясно?
Хайде, Макс!
Наляво!
Какво ще кажеш за една песен, тате?
А за игра? Да поиграем, а? Нека да поиграем. Добре. Мъж или жена?
Мъж ли е? Мъж! Добре, Уолт Дисни!
Тате. Виж, посоката, която избрах...
Слушаш ли ме? Трябва да ти кажа нещо, тате.
Защо ще си правиш труда! Вероятно съм твърде глупав, за да го разбера, нали?
Забрави!
- Хей, колата!
- Какво? Сега искаш и да караш ли?
Не, тате. Колата! Гледай!
Колата!
- Сега какво направи, Макс?
- Нищо не съм направил! Само я докоснах.
- Заключил си я!
- Аз ли съм я заключил? Това е твоята врата. Ти си си я заключил.
Сега гледаш да ме объркаш.
Трябваше да дръпнеш ръчната!
Защо не си я дръпнеш сам?
Видя ли? Разваляш всичко.
Е, ти пък развали почивката!
Аз ли?
Дори и не исках да идвам
на тая глупава почивка!
- Татко, виж къде ни докара!
- Къде?
- Трябваше да ме оставиш в къщи.
- Защо?
- За да свършиш в затвора ли.
- Затвора ли? Какви ги говориш?
- Директорът ти ми се обади...
- Не е това, което си мислиш.
Ти ме излъга.
Наложи ми се. Ти ми съсипваше живота.
Само се опитвах да заведа сина си за риба!
Вече не съм малкото ти момченце, татко! Вече пораснах!
- Сега си имам собствен живот.
- Зная. Просто исках да съм част от него.
Ти си моят син, Макс. Независимо колко голям ще ставаш...
винаги ще бъдеш моят син.
Понякога по нервите ми лазиш от зори
Понякога, прости ми, хич те няма!
- Простено да ти е.
- Ала тъй да е дори
Кой ще е до мене тук
Само ти и никой друг
Понакога си обзет от настроения - цяла епопея
- Чак да кихна аз не смея
- Наздраве.
Мерси Кой би дръзнал да те заговори
С теб човек не може спори
Само с теб и никой друг
Само с теб и никой друг
Как закъсахме с колата
Двамата със теб в реката
Само с теб и никой друг
Цяла чудо е, момче, ще успеем ли въобще
Всичките ти вицове са стара марка
Музиката ти звучи като маймуни в зоопарка
За живота ни стресиран
Кой ли ще ни алармира
И проблем да има тук
Макар да имаш вид отнесен
Зная просто, че си весел
Само ти
Само ти и никой друг
Ставаме със теб другари
ний приятели най-стари
И в проблем попаднал тук
Пред това да се пропия
Или сам да се затрия
Да потъна предпочитам
Знам на кой аз ще разчитам
Само на теб
...и никой друг!
Тате бе!
Та така! Мисля, че вече няма да ми проговори,
да не говорим, да излезе с мен.
- Много глупава лъжа, а?
- Кой би помислил?
Моят Макси - влюбен.
Боже, наистина си пораснал.
Станало е много бързо и май съм го пропуснал.
Е, мисля, че единственото, което сега можем да направим е...
да те качим на сцената при тоя приятел Пауърлайн.
Как ще направим това?
Това го остаси на мен.
Не, тате, сериозно. Мисля, че просто трябва да забравим за това.
Да не мислиш, че татко ти разваля всичко, с което се захване?
- Тате...
- Какво има сега?
Гледай!
Водопад.
Водопад!
Тате!
Макс!
Хвани кордата, Макс!
Тате!
Как беше, четвърт замах, пълен замах, извъртане...
Аз съм лек като перце... Нека полети.
Перфектното замятане.
Брей, това беше най-шантавата ми почивка.
И още не е завършила.
Тате.
Успяхме. Хайде, Макс! Да те качваме на сцената!
Абе, може би идеята не е много добра.
Но като помисля пак... Тате? Тате?
Тате?
Ти какво правиш тук?
Хей !
Макс?
Макс?
Ама Гуфи не е там.
Не бой се! Ще се появи.
Извинете...
Макс?
Ей... ей, тате! Тате! Направи перфектното замятане!
Еха! Дават Макс!
Вижте, това е Макс! Аз го познавам!
Значи успя!
Постъпваш правилно, сине.
Да, знам, но сигурно повече няма да ми проговори.
Е, ако не ти проговори, може би просто не е за теб.
Точно от това се страхувам.
Ъ-ъ, здрасти! Помниш ли ме?
Тате!
Макс! Видях те по телевизията. Беше страхотен!
Ами? Искам да кажа, не. Не бях.
Искам да кажа...
Роксана, аз те излъгах. Въобще не познавам Пауърлайн.
Какви ги говориш? Милиони те гледаха как танцуваш с него.
Да, но...
не го познавах... преди концерта. Това е.
Искаш да кажеш, че историята за Пауърлайн и баща ти...
Защо би си измислил нещо подобно?
Не знам. Мисля, че просто...
исках да ме харесаш.
Но аз вече те харесвах, Макс...
още от първия път, когато чух смеха ти.
"Хлъц"!
Е, свободен ли си довечера?
- Абсолютно! O! Май не, Няма да мога.
- Какво?
Вече обещах нещо на баща ми.
Честно. Какво ще кажеш за утре?
Дадено.
Роксана, позволи ми да ти представя баща си!
Аншанте, мадмоазел!
{s:10}ПРЕВОД И СУБТИТРИ {s:30}DANNEY team © 2003